Текст към записа на регресията "Живот в Атлантида"

Регресията се случи 2013 година и нейното начало вече е публикувано - първите два живота на М.
Текста, който слагам днес е по записите, на които за съжаление звука не е много добър (макар че са споделени във ютуб и може да се чуят). 

След двата живота - на индианката и магьосницата (които може да прочетете тук http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/07/1.html ), продължаваме към следващ живот -  с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото.

 Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си.
Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него.
Енергията и действието й като бумеранг.
Погрешното самоопределяне със Силите.
Енергийните кълба и кристалите.
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение.
Защо беше нужна тази опитност.
Достигането на крайности.
Егото и използване енергията на Сърцето

Лечение на Душата
Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство
Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите 
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми 
Развиване на личните способности и интуиция
Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци

П: Вероятно е нещо на енергийно ниво? Човек губи тази способност да задържа такива енергии?

М: Да насочиш енергията в такава посока, всъщност като да хвърляш бумеранг е, после се връща към теб.

П: И поразява човека, който го е излъчил?

М: Да... На никой нищо не му трябва.

П: А именно този живот ли, като магьосница, е по-ярък, за да има М тези спомени? Спомените, че има такива сили, които дори чувства на моменти много силно?

М: Тя пак иска да ги има.

П: А това е възможно, нали?

М: Да, когато излекува спомените.

П: Спомените... за Връзката с предците може би, там където я загуби?

М: Да.

П: Да питаме душата има ли такъв момент от превъплъщенията й на Земята, когато е била родена по времето на Атлантида? Едно усещане на М, което да проверим...

М: Там е мъж.

П: Като човек ли го виждаш?

М: Да... Имал е власт. Много силен е бил, много умен, жесток.

П: Тази жестокост, проявявал ли е към някого?

М: Наказвал е тези, които не му се подчиняват... пак е използвал по някакъв начин тези си способности. Има някакъв жезъл... кръгъл, някаква топка има, желязна. От нея излизат искри. И го е насочвал към къщите...

П: Някаква вреда е причинявал?

М: Да.

П: А по онова време, когато той е живял, имало ли е някакви правила за работа с енергия, знаел ли е той тези правила?

М: Те... са били табу, друга класа хора. Той е бил висш, а те са били други.

П: Възприемал ги е нисши?

М: Да. Имало е разделение.

П: За това си е позволявал това поведение. А самите му познания в този момент... казваш, че е бил доста интелигентен. По това време дали са се знаели тези вселенски закони за работа с енергията, че може да се върне енергията към него.

М: Не го е било страх от такива неща.

П: Можеш ли да видиш той с какво се е  занимавал, освен че е заемал някакъв пост? Този пост какъв е бил, отговарял ли е за нещо специално?

М: Някакъв държавник е бил.

П: А там, където го виждаш сега, в някаква къща ли е? Къде живее?

М: Нещо като дворец е това. Голямо е. Виждам като светещи кълба пак, огнени, на стойки... някакви кълба.

П: Като енергийни кълба ли са?

М: Енергийни. Имам чувството, че там са източниците на енергия, които той използва.

П: За жезъла ли?

М: Да. Но не всеки може да ги използва, той знае как.

П: От къде знае той, учи ли се това някъде?

М: Учил се е.

П: А знае ли се от къде идват енергиите във всяка огнена топка, техния произход?

М: От енергиите на Земята.

П: А за някаква специална цел използвала ли се е тази енергия, освен  това,  което той е правел – да държи в подчинение по-нисшата класа хора, да демонстрира сила?

М: Само избрани хора са ги ползвали. Строили са...

П: Може би такива сгради като неговия дворец?

М: Да, този дворец е построен след като тези кълба са били там. Първо кълбата са сложени, а след това двореца е изграден.

П: Значи с помощта им е по-лесно да се случи това строителство? Някаква магия ли е?

М: Да, магия. Може би тези, които са я виждали са казвали, но не е можело да се стигне до там.

П: То е било скрито, че съществува?

М: Да, скрито.

П: А казваш, че е имало класи и той е бил различна класа от подчинените си?

М: Да, тези които са различни са бедни. Нещо като роби.

П: А в тази общност в която са живеели всички, можеш ли да видиш с какво са се занимавали? Например робите какво са правели? За какво са ги използвали?... Ако ти е по-лесно неговите подчинени да видим?

М: Ами те са мизерствали, нямат семейства, нямат... 

