Множествена склероза, карта на уроците по пътя на една душа, регресията на Н

В последните няколко години всички чухме какво е МС,  множествена склероза. Заболяване, за което преди сякаш нищо не се знаеше, или поне не стигаше до вниманието на обикновения човек заровен в собствените си дела.
И преди да срещна героинята на моя разказ вече бях срещнала темата в живота на познати хора. Виждах борбата им и търсенията им.

А преди два месеца регресията на една млада жена направи най-доброто, което може да поиска някой в това състояние – очерта една карта. Тази карта може да отведе всеки независимо дали е в подобно здравословно състояние или не, на едно пътуване и вглеждане в себе си, което само би му помогнало да разбере миналото си, мотивите си, чувствата и емоциите си, и на какъвто и етап да се намира, просто да бъде честен пред себе си, за да си даде поне шанс да се справи.
Тя имаше смелостта да потърси дълбоко навътре, да погледне честно към личността си без страхове как ще бъде прието, какво ще си кажат другите... Рядък пример за решимост, откровеност и в същото време смирение.
С нейно разрешение този материал става публичен, за да помогне на други хора. Вътрешно съм уверена в нейната сила и знам, че тя ще продължи да помага по своя си начин, там където Бог я постави в живота.

След един доста дълъг разговор с нея, в който ми разказа почти всичко за себе си, очертахме всичките и въпроси до момента, преминахме към същинската регресия.
Никога не определям какъв период или живот да се покаже на човека в регресия. Не е и нужно. Самия разговор, който правим преди регресията насочва духовните водачи какво търси тази млада жена, какво има нужда да види и те решават в крайна сметка кой е най-подходящия живот, най-подходящото време и място, спрямо въпросите и нуждите, които има тя сега.

Първото място, на което се озовахме с нея е една полянка с хълмове и възвишения пред нея, обширно и някак продълговато място. Поглеждайки към себе си Н. Забеляза, че е жена, имаше малки женски крака.

Н: Усещам я младо момиче, което иска да учи, да види, любопитно е.Усещам че искам да уча, хубаво усещане е.
П: А кое я кара да се чувства толкова добре?
Н: Ще види нещо хубаво, има приятно очакване.
Тръгваме с нашата млада героиня зад хълма, където сякаш очаква да види някой когото познава и не само това. Може би беше влюбена.
Продължаваме напред и откриваме малка изолирана къщичка, в която има само една старица. Но се оказва, че не е това човека, когото младата жена иска да изненада с появата си. След няколко часа чакане:
Н: Там има едно младо момче с тая баба. Но аз не знам защо стоя към вратата, все едно ще си ходя. Бабата продължава да се тюхка, а той си стои и гледа, никаква реакция. И аз се чудя какво да правя. Не ми е толкова интересно вече. Това е човека, който исках да видя, но явно не се е държал, както съм очаквала. Не е толкова отворен, колкото аз бях към него.
П: Безразличен ли е?
Н: Абсолютно. Прилича на отегчен тинейджър. Разочарована съм, не се случи това, което исках. Излизам си и тръгвам към селото. Не срещнах това, което очаквах.
Оказва се, че „селото”, в което отива момичето всъщност е малко градче.
П: А тя има ли работа, в такава възраст ли е?
Н: По-скоро да. Иска да и е интересно. Но и в градчето е скучно. Няма адреналин, няма тръпка. Сега отива там за да се разсее от това глупаво чувство, което усеща. Явно съм търсела нещо интересно, живец, но не съм го намерила и сега ми е глупаво.
П: Тя не преживява любовно разочарование, нали?
Н: Не.
П: Тогава да не е търсила просто някой буден младеж за да си общува?
Н: Абсолютно.
Прехвърляме се в дома и по време на вечеря:
Н: Хубав, лъскав дом. Имам си кученце. Но пак ми излиза като сегашно време. По-добра е къщата, не като при онова момче, където беше много простичко, селско и обикновено... Има една жена. Тя слага масата, а момичето е седнало. Не усещам да и е майка, по-скоро е обслужващ персонал.
П: Къщата голяма ли е?
Н: Да, тази стая е просторна, а тя е само малка част от голямата къща.
П: А къде са родителите и? Живи ли са?
Н: Да, живи са, но не са там. На друго място са. Сама съм, има едно кученце и тази жена.
П: Имало ли е период в живота ти, когато сте били повече хора в къщата?
Н: Мисля, че така сме си живели. Скучно. Самотно. Нямала съм с кого да общувам.
П: А тя какви чувства изпитва към майка си и баща си? Далеч ли са те от нея?
Н: Те живеят наблизо, но не са толкова близки. Аз съм в град сега, а те може би са в онова село, което видях. Но там нямаше какво да ме привлече, скучно е.
П: А тя как се изхранва, не видяхме работи ли нещо?
Н: Изкарва си сама парите, мисля, че всичко е постигнала сама.
Минаваме по-напред във времето до важен момент:
Н: Ходи и чете книги в някаква библиотека. Това и харесва. Пак сама я виждам. Сама и чете книги.
П: Ето от къде е твоето чувство в настоящия живот, че все нямаш време за себе си, че нямаш време да четеш. Явно тогава си имала много време за четене. Тя на колко години е сега?
Н: Двайсет и няколко годишна е. Не знае какво да прави със себе си.
П: Има ли някой близък, приятел?
Н: Има някой, който я чака някъде там. Спокойно чака тя да приключи. Някакъв мъж. Тя е спокойна с него. Но няма особено чувства към него. По-скоро той към нея има по-силни чувства.
П: Интересното е, че хем ти я виждаш сама почти през цялото време, а сега, когато има един човек до нея, тя не се раздава напълно в тази връзка? По-дистанциран човек ли е тя? По-хладна ли е в чувствата си?
Н: Да. По-скоро е вглъбена в някакви други неща, свои си, и се е затворила така.
П: Не е ли самотна? Не е ли по-интересно да бъде сред другите хора, да се забавлява с тях?
Н: Иска, обаче не знае как да го постигне в живота.
П: А какво мисли тя за нейния приятел, този мъж, който има някакви чувства към нея?
Н: Той е човек спокоен, търпелив. Ще направи всичко за нея, и тя го знае.
П: Малко скучно описание. Все едно брат си описваш?
Н: Да.
Преместваме се напред във времето след години, когато е по-зряла жена:
Н: Болна е. Имам чувството, че тя има някакъв проблем, въпреки че е спокойна, същата е, не се е променило нещо кой знае какво.
П: Физически подвижна ли е?
Н: Да, да. Но знам, че има някакво заболяване.
П: Има ли някой с нея в този период от живота и? Или живее още сама в къщата си?
Н: Не тя работи нещо сред хора. Дори бих казала работи с хора.
П: А това състояние не и ли пречи?
Н: Не мисли много за това.
П: А това понижава ли качеството на живота, който води?
Н: Все още не. Чувства се добре и си работи. Не мисли за това, оставя го на задаен план.
П: А тя променила ли се е за тези години? Този любопитен дух все още ли е у нея? Преди все търсеше някакъв адреналин.
Н: Мисля, че общуването с хората и доставя тази енергия. Скучното ежедневие го прави по-шарено.
П: Тя сякаш не драматизира това заболяване?
Н: Не.
П: А нейните родители къде са? Тя знае ли какво става с тях?
Н: Те са все още там и си живеят в това селце.
П: общуват ли?
Н: Рядко. Тя не ги търси много. Те се опитват да влязат в контакт с нея, но тя няма такава нужда.
П: Те защо я търсят?
Н: Може би да напомнят за себе си, че ги има. Те не и дават нищо.
П: Странно е, че и като беше по-малка тя, те пак не присъстваха.
Н: Да, едни такива хладни отношения, не съм ги усетила като по-близки.
П: А те, родителите, появяват ли ти се като образ, или само усещане, че ги има?
Н: Представям си ги такива едни чернички. Не знам душите им ли са такива, или те.
П: Тя различна ли е, светла ли е?
Н: Да, да. Те по-скоро са черни отвътре.

*Това може и да е признак, че нашата героиня в онзи живот се чувства толкова различна от родителите си, че чак ни го показва като външен контрастен образ. На нищо от регресията не бива да се гледа и тълкува буквално. Много неща са просто знаци за емоциите, които трябва да се излекуват в душата на младата жена в регресия. Всичко е като един огромен пъзел, който тепърва бяхме започнали да сглобяваме, но до края щеше да разкрие истинското си значение и да осветли всички тъмни места и подтиснати чувства в душата на Н.

П: А на този етап тя разбрала ли е защо те са такива?
Н: Не се замисля, избягва да мисли по темата. Отърсила се е , така я усещам.
П:  А тя някога мислила ли е за брак и деца, за нейно собствено семейство?
Н: Не.
П: А защо? В града вероятно е виждала семейни двойки.
Н: Хладна е. Не и трябва. Така си е решила. Тя е малко като вълк единак. Мисли, че си е самодостатъчна. И може би за това работи с хора. Иска да усеща някакво движение около нея.
П: Ако и работата и не беше такава, то сякаш нищо нямаше да има. Тя доволна ли се чувства? Щастлива ли е? Сякаш се е лишила доброволно от някои неща?
Н: Да, така я усещам. Не е доволна от начина, по който и протича живота.
П: А не вижда ли какво трябва да промени, или че липсва нещо?
Н: Май ще го намери сред хората, с които работи – някой човек за себе си.
П: Но осъзнава ли вече, че и липсва и иска?
Н: Да. Човек до себе си иска. Ще го намери сред тези много хора, които отиват при нея. Някаква услуга или помощ търсят от нея.
П: До този момент не избягваше ли тя самата това?
Н: Не е срещнала човека.
Отиваме напред до последния ден от нейния живот:
П: Как се чувства тя сега?
Н: Спокойна е, има деца и децата и са около нея. Тя е възрастна жена, а те са големи.
П: Значи е успяла да създаде семейство.
Н: Да, щастлива е, децата и са с нея.
П: Добре, нека я помолим да направи сега тя една равносметка на живота си. Може ли да усетиш как тя оценява в този миг, живота, който е изживяла? Защо избра по такъв начин да го изживее?
Н: Ами щастлива е. До един етап от живота си не е правила нищо лично за себе си. В един момент е открила щастието и в крайна сметка си е създала това, което и е липсвало, създала си е семейство, има си деца. Не едно, а две виждам. И е спокойна. Дори има и мъж там до нея.
П: А успя ли да изпита чувства, да се свърже емоционално с някой. С този човек например?
Н: Да. С бащата на децата си, да. Щастлива е.

