Една регресия разказана и коментирана от първо лице

Здравейте приятели,

Нека ви представя моята главна героиня на тази регресия - Х. Тя пожела анонимност, но позволи да публикуваме нейния личен коментар на регресията и впечатленията, които е добила от преживяването.

За сетен път се уверявам, че личното описание е стотици пъти по-силно от моите думи, защото аз като регресионист виждам само една малка частица от емоцията и преживяването, което изпитва моя клиент. Оставям ви на разказа на Х. 

Благодаря й за огромния труд сама да свали текста от записа, нещо, което досега винаги се налагаше аз да правя.

Личния коментар на Х след като е получила и прослушала записа си няколко дена след срещата ни. Нещо, което ще ви помогне много повече да се потопите в атмосферата на тази регресия за да усетите по-добре и диалозите между нас:

"Прослушах регресията и бързам да споделя това-онова. :) Като начало - времето при мен и при записа тече по различен начин.  Тоест на записа има дълги паузи, които при мен не бяха толкова дълги, за мен цялата регресия не продължи повече от 20 минути. :)) И когато съм заглъхвала, без да говоря, гласът ти е идвал по-отдалече, а аз се бях потопила в гледката, емоцията, така че не съм предала всичко... 

Например в голямата зала, когато видях човека със сините очи, който ми се усмихваше..., с него обменихме някаква информация, но всички отговори на поставените въпроси бяха дадени от възрастния човек, в чийто живот бяхме, тоест от мене. Синеокият само ми се радваше, щото сме били винаги много близки. Не знам дали е и в този ми живот, не ми показаха никой конкретно. :) 

 После в отвъдния свят съм правила големи паузи, но то е защото наистина се потапяш в усещанията и не ти се иска да се разсейваш в описания с думи, които в никакъв случай не могат да предадат достоверно всичко. 

Имаше известна дезориентация, която трая кратко. 

Синеокият се мярна за кратко - нещо като посрещач, дошъл да каже "О, привет, ето те най-накрая", колкото да разсее моментната дезориентация. Явно не е имало нужда от други посрещачи в това предварително място.

 Усещането ми е, че са ме пуснали наистина съвсем само да си подам носа на входа, защото по-нататък не ми е разрешено, вероятно за да не ми попречи видяното на нещата, които ме очакват. Струва ми се, че бяха много пестеливи откъм информация, но на мен ми е достатъчно, наистина. Не съм очаквала, че ще ми дадат повече. Не искаш да ти разкажат финала на филма като си седнала току-що на прожекция, нали. :) Пък и да искаш - не става.

Бях в едно междинно място - тия воали светлина и енергии са само предверие, където усетих тия две същности като присъствия. Те само наблюдаваха и нямаха намерение да се намесват, просто наблюдатели или пазачи, не мога да кажа какво точно.

За някои неща категорично ни отказаха отговори, хаха. 

Нииищо не казват точно, ясно и конкретно - "тя си знае" и точка.

Направи ми впечатление интонацията на духовния водач..., различна е от моята. Ма много лаконичен, тц тц... Но пък как пърхаше с крилца насреща ми, хехее - "заради тебе, вика, съм ги сложил" - един вид да се направи на ангел и се смее :)))

Струва ми се важно да се знае, че дори и когато подложеният на регресия не говори, в момента тече обмен на информация, на енергия и се получава нещо като раздвояване - тук ли, там ли... Още повече, че трябва да се борави с думи, за да се опише нещо, което не подлежи на описание по познатия ни начин. Тоест да не се притесняваш, че нищо не се случва, напротив. Случва се, но времето тече по различен начин и докато се трансформират усещанията в думи, виждам, че отчита много земно време. :) Комуникацията не тече с думи, не мога да кажа дали е телепатия, не е точно същото, мисля... По-скоро като мигновена размяна на енергия.. Съвършен начин просто. Думите са ужаааасно тромави. Все едно да сравняваме каменно сечиво с лазер. :)

Много, много вълнуващо отново. Никакви книги не могат да дадат усещането, емоцията, докосването до това... 

Не са важни отговорите. Аз наистина нямах много въпроси, може би затова не ме пуснаха нататък. Имах един въпрос, получих отговор на въпроса "защо", останалото наистина знам, че е моя работа и ако искам да намеря отговори, знам къде да ги търся и че няма да ми ги дадат наготово.  

Някои неща не си ги спомнях точно и сега ми досглобиха пъзела. На места дори се изненадах, че не помня важни неща. Сигурна съм, че при всяко прослушване ще ми изникват още и още детайли...

Не знам какво още да кажа... Не знам за твоите впечатления, за мен беше изключително.

И така...

Сърдечни поздрави и до скоро. :) "

Регресия по метода на Долорес Кенън: 22 Април 2013г.

Регресионист: П. Николова

Субект: Х

Път в пустинята 

П: Какво виждаш под теб, най-първото ти впечатление, когато се озоваваш долу на повърхността? Слизаш ли вече от облака?            

Х: Да… Повърхността е бяла, може би пустиня… Бял пясък.

П:Ти върху него ли се настани?

Х: Да.

П: Добре. Ако се опиташ да погледнеш към този отрязък около себе си, освен пясъка няма ли растителност или…? Празно?

Х: Сякаш има пясъчна буря…

П: Буря? Кое ти прилича? Във въздуха ли има някакви частички?

Х: Да.

П: Там, където си ти или в далечината го виждаш?

Х: По-скоро пред мен…

П: Пред теб го виждаш? На близко разстояние ли е?

Х: Да

П: А можеш ли да почувстваш на това място, където си застанала, с тялото си някакво усещане?

Х: Песъчинки по лицето.

П: Значи действително го усещаш там… Добре. Можеш ли да погледнеш надолу към краката си от мястото, на което си застанала и да ми кажеш какви крака виждаш долу, виждаш ли ги въобще? На какъв човек крака са това? Големи ли са, малки ли са?

Х: Заровени са в пясъка. По-скоро са мъжки.

П: Аха, самият пясък е отгоре…По-скоро като мъж. Добре. А ако нагоре леко бавно придвижиш погледа си – дали има облекло някакво, краката в какво са обути? Има ли дрехи нагоре от краката?

Х: Нещо има препасано по краката, но не мога да го определя какво е…

П: Не е като типичен панталон, така ли?

Х: Не го виждам, но до коленете краката, под колената имат някакви като кожени каишки такива…

П: Това от коленете надолу, а нагоре, ако се опиташ да видиш? Нещо от плат има ли по него? Каквото виждаш, всичко е полезно за изграждане на образа.

Х: По-скоро светли дрехи… нещо като… като тия, както са облечени дервишите, такава носия, мъжка..

П: Малко като рокличка..

Х: Да.

П: Като пола надолу.

Х: Мхм.

П: А докъде продължава, до коленете ли…

Х: Да

П:Аха, и затова виждаш и краката. Добре, имаш ли усещането за този мъж, нагоре можеш ли да…

Х: Възрастен е.

П: Да, това исках да попитам. Възрастен мъж…

Х: Да. Набола бяла брада…

П: Някакви орнаменти или украшения по него има ли?

Х: Чалма.

П: На главата само. Добре…

Х: Тъмна, загоряла кожа. Не мога да видя още лицето.

