събота, 5 януари 2013 г.

Разговор с душа преживяла обсебване, за самоубийството, агресията и опита да контролираме партньора си , изпитанията по "бързия" път , една необикновена среща с неочакван край


Може би този материал може да се разбере по-добре, ако първо човек се запознае с това -

Що е то обсебване, от какво се причинява и как можем да се предпазим от него? 

- Дивалдо Франко - духовно обсебване, карма, защита срещу обсебвания 1 част:  https://www.youtube.com/watch?v=qjZIcjEYifg&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu&index=14

- Дивалдо Франко - духовно обсебване, карма, защита срещу обсебвания 2 част:

- Дивалдо Франко - духовно обсебване, карма, защита срещу обсебвания 3 част:
https://www.youtube.com/watch?v=3-FQnP3SjJk&index=16&list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu



..................

Случаят, който следва да разкажа не е лесен за асимилиране и приемане, ако вярвате в догмата и рамките, които слага религията (без значение коя). 

От малки са ни учили да заклеймяваме определени неща, определено поведение и действия.  Но ние имаме избор дали да послушаме сърцето си и интуицията си или да продължим да следвам чуждите думи само защото така е прието.



Благодаря на главната героиня на моя разказ за това, че ме потърси, че беше открита и сподели с мен най-съкровените си преживявания, които никой близък до тогава в нейния живот не беше узнавал. 

В тази лична изповед ще наричам моята героиня Х. 
 
Преди няколко години на Х й се случило нещо необичайно. Като начало започнала да сънува интензивно, да усеща интуицията си и психичните й сили сякаш се активирали от самосебе си. Но в този период се случило и нещо друго необяснимо - започнала да усеща в себе си под формата на глас друго съзнание, друга енергия, нещо което било много по-силно от нея. Поведението й се променило, започнала да се подчинява на тази сила,  която я карала да се държи странно, вършела неща, които били нетипични, загубила своята индивидуалност, с която я познавали приятелите й. 

В същото време паранормалните случки продъжили. „Нещото” й показало различна реалност, говорело й неща, които сякаш трябвало да я „съблазнят” да продължи да се подчинява. 
И колкото и усилия да полагала Х усещала силен натиск да следва инструкциите на чуждото съзнание. 

По същото време родителите потърсили помощ от психиатър, опасявайки се за заболяване от шизофрения. Никой не разбирал какво се случва с Х.  Последвали тежки лекарства и продължително лечение с различни средства. А реално проблема бил на съвсем друго ниво.

До денят, в който... това съзнание, което било в нея  поискало от нея да се самоубие.
Точно за това пиша тази история.
Съществуват много табута свързани със самоубийството. 

Самата аз никога не съм вярвала, че Бог наказва когото и да било, но по-специално мнение за самоубийството нямах, докато не се случи тази хипнотична регресия, в която имах възможност да получа потвърждение.

За да довърша историята ще добавя, че дори в такива тежки моменти ние продължаваме да имаме закрила Свише и ако не е време да правим този преход в отвъдното,  то се случва нещо и нашия живот бива запазван... 



Х нямала сила да заглуши гласа в главата си, който я инструктирал настойчиво какво да прави и как да сложи край на живота си. Но тогава и други гласове се чули макар и слаби – „не го прави, не го прави.”

И в онзи момент нещо странно се случило. Приближил се друг човек, от който Х се уплашила. Странно е да кажем, че момичето може да се уплаши от друг човек при условие, че в главата й се разпорежда чужд дух/енергия, по-страшно за нея едва ли е имало в онзи момент. Но точно това усетила тя...

Стресната от прекъсването и този човек (може би ангел предрешен като човек дошъл на помощ), изведнъж гласа в ума й отслабнал. Тя спряла всичко и потърсила помощ.
Разказах ви тази история за да знаете от какъв опит и преживявания  идва моята героиня и с какви трудности й се е налагало да се справя. 

Тя успяла да се възстанови. Възвърнала напълно контрола над себе си и днес е много силен човек. Интуицията й все още е много силна, сънищата и усещанията ярки. Дори започнала да предвижда в сънища събитията, които се случвали в семейството.

Но  историята не спряла тук.

Изпитанието продължило за нейният братовчед. Същата енергия, която била у Х след известно време се появила у братовчед й. Същата  "студена енергия" се усещала около него, както било по-рано при нея. С всички сили Х се опитала да помогне на своя братовчед и семейството си да разберат какво става и да не приемат, че това е просто психично заболяване. Но на онзи етап никой не чувал тези думи.

След известен период, в който живял с това нещо в себе си, братовчедът слага край на своя живот .

Този материал се посвещава на неговата смела душа, на моята храбра героиня Х,  както и на всички многобройни случаи, които вярвам, че съществуват и са объркани с шизофрения, когато всъщност нещо много по-сериозно се случва под повърхността на видимото. 

И не на последно място – посвещава се на родителите на тези души, които са избрали тази опитност. Вярвам, че думите написани тук ще донесат по-дълбоко разбиране към вашите собствени деца и ще можете да се освободите от всички негативни чувства и самообвинения.

Ако имате търпението да прочетете целият материал от регресията можете заедно с мен да чуете отговорите, които братовчедът на Х (починал преди повече от година) дава по време на хипнотичната регресия на братовчедка си - каква е била тази енергия  в него, защо се е появила и как се е отразило самоубийството на неговата душа и мисията му на земята.

Първият живот

 който Х описва е в недалечното минало, 60 те години на миналия век. 
Няма да се спираме на него подробно, защото е твърде личен. Ще спомена само някои общи елементи, който забелязах с настоящия й живот. Това е любовта към музиката и участието в музикална група, търсенето на духовни преживявания, на връзка с Източника, на истинска любов, която намира в лицето на човек от миналото, който присъства и днес до нея, настоящия й приятел. След един много интензивен живот , наситен с музика, емоции и събития, алкохол, наркотици и купони, страх и преследване, нейният любим – вероятно сродната й душа, бива убит. Тогава Х с единствено желание е да бъде с него, прекратява своя живот отравяйки се.

Този живот на екстремните усещания бива доста кратък, но изпълнен с полезни уроци за душата. 

Към настоящия живот на Х това имаше отношение да й покаже какво е било в това недалчно минало и от какво трябва да се поучи за да изживее настоящето си пълноценно с възможност да избере друг път за развитие, да не повтаря същия сценарии отпреди.


След описанието на сцената на смъртта разказа ни продължава от духовното измерение, там където преминава душата след смъртта:


