понеделник, 14 март 2016 г.

Съвети преди регресия, обсебващи отношения в двойката

Като всеки човек, който обича работата си и не я приема за работа, а за нещо много съкровено и отговорно, реших да напиша някои мои наблюдения.
Вълнувам се много от съдбите на хората, които идват при мен. За мен раздялата ни след регресия не означава, че повече не ме интересува добре ли са и как се справят.
За това и сега искам да разкажа някои неща свързани с максималното получаване на помощ и полза от една регресия.

Най-големия проблем пред пълноценното разтоварване от миналото и стресовете, които то е пренесло в настоящия ни живот, е липсата на пълна искреност и честност пред себе си и в разговора, който водим преди същинската регресия. Обикновено човек идва с един списък с важни за него въпроси. Отделяме доста време, понякога между час и половина и 3-4 часа за обсъждане на живота на този човек и казусите, пред които се е изправял, отношенията и стремежите му. Естествено само онова, което вие ми кажете, само него ще знам аз.

Случи се вече няколко пъти да работя в течение на времето с двойки. Първо идва единия партньор, а след време и другия.

За съжаление една сериозна тенденция виждам в скриване на проблеми и напрежение, което съществува между двойката. Вместо да се използва възможността да се сподели искрено кой какви чувства изпитва, дори и да смята, че те не са похвални, или че са форма на слабост, човек идва и говори за "важни" неща, пропускайки естествено най-важното.

Няма теми табу, на всички ни се случва абсолютно всичко. И ако някои говори, че той е застрахован, или е толкова просветлен, че не му се случват вече подобни изпитания, вероятно крие сам от себе си истината.

Най-големия проблем, за който научих още преди време  работейки с двойки, е обсебването в една връзка от единия партньор към другия. Това обсебване включва много неща и произлиза от много неща, но основното е страх, страх и пак страх - да не изгубиш контрола, да не бъдеш отхвърлен, да не останеш насаме със себе си, защото тогава би могъл да видиш някои свои демони, а след това не знаеш как да продължиш напред признавайки тяхното съществуване, страх от самия живот, страх от новото начало, страх, че партньора ще ни остави, страх от всичките му интереси и приятели, защото това измества нас като център на неговата вселена...


Много горчиви чувства, много силна неувереност и нехаресване, себеосъждане и вяра в нашия собствен провал в живота ни подтикват да се превръщаме  в ревниви и обсебващи партньори.
Изразяваме това в непрестанни скандали, непрестанни дребнавости, забележки, критика, недоволстване, сърдене, параноя за всяко нещо.
Привидно такъв човек изглежда, че много обича своя партньор, но всъщност съсипва с едно постоянно и неотменно темпо тази любов.

Тя става чисто материална любов, сякаш партньора е любимата ни играчка, за това ние се сърдим, че прекарва време с приятели, че има своите интереси... и така, докато го спрем от всичко, което прави - като му остане единствено от работа вкъщи и от вкъщи на работа.

Разговорите спират, общуването е почти на ниво нула, ако не се броят опитите за разговор по важни теми, които само след минута се превръщат в скандал.

А тези демони не спят. Тези тъмни места в душата ни продължават да стоят непокътнати и докато си заравяме главата в пясъка те ще съсипват живота ни, любовта ни, любимия ни човек и децата ни.

И в такива моменти например решаваме - ще идем на регресия, тя ще помогне.
Но забравяме изключително важната подробност, че не разкрием ли душата си, не покажем ли че имаме нужда от конкретна помощ и конкретни спешни въпроси ни измъчват, то всичко остава повърхностно, и не засяга най-голямата ни болка. Защото самите ние блокираме помощта срамувайки се да говорим за истинските си проблеми, слабости, страхове.

Правим се на "духовни"и начетени сякаш има някакво значение за нашия живот какво ще си помисли за нас водача на регресия, вместо да поемем отговорност за времето, което ангажираме и да решим генерално проблемите си обсъждайки ги и търсейки помощ от духовния свят.

Мили хора нито четенето на книги, нито ходенето по семинари, нито дори някои спонтанни опитности, които са ни се дали на готово, като ОИТ, и други прояви на способности, не ни правят духовни. Това е дума, която изисква един постоянен стремеж у човека да търси и опознава себе си и най-дълбоките си кътчета на душата, с тъмните местенца в нея, като с това не спира да опознава и ближните и да ги разбира и уважава.

