Луси Регресия - интересни съдби и взаимовръзки описани в 3 часа

Много интересни съдби и взаимовръзки описани в няколко минали живота и пояснения от духовния водач в два отделни записа с обща продължителност 3 часа.

За онези от вас, които се притесняват от дължината на регресиите - човек не усеща, лежи си удобно и цялото преживяване се чувства като 15-20 мин., защото съзнанието е ангажирано в изследване на интересното действие и картините, които улавяме.

Емануел Сведенборг - най-великия поход на един мъдрец и мистик в търсене на човешката душа

"Господ отвори очите ми"

"Аз съм виждал неща, които лежат дълбоко скрити у човека"

"Аз съм напълно наясно, че мнозина ще кажат, че никой не може да разговаря с духове и ангели, докато живее в тяло, че това е фантазия."

"Но всичко това не ме възпира, защото аз видях, аз чух и аз почувствах."

Гениален изобретател и един от най-популярните европейски учени на своето време, овладял всяка област на познанието, която изследвал.
Сведенборг стигнал до осъзнаването, че науката сама по себе си не е край.
По средата на живота си Сведенборг започва най-великия си поход - Търсенето на човешката душа.

Като учен той станал способен на толкова интензивна концентрация, че дишането му на практика спирало, преживяване познато на светци и мистици от Изтока и от Запада.
Когато фокусирал тази концентрация върху писанието той се озовал в състояние на двойно съзнание едновременно осъзнавайки духовната реалност и физическото си обкръжение.
И Сведенборг, както тези визионери преживял една дълбока трансформация.

По време на два последователни Великденски периода той имал видения на Христос.
Второто през 1745 г., когато той бил на 57 години го призовало към един напълно нов начин на живот.

"И от този ден нататък аз се отказах от изучаването на светските науки и се захванах с духовните неща."

"Господ отвори очите ми така че посред бял ден, аз можех да виждам другия свят  и в състояние на абсолютна будност разговарях с ангели и духове.”

След като духовните му очи били отворени Сведенборг отдал по-голяма част от писането си за обяснение на Писанието и също за документиране на своите духовни преживявания.

След неговото духовно пробуждане той открил средства да започне да интегрира науката и духа чрез внимателно наблюдение и непрестанно записване на неговите изследвания в духовните измерения.

Той също знаел, че трябва да се обърне към растящия духовен скептицизъм у човечеството, който бил захранен от новата вяра в науката.

Така през следващите 30 години той старателно документирал своите пътувания в другия свят и това, което открил се оказало необикновено.

Сведенборг съобщава, че е преживял лично какво означава да умреш с цел да му се покаже какво е преживяването на смъртта.
Той описва продължението на нашето пътуване в задгробния живот, което следва след смъртта на физическото тяло.

Щателното водене на записки у Сведенборг произвело едно от най-обширните документирания на преживяванията на смъртта, които някога са записвани.

Сведенборг ни учи, че човешкия ум в действителност е в човешката форма и че ние вече имаме един дух, който е жив във духовния свят дори през по-голямата част от времето ние да не усещаме този свят.
Когато ние пристигнем в отвъдния свят ангелите гледат на това духовно тяло, което е в напълно човешка форма. И невероятно звучи, но те могат да прочетат всички събития в нашия живот, записани там.
Травмите, през които сме преминали, добрите решения, които сме взели, лошите решения, всички те са изписани на тялото ни.
Все едно ние сме видеокасета и те просто пускат касетата и веднага виждат събитията в нашия живот и най-важното - Какво обичаме и кои сме!

Това е "Книгата на Живота", за която толкова се говори.
Вие имате пълна вътрешна памет, която съхранява всичко, което ви се е случило, всичко, което сте казали и помислили, и прочели.
Всички събития във вашия живот са съхранени по най-съвършения начин във вашата духовна книга на живота (духовното тяло).

Сведенборг научава, че след смъртта душата се придвижва през прогресия от състояния.

Целта на този процес е рая но това е рай много по-различен от този, който повечето организираните религии са ни накарали да очакваме.

Сведенборг описва един небесен свят, който е оживен, на много нива и има много страни.
Сведенборг съобщава, че небесните общества са съставени от хора, които се привличат, заради вътрешното си сродство, без оглед на каквито и да е външни разлики, които може да са ги разделяли преди смъртта.
И подчертава отново, че истината за нашата вътрешна същност
е един от управляващите принципи на отвъдния живот.
Същата тази вътрешна същност предопределя нашия път, нашата дестинация и нашите визуални преживявания по пътя.
Разбирането на Сведенборг за визуалното качество на отвъдния живот се намира в неговото невероятно откровение, че нашите мисли са такива мощни средства, че света, който виждаме около нас, директно се формира от това какво мислим, независимо дали е божествено или адско.


"Църквата на Бога се състои от всички онези, които са живели в доброто на милосърдието, според тяхната собствена вяра."

"Църквата на Бог е вселенска."

Още за посланията и информацията дадена на човечеството чрез Емануел Сведенборг и неговите 27 години общуване със света на духовете и ангелите в това видео:

и 4те  негови книги преведени на български език:
- 
НЕБЕ И АД  (издателство Кибеа)
-
Книгата БИТИЕ Небесните Тайни
-
Земите във Вселената 
- 
ПОСЛЕДНИЯ СЪД
-

Книгите на Емануел Сведенборг, които не са преиздадени може да се намерят тук: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F1%E2%E5%E4%E5%ED%E1%EE%F0%E3


Преживяванията на Сведенборг в духовните сфери му предлагат рядката възможност да донесе обратно една динамична и практична философия.
Такава, която може да помогне на другите да намерят по-голямо удовлетворение и смисъл на живота си.

Той ни съветва усилията да станем по-добри хора като намерим и изкореним недостатъците си трябва да се правят без строго само-осъждане и когато се изправим пред трудности ние трябва да останем положителни и да намерим сила чрез молитвата.

Дори извършената неправда и зло, казва той, може да са полезни, защото от тях можем да научим какво да не избираме и че няма никаква свобода, ако нямаме избор.