П: Това е голямо постижение. Нали преди това тя се чувстваше самодостатъчна, не искаше да има семейство и връзка.
Н: Щастлива е и децата и са усмихнати, ведри. Не страда никой, няма тъжни.
П: В първата част от живота си сякаш тя беше по-центрирана в себе си и странеше от хората, а после е успяла ад го преодолее и се е свързала емоционално с друг човек. А работата ли изигра роля тя да се промени?
Н: Да. Така го усещам.
П: А онова заболяване, което тя имаше в по-зряла възраст?
Н: Преминало е. Аз го усещах като бучка някъде по гърдата. Явно го е преборила някак си неусетно.

* Много интересен детайл дава Н. От книгите на Луиз Хей знаем кога се появяват бучките в гърдите – при проблем във връзката майка-дете .

П: Тя сякаш нямаше добри отношения с майка си (и родителите въобще)?
Н: Не, нямаше добър контакт с родителите си. Но интересното е че всичко е както сега, близко е до нещата в моя живот. И къщите, и хората, и дрехите, и аз и всичко!
П: А виждаш ли някакъв паралел с нейния характер? Ти каза, че тя не търси и не се свързва с хората? В по-ранния период каза, че не изпитва чувства и че е по-студена? В настоящия живот ти самата чувствала ли си се по подобен начин?
Н: Преди не. Преди бях едно щастливо, добричко, спокойно дете. Бях влюбена, имах приятели. Обаче много често съм ги наранявала и тях. Бях си малко надменна, така да се каже. Имах си и външност, имах си всичко, печелех парите си сама.
П: Значи част от сегашния ти живот е подобен на миналия живот? Преживяла си вече част от нещата?
Н: Сама се издържах. Не съм очаквала от нашите нищо. И може би леко надменно с приятелите си. Не го мислех като истинско чувство. На разстояние...
П: Когато беше този период от живота ти, по-добре ли се чувстваше? Чувстваше ли се в свои води или в контрол на нещата?
Н: Не мислех за нищо, спокойна. Не се замислях наистина, въобще. Реех се някъде там. Беше ми хубаво, че изкарвам сама парите си и сама се издържам. И не зависех нито от приятел, нито от нищо. Бях спокойна.
П: А имало ли е момент от живота ти, когато е имало такава зависимост? Като дете например? Когато още не си била достатъчно голяма, за да започнеш да работиш и да не трябва да искаш нищо от никой?
Н: Да.
П: Сега разбирам защо ти е било добре в другия период, когато си била независима.
Н: Да. Бях си болна, но си работех, грижех се, издържах се. Имах сериозен приятел тогава, но той ми беше малко скучен.
П: Това със скуката пак го е имало, така ли? Този подтик към откривателство, любопитство имаше ли го у теб?
Н: Да, да. Искам адреналин. Само това си мисля, че искам живот.
*Това съм го виждала у хора преди и пак имаше тази същата зависимост – иска живот, адреналин, живец, а вътре не допуска никого, една изолация и самота, дистанция от всякакви истински чувства и отношения, които биха създали този адреналин и емоции. Без да отвори сърце и душа човек не живее истински и никога не би успял във външни стимули да намери това, което търси.
П: Добре, но ние видяхме, че жената си осигури този живот чрез семейство. Това първоначално изглеждаше невероятно за нея. Изглеждаше, че тя самотна ще си умре, защото такъв и бе начина на живот. Но на по-зряла възраст се промени, поиска и си намери партньор в живота.
Н: Да. Отпусна се. Позволи някой да бъде до нея.
П: А преди това е имала бариери?
Н: Явно да. Сега всъщност тя е постигнала независимост, изкарва пари е намерила човека, който да не ограничава тази независимост. Просто да бъде до нея, да я обича и да поддържа свободната и воля.

* Явно за нея независимостта в живота беше твърде важна. Не само в миналия живот, а и в настоящия, за който спомена, че доста прилича на миналия. Колко е странно – точно това, от което най-много се страхуваше – зависимостта – идва в нейния живот посредством едно заболяване, което в някои отношения, ако не и изцяло в един момент, можеше да я постави в зависимо положение. Дали пък за някои души урока не беше именно в това – да съумеят да се облегнат на нечие рамо, да се доверят, да допуснат толкова близко до себе си друг човек?

П: Добре, а ти можеш ли да видиш партньора и там? Каква енергия е този човек?
Н: Добър човек, готин. Отворен за живота.
П: Понякога човек успява да разпознае някой, който вече присъства в живота му тук в настоящето, независимо от връзката, пола или външния вид в миналото. Напомня ли ти той, на някой, когото познаваш?
Н: Може ли това да е сестра ми? Свободен, отворен, подкрепящ дух.
П: Да, щом тя ти идва в съзнанието.
Н: Много силен стълб, когато искаш винаги ще те подкрепи. Ако нямаш нужда, ще те разбере. Ще каже „Да, действай, ти можеш.”
П: Браво, това обяснява от къде идва вашата хубава силна връзка в този живот. Това е валидно и за всяка силна връзка на обич и подкрепа. Такива отношения не се изграждат само за един живот.
Преминаване момента на смъртта:
П: Добре, нека сега видим, когато за физическото тяло на онази жена там е настъпила смъртта и идва края на онзи живот, и момента когато душата реши да си излезе от онова тяло... да видим как се чувства нейната душа. Какво чувства и мисли и как гледа на току що приключилия земен живот в тяло?
Н: Удовлетворена, спокойна.
П: Като след добре свършена работа?
Н: Да, да.
П: А тя защо се чувства така удовлетворена? Помни ли каква работа искаше да свърши в този живот? Какво трябваше да научи от всичко преживяно?
Н: ... че сам човек не може да се справи с живота, има нужда винаги от някой до себе си. И че децата са най-ценното.
П: Първото, т.е. желанието ти за независимост и самостоятелност не е лошо, но не трябва прекомерно в него да се акцентира, а трябва да позволиш да има някой до тебе?
Н: Да.
П: И децата – най-голямото богатство...
Н: Те винаги ще те разберат, ще те подкрепят.
П: А в настоящия живот какво ти беше мнението за децата, преди когато беше най-независима, в онзи период?
Н: Нямах отношение. Другите ги щипят, стискат ги. Аз чак толкова не съм се вживявала. Не съм го преживявала изобщо по този начин. По-късно вече дойде промяна в моя живот – срещнах съпруга си и си казах: „Той може да бъде баща на детето ми.”
Прехвърляме се в друг живот, където да потърсим още полезни отговори за Н.
П: Как изглежда там сега?
Н: Зелено, птички, полянка, равно място и дървета наоколо. Ден е и е пролетно, приятно. Аз съм боса на полянката, краката са малки.
П: Да погледнем нагоре, тялото ти какво е?
Н: По-скоро е някакво раздърпано, накъсани дрехи, парцалива пола.
П: А момиченцето колко е голямо?
Н: На 13г.
П: Как се чувства тя в този момент?
Н: Безгрижна. Въобще не обръща внимание на това как изглежда.
П: Много хубаво чувство, човек да е така свободен.
Н: Да.
П: И то не е свързано с някакво материално притежание или с това дали изглеждаме красиви...
Н: С дълга чорлава коса.
П: Нека се огледаме с нея. Може ли да усетиш тя някъде наоколо ли живее? Да я помолим да ни покаже нейния дом.
Н: Наоколо е, но тя се е отдалечила. Сякаш си играе, а дома и там някъде назад е останал в далечината.
П: Да се прехвърлим сега да видим къде и с кого живее?
Н: Някаква студена мрачна каменна къща. Аз съм вътре. Седнала съм на някакво столче около огромна маса.
П: Обстановката нещо от старо време ли е?
Н: Да, прилича ми на време, когато е имало такива войни. Баща и е там в стаята. Суров е, и той с накъсани дрехи и бос.
П: А обстановката по-бедна ли е?
Н: Да. Има само една голяма каменна маса, един стол и пейки може би. Всичко е каменно. Всичко е сурово, студено и неприветливо. Бащата е прав, прави нещо, ходи, обикаля.
П: А момичето какви чувства изпитва към него? Как го гледа?
Н: Страхопочитание... Едно такова, по-скоро неприятно чувство.
П: А той с какво чувство гледа на дъщеря си?
Н: Суров. Тя изпитва страх от него.
П: А в това домакинство няма ли някаква жена, или някой друг с тях?
Н: Жена му, нейната майка. Но тя се грижи само да му осигури прехрана, да може той да ходи да прави нещо...
П: Може би той работи нещо, но изглежда, че много бедно живеят?
Н: И тя е парцалива, майката. Много е първобитно. Оскъдни във взаимоотношенията много! То им личи и по външния вид. Такива са и от вътре.
П: По-груби отношения...
Н: Да, да.
П: Но момиченцето изглежда различно, видяхме я сякаш изпитва любов към света, към красивите неща, природата?
Н: Да, така го усещам. Много жизнерадостно хлапе.
П: А в този период тя има ли някой, който чувства близък?
Н: Животинче. Също полага грижи за цветя, цветенца, птички и тревички. Все едно така е избягала и е намерила сред тях семейство. И с това се занимава. А баща и някъде ходи, нещо прави.