П: На фона на дворците?!

М: Умишлено така са държани.

П: Защо, с някаква специална цел ли има такава голяма пропаст между двете класи?

М: Те са богоизбрани.

П: Това съсловие, което е управлявало енергиите?

М: Да. Другите са били нисши. Просто са ги държали в мизерия и са смятали, че това им е мястото. Не са ги експлоатирали, защото не са имали нужда да ги експлоатират. Но много голямо разделение...

П: И самите блага явно са били разпределени оскъдно за другия народ?

М: Да.

П: Добре, а в този живот, в този период – мъжа, който разглеждаме сега, той сам ли е живял? Имал ли е партньорка,  жена или е сам?

М: Не. Самотен е.

П: А не е ли пожелавал някога да си вземе жена?

М: Не. Той е бил опиянен от собствената си сила. А имал ли е свои способности, които действат и без помощта на енергийните сфери?

М: Той е бил зависим. Имал е страх, че ако всъщност изчерпи силите си, ако изчезнат (енергийните сфери), той ще остане без нищо. Страх да не изгуби това. За това не е допускал никой.

П: А по онова време освен сферите имало ли е други „магически” инструменти, които са се ползвали... като кристали например? Или те по-късно се появяват?

М: Кристалите всъщност са давали енергията на тези кълба.

П: На сферите ли? От земята през кристала към сферите?

М: Да. Проводник са.

П: Както се намират в самата Земя ли правят това?

М: Да

П: Дали е имало някакви струпвания на кристали, специални места, където това се случва? 

М: Да.

П: А дали съществуват и в днешно време тези кристали в земята или са премахнати от там?

М: Те не могат да се премахнат. Но не всички са знаели.

П: Нека сега се опитаме да видим този човек по-напред в живота му, когато нещо важно се случва в неговия живот... промени ли се сцената около него?

М: Всичко се пръсна. Взрив.

П: Цялото място ли?

М: Всичко.

П: Като взрив с огън или друг тип, нещо различно?

М: Не е огън, не е огън, а просто все едно искри. Не мога да го опиша.

П: Самите думи, които използва – „всичко се пръсна”, като някакво стъкло...?

М: Да, нещо такова, някак си.

П: Някакво напрежение явно се е появило

М: Изключително силно... Взрив, но няма огън. Отломъци... някакви части, които политат във всички посоки.

П: А това цялото място ли обхваща? Ти как го виждаш? И неговия дом ли, двореца,  в който беше?

М: Всичко. Всичко е взривено.

П: А сега като го гледаш няколко секунди след това, какво се вижда на това място, където се случи? Има ли останки от онези места и красиви дворци, които имаше по-рано? Колко мощно беше?

М: Няма нищо. Всичко изчезна. Сякаш нищо не е имало.

П: И никакви следи не са останали?

М: Нищо.

П: Сякаш случилото се е повлияло на самата материя на тази цивилизация, за да няма следи?

 М: Нищо няма.

П: Но природата не е засегната, така ли?

М: Нищо няма, никаква природа няма. Всичко е голо. Всичко сякаш изчезна.

П: Добре, можем ли да се върнем малко преди да се случи, да видим дали нещо с него или с други се е случило, преди това събитие? Можеш ли да го видиш по-рано, когато е все още жив?

М: Ядосан е... заканва се. Казва, че ще унищожи всичко.

П: А на кого е ядосан, можеш ли да усетиш? На хора някакви ли, от нисшата или от неговата класа?

М: На себе си

П: Защо, много силно чувство е било това, нали обичаше себе си и силата, властта?...

След като няма отговор и не успяваме на този етап да разберем какво е породило този силен гняв у мъжа към себе си, се местим отново напред, когато всичко вече е унищожено от странния взрив без огън и той вече не е във физическо тяло, т.е. смъртта е настъпила за него.

П: Можеш ли сега да усетиш къде е неговата енергия, къде отиде неговата душа? Физическото му тяло беше ли унищожено при този „взрив” или отиде на друго място? Можеш ли да го почувстваш къде е той сега и има ли форма?

М: Душа е.

П: А къде е сега, напусна ли земята вече или още се намира наблизо до онова място, на което се случи всичко?

 М: Много време му е нужно. Дълго време стои там като душа. Той при другите души не иска да се връща.

П: Ти вече в духовния свят някъде ли го виждаш?

М: Да. Има още много да се лекува.

П: Няма ли желание да се връща бързо? А какво мисли той за току-що приключилия му живот?