Той акцентира, че зависи от всеки от нас да изберем свободно да правим добро и да правим това по един любящ и внимателен начин.

Философията на Сведенборг за любов в делата била наречена Теология на Полезността, която се превръща в мощен метод за личностно израстване и духовно развитие.
Една от най-великите му теми и наследство е идеята за Полезността.
Идеята, че за да бъдеш духовен ти трябва да си активен в този свят.

Сведенборг акцентира на любовта Любов към Бог и любов към ближните.
Любовта е нещо осезаемо, изразено чрез дела, чрез полезност, което означава да правим неща за другите хора, използвайки нашите собствени таланти в тяхна полза.
Смисъла на полезността е любовта, която вие влагате в действия.
Не е нужно да сме съвършени, но да ни е грижа, това прави огромната разлика в самото естество на това, което правим.

Сведенборг казва, че един от нашите адове е изключителното мислене само със себе си.
Въпроса, който се появява.
Какво е противоположното на това?
Защо да си загрижен за събратята си човешки същества?
И в тази връзка идва идеята на Сведенборг да бъдем полезни.
Още повече, че ние вероятно сме най-здрави и психически и емоционално, когато служим на другите.
Има един японски вид терапия, основаваща се на това, която се нарича  Найкан - терапия. При нея хора, които страдат от дълбока депресия или нервност или невротична самовглъбеност, са излекувани, като помагат на други хора в прояви на милосърдие и благотворителност.
Въздействието от вършенето на полезни дела върху живота на един човек може да се види, само ако се преживее.

Идеите на Сведенборг за естеството на духовната реалност са повлияли много забележителни хора по целия свят.
Писатели и артисти често са били катализатори за дълбоки промени в обществото.
За това не е изненадващо, че прозренията на Сведенборг били първоначално възприети, а после изразени по безброй начини от такива отличаващи се европейски писатели като:
Гьоте, Балзак, Елизабет и Робърт Браунинг, Бодлер, Колридж, Йейтс и Достоевски.
Други значими личности повлияни от идеите на Емануел Сведенборг са Уилям Блейк, Ралф Уолдо Емерсън, художествено движение „Хъдсън Ривър”, Томас Коул, заедно с Фредерик Чърч и Джордж Инес. 
Редица значими американски архитекти от 19 век били последователи на Сведенборг и неговата теология вдъхновила произведенията им - Даниел Бърнам, Джон Рууд и Луис Съливан, бащата на съвременния небостъргач.

Появи се гордост там, където се говори за духовност

Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?

Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?

Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?

Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази  в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.

Появи се гордост там, където се говори за духовност. 

Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.

Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.

Забравихме какво е смирение и кротост.

Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата. 

През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита  в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.

По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората. 

Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.

Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.

Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.

В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.

Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.

Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.

Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.

Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..

В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.

На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.

През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.

Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.

За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.

През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика  с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.

Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.

Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.

Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.

Регресията сама по себе си не е доказателство за  живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.

В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.

 Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...

А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.

Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да  изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?

Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.

Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.

А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват.  Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.

Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.


Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.

Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.


Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.

Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.

Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.

Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.

Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.

Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.


:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.


Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.

Как и Защо да сънуваме Осъзнато - Интервю на Лилу Масе с Чарли Морли

превод:

Павлина Николова

Здравейте, aз съм Лилу от "Jucy Living Tour"
Ние сме в Лондон, Англия, защото това е невероятно място и има изключителни учители.
А аз обожавам да говорим за осъзнато сънуване.

- Здравей Чарли.

- Здрасти, как си?

- Добре съм, вълнувам се, че ще интервюирам теб. Да водим разговор за осъзнато сънуване
е може би един от най-интересните разговори да имаш знанието, което може да промени живота ти в състоянието на сън!
Ти кога откри как работи това и как може да повлияе на живота ни?
Прочетох толкова много неща за теб.
Знам, че си автор на изд. "Хей Хаус", поздравления за което.
Видях и твоето участие в ТЕД, вие също може да го гледате: 

"Сънища на пробуждане" е твоята книга (Dreams of Awakening) - изцяло за осъзнатото сънуване,
но е някак си по-различен поглед от обичайното, което се пише за осъзнатото сънуване.

Каква е твоята гледна точка?
Как това може да повлияе на живота ни сега?

- Добре, значи първия въпрос беше как за първи път попаднах в това...


- Като се развълнувам и засипвам човек с безброй въпроси.

- Това е хубаво, аз също се вълнувам. Осъзнатото сънуване ме кара да искам да изтичам на улицата да хвана някой човек и да му извикам - Хей, чу ли новината!
Това е невероятно и е великолепно, че ти си ентусиазирана.
Мисля, че първия ти въпрос беше кога започнах с това - 
Когато бях на 12 години за пръв път започнах да гледам към осъзнатото сънуване.
Исках тази специална маска, която се носи, слагаш я докато спиш и се очаква да възпроизведе у теб осъзнат сън.
Това е първия ми спомен от такъв тип преживяване.
Мислех си - Осъзнатите сънища са много готино нещо, искам да го правя.

На 16 години започнах да практикувам осъзнато сънуване. Купих си книги и сам се научих как да го правя. Използвах го само за секс и скейтбординг, които бяха моите главни цели по онова време. И няколко години по-късно се насочих към Будизма
И там срещнах термина - Йога на съня.
Казаха ми, че Йогата на съня е сбор от практики, които съдържат упражнения по осъзнато сънуване в ядрото си.
Тогава им казах, че аз правя осъзнато сънуване.

Те ме питаха за какво съм го използвал. Беше ме срам да кажа - секс и скейтбординг и подобни неща...
Учителят ми каза, че го използва като духовна практика. Бях впечатлен - звучеше много яко.
И аз можех да го използвам за духовна практика.
Тогава започнах да приемам осъзнатото сънуване по-сериозно и да го виждам като потенциално тренировъчно поле за психологическо интегриране и духовен растеж

И повече от това!
Това, което ти правиш - за будистите това е истинско обучение за смъртта!


- Разкажи ни повече за това.