След период от няколко години:

Н: Щастлива, все си е така буйна и щастлива. Определено има някой до себе си, мъж. Но е много щастлива и такава лудичка, дива.
П: Какъв и е живота в тези години?
Н: Живее по-добре със сигурност, много по-хубаво с този човек до себе си. Той е младо момче, явно са съпрузи. Облича се с хубави дрехи.
П: А тя спомня ли си детския период? Би ли могла да ни отговори на няколко въпроса? Защо живееха така парцаливо тогава, от бедността ли беше или има друго?
Н: По-скоро го усещам като бедност на душата. Било е от неглижиране на всичко, и на емоции, и на чувства, на детето, на външния вид, на къщата и всичко наоколо.
П: А при другите хора по онова време така ли е било, или само в тяхното семейство?
Н: Наоколо са живеели само такива хора.
П: Но това момче сякаш е от друго място, той май няма такива привички?
Н: Той е по-изискан, по-благ, благороден, израснал добре.
П: В този период от живота тя с какво се занимава?
Н: Грижи се за едно дете, ама то не е нейното. Тя ходи и му помага, грижи се за него. То си има животинче и тя си ги е хванала и си ги обгрижва.
П: Това малко ми напомня за нея самата, когато тя беше малка и си имаше животинче...
Н: Тя е много щастлива.
П: Дали това не лекува нейните рани в душата от липсата на внимание и грижа, когато е била дете, това че помага на детето и му дава, каквото сама не е получила?
Н: Много е щастлива и мъжа и позволява. И виждайки нейното щастие и той е спокоен. Не я спира.Тя е намерила човека за себе си със сигурност. Те все още нямат собствени деца. Може би тепърва ще имат, брака е от скоро.
Поглеждаме напред във времето, когато жената е в по-зряла възраст:
Н: Тя живее с мъжа си. Той определено е аристократ. Живеят на хубаво място, някакъв замък. То си е типично за онова време, но изглежда по-приветливо, защото е с хубави хора вътре. А момченцето, за което се грижеше тя, вече е голямо момче. Пораснал е и е  много щастлив. И е до нея, около нея. Живее с тях. Те нямат собствено дете. По-скоро това е детето, което е до тях.
П: Можеш ли да усетиш момчето, каква е тази душа?
Н: Много позитивна, хубаво дете.
П: А жената как се чувства, не е ли нещастна, че няма собствено дете?
Н: Щастлива е, много уравновесена, спокойна. Обича си това дете като свое. Не усеща липса.
П: Душата на момчето напомня ли ти на някого?
Н: На детето ми.
П: Твоето момченце от настоящия живот?
Н: Да.

Минаваме още по-напред във времето до последния ден от живота на жената:

Н: Сина, който е отгледала е до нея, но той вече е с жена и свое дете. Внучето и е още пеленаче. Тя не е на толкова пределна възраст, но мъжа и е починал. Тя е сама, обаче е спокойна и щастлива. Отново се чувства удовлетворена, въпреки всичко. Израснала е, намерила е своя път и своето щастие и е живяла достойно живота си. Спокойна е.
П: Това е много хубаво. Понякога хората не могат да погледнат и така да оценят живота си и да са благодарни.
Н: Достойно. Направила е всичко, каквото е могла за себе си, за това дете и въобще.
П: Може ли да ни каже какво се беше случило с родителите и? Продължила ли е да общува с тях, след като напусна дома си?
Н: Не. Тя се е омъжила и е заминала на това по-хубаво място и ги е оставила.
П: Те са си умрели там, така ли?
Н: Да. И са починали все такива сурови, не-мислещи...

Пренасяме се през сцената на смъртта, в момента, когато душата на възрастната жена решава да напусне вече тялото и земния живот:

Н: Удовлетворена е.
П: Не тъжи ли, че оставя долу сина, внучето...?
Н: Не, защото знае, че той се е реализирал, има семейство, спокоен е, щастлив е. Това е най-важното за нея. Той не тъжи. Той също е спокоен за майка си.
П:  А душата защо си избра такъв живот, да се роди в семейство на толкова сурови хора, в което нямаше почти никакви нормални отношения?
Н: Трябваше да се научи да не е глезена, да израсне по тоя суров начин и да види каква е лошата страна на живота. И после тя си осигури всичко останало, защото беше позитивна и знаеше че ще се развие по хубав начин живота и. Този период с майка и и баща и я подготви да бъде по-позитивна, тези сцени да преминават покрай нея и да не им обръща внимание, защото тя знаеше, че те ще отминат и тя ще бъде на едно по-добро място. А това другото ще остане някъде там.
П: От къде е имала тази силна вяра, въпреки лошите условия е останала оптимист?
Н: Да.
П: Интересно е, че и при двата живота, които видяхме в регресията, видяхме промяна, отстояване. Но никъде не видяхме душата да изпитва чувство на вина или самообвинения за нещо. Това, което при теб сега е по-силно. Може би защото в миналото няма основания за вина, душата премина спокойна, без съжаления...
Н: Не изпитах чувство за вина нито в първия, нито във втория живот.
П: Мисля че е много хубаво да запомниш това усещане за душата от втория живот, която и в най-лоши условия да се намираше като дете, имаше вяра и оптимизъм и успя да се придвижи натам, накъдето иска стъпка по стъпка. Дори когато условията изглеждат отчайващо и зависят от някой друг, в случая - родителите и.
П: А сега имаш ли някакъв образ за душата?
Н: Виждам я отгоре, душата се рее свободно, спокойна и щастлива, удовлетворена. Изглежда като някакво размазано облаче.
П: Можеш ли да усетиш тя знае ли сега на къде да поеме? Има ли някой, който да я посрещне?
Н: Малко момче, дете в тинейджърска възраст. Някъде там назад в миналото. Това е племенника ми. Сега аз съм той, това което той изпитва и усеща в настоящия живот. Аз се прехвърлям... не знам как да го кажа.
П: Продължавай, ще се изясни. А каква е била неговата роля? Защо все едно си на негово място сега? Какво е преживял този дух? Защо идва той да те посрещне?
Н: Объркано момче, самотно момче. Няма си много близки хора, наистина близки. Много жизнерадостно.
П: Ти виждаш прилика между твоя минал живот и настоящия негов, така ли?
Н: Младо момче, свободно, щастливо. Живота е пред него, очакващо, искащо да учи... Да, това е, искам да уча.
П: Близки ли сте в настоящия живот с племенника?
Н: Да, определено. Баща му е човек, който не може да бъде до него. Има си една майка и аз.
П: Не са случайни тези неща. Когато липсва бащата, това е място, в което детето може да пусне Бог, най-големия, най-силния Баща. Обикновено такъв живот отваря детето към духовното.
Н: Усещам, че хубави неща го очакват.

Среща с духовния водач:

Н: Може ли да е с образ на конче?
П: Може, коня не е никак случаен образ. Символизира Висшия Аз, а ти си първия човек, който спонтанно облича тази енергия на духовния водач в такъв образ.
Н: Бягащ кон, кафяв. Млад и силен жребец, здрав.

*Направи ми впечатление колко ясно беше подчертан облика на добро здраве, жизнена сила и мощ в образа, който Н. виждаше. Именно това, от което тя се нуждаеше най-много като енергия. Обикновено духовния водач подава първото си послание чрез енергията, която човек първоначално усеща или чрез самия си образ, който приема.

П: Как усещаш тази енергия, кое е първото послание, което излъчва към теб?
Н: Да съм здрава, силна, кипи живот, енергия. Само ми говори – Вяра, вяра, вяра, вяра. Очите говорят – много е силно: „Момиче, вяра и надежда. Това е.”
П: А защо беше нужно духовния водач да покаже на Н първия живот, който видяхме – на онова момиче, което повече стоеше само, не контактуваше с родителите си, а после реши все пак да има свое семейство.
Н: Трябваше да се научи тогава.
П: На какво? Сякаш в началото чувствата не бяха развити при нея и слагаше дистанция между себе си и хората?
Н: На това да бъде себе си, независимо каква е да бъде себе си. Това трябваше да научи. Нищо, че е различна, нищо, че е самотна и няма приятели. Да отстоява въпреки това, където и да било, себе си.
П: Значи е била различна още тогава. За това ли не са общували с родителите? Чувствала се е различна от другите?
Н: Да.
П: Тя сякаш в началото подчиняваше живота си на тази различност, слагаше сама дистанция между себе си и родителите си (видяхме че няма желание за общуване). Но после нещо се измени, когато стана по-зряла. Накрая успя и да работи с хора и момче да си намери.
Н: Там мина през болестта като.. тя не я усети.
П: А защо и се случи онова заболяване? Беше ли важен урок?
Н: Беше, защото това я срещна с онези хора.
П: Онези хора, сред които ти я видя да се чувства добре. Нямаше ли да се случи, ако първо не се беше разболяла?
Н: Да, сигурна съм.
П: Значи тя не се е била променила преди заболяването? Това омекотяване на сърцето, приемане на различността и премахването на дистанцията е станало в резултат на заболяването?
Н: Да.
П: А защо духовния водач ни показа втория живот, на това жизнерадостно момиченце, което израстна в сурово семейство. Какво трябва Н да възприеме от онзи живот?
Н: Да бъде момиченце, да мисли като дете.
П: Както тя се радваше на живота нищо, че беше в тези парцаливи дрешки?
Н: Да. Да запазиш това в теб, да не го забравяш.