Ако човек е напълно искрен ние имаме много по-голям шанс да намерим с регресия причините за неговата неувереност, да коригираме неправилни и дори отровни понякога убеждения за самия него, да дадем една нова гледна точка за любов и добро - две неща, с които се спекулира и нанасят голяма вреда в живота на самия човек, както и на близките му.

Разберете, че ако вие не намерите своето си място под слънцето - своето поприще, в което да сте добър, дали това ще е готварство, изкуство, спорт, някоя тема, която ви вълнува и четете и изучавате сериозно, или дори собствената ви професия, то често се превръщате в обсебващ партньор.
Това означава обсебване на всяка минута на съпруга/съпругата си, постоянно цупене при закъснения, проверки по телефона, проверки на имейли, ревност за всичко и от всичко.

А това е само вътрешния ви страх, че не заслужавате, че не сте достатъчно добър, че ще останете сам, че в един момент той/тя няма да има нужда повече от вас или ще намери нова любов.

И стигаме до момента с любовта.

Можете ли вие да се влюбите насила? От къде идва любовта? Кой я дава?

След като това велико чувство ние не можем насила да го предизвикаме у себе си или у друг, не идва ли то дадено Отгоре, от Бога?

Колко е хубаво чувството, когато имаш любов в сърцето си. Летиш и всичко можеш да постигнеш. Ето толкова силно е това, което Бог ни дава като дар.
Обаче то не е често срещано. И трябва да му се радваме и да го пазим, когато дойде при нас.

Тогава от какво ни е страх и кого смятаме, че ще надлъжем със своите опити за контрол, ревност и обсебване на половинката. Насила не можем да задържим любовта, но определено с насилие ние я прогонваме.
И накрая дарът, който ни е бил даден ще бъде разрушен поради нашата собствена параноя и страхове, поради отказа ни да работим по своята цялостност и вътрешно удовлетворение от самите себе си, защото продължаваме само привидно да търсим помощ, но не сме готови да се изправим и да погледнем слабостите си.

И в един хубав момент ще загубим любовта си, а тя ще е намерила друг спокоен пристан, където няма осъждане, няма крясъци, няма страхове.

Как можем да осъждаме любовта? Когато тя ни е дадена на нас, ние сме доволни и щастливи, но ако бъде дадена на друг, и това не е в наш интерес, изведнъж тя става нещо лошо.
Да не забравяме кой дарява любовта.

И какво е любовта - не е ли една изпълваща сърцето обич, която иска само обекта на тези чувства да е винаги щастлив. Не щастлив с нас, не щастлив като наш партньор - а щастлив по принцип и напълно - каквото и да означава това, във всичките възможни проявления.

Ако не обичате така - тогава спрете да говорите и да се оправдавате със своята любов.

Защото ако ние обичаме наистина, то няма егото ни да се намесва, а ще даваме и свободата и разбирането, когато е нужно, и дори ако трябва ще се оттеглим от сцената - ако това означава обекта на нашата любов да бъде щастлив с друг човек до себе си.

Ако искаме да се радваме колкото е възможно по-дълго на любимия си човек, то от нас зависи - от свободата, от лекотата, с която дишаме в тази връзка, от спокойствието, което си осигуряваме, от разбирателството, пълноценното общуване, от честността.

Разговорите са изключително важни.

И двете страни - и обсебващия партньор и "жертвата" трябва да са напълно честни и без страх да споделят емоциите и чувствата си, когато такива възникнат, когато се появи смут, неразбиране, объркване. Бъдете честни и си признайте - чувствам се така и така, тези твои думи ме объркват, моля те обясни ми точно какъв смисъл влагаш.

Да си замълчиш е грешен ход. Дори често "жертвата" на такава обсебваща връзка решава, че мълчейки ще постигне повече, понеже всяко заговаряне по темата води до голям скандал и избухване на половинката.
Но това е грешка, това е маскирано добро, което обаче съдържа семенцето на злото, което неминуемо се разраства в бъдеще.
Действително се изисква безкрайно търпение от вас, безкрайно смирение също, за да сте в такова състояние и вибрация и да проговорите точно както се говори с болен човек, с обсебен човек, в който разговор е важно да не провокирате "злите духове" в него по никакъв начин - нито една осъждаща дума, нито критика, само смирено съобщаване на чувства, факти и едно искрено търсене на мнение - как да се справим, какво би желал единия и другия, така че всеки да запази своето достойнство и право на избор и пълноценен живот.