- Една от основните цели на осъзнатото сънуване и обучението по Йога на съня в тибетския Будизъм е подготовката за смъртта и състоянието на смърт.
Всеки път, когато се упражняваш в осъзнато сънуване ти реално се обучаваш за смъртта и момента на смъртта.
Теорията зад тези думи се основава на състояние след смъртта наречено - Бардо.
Брадо на Санскрит означава - място помежду.

Изглежда, че ти не просто умираш и си прероден. Ти умираш и влизаш в състояние Бардо,
което е един вид преходно състояние, подобно на сън халюциногенно преживяване.

- Подобно на онова по-мъгляво, което Ибън Алекзандър описва в своето преживяване близко до смъртта, някакво странно място или не е?


- О да, мисля че вероятно е доста странно. Потока на ума е разделен от грубата телесна форма и е обърнат навътре, преживявайки същността на твоята лична карма.
И да, това е доста... доста лудо място...

Повечето от нас преминават през Бардо напълно безсъзнателни, както преминаваме през нашите сънища напълно безсъзнателни.


- А някой и през живота минават напълно безсъзнателни!


- И през живота - да...
Ако можем да се обучим в осъзнато сънуване тогава  ни се отваря възможността да бъдем осъзнати в състоянието Бардо.
Точно както в осъзнат сън ние си казваме: - Аха, аз сънувам.

Ако се тренираме за това после ще можем да кажем: - Аха, умрял съм.

И веднъж като постигнем това разбиране: - "О, аз съм осъзнат след смъртта в състояние Бардо",
това отваря възможността за пълно духовно пробуждане в момента на смъртта
Това е!

Приема се за много по-ценна практика в тибетския Будизъм отколкото в Запада.
Когато обучавам хората от Запада в осъзнато сънуване то се свързва с ню-ейджърски, безотговорни, ненаучни неща.
На рафта за книги то е редом до отвличане от извънземни и подобни теми...
А би трябвало да е редом до трансперсонална психология и духовни практики.

Точно такъв тип методи можем да използваме за да се включим в осъзнато сънуване

- Точно това харесвам в теб. Ти си много земен, много непосредствен и забавен, а това са хубавите знаци за добрия учител. Много се вълнувам, че водим този разговор.
И да поговорим за "Сянката", защото ние трябва да се справяме с нашата Сянка.
Както казваш ти в твоята книга и семинари, които говорят за това как да се справим със своята Сянка.
И в следствие възможно ли е да умрем в по-голям покой?
Каква е гледната точка при Будизма и спрямо твоето лично възприятие?
Ако се справим със Сянката си, не само животът ни е по-добър, но също и този преход в този друг свят ще бъде?

- Да, относно подготовката за смъртта и умирането хората често ме питат: Аз как ще разбера?
Ще съм буден ли да разбера, ако е проработило?
Да се върна ли като малко дете и да кажа - "Момчета, проработи
преминах през Бардо осъзнато."
Не знам, но мога да ви кажа следното

ПРЕМАХВА СТРАХА ОТ СМЪРТТА

За мен сега, след обучение по осъзнато сънуване от 14 годишен - аз съм много по-малко уплашен от смъртта от всеки друг път досега.
И дори сега има част от мен, която би приветствала един аспект от преживяването на смъртта
с чувство за приключение, защото знаеш че има нещо проактивно,
което можеш да направиш за да се подготвиш за този момент.
Ти не си пометен от ветровете на своята карма. Ти имаш поне нещо, което можеш да направиш
да се подготвиш за този момент, да се подготвиш за този момент...

И смъртта става по-малко момент на абсолютен страх и липса на пълна осъзнатост.
А по-скоро нещо, в което може да навлезем може би с малко повече осъзнатост и малко по-малко страх.
И ако това е всичко, което постига това обучение - заслужава си.
Като имаме предвид и факта, че ти дава потенциала да станеш напълно осъзнат в състоянието след смъртта - Бардо.
Или поне да се проводиш към благоприятно прераждане
Ако не да изпиташ този вид чисти реалности на съществуване, които могат да бъдат достигнати през Бардо състоянието


- А как това повлиява твоята реалност тук, понеже сме тук, познаваме поне тази реалност?
И в която можем незабавно да видим резултатите...


- Това обучение за състоянието на смъртта те събужда за Това Тук
Големият парадокс е, че когато сме по-запознати със смъртността си това ни събужда за живота.
Не е нищо от сорта на: "О Боже, ще умрем. Осъзнато сънуване е за подготвяне за смъртта, ужасно е..."
Точно обратното е!

Точно обратното е!
Всяка нощ, когато се упражняваш в осъзнато сънуване, ти получаваш това напомняне -
"Това е свързано със смъртта и умирането."
Припомнено ти е - "Утре може да е последният ми ден, нека го оползотворя!"

Прекарайте този ден помагайки на хора, достигайки пълния си потенциал.
Да изживеем деня бъдейки всичко, което можем да бъдем.
Защото ние нямаме никаква идея кога ще дойде моментът на смъртта.
И много млади хора, особено моята възраст имат един вид арогантност - че ще живят толкова дълго.
И надяваме се да е така, да имаме дълъг и изпълнен с енергия живот.

Но кой знае кога ще умрем?

И ако това е практиката, която може да ни подготви за този момент не само ще навлезем в това състояние с усещане за придобита сила. Но също ще изпитаме радост от всеки ден, който изкарваме в този сън.
Защото ние виждаме, че също както можем да станем осъзнати в съня, ние можем да се осъзнаем и в това състояние.
И да преминем отвъд усещането за "себе си" и "другите", и да видим, че ти си аспект от моя сън и аз съм аспект от твоя!
И заради това можем да бъдем добри един с друг и да не насаждаме този страх от "другия".
Това чувство за изолация, това усещане за егоистично право, което ни поставя над другите живи същества.
Да видим, че сме част от същото нещо. 


- Нашата гледна точка омеква. Няма едно и две, има само Едно.


- Определено смекчава гледната точка
Моят Учител - Lama Yeshe Rinpoche каза 
"Осъзнатото сънуване ти дава чувство за хумор"
А аз казах: Чувство за хумор?
 "Да, виждаш живота много гъвкаво, много подвижно."