П: Лицето може да ти се покаже по-ясно, понякога не се показва. А имаш ли усещането той да е притеснен от тая буря, която вижда, почти пред себе си?

Х: Не.

П:Не се притеснява…

Х: Не. То не е точно буря. Може би вятър, който навява песъчинки.

П: Аха, вятър с пясък…

Х: Той просто стои и гледа нанякъде в далечината.

П: Да погледнем и ние в тази посока да видим той дали не вижда нещо всъщност интересно…

Х: Не мога да кажа…

П: Имаш ли усещането да е тръгнал нанякъде сред тая пустиня?

Х: По-скоро да, по-скоро е на път и се е спрял за малко…

П: Нека разгледаме покрай него дали има някакви неща, дали носи нещо със себе си или е само така…

Х: В далечината има планини, високи планини.

П: А той в тази посока ли гледаше или…

Х: Да.

П: Дали пък не иска да отиде там, или просто си гледа…

Х:Върховете са заснежени.

П: Много интересно, хем има пустиня, хем има сняг, интересно място. А можеш ли да усетиш какви емоции има у него?

Х: Равно му е, спокойно.

П: Не е притеснен от нищо?

Х: Не.

П: Добре, нека да продължим с него по неговия път, да видим той къде отива и какво ще направи, да видим накъде тръгва той сега. Виждаш ли го да се движи нанякъде?

Х: Той върви напред.

П: Аха, върви напред, лесно ли се върви през тази пустиня, през пясъците или той е опитен и се справя?

Х: Не го затруднява. Има камила с него.

П: Аха, има и камила с него, а той не е върху нея, така ли?

Х: Води я.

П: Ако погледнем към камилата, дали има някакви багажи по нея…

Х: Някакви като… накити. Не накити, някакви… красоти има по нея. Седло, по което има някакви шарени пискюли – червено-сини.

П: А сега като разглеждаме животното, можеш ли да усетиш дали то ни усеща, че някой го разглежда, или то си гледа напред след господаря си и няма никаква реакция, можеш ли да усетиш?

Х: Той е пред мен, камилата е отляво…

П: Но не поглежда в твоята посока?

Х:Не.

П: Мъжът продължи ли да върви?

Х: Да.

П: Далече ли са тия планини, да му помогнем малко…

Х: Приближава…

П: А виждаш ли в далечината, както го гледаш него, селище да има там, населен ли е този регион?

Х: Далече са още, не виждам…

П: Я сега да му помогнем, да го придвижим малко по-напред, когато вече стига до своята дестинация, да видим дали са били планините или някое друго място, ето, вече пристига човекът…

Х: Има дървета с бръшлян по тях…

П: Дървета с бръшлян…

Х: Мхм. Нещо като навес…

П: Нещо дървено ли?

Х: Да, някакво нестабилно…

П: А нещо отдолу има ли, какво има под тоя навес? Виждаш ли някакви неща?

Х: Сено.

П: Значи е селскостопанска постройка. Казваш, че имаше и дървета там, където сме вече….

Х: Да, то е нещо като…Не виждам назад какво има, но постройка е някаква и тия дървета, които са… Не са такива широколистни, ами бамбук ли, палма ли, и аз не мога да определя…

П: Някакво екзотично…

Х: Да, растат по три-четири едно до друго.

П: А там наблизо има ли нещо, което е обитаемо, като къща, това не е… тоя навес не става за живеене…

Х: Има едно растение, зелено… По-скоро е като нещо временно.

П: Подслон, да.

Х: Попътно.

П: А наоколо някакъв водоем има ли, може ли да видиш, щом е толкова зелено, защото беше пустиня преди това.

Х: Има, да…

П: Като оазис...

Х: Има път наляво, който продължава, има вода там, пътят минава като по мост и отдолу има вода.

П: Над водата минава. А освен пътят наляво има ли друг път, по принцип, ако човекът реши да…

Х: Започват някакви скали…

П: Аха, значи пътят си върви нататък… А възрастният човек, той какво прави в момента?

Х: Не го виждам...

П: Не го виждаш така отстрани, как върви.. Добре, нека сега да тръгнем по пътя, който е наляво и да отидем да видим къде живее или къде се беше запътил той, да минем по пътя наляво.

Х: Пътят е чакълест, бели камъчета, тръгва, леко върви нагоре, провира се между скали.

П: Значи тръгваме към високото…

Х: Тръгва нагоре.

П: А там само пеша се минава, нали, не може за превоз?

Х: Да, минава пътят под скалите, надвиснали са, после продължава пак напред, скалисто е, над скалите се вижда, че има дървета…

П: А имаш ли усещането, че човекът е минавал оттам и друг път, дали му е познат на нашия герой, нищо, че не го виждаш в момента, ти си имаш връзка с него, това е неговият живот, той дали е минавал оттам и друг път?

Х: Да.

П: Познава го.

Х: Мхм

Пещерата 

П: Добре, нека да пристигнем вече в края на пътя, да видим какво има там, където сме се запътили…

Х: Да, пътят свършва пред големи скали, има отвор в скалата.

П: Има отвор…

Х: Да, като пещера, но е оформено като тунел.

П: А има ли някакви признаци…

Х: Дааа, дааааа (усмихва се), това са тунелите!

П: Аха, като онези, които виждаше ли? (това е образ видян преди при медитация)

Х: Мхм.

П: А множествено число използваш, повече ли са?

Х: Да, това са галерии.

П: А отвън, както дойдохме, досега, имаше ли някакви признаци на живот, ако погледнеш, някакви следи, че има хора?

Х: Не.

П: Интересно място…

Х: Нещо като отшелническо е, няма хора.

П: Някой, който сам си живее явно. Добре, нека влезем вътре, как е вътре светлината?

Х: Май има отвори тук и там, защото влиза светлина.

П: Голямо ли е мястото, като влизаме през тунелите сега?

Х: Тунелите са малки, има отвори горе, откъдето влиза светлина.

П: А имаш ли идея дали това е мястото, където живее този човек, дали за живот го използва, там, в началото на пещерата или още не сме стигнали и трябва да продължим навътре?

Х: Има още…

П: Добре, нека видим какво ще ни покаже навътре.

Х: Мхм! Това е прозорец, който съм виждала! Това е като прозорец в скала…

П: Издълбано някак си в скалата.

Х: Това е като замък в скала, отдолу са тунели, а нагоре е някак си…

П: Като достроено, така ли?

Х: Това е нещо като… не манастир точно, някакво такова е, духовно място.

П: Духовно място...

Х: Да и от прозореца като се погледне се вижда околността, вижда се гора и това е по-настрани, по-далече.

П: Високо е това цялото…

Х: Високо е, да, високо е.

П: Нека се разходим да видим какво има в цялото това място, има ли някакви зали, някакви стаи, кой по принцип е там? Може да описваш, като минаваш покрай някакви неща, като цветовете, които виждаш.

Х: Скалата е черна, опушена, може би огън се е палело тук, нещо като малка зала, галерия…

П: А виждаш ли наоколо да има някакви неща, предмети там, където минаваш?

Х: Някакви неща висят по стените, като цветни върви или въжета.

П: Нещо в такава форма…, но дали е някаква украса просто или е функционално по някакъв начин?

Х: Има някакво значение, но не знам какво е.

П: Казваш това не е голяма зала…

Х: Не, служи за нещо..