М: Много угризения.

П: Съжалява ли за злоупотребата със силите и енергията?

М: Има нужда от време... да се изцели.

П: А успява ли да осъзнае поне уроците,  които е  трябвало да научи?

М: Живота му е голям урок за всички. Той се е жертвал за да покаже до къде могат да стигнат...

П: По негативния път...?

М: Да.

П: А урока кой трябваше да го получи, освен самия той?

М: Всички, които работят с енергии... Той  е бил нещо като Хитлер, само че във ... Уродливия образ на управника, който... в същото време той понася това угризение.

П: Явно е имало нужда от такъв живот и пример и за другите и за него?

М: На определен етап осъзнава, че просто е избрал да се жертва за другите под такава форма.

П: Да поеме такава карма?

М: Да поеме карма, да, толкова тежка. Много силна душа, много силна, а всъщност...

П: Ето парадокса, а понякога хората  разсъждават...

М: Много, много му е трудно въпреки всичко.

П: А защо беше нужно да има такъв урок и за другите хора, които работят с енергии?

М: Много светли души могат да се нагърбят с такова нещо... Да покажат до къде може да се стигне по този път.

П: Като предупреждение ли, да го видят това? Да им е пример за да не го правят... А те (другите души) могат ли да черпят от познанието на друга душа, от опитността й?

М: .... голяма сила. И човек трябва да не прекрачва (границата) и да не се самозабравя.

П:  Всъщност неговия живот точно това въплъщава, показва какво се случва ако се самозабравим?

М: Его със енергия = пагубно е просто.

П: Комбинацията е пагубна... 

М: С енергията трябва да работим със сърцето.

П: Значи егото да се изчисти, само сърцето и енергията да си партнират?

М: Да.

П: Много отговорна работа. А тази опитност, тя достъпна ли е и сега, в настоящия живот за всички души? Нали време няма от гледна точка на духовното? Може ли и другите души да черпят опит на енергийно ниво?

М: Енергиите се актуализират, поразчистват още ... тази опитност вече е живяна. Това е урок, научен е урока.  Научен е урока. Това е силата на хората със силни сърца.

П: Само те ли могат да активират такива енергии вече, да устояват с тях?

М: Да.

П: Това е хубаво. А какво се случва с неговата душа сега? Голямо лечение ли търпи да се освободи от това изживяване, стреса и угризенията?

М: Той е приключил със земния живот.

П: Няма да се връща повече, така ли?

М: Мисля, че не. Няма нужда. Има нужда но ... когато вече това стане практика, хората използват енергията на сърцето и...

П: В едни други условия може би би дошъл?

М: Да.

П: Добре, а ти кака го възприемаш сега докато говорим, образ има ли?

М: Някак си не го усещам като себе си, но има някаква частица от мен, някакъв процент. Не се идентифицирам напълно с него. Като ... може би някакъв спомен. Не пълно идентифициране, но някаква връзка има. Не го преживявам лично, не минавам през ...

П: По-скоро хладнокръвно го гледаш...

М: Да.

П: Сякаш е различно усещането ти спрямо другите животи? На магьосницата и на индианката...

М: Да, да.

П: Там беше повече проценти ти самата?

М: Да. Особено преживяване.

П: Може би това е много  близко с настоящия ти живот за това така го чувстваш? Като чувство, като разпознаване... а това с Атлантида е било доста далеч?

М: Да. И може би като трансформирана енергия, като отработена... То е било много силно, но някак си трансформирано. Голяма част излекувано. Но е останало нещо, някаква връзка, която все пак ...

П: Явно е нещо полезно щом ти се появи с такива подробности. 

На това място търсим подкрепата и мъдростта на нейния духовен водач, който може да ни разтълкува всичко, което видяхме в тези животи:

М: На земята съм сега, сред природата.

П: Има ли образ твоя духовен водач, за наше улеснение, как облече тази енергия, появи ли ти се в конкретна форма?

М: Аз имам чувството, че се слях с нея, тя придоби някаква форма, и вече е в мен. Моята форма като очертание, но като бяла светлина, която влиза в мене.

П: Интересно описание.

М: Те още от началото, веднага се случиха нещата, още като се приближи.

П: А как искаш да продължим за да зададем сега нашите въпроси? Ако искаш може да го оставиш в себе си, като едно цяло или ако ти е по-комфортно да продължиш да го възприемаш като образ, силует от светлина до себе си? Как искаш?