Веднъж като видиш подобните на сън характеристики на това състояние, придобиваш това чувство за хумор. Защото виждаш, че не е толкова черно и бяло, не е толкова устойчиво.
Има една гъвкавост в преживяванията ни в живота и можем да избираме.
Въпреки, че не можем да изберем това, което вече плащаме, можем да изберем да избегнем страданието, което често е нашата версия на "плащане".

И когато в живота ви дойде болката -  Вижте болката, почувствайте болката и използвайте истинската страст, която се съдържа в болката.
И въпреки това го няма това чувство за страдание или чувството - "Иска ми се да се махне"

Изживяваме живота такъв какъвто е... И доброто и лошото...


- Животът е като съня - можем ли да кажем това?


- Да, можем да кажем, че животът е като сън или подобен.
Не мисля, че е толкова просто. Това не е само един космически сън, сънуван от Създателя


- Илюзия може би?


- Да, определено изглежда илюзорно.

- Холограми казват някои хора?


- Изглежда, че както и при състоянието на осъзнато сънуване ние знаем, че проектираме нашата реалност. В това състояние ние също проектираме част от нашата реалност.
Може би не всичко. Може би съществува екран, на който проектираме.
Но веднъж като осъзнаем, че нашите проекции създават нашата реалност можем да върнем лентата назад и да погледнем своите проекции.
И да видим, че можем да започнем да проявяваме този живот.
И един от най-важните аспекти на проявлението, за който доста от ню-ейджърите изглежда забравят е            

СЪСТРАДАНИЕТО

Не е просто  "Искам яхта, наистина искам яхта, искам нови гърди...
и си правим Стена на мечтите:
"Искам 10 000 паунда повишение, искам нови гърди, искам яхта..."

Няма Състрадание, нито мотивация в това.
Но ако ние визуализираме и се опитаме да проявим, да бъдем по-любезни, по-внимателни,
можем да бъдем по-състрадателни същества.
Това е нещо, което можем да проявим и което може да помогне и на другите.


- Как виждаш ти Сътворяването? Виждам, че използваш тази дума...
Това е нещо от самото начало на интервюто. Аз вярвам, че ние сме съ-създатели. Чудех се какъв е аспекта на сътворяване свързан с осъзнатото сънуване?


- Осъзнатото сънуване е директно обучение в сътворяване. В осъзнат сън ти буквално сътворяваш. Ти си и сънуващия и съновидението. И прожектора и прожектираната информация. Ти създаваш съня и едновременно с това го изживяваш.
Ако ти искаш най-директния опит на проявлението как ума твори имай осъзнат сън.
Ако си в състояние на осъзнат сън и си мислиш: "О, мисля, че нещо лошо ще ми се случи",
това е най-лесния начин да ти се появи образ от някой кошмар (самото мислене).

"О Боже, наистина усещам, че ще срещна Лилу в моя сън"
Бам!
В ума ти се появява проекция на Лилу. Така виждаш как ума създава проявления.
Това може да бъде малко странно. Някои хора казват - аз те посетих в съня, или ти ме посети в съня. 

- Трябва ли и двамата да имате едно и също намерение за да се случи това?

- Да, определено. Но изглежда невъзможно...
Ако аз имам сън за теб, а ти имаш сън за мен и е нощ, казваме, че имаме споделен сън.
Но може да не е така, може просто да сме се сънували един друг.
Ако изкараме деня в зоологическата градина и двамата сънуваме тигъра през тази нощ
не означава, че е споделен сън, а че и двамата сме сънували това, което сме правили през деня.

Но можем да си направим експерименти с цел проверка.
Ако аз стана осъзнат в съня и ти също, тогава един човек може да влезе в състоянието на осъзнат сън на друг човек. И да предложи парола, която може да бъде доказателство в будно състояние. Това е нещо, върху което работя последните години с моята годеница. Все още не мога да кажа, че имаме директно попадение.
Имахме няколко опита, при които тя опита да изпрати космат мамут в моя сън.
А аз имах осъзнат сън по същото време, времето съвпадаше.

И изведнъж в съня ми идва слон.
Беше градска среда и се запитах - Какво по дяволите, прави слон в осъзнатия ми сън?
Дойде към мен, поклати глава и поиска да го яздя.
Да се кача на слон...
Какво ставаше...?!
После се събудих и записах съня. Тя написа нейния сън, в който е била осъзната и е опитала да ми прати в съня това приличащо на слон същество.
Бяхме много близко в този опит.
Но не мога да кажа, че това е директно.
Мисля, че трябва да сме доста скептични по отношение на споделеното сънуване. Не защото не съществува, а именно, защото го има. И именно защото съществува ние трябва да имаме
дисциплиниран подход, научно-изследователски подход за да докажем къде го има и как можем да го правим.


- След като ти си постигнал това, какво е мнението ти - времето и пространството действително съществуват ли? Или всичко е изкривено?


- В осъзнатия сън ли? В осъзнат сън времето е съотносимо с това тук. Ако имаш усещането, че си имал около 5 минути осъзнат сън, тогава вероятно е било наистина 5 минути. Това се тества със сканиране на мозъка. Усета ти за времето е същия, както тук.
Когато хората започнат осъзнато сънуване, те често се оплакват:
"Но продължи само 30 секунди..."
И си мисля... Скачал съм от самолет преди. Имаш около 30 секунди свободно падане. 
30 секунди са... Но времето е доста относително, когато скачаш от самолет.
Така е и при осъзнатото сънуване.
Въпреки че - да, може да си бил само 30 секунди, или минута-две.
Помислете какво можете да направите с 2 минути вътре в своята собствена психика.
Да се разходите в проекцията на собствената ви психология.
Помислете за лечението, което можете да направите в това състояние.

- Значи веднъж като си в това състояние... Как се събуждаш/осъзнаваш в съня?
Как сънуваш осъзнато? Там си и изведнъж решаваш да промениш възприятието си да внесеш нещо друго, да проявиш нещо друго...?