П: А в нея има ли врата, преходна ли е?

Х: Не, трябва да се върнем…

П: Добре.

Голямата галерия с "Дървото"

Х: Има много зали, тук се влиза в една голяма, много, огромна галерия, висока, от тавана има скални образувания.

П: Аха, от тия висящите… А светлина също има ли отнякъде?

Х: Да, има, не знам откъде влиза, сумрачно е, но не е тъмно.

П: Казваш, че е много голяма.

Х: Централна е, гледам тавана, прилича малко на купол на църква, но е голямо много.

П: А има ли някакви предмети или особености в залата?

Х: Има рисунки някакви, червено, жълто, охра…

П: Това по стените или върху някакви материали?

Х: Не, има нещо като ниши, в тях е рисувано.

П: Вътре в нишите? А ако се опиташ да погледнеш по-отблизо някои от тия ниши с рисунките дали придобива някаква позната форма това, което виждаш? Можеш ли да го опишеш? На какво ти прилича?

Х: Не е писменост, по-скоро е рисувано, абстрактно някакво, не мога да кажа, че ми напомня… Това е много старо, отдолу мазилката… Замазано е отдолу с нещо като глина и отгоре е рисувано, но тук-там е напукано.

П: Започнало е да се руши явно, защото е старо. А освен нишите в тази голямата зала с купола, прави ли ти впечатление нещо друго, дали има център на залата или е празна?

Х: Празна е, няма нищо.

П: А подът, ако се опитаме да разгледаме  подът, от камък ли е като пещерата или?

Х: Отгоре е като с глина замазан.

П: Някаква настилка отгоре са сложили.

Х: В средата има нещо като… не точно скулптура, като каменно дърво, тоест обработено да прилича на дърво, като клони…

П: Като клони нагоре. А колко е като размер, голямо ли е? Като човек или по-голямо?

Х: По-голямо е.

П: Докъде стига на височина това нещо, стига ли до тавана или?

Х: Не. Не мога да разбера дали е камък или дърво, тъмно е…

П: Можеш да го докоснеш с ръка…

Х: Отгоре е като смолисто такова, като залято със смола.

П: Но сега това го усети…

Х: Мхм. То прилича на скулптура, не са голи клони, а са обработени по някакъв начин, естетически ли, художествено, като дърворезба тук-там, не знам за какво служи.

П: Имаш ли усещането, че то естествено си стои там…

Х: Не, не, сложено е.

П: Няма корени?

Х: Не, не, изкуствено е.

П: Точно като украса... А на това място, как се чувстваш след като разглеждаме…

Х: Спокойно е. Има нещо като свещи, но не точно, долу, покрай него е място за палене на свещи. Свещ не е точната дума. Представи си лоена топка..

П: С накрайник за горене?

Х: Мхм, само че е стопено, остатъци…

П: Може би някакъв ритуал се е извършвал?

Х: Мхм, това е ритуално място, много силна енергетика, но е спокойно, много е…

П: Имаш ли усещане дали е събирало повече от един човек.

Х: Да, много хора са се събирали.

П: Събирали са се хора?

Х: Много хора…

П: Добре, а от това място…

Х: Мъже, само мъже.

П: Само мъже? Интересно.

Х: Много. Било е пълно.

Срещата с Групата

П: Добре, нека се пренесем в някакъв такъв момент, когато е било пълно, да видим… дали напред или по-назад във времето… Промени ли се сцената сега по някакъв начин?

Х: Сега виждам, че е пълно, стоят тихо.

П: Тихи са, никой не говори…?

Х: Не. В кръг около това.

П: А това като колко човека ти се виждат?

Х: О, много са! В тъмни дрехи са. Усещането е, че са в някаква връзка помежду си, тоест не е нужно да говорят.

П: Все едно по друг начин общуват и знаят какво правят?

Х: Да. Може би като молитва, като обща медитация, нещо такова.

П: А те са прави, така ли?

Х: Прави са, да.

П: А хванати ли са по някакъв начин един за друг или не, просто стоят един до друг?

Х: Мисля, че не са.

П: А като възраст можеш ли да ги видиш, всякакви възрасти ли има.

Х: По-скоро са възрастни. Някак… старейшини.

П: Интересно. А там някъде можеш ли да погледнеш дали е нашият човек, който…

Х: Аз съм там, но не мога да се огледам.

П: Не може да погледнеш отстрани на себе си…

Х: Ммммм…

П: Успя ли да погледнеш отстрани?

Х: Лицето не го виждам, тоест неясно ми е, знам, че съм там.

П: Като фигура. Пак ли си в тези дрехи…

Х: Не, с тъмни дрехи съм.

П: Като другите?

Х: Мхм.

П: А мъжът дали се вълнува от някакви емоции в момента…

Х: Всички са равни и спокойни, много равни и спокойни, не говорят.

П: А имаш ли усещането, че това, което правят е свързано с това дървеното в средата?

Х: (…) Свързват се с нещо.

П: Интересно.

Х: Те са като едно.

П: Като едно съзнание…

Х: Мхм. Използват мястото, защото е силно.

П: Искаш ли сега в момента, докато те правят това, ние с теб да се отделим от кръга и да се разходим около тях да видим дали някой от тези старейшини, тези възрастни хора, ще ни забележи, че се разхождаме и да поиска да говори с нас, нека да видим само дали ще има реакция от тяхна страна като тръгнем да минаваме покрай тях.

Х: (засмива се) Някои ме поглеждат само и… Знаят, че съм там.

П: Ама си продължават?

Х: Поглеждат ме така… Добронамерени са.

П: Тази емоция по лицата усещаш, нямат нищо против?

Х: Не.

П: Добре.

Х: Радват се.

П: Добре, нека да опитаме все пак, трябва да експериментираме, нека да опитаме да заговорим някой дали би ни обяснил, някой от хората…

Х: Светъл мъж със сини очи…

П: Той към теб ли гледа?

Х: Мхм.

П: Да го попитаме за ритуала, защо го извършват този ритуал.

Х: (засмива се)

П: Усмихва ти се…

Х: Мхм. По-скоро… връзка с Бог, такова е усещането, което получавам, че по този начин се свързват с Бог. Много е добър (усмихва се)

П: Има такава енергия към теб, добронамерена..?

Х: Да.

П: А да го попитаме – ти явно си част от това общество по някакъв начин, но имат ли име, как се наричат, в смисъл те откъде са научили този ритуал по този начин да се свързват с Бог? Откъде знаят това знание?

Х: Те винаги са го знаели. Не казва защо.

П: А да попитаме за твоя живот там, както те видяхме като възрастен мъж, какво трябва да научиш в този живот, това ли е, молитвите и ритуалите ли са най-важното нещо?

Х: (сменя интонацията) Аз цял живот съм бил това. Много дълъг път… (плаче!) през пустинята…

П: Значи си вървял дълго, докато стигнеш до това място. А откъде си знаел да ги намериш, изглеждаше доста скрито мястото?

Х: Аз там живея, но пътят през пустинята е минаван много пъти – като търсене.

П: Като някакво вътрешно преживяване, така ли, през това трябва да минаваме?

Х: Да.

П: А там ли си отраснал като дете, там ли си се родил в тази общност, където е пещерата, не видяхме да има жени или от другаде си дошъл?