М: Отделно.

Това привикване на духовния водач, както и привидно отделния му образ всъщност са само неща, които правим за удобство и за да надмогнем страховете и блокажите на логическия ум. Духовните водачи в определен процент са винаги с нас, от тях идват много от прозренията и интуитивните ни усещания, много от добрите мисли. Но като човеци ние сме свикнали със собственото си ограничение и по-често не вярваме на своите усещания, колкото и пъти да ни се докажат във времето,  че са били правилни. За това възприемането на духовния водач като нещо отделно от нас,  което дава отговори – всъщност спомага на логическия ум да възприеме тази мъдрост по-лесно, по навик ние се доверяваме на авторитети, а ни е трудно да повярваме на личните си усещания за нещата. Един такъв авторитет е духовния водач... по този начин трудността от ума е заобиколена.

П: От гледна точка на настоящия живот на М и изпитанията, които й се случват, може ли духовния водач да ни каже – каква е задачата, с която е дошла в този живот? И справя ли се успешно?

М: Няма оценка, няма съдене. Всичко е такова, каквото е. Тя се справя чудесно. Но дори да беше поела по друг път това няма значение. Пак щеше да е добре.

П: А какво трябваше като опитност да научи М от двата опита за самоубийство? Трябваше ли да изживее, да изпита нещо чрез тях?

М: До къде може да стигне в усещането си за откъснатост от Бога... в смисъл като толкова самотно... тя знаеше какво е да са Едно, но не и това усещане... да си отдалечен. Това усещане може да се преживее само на Земята.

П: Това ли е била опитността, която е искала да изпита?

М: Да. Това не може да се преживее в духовния свят, там винаги си Едно. Какво е да забравиш, различен и самотен. Само в тази плътност може да се изпита.

П: А защо душите въобще желаят да изпитват тези различни усещания?

М: Просто искат да го изпитат.

П: А някаква енергия или полза това носи ли им, след като преминат отново в духовния свят?

М: Уникална опитност просто. Палитра от опитности и усещания. Те също носят всички опитности на всички, и ги предават в Цялото.  Всички са така, тя не е изключение. Да, така са решили всички, така се само-опознават. Да опознаят всички части. Когато всичко е Едно, то е. А когато нещо е друго, то може да е различна опитност. В противопоставянето, в противоположността...

П: Значи за това с нея са се случили тези неща в младостта й?

М: Тя е избрала този начин. Има толкова различни начини. Всъщност инвалид... дете...  да бъдеш различен по други причини. Това просто е нейния избор.

П: А някои хора, които избират монотонен живот, да не са различни, да са част от масата, това почивка ли е?

М: Всеки има нужда от малко време. Душата има нужда от време... и от почивка. Твърде интензивни предишни преживявания... 

П: А този гняв, който изпитва М и няколко пъти се отприщва срещу децата й, макар че се опитва да се владее, има ли причина за него? Може ли да й се помогне със съвет?

М: Опитност. Но гнева е враг на любовта.

П: Значи не е нещо, дето  трябва да се бори с него и да се отрича.

М: В никакъв случай.

П: А как може да се живее с това без то да наранява физическото тяло, без гнева да самоизяжда човека отвътре.

М: Любовта ще го стопи. Когато се осъзнае избора, който душата е направила и вече няма нужда да го преживява отново и отново. Да се изчерпи просто. В момента е мъчение постоянно.

П: Няма да се гледа като на мъчение?

М: Да, първо не трябва да се осъжда.

П: Да, ето това е много важно.  А това важи и за хората, които изпитват агресия, нали?

М: Когато не се бориш срещу него...

П: И го обгръщаш с любов може би?

М: Да, ти го трансформираш и то просто изчезва, когато ти решиш.

П: Обаче трябва човека да е поискал да осъзнае това.

М: Когато се е изчерпал.

П: Добре, а това усещане на М за произхода на нейната душа, вярно усещане ли е? Защо Арктур?

М: Те са се свързали с нея. И по време на сън и вече и в делника й. Когато тя пожелае винаги може да им предаде съобщение.

П: А защо се случва това общуване, има ли някакво предназначение?

М: Любов, чиста обич, от Дома.

П: Значи правилно е усещането за Дом?

М: Да, но тя не е задължително да се върне там за да го изпита. Тя може да го изпита навсякъде. Въпроса е да пожелае тази връзка да не прекъсва. Винаги я има тази връзка, въпроса е да я намери.