- Веднъж като си в състоянието на осъзнат сън твоят ум го създава. Последно използвах състоянието на осъзнато сънуване е да се събудя от страха си от паяци. Много неща може да се правят, когато имаш фобии.
Значи аз съм в състоянието на осъзнат сън: "Супер, осъзнат съм, аз съм в собствената си глава, това е яко, спя в леглото си, но знам, че съм в ума си. Какво искам да правя. Искам да работя върху страха си от паяци. След което визуализирам, насочвайки намерението си -
"зад тази книга ще има паяк". И мога да отида към него с това намерение - че там вероятно ще има паяк. Мога да позволя на паяка да пропълзи по ръката ми. Сега... все още ще чувствате страх.
Ще сте - "О, Боже", защото внасяте товара си в осъзнатия сън. "Аз се страхувам от паяци"

В осъзнатия сън аз знам, че ръката ми не съществува. Паяка не съществува. Всичко е илюзия. Но мозъка не знае това. Мозъка мисли, че това е истина. Състоянието на осъзнато сънуване
е толкова реалистично, че мозъка си мисли, че изживява будна реалност.
Най-решаващото е, че той създава невронни пътеки базиращи се на вашите преживявания.
И мозъка си мисли - "Сега ок ли сме с паяците?", защото ти даваш на паяк да ти пълзи по ръката. И това създава нова невронна пътека, която казва - Аз съм ок с паяците, което след това се реактивира в будно състояние.

Човек директно може да работи с травма, фобия, чрез състоянието на осъзнато сънуване като начин да повлияе будното състояние.

- Изглежда трудно, когато съществуват неща като кошмарите в нас. Можем ли да работим
с тези повтарящи се кошмари, с тези големи чудовища? Да ги прегърнем - както казваш ти?

- Кошмарите са един от аспектите на обучението по осъзнато сънуване, около който има най-много наука. През 2009г. в Университет Милано беше утвърдено, че може да дойде време ние да предписваме обучение по осъзнато сънуване на мястото на, често водещите до пристрастявания транквиланти, които сега даваме на страдащите от кошмари.
Нищо не произлезе от това. Питам се защо...
Знаем си.. но да оставим конспиративните теории настрана.
Но това изглежда като една много директна психологическа интервенция, която получаваме чрез осъзнатото сънуване.

Защото в състоянието на осъзнато сънуване ти можеш да станеш осъзнат в кошмара!
И първата ти мисъл е да се събудиш, ако не си готов да се изправиш лице в лице.
И това е ОК...

Много по-добре е да останеш в осъзнатия сън и да се изправиш пред кошмара, което никога не сме правили, което е да останеш вътре в кошмара.
Да не опитваш да се събудиш. Защото всеки момент, който прекарвате в кошмара с осъзнаване на субективността на ума е момент, които прекарвате като свидетелство на травмата.
И кошмара ще се появява отново, докато не го видите.

Това иска кошмара... не иска да бъде тълкуван, той не иска да бъде ... разпитван, както ние не бихме искали.
Сънят е като нас, но иска да бъде забелязан. И ще продължи да се появява, докато не кажете - Да, виждам те! Виждам, че тази травма е част от мен и сега мога да премина през нея.
И се показа, че дори само в един осъзнат сън, ако можете да станете осъзнати в кошмар можете да спрете кошмарите си за една нощ.
Усилието не е кумулативно, нужно е само един кошмар.
Извинявам се, само едно преживяване на осъзнатост в кошмар за да прекратите тези сънища.

- Как разбираш, че си в сън? Защото по някой път, може би сега, мислиш ли си, че си в осъзнат сън?

- Не, определено съм в реалността. Едно от нещата характерни за сънуващите осъзнато е, че всеки път, когато имаш осъзнат сън ти се тренираш  да разпознаваш разликата.
Хората често мислят, че като осъзнато сънуващ биха били като хипи или "О Боже, къде е реалността...буден ли съм, не съм ли..."
Обратното е!

Осъзнато сънуващите се тренират и могат да кажат разликата. Често сънуващите осъзнато са много земни хора и в осъзнаване на разликата между илюзията в сънищата и илюзията на споделената будна реалност.

Почти съм сигурен, че съм буден сега, но ще проверя. Има определени проверки на реалността,
които можем да правим в будно състояние, за да кажем сънуваме ли или не
Какво направих аз - първо погледнах ръката си и издърпах пръста си

Ако сънувах пръста ми щеше да се разтегне и ръката ми щеше да се промени,
защото правех това с очакването, че ако сънувам пръста ще се промени

Това е малко като в "Генезис" - (филм с Леонардо Ди Каприо за осъзнатото сънуване).
Във филма има пумпал, когато го завърти това му казва дали сънува или не.
Разбира се пумпала не е неговия тотем, но това е съвсем друга тема. Развалих ли го?

- Какво имаш предвид, мислех, че това е...?

- Да, изглежда сякаш това е неговия тотем - пумпала, но не е така. Гледайте Генезис отново, знаейки че пумпала не е негов тотем.

-  И ще го видим?

- Да.

- Някакъв предмет ли е?

- Да. Просто трябва да се вгледате отблизо какво прави той... Не искам да издавам.

- Ще го гледаме отново.

- Да, гледайте знаейки, че не това е тотема му. Да, имаме определи неща, които ни събуждат - като тотеми,  които правиш за да те държат заземен за да знаеш със сигурност кога си буден и кога сънуваш.
Но когато се учех на 16-17 години нямах учител, не познавах хора, които правят това и определено нямах тотеми.
Когато стигнах до момента да имам толкова много осъзнати сънища събуждах се сутрин
и се чудех как мога да съм сигурен буден ли съм или нестанах много неадекватен.

Когато започнах да преподавам се заклех, че всеки път, когато преподавам ще настоявам за проверката на реалността. Не бих допуснал някой да ме изплаши по време на моята работа.
Когато го преподаваш това да става по-най безопасния начин!
Ако го изучаваш при мен - тук ще срещнеш стабилност не само чрез това, което предлагам като учител, но също и посредством Линията, с която съм свързан
(Линия на предаване на будисткото учение чрез жив учител водеща назад до самия Буда),
По външния ми вид не може да разберете. Но съм ауторизиран да преподавам в тази Линия на тибетски будизъм.