Х: От другаде съм. Тук ми е краят на пътят.

П: Значи цялата работа си си я свършил, там е трябвало да стигнеш?

Х: Аз съм отдавна тук.

П: Отдавна… Минали са години сигурно.

Х: Да.

П: А доволен ли си, щастлив ли си…?

Х: Даа, даа..

П: … от постигнатото?

Х: Даа.

П: А тези души наоколо, този мъж насреща…, можеш ли..

Х: Те са братя.

П: Братя. Можеш ли да я почувстваш тази енергия, позната ли ти е? Дали ти говори за някой, който си виждала в сегашния живот същата тая добронамереност и топлина?

Х: Този мъж със сините очи, познавам го отдавна.

П: Отдавна, може би не само оттам, така ли?

Х: Мхм.

П: Имаш усещането и от преди? Това явно е много важно място за теб, щом така предизвиква такива чувства.

Х: Да.

П: А да го попитаме има ли нужда Х да търси пак някакво такова място, в което да се зарежда в настоящия й живот, като виждаме, че там го е правила в миналото? В настоящия момент тя има ли нужда от такова нещо?

Х: Тя трябва да върви.

П: Трябва да върви?

Х: Мхм. Дълъг път… Дълъг път…           

П: Да продължи напред.

Х: Да. Има още.

П: Както мъжът през пустинята е минавал, нещо подобно… значи има още път. А ще среща ли такива души помощници, както са те там, цяла група, такива братя? Или пък може да е срещнала вече?

Х: Тя има братя.

П: Сигурно вътрешно си ги усеща по някакъв начин. Добре да попитаме в този живот, в който си там и служиш, какво трябваше като цяло да преживееш като урок за научаване, на какво трябваше да те научи този живот?

Х: Трябваше пътят от човек до Бога да се извърви.

П: А какво включва един такъв път от човек до Бога?

Х: През пустинята. Това е път. През градина път до Бога няма! Пътя до Бога стига през пустинята.

П: Значи през хубаво няма, през зелено и… Разбирам. През пустинята, символ на страданието може би…

Х: Не, на познанието.

П: На познанието? Аха, пустинята като символ на познанието.

Х: Там трябва да оставиш всичко, което не ти трябва, за да остане светлината.

П: Да остави всичко, което не ни трябва, за да остане светлината?

Х:Да. Тя (пустинята) знае кое ти трябва, всичко, което не ти трябва, ще ти вземе. Трябва ти камила и планина в далечината.

П: Тия две неща… И пътят…

Х: Пътят го знаеш. Всеки знае пътя.

П: А защо се колебаем понякога и сме несигурни, забравяме ли, какво се случва?

Х: Зеленото ни разсейва. Пустинята е бяла.

П: Изкушава ни май зеленото. По е ярко, предизвикателно.

Х: Лъже ни. Нищо не ни трябва. Братя ни трябват.

П: Братя, партньори, помощници…

Х: Братя…, с които сме едно.

П: А затова ли в медитации Х виждаше едни тунели..

Х: Даа, дааа.

П: Това е като спомени.

Х: Тя ще вижда.

П: Ще продължи?

Х: Да. Да си вярва.

П: Да си вярва?

Х: Мхм.

П: Трябва да вярваме повече на нещата, които… А този мъж, който го видя пак в една медитация с чупливата коса…

Х: Той е друг.

П: Някой друг. Важен ли е за нея някой, като душа?

Х: От друго време е. Тя трябва да стигне до братята си.

П: Да стигне… А как да ги разпознава?

Х: Тя ги познава. Близо е.

П: А те някаква обща мисия ли имат, като дело, което да правят?

Х: Всеки има мисия. Единството ни е общата мисия.

П: А настоящият й приятел? Каква е неговата роля в нейния път в момента?

Х: Светла душа е той, помага й много.

П: А може ли и тя по някакъв начин на него да му помага за нещо, което трябва евентуално да научи?

Х: Да, но повече той на нея.

П: А с какво по-специално той й помага?

Х: Лекува я.

П: Аха, лекува я, със спокойствието, което излъчва…

Х: Мхм.

Срещата с една специална душа

П:А защо толкова много страда душата й?

Х: Търси.

П: Кой най-много й липсва тук в живота й на земята?

Х: Тя помни…

П: Помни откъде е дошла… Домът й ли най-много й липсва?

Х: Да…, близките…

П: А това момче, с което се запозна преди време - У, той един от тях ли е…

Х: Да, да…

П: .. близките…?

Х: Да

П: .. души, които са били и преди?

Х: Мхм. Много близък. (шепнешком)

П: Но каква е неговата роля, защо така се появява за кратко?

Х: Да й напомня.

П: Да й напомня…?

Х: Тя забравя, той я буди.

П: Буди я…

Х: Трябва да я разтърси, иначе заспива.

П: И не се учим, като спим.

Х: Не.

П: Значи това е неговата роля, няма защо да се притеснява…

Х: Той я обича…

П: … за реакциите му, да, точно, обича я и предава уроци и я разтърсва, върши си ролята. А той ли е единствената душа в живота й от онази група, която са толкова близки?

Х: Не.

П: Има и други...

Х: (...) имат връзка силна.

П: А какво да прави с това познание, като разбира тази информация?

Х: Когато го достигне, ще знае.

П: Тогава ще го осъзнае..., защото се чудеше това разтърсване до какво трябва да доведе?

Х: То е праг.

П: Значи предстои й някакво ново начало, щом е праг на нещо...

Х: Да.

П: Значи затова винаги е чувствала слабост към У? Общуването на душите, което се случва...

Х: Да, те общуват.

П: Това сигурно е напълно достатъчно  по този начин, дистанционно, може би за този живот и тия мисии, които имат?

Х: Да. Много й липсва. И тя му липсва.

П: Но си помагат така дистанционно...

Х: Нямат друг път.

П: Нямат... Не и в тоя живот, така ли?

Х: Да.

П: А може ли сега да помолим мъжа да ни покаже някой друг път, когато са били заедно в съвместен живот? Били ли са тези две души заедно?

Х: Били са.

П: Били са?

Х: Мхм.

П: А имало е случаи, когато получава от него отговорите си насън, но пак несъзнателно, не е запомнила съзнателно отговорите на своите въпроси.

Х: Тя си знае всичко.

П: Знае си... Не трябва да се притеснява за това...?

Х: Не си вярва.

П: Не си вярва. Значи повече вяра трябва...

Х: Тя знае всичко. Трябва да си спомни.

П: Добре, а да попитаме за връзката със сина й, той също е интересна душа и много по-особена връзка имат, отколкото типичните майка и син...

Х: Тя го учи.

П: Учи го...?

Х: Да.

П: Но не като майка, а като някаква друга форма на връзка, като учител?

Х: Да. Тя е мъж. И го учи по мъжки.

П: Явява се нещо, което от дете изпитва – влечение към звездите, към астрономията, какво е това за нея?

Х: Свободата. Свобода... И красота.

П: Още от бебе го е усещала.

Х: Тя всичко знае, трябва да си спомни.

П: А има ли моменти, когато спомените идват, както в медитациите...

Х: Даа..

П:... сънищата? Просто да продължава да си ги практикува, да ги приема без страх.

Х: Да. Това е реалното. Другото е илюзия.