П: И да я използва... А какъв е начина да се използва? Да си комуникира свободно без ограничение? Да задаваме въпроси ли...

М: Да, да не преставаме да живеем с нагласата, с намерението да държиш връзка, да контактуваш.

П: И се случва? Значи е толкова лесно?

М: Толкова е лесно. Няма нищо сложно.

П: И не ни трябват посредници?

М: Никакви посредници.

П: Всеки го може сам. Това е много хубаво.

М: Всеки, който пожелае.

П: А тези, които се страхуват и ходят за помощ  при други хора?

М: И в това няма лошо... до момента, в който човек сам осъзнае, че няма нужда друг да ни дава отговорите. Всичко е уместно. Всичко е уместно.

П: Заради това ли съществуват толкова гадатели, астролози, контактьори... Значи те си вършат работата, а нашата работа е да се осъзнаем

М: Разбира се. Те просто са един инструмент, начин по който хората да осъзнаят, че това е възможно.

П: Да минем през чуждата помощ, докато осъзнаем, че и ние го можем.

М: Те изпълняват другата част от плана. Това идва да се случи възвръщане на силата. За да си възвърнеш силата, трябва да си осъзнал, че си я отдал на друг. В момента,  в който осъзнаеш, че си я отдал ти ще искаш да си я върнеш. 

П: А това отдаване как да го разбираме, така ли става, когато отиваме и питаме някой друг, примерно някоя контактьорка?

М: Да, когато не си вярваш... на собствената интуиция, на сърцето си.

П: Това ли е отказване от собствената сила?

П: А през Януари 2012г., когато М преживява едно много странно усещане за непривързаност към семейство, към Земята дори, към всичко... какво и защо се случи с нея?

М: Част от нея си отиде. Вие сте многоизмерни същества и не сте привързани към едно тяло. Има други аспекти, които не са сетивни и не са осъзнати. Не приемайте тялото като единствен носител на душата... Една частичка от нея си е отишла.

П: А каква беше причината? Нужна ли беше на друго място?

М: Беше приключена опитност. Изтеглена е...

П: Не е било нужно да остава повече?

М: Да.

П: Много интересно. Това сигурно се случва и с други души? ... А дали е подобно, когато човек е имал някаква връзка и се раздели с партньорката си, и когато казва, че сякаш една част от него умира с човека, който си заминава? Дали и тогава една част от душата, от енергията е получила някаква опитност и си тръгва? Логиката валидна ли е и за тези случаи?

М: Валидно е да. То се усеща. Част от опитността ни напуска и е изживяна.

П: Част от душата може би отива да я отнесе?

М: Така е, да. Много малка частичка. Аспекти от нас, които са приключили определена опитност се връщат. Понякога ги усещаме много болезнено. Сякаш нещо се откъсва от нас и го губим, а то всъщност е нещо, което вече е приключило...

П: И отива към другата част Горе... реално не го губим...

М: Просто физически го усещаме като загуба, но то не е загуба. То просто се връща в Цялото.

М: Това е нова информация и мисля ще е ценна на хората.

П: А да питаме сега за приятелката на М, за нейната роля в младостта й, когато са били съквартирантки... Трябваше ли нещо М да научи от тези отношения? Имат ли някаква връзка опитите за самоубийство с нея?

М: Трябваше да се научи да слага граници.

П: Тогава е имало престъпване на нейната територия, така ли?

М: Да

М: Да, много допусна това навлизане. В стремежа си да бъде добра приятелка... тя се изгуби.

П: Да, може би това е свързано и с нейното вярване, че винаги трябва да бъде добра и другите да я възприемат като добра... Трябва да не се съгласява на всичко.

М: Да умее да отстоява себе си. Да си добър не значи да казваш само да. Понякога е нужно да си твърд в своята позиция, когато казваш не.

П: Това е полезен урок и за човека срещу нас, защото иначе само му даваме онова, на което е свикнал, което не би довело до никакво развитие и за него.

М: Когато кажеш „не” и усетиш, че отвътре ти е спокойно и не си напрегнат – това е било правилното за теб решение! Ако „не” – то предизвика сериозен дискомфорт, това не е искрено „не”. Тялото е невероятен механизъм, просто го слушайте.

П: ако вървим срещу душата явно тялото ще ни подскаже?

М: Тялото и душата трябва да са в баланс. Не бива да се обръща внимание само на едното или само на другото. Те са едно.