Така вие им давате шанс да чуят истината по лечебен начин. Поне това трябва да сторите. Всъщност е единственото, което можете да сторите.

Иначе, ако замълчим, ако гледаме да "кротим" работата, да е мирно и тихо доколкото може, ако ще това да ни струва да стъпваме като на пръсти из къщата, тогава ние всъщност не помагаме на никого а задълбочаваме проблема. Мълчейки си позволяваме на обсебващия партньор да продължава с издевателствата върху нас, със забраните, с подтискането и психическия тормоз.
Ако наистина обичаме този човек трябва да помислим кое е най-добро за него - дали онова, което личността му тук казва, че иска, или онова, което душата очаква от него.

След като някой прави нещо нередно, той трупа карма, съгрешава спрямо нас, т.е. прави нещо, което един ден ще е нужно да балансира и заплати. Ако обичаме наистина този човек защо позволяваме тогава той да затъва все по-надълбоко в дълг спрямо нас.
Закона за причината и следствието не подминава никого, няма фаворити и всеки подлежи на него.
Ако вие сте по-разумния и осъзнат, ако вие за момента сте успели да видите тези негативни тенденции, то вие носите и отговорността за правилните действия в случая.

Ако продължите с пасивно поведение, което по никакъв начин не дава сигнал за сериозността на проблема, то ставате съучастник в тази постоянно акумулирана негативна енергия при всеки скандал и всяка лоша постъпка на обсебващия партньор към вас. Тогава освен, че сте един вид жертва на това поведение, сте и отговорен и самия вие ще понесете една тежест за в бъдеще, ще споделите кармата, която се създава... и то само защото осъзнавайки нещата оставате в удобната комфортна зона и не правите нищо, смятайки че и така може да живеете.

Това е наистина жалко, защото е излишно, ненужно създаване на страдание за в бъдеще, което е могло да бъде избегнато.

Много от вас, разпознавайки своята лична ситуация тук, може би ще опитат да ме оборят с твърдението, че и да говорят и да дават ясни сигнали за проблема, пак нищо няма да постигнат с обсебващия си партньор, и той няма да се промени.
Да, може би при по-голям брой случаи партньора не прави нищо, не променя нищо.

Но вие не сте на тази земя за да поемате отговорност за чуждите решения, дали някои ще си учи уроците или ще откаже, и така ще си подпише сам връщането в още по-тежки връзки и страдания. Тук сте за да отговаряте за своите собствени реакции и решения.
И когато имаме претенция, че обичаме, че знаем какво е любов и какво е добро - то тогава трябва да спазваме действително смисъла на тези думи - и по никакъв начин да не спомагаме за затъването на друга душа в още по-дълбока яма на кармата.

Което е любов към личността тук доста често се разминава с любовта към душата на един човек.
Личността иска много неща от егото, иска да властва и притежава, иска контрол, и спекулира с всичко оправдавайки се, че това е израз на загриженост и любов. Ако ние обичаме само личността - то ще й позволим всичко това. Но това, което правим е доста далече от любовта.
Това е късогледство и невежество от наша страна.
Всеки идва тук за да научи нещо полезно, нещо ново и ценно.
Душата често планира всякакви тежки обстоятелства именно за да си получи някои уроци на земен план и да има шанс за напредък.
Ако ние обичаме душата на един човек (което би трябвало да е главното), то ние ще уважим пътя на душата и за целите на успешно получения урок ще постъпим както трябва, дори това да ни извади от комфортната зона, дори да изисква усилия от нас и дори да ни лиши от този човек завинаги.

В заслепението си той само може да изисква, да се оправдава и да продължава да ни наранява отново и отново.
Но по-мъдрия трябва да прекрати това и ако не свърши нищо друго работа - то да си тръгне.

Тогава поне прекратявате издевателствата, които се случват над вас от любимия ви човек и спирате шанса му той да трупа още дългове и карма към вас.

А дистанцията, раздялата, ако и те не послужат обсебващия да си даде сметка за своето поведение, за нуждата да погледне в себе си сериозно и да започне да лекува и чисти всичко тъмно, то за съжаление душата му няма да постигне напредъка, на който се е надявала в този живот.