- Лама ли си?

- Не, определено не, нито лама, нито монах, нито съм някой много добър в духовните практики. Но съм ауторизиран да преподавам от лама и тази ауторизация дава връзка с Линията.
За това често казвам на хората, че не е нужно да вярват на мен, но можете да вярвате на Учителите, да вярвате на Линията и научаването на тези практики поддържа тази Линия и е вдъхновението - надявайки се, когато предлагам тези средства на хората за осъзнато сънуване
те няма да ги пропилеят само за секс и скейтбординг, както правех аз, а ще видят как могат да се използват за духовни практики за интегриране на страха и фобиите, да работят с кошмари,
за намеса в психологията и да се подготвят за смъртта и процеса на умиране до такава степен, че предишното пилеене на осъзнато сънуване за да правиш секс с филмова звезда
ще ви изглежда като детска игра.
Надявам се.
Но ако толкова искате да правите секс със филмова звезда, дерзайте...

- Благодаря ти много Чарли, може би това би бил безкраен разговор и толкова много може да бъде направено с това. Наистина се вълнувам, че имах възможността за този разговор и да посея това семенце във вашия ум и в моя така че да започнем да изследваме, отвъд тази реалност, но също и както ти спомена всъщност 30 години от живота си, в които спим.

- Да, 30 години сън - поне да направим нещо с тях, нали...

- Благодаря ти Чарли. 

- Аз ти благодаря

- Целувки на всички. Ако искате да прочетете още по темата това е книгата - Dream of Awakening.

Гледайте Чарли Морли пред TEDx
"Психологическо интегриране и духовен растеж чрез Осъзнато Сънуване"

За заблудите, страховете, дребното мислене и насилието над различните; За "праведните", религиозните, съвършените и всички останали с претенции

Това трябваше да бъде статия за надеждата, връзката с духовния свят, която когато е желана се случва постоянно.

И ще разкажа и това...

Но първо...
През последните дни станах свидетел на страданието на хора охулени, потъпкани и унижавани от ограничеността, невежеството, псевдо-доброжелателността на други хора.



Трябва да разкажа тяхната история

Първата история на на една учителка от малък провинциален град в Северна България.
Преди няколко месеца тази жена ми се обади по телефона, разказа ми за своите търсения през годините. Най-тежко казваше - е отношението на хората в този малък град. Озлобление, интриги, лицемерие, материализъм и бездуховност в отношенията... Малко да си по-различен или да имаш различно виждане - веднага ставаш център на нападки.
Когато слушах разказа й си давах сметка - така е, облагодетелствани сме тук, в големите градове, че повечето хора не се познаваме, и това ни дава някаква свобода. Свободата да си себе си, да пишеш каквото мислиш, да правиш каквото искаш...
Учителската работа в момента е една от най-неблагодарните.
Как да си обясни една жена, която си е отдала живота да обучава децата на съгражданите си - как да си обясни злобата на децата, нападките, арогантността... вероятно възпитавани и вменявани от самите родители... как да преглътне това всеки ден и въпреки всичко да намери начин да стигне до умовете и сърцата на децата...

Все въпроси, които ако човек не иска да полудее и да запази здравето си трябва да тръгне да търси в една друга сфера - сферата на духовните търсения.

Това беше сторила и тази жена. Само четенето на книги в сферата на езотериката и духовното успяваше донякъде да я успокои. Може би защото подсъзнателно всички ние усещаме, че трябва да има смисъл във всичко това, че трябва да има цел поради която да изживяваме дори неприятните мигове, изпитанията... всичко.

Обикновено се вълнувам много от съдбата на всеки човек, който ми позволи да се докосна до неговата душа и търсения, до личните моменти и страданието. Можеше на мен да се случва - винаги това стои в главата ми. Можеше това да е сестра ми или майка ми. За това направих каквото можах - поговорихме надълго и нашироко, за да окуража тази все още млада жена, не намираща никаква подкрепа нито в семейство, нито в работната си среда.

Така минаха около два месеца преди да я чуя отново.
За съжаление чух нещо, което все още ми е трудно да приема.

Жената беше споделила разговора и интересите си, нещата които е открила, които чете и в моя сайт и в други книги, със майка си, която чувства близка.
Казва ми - "майка е много добра жена, вярваща, състрадателна, помага на всеки"
и същата тази добра жена беше решила че дъщеря й се побърква и й беше вдигнала луд скандал защо търси такава литература, защо е говорила с мен...
Беше я съсипала психически с всевъзможни обвинения.
Вчера моята приятелка сподели, че не ми е писала толкова време, защото майка й наговаря съпруга й да й вземат лаптопа, казват че са го продали, да няма тя средство за комуникация с външния свят, отвъд малкия провинциален град.
Разбира се жената си е съвсем нормална, продължила е работата си, живота си, страдайки по загубата на единственото прозорче към света, но какво да стори.
До вчера, когато й връщат лаптопа и тя разбира за измамата и грубата намеса в живота й от страна на майка й и съпруга й, които са направили всичко "за нейно добро".

Питам аз сега кой дава права на тези хора да се месят в живота на една жена - не младо невежо момиче, а жена със собствено семейство, деца, кариера и опит. Кой дава право на "доброжелателни роднини" да контролират и вземат решения!



Колкото и мъчно да ми стана... почувствах се все едно живеем в робски времена и нямаме права за нищо, осъзнах че това ще продължава и продължава докато НЕВЕЖЕСТВОТО е на пиедестал, а търсенето на познание и на духовни истини е обявявано за ерес и престъпление.

И за това мили приятели към вас се обръщам.
Докога ще си мълчим ние, всички. Докога ще позволяваме това да се случва по малките градове и населени места. Докога ще се крием и ще плащаме данък обществено мнение, все едно е престъпление да търсиш и да учиш...
Не ги ли минаха вместо нас тези изпитания през вековете редица будители ... защо са си дали живота те, та ние сега пак да свеждаме глави "виновни"...