Среща със сродна душа

П: Добре нека сега преминем малко по напред, когато тя вече е напуснала физическото тяло.
Х: ...вече си имам ... и слънце
П: Тя вече не е във физическото тяло, нали?
Х: Не. Съвсем... слънце е...  все едно. Градче е , но спокойно
П: Това пак като сценка го виждаш, така ли? Нещо хубаво, така ли?
Х: Да, да. Вижда го, прегръщаме се. Той си ходи най-спокойно и я чака. Казва – „Айде, от кога те чакам”. Ходи по пътя много радостно. (тук Х описва своя любим, който е бил убит в предишния им общ живот)
П: Да.
Х: Много малко градче. Много хубав вятър, слънце... Обаче вика: „Дай да седнеме на тия пънове, много малко време имаме... половин час”
П: Това той го казва?
Х: „Но е достатъчно водата да се излее!” Като символ... нещо такова... някаква вода.
П: Аха, някаква информация явно да й предаде?
Х: Някаква вода... много силно синьо и вода много... И казва  „Така” – сяда и почва... обяснява, обяснява, обяснява...обяснява. И тя слуша, слуша, слуша спокойно, дума не казва.
П: Но тя разбира ли той какво казва?
Х: Пълно, спокойствието е пълно, но... съсредоточено щото работа се върши.
П: Да.
Х: Много важна работа... обяснява, обяснява, обяснява... обяснява „Това ще се случи, това ще се случи, това ще се случи... това ще бъде.. тогава, това – тогава... Тогава ще се срещнем – ще направим това, и това и това и...”
П: Подготвя я!
Х: Да, пълен план и „Дръж се спокойно, след това вече ще бъдем заедно, всичко ще е ок”
И тя: „Чак тогава ли, не свършва ли сега? Ужас, още един път ли...не, отврат”
(Тук Х пресъздава разговора между душата на онова момиче, което е била в миналия си живот, което е претърпяло доста неща за да бъде със своя любим и душата на нейния любим, който я подготвя да се справи със следващият им общ живот, който явно е доста важен за тях).
Той вика „Ще бъдеш силна,  това е и край!”
П: ...
Х: „Това е и повече тука... трето измерение, край!”, „Това е и край просто, дръж се последно, последни напъни с всичко.”
П: Тя не го ли пита нещо за току що изминалия им живот или той само говори?
Х: Не, той казва „Съжалявам”, тя казва „Няма за какво, всичко ми е ясно, ти си свободна душа, всичко е ок.”
П: Да.
Х: Всичко е пълно разбирателство... всичко е чисто. Той много съжалява за изневерите, много... Много съжалява и казва „Моето тяло... аз към нищо не съм привързан, моята душа въобще не се е докоснала до тия хора, никак... наблюдавал съм...  тяло... отстрани ...пияно... Не е важно.
 П: Значи не трябва и ние като хора,  да обръщаме внимание на тия неща... Душата е съвсем различна?
Х: Не, не, не. Тялото не знае какво прави...То е толкова объркано по пътя, то кара душата на глупости... и разума. Глупавия разум е най-лош. Разума и въобще... нещо като се случи, случва се...  някой път и нарочно ... нарочно правят го...лоши хора... нарочно, нарочно го правят. Просто човек се поддава.
П: То си е изпитание.
Х: Да, да.
П: Някой път не успяваме да ...
Х: Изпитание да сломи духа... тия работи точно.
П: Аха, то си е насочено срещу духа?
Х: Абсолютно.
П: Не е така случайно, ами...
Х: Трябва да се случи.. да види доколко може да издържи душата  и да се държи щото... щото, ако й се случи такова нещо в неподходящ момент, когато вече е почти накрая на кармичния си цикъл ... много лошо може да се срине надолу.
П: Да, за това трябва да има по-рано подготовка?
Х: Значи трябва това да е минато за първа фаза. Трябва това да е калено, да е изпъкнало... въобще душата да е като камък пред това нещо. Пред нея нищо да не е, защото й предстоят краят на кармичния цикъл много по-тежки неща, които вече трябва да се земат, да се преборят...
П: Да.
Х: Там не трябва да има никакви спънки от такъв характер и просто да се стигне до края и да се приключи без връщане назад кармически. За това тия работи... се минава през тях... задължително. Това е нещо много ...
П: Това е много хубава информация за всички хора, които преживяват тежки моменти
Х: Много е важно, много е хубаво дори!
П: Да.
Х: Болката е много хубаво нещо.
П: Значи и хора, които са загубили деца и други такива тежки случаи... Всъщност това  за душата се случва...
Х: Без това нещо не става нищо, няма живот. После..после душата не е душа ами е мекотело... вид на душа, много по-слаба, много по-бледа, тя е плаха, тя е в зародиш. За да стигне до свойта плътност – това е пътя. По средата много тежък, болезнен, това е каляването, това е нейното пречупване. Тогава тя вече става силна. Тогава вече е готова...
П: Ами ако някой не успее...?
Х: Успява, успява.
П: Всички ли?
Х: Всички. Някой бавно, други бързо.
П: Значи разликата е дали бавно или бързо.
Х: Аз исках бързо... най-бързо.
П: По прекия път?
Х: Много бързо, много трудно. Колкото по-бързо, по-добре. Като фурия бързо да мине. С много тежки периоди, с много тежки неща... бързо. И не мога бавно, да чакам. Други хора много бавно искат за да им е по-леко по пътя. Да нямат сътресения... Не биха могли да понесат.
П: Значи са различни.
Х: Да, да, да. Има и други. А някой умерено... а някой не искат  никакви трудности, но въпреки това.
П: А да го попитаме докато У е там дали може да каже този  живот, в който бяха заедно с тая група (Х. беше се върнала до живот, в който с нейният любим У бяха част от музикална група ) той и тя... те постигнаха ли заедно това, което искаха да постигнат като  мисия, като енергийно влияние в света тогава?
Х: Да, за свойто време - да. Изпълнили са мисията на 100 % ... на 110... на 1000... На раздаване на 100 % - да. Увековечаване в историята, влияние за хиляди поколения напред и векове. Свършило е обаче и е приключило и няма връщане... Само като имитация, спомен, като филм, като  кавър версия, като „ха ха ха”, като нещо много забавно.
П: Но оттук нататъка те няма да трябва да правят нещата по същия начин . Мисията им е различна?
Х: Не по грешния начин, не с наркотици, не така. Тука вече спокойно, плавно, бавно и насочено.
П: Значи средствата вече се изменят?
Х: Уискито не е лошо нещо... умерени количества, без наркотици, никакви наркотици.
П: А специално за наркотиците към днешна дата той има ли някакво виждане,  тогава по различен начин явно са действали, сега действат различно?
Х: Да, да, да. Сега никви наркотици. Страх от наркотиците.
П: Това явно е за добро, като предупреждение.
Х: Да, да, никакви наркотици, само трева малко... понякога, но не така насочено. И пак внимателно. Никакви наркотици, никакво кафе.
П: А в кафето има ли нещо, което трябва да се избягва?
Х: Това е стимулант. 5-6 кафета – много лошо. 3 – става много. На 2 и половина става много , до 2 и половина за 11- 12 часа – супер. Ако човека естествено е свикнал.
П: А влиянието върху системата какво може да е, много лошо ли?
Х: Зависи, ако човека например свикне в рамките на 2-3 дни, ако свикне и се чувства добре на третия ден може да си пие... ако не му става лошо и не го боли глава...
П: Значи всеки да гледа според организма си?
Х: Да, да, да. Значи хора с ниско кръвно, хора с лекарства, които ги приспиват, хора летаргични и с болести, сънливи... може, може. Хубаво е на половинки. Хубаво е половин кафе, после още половин... и най-много още половин, но не наведнъж цяло без мляко и... не, не, шока е много голям на системата. Леки стъпчици,  лекичко, лекичко да може тялото да се справя.
П: Да.
Х: Да може да е такова количеството кофеин да може да го ... Ако реши да го нулира, ако реши да го усили според тялото. Това ще реши как да го използва.
П: Ясно, доста интелигентна е системата.
Х: То... то решава, но когато е много то трудно... не може да реши как да го използва.
П: Просто го насилваме...
Х: Когато е малко, то решава и когато е плавно... плавно... приема, то решава и дава сигнали.
П: Добре, а У иска ли нещо да ни каже или...? Или вече й предаде каквото трябва?
Х: „На добър час. На добър час.” И още малко „Айде” казва, „да знаеш, че  ще съм с друга, когато ме видиш. Трябва да минеш през това нещо. Трябва да минеш през тая ревност още веднъж да я изчистиш.” Казва „Така са ми го измислили, това ще е, да не се шашкаш.”
П: Да.
Х: Тя казва – „Добре ще гледам да се оправя”, но малко плахо.
П: Не вярва в себе си.
Х: Много притеснена чак. Как ще е ...
П: Много хубави съвети и предупреждения, всичко това, което излезе като информация. И той ако иска  да го оставиме, нека му благодарим. Можеш да се сбогуваш с него... за сега само... И когато си готова ще ми кажеш.
Х: Тръгна вече.
П: Тръгна ли вече? А ти все още на това място ли си, там?
Х: Вече не, вече не.

Вторият  живот 

След разговора със своя любим в духовния свят Х прескача направо в друг нейн минал живот, в който тя е младо момиче някъде в Ирландия.  Този нейн живот не се отличава с нищо особено- отрано в бедност, самотен живот, скучен, в последствие работа в малък град и любовна история с мъж. 

Липсват емоциите и крайностите, които е стигнала в преживяванията и предишния си живот с рок групата, макар и да има любов към един мъж, тя не достига дълбоките  чувства, които има в предишното си превъплъщение с нейната сродна душа У.

 
Преминаване в духовния свят след втория живот

П: Нека сега преминем напред до момента, в който вече тя е енергия. След като всичко вече е приключило и тя вече не е в това физическо тяло.
Х: Някаква вода...леген, вижда се през вода и все по-размазано.
П: Като отражение?
Х: Да. Не може да си види лицето. Лети и каца в бял дворец. Мястото е много кръгло, един кръгъл град, малки къщи, всичко спокойно. Дошли са й приятели и всичко е супер.
П: Познават ли я хората там на това място?
Х: Всички знаят кой идва.
П: Аха, и как я гледат като знаят кой идва?
Х: Съвсем нормално.
П: Добре, добре, а ти как ги виждаш?
Х: Ами долу са... гледат все едно така с любопитство.
П: Това някакво специално място ли е?
Х: Да... на души.
П: Нека да влезем да го разгледаме...
Х: Всъщност е розово отблизо... бледо розово с бели колони. Градината.. коне, цветя, зайчета, паркчета... Супер спокойно за живот.
П: А тя има ли усещането да е идвала тук друг път?     
Х: Засега се чуди, много е изненадана.
П: Аха, вероятно все още не се е оттърсила от човешкото изживяване в предишния си живот. Добре. Сега ще те помоля да направим нещо. 

Тук решавам да повикаме нейният духовен водач, който да ни помогне да разберем видените минали животи и поуките свързани с тях, както и да ни обясни какво е това място двореца.. Абстрахирайте се от формата, която заема, защото това изцяло се диктува от подсъзнанието на човека и не определя същинския облик на духовния водач.

Х: Дойде
П: Какво се случи?
Х: Еми, формата си е такава каквато си е – баща, бяла коса и бяла брада дълга. Магьосник.
П: Аха, като магьосник...
Х: Баща е духовен.
П: А каква ти е емоцията и усещането?
Х: Топло, мъдро.. „Добре дошла, браво”
П: Така ли ти казва?
Х: Браво, почти накрая! Почти.
П: Какво има предвид?
Х: Съвсем... малко, един милиметър все едно остава... трудности.
П: Аха, казва ти, че си близо до края.
Х: Един милиметър... ако цялото разстояние е метър, остава. Дръж се. Потока ще е с камъчета, на които да се стъпи, но много хлъзгави, през които да се мине. И вътре вече всякакви светещи работи.
П: В двореца ли?
Х: Да, виждам някаква колона и всичко свети в цветове.. неонови, искрящи. Но не стряскащи. Пак бежаво има много.
П: Много ярки ли?
Х: Много странни. За пръв път такива цветове виждам...
П: Нямаш база за сравнение, така ли?   
Х: Много са странни.
П: Не си ли виждала такива  в сънищата си?
Х: Супер странни са.
П: А духовния водач, мъдреца до теб ли е?
Х: Зад мен е, каза аз да го водя. Каза – „Ходи ти, аз просто ще вървя зад теб.”
П: Добре. Супер, по-късно ще го попитаме за някои неща. Значи сега е важно ти да вървиш напред.
Х: Каза да пробивам напред и някаква дупка бяла се пробива като ходя... от светлина.
П: Като се движиш?
Х: Пред мене я пробивам с мисълта. Трябва да пробия някак си материята за да стигна още по-дълбоко. Някак си в самия замък.
П: Да, явно там е, където трябва да отидеш...
Х: Сега има някаква стая с книги, съвсем обикновена библиотека. Тъмно кафява и тъмно зелени книги, спокойно.  Дървесина и се вижда за сега само книгите наредени.
П: В нея има ли някакво същество, някой друг или е празна?
Х: Ако се обърна назад е като хол, хубав хол...със завеси... много стаи... тази стая е като стая за бал. Има някакъв кръг, където се танцува... целия свети отдолу. Има дишащ кръг, където можеш да танцуваш сам. И си е като зала, като хотел за гости много уютен.
П: Усещаш ли й функцията на тази зала?
Х: Ами основно ме привлича кръга, който  свети.         
П: Добре, нека отидем да видим там какво има.
Х: Като се стoпи и просто светлина те обгръща... бяло-жълта. Отвсякъде - отгоре, отдолу, отстрани те докосва.
П: И я чувстваш?      
Х: Просто от горе и отдолу изтръпваш от кеф. Страхотно е и там можеш да видиш, който искаш – в тоя кръг да дойде. И по-духовни същества идват.
П: Добре, можем ли да го използваме тоя кръг тогава?
Х: Да, да.
П: Имаме разрешение?
Х: Да, той е мой.

Срещата с починалия братовчед

П: Добре, искаш ли да извикаме и да попитаме някои неща твоя братовчед?
Х: Ахам.
П: Добре помисли си за него и съм сигурна, че той ще откликне.
Х: Дойде.
П: Как изглежда В.?
Х: Кафяво яке... с копчета, ревери...
П: Аха. Интересно изглежда.
Х: Пуснал косата
П: Дълга коса ли има?
Х: Както преди, още по-дълга даже.
П: А как го виждаш – като млад човек ли ти изглежда?
Х: Млад, пак с некакви панталони странни.. с копчета, много копчета. Кафяви с ресни. Седи и си е сложил ръцете на кръста и гледа и се усмихва леко така и не мърда. Чака да го огледам...
П: Като манекен.
Х: Да. Казва – „Виж сега, виж какво става” Казва – „Хайде ще те заведа.”
П: Охо, иска нещо да ти покаже?
Х: Да. Излиза от кръга, но там става невидим, но знам, че ме води.
П: Къде?
Х: Така из замъка... има някакво кълбо, стълби надолу, синьо кълбо, езерце, скали, палатки... то е цяло село.  Хора тука се къпят... там седят... Изведнъж море... Всичко е там! Целия свят е там! Всичко има... всяка врата води на някъде! Тука е това  – където искам там ще отида.

П: А той всъщност накъде те води сега, усещаш ли каква е неговата идея?
Х: Ще ме върне, ще ме върне,  в кръга пак ще влезем.
П: Искаше да ти покаже набързо, че всичко това го има, така ли?
Х: Да много бързо, всичко е там. Където е съвсем реално и хубаво... Пак влизаме в кръга и някаква лилава светлина... той става по-лилав. Вече не е в тия смешни дрехи.
П: Аха, сега можеш да го виждаш енергийно?
Х: Да, тея дрехи бяха много смешни.
П: Явно е било някаква закачка към теб...
Х: (...смее се) Супер смешни бяха. Сега вече си е в някаква лилава светлина.. вече по-така... като дъгата. Пак си е бял, бяла кожа и всичко... но лилава светлина около него целия. 
П: Да го попитаме сега тези въпроси, които преди това те вълнуваха и ...  той знае вече, ако може ще ни отговори? Ако не може ще ни каже... Можеш ли телепатично да го попиташ за този период на Прехода, от който силно се интересуваш в настоящия ти живот?
Х: Ъхъм.
П: Скоро ли ще се случи и дали той ще може да си материализира тялото физически тука при тебе?
Х: Сега ще го питам...  Казва – „Нямам право да ти казвам, това е изненада.”  Усмихнал се е...
П: Така и предположих...
Х: Усмихнал се е... обаче така се усмихна казвайки ми – „Много скоро ще е, не бой се” нещо жълто за мен, жълто е 2 нещо...  2 месеца... нещо скоро (Тълкуването на цвета идва от личността на Х и може да се базира на досегашните й знания, но факт е, че В й даде отговор с цвят, който е символ на нещо и е интересен за разтълкуване)
П: Добре.
Х: Усмихна се, намигна ми.
П: Добре, няма да го питаме повече въпроси за бъдещето
Х: Много добре се усмихна. 
П: Значи колкото може ти е дал информация...
Х: Просто... позитивен е... с отговора.