Колкото и мрачно да се стори на някои обрисуваното от мен - истината е, че връзките са ни най-голямото училище и чистилище.
Ако си стоим настрани от тях, ако станем отшелници, вероятно никога няма да се сблъскаме с подобни казуси и страдание. Но вероятно и няма да научим полезните неща свързани с истинската любов, с жертвоготовността, с доброто, което не е сляпо, а вижда отвъд този живот и отвъд това материално тяло.

Сега ако вземем думата партньор от статията и я заместим с думата - родител, брат, сестра, дори син или дъщеря, а понякога и приятел - то материала е абсолютно валиден като послание за този друг вид връзки, които обаче често са обсебващи по своята същност.

Най-често е обсебването на родител към дете, независимо колко пораснало е това дете вече (тук майките водят по точки). Доста по-рядко е дете към родител - но и такъв случай съм срещала, и не беше само към родител, а към всички членове на семейството.

Опекунството, прекалената загриженост, прекалената намеса и контрол са индикации за такава обсебваща връзка. Собствените страхове на човека го карат да проявява контрол над близките си за да заглуши страха в самия него, че нещо може да се обърка, че нещо лошо може да се случи, че ако не се намеси нещата няма да протичат както трябва.
Спирайте навреме тези енергийни пипала спуснати към вашия живот. Докато има още шанс, поставете здравословна дистанция. Така ще дадете шанс на другия човек да остане малко сам и да пренасочи вниманието си към своя собствен живот, да намери хоби или нещо полезно за правене.

Направите ли го ще се учудите колко много повече енергия имате, колко сте по-спокойни и средата у дома е по-хармонична.
А това се случва, защото е прекратено едно постоянно енергийно източване.
Много хора го правят неволно, дори не подозират как тяхната намеса в живота на децата им или партньора им се отразява на енергийно ниво.
За съжаление има и такива, които го правят напълно умишлено и съзнателно.

Тях ще ги познаете по усмивката, по озарението, което се появява на лицето им когато са успели да ви разплачат, когато пак са вдигнали поредния скандал за нищо, когато пак са стъпкали достойнството ви в калта. Сякаш това за тях е вид храна, която им действа зареждащо.

А сега ще се върна на първоначалната ми идея.
Искате помощ... Добре.
Помислете си обаче честно - струва ли си усилието да сте искрени и без страх да погледнете на проблемите си и да работим по тях, струва ли си то в сравнение с ползите и облекчението, които може да се получат за вашия живот?
и колко струва и каква полза ще ви донесе една регресия, в която основните належащи въпроси са умело избегнати, защото още нямате сили да сте честни пред себе си.

Аз лично съжалявам безкрайно, когато разбера, че човека не е бил напълно открит и не сме работили по най-важните му казуси. Поглеждам назад и колкото и да изглежда успешна регресията, за мен тя започва да бледнее, защото човека си е тръгнал пак с най-големите си болки и това ще продължи да трови живота му и живота на близките му.

Смятам, че времето ми е пропиляно, че е можело да свършим много по-ползотворна работа... само ако имаше повече смелост, искреност и истинско желание за напредък у човека.

А накрая искам да похваля най-удовлетворяващите ме случаи, в които съм работила.
Това са най-обикновени хора, понякога се борят с тежки страхове и психични състояния, но желанието им за справяне с проблемите е изключително силно - което буквално е правело чудеса пред очите ми. Случаи, в които съм се питала дали ще се чувстват добре дори от елементарното затваряне на очите за регресия, а те са ме изненадвали не само с това, а и с успешно противоборство на тревожността и страховете, които през цялото време опитват да вземат връх. Едни от най-добрите случаи, които засенчват работата с опитни в духовните практики хора са именно на онези хора - които истински и честно търсят промяна и помощ.

Бъдете като тях

Пожелавам ви смелост и вяра
Няма кой да ви осъди, няма кой да се присмее, нито да се подиграе.
При мен всички са равни, аз съм в същите слабости и битки, често припознавам себе си в съдбите ви.
И ние заедно получаваме отговори и помощ, именно когато се смирим и си спомним, че за сега тук сме само хора, ограничени във виждането, всяка душа в своя път и уроци, всеки вещ в една област, а неопитен в много други.


Няма коментари:

Публикуване на коментар