Имам усещането, че колкото повече се увеличават търсещите хора, толкова повече се активират останалите да ги подтискат и заглушат техните стремежи към знание и истина.
Война е и тя е в разгара си.
Няма значение кой е срещу теб - майка ли, баща ли, "най-добрия ти приятел" ли е...
Битката е между старото и новото мислене. Старото се брани със зъби и нокти, защото ако признае правото на съществуване на новото, то старото трябва да поеме отговорност и за себе си и за своя начин на мижаво, дребнаво съществуване, на своето живуркане...

Втория случай

Моя клиентка от регресиите разви способностите си - засилена интуиция, сънуване, сензитивност. Това си е част от нейния път на душата, което беше видно от целия й живот и най-тежкото изпитание, което беше преживяла - да загуби сина си още млад 20 годишен.
Понякога се случва точно това. Едно силно травмиращо изпитание като загубата на дете отключва третото око - психичните способности на човек. Всичко се дава с цел и причина.
И при тази моя клиентка - съдейки по ценната информация, която идваше чрез сънищата й за света на починалите, за съществуването след смъртта, всичко това идваше с някаква мисия за нея лично.

Тук идва момента да споменем за набожните религиозни християни. Точно за тях, а не някои други. Визирам най-тесногръдата група от всички религии, за съжаление, го казвам, защото и  аз съм възпитана и обичам тази традиция... но уви - ако има заклеймяваща, ограничаваща, нападателна и отмъстителна религия - това е тесногръдо разбираното догматично християнство.

Съжалявам, че изключително рядко се намират хора (свещеници), които да говорят за Божието слово по чист и толерантен начин.

Моята клиентка се сблъска с роднина, която я заклеймява, че всичко, което е виждала в сънищата си, комуникацията с душата на детето й - всичко било от дявола, а не от Бога...
Специалисти са големи понякога религиозните християни - те всичко знаят, даже сънища да тълкуват...

Тук искам да припомня, че в Библията е пълно с пророчества, явявания на Бог, послания от духовния свят, сънища и видения...

Но Божието слово не е разбрано, не е прието в сърцата - то се ползва само за нападки и обвинения, само за злобни подигравки и хуления на събратята ни...

Тъжно ми е защото знам какво е било - чувствам го в сърцето си, знам какво е говорил Исус, какво е оставил на света и какво се случва сега по земята ни и с хората ни.

Позволяваме на маскираното зло да се шири. И то е НЕВЕЖЕСТВОТО.
Не са лоши хората - не са лоши душите им. Напротив всеки е добър първоначално. Бог обича всеки - и мюсюлманина, и католика, и християнина и атеиста, и будиста и всяка твар, която се е родила от Него.

Лошо е невежеството, което сме допуснали да завземе такива огромни мащаби и сега да тъпче и подтиска всеки опитващ се да намери себе си и пътя си към Бога човек.


Позволявам си да пиша всичко това, защото ме боли като чувам за тези случаи и вътрешно знам, че не можем да си позволим лукса да останем безучастни.
Всичко това ще продължава докато ние с вас не започнем да допринасяме всеки в своя град и село, всеки на своето място в обществото, в своята професия и място на изява  - с действия, думи и разпространяване на истините.
На простичките истини - за толерантност, любов, милосърдие между хората.

Когато видите интрига, нападка - не се включвайте в нея, но не стоите и безучастни. Ако ще после да ви помислят за странни - кажете и винаги казвайте, което смятате за нередно. Не стоите безучастни - не се съгласявайте с мръсотията и злобата, която се излива около вас. Внасяйте светлина, коригирайте, където трябва...

Ако някои хора са заблудени от егото си, от моментното удоволствие да клюкарстват зад гърба на друг, или да се присмеят, да подиграят... дайте им нов пример - покажете им другата гледна точка. Бъдете смели, защото с бездействието си утре на нашите деца ще се изсипе всичко това.

Всичко е много по-простичко отколкото ни се струва...

Хорското мнение няма да ни направи щастливи, нито ще изпълни мисията на душата ни.
За какво съм тук?
Това всеки трябва да се запита.
Аз отделен ли съм от другите... Защо не правя нищо, защо си седя безучастно...

И аз мога да съм на мястото на другия? Тогава от какво се пазя?

Накрая искам да изясня едно две неща, които упорито срещам, че се рекламират, прокламират и т.н.

"Пътя към духовното минавал първо през здравословното хранене" :)
Срещала съм го и в по-краен вариант - "първо трябва да изчистиш тялото си, и едва след това да започнеш да развиваш духа си"

Представяте ли си, че пътя към духовното е през материалното?! Много интересно твърдение.
Аз лично не съм видяла никой от учените например досега - нали това е материална наука - да е открил духовността посредством материални опити и експерименти.

Как пазенето на определени диети - защото това е в основата на здравословното хранене, вегетарианството и др. подобни - лишения от определени храни - как спазването на спартански режими ще вкара един човек в духовния път - ако той не прави нищичко за да изчисти съзнанието си, ако не прилага в делата и думите си, в сърцето си принципа на любовта, състраданието, взаимопомощта...

Познавам хора, които твърдят подобни неща, даже учат другите как да постигнат "духовно развитие" посредством този тип хранене и изчистване, както и физически упражнения. И доста от тях са далечко от "духовно развити личности", нещо което интуитивния човек усеща бързо.

Пак стигам до парадокса - как може един човек, на когото се отдават с лекота диетите - всеки има различна натура и ген - и този човек, който успява да се лишава, да се храни само с указаните храни, с какво е по-духовен той от някой обикновен човечец, който няма никаква възможност да си осигури био или специални храни, а само най-основното, но има огромно сърце и душа и не минава ден без да каже блага дума и да утеши някоя страдаща душа. С какво първия е по-духовен от втория.

Оставям изводите на вас.