Тук стигаме до момента, в който исках да задам най-важния въпрос. Защо се е случило това ”обсебване от чуждо съзнание”,  за което разказахме в началото на историята, по-рано в живота на момичето и в живота на братовчед й, в резултат на което той се самоубива.
П: Добре да го попитаме това, което той преживя преди да напусне физическия свят, живота си тука с теб, и което ти самата беше преживяла по-рано, тази опитност... Той може ли нещо да ни каже за нея? За тази сила, която се намесва тогава при вас... По какъв начин и защо е било необходимо това да се случи?... Каква е била причината да се появи онова нещо?
Х: Вика „тая...  the dark force... I had to fight” ( превод: „Тъмната сила ... трябваше да се боря”) (тук изведнъж премина на английски – все едно  това беше езикът, на който чуваше отговорите)
П: Аха това си е било като битка?
Х: „Това е, вика,  черния колан... мечът, който  трябваше  като самурай да преборя... ако успея да получа звание... дан. И да мина на ниво по-горно”... Казва – „Това беше мойта битка!”
П: А той нали сам избира да прекрати физическия си живот. По този начин успява ли да си завърши тази мисия и тази битка с ...?
Х: Дори прекалено дълго е стоял според него.
П: Значи то изпитанието е било в това – колко време ще издържи?
Х: Прекалено дълго е издържал, добре че е успял да се измъкне... Благодари, че го разбирам.... Че го разбирам много е благодарен и спокоен, че поне аз съм ок.
П:  Не го осъждаш...
Х: Много е спокоен, много благодарен.
П: А той все пак има повече информация от нас, може ли да ни каже за теб самата, за твоята среща с тази сила/чуждо съзнание, ти какво е трябвало да направиш? Ние знаем, че ти си се справила, но това събитие оказва голямо влияние в твоя живот. Той може ли да ни обясни по-дълбоко причините?
Х: Казва „Ти сама ще разбереш, аз не мога да ти казвам какво да правиш.” Никакъв отговор... „Въобще не ти се мешам в работите”
П: Да, значи няма как...
Х: „Изводите са си твои, сама трябва да ги направиш иначе... твойта битка е безмислена
П: Да... ако някой друг ти казва ей така нещата.
Х: Не, не... Казва – „Тая работа свърши я и ще се посмеем хубаво на всичко, но още малко... Още не... изненада, всичко което предстои е изненада и трябва да се запази. Изненада за душата.”

П: Добре, а той дали знае нещо за твоето здравословно състояние, което се променя след това изпитание, което преживяваш? Специално какъв е този звук който чуваш , пукащия звук от челюстта и врата, отиващ нагоре към главата? Знае ли кое го предизвиква това нещо?
Х: Казва – Сякаш някакви бръмбари са влезли там, трябва да ги изкараш. Сякаш бръмбари ходят, чуждо тяло има... и е неприсъщо да е там, ходят, обикалят, пространство има, в което да ходят...

П: Добре, ще го изчистим това.
Х: Казва – „Изчистят ли се пространството ще се стесни там , ще руйне кръв, която там минава преди да стане това нещо.”
П: Аха, ясно.
Х: Много се  е разширило, празно е, кухо е и това им е позволило да влезнат и да ходят.
П: А той може ли да препоръча някой начин, по който да ги изчистим?
Х: Казва да ги застреляме един по един.... и после да се пусне вода, която да отмие останките и нещото да се стесни със затягане мускулно.
П: Много му благодарим за този съвет. А дали той иска да ни даде някакво послание за неговите майка и баща? Ако имаше такава възможност, той би ли им казал нещо?
Х: Мълчи, мълчи. Мисли още. Мисли... „Ще им кажа следното – "Много са добри, но трябва да се учат повече. Елате тука и ще ви дам един добър урок да видите. Хайде ще ви чакам сам на трапезата... но не сега."
П: Да. Има си време, когато...
Х: И аз пак искам да го попитам кога и той ми намига. Той знае, че ще го питам, намига и приключва темата.

Агресията,  ревността и контрола над партньора 

П: А той знае ли защо се получава така при теб, че когато приемеш някакъв алкохол, определено количество, сякаш загубваш контрол и излиза през теб агресивна енергия, която по принцип нямаш в себе си? Какво се случва тогава като процес?
Х: Да, казва... повтаря 3 неща. Три пъти повтаря „Не като с мене и К.”, а  К. е жена му. А той я задушаваше от ревност. Искаше да знае къде ходи, кво прави. Казва ми да... просто да не задушавам приятеля си по никакъв начин. Да не правя неговата грешка. „Остави го на мира.”
П: Значи всъщност всички тези чувства идват от обсебването на другия, чувството за ревност
Х: Страха да не го загубя, да не умре, да не изчезне...
П: Значи всичко трябва да изчистиш от себе си, всички тези емоции.
Х: „Остави го, нищо няма да му се случи. Остави го на Господ, съдбата му  не  я контролирай, остави я. Не се меси в живота му така. Господ ще се погрижи, всичко ще е ок. Аз самият ще се грижа всичко да е ок. Остави нещата да текат сами.”
 П: Супер.
Х: „Гледай си свойта работа... На другите не се меси и те ще ти бъдат благодарни и тогава ще изпиташ истинската радост от живота. И тогава злите сили не могат да се намесят, защото го няма чувството на егоизъм... на контрол и ...

Тук информацията получена от починалия братовчед на Х. потвърждава това, което аз самата знам, че негативни енергии или същности могат да прилепнат към човек, само ако първо той сам е направил вход за тях чрез негативни чувства и емоции пробивайки своята енергийна цялостност. Това е вид покана за тях. 

Х: ... и на страх.Страха не е толкова силен колкото контрола и егоизма и...
П: Значи това използват негативните сили... когато имаме тези чувства в нас?
Х: Страха не е силен, но когато се уплътни с вяра в Бога и молба към Бога да помогне срещу това. Ако човек го е страх директно страха не е лош, той се превръща в молитва, болка и мечта. Когато страха се превърне в опит за контрол – с мисълта – "Аз тоя страх ще го спра, аз ще контролирам всичко, аз ще направя така... за да спра тоя страх аз ще поема контрол."
П: Аха, и се получава обратния ефект, така ли?
Х: Да и тогава човек става егоист, мисли че той знае как да се постъпи, меси се в съдбата, противи се на нейните уроци
П: Т.е. опитва се с насилие и с борба..
Х: Да, да, да. Контролира нещата от страх. Вместо да ги остави на съдбата и на Господ.
П:  Разбирам. И с доверие и упование...

Тук от личната тема отговорите сякаш се насочват към въпросите на субекта за предстоящия Преход и какво ще се случи с всички (регресията е проведена на 6.10.2012.)