*На детето в нас, което може в миналото да не е получило любов, или грижа, или достатъчно внимание и окуражаване, сега ние самите трябва да протегнем ръка и да му дадем. Не да се отнасяме сурово и критично, по модела на родителите например, а да бъдем за него любящата подкрепа, която тогава не е получило. А колко малко хора го правят. Получава се, че предаваме себе си. Веднъж ако родител ни е предал, ако е постъпвал с нас несправедливо, то ние вече пораснали често сами към себе си го правим, изоставяме себе си и се отнасяме като мащеха с доведено дете.

П: А може ли да ни каже духовния водач, защо в настоящия живот на Н, която е била тихо и кротко дете, готово да помага винаги в домакинството, защо бащата винаги е обвинявал децата в семейството за всичко, което се случва? Не е ли виждал тази добрина в нея?
Н: Липса на правилна стратегия от моя страна за това кое е правилно и кое не, каква роля да играя. Мисля, че е неправилен път в това отношение. Не е бил това пътя, по който да постигна някои неща, но все пак съм доволна от това, което се е случило с мен в крайна сметка.
П: Интересното и при двата живота е, че сякаш момичето беше бунтар. В първия показан живот живееше сама, независима, отделно от родителите си. Приличаше на човек, който ще тропне с крак и ще направи каквото си е наумил. А в настоящия ти живот при тези хора проявяваш една кротост, послушание, типичното добро дете, която обаче май е нехарактерна за теб, съдейки по миналите животи?
Н: Не е било правилно според мен. И все пак ме е направило това, което съм.
П: А може ли да ни обясни духовния водач защо родителите сякаш са едно цяло, а децата все едно са отделени от тях? Майката преди всичко е угаждала на бащата, съобразявала се е с него, децата не са били на първо място. Което всъщност се показа и в миналия живот при онова семейство, където бяха сурови, парцаливи, и бедни от към взаимоотношения и майката там пак се грижеше само за мъжа си,
Н: Само отчужденост усещах. Трябва да се науча да се справям сама. Това е. Усещам го. Да не разчитам на някого.
П: А помниш ли тези две жени, към края на живота им, таяха ли у себе си някакви негативни чувства към техните родители?
Н: Не, имаше спокойствие в това отношение. Осмисляне на нещата, приемане по-скоро.
П: От тази гледна точка, може ли да ни посъветва духовния водач – кое би било най-правилното поведение на Н към нейните родители от тук насетне? Трябва ли тя да довърши, да приключи някаква работа по линия на кармата с тях?
Н: Те имат нужда от спокойствие. Да ги успокоя. Да не мислят, да се освободят, както и аз съответно. Когато те се успокоят и аз ще съм спокойна. Ще си кажа – ето те са си хванали пътя и аз съм свободна от тях.

*Това се случва често, когато една душа има да научи урока да не се вкопчва, да излезе от едни отношения или ситуация. По някаква причина Н чувстваше отговорност за родителите си, въпреки че те бяха причина за много психически тормоз изживян в детството. Може би тя, по-скоро детето в нея, което още се чувстваше жертва и имаше нужда от лечение и любов, се беше вкопчило в тях и в миналото несъзнателно. А това минало трябваше да бъде освободено и да приеме нещата спокойно, както го бяха постигнали жените от показаните животи.
 Никой не може да научи уроците на друг, било то дете, родител, приятел. Само страдание си причиняваме, когато обвързваме своето спокойствие с условието другите „да си хванат пътя, да се успокоят”. А точно в това може да е техния урок и по тази причина да им е по-трудно. 

*При моята сестра също се беше получил подобен казус. Оказа се, че в минал живот е била раздвоена между любовта си към майка си и мащехата си, които сега всъщност са наши майка и баба. Напрежението между тях се беше запазило, макар и поставени в отношения родител-дете, но у сестра ми се чувстваше голяма отговорност, чувство за вина, че при тях нещата не вървят и това влияеше силно на личния и живот. Но това е ненужно, погрешно чувство, не водещо до нищо градивно. Ако някой от вас е в подобна ситуация ето какво може да ви помогне:

Усамотете се за десетина минутки и затворете очи. Представете си, че при вас идват поотделно образите на хората, с които имате съответното тежко чувство за вина и отговорност. Ако знаете за свой минал живот с тях, ползвайте образа, който са имали тогава, ако ли не, ползвайте сегашния им облик за да се свържете с тяхната енергия. Както стоят пред вас излъчете към тях всичко, което чувствате, което малкото дете във вас е преживяло, както и онова, което заради тези отношения, се е отразило на живота ви като възрастен човек. Все едно пълните една сфера с енергия – енергията на всичко онова, което бихте искали да им кажете, собствените чувства, тежестта, която усещате, вложете своите съвети към тях, обичта си, грижата си, но им покажете и как е нужно и защо е нужно всеки да поеме по своя път за да се развиват душите. Представете си, че изпращате тази сфера, тази енергийна топка към тях и наблюдавайте образа им. Много неща проличават в такъв момент. 

Много често един аспект от нас е вкопчен в дадено минало. За това същата процедура трябва да се направи с тази част от нас, с тази част от душата, която страда – било заради някой неуспешен минал живот, заради болезнена ситуация, неизживяна любов в миналото, или заради неправилната постъпка на някой в настоящия ни живот. Трябва да освободим себе си като поговорим с онзи аспект в душата, който е свързан с това болезнено минало и го убедим защо е по-добре да продължи напред. Реванш винаги има, възможности, шансове се дават за балансиране на кармата, но правилния път за това е чрез прераждане, а не като стои една душа вкопчена в една болезнена сценка, защото това е равносилно на смърт за душата – застой и липса на всякакво движение и промяна, това е най-страшното за душата. 

Много често през цялата 2015 година ставах свидетел на подобни неща в регресия. Това е като обсебването – но е само-обсебване на душата в нещо, което не желае да пусне, а което същевременно силно я наранява. Дори да не сте сигурни има ли го и при вас, ако имате крайни емоции, държите ли от години нещо в себе си, ако не пускате от живота си някой минал партньор, дете или родител, само-обсебването вероятно е част от вас. Причините обикновено се коренят и в други животи, не само настоящия. Една част от душата е вкопчена в даден обект или ситуация и има нужда да и се помогне да се освободи и да продължи напред. А това може да се осъществи по гореописания начин. Така и при вас ще спрат да идват емоциите, които онази вкопчена в миналото частица ви е изпращала, ще спре прекомерния страх и напрежението, които е проектирала към вас, заради собствените страхове и неуспехи, които вероятно е преживяла в минал живот.

Отклонението, което направих мисля, че е съществено и важно. Духовните търсения и анализ на животите на Н повдигна някои добри въпроси, често срещан проблем у много хора.

Обратно към разговора с духовния водач:

П: А духовния водач може ли да ни каже как Н да се освободи от тази тежест в отношенията с родителите, чувства го като бреме? И ако съвета беше да ги успокои, то как да внесе спокойствие у тях?
Н: Като работя със себе си. Като се възстановя и съм силна, енергична и будна, и успявам да бъде тук и сега. Ако мога да постигна това със себе си ще мога да им го предам и на тях.
П: Ти можеш да бъде пример, но те могат или да вземат от примера ти или да го подминат. Насила нищо не могат да научат. Можеш само посока да покажеш, да го видят у теб, ти как се справяш.
Н: Да, абсолютно. Това ще ми бъде голямо удовлетворение наистина, ако аз се справя и те го видят от мен и ме оставят!

*Може би разболявайки се от МС младата жена беше стартирала урок за родителите си, беше се случило едно разтърсване, което вероятно донякъде ги беше извадило от техния свят, в който си бяха само те двамата – съпрузите, които видяхме, че в миналото деляха децата от себе си. Това чувство у Н, че не я оставят, че са неспокойни за нея, и някак и тежат тези отношения,  може да се обясни, ако съвестта им се беше посъбудила, но пък сега нямат контрол над обстоятелствата, нито над болестта. Едно чувство за вина, което вероятно напрягаше отношенията с Н., усещането, че не са добри родители, че нещо някъде са пропуснали да направят за нея. 

