петък, 3 януари 2014 г.

Освобождаване на миналото и Прошка - въпроси на читатели


"Здравейте!
Чела съм доста книги, както на Кенън така и на други автори.
Попаднах на вашия блог, прослушах едно интервю с Долорес Кенън:
Долорес Кенън - Нова Земя, Прехода 2012 
Тя казва, че да се освободи човек от кармата, за да не му е в тежест и в следващите животи, да прости, да освободи и да остави човека да си отиде. Както и да скъса договора с този човек.
Цитирам: "Представете си човека, визуализирайте другия човек и му кажете: "Ние опитахме, наистина опитахме и не се получи"
И вижте себе си как разкъсвате договора си с този човек и го изхвърляте и когато правите това си казвате:
"Аз ти прощавам! Аз те освобождавам! Аз те оставям да си отидеш! Ти върви по своя път с любов, аз ще вървя по моя. Няма нужда да бъдем свързани вече." Трябва да простите и на себе си...".

Това добре. Но ако аз съм виновна и съм допуснала грешки с въпросните /починали/близки, тогава какво трябва да направя? Как да им поискам тяхната прошка? Искам да Ви попитам и как да простя на себе си, за грешки, които съм направила в живота /защото не съм безгрешен човек/, когато не мога и не знам как да го направя. Много често си мисля по този въпрос, но тогава ми става мъчно за всичко и започвам да плача. Толкова много обичам починалите си близки, че усещам от болка как кръв капе от сърцето ми/както казваше баба/. Дано не съм досадна с тези въпроси.
Моля, ако ми отговорите ще Ви бъда много благодарна!
Предварително много Ви благодаря."





Здравейте,

Прошката е едно от най-трудните за нас хората неща, именно защото сме доста самокритични. Понякога не можем да простим на себе си, тогава и прошката ни за другите не е много пълноценна, защото чувството ни за вина си стои и ни гризе.
Можете да се освободите още сега от този товар, но за това трябва да разберете в дълбочина някои неща.


Този живот тук ни е даден за да се учим,  не е само за да бъдем добри и примерни. Духа се учи по различни пътища. И всички те са еднакво добри. Понякога хората мислят, че пътя е един единствен и всеки друг е грешка, но това не е истина. Всяко движение е добро, то носи развитие и промяна. Понякога е много по-добре да тръгнеш по заобиколен път, да направиш някои „грешки“, но все пак да си се придвижил в някаква посока и да си научил в резултат нещо за себе си и другите, отколкото 100 години да си живееш спокоен и безметежен живот без ни най-малка промяна и развитие. Тогава за какви грешки се обвинявате...
Това, за което се самообвинявате, вие виждате като големи грешки, постъпки, които бихте искали да са различни... но трябва да си спомним, че те не са случайни. Когато ние правим едно нещо, то е свързано и с други хора, и с пътя на други души... За тях вие играете съществена роля, давате им изпитания, уроци, предизвикателства. Само по този начин на другите им се предоставя необходимото учебно поле, в което да проявяват способностите си и силата си и да израстват. Ако всеки биваше много добър в постъпките си тук щеше да е много скучно на земята и нямаше нищо да се учи. Всички щяхме да сме абсолютно еднакви и да правим едно и също. За да можем да проявим качества ние всъщност се нуждаем да попаднем в ситуации, които изискват тези качества да се проявят. А как да се създадат подобни изпитателни ситуации, ако самите ние не си ги предоставяме едни на други.
Много ценна за вашето разбиране ще е книгата "Храбри Души" на Робърт Шварц, която показва едно изследване именно върху планирането на изпитанията на душите преди да се родят и обяснява смисъла на това да си предоставяме едни на други поле за изява и растеж.
Приемете вашите минали постъпки като необходими и важни, както за вашия път и осъзнаване, така и за уроците на заобикалящите ви души. Така е с всички нас. Ние всички играем всякакви роли - за един сме добри, за друг лоши. Но реално на ниво душа всички ние сме заедно и се разбираме отлично.
Така стигаме до извода, че миналото е точно такова, каквото е трябвало да бъде в този живот, една необходима част от живота на всички. Прегърнете го с любов и разбиране. Това е една сцена, на която идваме да поиграем и си отиваме, и пак се връщаме с нови костюми и ново раздаване на ролите.
Другите души също идват със своите предварително избрани програми. Те също търсят изпитания и ситуации, от които да се учат. Не случайно се избира и семейството, в което да се роди една душа в тяло. Винаги отива точно при онези родители и роднини, с които уроците й ще се случат най-ефикасно, и тя би имала най-добра възможност да ги отработи.
За това приемете миналото, не се чувствайте виновна, че сте си изпълнили договорките с другите души да им предоставите изпитателните ситуации... нали за това идваме да се учим и осъзнаваме. Помислете за най-хубавото, че сега вие разсъждавате по тези въпроси. Сега имате шанс да прозрете много неща и да освободите душата си от излишните товари.
А хората, които вече не са на този свят - те са също толкова достъпни до вас, колкото и живите. Достатъчно е само да си ги представите и мислено да им споделите всичко, което бихте искали да им кажете, да проведете този разговор и да им покажете чувствата си така,  както  не сте имали възможност приживе. Те са винаги свързани с нас и никога не са твърде далече. На ниво души вие ще успеете да им предадете посланието си.
Но най-важно е какво е в сърцето ви. Те нямат нужда от много думи, те гледат в сърцето. И знаят всичко, разбират какво  преживявате.
Понякога в живота така се случва, че приживе дори не успяваме да опознаем един човек, а след като си замине от този свят връзката между нас се изгражда наново и тепърва се преоткриваме. Може би ключовата дума тук е зрелост - когато постигнем тази зрелост на развитието си тук и на осъзнаването - за да разберем и видим отвъд видимите роли, отвъд външните постъпки, за да усетим душата на другия, а да не се подвеждаме по личността - ролята, която си е избрал да играе.
Няма пречки пред комуникацията ни с душите на нашите близки. Съзнанието ни е като мост, може да ни отведе до всякъде, стига ние да си позволим да повярваме, че това е възможно.
Проведете си този разговор мислено с всички, които ви липсват и към които чувствате някаква вина. И ако ви се плаче поплачете си. Сълзите са хубаво нещо, пречистват. Дори в една регресия беше споделено - и ангелите плачат, защо ние хората се притесняваме да го правим.
Но нека ако плачем винаги да се стремим да си спомняме, че всъщност колкото и близък човек да сме загубили и той много да ни липсва - сега душата му е на хубаво място, сега той е продължил пътя си, развитието си и с една надежда да го споменем в молитвите си, да бъде успешен и да постигне каквото душата му пожелае.
Нека това са сълзи изпълнени с надежда за добро. Те имат магическа сила и осветяват пътя на душите на нашите починали близки - това са думите на бразилския медиум Шико Шавиер - горещо ви препоръчвам тези филми за да разберете повече: 

Шико Шавиер - филм за живота на бразилския медиум: http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=283261d6857572f1dd25be34f0f2cd4fb99bc405

или директно във Vbox: http://www.vbox7.com/play:e5463ae28a

Наш Дом - за пътя на духа на Андре Луис след смъртта му: http://vbox7.com/play:cb06f23e24


И разказите на медиума Дивалдо Франко:








1 коментар:

  1. Сигурна съм, че това е отговор, който ще достигне и помогне на читателката. Достигна и помогна и на мен :))) Благодаря ти, Павлина!

    ОтговорИзтриване