Х: ... на самия човек и на неговата свободна воля. Колкото и лоши неща да предстоят. И най-вече те не предстоят лоши неща, ами да спре да фантазира за лоши неща.
П: Да, лошите неща са само в нашата фантазия.
Х: Каквото има да се случва... „All things must pass”казва Джордж Харисън. Да не се пречи на потока. Всичко ще бъде ок и то много скоро, прекалено скоро. Да не се правят глупости накрая. Всичко да се остави да тече както е тръгнало. И всеки да си гледа съдбата с уважение, както другата (на другия човек) . . .Зависи колко са различни, много са различни. С уважение,  с  усмивка. Това не значи, че ги разделя хората, напротив, в тоя поток са всичките заедно.
П: Да, и всеки ще си извърви процеса, както си трябва?
Х: Да, просто нека всеки реши сам кой урок му е нужен.         
П: Да не им отнемаме избора, да решаваме вместо тях...
Х: Тогава ги разгневяваме. Защото им пречим на пътя, пречим им дори на „грешката”, която е трябвало да им се случи.
П: От която да научат нещо.
Х: Правим, неща, които им помагат да са живи и здрави. Най-вече е с присъствието си до тях, с помощта си. Да сме мили с тях, позитивни... това е достатъчно. И да кажем: Имаш ли нужда от помощ – тука съм.
П: Просто една благоприятна среда.
Х: Много приятна среда, усмивки и никакво съдене за нищо. Никакъв страх, никакъв егоизъм, никакво его, никаква обида каквото и да кажат, нищо. Никакви негативни емоции. Прощава се директно за всичко. Знае се, че разума прави тези грешки, не душата. Душата има нужда да се привлича с грешките на разума и да ги поправи.
П: А как разбираш ти, че трябва точно в тази роля да си?
Х: Трябва да си представим, че сме самия Исус и да влезем в ролята му за колкото можем повече. Представяме си усмивка, спокойствие. Каквото има да се случва – на всичко с добро, на всичко с прошка независимо от всичко и обстоятелствата, от мисли, от грешни парадигми и от страхове, защото нищо няма да е такова каквото изглежда сега. Всички страхове ще изчезнат, всичко ще се стопи.
П: Да.
Х: Всичко това е една голяма сцена, голяма сцена ... сложена да уплаши. И когато я разрушим ще видим, че тя не съществува. Ще видим какво има всъщност зад нея. Това е мисията на хората. Да разрушат сцената от страх и желанието за контрол над събития, които не зависят от тях. За да унищожат този страх за съществуването си, за оцеляването си.
П: Значи това е общото, колективното за което сме тук?
Х: Да, да. Каквото има да се случва... просто много са тънки нещата. Много са тънки, защото границата е тънка. Не трябва да се оставя човек да умре пред очите ти, тука вече има ситуации, в които човек знае какво да направи (Потвърждава, че когато  физически е застрашен живота или здравето на човек ние можем и трябва да помагаме). Но винаги с отворено сърце и винаги с прошка и винаги на помощ...
Х: Но не и когато не е искана  и застрашава живота на себе си или на другите за нещо безмислено. Тъй и тъй ще се случи. Просто да преценява, в дадени моменти да е егоист и да не оставя да го манипулират.  Това е момент да действа само за себе си и личните си дела дори с риск да нарани други. Когато го почувства в сърцето си. Да слуша вътрешния глас, защото има и такива моменти.
П: Има  ли?
Х: В момента 60 % са такива. И това не е егоизъм. Просто трябва да се предпази от манипулация  и от зло – себе си и ближните и това е задължително.



Случаи на манипулация и енергийно обсебване от хора желаещи „помощ”
Как да постъпим?

П: Казваш такива предизвикателства и подобни ситуации на манипулиране се случват на  60 % от хората в момента?
Х: Да на всички хора по света       
П: Т.е. предизвикани сме...
Х: Хората, които са по-егоисти, по-материални, те в момента чувстват, че техния свят се разпада, че техните закони не важат повече. Опитват се да се хванат за другите хора, да ги изсмучат, да вземат всичко от тях, да ги омаят, да ги обвържат, да ги манипулират... Подсъзнателно го правят. Просто да развалят тяхното щастие. Да видят, че и другите са колкото тях нещастни. Да няма по-щастливи от тях, те да се извисят... някак си са се вкопчили в тях.
П: Разбирам, разбирам.
Х: Завиждат, много завиждат. Защото виждат, че са духовни и нещо ще се случи с тия хора, а на тях няма да им се случи. А в това си тяло не могат да възприемат, че не са готови.
 Все едно да са извън тялото си с цялата си мъдрост. А усещат и са много ... в момента... като разгневени. Просто са много гневни в мента, трябва да се внимава.

П:  А когато имаме близост с такива хора, как да действаме?
Х: Стена, първо стена от светлина, която те не могат да преминат със злоба и негативност. Ако решат... ако решат да са добри те ще пробият със светлина и тогава и двамата ще имате полза... но ако искат със зло стената ще ги спре. Просто тя обгражда вас и те решават, избора е техен. Вие нямате вина. Нека те направят своя избор сега. Това е техния избор. А нека другите хора просто се предпазят в тоя момент за да стигнем до края.
П: Това е по-важно.
Х: Наистина е опасно. Да не ги върнат назад в последния момент. Много е важно. Някой може да залитне. Някои са на ръба.. на ръба са дали да не се върнат с кармически грешки, просто да бъдат изкушени.
П: Много хора има, които са се хванали като в клопка и другите точат от тях енергия. Да речем те работят нещо, което е свързано с хора, лечителстват и т.н., обаче вместо да слагат, когато е нужно бариерата, те прехвърлят това в личния си живот. За тях какво можеш да ми кажеш? Те от онези хора ли са дето са допуснали прекалено много това, на ръба ли са, опасно ли е за тях?
Х: Значи слага се чертата и човека да мисли за себе си, това не е егоизъм. Той знае докъде да стигне.
П: Това е решението, няма друго?
Х: Разделят се с тия хора директно на момента... Независимо от последствията. Директно трябва да скъса връзката.
П: Иначе и за човека е лошо, нали?
Х: Директно и независимо от никакви последствия. Става и напуска. Дори да остане без работа, дори каквото и да е... все ще се оправи. Тоя контакт в момента само го смъква надолу. И ще става все по-силна тая енергия дето се опитва да го разреши в един момент тя ще се дезинтегрира, ще се разпадне самата тя. И най-добре такива контакти... или със стената всеки ден.
П: Ограничение, разбирам.
Х: Ако могат да се избегнат... директно излизаш и се махаш. Никой няма да обидиш, никой няма да нараниш. От другата страна ще има много остра реакция... ще има обвинения, че си виновен... че си лош... че си егоист. Защото те знаят,  че искаш да си добър Християнин и ще го използват (тук религията не е от значение, просто има предвид добър човек спазващ човешките закони.)
П: Възползват се...
Х: И ще ти кажат – това не е християнско, какво правиш...
С гърба напред.  Сега е момента... стига толкова. Тоя път не е на дявола, не, без вина, това не е егоизъм. И сърцето ще усети кога трябва да помага. И кога просто да се дистанцира и да предпази себе си и роднините си. Не помощ на всеки и не на всяка цена, не сега. Сега всеки сам прави избора си. 


КАРМАТА – Мигновено Балансиране

Х: Има достатъчно ангели около всеки човек. Около 5-6... 7 около всеки човек. Пълно срастване ... всичко се планира всяка една секунда какво ще прави тоя човек, планира се какво да му кажат, следят го, помагат му. Тука вече няма празно, всичко е планирано. Всичко се следи из късо. Направи ли грешка веднага му се връща кармически.
П: Няма вече отлагане?
Х: Няма карма. Не трябва да има карма. Случи ли се нещо...
П: Аха, значи се балансира на момента?
Х: Да. Значи може днеска нещо да се случи, то на другия ден ще му се случи същото. Може и след една минута да му се случи нещо, което да го върне и да покаже, че това е грешка уроците са мигновени.
П: Това е хубаво, защото ние не трупаме нищо.
Х: Трябва да се чисти, не може повече карма. С карма в това нещо не се влиза. Край с кармата. Това е отминало, чисти се за последно. Повечето са поизчистили, които имат, но има още малко. Фактически тези хора, за които казах  по-рано, те подсъзнателно се опитват да въвлекат другите хора в карма за да не могат да се възнесат.
П: Сякаш да не са сами?
Х: Да, да, да. Точно, опитват се да ги върнат в негативните емоции, да ги вкарат в скандал, да ги принизят в нисшото и кармически тия хора да не могат да се възнесат. Тия хора дето са на ръба между това нещо, точно те трябва да внимават... Много позитивно, много спокойно, усмивка, едната буза – дай другата.. добри с риск, но това е само на мисъл и на енергия, на теория и то само в средата, която е safe (безопасна), със свои хора така. Но нащрек винаги, когато има и други хора. Те ще ги усетят.

Намеса в работата ни, среща с неканен гост


П: А ако някой човек живее с такъв партньор, който е на ръба. Единият съзнава, че другият е на ръба и се опитва да помогне, визирам моя приятелка...?

Тук Х започна съвсем точно да говори за това, което трябва да направи моята приятелка, без аз дори да съм споменала име или каква  е ситуацията в живота на тази жена. Единствено си мислех за нея, представих си я и тя успя да се свърже с тази енергия и да усети ситуацията.