П: Казваш да видят от теб, че се справяш и да те оставят... Това предполага една революционна промяна у тях и техните възгледи. Защото това напрежение, което ти си усетила в себе си и което го има у тях, трябва да се освободи – нуждата да се харесаш на другите, да мислиш първо какво ще каже обществото, всички тези най-стари модели на мислене и убеждения.
Възможно е ти да го постигнеш, да освободиш себе си и да привлечеш онази енергия, радостта, която парцаливото момиченце чувстваше, щастието от всяко малко нещо, без да гледаш общественото мнение.
Но не бива да обвързваш щастието си с тяхната реакция. На тях първоначално може и да не им хареса промяната в теб. Защото тя отрича начина им на мислене. Трябва да приемеш и да разбереш, че това е нормална реакция на някой, който го е страх да пусне познатото старо и да приветства новото. Това е твоето истинско освобождение – да ги приемаш без условия, без да търсиш тяхното одобрение и с една вяра. Вяра, че с времето те могат да видят, че ти действително си много добре по този нов начин и сами да се отпуснат, да видят, че не е толкова страшно да се живее спокойно и в радост с всичко, което идва в живота ни.
Но е важен примера. Няма друг начин да предадеш спокойствие на някой, освен да му покажеш, че спокойствието човек сам си го осигурява и е въпрос на гледна точка към живота. И наистина от теб зависи.
Както ти си осигуряваш и напрежението. Валидно е и обратното.
П: А има ли някакъв урок, който в настоящия живот трябва да научат двете сестри от своя баща, защо са избрали точно него за свой баща?
Н: За да бъдат силни.
П: Защо у Н го има този тип „ангелско” поведение, да бъде все добра, но в същото време е позволила на приятелки да се възползват и да потъпкват чувствата и?
Н: Защото не уважава достатъчно себе си.
П: А от къде идва липсата на уважение, при условие, че има успехи, независима е? Омаловажава ли нещата?
Н: Родителите са го потъпквали.
П: А в техните очи все пак не се ли появи уважение при твоите успехи?
Н: Не, не.
П: И никога не си го видяла досега у тях?
Н: Не.
П: Знаеш ли, обаче, това е един омагьосан кръг. Ако ние си наумим и искаме точно определен човек да ни уважава, сякаш провокираме точно обратното. И каквото и да направиш, каквато и награда да донесеш в къщи... може да не видиш одобрение. И то не е, защото дълбоко в сърцето си те не ти се възхищават. А защото за някои хора това да признаят явно, че някой друг е успял, че различното от тях дете е постигнало голям успех по различен начин от техния собствен път, в който те вярват и следват цял живот, това за някои е като да зачеркнат целия си живот и да отрекат себе си, вярванията и убежденията си. Особено ако има его, ако има гордост, това не може да се случи. Има и родители, които не се страхуват да приемат, да признаят пътя на другите, на различните от тях. Но те са вече на едно по друго ниво на съзнанието.
Н: Не трябва да е интересува тяхното мнение.
П: Не си прави изводи, че не те уважават дълбоко в сърцето си, само заради онова, което ти показват. По-скоро това им е реакцията на самозащита, защитават стария си начин на мислене и действие. И си права, че не трябва да те интересува мнението на никой. Всъщност единствения, пред когото трябва да се отчиташ е Бог. Пред Него трябва да се чувстваш чиста, Неговата правда да следваш. От там ще ти идва голяма сила. За това е важно ти какво чувстваш и знаеш в сърцето си, а не какво казват околните.
П: Защо у Н се появява на 13 г. възраст това заболяване на кръвта, при което тя не може да се съсирва и над 10 години остава с нея?
Н: Защото не си е обръщала достатъчно внимание, както родителите и, неглижирала е.
П: Т.е. това, което те са имали като поведение към теб, ти също си го проявявала към себе си.
Н: Явно. Безхаберие. Аз съм си го направила.
П: Май на душата не и е харесало и ти е дала сериозен знак. А може ли да ни кажат как така внезапно изчезва?
Н: Защото се обичах. Обичах се. Може да е било за кратко, но... Влюбих се, когато срещнах моя съпруг. Тогава имах още леки признаци, но малко след това изчезна.
П: А в този период, когато беше влюбена имаше ли го и стария начин на мислене?
Н: Бях много бодра. Просто забравих заболяването. А преди аз си го знаех, че е там и си го мислех от време на време. И си го поддържах явно по някакъв начин. Той ме обичаше и ме харесваше.
П: Напълно, такава каквато си?
Н: Абсолютно, абсолютно... И аз се обичах.
П: И така трябва да бъде. Какво се случи обаче? В кой момент спря да се виждаш по този начин?
Н: Почувствах, че той... обичаше ме по същия начин, и ме харесваше. Но не знам, прокрадна се ревността! Ревността дойде в мене и уби всякакви... Глупаво беше.
 (вижте накрая на разказа какво казват някои специалисти за описаните тук симптоми и заболявания и техните причини)
П: Ето това е. Значи урока ти е свързан с любовта. Защото ревност има, когато възприемаме другия като материален обект. Все едно е твоята любима вещ.
Н: Това е детското, детското. Детенце, което не си дава играчката.

П: Ти пак си същия човек, който мъжа ти обича, но ревността много сваля вибрациите. Ако ти наистина обичаш този човек, трябва много добре да си помислиш и да осъзнаеш страха си. Ако той в един момент спре да те обича и да речем има чувства към друга жена... има само едно нещо, което можеш да направиш – пълно приемане. Няма борба, нищо друго не можеш да направиш, не и срещу любовта. За любовта не можеш да се молиш. Ти ако я имаш в себе си – ти ще продължиш да я носиш, ще продължиш да го обичаш, и това не зависи дали той е до теб, или извън живота ти. Любовта е работа на Бог. Тя не идва по наша воля, нито си отива, когато ние кажем. Можеш само от сърце да му пожелаеш – На добър час! И да го пуснеш да бъде щастлив и да обича. Може да ти е тъжно гледайки назад, да си спомниш, но трябва смирението да е най-много в теб. Защото пред Божийте неща само можем да се смирим. Чувствата са силно нещо и трябва да ги уважаваме. Истинската любов почти я няма на Земята. Нашето е его любов, притежание. А истинската любов е пускане, свобода, обич без претенции и условия. Не трябва да се самообвиняваш, а да разбереш и себе си и другия. Сама виждаш колко е силна любовта, как преминава в духовния свят и душите я помнят. Ако някой трябва да научи някакъв урок в любовта, то му се случва – или среща ревността, или той среща любов извън партньорството, в което се намира. И в двата случая душата учи. Ако изградиш у себе си това състояние, тази вибрация на приемане на всичко, каквото дойде в живота, на уважение към себе си и към пътя на душата на другия, то ще имаш покой. И любов ще има в живота ти. Имаш контрол над собствените си реакции, не и към изкушенията или провокациите около съпруга ти. Понякога такива изпитания сближават хората, преживяват ги заедно.

П: А духовния водач може ли да ни каже от къде идва чувството за вина в настоящия живот на Н? В миналите животи не видяхме да съжалява за нещо.
Н: Потъпквала съм хора и не се гордея с това. Когато си добре и всичко ти е наред. Аз бях като един нарцис. Толкова си бях самовлюбена, че потъпквах другите. А когато бях малка се грижех за другите. Имах различни периоди. До един момент съм защитавала дори хора, които нямат възможности, подиграват се с тях. Никога не съм го правила, даже ми е било отвратително подобно отношение. После в един момент дойде тинейджърството, в тези години се разхубавяваш. Започват да те забелязват, да ти правят комплименти Ти порастваш...
П: А това вече е едно изкушение за егото, за гордостта.
Н: Да, ето развиваш се в работата. Харесват те, уважаван си, харесван. Повтарят ти колко си добър, колко си харесван. И ти „растеш”, „растеш” и в един момент „Туф!” и падаш и се съсипваш. Всичко губиш.
П: Защото същественото е това, което е отвътре.
Н: Да, не го разбираш. И някой ти казва – Хайде, да го разбереш сега!
П: Да, вероятно до този момент винаги на базата на външното си  изграждала мнение за себе си, думи на хора, външност. Хубавата външност също е един вид голямо изпитание. Или те приравняват към един тип момичета...
Н: Да, така е. Глупави. И това съм го изпитала.
П: Както се казва, всеки си носи кръста и никой не знае точно какво е да си на мястото на другия. По-скромните и обикновени момичета често искат да са на мястото на по-хубавите, но нямат представа какво означава това. Никой не може да носи чуждия товар.
Н: Такава е поуката, че уж имаш всичко, а то е привидно. В един момент някой ти казва: „Я чакай, да ти вземем това.” И ти ставаш един нещастен.
П: Точно това е нужно. В липсата на нещата да видиш кой си, че струваш нещо сам по себе си, без външните неща. Само така може човек да види наистина и да обикне себе си за това кой е той, а не какъв мислят другите, че е, как е облечен, какво е тялото му или социалното положение.
Н: Трябва да извървиш пътя, трябва. Няма как да го научиш иначе. Такива хора се разпознават.  Хора минали през някакво изпитание.
П: По-различни са, по-сърдечни, по-чувствителни.
Н: Абсолютно. Разбиращи стават такива хора.
П: Това е най-високата вибрация – състраданието. Ти вече разбираш чуждата болка и можеш да се поставиш на мястото на другия. За това е Исус е казал, че най-силно е милосърдието и чрез него се изкупуват множество грехове, т.е. много наши грешки можем да изплатим проявявайки човечност, грижа към човек в нужда. Хубаво е че ти имаш вече това развито сърце. Изстрадала си си пътя до тук за да го отвориш. От тук насетне използвайки тази сила от сърцето към други хора ти можеш да поправиш много неща.
Н: Искам да помагам.
П: И стигаме до важния въпрос – има ли някаква мисия в този живот Н? В каква сфера да се насочи, професионално или като допълнителни занимания, интереси?
Н: Работа с хора определено! Да ги обнадеждавам, мога да давам надежда.
П: Това е най-ценното.
Н: да вдъхвам вяра. Искам това да правя.
П: В началото на срещата духовния водач не каза ли точно това: Вяра, вяра, вяра?
Н: Да, има хора, които имат нужда наистина. Не съм аз човека, който има нужда.

* Тук за мен е най-голямото доказателство за промяна и израстване на Н в нейния живот. Да успее въпреки тежкото си заболяване да усети, че други хора се нуждаят от помощ и окуражаване, които може да им даде. Когато човек спре да мисли какво иска за себе си, а насочи енергията си за това какво може да допринесе за другите.

Н: Има много хора, които имат нужда от това. И ако мога да го правя ще бъде наистина удовлетворена.
П: А защо в живота на Н идва множествената склероза, това заболяване, което се отразява на движението и?
Н: Липса на увереност да отстоява себе си по правилния начин. Не по тоя грубия, недодялания, а наистина правилния начин. Да намериш себе си и да отстояваш, това, което можеш. И да се развиваш. Да уважаваш себе си. Да се откриеш и уважаваш.
П: Но вече толкова години продължава това заболяване. Може ли духовния водач да ни каже защо и е толкова трудно да намери това себе-уважение? Кое е най-трудното в това изпитание и би променило гледната и точка?
Н: Желанието да те обгрижват.
П: В теб ли е имало желание да те обгрижват? Като едно дете, когато иска специално внимание и да му се показва любов?
Н: Да, да.
П: Ако МС се е появило за да предизвика вниманието на околните към теб, макар и по този неправилен начин, интересното е защо хем очакваш обгрижване и любов от другите, хем все още на себе си не го даваш? Не е този начина, докато го няма в теб, все ще ти е недостатъчно вниманието на другите. Излъчваш това и към другите. Търсиш любовта, но енергията ти издава към другите,  че ти сама не си я даваш. Другите са просто огледало, отразяват нас самите и се държат така, както ние със себе си, макар и по-често да не го осъзнаваме.
Добре да помолим духовния водач за съвет, какво би помогнало на Н да се излекува?
Н: Чувствам само движение. Много движение, движение. И да танцувам също. Аз танцувах страхотно преди. Сега не мога и ми липсва.

*И метафоричното значение на думата трябва да се вземе предвид – движението е символ на промяна, на нови идеи, да допуснем неща, които преди сме отхвърляли, да сме смели във всичко.

П: Опитай да си набавяш това, което ти липсва с визуализации. Да свикне ума ти, че има танци, че има движение, бягане, дълги разходки в планината. Повтаряй тези кадри и измисляй нови, в които ти е приятно. Защото ти каза, че и преди си била свикнала, че имаш онова заболяване на кръвта, самото ти мислене за него го е поддържало. Дори сега, докато мислите ти са в здравето, ти ще даваш на подсъзнанието усещането за пълно здраве, все едно му го отпечатваш до момента, в който приеме, че това е реалността, а не другото. С много силна вяра, че каквото и да дойде към теб в твоя живот е най-доброто за душата. То винаги е. Напредъка, който душата може да постигне особено в големите изпитания, е много важен.
П: А защо се появява в живота на Н настоящия и партньор, точно година преди МС (с който видяхме, че се случваше урока на ревността)?
Н: Да поддържа вярата и да ме учи да бъда себе си, да не се предавам.
П: Учат ли нещо в споровете, защо Н се чувства притисната?
Н: Търпение и смирение. Много съм експанзивна и трябва по-кротко да реагирам на нещата. На това трябва да се науча.

П: А появата на бебенцето, тази бременност и то в състояние като МС, която според някои може да е опасна, но на теб ти е давала много сила и си успяла? Защо идва тази душа?
Н: Ще го повторя пак... но ... вярата. Вяра! То поддържа този огън, тази сила. Вяра, сила и надежда, успех, усъвършенстване.
П: Тогава се е получило добре със забременяването, мобилизирала си се с тази цел да го износиш и симптомите на МС са намалели. Може би трябва сега още по-голям смисъл да намериш, още по-сериозна и важна работа в допълнение към грижата за сина... за да натежи този смисъл пред душата, да реши да поостане още малко тук. Никой не знае кога ще си тръгне от този свят, но правиш ли нещо в помощ на другите, то Господ ти помага и поддържа да правиш това.

*Когато една душа реши, че си е свършила работата или напротив, че личността е спряла и е изоставила работата и пътя си окончателно, занимавайки се с други неща, много бързо идват я болест, я инцидент – и душата се връща там, от където е дошла. Ако няма развитие а е само застой, то душата не желае това. Предпочита да се оттегли и да се върне пак, но като си даде нов шанс, чрез ново прераждане.

Н: Мисля, че това ще ми помогне много. Вярвам го много. Изпитала съм го.
П: Господ винаги помага, когато някой е полезен.
Н: ... и полага усилия.
П: Да. Ангелите  и Добрите Духове (както ги нарича медиумът Шико Шавиер) винаги са отворени и търсят състрадателни хора, които искат да вършат добро, които окуражават събратята си в нужда. Ти само правиш първата стъпка, останалото е помощ Отгоре.
Н: Въпроса е кой ще го поеме?
П: Страдащи хора на този свят има много. Въпроса е ти просто да си го пожелаеш от сърце. Това провокира верига от събития и хората, които имат нужда ще те намерят. Ще започнеш да ги срещаш и да усещаш от добра дума ли имат нужда, от изслушване ли. Това е много силно. Вярата, която ти можеш да вдъхнеш на друг човек, всъщност усилва и твоята собствена вяра.
Н: Детето ми точно това иска да ми каже: Да мисля като дете, като него. Да бъда свободна в тая насока и спокойна. Да разсъждавам леко за живота! Да съм по-позитивна и да гледам напред. Сила!
П: По един нов начин да заживееш живота си – по-лек, по-уверен.
Н: Мисля че той ще ме научи на това.
П: Има ли нещо което искаш да попитаме допълнително?
Н: Въздействам ли му лошо на него по някакъв начин? Много е важно за мен той да се чувства много добре. Аз съм добре, ако и той е добре.
П: Какво имаш предвид под „въздействам ли му”?
Н: Често се караме със съпруга ми и това става пред него, пред детето. Усещам, че го товарим детето. Дете е, обаче ми се струва, че му въздействаме.
П: Да, децата реагират. Този въпрос е често задаван. Той разболява ли се често?
Н: Не, не яде.
П: Много е важно твоето спокойствие, ти си силно свързана с него. Трябва да смириш избухливостта и да възприемеш по-лека гледна точка за нещата, за да бъде и той добре. Заради дребнавости и перфекционизъм съсипваме любовта, отношенията си... Ако се стремим към перфекционизъм, то трябва първо да започнем с душите си, а накрая да гледаме околния свят.

*Н се беше изнервила покрай майчинството, стоене сама вкъщи и изолацията от хора. Съвсем нормално се чувстваше и при проява на каквото и да е налагане от съпруга много бързо избухваше натрупаната в нея потискана енергия.

Н: А ти ме съветваш да поема някакъв път, докато се върна на работа или...?
П: Да, защото за излизане от депресия на един човек най-доброто винаги е да се заеме с нещо, да си създаде нещо свое, да има лична сфера на действие. Нещо, което да те кара да се чувстваш осмислено. Да не се възприемаш само в ролята на майка и домакиня. За пример ще дам моя приятелка, която по време на майчинството разви сладкарските си умения. Първоначално беше хоби, но стана голям професионалист. Най-ценното, е че това я съхрани психически, чувстваше се полезна в нещо, в което си е само нейно поприще. Изгради увереност в себе си, и дори да я махнат от работа, когато се върне след майчинство, тя вече има изграден бизнес.
Н: Има спокойствието, да.
П: Ти се чувстваш пълноценен, открил си, че имаш някакви качества, някакви силни страни. Това никой не може да ти го отнеме. Те винаги ще са си в теб, само ги развивай. Нека съпруга ти си ходи на работа, но проблема е в това, че ти не ходиш. Не се чувстваш пълноценна. А за тази цел трябва да намериш своя начин за изява. Ето в интернет много майки пишат, споделят и допринасят за всички нас със полезна информация. Техния труд и отделено време за да пишат стига до толкова много хора в нужда. Такова нещо може да те накара да се почувстваш много добре, независимо, че може никога да не разбереш до кои хора е достигнало и как точно им е помогнало. Колкото повече правим, даваме, служим, с каквото Бог ни е надарил като умения, качества, таланти, толкова по-щастливи може да изживеем живота си, независимо какви са изпитанията ни. Дори човек да се мисли за обикновен, има ли състрадателно сърце това е всичко, което е нужно. Само една дума за окуражаване може да спаси човешки живот. А това никак не е малко.
И това и теб ще те зарежда. Независимо, че си майка с малко детенце. Но ето, ти имаш личен опит и разбираш как се чувстват майките, разбираш как се чувстват и хората с МС. Дори само да споделиш своята смела постъпка – забременяването, раждането на сина ти – това ще окуражи и вдъхне вяра за живот и у други хора с това състояние. Това каква Надежда е! Как усилва вярата на всички. Без страх – какво ще си помислят за мен...
Какво ще си помислят за теб ли? – Ще си помислят, че си един пионер, една смела душа, която не се страхува да заявява нещата открито, да проправя път за другите. Това е истинското – да запалиш искрата у другите и да повярват и те, че могат да постигнат много. Много е опияняващо това чувство, голям адреналин е. Все едно скачаш в пропаст, не си го правил преди, не знаеш какво ще стане, но знаеш, че е твой дълг заради другите.
Н: Да, да, да. Усещам
П: Усещаш ли за какво говоря? Истинския живот е това. Живеца, който търсеше. И ставаш по-уверен в резултат. Формира се едно ново Аз, което никой не може да ти отнеме, стабилно, изградено на здрава основа от лични преживявания и изпитания. А най-ценното е, че хората наистина вярват, когато човека, който им говори лично е преживял изпитанието. За това ти си най-вещия човек в твоята си сфера, където са твоите изпитания и уроци. Не е въпроса да чакаш да се излекуваш, и чак после да тръгнеш да проповядваш на другите... Не. Докато ти наистина принадлежиш към тях и живееш като тях, то най-силно въздействие ще имаш. Много по-дълбоко ще успееш да се свържеш със сърцата им и ще предаваш любовта и утехата. Божествената енергия, която преминавайки през теб към тях, ще лекува и зарежда и самата теб!
.......................
Н:
„Аз съм добре, регресията много ми помогна, още и още я прослушвам,
щастлива съм, че я направихме."

"Павлинка, здравей! Пиша ти, за да ти кажа - продължавай да правиш това, което правиш, защото помагаш много да знаеш! Точно слушах за пореден път регресията си и отново открих върху какво да работя със себе си. Помага ми определено това. Добра си, продължавай все така!”
..........................

При няколко случая на хора с МС видях, че е имало или още има проблем с кръвта, нещо, което едва ли е случайно.
Ето какво казва Луиз Хей за МС и за проблемите с кръвта. Онези, които наистина търсят честно отговори и не ги е страх ще помислят и ще си дадат сметка кога се е появявало описаното, ако го е имало в живота им. Другите ще отрекат напълно - това не са те, те това го нямат и никога не са го чувствали. Но помислете кой от двата типа реакция е по-печеливш за болния човек?
Множествена склероза – Закостеняло мислене. Коравосърдечие. Желязна воля. Липса на гъвкавост. Страх.
Кръв – радостта в тялото протичаща свободно. Проблеми = липса на радост, отсъствие на движение на идеи.
Тромбообразуване – възпиране потока на радостта
Ще добавя и нещо което е свързано с ревността и способността да се движим
Полиомиелит (пак заболяване възпрепятстващо движението) – парализираща ревност. Желание да задържиш някого.

Някои размишления и наблюдения за регресията, живота след смъртта и мисията на душите

Интереса към духовния свят и какво се случва след смъртта през последните години е много голям.
Едни от най-популярните книги станаха именно онези, които разказват за преживявания близки до смъртта дали информация за Отвъдното и книги посветени на регресията в минали животи и живота между преражданията.

Най-честия отговор, който получавам, когато питам има ли някакъв практически опит в духовната сфера човек желаещ да му се направи регресия е, че е изчел всички книги на Майкъл Нютон (или някой от другите автори на тази тематика) и е напълно готов за това преживяване.
Обикновено хората са изключително впечатлени от описанията в книгите и приемат едно-към едно сценариите дадени там за правило, за модел, по който се случват нещата. Естествено решават, че това е нещо безкрайно интересно и те желаят да го преживеят изцяло.

Но очакванията създадени от тези книги не могат да се осъществят, не и в наши дни, не и в тези години сега, в които живеем.

На практика последните години регресиите и пътуванията между животите въобще не протичат, както ги описва Майкъл Нютон. След прочита на книгите му човек остава с усещането, че при всеки сеанс между животите се случва винаги едно и също - етапите, които той е посочил. Нито моя опит, нито опита на моите колеги занимаващи се с регресия последните поне 5 години не показват подобно нещо (периода може и да е от по-отдавна, но тук визирам от началото на моя опит). Вярвам, че това е, защото ние като съзнание се изменяме и вече нямаме нужда от тези помощни патерици, каквито са образите на "старейшините", "книгата на живота" и др.,  нито пък има толкова често "посрещачи" след смъртта на физическото тяло.

Онова, което е неизменно са процесите, през които преминава душата - осмислянето на постъпките, възможностите, които са били дадени през живота, отърсването от човешкото мислене на личността, която е живяла долу на Земята, радостта от пребиваването в духовното измерение. Със сигурност има още много неща, които се преживяват. Те обаче се явяват интимни подробности от пътя на душата, неща, които служат на нея.

Формата, под която може да бъдат дадени и да бъдат възприети от човека в регресия е строго индивидуална. Точно по тази причина очакването на "старейшини", които да ви дадат оценка как сте се справили в изминалия живот е малко остарял начин за възприемане на вътрешната работа на съвестта. Дълбоко в душата си всеки човек и приживе, и когато е в духовна форма, е абсолютно наясно с всичките си проблеми, задачи, слабости, както и целите, които са били в основата на дадено прераждане. Реално духа какво е - енергия, фина субстанция. Той възприема процеса на отделяне от физическото тяло и пътуването в духовния свят по много по-различен начин, който ние не можем да си представим съвсем разбираемо. Може би най-близкото, което идва до нас като образи е сравнението с пътуване в космоса.

Всичко, което се вижда в регресия е начин да се представят едни абстрактни концепции по разбираем и близък до физическата реалност начин, така че човека тук да може да го разбере и наподоби на нещо познато, сравнимо и следователно не-плашещо.

Но от това не следва да си вадим изводи, че всичко в духовния свят е точно както ние, с ограничените си земни възприятия и едва-едва отворено психично зрение - сме видели в регресия.
Нещата са много много по-огромни, по-силни и невъобразимо по-внушително отколкото можем да си представим.

Искате ли да усетите и поне малко да се доближите до тези божествени концепции, до онова което е част от нас много повече от краткотрайните физически въплъщения - то винаги дръжте ума си нащрек да търси само същественото и да не приема външното за факт. Независимо по какъв начин е облечено едно преживяване. Независимо дали сцената, на която се случва даден живот е сцена на аристократичен живот, на беден живот в борба за оцеляване, или на супер странен и метафоричен епизод, в който се питате реалност ли е или най-странната фантазия, която сте имали - то спомнете си да търсите само същественото. А то е какво е преживявала душата в онези така описани обстоятелства. Сцената, която на вас ви се показва може да няма дори нищо общо с миналия живот, за който става дума, но да е един подходящ начин да се предаде посланието, от което вие имате нужда. Когато човек успокои логическия си ум и продължи да изследва образите давани в регресия пречупвайки ги през настоящия си живот, то неминуемо и без да си голям психолог може да откриеш кое и защо ти се показва.

Няма случайни образи в регресия, няма чиста фантазия... няма как и да има. Защото стигаме до въпроса - Защо точно тази фантазия си избира един човек? Колкото и логично да се опитате да отговорите на този въпрос, всяка логика се разпада, когато тези фантазии се окажат никак не-ласкателни, а понякога изобличаващи наши слабости и проблеми, с които е нужно да се справим или показват страховете ни сега, пред които отлагаме да се изправим. А когато едни странни и на пръв поглед безсмислени образи -фигури- символи се появят вместо отговори на конкретни въпроси, обикновено неопитния човек моментално ги отхвърля като нещо странично и несвързано с регресията. Но точно те се оказват най-пълноценните отговори по зададен въпрос. Всеки символ носи повече смисъл отколкото една дума или изречение подадени директно на психичните ви сетива. За да се разкрие напълно всичко, което е получил човек в една регресия е необходимо да се изследва записания материал и спомените от видяното. Всеки символ, който привидно не означава нещо познато за човека, да бъде разгледан и анализиран чрез изследване в Интернет - да се намери какво по същността си символизира той, а след това отговора да се съпостави с въпроса, който е бил зададен преди да се получи дадения символен образ.

Не всички отговори идват по този на пръв поглед завоалиран начин. Някои отговори са директни и идват много бързо. Но не е ли този подход неподходящ за всички въпроси, които задаваме. Някои въпроси съдържат по-голям емоционален заряд, особено въпроси касаещи бъдещето ни. Наблюдавайки как се развиват диалозите и общуването с духовния свят при толкова регресии досега, за мен лично това е някакъв невероятен начин, режисиран от духовните ни помощници, да се поднесе информация, която да не се даде изведнъж и прекалено директно, а само ако и когато човека е готов да погледне с други очи на преживяването си, и когато стигне сам до нея благодарение на искреното си желание да знае.

Тогава, когато човек след самата регресия успее да открие и разтълкува някои от символите - то това оказва огромно влияние за да се увери той, че цялото преживяване не е плод на фантазиите и въображението му, а дълбоко смислено и свързано с настоящия му живот преживяване.

Например имахме случаи на млада жена, която получаваше доста добре отговорите си от духовния водач. На края на регресията попитахме за един специален човек в нейния живот, с когото имаше връзка, но се чувстваше сякаш на кръстопът и пред важно решение. Въпросът целеше да разбере тя как да продължи тези отношения и защо се чувства така особено - сякаш й предстои важно решение и сякаш е нужно да се ориентира накъде ще вървят занапред тези отношения. Когато зададох въпроса единственото, което се случи беше да каже, че духовния водач си е заминал внезапно, а после някак между другото спомена, че вижда символа на ромб и бистър поток. Тя самата беше дискредитирала образите, защото очакваше отговор от духовния водач в маниера, по който той даваше отговори на предните й въпроси - директно с думи и "знаене" на нещата. Досетих се, че щом тези символи са се появили след като съм си задала въпроса, то те имат пряка връзка и символизират отговора за нейното бъдеще с въпросния човек. Успокоих я и й препоръчах да седне и да потърси като се прибере да видим какво ще излезе от търсенето й в Интернет по запитване за символа ромб.

Бистрия поток според мен беше доста красноречив - хубав чист символ на бистра чиста вода в движение, живот, подсъзнание и вътрешен свят, описани чрез хубав и светъл символ. За мен това беше портрет на човека до жената, човека, за когото тя питаше, беше това красиво поточе. Доста красноречив отговор. Но имаше още нещо...

Проверявайки какво значи символа на ромба жената беше попаднала на невероятна информация. Всъщност съвсем в синхрон за техните отношения - духовна връзка, майчинство, любов, партньорство, семейно гнездо. Прекрасен отговор и по-изчерпателен не можеше и да бъде. Това количество информация с една дума или изречение нямаше да може да се предаде. А окуражаването за живота си, което тя почувства беше невероятно.


