"Между Смъртта и Живота" - най-честото описание на Смъртта и урока на Болката

Ако това е първата ви среща с Долорес Кенън препоръчвам интервюто на Лилу Мейс и Долорес, в което тя разказва за себе си и същността на своята работа.

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични. 

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Когато дойде смъртта идва и мъдростта. Когато човек се оттърси от физическото си тяло се случва нещо, което отваря едно цяло ново измерение на познание. Изглежда човешкия индивид е ограничен и обременен докато е във физическото. Личността или духа, който продължава отвъд не е възпрепятстван в своя път и е в състояние да възприема много повече отколкото можем да си представим. И за  това, когато говорех с тези хора след „смъртта” им, бях в състояние да получа отговорите на много интересни и сложни въпроси – въпроси, които преследват човечеството от началото на времето. Това, което духът съобщаваше зависеше от неговото лично духовно израстване. Някои имаха повече познание от други и бяха в състояние да се изразяват по-ясно и в термини, които ние смъртните да схванем по-лесно. Вместо аз да описвам ще оставя те сами да разкажат какво са преживели. Тази книга е сборник и олицетворява свидетелствата на много хора.

Долорес Кенън

Най-честите описания, които съм получавала за момента, когато настъпва смъртта, е внезапно чувство на студенина, след което изведнъж духът се озовава отстрани до леглото (колата, улицата... в зависимост къде се е случила смъртта)  гледайки към тялото си. Те обикновено не могат да разберат защо другите хора в стаята са толкова разстроени, а те самите се чувства толкова прекрасно.

Цялостното усещане може да се опише по-скоро като като весело оживление и бодрост, отколкото на ужас. 

Следният случай е описание на момента на освобождение от физическото тяло на една жена около 80 годишна, която умира от естествена смърт. Това е типичен пример, който много често се среща при хипнотичните регресии...

Д: (Долорес) Поживяла си дълго време, така ли е?

С: (Субект) Хм, да. Аз се движа бавно, отнема ми толкова много време. (стенание) Вече няма много радост за мен. Толкова съм уморена.

След като очевидно жената преживяваше дискомфорт я преместих напред във времето до когато смъртта вече беше факт. Докато отброявах цялото тяло на жената за миг потръпна на леглото и тя изведнъж се усмихна. Гласът й този път бе изпълнен с живот, нищо което да наподобява тоновете на изтощение от преди малко.

С: Аз се чувствам свободна! Аз съм лека! (звучеше сякаш й е много приятно)

Д: Можеш ли да видиш тялото!

С: (отвратена) Оо! Това старо нещо? Там е, долу. Ооо! Нямах представа, че съм изглеждала толкова зле! Бях толкова сбръчкана и съсухрена. Чувствам се твърде добре за да бъда толкова сбръчкана. То беше цялото износено. (Тя издаваше звуци на удоволствие) Ох! Ох! Токова съм щастлива, че съм тук!

(изражението на лицето и тона на гласа й беше в такъв контраст от преди)

Д: Нищо чудно, че е било сбръчкано, това тяло е преживяло много години. Може би това е причината за смъртта. Ти каза, че си „тук”, къде си?

С:  Аз съм в светлината и... ооо, чувствам се много добре! Чувствам се знаеща... Чувствам мир... Чувствам се спокойна. Не се нуждая от нищо.

Д: Какво ще правиш сега?

С: Те ми казват, че трябва да вървя да почивам. О, мразя да почивам, когато имам да правя толкова неща.

Д: Трябва ли да почиваш дори ако не искаш!

С: Не, но не мисля, че искам отново да се върна към ограниченията. Искам да израстна и да се уча.

След това не успях да получа повече отговори от нея освен, че се носи свободно. Съдейки по изражението и дишането й, че тя вече беше попаднала в мястото за почивка. Когато субект отиде там това може да се оприличи на дълбок сън, в който не желаят да бъдат притеснявани. Безполезно е да се опитвам да им задавам въпроси, защото отговорите им ще са несвързани. Това специално място ще бъде обяснено в детайли по-нататък в книгата.

Какво е болката и защо ни се случва?  

В друг случай на регресия в минал живот жена преживяваше отново раждането на детето си в собствения си дом. Дишането и движенията на тялото й наподобяваха физическите симптоми на раждане. Това често се случва, когато тялото си спомня толкова добре, колкото и ума. За да избегна дискомфорт за субекта аз я преместих напред във времето, когато раждането трябваше да е приключило.

Д: Роди ли се бебето?

С: Не. Преживях много тежки моменти. То просто не излизаше. Бях напълно изтощена, за това просто напуснах тялото си.

Д: Знаеш ли какво беше бебето?

С: Не, това няма никакво значение.

Д: Можеш ли да видиш своето тяло?

С: Да. Всички са разстроени.

Д: Какво ще правиш сега?