П: Да. Значи светът на сънищата е много по-реален от този свят, дето си мислим, че е реален. Добре...

П: А за връзката й с баща й, над която тя доста е разсъждавала и прощавала. Той като душа какво трябваше да й предаде като уроци?

Х: Той й даде камила.

П: Той ли й даде камила? Това, което й трябваше за пустинята. А камилата на какво е символ?

Х: Живот. Няма да оцелее без камила.

П: Уменията, изграждането...

Х: Мхм. Тя е силна.

П: Силна е, да... А да питаме все пак за баща й? Той е починал вече баща й, той съзнавал ли е...

Х:Даа, дааа.

П:... че я подготвя, съзнавал е.

Х: Да. Той я обича много.

П: Не е съжалявал за нищо, когато си е тръгнал, той е разбирал урока...

Х: Да. Той е стара душа.

П: Можем да му благодарим само за хубавия урок.

Х: Той й даде много. Тя разбра.

П: Подготвял я е. А майката? Майката също е...

Х: Тя е от друга група.

П: Друга група. С нея съвсем други са връзките...?

Х: Мхм.

П: А бащата към майката? Нея също сигурно нещо я е подготвял да научи, нещо което би било важно за нея – развода, който са преживели...

Х: Това не е важно. Той й даде камилата.

П: А да попитаме за сестра й, дето се шегува понякога, че са майка и дъщеря. Има ли нещо вярно в думите на момичето? Интуитивна е... някаква връзка, че и преди са били?

Х: Били са. Много пъти са били, близки са. Със сестра си са били по-често, отколкото с майката. Те са близки много.

Силата на Написаното Слово

П: А да попитаме за стенографията, това е нещо много интересно...

Х: Писмото, писането е важно, всичко писано е важно!

П: А по какъв начин писаното е важно? Какво се случва, нещо енергийно ли?

Х: Кодира се. Енергията се кодира!

П: А преписването? Както тя е преписвала енциклопедията по астрономия?

Х: Пази се. Написаното остава в нас. Като копие, което записваме в себе си…

П: Интересно как подсъзнателно го правим, сякаш го знаем това нещо.

Х: Знаем, да. Ние много неща знаем, но сме заспали.

П: А писането на поезия? Личното творчество? То с каква сила е? Също може би е много силно, различно от преписването?

Х: Да, това е много мощна енергия.

П: А като напише човек едно стихче, какво се случва с енергията?

Х: Това е като пълен съд, тя (енергията) е там и който може да отвори съда, той ще усети енергията, иначе нищо не значи. Трябва да поискаш да отвориш съда, за да видиш какво носи.

П: Да, да се докоснеш...

Х: Иначе нищо не значи.

П: Значи (в случая стиховете) са потенциални възможности за зареждане с енергия, за който е готов?

Х: За всеки има. (идеята е, че за всеки има подходящи съдове, подходящо слово, което да резонира с тях, да поискат да отворят и попият съдържанието – бел. Х)

Изпитанията в брака

П: Добре, да попитаме за нейния бивш съпруг, с когото в началото са имали много щастлив брак и разбирателство, а после той се отдава на алкохола, как да разберем по-добре това негово изпитание…?

Х: Това е пустинята.

П: Това ли е пустинята??? Пътят, който трябва да се извърви.

Х: Тя не иска... Не искаше да минава.

П: Не искаше ли?

Х: Не. А трябваше.

П: Затова ли сякаш от нищото се появи това нещо. А неговата душа?

Х: Той е добра душа.

П: То и за него по някакъв начин е послужило, нали?

Х: Даа.

П: За неговото израстване.

Х: Той си има негов път. Друг.

Вътрешния Глас

П: А да попитаме за усещанията на Х, много често тя има много верни усещания, преди да се случи...

Х: Тя отдавна ги има. Много отдавна.

П: Някаква способност…?

Х: Мхм.

П: Може би не й е позволила да излезе нацяло?

Х: Не, тя знае, но трябва да си вярва. Има и други, но още е рано.

П: И други неща ще се появят...?

Х: Мхм.

П: А онова странно чувство, което изпитва, когато вижда сина си като бебенце?

Х: (усмихва се) Не е свикнала. Мъж.

П: О, ясно. Все едно като за пръв път да си има дете, като е била все в мъжки роли.

Х: (смее се)

П: Смешно е...

Х: Дааа.

П: Малко и мъжете да видят какво е да си майка.

Х: Голяма е.

Странни Докосвания

П: А да попитаме за онези два момента, когато е страдала много и нервните кризи са били започнали в семейството..., когато усеща...

Х: Ангелите ли?

П: Ангели ли са това? Топлината и прегръдката...?

Х: Ангели са.

П: Значи са повече от един?

Х: Да.

П: Нейните закрилници?

Х: Много. Много ангели има.

П: Те се появяват точно, когато трябва?

Х: Да.

П: И си я следят винаги какво се случва с нея?

Х: Те ни следят.

П: И ни помагат?

Х: Да. Тя ги усеща.

П: И може да си говори с тях, нали?

Х: Тя си говори.

П: Щом са наоколо, те винаги ще чуват.

Х: Тя да не спира да им говори!

П: Да не спира... Нека да излиза от нея всичко...

Х: Да.

Поезията и Хуморът

П: А да питаме и за здравословния проблем с щитовидната жлеза?

Х: От неговорене.

П: От неговорене, да, потискане…

Х: Да се научи да говори. Трябва да говори. И да пише, и да говори.

П: Тогава кой знае какви чудеса може да станат. А енергията стига до много хора, нали? С писането.

Х: Да.

П: Трябва да почне и да говори.

Х: Тя се лекува. (с писането – бел. Х) Но трябва да говори.

П:Много ценно.

Х: Нищо да не остава...

П: Затворено в сърцето...?

Х: Да. Това убива.

П: А мрачната поезия, която пише...

Х: Тя лекува (чрез поезията тя се лекува – бел. Х)

П:Да, значи има значение. А хуморът? Хуморът е много интересно нещо.

Х: (смее се) Това й е награда.

П: Значи добре се справя, щом се появява...

Х: Да, тя е смела.

П: Смела е, да. Но докосва и доста други души и ги увлича със себе си. Откакто се е появил хуморът много светлинки е срещнала по пътя си.

Х: Да. Усмивката привлича.

П: Подкрепят я, много е хубаво това.

Някои планирани срещи на земята

Х:  Н…..(спонтанно произнася име на приятелка)

П: Да? А тя каква е?

Х: Много добра душа...

П: Предложила й е помощ...

Х: Не само.

П: Тя сигурно има още роля в нейния живот?

Х: Да, да.

П: Продължава...

Х: Тя - Н. я търси. Били са близки. Н. я е познала.

П: Разпознала я е.

Х: Да.

П: Много хубаво...

Х: Обича я.

П: Значи и тук са се разбрали да се подкрепят...

Х: Л…..(Изрича друго име на друга приятелка)?

П: Л?

Х: Те са близки.

П: И със Л?

Х: Близки души са, заедно са.

П: И се подкрепят, и си помагат?

Х: Да, знаят от преди.

П: А някакви послания за тях да кажем? За Н  и Л? Имат ли нужда от някакви послания?

Х: Н. знае всичко. Тя го усеща, няма време да го осмисли.

П: Но пък ги усеща силно нещата...

Х: Много ранима душа. Много. Страда... Трябва й време да мисли.

П: А нещата, заради които страда, важни ли са или тя им отдава...

Х: Емоция, много емоции. Рушат я.

П: Тя изразява ли ги по някакъв начин?

Х: Да, тя е музикант. Музиката я спасява.

П: Добре, а нещо можем ли да я посъветваме допълнително, освен с музика?

Х: Да има време за душата си.

П: Да си отделя време за душата...

Х: Работи, заглушава я. Да й даде да диша.

П: А това как може да го прави практически? Да си остава...

Х: Без хора, без хора! Много хора, много хора! Отнемат я.

П: Да остава насаме със себе си...

Х: Сред природата, сред гора. Музиката и гора.

П: Двете неща ще й помогнат...

Х: Да.

П: А за Л?

Х: Л е дете.

П: Тя е като дете?

Х: Добричка... Има да учи.

П: Тя има ли някакви особени трудности в нещо, в което има нужда от съвети или тя си го знае пътя и си го е хванала?

Х: Тя знае пътя, мързи я. Ще се научи...

П: Има си време...

Х: Много добра душа е. Ще се научи... Помагат й. И Х. й помага.

П: Те сигурно неслучайно са се срещнали...

Х: Не, не.

П: Подкрепят си и си помагат.

Х: И Л. й помага.

Х:  (пауза) Този човек със сините очи...

П: Какво прави той?

Х: Дааа...

П: Какво? Говори ли ти нещо?

Х: (смее се) Дяволито ми се усмихва.

П: Усмихва ти се. Той знае много неща...

Х: Не ми казва.

Срещата с една специална душа - продължение

П: Почегъртахме по повърхността само с тия въпросчета. Да се върнем на един въпрос на старата тема – защо У така издига стени, момчето, което се появи преди в живота й?

Х: Страх.

П: Страх ли е?

Х:Той не си знае урока още.

П: Още ли не е открил защо е срещнал Х?

Х: Не. Много го е страх.

П: От него зависи всъщност да си...

Х: Той отрича.

П: А може ли тя по някакъв начин да му помогне?

Х: Тя му помага, разбива го, той е капсулиран.

П: А когато той последно...

Х: Тя го учи.

П: А да попитаме за този случай, когато един месец Х не е можела да се храни? Много тежко трансформира енергиите...

Х: Емоции. Много емоции, не знае как да ги изкара.

П: А казахме, че трябва да говори много, нали? Да излиза това, да го говори и то вече губи сила?

Х: Трябва да ги успокои.

П: Хубаво, че е осъзнала, тя доста повече трансформира от него.

Х: Той се страхува много.

П: А защо се е потопил в илюзорен свят, да не вижда истината?

Х: Ще види.

П: А трябва ли тя да предприеме някакви действия...

Х: Не.

П: ... да изключва всякакви контакти?

Х: Не.

П: Нищо да не прави, нищо по-различно?

Х: Тя ще го разбере. Трябва да му помага още.

П: А има ли начин да го прави, без емоционално да се завлича така...?

Х: Не. Влага емоция много, но иначе няма да стане. Ако тя няма емоция, няма да му помогне.

П: Явно това е необходимата съставка, за да прави правилните неща.

Х: Да.

П: С участието на емоцията...

Х: Той усеща емоцията. Отрича я, но я усеща.

П: Това му е слабото място, усеща ги нещата.

Х: Да. Тя трябва да го пробие. Душата му страда.

П: Много се е отдалечил?

Х: Да, той е забравил всичко. Тя му напомня смътно нещо, от което го е страх.

П: Явно много се е потопил в материалния начин на живот, с един знак му е трудно... (...) пък и дистанционна комуникация..., по-рядко става. Но може би той си го е избрал така да му е събуждането.

Х: Да, да, той. Тя затова го събужда, така са се разбрали.

П: А важно ли е това събуждане...

Х: Да.

П: ... в тия години?

Х: Да. Трябва да не спира. Той ще се събуди.

П: Ще знае какво да прави?

Х: Той ще страда.

П: То самото осъзнаване води страдание.

Х: И сега страда.

Защо й бе показан живота на мъжа в пустинята?

П: Добре. А този живот, който сега разглеждаме на възрастния човек, той отдавна ли се е случил?

Х: Много отдавна.

П: Много е стар...?

Х: Да.

П: А защо трябваше да го видим от настояща гледна точка? Защо Х трябваше да види, че е била такава?

Х: Да си спомни къде е била.

П: И какво е учила..., пътят през пустинята...?

Х: Да. И защо го е научила тоя път.

П: И да си съпостави сегашния живот и ... пак една учебна опитност, макар че сцената е различна.

Х: Защото е на финала.

П: И е важно.

Х: Много е важно. Малко й трябва. Да не се страхува от емоциите.

Емоциите

П: А откъде произлизат нашите емоции?

Х: От душата. Душата знае всичко.

П: Значи душата ни така е направена, че емоцията е характерна...

Х: Тялото не може да побере всички емоции, затова са болестите.

П: Не е така пригодено...Трябва ние някак си да ги нагаждаме, синхронизираме? 

Х: Емоциите могат и да са разрушителни. Осъзнаването ги смекчава, разбиране...

П: И нямат такава тежест върху организма вече, като има разбиране?

Х: Организмът е тежък, тромав, душата е фино нещо.

П: Интересно е дали знае този човек, сега който питаме, дали само хората на земята притежават това нещо, емоцията..., или то е типично за всякакви обитатели...?

Х: Ние сме хора сега, хората гледаме. Като хора да вървим. Има други същности.

П: За тях, в разнообразието, което са, има ли...?

Х: Друго е.

П: Няма я точно в тая форма...?

Х: Друго е.

П: А нещо друго, което Х трябва да знае за настоящия си живот? Тя чу доста съвети, но все пак нещо, което не сме попитали като въпрос за живота й сега, който е?

Х: Тя каквото трябва знае, другото ще го научи.

П: В процеса, като е готова...

Х: Да. Има кой да я учи. Да се слуша.

П: Тези гласчета, усещанията, всичко това е важно.

Х: Да.

Защо не си помни сънищата

П: Добре, а сънищата, да питаме – тя не ги помни или поне така смята?

Х: Те не й трябват.

П: Не й ли трябва тази форма на обучение?

Х: Не. Тя будна трябва.

П: Будна трябва да възприема?

Х: Защо да спи, като може будна?!

П: Да, това е добре, щом го може по другия начин.

Х: Да си вярва, помагат й. Порасна...

П: То след такъв живот...

Х:Много животи.

П: Не е хубаво човек да пита колко животи, те са много, нали?

Х: Много.

П: Да благодарим на нашия събеседник за многото хубави отговори и да се върнем към образа на човека, на този възрастния човек с чалмата... (Аз мислех, че Х ми преразказва думите на синеокия мъж от групата около дървото, но в нейното пояснение след регресията тя обяснява, че възрастния мъж с чалмата от миналия живот дава всички отговори)

Х: Аз говоря (човекът с чалмата – бел. Х)

Пътуване след смъртта

П: Добре, нека се пренесем към последния ден от живота ти, онзи живот, когато там сте се събирали, как протича последния ден от твоя живот?

Х: Умрял съм.

