сряда, 18 май 2016 г.

За приятелството и загубата - запис регресия

Понякога човек идва на регресия и се съмнява как ще се справи, ще успее ли да види и да усети това, което търси от преживяването.
В много от случаите най-важна е предварителната подготовка - запознаването с процеса и дори упражняване на визуализацията, ако човек е нов в практиките и има по-силно логическо мислене.

Но има и един друг тип случаи - които се получават не поради дългогодишен опит на субектите в духовни практики, а поради друго. Това е една отвореност, която се среща по-рядко. Всички познаваме такъв тип хора. Те са с широко сърце и отворено съзнание. Не се страхуват от новото и не плащат данък обществено мнение. Действат както се чувстват и изразяват свободно себе си и емоциите, които преживяват.

Такъв е и този случай. Субекта е млада жена, която не осъзнаваше сама колко добра връзка има с духовния си водач. Дори желаеше да попитаме как да подобри тази връзка, как да го разбира по-ясно.
Вярвам, че има силна зависимост между това да е открит и откровен човек в живота си и силната връзка с духовния свят, която се случва в регресия.

Записа на гласа от тази регресия показва много ярка емоция съпровождаща целия първи живот, който се показа на тази жена.


В началото тя попада в тялото на мъж посред много силна сцена. Обикновено предупреждавам субекта ако в процеса на въвеждане види образ или усети че информацията започва да идва - да ме прекъсне и да ми каже, това е знак че субекта вече е точно там, където трябва и е нужно да започнем записа и описанието. В случая моето предупреждение не беше спазено и се оказа, че поне минута две докато я въвеждам с рутинните изречения - тя беше започнала вече да вижда конкретна сцена и беше осъзнала смисъла на видяното, достатъчно дълго за да окаже ефект.
В резултат записа започва с изключително силна емоция. Емоцията идва от образа там - мъж, който прилича на войн и се намира посред група хора, които са избити. Много силна мъка от гледката и чувство на страшна загуба, чувство на вина, че го е допуснал да се случи.


Връщаме се назад и виждаме опожарено село. Оказва се че мъжа се е забавил за да спаси едно дете от селото. А другарите му, продължили по напред, са обсадени и избити всичките.
Жената в регресия разпознава дъщеричката си от настоящия живот в енергията на това момченце, което спасява. (На места записа е редактиран за да премахнем имената.)

Цялата история и изводите от нея можете да чуете тук: 







Изключително емоционална регресия. Обичайно не анализираме ситуациите и връзките, които се усещат по време на самата регресия, за да не активираме твърде много логическия ум, когато интуицията трябва да е по-силна. Но в този случай самите открития, които направи за себе си и живота си младата жена, прераснаха в емоционален коментар на всички връзки, които изведнъж й се бяха изяснили – кой, как и защо беше постъпвал по определени начини в нейния живот.

Едно доста бурно преживяване. Пускам този запис с надеждата, че би помогнал на други хора - особено коментара ни по темата за ПРИЯТЕЛСТВОТО, страха и вярата, мисията на душата, самотата и това да си сам, липсата на цялостност, и изпитанието да си самотен родител.

Темперамента и неподправената реакция на жената си личат от всяка нейна дума.  Всеки субект в регресия преживява различно нещата, защото се различава и готовността, желанието и нуждата от търсената информация. Един път се дава по-малко, друг път повече, а в третия случай регресиите са такива, че просто ги споделям, защото са нещо, което има такава емоция, че вярвам е не само интересно и разтърсващо, но и много полезно да се преживее от слушателите с подобни търсения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар