понеделник, 18 януари 2016 г.

Запис регресия 13.01.2016 Пътуване след смъртта

Акцента в тази регресия не е върху самите минали животи на жената.
Записа, който ще чуете обхваща втория показан живот (първите 30тина минути) по време на Втората Световна Война в една страна, която е сравнително спокойна и някак в страни от ужасите на войната.
Но това, което следва след напускането на онзи живот, пътуването и отговорите получени от душата след смъртта, нагледните примери за нещата, с които се нагърбваме, за освобождението и съдбата, са много интересни и обясняват дори много от физическите ни болки.

Когато я прослушвах отново, за да си припомня историята и да преценя ще представлява ли интерес за читателите на този блог, се случи нещо интересно. И двата пъти, когато я пусках за отрицателно време бях в много отпуснато състояние. Нещо, което може да се оприличи на дълбок сън, но без сънуване, защото през цялото време чувах гласовете. Втория път ми направи твърде силно впечатление, защото сякаш за секунди всичко се разви. И в следващия миг се "събудих" поради по-дълга пауза в записа. Сега тези паузи са изчистени, за да не ви карат да чакате.
Обяснението за този бърз ефект на дълбоко спокойствие, според мен и това, което знам за работата на мозъка и мозъчните вълни, е, че чрез вибрацията на гласа записа всъщност предава състоянието, в което се е намирала жената по време на самата регресия - същите вибрации, същото успокоение и работа на мозъчните вълни на същата честота, в която тя е видяла и получила всички тези отговори.

Вече си мисля, че това е една доста добра медитация, защото всъщност те вкарва именно там, където трябва да бъдеш - в баланса, в хармоничното състояние и пълния покой.

Дори и при вас да се прояви този ефект, все пак ако успеете вслушайте се в думите - много интересни неща се дават на тази жена, които излизат отвъд частния случай.

На някои хора просто им е позволено да стигнат до по-дълбокото, да получат по-директни и мъдри отговори.
А ние можем да им се порадваме.

Запис регресия 13.01.2016 Пътуване след смъртта
водещ: Павлина Николова





Следната есенция е написана по личното усещане на една жена, която по този начин синтезира преживяването и получената информация докато слуша записа:

Катя Петрова:
Павлина, благодаря за предоставеното видео. Струва ми се, че доста неща научих от първо лице. 
Докато слушах записа, записвах някои откъслечни изрази, които ще поместя отделно.

 Да не мисля толкова много, а да се отдам на ролята си. Аз сега съм в публиката, наблюдавам себе си.
Всички хора могат да се изявят с онова което всеки може най-добре да прави.
Липса на граници.
Човек да осъществява стремежите си. Това трябва да го осъзнаем и да го разберем.
Минавам зад сцена.
След пердетата е космоса. Космоса се върти.
Мога да избера къде да отида от целия космос. Аз мисля.
Служене. Ред. Златни дрехи.
Бог е в хората. Има обрати в Живота. Да намерим мир между хората. Бог е протегнал винаги ръка и можем да сме с него когато пожелаем.
Нужно е действие. Спокойния живот е безсмислен. Смисъла в живота е да светиш ярко, че да те забележат. Да не си празен, да се стремиш към нещо, това е развитието.
Да приема нещата и да им се радвам.
Няма велики мисии. Трябва търпение. Революцията да правим на вътрешно ниво. Няма смисъл от външни изяви. Хората се вълнуват, те са обезверени, не вижат защото света е такъв. Войните са минал етап. Битката е една, ние сами да разберем, да се осъзнаем, как да се справим със света. Сами да намираме вдъхновение. Да не се прилепваме към масови еуфории. Всичко има в нас.
Ако станем пример за подражание. Чрез собствения си живот да убедим хората, че живота може да бъде изживян пълноценно, без да навредим на другите. Да намериш сили в себе си, да не се уповаваш на друг. Смирение. Красотата е смирението. Идват много неща в живота и ти ги взимаш, но само това което искаш. Ако е стойностно остава за теб, ако не то си отива. Така имаш възможност непрекъснато да взимаш. Но започваш да се натоварваш. Тежи ти, изправяш се, отърсваш се, и си казваш - стига вече , искам лекота.
След това избираш неща, които те правят лек, добър, да ти е хубаво. Стигаш до момента, - пред теб стои врата, оставяш всичко и минаваш през вратата.
Това са материални неща, но те пораждат всичко останало. Стремежа да имаш - пораждат се чувства, скандали, недоразумения, лоши отношения - това е притежанието.
Геометрични фигури - безрични, безцветни - чувство на удовлетвореност. После започва да тежи, да те тревожи, казваш си трябва да спра.
Разбираш, че материалното е непосилно да носиш.
Летя в космоса.
Влизам в галактика.
Хората се привеждат, дори лягат от тежестта на материалното.
Как го направи?
Вътре във вас е силата - тя ще ви изправи. Силата е да разберете, че нямате нужда от тези неща. Хората не вярват, че имат сила.
Те все едно са умрели. Някои се отърсват.
Има ли шанс?
Дава се възможност с много труд и усилия. Вода. Вкуса на водата.
Това е пътя на човечеството. Трудно са живяли и са започнали да оценяват, така прогресират.
Щастието не е в грандиозните неща. Щастието е да помиришеш роза, която сам си отгледал.
Важно е ред и организация.
Всичко е театър. Приемаш дори най-тежката присъда - театър.
Живота не свършва след дадена случка - това е само едно изпитание, събитие - всичко продължава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар