четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Сънища ли. . . много-измерни преживявания, комуникация, билокация, срещи

Има някои мелодии, които отварят душата, отварят достъпа до спомените... и те натъжават, но не знаеш защо... нещо извън този живот, извън материалния свят, за което копнееш и усещаш само понякога, в такива мелодии...

Така и тази статия е провокирана от една такава мелодия.
Първият път, когато разбрах връзката й с мен по някакъв начин беше в един мой сън, когато видях композитора и чух името му.


Отдавна не съм споделяла сънищата си... обаче колко много живот има в тях, и всеки който сънува и помни по подобен жив начин, знае какво имам предвид...

Преди няколко месеца (2-3) сънувам, че съм си на моето село (любима дестинация за едни от най-силните ми сънища). Бяхме в бабината къща, в стая, която наричахме "антрето". Там го видях - мъж на около 40, с тъмна леко дълга, права коса, бяло лице, усмихваше се. Разбрах, че е Клинт Мансел (известният композитор) - който щеше да има концерт същата вечер някъде и аз знаех че ще отида. Сочеше ми нещо долу на пода и ми каза: "Когато използваш нещо трябва и да даваш, да даряваш". В същия момент осъзнах, че той говори за своята божествена музика. И ми сочеше една камара от цветя и чанти на земята, сякаш там се събираха помощи за нуждаещи се. Толкова ярко запомних тази сцена.

На другата сутрин както обикновено скоро след ставане пуснах компютъра и музика. От всичките няколко стотин песни зазвуча първо тази...

И останах като поразена, тогава целия сън ми дойде в ума, и сълзите ми тръгнаха сами, сякаш мелодията от песента ми проговори, бръкна надълбоко и изкара на светло нещичко, което бях забравила, че е там, толкова наблизо, в мен...

Напоследък срещам термина много-измерна реалност. Е това за мен беше едно много-измерно преживяване. За няколко минути докато траеше мелодията аз не бях тук, в стаята, а на друго място, там където извираше това чувство, все едно дълбоко в сърцето си, но го усещах като безкрая на космоса.

Благодарна съм за този сън и усещането, което ми дава тази вълшебна музика.
Сигурна съм, че и вие приятели имате такива отключващи, душевни мелодии, божествени звуци, които ни говорят - но директно на нашите души, а ние единственото, което можем е да се оставим да потънем все по надълбоко и надълбоко в това подобно на транс и същевременно много емоционално и разтърсващо състояние.



Но причините да започна да споделям днес са други.

Чрез работата си срещнах първия си случай на човек, който преживява неоспоримо - Билокация. Не съм срещала много информация по темата, а още по-малко споделен личен опит. Термина по принцип означава - човек, който има способността да бъде на две места едновременно.

Ц. Н. е едно много нежно същество, много красива жена. Когато се срещнахме не подозирах какво ще преживея с нея. Тук ще разкажа 3 от сънищата й, които са истински случаи на билокация.
Но аз самата станах свидетел по време на работата ни в регресия на подобно преживяване. Момент, в който тя изживя последните мигове на своето дете на тази земя.  Явно в отговор на копнежа на сърцето й да разбере как е изкарал той последните си мигове живот, спонтанно тя се пренесе на мястото на инцидента и започна да вижда и усеща, да разбира мислите и цялото преживяване на своя син. Ето колко силна може да бъде майчината обич.

Това не е нещо, което се дава на всеки. Всъщност от цялата ми практика това е едничък единствен случай. Много силен дух трябва да имаш за да издържиш на всичко това, и много любов и вяра. Вярвам, че всички страдания, които е преминала са подготовка и пречистване. Вярвам в тази сила, на която станах свидетел.

Първият сън на Ц. е през далечната 1995г. през онази нощ тя сънува, че е мъж, вижда през неговите очи, все едно живее онзи живот, който вижда. Тъкмо е държал реч пред огромна публика и излиза от някаква сграда. Вижда лимузините отпред, колоните на сградата, от която излиза, стълпотворението от хора, охраната, която е наблизо. В следващия момент от дясно се появява човек, който стреля 3 пъти. Следващото, което той (тя) вижда е самия паваж долу, когато пада на земята. И тук сънят/преживяването не спира. Следва усещане за леко изтегляне  нагоре и тя вижда как душата напуска тялото много леко и бързо.
Това е първото преживяване на смъртта, което чрез сън жената изпитва лично.

На следващия ден споделя "интересния "сън" на приятелки. След няколко дена - сънят е сънуван в Четвъртък - в Събота съобщават за убийството на Ицхак Рабин, израелския министър-председател. Всичко, което е видяла в съня си през очите на мъжа, е абсолютно съвпадение с мястото и начина на убийството му, включително и от къде идват изстрелите и броя им.

Слушайки разказа й се запитах защо ли са й дали от духовния свят това преживяване, сигурно има някаква цел. Обяснявах си го и като един вид пророчески сън, връзка с информационните полета какво е предстояло да се случи...
Но слушайки следващите сънища случили се през следващите години - всъщност не много отдавна от наши дни, се убедих, че тези нощни изживявания са много различно нещо.

Следващия сън - тя отново вижда през очите на друг човек. Този път е младо момиче, което се вози на мотор, зад гърба на своя приятел. За няколко секунди се развива цялата катастрофа пред очите й, а тя е участник, не наблюдател. Мотора се удря в автобус, момичето загива на място, а душата отново чрез същото леко изтегляне излиза нагоре.