П: Как го разбра или в момента го виждаш отгоре някъде?

Х: Отстрани съм. Каменно легло и аз съм положен на него. До стената.

П: Още по-възрастно ли е станало тялото?

Х: Не виждам тялото, увито е в нещо.

П: Аха, вече са го приготвили. Какво е усещането сега, когато си извън това материалното тяло?

Х: Аз го знаех. Няма емоция, която да ме връща към това тяло.

П: А има ли чувство за свобода, че няма форма, която да те ограничава?

Х:  Даа...

П: Има го това нещо, значи наистина сме по-свободни, когато сме без тяло...?

Х: Облекчение.

П: Явно ни тежи това плътно тяло. Добре, нека да си тръгнем оттук тогава, да видим накъде ще...

Х: Нагоре, нагоре.

П: Нагоре е пътят, така ли?

Х: Мхм.

П: А какво виждаш около себе си?

Х: Небе. През деня е.

П: Дневно небе, синьо...

Х: Да. Мога да отида където поискам, свобода...

П: А сега в този момент имаш ли усещането, че трябва да...

Х: Да, трябва да мина...

П: Ако случайно видиш и други..., можеш да описваш, но не винаги се появяват.

Х: Сам съм.

П: Значи пътят си го знаеш. Доста често сигурно си го минавал.

Х: ... през мехурчета от...

П: Мехурчета се появяват?

Х: Тунел с мехурчета, светлина, различни светлини...

П: Много красиво изглежда.

Х: Да, като сапунени мехури...

П: Такива цветни...

Х: Да, ярка светлина...

П:А като преминаваш през тунела, какво е мястото отвъд, където се оказваш?

Х: Още не съм стигнал. Воали... Като светлина...

П: Тънички светлинни воали...

Х: Нищо друго няма всъщност. Красиво е. Много.

П: А какво е усещането вътре в теб като емоция, как го чувстваш това място?

Х: Това е преди „това”, някакво междинно е. Не знам защо съм тук.

П: Може би има някаква функция, нещо се случва на това място. Защо минаваш оттам, какво изпитваш?

Х: Като облекчение. Като през автомивка.

П: Може би премахват от земните... Аха, точно, за изчистване на земните енергии. Още повече свобода сигурно се чувства след тая процедура... Ако искаш може да извикаме придружител в това пътешествие, (...) да извикаме духовния ти водач...

Х: Мхм...

П: Добре. Сега ще си го представим в далечината как постепенно идва и се приближава към теб, но бавничко, първоначално като една светлинка, като пламъче от свещичка, което приближавайки се се увеличава и ще придобие тази форма, с която ти се чувстваш комфортно. Важна е енергията, не точно формата...

Х: Човекът със сините очи...

П: С който си говорихме?

Х: Мхм...

П: Той ли е този? Значи той е бил в оня ви живот? А как изглежда тук? Виждаш ли го външно, освен че е със сини очи? Като млад мъж ли го виждаш?

Х: Не го виждам...

П: Усещаш го само, така ли? Какво стана след като видяхме пламъчето да върви към теб?

Х: Разноцветни воали светлина...

П: Това се появи, така ли? А като усещане, имаш ли усещане, че...

Х: Няма го още.

П: Няма го още, нека да си го представим като една далечна светлинка, която се приближава. Можеш ли да си го представиш на някакво разстояние от тебе? Мъничка, все още малка. Виждаш ли го? Само светлинка, след това ще придобие очертания. А енергията е нещо, много познато, което си усещала и друг път в живота си и ти е помагала, когато си имала нужда. Много позната енергия. Разказвай какво се случва, независимо какво виждаш. Появи ли се или не все още?

Х: Не.

П:А воалите стоят ли си?

Х: Мхм...

П: И ти си там сред тях?

Х: Да.

П: Добре, ще видим по-късно, може би пък защото говорихме с него, ако е... А ти защо каза „синеокият мъж”, това ли ти беше усещането?

Х: Той ми изплува...

П: Изплува ти, когато говорихме за...

Х: Той ме посрещна.

П: Той те посрещна сега, така ли, след смъртта?

Х: Мхм.

П: Но не искаше да се появи като го извикаме, той сам решава кога да дойде, той ли ни отговори на доста неща. (Допълнена информация от Х - Не, „долу”  в живота говори възрастния човек с чалмата, със синеокия обменихме някаква информация, сякаш телепатично, но не пожела да отговаря на въпроси, само се усмихваше)

След "междинното" място

 

П: Добре, нека вече да видим периода след тази среда, вече няма нужда да си тук, къде е следващото място, където се насочваш по твоя път в духовния свят? Вече няма нужда да оставаш на това място. Минаваме малко по-напред към следващото място. Промени ли се сцената?

Х: Дааа, прилича на... Като открития Космос, но не точно.

П: Някакво такова място, голямо?

Х: Да. Има светлини. Усещане за разноцветна енергия.

П: А погледът ти обхваща ли..., успяваш ли да го видиш цялото това?

Х: Не, огромно е.

П: И светлини казваш, като светлини… енергия?

Х: Прилича на воали.

П: И в различни форми са?

Х: Да.

П: Може би разумни същества някакви са тези светлини, като съзнания? Имаш ли усещания, че са живи?

Х: Прилича на учебна зала.

П: Учебна зала? Много голяма, явно много се учат там... А души ли са това, което виждаше като светлинки?

Х: Не.

П: Нещо друго... Кой бива допускан на тези уроци? (...) да прелетим напред, предполагам, че движението ти е лесно на това място. Можеш ли да прелетиш?

Х: Да.

П: Добре, да се насочим към някоя светлинка, да видиш отблизо какво е усещането, да видим какви са тези същности други в тази учебна зала.

Х: Има екран. Но в момента е закрит.

П: Закрит? В смисъл не се вижда нищо на него?

Х: Да, затворен е.

П: А обикновено се дават някакви неща на него, така ли?

Х: Показват.

П: А около този екран има ли някакви други неща?

Х: Има някой. Има присъствие.

П: А на това място имаш ли усещане за топлина или студ?

Х: Няма студ или топлина.

П: Няма такива усещания. А да ти напомня по някакъв начин за нощното небе?

Х: Не, не, друго е... Трябва да видя нещо на екрана.

П: Добре, явно има нещо, което трябва да ти се покаже, но дали не зависи от това същество, което е там?

Х: Две са.

П: Нека си насочим въпроса към тях, да видим дали ще откликнат... Виждаш ли ги да реагират по някакъв начин? Предлагам тук да извикаме духовния водач, да видим дали с негова помощ няма да ни покажат на екрана нещо или пък да го питаме за какво служи.

Х: Да.

П: Нека си представим образа на синеокия мъж.

Х: Той не е!

П: Не е той, така ли?

Х: Мхм.

П: Интересно.

Х: Той е посрещач (синеокият – бел. Х)

                     Срещата с Духовния водач

П: Тогава енергията на духовния водач сега ще се появи до екрана, в близост до теб в подходяща форма, ти ще можеш да си комуникираш с него съвсем спокойно, като формата няма значение, защото знаем, че това не е истинският им облик, а енергията е позната. Сега ще отброя до три и на три ти ще имаш усещане за тази енергия или присъствието на духовния водач. Вече можеш ли да го възприемеш някъде пред теб до този екран, можеш ли да го видиш с образ?