Много време изследвах въпроса и сверявах какво казват и други автори, и разказите от собствените ми регресии. В крайна сметка стигнах до извода, че естеството на информацията, която се получава доста се е изменило - преди 20-30 години е била повече логическата информация с точни дати, имена, названия на държави и градове, владетели, неща, които може да се проверят конкретно и например да се докаже дали е живял даден човек в даден времеви период от миналото. Сега нещата не са толкова конкретни от към данни за сверяване, по-скоро предимство има емоцията, чувството в преживяването, спомнянето на различни уникални усещания, които отварят съзнанието на човек сега към преживявания, които е забравил, за да му дадат окуражаване, сили и вдъхновение да стъпи на пътя на душата си сега и да си върши работата, за която е дошъл, или да коригира стари "грешки" или недовършена работа, които по инерция прави отново, защото ние наистина имаме предразположеност към моделите на поведение, които сме имали и в минали животи, те са по-силно изградени в нас... А сега например трябва да се освободим от "старото" и да научим нови неща и нов вид поведение.

Точно това е огромната разлика.

Ако някога хората (и обществото) са имали нужда да си докажат, че има прераждане, че имат минал живот еди-къде си, сега нивото и изискванията към нас са съвсем различни - Никой не ни търпи вече да се чудим и маем има ли или няма минали животи - работа се иска от всеки от нас. Именно за това някои въпроси винаги излизат във всяка регресия, независимо дали човек е питал и сме насочили предварително работата ни в тази посока - въпроса за мисията на душата и задачите, които е дошла да осъществи сега в настоящия си живот.

Това е и причината, поради която и материално мислещите и съвсем заземени хора, които са доста далеч от духовните интереси, в един определен момент от живота си преживяват един вид вътрешна криза и започват бавно да осъзнават, че вече не желаят тази работа, или този начин на живот. Появява се чувство на вътрешна тъга, на празнина, от която боли, но поредната красива приятелка или поредната скъпа екскурзия не могат да излекуват. Най-силно идва чувството, че не си там където трябва и че има още нещо, което трябва да правиш сега в живота си. като дълбок едва доловим спомен, че имаш някаква задача, която е важна, но не помниш каква е точно.

Тръгнете ли да търсите защо сте тук и какви са задачите ви трябва да сте готови на няколко трудни неща.

Първото е човек да е честен към себе си, да е искрен в търсенето си на отговори и причини за живота си и за начина, по който се чувства. Тази честност изключва страха от това какво ще научите, какво ще прочетете или откриете за себе си. Начините за себепознание са много, пътеките са много и разнообразни. И всяка може да ви даде част от цялостната картина. Може да ни е неприятно понякога да видим отстрани това, което и другите виждат у нас. Но е безкрайно полезно, ако наистина искаме да почувстваме какъв е нашия път, за какво сме тук и какво е нужно да научим и променим за да тръгнем по този път.

Второто трудно нещо е да се сбогуваме с вкопчването в материалния идеал за успеха. Най-голямата болка и изкушение, най-трудните предизвикателства идват именно от "ламтежа ни за по-добър стандарт на живот". Търсенето на вашата мисия и задачи не може да се осъществи докато се опитвате да го ограничавате в сферите, в които на вас ви се струват далновидни от икономическа гледна точка. Не може да търсите пътя си на душата, но да искате същевременно да вкарате този път в някакви рамки - в случая рамките на богат и охолен живот. Богатството се дава и идва при душите, именно при които трябва, когато е част от изпитанията и уроците им, когато е вид награда или балансиране и плащане на дългове от миналото. Ние това няма как да го знаем в нашия частен случай.
Освобождавайки съзнанието си от робуване на социален статус и стандарт ние даваме наистина възможност да видим и осъзнаем своя собствен път на душата. Той обикновено е свързан с онова, което Бог ни е дал, умения и способности, силни страни на личността, придобит опит до тук в живота, вътрешна потребност за изява.
Няма от какво да се страхува човек... Успеха и удовлетворението за душата е в самото вървене по пътя, по който е избрала. Никое друго земно действие не може да й достави това чувство.

Проблема с вкопчването може да се случи и не само за финансите и стремежа към богатство, а и към някои заучени модели, стари придобивки, дори хора. Само защото сме учили или работили 20 години в една сфера, не следва, че това трябва да е и до края на живота ни. особено след като стоейки в тази работа сме започнали все по силно да чувстваме празнотата в себе си и че сме на грешното място.
 Подобно ограничително мислене е и идеята, че си градил цял живот дом, или си плащал цял живот кредит и не можеш току-така да си тръгнеш и да се освободиш от една тежка връзка, защото имаш какво да губиш! Да, има какво да губи човек - най-често губи душата си, заради апартаменти, коли, бизнеси и други неща, за които се е продал, а понякога и от страх, защото не познава себе си и вярва че няма да успее да се справи сам. И всичко доста евтино, защото това е душата ви, душата... Пропускат се безценни възможност за растеж и учене.

В регресия неколкократно станах свидетел на едни невероятно изпълнени животи, успешни изцяло за душите. Може би се питате какви ли толкова може да са били тези успешни животи - когато уроците, които сме си поставили - успеем да ги научим.

Понякога се показва градация в няколко живота, в края, на които виждаме една тема завършена, а уроците научени.
Понякога се учим да живеем сами и да не сме самотни.
Друг път се учим да общуваме и да бъдем сред хората.
Едни от най-големите успехи са когато душата си е поставила труден живот с безкрайно тежки загуби и изпитания, в който да се научи да оцелява и живее с радост въпреки мъката, която е преживяла и загубата на любими хора.
Понякога се учим да показваме емоции и чувства, да отговаряме на любовта.
А често урока е да изградим нови морални ценности, да видим грешките си и да се смирим.

Успешния живот няма нищо общо с материалното състояние, което човек ще натрупа в този живот. Не е свързан със социалния ни статус в обществото, нито с размера на заплатата, която получаваме. Успех има душата, когато успее да преодолее и да превърне една своя слабост в сила, когато успее да изгради у себе си нови ценности и морал, ново дълбоко разбиране по темите, за които първоначално е дошла в този живот.

Когато човек се освободи от ограничителното си мислене относно това, което иска да открие, когато позволи отговорите да дойдат, то и начина, по който може да върви по пътя си ще му бъде показан. Но за тази цел не трябва да има - "ами как ще печеля пари с това" или "не мога да си позволя да правя това, което ми е по душа". Всичко можем и под всякаква форма една душа може да изпълнява задачите и да върви по пътя си. Твърде много опитваме да контролираме как да се случват нещата... а начините са много, но ги виждаме и осъзнаваме чак когато се доверим и повярваме, че щом вътре в нас се дава определено чувство - то то самото ще ни изведе на пътя, където трябва да сме.

Стигнахме до следващото трудно нещо - Упованието. То е свързано с въпроса за Бог и вярата или липсата на вяра в тази Върховна Сила, която управлява и съблюдава Върховния Ред в живота на всички нива.
Съмняваме ли се, имам ли дори малко недоверие към Създателя и неговите начини да ни насочва и помага, към знаците и събитията, които неслучайно ни праща, то ние се затваряме за помощта, която идва от духовния свят. Спираме да виждаме "подсказванията" и "жокерите", които ни се дават, трудностите ни изглеждат много по-тежки, решенията много по-трудни. А вървенето по пътя на душата почти невъзможно.

Много често темата за Бог се подминава дори в дискусии относно минали животи и регресия.
Гледа се на забавната част на темата, на любопитното, на шоуто, което едно такова нетипично и странно преживяване може да е за случайния зрител. Поредното "зрелище", което е на мода сега.
И в тази забава няма място за сериозни теми, за задълбаване във въпросите и отговорите. Всичко е много леко и ефирно и се плъзга по повърхността, както се плъзга повърхностно и ползата, която случайния зрител може да добие от гледането на едно такова шоу предаване.

А всички ние се нуждаем именно от дълбоките въпроси и отговори, от всичко онова, което ще ни вдъхне сила и кураж да постигнем успех за душите си въпреки тежките обстоятелства на живота.

Докато неправилно възприемаме Бог като част от религиите, като нещо далечно, като нещо догматично, заповедно и наказващо... ние никога няма да можем да се възползваме напълно от най-висшата технология дадена на света - духовната технология на вярата.
Най-неразбраното нещо и сред духовно развиващите се и сред материално мислещите хора е именно вярата. Малцина я усещат истински и се уповават на Бог от дълбините на сърцето си.
Повечето хора, дори в духовните сфери, се обливат от чисто интелектуална информация, която само обсъжда най-различни концепции, доста често на красив и сложен език, който само допринася за отклоняване от същността. Това предизвиква ума, но не докосва сърцето.

Ако се върнем на началото на идеята ми да напиша всичко това - то човека тръгнал да търси своята мисия и задачите, с които е дошъл в този живот, като начална точка на своето търсене трябва да постави именно Вярата. Да си даде време и възможност да преживее и да опознае какво е вярата.

За това не очаквайте помощ от свещениците. За съжаление те, които можеше да са като една непоклатима упора на хората, лъч надежда в моменти на болка и радост... те пропускат да изпълняват тази своя роля и се дистанцират от всичко. Дано младите и будни хора, които постъпват на тези позиции послушат сърцето си и променят подхода. Защото хората имат нужда от съветник, утешител, разбираш и приемащ пристан, до който да се допитват винаги във всяка ситуация.

До тогава ние с вас, обикновените хора, трябва да изпълняваме тази роля, да си помагаме и да си даваме кураж, а може би това е поначало целта на разпада на църковните институции по цял свят - именно човека да открие собствената сила на духа си и да поеме изпълнението на Христовите принципи помагайки на своите събратя в нужда.