На следващия ден жената чува от приятелка, която пътува по южната магистрала, че трябвало да чакат много дълго заради страшна катастрофа и описва инцидента, както е видян в съня. Този път срока на изпълнение е много по-кратък в сравнение с първия случаи - само 3-4 часа по-късно.
Отново се запитах защо ли й се е случило това нощно преживяване... само пророчески сънища ли са и защо дори да е пророчески, защо е нужни да изживява всичко толкова реално с душата на пострадалия човек

 


Не е ли реалистичното и детайлно описание доказателство, че тя е била действително там в центъра на събитията преживявайки всичко от първо лице...

И защо сякаш преживяванията на Ц. се надграждат, сякаш всеки следващ път става по-сложно и по близко до времето на реалното събитие.

Този извод не го правя от тези два случая. Следва третия сън на Ц., който толкова силно я разтърсва и от който се събужда през нощта.

Този път тя е мъж, кара таксиметрова кола, а на задната седалка има пътник. В един момент пътника се пресяга с нож, а шофьора (тя) хваща ножа с ръката си, макар че това го порязва. Но все пак пътника успява да забие ножа в крака на шофьора. Следващите мигове тя, в тялото на мъжа, седи и усеща как кръвта и живота й изтичат. Много реалистично преживяване до края. Накрая отново следва позната усещане и душата се изтегля нагоре.
Тази нощ тя се буди разтреперана от "кошмара" който е сънувала, както си помисля тогава.

На следващата сутрин става и се приготвя за работа. Вика си такси за работа, но таксито закъснява много. Идвайки колата тя леко се скарва на шофьора защо закъснява, че и тя ще закъснее за работа. Тогава шофьора я пита учуден - "Е, не знаете ли какво е станало?! Убиха колега тази нощ." Това сякаш натиска спусъка и целия спомен от нощното преживяване се завръща. Сълзите й тръгват... как няма... такова силно съпреживяване. Тя успява само да пита от какво е умрял - потвърждават й - от кръвозагуба. Всичко съвпада! Това събитие тя вече е преживяла в момента на смъртта, реалния, истинския момент, не по-рано, не като пророчески сън... Целия ден е като зашеметена, сякаш нито тук на земята, нито в Отвъдното...

Билокация...

Защо смятам, че тези случаи са такива примери... Информацията, която вижда и преживява лично младата жена е толкова детайлна и видяна по начин, който е възможен единствено от участника във всеки от тези инциденти. Същевременно тялото й се намира в леглото в собствения й дом. Така се изпълнява условието да се намира на две места едновременно.
Билокацията е способност  и проявление на нашата многоизмерна същност. Когато сме в това състояние няма ограничение от време-пространство-материя.

Независимо дали ще приемете термина като описателен за случилото се със Ц. Н. описаните събития пробуждат много въпроси.

Защо й се случва? Защо вижда именно тези няколко души?

Моите лични разсъждения са, че известния израелски политик е избран неслучайно за тази първа и много важна опитност за да обърне Ц. внимание на "съня" си. Ако не е било с известен човек, за който да научи от медиите в последствие, едва ли щеше да допусне, че реално е преживяла смърт и отделяне на душата на човек.

Следващия случай с младото момиче я доближава още повече до момента на реалните събития. Докато накрая преживява убийството на таксиметровия шофьор в самия момент на развитие на събитията.
Защо е била нужна тази градация? Дали за да не се изплаши самата тя и да успее да го приеме постепенно?

Вярвам че това по някакъв начин е свързано с душата на Ц. и с нейната мисия и способности. Вярвам че това има ефект и влияние и върху онези души, с които тя е прекарала последните им мигове, с които е разделила един дъх на физическото им тяло... Както знаем времето е илюзия и то не е нещо реално, съществува само на Земята за удобство.
Следователно от много-пространствена перспектива независимо, че е видяла първия и втория сън малко преди развитието им на земно ниво, тя реално е била там именно в момента на случване и заедно с душите на хората в последните им мигове, точно както е била и с последния случай.
Вярвам, че по някакъв непознат за нас начин, непознат, докато не срещнем и други такива случаи, Ц. Н. е подкрепила душите на тези хора. Помогнала им е.
И това обучение, което самата тя е преминала по този начин тепърва ще има да се развива.
Тази история трябваше да бъде разказана.

Сънищата са едно необятно поле за учене и изживяване на опитности, малко известно сред хората.

В тях получаваме много послания... което ме подсеща за онова, с което започнах тази статия - музиката и посланието от моя сън с Клинт Мансел - "Когато използваш нещо трябва и да даваш, да даряваш". . .

Това почувствах тази сутрин с тази песен от филма "The Fountain" - Xibalba, която ми напомни за всичко онова, което ми се дава като преживяване, връзката, за която съм безкрайно благодарна... и осъзнаването, че трябва да давам, да споделям онова, което ме е разтърсило дълбоко и което смятам, че може да ви хареса, да ви накара да научите нещо ново или да се засмеете.

Колко малко истинско общуване се случва в днешния свят... колко много маски и фалшиви фрази, никой не говори онова, за което душата му иска, рядкост е да чуеш лично мнение, да не говорим пък лично преживяване по теми като тези...
От нас самите зависи да има повече истинско споделяне и осъзнати разговори. От теб зависи!



3 коментара:

  1. Всъщност главното в историите с Ц.Н. не е биолокацията. При нея преобладава майчината енергия, щом закриля непознати хора в мига на смъртта им, просто има необикновена мисия - Пазител - да превежда души.Тя буквално се "слива" с тях временно, за да се преодолее тежкия преход към Смъртта при една внезапна смърт. Има си хора, родени да поемат негативите на околните и това им е мисия. Вероятно просто могат да "поемат" повече. Предполагам майчината енергия е в основата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, напълно съм съгласна Юлия, много добре си усетила нейната мисия. Вярвам, че тя ще помогне на още много души, когато е нужно...

      Изтриване