С: Мисля, че ще си почивам. Ще трябва да се върна рано или късно, но ще си остана тук за малко. Аз съм в светлината. Тук е много спокойно.

Д: Можеш ли да ми кажеш къде е тази светлина?

С: Там, където цялото знание и всичко е известно. Всичко е чисто и просто. Има повече чиста истина тук. Тук ги няма нещата от света да те объркват. Вие имате истината на Земята, но просто не я виждате.

Д: Но ти каза, че ще трябва да се върнеш обратно по някое време, как знаеш това?

С: Аз бях слаба. Трябваше да мога да толерирам болката. Трябва да се науча да я понасям по-добре. Можех да остана, ако не бях толкова слаба. Радвам се, че не си спомням болката. Знам, че ми е нужно да се върна, аз трябва да стана завършена, цяла. Болката е едно нещо, което трябва да победя. Трябва да превъзмогна всичката болка на света.

Д: Но да изпитваш болка е човешко преживяване и това винаги е трудно, когато си в тяло. От страната, на която си сега, е по-лесно да гледаш на това по различен начин. Мислиш ли, че това е урок, който желаеш да научиш?

С: Да ще го науча. Понякога ми отнема известно време, но мога да направя всичко. Мисля, че трябваше да бъда по-силна. Трябваше да се справя по-добре, но мисля, че в мен имаше доста страх от болестта, която имах като дете. Страхувах се, че това ще бъде също толкова ужасно. И...се отказах. Болка... когато работиш с висшето съзнателно ниво на своя ум и се преместиш в посока чистата светлина и чистото намерение, болката спира да съществува. Болката е само урок. Когато научим за болката на човешко ниво ние се ужасяваме и показваме външно безпокойството си само за момент. Като се отделим, като се концентрираме и се опитаме да достигнем надълбоко, като проявим търпение, ние можем да се издигнем над нея.

Д: Болката има ли цел?

С: Болката е средство за обучение. Понякога се използва за да направи определени хора по-смирени. Понякога един горделив дух може да бъде смъкнат обратно и научен да бъде по-благ и милостив чрез страдание. Чрез болката се обучава, като в крайна сметка ще трябва да се научат да се издигат над болката и тогава ще могат да я победят. Понякога простото разбиране на болката и защо я имаме намалява нейната сила.

Д: Но както ти каза, хората обезумяват и си мислят, че не могат да се справят с нея.

С: Те стават твърде центрирани в себе си. Те трябва да се издигнат над техните собствени интереси, от това, което чувстват в момента, до едно по-духовно ниво и тогава ще могат да се справят с болката. Сега, някой хора привличат болката, защото тя е убежище за тях. Тя може да е извинение за тях или да е „изход” и това е предназначението. Това варира според различните личности. Какво е болката? Тя не може да ви докосне, ако не й позволите това. Ако признаете, че ще ви боли, вие давате сила на болката. Не й давайте сила. Не е необходимо да я чувствате. Всичко това е свързано с човека.  Насочете се към своя дух, своя висш интелект, и тя няма никаква власт над вас.

Д: Хората могат ли да отделят себе си от болката?

С: Разбира се, ако искат. Но те не винаги желаят. Те искат симпатиите и само-наказването и един куп други неща. Хората са странни. Всеки знае как да прави тези неща, ако само отдели времето за това. Те трябва да намерят начина сами, защото няма да ви повярват, ако им кажете, че има и по-лесен начин. Трябва сами да достигнат до това.

Това е част от уроците, които те довеждат до там.

Д: Хората се страхуват толкова много от смъртта. Можеш ли да ми кажеш какво е, когато това се случва?

С: Ами, когато съм в тялото, усещам го тежко. То ме дърпа. Просто е неудобно. Но когато умреш това е премахване на тежестта. Релаксиращо е. Хората разнасят всичките тези проблеми наоколо. И това е като да разнасят тежести, те са натежали и обременени с всички тези странични неща. Когато умреш все едно ги изхвърляш през прозореца и усещането е толкова приятно. Това е промяна.

Д: Предполагам, че хората се страхуват най-много, защото не знаят какво да очакват.

С: Те се страхуват от неизвестното. Те просто трябва да имат вяра и да се уповават.

Д: Какво се случва, когато някой умре?

С: Ти просто се издигаш и оставяш всичко. Идваш тук горе. В светлината.

Д: Какво правиш, когато си там?

С: Усъвършенстваш всички неща.

Д: Къде отиваш, ако трябва да напуснеш светлината?

С: Обратно на Земята.

Д: Необичайно ли е ние да разговаряме с теб в този период?

С: Но времето няма никакво значение. В това състояние няма никакво време. Всичкото време е едно.

Д: Тогава не те притеснява, че разговаряме с теб от друго време и друго ниво на съществуване?

С: Защо трябва да ме притеснява?

Д: Помислих си, че е възможно да те притесняваме, а не бих желала да го правя.

С: Аз намирам, че това притеснява повече теб от колкото мен.