Х: Значи да си напрaви една стая и там да е нейното пространство. В другите стаи нека се преструва, нека играе роля за да мине така време и да излезе от ситуацията.
П: За да се предпази тя самата?
Х: Нека има своя стая, в която влиза, седи, там е себе си, споделя, пише дневник, медитира и прави планове как ще излезе от ситуацията ... постепенно. (тук Х се прокашля 2 пъти и гласът й малко падна и стана по-тих – първи симптоми за онова, което последва)
П: А на мъжа, който е до нея, тя има ли как да му помогне?
 (Тук желанието ми беше да намерим съвет за този човек, който ежедневно се натоварваше от своите клиенти, които или не разбираше как го манипулират енергийно (под претекст, че имат нужда от помощ, а реално не правят нищо да си помогнат) и го изсмукват или просто му беше безразлично какво се случва с него и не променяше нищо в тази пагубна за здравето и семейството му ситуация, като едно бавно, но сигурно самоубийство, много по-страшно от това, което обществото досега заклеймява)
Х: Този мъж е много лош (с по-тих глас  и си пое дълбоко дъх сякаш да се успокои сама.)
П: Усещаш ли го?
Х: Да се маха! И тя да се маха от него и той сега да се маха от тука. (пак си пое дълбоко дъх)
П: Ще го изгоним от тук... той е просто много обременен.  (реакциите и лицето на момичето се бяха напрегнали сякаш самата енергия на този мъж докато говорим за него бе там с нас в стаята и я притесняваше. За това веднага премахнахме образа. В това ниво всяка дума и изявена воля е закон и действително на секундата премахва всичко, което не желаем да присъства при нас!)
П: Тръгва си, тръгва си. Всичко е наред. Да го изпратим по живо, по здраво... 

Много е важно с какво отношение правим всичко, независимо дали някой образ ни е неприятен не можем с лошо да се отнасяме, трябва и тази енергия да усети, че сме  в Светлината, не можем да допускаме страх. Тук в случая работата на регресиониста е много важна, той трябва да се владее на 100 % и с гласа си да внушава спокойствие и на субекта и да управлява процеса така, че субекта да усеща сигурност и в безопасност.

Х: Виждам висoк  някакъв, не знам дали е такъв... Някакъв щърбест...
П: Дали точно него го усещаш? ... Който и да е си, е тръгнал вече. 
Х: Да... (Пак се изкашля) Не знам дали онзи мъж беше този мъж. Този, който видях беше слаб, висок, кльощав.
П: Не е нейният...(описанието се разминаваше с партньора на моята приятелка)
Х: Значи не е той... с черна коса и тъмни вежди...
П: Не е, той е побелял.      
Х: Дойде и застана зад тебе и започна да гледа. Нищо чудно и тая душа да беше дето ни тормози с брат ми... Просто дойде за последно. 

Може би точно това се бе случило. Макар изминали години от изпитанието, на което бе подложена Х, явно за това същество, тази изгубена душа, нещата не бяха приключили. Обикновено на такива души им е нужна енергийна помощ за да намерят Светлината, защото са между два свята и объркани, поради което правят някои бели. Разбира се и в това случайности няма. Х е получила урока, който е трябвало от това изживяване, а в резултат беше калена и опита, който имаше, й помогна да успокои семейството си след загубата на братовчед й.

П: Изгонихме ли я?
Х:  Ами, на прозореца е застанал...
П: Да си тръгва...  Тръгвай си!
Х: ... и се чуди дали да слезе...
П: В момента ние казваме  какво да става и ние определяме тъй че...
Х: Стана прозрачен!
 П: ... да си тръгва, абсолютно да се маха. (Използвах целия си авторите в гласа и поведението си за да наложа и да покажа кой решава и кой е по-силния.  Много е важно да помним какво сме ние самите, кои сме и че имаме свободна воля и избор кое да присъства в нашия свят и кое не, забравим ли сме подвластни на страха и другите се възползват. Помнете това.)
Х: Чао.
П: А така.
Х: Ама направо полетя. Направо полетя, аз изтръпнах от кеф.
П: Да ти кажа и аз изтръпнах :)  Благодаря  за съвета за моята приятелка.


Причините за някои здравословни проблеми  и фобии
 
П: А да попитаме за настоящия приятел на Х... Когато са след някое празненство и са употребили алкохол, в един момент той получава някакви вцепенения, като временна парализа. Какво е това, тези пристъпи? Някакво заболяване ли е това?
Х: Няма да има повече... всичко е изчистено, бяло от тука нататъка... А причините за това просто не ми се навлиза в тях, много са сложни. Някакви съдчета, кръвоносни съдчета, нерви, контракции предизвикани от мозъка от стрес.
П: А нейните фобии – клаустрофобия, агорафобия, паническите атаки също, които са започнали от 2 години,  защо се появяват те?
Х: Все пак света отвънка е стряскащ, много стряскащ, това е нормално. Това е абсолютно нормално. Просто трябва щадене на организма, абсолютно спокойствие, почивки, спорт и това нещо ще отшуми, но е нормално. Света е стряскащ и докато света е стряскащ (т.е. докато човек вярва в това и тялото му реагира на тази идея) и тялото не е в добра спортна форма и не  е здраво. И нормално  то ще се стряска от самозащита към  себе си и тия реакции са правилни. То го е страх, това е неговата реакция да се защити от света, защото вижда, че то не е в кондиция да се справи с такъв свят.
П: Значи повече почивка, повече  физически упражнения
Х: Когато тялото види, че може да се справя с тези условия  реакциите ще започнат да спират,  успоредно с това ще стане подобряване здравословното състояние на тялото.
П: Значи тялото трябва да разпознае средата като приятелска, а не враждебна. Просто да започне да вижда околната среда по различен начин.
Х: Да, но това ще стане, когато то самото се почувства стабилно в средата. Всичко е свързано с това, че то е болно...
П: А от къде идва това, защо е болно?
Х: Много е страдало, много е страдало, много натрупвания. Такива загнездени натрупвания, емоционални особено, че просто не може да живее зад тия енергии, закотвени в клетките, във всичко, блокажи навсякъде...                                                                                         
П: Блокажи, които трябва да изчистим.  
Х:... сърдечна чакра особено, и трябва да руйне свежа кръв навсякъде, всичко да се разбие, да се разтресе да се унищожи ... всичко да се раздруса.
П: Добре, сега мисля след като знаем цялата тази информация е най-подходящия момент да направим изчистване на тези блокажи.

Тук трябваше да направим прекъсване по молба на Х за да използва тоалетната. Нещо напълно нормално, когато има такова отпускане и същевременно толкова продължителна регресия (вече 2 часа и половина бяха изминали от началото.)
След завръщането й я върнах на същата сцена в двореца, където водехме разговора с нейния брат. От там обаче нови образи се появиха и насочиха регресията към нови места и сцени.


 
Изчистване на блокажите

П: А сега искам да направим нещо друго, а на теб ако продължат да ти идват още образи ме прекъсни и ще ми ги описваш. Сега искам да повикаме отново енергията на духовния ти водач да ни помогне в това, което ще правим.
Х: Веднага е тука.
П: Добре. А само за душата на братовчед ти, не знам дали да го занимаваме с  това нещо или нека той да прецени.
Х:  Той казва – „Ако искате, аз съм тука. Ако има нещо...”
П: Много хубаво ще е да направим заедно лечение.
Х: Не му пречи.

Следва изчистването на блокажите и емоционалните натрупвания от тялото на Х. като акцентираме на всички здравословни проблеми, за които знам от предварителния разговор с нея, главата, сърцето, цялото тяло. Накрая молим духовния водач да помогне с едно сканиране на цялото тяло и своевременно отстраняване на всичко, което той на свой ред открива.  
       
