Да живееш Любовта - хипнотична регресия с водещ П. Николова

Регресията е проведена на 16.09.2013г.

София

Субект в регресията: Н

Регресионист и водач на сеанса: Павлина Николова

Първа част на тази регресия ми даде един добър урок какво е това Любов, как се усеща вътре в човека, как изглежда, и какви щастливи сълзи мокрят очите ни от тази Любов, без думи или излишни действия... и без дори да е нужно друг човек да бъде до теб.

Срещнах тази млада жена през Септември 2013 г.

Когато приключих тази регресия се чувствах много особено – изпълнена с толкова силна емоция и удовлетворение, сякаш някой ми беше дал нещо много ценно.

 

Понякога само текст от регресията не може да преразкаже емоциите и изразените чувства. Благодаря на моят субект Н, че се съгласи да направя обществено достъпен нейния запис. Вярвам, че като чуете гласа й и преживяването й сами ще разберете защо е толкова ценен записа и колко повече неща казва от един разказ.

 

 

П: Кое е най-първото впечатление което добиваш, когато се озозоваваш долу на повърхността? Слизаш ли вече от облака?

Н: Ами каменисто... като калдъръм, или като плочки.

П: Аха, таква е повърхността?

Н: Твърда, да.

П: А като на калдъръма ли ти се струват големи или...

Н: Не, по-големи, плочи... сивкаво-варовикови с дупчици... бяло-сивкави.

П: Има дупчици? Виждала ли си нещо подобно в живота?

Н: Да, това е такъв... даже мидички има в такива варовици съм виждала. Не знам какъв е, но...

П: Интересна настилка. Значи това ще можеш да го разпознаеш по-късно, да го опишеш. Добре. А това е уличка някаква, така ли, тази повърхност?

Н: Засега само повърхност. Така я виждам.

П: Ако се опиташ да погледнеш мястото, точно където си застанала... Дали има някакви крака, които стоят там? Все едно към себе си, надолу гледаш...

Н: Ами като че ли още съм това листо (смее се, „листото“ беше част от техниката ни за приземяване в миналия живот)

П: Добре, нека се спуснем надолу да станеш себе си там... Това (листото) беше за плавно преминаване в пространството.

Н: Е, сега май станах.

П: Какво стана долу? Виждаш ли някой да е стъпил на тая повърхност?

Н: Като че ли аз съм стъпила... в смисъл през очите си гледам.

П: И какво виждаш долу като гледаш?

Н: Мисля, че съм... някакви дрехи имам такива по-големи и тъмни... И си стоя.

П: А можеш ли да погледнеш за да може да те опишеме подробно... ей така, първо към краката.

Н: Аха, все едно че гледам наистина.

П: Просто да се наведеш да си ги огледаш, с какви обувки са,  да разберем мъж или жена е.

Н: Мисля, че съм жена, такова усещане имам.

П: А тези широки дрехи като тип облекло какви са?

Н: Кринолини не. Ами просто такива падащи надолу, тъмни, да не са и черни даже...

П: Като тип пола... от тези фустите, които са?

Н: Точно така... Да. И като наметало нещо. Даже сега го виждам с качулка. Тъмна пелерина с качулка.

П: А сега докато я гледаш... отстрани явно я виждаш... сега тази жена виждаш ли я? Тя тъмнокоса ли е светла ли е?

Н: Ами по-светло кестенява коса, така направена сравнително на прическа.

П: А можеш ли да определиш възрастта, така като я гледаш?

Н: Ами 30 – 35г., някъде там.

П: А като ръст?

Н: Средно висока, светло лице, нежни форми на лицето, със сини очи и така миловидно изражение... Деликатни ръце, които се подават от двете дупчици на пелерината. Много фини кости на китките и малки обувчици.

П: А тази жена можеш ли да я почувстваш, както одеве я гледаше отвътре? Да я почувстваш отвътре в себе си... как се чувства в момента? Емоционално… спокойна ли е, напрегната ли е?

Н: Като че ли е спокойна сега. Беше застанала, а сега мисля, че върви... в някаква посока...

П: А може ли да погледнем около нея какво има, тя сега докато върви... Дали минава през населено или ненаселено място, какво има около нея?

Н: Ами мисля, че е някакъв такъв проход с тези плочки, тези камъни, и си върви така напред... напред е малко по-светло.

П: А прохода планински или..?

Н: Не, не. Направено е от човек. Плочките са правени от човек. Не е естествено, сложени са там. И тя минава и отстрани също ги има, като тунелче.

П: Разбирам, като арка.

Н: Да. И сега е на един площад, ха.. излезна на един площад, широко място, хора, гълъби... като че ли е пазар, пазарен ден. Някакво такова оживление има на площада. И тя гледа хората. Интересно й е.

П: А дали е тръгнала по някаква специална задача, можеш ли да усетиш, или просто се разхожда в момента?

Н: Мисля, че се разхожда. Гледа, само гледа.

П: Не видяхме носеше ли някакви неща тя, или беше с празни ръце?

Н: Не, само с дрехите си и ръцете така се подават от пелерината.

П: А по нея имаше ли някакви украшения?

Н: На ръцете нищо, а на ушите някакви малки деликатни обици... обаче много изящни, филиграни даже...

П: Добре, нека да я видим сега накъде ще поеме от този площад?

Н: Ами разхожда се покрай тези сергии, накоито има зеленчуци, плодове, цветя, животни... И така ги разглежда... с любопитство.

П: Добре имаш ли усещането, че това място – площада, е далече от нейния дом?

Н: Мисля, че не чак толкова. Мисля че тя се срещна със някой, сега докато говореше...

П: Добре, нека видим, някой се появи...

Н: Да, мъж, висок... дали има мустаци, мисля че има, тъмни мустаци... Някак си ми прилича на Кларк Гейбъл, не знам... дали се сещаш?

П: Да, знам го. Красив мъж изглежда?

Н: Да, красив. Много красив, висок, с много тъмно червени дрехи. И пак така с наметало и с бяла като накъдрена пред шията нагръдник ли...какво е...

П: Риза...

Н: Като нагръдник, да, бяло. И той я хваща под ръка и сега се разхождат. Хубаво усещане има между тях. Усмихна се като го видя.

П: А той като възраст?

Н: Малко по-възрастен е от нея, но не много. Към 40 някъде... Но такъв по-зрял, по-улегнал е от нея.

П: Но нямат роднинска връзка помежду си?

Н: Не, не.

П: Значи някакъв тип приятелство... И казваш хубаво усещане двамата един към друг?

Н: Да и се разхождат.

П: Имаш ли усещането, че се виждат често или напротив, това е отдавна чакана сеща?

Н: Не се срещат за пръв път. Нямаше... не се изненада, а все едно че... не е и точно планирано, но не е изненадваща среща. Нещо средно някак си. Може би тя знае, че той минава от там... или... не го усещам като уговорена среща.

П: Нека видим сега как ще протече тяхната среща, явно е някой важен щом ни се показва сега в живота й... тази душа...

Н: Сега продължават да се движат по улиците, виждат къщите, хората вървят покрай тях. Но те като че ли са си достатъчни двамата някак си...

П: Говорят ли си в момента?

Н: Да, да.

П: А можеш ли да усетиш това, което им е обща теми, разговора, в който явно са потънали?

Н: Мисля, че си говорят какво изпитват един към друг. Така ми се струва.

П: За чувства?

Н: Да… Леко се смущава тя... Не е неприятно усещането, като руменина.

 П: Явно той има някакви намерения, щом й говори такива неща?

Н: Да, тя си мисли, че ще бъдат мъж и жена, че ще се оженят. Такова усещане имам.

П: А тя как се чувства, когато този мъж й говори за чувствата си? Явно и тя не е безразлична. Каква е нейната реакция...?

Н: Добре, радва се... мисли за бъдещето им... Но е ново усещане за нея и малко така не е ориентирана съвсем какво се случва. Обаче той е уверен, той е уверен...

П: А можеш ли да почувстваш на нея никога ли не й се е случвало преди някой да изпитва любов към нея? Друга връзка не е ли имала?

Н: Мисля, че не е имала друго усещане такова. Много невинна я усещам, много ... като дете. Въпреки, че е на 30,  а е като дете някак си...

П: Не е изживявала подобни неща...?

Н: Да, да, точно. Сега я видях с кошница в ръката. Плодове ли имаше, мисля че ябълки или нещо кръгло вътре в кошницата... и пак продължават да вървят. Бяха се спряли и изведнъж от някъде се появи тая кошница с плодовете. И така бавничко вървят. Слънцето е точно срещу очите им, както е накрая на улицата, срещу тях.

П: Слънцето го виждаш в картината?

Н: Да, да. Като залез даже мога да кажа, слънцето е ниско на хоризонта. За това е точно срещу очите им и всичко осветява в една златиста светлина, мека...

П: Още по-красиви ги прави сигурно?

Н: Да, и къщите стават медно-червеникави от нея, а сенките тъмно-сини.

П: Много интересни цветове виждаш. Много силни цветове. А можеш ли да почувстваш в мъжа емоциите какви са?

Н: Увереност и сила... И сега мисля, че отидоха в някаква голяма къща. Изведнъж се пренесох там, като замък... Много просторно място. В началото ми се стори леко мрачен, но всъщност не е мрачен, като влязох вътре. Пак така светлината влиза вътре и осветява стаите отвътре. Много коридори... големи стаи с драперии по прозорците, пищни драперии... Не е натруфено, а красиво, естетично.

П: А имаш ли чувството, че това е дома на някои от двамата?

Н: Неговия дом е. Голям.. с каляска отпред и такова като арка, през което влизаш.

П:  Отвън този замък като го гледаш... отвън архитектурно можеш ли да забележиш нещо и да ми опишеш, което ти прави впечатление? Има ли например фигурки някакви, украси?

Н: Не, много е изчистено. Дори малко неугледно изглежда отвън... Каменно, без някакив по-особени елементи архитектурни, простичък и леко неугледен... Обаче вътре е много красив. Много уютно и топло място... го усещам... Сега минаваме през нещо като бална зала с големи полилеи и пак така голямо празно пространство... И тя се радва като дете, подскача.

П: А на кое се радва, на самата обстановка ли?

Н: Да.. и на това, че те се разбират... и на самото място.

П: А имаш ли усещане, че е минало много време от онази разходка, в която той й говори за чувствата си и сегашния момент в замъка?

Н: Не, не много време... И сега виждам закуски с много цветя наоколо, с чай, усихват се двамата на масата. Само двамата са на масата. Голяма маса и много уютно и светло стана, сутрешна светлина. Много светлина и много цветя около тях. Бели дантелени покривки, бели предета... Светла стая, светлината влиза на талази вътре и пердетата се развяват. Много красиво място!

П: Имаш ли усещането, че тя живее вече там?

Н: Да, да.

П: Може би са вече официално съпрузи?

Н: Да, точно така.

П: А дали има някой друг в замъка, който живее с тях? Други членове на семейството?

Н: Интересното е, че не виждам да има някой... нали, който да ги обслужва, не ги виждам за сега. Празни стаи виждам. Може би те някак си не се появяват.

П: А роднини някакви?

Н: Не, не. И се чувстват щастливи двамата. Чак ми се насълзиха очите, много... усещане...

П: Много е хубава гледката?

Н: Да.

П: Добре, а този мъж беше много мил с нея, поне както ми го описа. Можеш ли да усетиш неговата енергия по-пълно, какъв човек е? Познато ли ти е това усещане...

Н: Ами... много такъв... добър човек (през сълзи, които се опитваше да спре). Много... на мен не ми обръщай внимание, аз си плача просто така...

П: Да, да, не се притеснявай. Сцената я усещаш много емоционално.

Н: Да. Много добър и много се разбирам с него...

П: А можеш ли да разбереш той само любов ли проявява към нея? Там как се държи към теб?

Н: Много хубаво. Гледа ме с любов, така с усмихнати очи. Нищо не казва, а просто с любов, която излъчва така... от цялото си същество.

П: Значи това е много хубав момент от живота й, както досега не е имала никакви любови... Голямо щастие е сигурно, за нея?

Н: Да. И тя се носи с голяма лекота, виждам я все едно, че лети по коридорите и така и се развяват полите. И сега не е с тъмни, а с много светли – бяло, розово...

П: Весели цветове...

Н: Да, много живи цветове. И рокли на цветя и... И е много жива и много отворена, като истинска жена.

П: Просто разъфтява...

Н: Да, точно.

 

Животът преди да срещне Любовта

Всички въпроси, които й зададох целяха да получим максимална информация за нейния живот, за да я съотнесем с настоящия и да разберем защо й се показва именно този минал живот на тази жена от миналото. Често ние пренасяме енергията на някое събитие, понякога пренасяме тъга, друг път носталгия по някое място, или по човек, или чувство, което сме изживели. До тук в началото регресията ни показа един хубав период, но дали е бил хубав животът й преди това...

П: Това е прекрасно, такива души да се срещнат. А можеш ли да усетиш на нея какъв й е бил живота преди да се срещнат? Защо носеше тъмните дрехи в началото?

Н: Ами... чакай да се върна... Сега съм в някакво по-тъмно място. Стая, която е тъмна. Няма светлина много. Вижда някакъв... като газена лампа ама не точно...

П: Фенер?

Н: Такъв светилник. И тя стои на масата, до масата на стол със светилника... Мисля, че нещо чете. Но така си стои там в тая тъмна стая. Много малка стая... маса, стол, този светилник, някакъв гардероб виждам. Но много просто обзавеждане.

П: Значи тя живее в тази стаичка, а имаш ли усещане дали сама е там?

Н: Да, сама.

П: А част от какво е тая стая, от някаква сграда ли е?

Н: Да, от една малка къща.

П: Живее ли някой друг в тази къща?

Н: Мисля, че са живели, но няма в момента, когато го виждам това, няма други.

П: Но няма някакви роднини?

Н: Не, не. Не усещам да има други... нито деца, нито... родители, нищо.

П: Добре, а в стаята, както я виждаш сега можеш ли да разгледаш наоколо дали няма някой предмет, нейни лични неща, нещо, което да ни подсказва с какво се е занимавала?

Н: Легло виждам. Няма много книги, виждам тази, която чете.            

П: А тя отворена ли е?

Н: Да.

П: Можеш ли да погледнеш буквичките, дали разпознаваш някаква азбука... която си виждала?

Н: Виждам нещо, някакви букви, но не мога да различа. Не мога да позная какви са точно.

П: А ако я помолим тя да ни покаже в тоя период с какво се е занимавала? Как се е прехранвала?

Н: Чакай да я разгледам... Не мога да видя. Някак си в тази сграда я усещам, там... Това е в град. Не виждам градина да има. Не е особено приветливо това място... Въпреки, че не усещам заплаха... просто едно тъмно. Пък тя не може да понася тъмно място. И виждам сега как се вглежда през прозореца навън. За първи път сега видях прозорец. И някак си, като че ли тази къща нямаше много много прозорци. Даже това е първия път, в който изведнъж виждам прозорец.  Много простичко и семпло вътре, чисто е. Няма ... не знам с какво се е занимавала

П: Ако се опитаме да минем малко по-напред от този момент с къщата... да видим някой следващ  ден например какво прави през деня?

Н: Ами видях някакви животни в ръцете й. Като птици, които скубе, но дали да си прави вечеря, за храна или нещо друго... Така видях просто.

П: Добре, може би не е толкова важно, щом не ни се показва, но явно е живяла бедно.

Н: Да, да.

П: А може ли да ни покаже къде е срещнала този мъж, с който накрая заживяват?

Н: Точно се сетих за него преди да попиташ. Даже тези обици някак си ми дойде, че той ги е подарил... Сега виждам някаква зала с много хора и тя така стои отстрани и наблюдава. Може би там са се... срещнали.

П: Но тя е като част от гостите?

Н: Да, да. Но си седи в страни така, не се чувства много комфортно да се впише в средата. Тя е пак с тъмни дрехи и стои встрани. Много светлина има, много оживено е, танци, говорят, смеят се, обаче тя е извън това нещо. Стои встрани и гледа. Не се вписва вътре във веселбата. Не танцува.

П: Не се чувства добре явно там...

Н: Да.

П: Те може би са материално по-добре тези хора и тя се чувства различна?

Н: Да, отделена, отделена. И мисля, че там го виждам как той се приближава към нея и така се запознават.

П: Добре нека да се придвижим пак напред. Видяхме ги как са се оженили и че са щастливи. Нека поискаме сега да ни покажат някой друг важен момент от техния живот...?

Н: Ами сега виждам как се ражда дете, малко бебе. И тя е много щастлива. И двамата са щастливи. Виждам я как го държи и така са си допрели главите тя и бебето.

П: А мъжа й там ли е?

Н: Точно в тази стая не, даже мисля, че може би го няма в сградата. И сега някак си ми дойде, като че ли той е някъде на война или нещо такова.

П: А той не е в града?

Н: Не е там, да.

П: А знаешли момченце или момиченце е бебето?

Н: Мисля, че... момче... май момче. Да. Момче.

П: Добре, нека преминем по-нататък да виидм какво се случва в друг важен момент?

Н: Ами то (момченцето) е по-голямо. Двамата тичат в градините и цветя , пеперуди, ливади...

П: С майката ли тичат?

Н: Да, да. А пък няма.. бащата го няма сега. Не знам къде е. Двамата тичат с бели, светли дрехи и те пак така се развяват от вятъра.. Пеперуди, цветя... много е красиво, много дъхаво. Щурци... и те са щастливи. Него го няма, но не усещат. Не е като загуба, а просто го няма.

П: Не е смърт, а е другаде?

Н: Да, другаде.

П: Или върши някаква работа?

Н: Да... И двамата се чувства много добре заедно. Харесват да са навън, да са на слънце, да тичат, да се радват.

П: Значи имат силна връзка сина и майката?

Н: Да, да.

П: А той сега на колко години е?

Н: Видях го на 5-6 някъде, не всъщност може би повече – 7-8 е...

П: Добре, нека видим... те все още ли живеят сами в онзи дворец? Само тя и детето?

Н: Да, да. Не виждам други. И мъжа дори не е там. Но тя не е притеснена.

П: Добре, нека преминем след още години, да видим какво се случва с тях?           

Н: Ами само едно дете виждам, то е голямо. Вече е мъж, силен, здрав. Пак се разбират добре с майката, но вече той си има свой живот. Обаче този мъж някак си не го виждам пак... мъжа й. Някъде далече е. Да изследва ли нещо... Сега не е точно на война, ами някъде като че ли даже в друг континент да изследва нещо. И се сещам за Африка, не знам защо... И тя е вече така по-сама, нали сина й си има свой живот. Но не се чувства зле. И на това се радва. Защото това е хиляди хиляди пъти по-добро от това, където е била преди в тази сграда тъмната, бедната и дори... дори това, че вече не го вижда толкова често... и детето и мъжа си, не я кара да се чувства зле, ами тя благодари и за това! Че може да има Слънце, да има светлина... да има (разплака се) да има цветя. Благодари за всичко това...

П: Коренна промяна в живота й.

Н: Да, много, много добре е. Тя се чувства много свързана със ... с тревата, с цветята, с птиците, с... като, като едно цяло е с тях и се чувства просто прекрасно. (Когато нещо толкова разтърси човек, то е защото голяма част от тази енергия е пренесена и в настоящия му живот. И осъзнава какво всъщност му е липсвало, осъзнава копнежа на сърцето си)

Н: Излезе навън. Чувства се жива така... много пълно, пълно живее! Някак си пълно живее, не й пречи, че е сама.

П: Тя си има връзка някаква явно с Духа...

Н: С всичко!

П: С Цялото...

Н: Да, точно. Чувства се пълна.

П: Много хубаво усещане... Добре, много интересен живот наистина... Нека се пренесем сега още по-напред, когато е последния ден от нейния живот. Нека я видим жената... Как я виждаш и къде?

Н: Да, пак в тази къща. С бяла коса е, много спокойна, обаче пак е сама. Така я виждам.

П: Тя в момента легнала ли е или... ?

Н: Да, легнала... но, няма страх, няма... не се чувства самотна. Приема това, което се случва, просто го приема... Не изпитва болка от това.

П: А тя знае ли къде е семейството й, какво се е случило с тях?

Н: Сина й си има негов живот, а мъжа пак не го виждам къде е. Той не се е върнал от там, където е отишъл... Или още не се е върнал или тя не знае.

П: Но пак е спокойна? Не се сърди на никой за нищо?

Н: Да, да.

П: Много хубав... А чувстваш ли, че просто, защото е възрастна сега умира или я боли нещо, или има някакво заболяване?

Н: Не усещам да я боли нещо.

П: А много възрастна ли е?

Н: Не, не много възрастна, може би 65, лицето не й е много сбръчкано, но много благородно и пак светло, много светла кожа. Косата само е бяла, да. По-простичко облечена в малко по-убити цветове.

Отделяне от тялото

Смисъла на този минал живот

П: Добре, нека се опитаме да я почувстваме, да я усетиш, когато вече е напуснала това тяло. Когато вече е извън физическото тяло... и е просто енергия и се е освободила. И ми кажи как се чувства тя, когато вече е оставила тялото долу, на леглото?

Н: Много леко се чувства и виждам как се издига над тази стая, над къщата се издига. Продължава нагоре, нагоре и изведнъж е на друго място. На много светло място. Няма очертания, просто светло... И не е ясно, а е точно като мъгла.

П: Като бяла мъгла?

Н: Като бяла мъгла, да. Светло и уютно, и топло, усещане за щастливо и безметежно място, без грижи.

П: Нещо много хубаво описваш.

Н: Да. Все едно в облак, но и не е точно облак. Лекота.

П: А сега ако я попитаме в това състояние, като душа... Какво мисли за току що приключилия живот долу, който остави?

Н: Доволна е. Чувства, че не съжелява за нищо. Няма нещо в живота си, което да е... Което е трябвало да мине е минала. По план. Като приключил успешно опит, така го възприема.

П: Като успешна опитност?

Н: Да, да.

П: А тя знае ли защо е трябвало да остане без мъжа си? Защо така е бил плана, какво е трябвало да научи от него?

Н: Мисля, че да се научи да се радва на всичко, независимо дали е с него, въпреки, че е бил най-голямата любов в живота й. Любовта и усещането й...Човек трябва да се наслаждава от всичко, което вижда. От най-малкото, от цветята, от животните, от мухите, от...

П: Да, да, да. Самото му щастие и радост да не са обвързани с друг човек.

Н: Да, да.

П: Това е голяма свобода.

Н: Със самата нея... Тя го е постигнала. И се е грижила добре и за себе си и за замъка, и за детето си. Живяла е така живота си, в разбиране на това.

П: Доста пълноценно... Всъщност това май е урок, който е много труден за хората. Тя го е научила.

Н: Да. Не усетих нито за миг това, че е сама да я притеснява. Изживяваше пълноценно всеки миг.

П: Без въобще да отдава никаква енергия на това защо съпруга й не идва?

Н: Да. Да...

П: Много силен живот, много мъдра е била. Добре, а от тук нататък сега накъде? Колко време се стои в това място, в което е сега, което описа като облаче, като мъгла? Била ли е там и друг път?

 

Изборът - планът на Душата

Н: Някакво място, в което си почива, но не е за постоянно. Нещо като център за трансфер го усещам. Хем място за почивка, за подновяване, за събиране на сили. Но временно... не за много дълго. След това трябва да изберем друга посока.

П: А това е друга посока, в която да живее нов живот или...?

Н: Да.

П: А след това помага ли някой, когато тя реши и вече приключи този период на почивката? Или тя сама може да прецени?

Н: Сама, мисля, че сама. Чакай да разгледам. А сега виждам и други такива същности, като светлина, нямат тяло, да. В тази бяла мъгла и те също са бели.

П: А те като нея ли са?

Н: Да.

П: Значи, когато избира накъде да поеме и те присъстват?

Н: Да, понякога.

П: А те какви са, същности, които се появяват в бъдещия живот или са друг тип същности?

Н: Не, помощници. Там й помагат да се възстанови и да си се събере. И след това вече тя избира... къде и как...

П: А на какъв принцип се прави този избор тя може ли да ни покаже? Кое я кара да избира едни пред други възможности например?

Н: Ами за да научи нещо.

П: Добре, а може ли да ни покаже, когато прави следващия си избор сега?

Н: Сякаш е на някакво място като разпределителен център и там се взимат решенията, и от там тръгват на някъде... душите.

П: Като по-голямо пространство за стартиране?

Н: Да. Няма толкова мъгла и... като гара, но не е точно гара.

П: Площад някакъв...

Н: Да. Място от където тръгват на някъде душите...

П: А тя сега в нея има ли някакво формирано желание, какво точно иска?    

Н: Да, да.

П: А знае ли предварително целта, защо избира такъв живот и уроци?

Н: За да научи, да изпита нещо ново.

П: Да изпита... т.е. изживяване, усещания, емоция?

Н: Да.

П: Това е като цел... Значи ние хората идваме доста неща да научаваме, чрез разни ситуации...

Н: Да.

П: Добре, а можеш ли да ни кажеш защо не си спомняме, когато идваме на Земята, какво сме искали да научим първоначално в живота? Ето сега виждаме, че тя съвсем съзнателно избира...

Н: Да, абсолютно съзнателно. Като научава нещо тя постига друго ниво на разбиране и това помага на Цялото. Така го усещам.

П: То не е само за нея като опитност...?

Н: Да.

П: ... а все едно я предава и е полезна за цялото.

Н: Да, точно. Помага. И когато отиде на другото място това, което преживява, то помага, някак си помага на другите.

П: Независимо каква е опитността й?

Н: Да, независимо.

П: Новите усещания, преживявания... те са полезни, помагат?

Н: Да, всичко.

П: Негативни неща, също ли помагат?

Н: Да, да, да. Всичко, всичко. Сякаш това Цялото се учи посредством нея, посредством душата. Сякаш Цялото разбира какво е да обичаш, да мразиш, да изпитваш нещо негативно, омраза, дори да убиваш... или да раждаш живот. Това не е всичко, а е част от нещата. А другата част е, че това е също като малки тухлички във... в развитието някак си. Всяко такова излизане в другия свят е като част от развитието на Цялото. Не само да изучава себе си, а и по този начин се развива.

П: И се променя... Значи всъщност всичко се променя постоянно, няма нищо статично.

Н: Дори и с... без значение какво се е случило там...

П: Опита... да. А защо някои хора не разбират, как биха могли като души... самите им личности като дойдат тук и имат тежки изпитания, не разбират как сами техните души биха могли да си изберат такива тежки изпитания? Явно има някаква разлика между това, което мисли личността и това, което душата мисли?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, не, не, не. Те чисто доброволно, абсолютно. И дори те го искат това. Те се развиват, помагайки на Цялото. Те също се разиват сами по себе си с всяко следващо прераждане.

П: Всъщност това и за тях е полезно и за цялото е полезно?

Н: Да, да, точно. А тя си мисли сега, че само най-смелите души избират най-силните изпитания.

П: Така е, да. А всъщност под най-смели души има ли се предвид и такива например, които понякога трябва да направят нещо „лошо“ или да изтърпиш ти нещо „лошо“?

Н: Да. Много смели са тези, които избират точно болести, да изпитат този начин на познание на себе си и посредством това да се развиват. Обаче още по-смели са тези, които избират да навредят, в смисъл такъв...

П: Да изиграят „лошия“ герой?

Н: Да, защото това е начин другите да растат, а самия той, душата, която го прави, след това тя трябва да го отработва.

П: За нея има още допълнителна работа после?

Н: Да. Така го усещам, това е още по-силна душа.

П: А как се отразява на ниво душа, имайки предвид колко фина енергия е душата? Когато дойде в тяло и е приела някаква такава тежка задача – например някой да направи нещо лошо на друг, с цел учебна опитност за другия. Обаче това не са ли много ниски енергии... тука душата се оставя все едно да падне, да извърши престъпление например... не им ли е много тежко на душите?

Н: Значи то е избор. То е заложено като възможност. Обаче човека вече избира дали може да го направи или не. Но то е като договор между тях. И тя поема някак си тежката задача да бъде, дори чрез насилие или чрез убийство дори, да предизвика другите да растат. Но това не е ... в смисъл труден е... тежка, тежка... Смелост се иска за това...

П: А чисто енергийно на душата как й се отразява, когато е слязла в личност и такъв план е направен, например да навреди на някой и цялото това... дори енергиите на агресията и на всичко... тежко ли е?

Н: Ами слиза много надолу. Трябва след това много да работи, да се ...

П: Да се възстанови нагоре?

Н: Да.

П: Но някой явно трябва да го прави щом има нужда – за растежа на другите? Някои души се жертват?

Н: Сега ми идва и че това е един от вариантите. А друг вариант е, друг вариант е, когато загуби връзката с духовната си част. И когато точно така, под някакъв похлупак я виждам, и тази връзката им изтънява и тя остава точно в тази ниска вибрация... и още по-ниско слиза и слиза. Това сега не мога да преценя дали е плод само на този избор, който прави като човек, или е част от плана. Не мога да преценя това.

П: Самата загуба на връзката?

Н: Да.

П: Но това е другия вариант за попадане в тези, ниските енергии? Нали за това говорехме? Освен, когато извърши насилие...

Н: Да, че може би не толкова да е планирано да го извърши, а като възможност и вече самия човек да види... и тука нали става израстването. Той кой път ще избере. Тука вече не е... Сега малко по-ясно го видях – не е като планирано предварително, като че задължително ще стане, а възможност за избор. Той при тези условия какво ще избере.

П:  Да, дават му се като условия на задачата, но пак в крайна сметка има последна финална дума самата личност има?

Н: Да.

П: И кое ще надделее в него...

Н: Ето тука вече от него зависи дали ще продължи към израстването или ще си седи, или ще се върне дори по пътя.

Планиране на тежки инциденти

П: А когато се прави... Когато е планирано, че някакъв човек трябва да загине по някакъв начин и друг човек, който просто служи за това – да речем кара автомобила и предизвиква катастрофата или... или става убийство при кражба или нещо, което по начало е непреднамерено... Какво се случва с душите? Единия – да речем е планирано да загине по такъв начин, а този който причинява...?

Н: Ами всичко е единствено за урок. Единият изпълнява договор. Този, който загива изпълнява договор за близките си.

П: Да, за да им предостави на тях поле за учене.

Н: Но едновременно с това изпълнява и договор с този, който му нанася...

П: Аха, учебната опитност е за всички?

Н: Да.

П: Всъщност и за този, който причинява смъртта, за всички абсолютно... Значи те са доста напаснати нещата?

Н: Да, да, много. Като някакво такова договаряне, което е толкова сложно, че е извън нашата способност да си го представим. Много някак си се напасват хиляди неща. Предварително.

П: Добре, а сега, когато тя вече стои и е решила къде ще ходи, и е избрала, може ли да ни каже... Ти сама каза, че всъщност всичко е препоръчително, като възможността се дава, но реално личността избира дали да се възползва от тези възможности. В смисъл, че не е твърд 100 % план?

Н: Понякога, понякога. Понякога има неотменими неща.

П: Те качествено ли се различават от другите по някои характеристики? Тези, които са неотменими... по ли са важни за някои хора?

Н: Ами когато душата е решила точно това да изпита. Нещо конкретно е.

П: Значи то пак от нея си идва?

Н: Да, да, да. Като част от плана. А имах предвид избор – после вече самия човек, душата като се инкарнира и самия човек, той да направи избора, по кой път да поеме, в тоя смисъл.

П: Аха.

Н: След това му се дава възможност да избере. А иначе душата всичко си планира преди това... как да кажа, „в различна степен на случваемост“ някак си. Някои неща със сигурност. Други – не толкова. Като възможности...

П: Да, да. Явно приоритети дава, но някои са по-важни.

Н: Пак всичко е с цел, някак си го виждам като много-вариантност. Ако човека избере единия начин, нещата тръгват в друга посока. А има някои неща, през които минава, защото така е решила душата, че през това ще се мине. Защото трябва за да се развива. А други можеш да минеш и по други пътища.

П: Разбирам, пак си е нейна преценка.

Н: О, да, да. Всичко е нейна преценка. Като залагане на предварителни неща... А после вече човекът понякога той... но тя пак го насочва.

П: Но понякога пък той избира някои от вариантите, които пак тя му е дала. Всичко си е в рамките на тези предварителни цели, които има самата душа.

Н: Да.

................. край на първа част......................