сряда, 21 януари 2015 г.

Появи се гордост там, където се говори за духовност

Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?

Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?

Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?


Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази  в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.

Появи се гордост там, където се говори за духовност. 

Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.

Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.

Забравихме какво е смирение и кротост.

Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата. 

През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита  в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.

По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората. 
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.

Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.

Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.

В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.

Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.

Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.

Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.

Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..

В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.

На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.

През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.

Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.

За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.

През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика  с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.

Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.

Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.

Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.

Регресията сама по себе си не е доказателство за  живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.

В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.

 Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...

А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.

Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да  изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?

Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.

Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.

А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват.  Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.

Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.


Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.

Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.


Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.

Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.

Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.

Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.

Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.

Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.


:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.


Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.









5 коментара:

  1. Благодаря, Павлина! Много често, докато четях, в думите ти срещах своите размисли, споделени от друг. Наистина е важно да намерим мястото си и да оценим важността си - всеки, според своя си път и своите си уроци. Няма по-извисен и по-духовен. Щом сме тук, на Земята, значи всички имаме какво да учим още. Ех, това его... :) Да вземем да го озаптим, най-накрая, а?!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за чудесната статия Павлина ! В много отношения мисля като теб на базата не само на нещо прочетено, а на лично преживяно и изстрадано, поосъзнато може би...Само не мога да разбера какво означава да си озапря егото, след като точно то ме персонализира тук, на Земята за моите опитности ? Да не би да се бърка его с егоизъм и егоцентризъм ?

    ОтговорИзтриване
  3. Спомени от минали животи
    Когато говорим за спомени от минали животи (МЖ) , и от Живот между преражданията (ЖМП), често възникват някои особености в съдържанието на спомените , който не са логични и не отговарят на представите ни.
    За това има няколко причини, но най-главната на която ще се спра е тази че в съвременните представи за преражданията царува един доста елементарен модел.Според него хората се раждат, живеят и умират , като известно време след това душите им се раждат отново на земята без да имат спомени за предишните си прераждания и за живота преди раждането.
    В действителност модела е малко по-различен и ще се опитам да го представя без да претендирам за изчерпателност.
    Когато човек се ражда и живее във физическия свят той трупа информация (опит) в интелектуален и емоционален вид. Когато умре цялата тази информация постъпва на място което можем да го наречем ,,Акашови записи“ или ,,Единно информационно поле“ ,,Колективно несъзнавано“ или нещо друго в зависимост от терминологичната система която ползваме.
    В тази информационна банка (този израз ще ползвам) постъпват и спомените от други хора и от други живи същества. Там се извършва обработка на информацията по алгоритми които са ни неизвестни.Целта на тази информационна банка е свързана с еволюцията и поддържането на баланса между оцеляването и духовния напредък.
    Когато се ражда човек, една много малка част от колективната информация се прехвърля в неговата индивидуална памет. Тя е на несъзнателно ниво и нямаме спомени от нея.Тази информация определя физическите ни черти, характера , предположението за заболявания и задачите (изпитанията ) в този живот.Тази информация е и резултат от опитностите на предишните поколения.
    Процеса можем да го изобразим така.
    Ражда се човек и му се дава една капка съзнание, част от общото море от колективно съзнание. Докато човека живее той трупа опитност и тази капка нараства. Става цяла чаша.Когато човек умре тази чаша се излива в морето на колективното съзнание и се смесва с него. И когато някой се ражда му се дава една нова капка от това море…
    Приемането на този модел води до следните изводи
    1-Въпроса дали това което си спомняме при хипнотична регресия е деиствително спомен от МОЙ минал живот губи смисъл.Защото няма индивидуални спомени.Т.е. това което си спомням не съм го преживял точно аз , точно моето его.Това е по скоро част от задачата която трябва да решавам в този живот.
    2- Тази задача е дадена на мен , но и се преплита със задачите които са получили и други хора в това тяхно раждане на земята
    3-В този модел има място и за явлението ,,Синхроничност“.Висшите ,,Аз“ на хората не се прераждат , те съществуват в колективното несъзнавано , могат да комуникират помежду си и да създават ситуации които представляват изпитание за участващите в задачата хора. Само че хората не усещат че съдбите им се направляват по такъв начин ,само понякога възкликваме ,, каква синхроничност…“
    4-Този модел отговаря и на въпроса, който толкова често се използва като аргумент от страна на скептиците
    ,,Защо толкова много хора си спомнят че са велики личности? Аман от десетки Клеопатри – как е възможно едновременно повече от 1 жена да си спомня че е била прероденета Клеопатра.Това е просто игра на Егото и рационализация на желанието за слава , власт и красота.“
    Всъщност Това не е индивидуален спомен а задача, архетипен образ на проблем който стои пред човечеството от векове и се изявява в различни варианти.
    Затова и продължава да се явява на голям брой хора.
    5-Този модел не е измислен от мен.Това е същия модел който е въведен от Карлос Кастанеда като описание на разбиранията на толктеките за човешката еволюция.Само че Кастанеда запазва автентичността на предаденото му знания от дон Хуан като ползва неговите метафори – например ,,Орела“ е тази извънчовешка сила, която дава частица съзнание на всяко раждащо се същество и в края на живота му, когато тази частица е нараснала я отнема.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък мисля, че регресията е много полезна в търсенето на смисъла в живота. Ако регресията потвърждава, че душата отнася със себе си само емоции и спомени, може би това означава, че трябва да работим в тази посока тук. Изчистването на отношенията с останалите хора и затварянето на кармичните кръгове е може би най - важната част от нашето съществуване и напредване в духовен аспект, защото учителите и всички религии говорят за Божията любов. Разбирането, че всичко е Енергия (Вибрация) определя влиянието на положителното и отрицателното, както и нашия избор какво точно искаме да изживеем.
    Няма начин да сме сигурни какво се случва отвъд, но от всичко, което съм прочела и научила в това мое въплъщение съзнавам, че има друга по - сложна система, различна от нашата (земна), която продуцира живота и всичко има преносен смисъл. Осъзнаването на този "преносен смисъл", ще отвори много очи за смъртта, болестите, духовете, характерите и т.н. За да стъпчем егото трябва да осъзнаем преди всичко, че животът и миг във вечността, а материята илюзия, която също е част от Цялото.

    ОтговорИзтриване