П: Виждаш ли го духовния водач, какво прави?
Х: Аха. Докара някакви шамани, негри шамани... пеят песни с инструменти...
П: Те сигурно използват силата и вибрацията на звука от инструментите?
Х: Казват „Не си болна изобщо, не си болна... това са глупости, това са пълни глупости”
П: Много хубаво. Няма за какво да се притесняваш значи... Имаш потвърждение.
Х: И да изкарат страха... за това са тия инструменти.
П: Нека те да си продължат, а ние дали можем да зададем няколко въпроса на духовния водач?
Х: Ъхъм.
П:  Х има един страх от, както сама каза, „нещо широко хлъзгаво без стени.” Това могат ли да ни кажат от къде се е появило и има ли начин да го преодолее? Много е странно...
Х: Някакви хора ми се дават с някакъв прожектор... седат наредени и се осветяват. Някакъв самолет се разби, пушеци... война, лодки, море... сега океан.. само океан.
П: Ти плуваш ли по принцип?
Х: Въртя  се, на брега се въртя като пумпал.
П: Как изглеждаш, човек ли си или друго?
Х: Човек и на най-плиткото на 1 см вода се въртя като пумпал и не мога да спра да се въртя.
П: Аха, но опитваш ли се да плуваш или нещо друго правиш?
Х: Въртя се и не мога да спра, опитвам се, но това се върти като водовъртеж, но на плиткото
П: Аха, разбирам, просто нещо странно се е случило с тебе там, на онова място.
Х: Сякаш искам да спра погледа към океана или към сушата
П: Имаш избор...
Х: И накрая към океана решавам, но какво значи това не знам, да се гмурна там.
П: А въртенето успя ли да го спреш?
Х: Спря се, да. И вече се гмуркам в океана и във вълните.
П: И как се чувстваш, какво е чувството сега?
Х: Много така... мащабно е. Там има и водопади вътре, само вода, много вода... залива, прелива.
П: Все едно е някакво водно царство?
Х: Да, да. Неоново, пак неонови светлини.
П: Но там няма нищо плашещо и страшно, нали?
Х: Не, не.
П: Може би някакво преживяване си имала в миналото, от което се е появил тоя страх от това което ми каза в началото, но както виждаме няма нужда от страх, няма причина за страх.
Х: Да.


Помощ от духовния водач - анализ на миналите животи
П: А духовният водач, може ли да ни каже защо ти показа именно този първия минал живот, където си приятелка на музикант, който всъщност е твоята сродна душа? Защо това беше толкова важно да го покажат на теб да го видиш?
Х: Вика ми – „От там трябваше да се чистят..”
П: Неща за чистене?
Х: „Да се метат, да се чистят”
П: Защото много неща са били прехвърлени от онзи живот в този, така ли? Негативни емоции и блокажи?
Х: Да, много емоции имаше да се чистят, натрупани в едно.. всичко в едно трябваше да се изчисти.
П: А това, което направихме достатъчно ли е като изчистване или Х трябва да прави допълнително някакви медитации или нещо друго?
Х: Тука вече уроците от регресията трябва да се прилагат. Въпреки всичко малко усилие... малко усилие за прилагането на крайните уроци върху настоящето, като така...наставления и закони.. едно нащрек, докато се свикне вече и стане това нов прототип.
П: А духовния водач може ли да формулира това като едно най-важно послание към Х, именно за тези уроци и за този краен извод който тя постепенно осъзнаваше през цялата регресия? Какво трябва да прилага в този живот сега?
Х: Показа ми някакъв орел как лети, лети, кацна и застана. Лети много мощно и тежко... и свободно... и накрая кацна и застана.
П: Това е символ на много сила, дали силата на Х?
Х: Нито дума, и мълчание... само тая картина.
П: Значи от тук да си прави изводите колко е силна и на какво е способна...?
Х: Да.
П:  А за втория живот, който й се даде да види, дето малко скучен й беше и бавно вървеше. Там имаше ли някакъв замисъл и урок, каква беше причината да й се покаже такъв бавен живот?
Х: Да види какво е било гадно тогава и сега какво е по-интересно. Просто да си спомни какво е било... преди ... и сега колко по-вълнуващо е, въпреки всичко и всички трудности.
П: За сравнение?
Х: Да, да си сравни просто колко е напреднал света, живота й и хората като души и въобще колко е по-вълнуващо сега всичко.
П: Дори онзи живот на рок групата беше много вълнуващ, много интензивен.
Х: Много, да... Този ще е равномерен, но пак силен.
П: На по-нормално темпо?
Х: Тука вече съзнателно всичко, целенасочено и с правилни решения.
П: А някакъв съвет може ли да даде духовния водач на Х за да намира по-голямо творческо вдъхновение в създаването на музика, което много обича да прави, нещо което може да й помогне да го прави още по-добре?
Х: Точно да си представи сцена ... как гледа към хората и...
П: За концерт...
Х: Първо бяха за концерт после се превърнаха в хора за молитва в църква. И сцената там ще я прави и трябва да излезе...
П: Аха, значи музиката е връзката с духовното?
Х:  Същото е...
П: Значи музиката им е много силна, може много да постигне.      
Х: О, да. Самия пример за това, че човек трябва да е добър, когато стане известен. Самия му пример... дори и песните му да са глупави. Самия пример какъв човек е той, той вече може да говори за духовното пред тях на интервюта... и тогава да популяризира вече възгледите за света използвайки това, че е известен.
П: Използвайки трибуната!
Х: Ако песните са хубави още по-добре, добро допълнение. Но това е целта. Целта да се ПОВЛИЯЕ!
П: Аха, значи за това й е даден този талант в този живот, да може да стигне до повече хора
Х: Да, да.
П: Вярното послание да предаде.
Х: Пример, да установи пример.
П: Много хубава мисия. Много смислен живот.
Х: Това е финала, да, това е финала на всичко.
П: За това е такъв... силен.
Х: Да и трябва да има сцена, всичко ... представление, и за това изненадата покрай другите...  енергийните...  трябва да си е изненада и.. То е като тържество, като празник и накрая празнуване, случва се нещо, което всички са чакали.
П: А за датата може ли нещо да ни каже? Въобще да го отчитаме това като нещо специално, да правим нещо специално извън това, което правим или да си живеем според принципите си, както досега?
Х: Зимата ще се случват разни работи, зимата се почва, тогава почва по-скоро, Декември започва...
П: А сънищата на Х, досега тя винаги ги е имала, много много сънища, но напоследък са много интензивни, както са засилени и психичните й способности. Тя доста успешно получава информация чрез тези сънища, нали точно това се случва по време на сън?
Х: Да, да.
П: Свързва се по някакъв начин с тия места и измерения?
Х: Да, абсолютно. Така си е, както трябва да бъде. Всички инструкции се дават и са дадени
П: Инструкции... А и други хора ли по този начин чрез сънищата действат, защото някой казват, че не си спомнят?
Х: Те помнят, но подсъзнателно... когато се случи случката техният вътрешен глас помни съня и ще им подскаже...
П: Като интуиция ще дойде...
Х: Да, да, да. Запечатва се в подсъзнанието съня и после намира ключа за тая стая, случва се случката и хоп.. лампата светва.
П: И им дава знак.. а те всъщност са го сънували.
Х: И те мислят, че е дежа-ву, но то е съня, когато са били подготвени за ситуацията!

Изследване на едно паранормално преживяване

Вече в самия край на регресията още един въпрос ми се въртеше в главата.  Много странна случка се беше случила на моята приятелка Р. По време на каране на колело някъде в Южна България по междуградски път, след странно усещане за отделяне на съзнанието като при ОИТ (опитност извън тялото), тя загубва съзнание. След известно време я намират без никакви спомени за това какво се е случило, защо има наранявания от двете страни на тялото си и защо седалката на колелото е разпрана като с нож, а по него и драскотина няма

В това общо информационно поле, с което се свързваме, когато субекта на регресия описва своите минали животи и разговаря с духовния си водач, ние също можем да достигнем информация и за други хора, ако има реална нужда от това и Висшия Аз го позволи.
Вярвах, че за случилото се има по-съществена причина и винаги каквото и да става, то е за добро, то ни води към следващото по нашия път на развитие. Но имах нужда от потвърждение за да успокоя моята приятелка.