Х: С образ не.

П: А по друг начин, като усещане? Имаш ли усещането, че все пак се появи или не?

Х: Мисля, че да... Бяла светлина.

П: Добре, нека да си отправим и към него въпроса за какво служи този екран, дали той може да ни отговори?

Х: Да ми покажат как съм се справила.

П: А това може да се отнася само за миналия живот или...

Х: Не.

П: ... може и за настоящия?

Х: За всички животи.

П: А той може ли да ни съдейства да видим това, което трябва да ни се покаже?

Х: Да.

П: …да си направиш полезен извод за себе си. Може значи.

Х: Да.

П: Спрямо настоящия живот имаше ли някой момент, на който не обърнахме внимание и сега можем да видим на екрана? Някой важен за Х момент?

Х: Той е като ангел... Бял. (смее се)

П: Хубава гледка. А какво прави той в момента, само си стои така или прави нещо?

Х: Той ме облъчва (смее се).

П: Какво прави?

Х: Облъчва ме.

П: С хубава енергия, предполагам?

Х: (смее се) Мхммм ...

П: Той какво би искал да ни каже, може да иска нещо лично и съкровено да ти каже, той знае най-добре какво ти е в душата и сърцето, сигурно всеки съвет от него е много ценен за Х. Каквото и да й каже, тя ще се зарадва.

Х: Той е много любвеобилен. Шеговит... Смешно му е.

П: Смешно му е? Да го питаме от него ли идват смешните писания, които Х пише? Тези хумористичните.

Х: Помага.

П: Той ли помага? Значи има пръст в тая работа?

Х: (смее се)

П: Той сигурно я е вдъхновявал за някои неща.

Х: Каза, че нарочно си е сложил крила (смее се)

П: Значи за Х това с крилата значи нещо?

Х: Шегува се.

П: Добре, имало ли е случаи, когато го е усещала в живота си и просто да не е разпознала, че е той...

Х: (тук думата взема духовният водач, сменя се интонацията – бел.Х) Тя общува постоянно. Не чува...

П: Не чува?

Х: Да.

П: Значи все пак някакви послания се чуват, да се научи да ги чува, така ли?

Х: Да. Трябва да балансира, иначе емоциите я поглъщат и забравя за всичко друго.

П: Как може да балансира...

Х: Тя знае как.

П: ... знае ли в емоционалните ситуации как да се балансира?

Х: Знае, знае.

П: И тогава се чува по-ясно посланието?

Х: Знае. Тя няма как да чуе сред врявата.

П: А защо е много важен този живот, настоящия, чухме, че бил много важен, води към някакъв край усилията й досега? Какво се случва всъщност, като последно прераждане или?

Х: Не. За нея е важен етап, после следва друго.

П: Ще приключва нещо?

Х: Да, важно е. Каквото трябваше да научи, го научи, следва друго учение. Няма как да мине нататък, без да свърши с това.

П: Ясно, това е като дипломиране някакво.

Х: Да. Тя си го усеща.

П: А по принцип само при нея ли го има това нещо или и при други хора?

Х: Не. Всеки си следва собствени цикли.

П:И с различна продължителност?

Х: Да. Тя вървя дълго дотук, сега трябва да покаже какво е научила.

П: А има ли някакво значение, че живее в такива интересни времена на планетата, енергиите са доста по-сложни? Има ли значение това за нейния живот и че си го е избрала да се роди не по-рано, а сега в тия години?

Х: Сега е още по-силно, просто трябва да се отключи. Това е шанс, тя го знае.

П: Добър шанс е значи това...

Х: Много добър. Да приключи всичко. Това е като усилвател.

П: Няма случайности значи, всичко си е планирала по този начин.

Х: Тя си го планира.

П: А това нейно усещане, че сякаш спомен има, че е виждала планетата Земя, ама не от гледна точка на земята, ами...

Х: Това няма значение.

П: ... от Космоса. Не е спомен?

Х: Друго е, друго е.

П: Не е важно сега?

Х: Не е важно. Много спомени има, всички имат спомени, някои не са важни толкова.

П: Затова ли по някакъв начин ги забравяме като се родим?

Х: Това е товар, товар.  Какво ти трябва...

П: И не можем да си живеем...

Х: Пречи.

П: Но предполагам, че може да се ползва опитността от минали прераждания?

Х: Тя си я ползва.

П: Ползва си я. Което е нужно, се появява...

Х: Когато е готова.

П:А четенето на такива книги помага ли човек да си спомни и да се подготвя...

Х: Някои. Не всичко. Човек знае какво му трябва, кога... Когато трябва да го намери, го намира. Трябва да преценя това ли е което търси.

П: А когато не иска нищо да намери няма как да му се даде насила, нали?

Х: Не. Има време...

П: Трябва да узрее... А в такъв случай как да реагираме на близки, които са много близки до нас и виждаме, че те измислят дори или пък си страдат в техния си филм за незначителни неща.

Х: Това е техен път. Всеки ще стигне закъдето е тръгнал, когато му дойде времето.

П: Да не го приемаме лично...

Х: Не.

П: Добре, а да попитаме за нейната приятелка С, можем ли нещо да й предадем?

Х: Тя си има връзката. Това е нейния път.

П: И тя е много търсеща, търси информация, дали е готова за тия неща...?

Х: Всички ще се подготвят.

П: А ще има ли такъв момент, когато всички ще трябва да използваме наученото...

Х: Ние ги ползваме през всички животи...

П: А няма някаква крайна цел, която да има най-голямо значение за нас? Имам предвид някаква битка между доброто и злото, съществува ли нещо такова? Понякога някои хора сякаш имат усещането, че с духовното си тяло ходят и вършат някакви неща... Дали са истински тези усещания?

Х: Кое е истинско и кое е лъжовно? Това са човешки понятия.

П: А в момента към Земята от Космоса има ли някакъв специален интерес, може ли да ни се отговори на този въпрос?

Х: Не. (тоест не може да се отговори – бел. Х)

П: Добре, а някакъв финален съвет да дадем за Х или като послание, най-важното, което е за нея и което ще й помогне да се балансира, да намира сили в това, което й предстои да прави?

Х: Да се усмихва и да си вярва. Аз съм с нея.

П: Значи духовния водач е винаги с нея и да не се чувства сама.

Х: Тя знае, че не е сама.

П: Добре, ако искаш може да се прегърнете и да се сбогувате. Да благодарим за хубавото преживяване. Ако ти казва нещо на тръгване?

Х: Не, прегръща ме, целува ме по челото... (интонацията се сменя отново – бел. Х)

П: Много хубаво...

Х: (смее се) Много е добричък.

 Благодарим на Х за това, че ни разказа своето уникално преживяване и сподели тези лични разговори.

"Ако нещо би могло да е от полза на някого - на драго сърце, готова съм да споделя личното си отношение - то не е рецепта или документ с печат за достоверност, заверен при нотариус, но е възможно да е зрънцето, което е необходимо на някого, за да се разлисти неговата истина. И това е смисълът да бъде публикувана историята. На мен ми вдъхна сила и кураж да изследвам собствените си светове и пътеки. Не знам къде ще ме отведат. Може да се залутам, може да трябва да се върна, за да хвана друга пътечка, но това е толкова вълнуващ път - самопознанието..." 

Х.