П: Последен въпрос към духовния водач. Онова момиче, за което говорихме по-рано в предварителния разговор, моята приятелка Р, която претърпя падане от колело при много мистични обстоятелства със загуба на паметта. Искам да питам сега тя в безопасност ли е след това, което се е случило и може ли да направим нещо за нея да си възвърне спокойствието в душата, защото я притесняват някои сънища? Не спи спокойно, нещо й се е случило, което не може да си обясни... Има страх в нея от цялото това нещо.
Х: Трябва да говори с такива хора, да говори, да сподели всичко и заедно да разнищят какви са тия работи.
П: Аха.
Х: Трябва да говори с такива хора, които се интересуват от такива неща... По градинки, с биричка, на спокойствие, с часове наред, да го разкаже, да го обсъдят... да задълбаят малко повече за да знае, че не е сама и че не е странно. Просто едно изживяване. По-късно ще види защо й се е случило.
П: Аха.
Х: Сега просто трябва да го анализира... да го обсъди, да се успокои, да види интересното в него. Защото има нещо интересно и свръх естествено. И от там да се успокои и после ще види защо.
П: Значи трябва да си промени гледната точка..
Х: Трябва да се обърне към свръхестественото, трябва да види тия неща...
П: В момента може би в повече стреса й е дошъл... но и няма с кой да го говори това...
Х: Трябва да говори това... може би с някакво момче, нейн приятел. (От тук Х и нейният духовен водач дадоха доста подробно описание на реално съществуващ човек, може би единственият приятел в живота на това момиче, който можеше да говори с нея на такава тема и на когото тя да се довери. )
П: Да.            
Х: ... с който се виждат, познати...
П: Да, има. Ти усещаш образа на момчето ли? Можеш ли да ми опишеш като визия?
Х: Млад, спортен тип с къси гащи и маратонки, такъв като скейтър, като рапър малко, така се облича поне... културно момче така. Леко мургав, с тъмна коса. (Х имаше почти 100 % попадение, само за начина на обличане не съм сигурна, но всичко останало е така)
П: Да, това е нейният приятел. Между другото и той е преживявал такива неща.
Х: Да, значи той е най-подходящия, точно с него да говори. Но не вкъщи, навънка някъде.
П: В по-лека и лежерна среда, разбирам.
Х: Ей така като разговор за забавление, не толкова сериозно. Това е ключов момент за нея.
П: Започнаха способности да се отключват у нея след тази случка.
Х: Много ключов момент, нямаше как да стане иначе. Тя самата това си го е избрала.
П: Избрала си го е?
Х: Сама, да.
П: Няма от какво да се притеснява значи. Тя от нараняванията се беше уплашила малко... как са се получили така симетрични от двете страни на тялото й?
Х: За да обърне повече внимание на случката тия наранявания са нужни. Иначе случката ще е нищо особено.
П: Да, за да привлече вниманието. Иначе бихме го подминали.
Х: Иначе минава и заминава и край.
П: Явно е трябвало да се случи, някакъв акцент да има , паранормално нещо...
Х: .. за да я стресне.

Тъй като регресията се случи още през Октомври предадох още тогава съвета получен за Р. Тя ме послуша. Сънищата й продължиха, макар че тя се поуспокои малко.  Разказа ми още събития от живота й, които са съвпаднали със сънуваното, интуицията й се беше засилила много. За себе си аз лично вярвам, че това  е била целта, да даде на моята приятелка личен опит с паранормалното и като ключов момент, това да промени живота й, отваряйки я и карайки я да гледа по друг начин на живота и духовния свят, усилвайки психичните й способности. 

Този феномен се случва често. Най-често съм срещала истории за виждане на образи през нощта, силуети, докато детето или младежа си лежи в леглото. Тези случки също са довеждали до изграждане на личности много по-отворена към истинската реалност на живота.  Друг път тази функция за разтърсване и отваряне на психичните ни сили и виждане за света се случва посредством специални сънища, такива които не се забравят. 

Тук мога да споделя, че героинята на тази регресия Х ми беше разказала сънищата си -  доста подобни на моите, отвъд обикновеното пресъздаване на ежедневните тревоги и изживявания. И пак в тях имаше винаги този общ елемент – нещо, което не му е мястото там, някой обект който така те изненадва, че те кара да запомниш целия сън. Обръщайте внимание на тези сънища.

Също както случката с моята приятелка, която ако не бе получила тези странни наранявания от едно нищо и никакво падане,  нямаше да обърне внимание, така и ние с нашите сънища – и всеки по своя начин и път, всички ние получаваме подтик, насърчение и побутване да вървим именно в посоката, в която трябва да се развиваме, отваря ни за съществуването на други реалности и други светове, което познание явно е нужно за да можем всички ние да изпълним успешно това, за което сме тук.

А това, за което сме тук може да е много различно за всеки един от нас.

Сами виждате от разказа на В, братовчедът на моята героиня, мисията ни може да е съвсем различна от това, което обществото или някои човек си мисли. За него мисията му е била да преживее и да се изправи срещу тъмната страна – да живее с това чуждо съзнание, което обсебва тялото му, да опита и от това, защото така е поискал, защото душата му е поискала по-бързо да научи някои опитности и целта му е била изпълнена. 

По начало той е планирал своя изход от този живот. Душата не е имала намерение да остава дълго, а само определено време, в което да изпита своята търпимост и качества непосредствено до тази друга сила. 

 Това, която братовчедът на Х бе направил, не е по-различно от например душите, които планират катастрофа или тежко заболяване и пак си тръгват рано от този живот. Всяко тяхно решение има дълбоки причини и каквото и да са избрали ние трябва да уважаваме техния избор. Тези души са много силни и смели и заслужават цялото ни уважение за изпитанията, на които са се решили.
Липсата на истинско познание, както в миналото, така и днес е причината за болката и страданието, което преживява всеки един от нас в различни моменти от живота си.

 Независимо как го наричаме, тъмна сила, зло, негативно, то само по себе си ни е нужно, то ни служи за да можем ние да се движим, развитието на нашите души да се случва. Това е другата страна на монетата, нищо повече и нищо по-малко.

Тази история не е единствен изолиран случай.  Споделянето ми с приятели доведе до разбирането за още такива случаи. Случиха се и още няколко знака, който ме накараха да се задействам,  да прослушам и запиша цялата регресия за да мога сега да я споделя с вас.

Но отново за по-пълно разбиране на връзката ни с духовете и защо се случват обсебванията, било то между дух и човек, или между живи хора, или от човек към дух изгледайте трите части на разговора с медиума Дивалдо Франко в началото на тази статия.
В ютуб може да намерите още много мои преводи по темите на Спиритизма и връзката ни с духовете: https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_qaRFvIqS5OtTBmMhLyqaZu

Фейсбук група по същата тема, в която ще се поставят материали и ще се дискутиратhttps://www.facebook.com/groups/704234613047102/

1 коментар:

  1. Различните видове самоубийство според мотива и причината:

    Най-разпространеното е - като вид бягство от трудния живот - например самоубийствата, които последваха срива на фондовата борса в света, доста хора от високите етажи на финансите са си сложили край на живота неможейки да понесат какъв ли ще е живота им без статуса и парите, които досега са имали.

    Втория вид самоубйство - е да умреш за да живее друг - това е алтруистичен тип самоубийство, който се случва най-често, когато някой се хвърли пред друг да го предпази, както учителката от Кънектикът е скрила децата в онова шкафче и когато убиецът е влязъл е излъгала, че няма никой в стаята съзнавайки, че щом самата тя не се е скрила той ще я убие, но е искала да защити децата, и успешно се е справила.

    Третия вид самоубийство - това е еволюционния преход - Това е, когато душата решава, че вече няма какво да научи от тази опитност в този живот и отказва да живее повече за да може да продължи напред. Случва се да се опитваме да излекуваме някой, лекарите да полагат всички грижи, да има възможност да се излекува и пак човекът умира - не приема лечението на едно много дълбоко ниво, защото вътрешно вече е решил, че болестта е вид изход и еволюционен преход към друго съществуване и възможност да отиде другаде да продължи напред развитието си. Този тип самоубийсвто също е често срещано. За това особено когато ние сме близки на такъв човек и полагаме всевъзможни грижи добре е да си напомняме - неговата душа има финалния избор да реши какво да прави, добре е да му изпращаме светлина и хубава енергия, но нека душата направи своя избор точно как да я използва тази енергия, ако е по-добре за нея и нейното развитие да продължи напред преминавайки през смъртта - ние не можем да се сърдим или да обвиняваме никого. Трябва да уважаваме свободната им воя и избор.

    ОтговорИзтриване