Не изпадайте в крайности и помнете - всяка здравословна практика и диета е ок, но най-здравословно е мисленето и поведението в обществото да е в хармония с повика на душата ни.
От това по-голямо няма. Това ако не е наред се създават депресиите, дисбаланса в организма и всичко останало като последици.

Да живееш Любовта - хипнотична регресия с водещ П. Николова

Регресията е проведена на 16.09.2013г.

София

Субект в регресията: Н

Регресионист и водач на сеанса: Павлина Николова

Първа част на тази регресия ми даде един добър урок какво е това Любов, как се усеща вътре в човека, как изглежда, и какви щастливи сълзи мокрят очите ни от тази Любов, без думи или излишни действия... и без дори да е нужно друг човек да бъде до теб.

Срещнах тази млада жена през Септември 2013 г.

Когато приключих тази регресия се чувствах много особено – изпълнена с толкова силна емоция и удовлетворение, сякаш някой ми беше дал нещо много ценно.

 

Понякога само текст от регресията не може да преразкаже емоциите и изразените чувства. Благодаря на моят субект Н, че се съгласи да направя обществено достъпен нейния запис. Вярвам, че като чуете гласа й и преживяването й сами ще разберете защо е толкова ценен записа и колко повече неща казва от един разказ.

 

 

П: Кое е най-първото впечатление което добиваш, когато се озозоваваш долу на повърхността? Слизаш ли вече от облака?

Н: Ами каменисто... като калдъръм, или като плочки.

П: Аха, таква е повърхността?

Н: Твърда, да.

П: А като на калдъръма ли ти се струват големи или...

Н: Не, по-големи, плочи... сивкаво-варовикови с дупчици... бяло-сивкави.

П: Има дупчици? Виждала ли си нещо подобно в живота?

Н: Да, това е такъв... даже мидички има в такива варовици съм виждала. Не знам какъв е, но...

П: Интересна настилка. Значи това ще можеш да го разпознаеш по-късно, да го опишеш. Добре. А това е уличка някаква, така ли, тази повърхност?

Н: Засега само повърхност. Така я виждам.

П: Ако се опиташ да погледнеш мястото, точно където си застанала... Дали има някакви крака, които стоят там? Все едно към себе си, надолу гледаш...

Н: Ами като че ли още съм това листо (смее се, „листото“ беше част от техниката ни за приземяване в миналия живот)

П: Добре, нека се спуснем надолу да станеш себе си там... Това (листото) беше за плавно преминаване в пространството.

Н: Е, сега май станах.

П: Какво стана долу? Виждаш ли някой да е стъпил на тая повърхност?

Н: Като че ли аз съм стъпила... в смисъл през очите си гледам.

П: И какво виждаш долу като гледаш?

Н: Мисля, че съм... някакви дрехи имам такива по-големи и тъмни... И си стоя.

П: А можеш ли да погледнеш за да може да те опишеме подробно... ей така, първо към краката.

Н: Аха, все едно че гледам наистина.

П: Просто да се наведеш да си ги огледаш, с какви обувки са,  да разберем мъж или жена е.

Н: Мисля, че съм жена, такова усещане имам.

П: А тези широки дрехи като тип облекло какви са?

Н: Кринолини не. Ами просто такива падащи надолу, тъмни, да не са и черни даже...

П: Като тип пола... от тези фустите, които са?

Н: Точно така... Да. И като наметало нещо. Даже сега го виждам с качулка. Тъмна пелерина с качулка.

П: А сега докато я гледаш... отстрани явно я виждаш... сега тази жена виждаш ли я? Тя тъмнокоса ли е светла ли е?

Н: Ами по-светло кестенява коса, така направена сравнително на прическа.

П: А можеш ли да определиш възрастта, така като я гледаш?

Н: Ами 30 – 35г., някъде там.

П: А като ръст?

Н: Средно висока, светло лице, нежни форми на лицето, със сини очи и така миловидно изражение... Деликатни ръце, които се подават от двете дупчици на пелерината. Много фини кости на китките и малки обувчици.

П: А тази жена можеш ли да я почувстваш, както одеве я гледаше отвътре? Да я почувстваш отвътре в себе си... как се чувства в момента? Емоционално… спокойна ли е, напрегната ли е?

Н: Като че ли е спокойна сега. Беше застанала, а сега мисля, че върви... в някаква посока...

П: А може ли да погледнем около нея какво има, тя сега докато върви... Дали минава през населено или ненаселено място, какво има около нея?

Н: Ами мисля, че е някакъв такъв проход с тези плочки, тези камъни, и си върви така напред... напред е малко по-светло.

П: А прохода планински или..?

Н: Не, не. Направено е от човек. Плочките са правени от човек. Не е естествено, сложени са там. И тя минава и отстрани също ги има, като тунелче.

П: Разбирам, като арка.

Н: Да. И сега е на един площад, ха.. излезна на един площад, широко място, хора, гълъби... като че ли е пазар, пазарен ден. Някакво такова оживление има на площада. И тя гледа хората. Интересно й е.

П: А дали е тръгнала по някаква специална задача, можеш ли да усетиш, или просто се разхожда в момента?

Н: Мисля, че се разхожда. Гледа, само гледа.

П: Не видяхме носеше ли някакви неща тя, или беше с празни ръце?

Н: Не, само с дрехите си и ръцете така се подават от пелерината.

П: А по нея имаше ли някакви украшения?

Н: На ръцете нищо, а на ушите някакви малки деликатни обици... обаче много изящни, филиграни даже...

П: Добре, нека да я видим сега накъде ще поеме от този площад?

Н: Ами разхожда се покрай тези сергии, накоито има зеленчуци, плодове, цветя, животни... И така ги разглежда... с любопитство.

П: Добре имаш ли усещането, че това място – площада, е далече от нейния дом?

Н: Мисля, че не чак толкова. Мисля че тя се срещна със някой, сега докато говореше...

П: Добре, нека видим, някой се появи...

Н: Да, мъж, висок... дали има мустаци, мисля че има, тъмни мустаци... Някак си ми прилича на Кларк Гейбъл, не знам... дали се сещаш?

П: Да, знам го. Красив мъж изглежда?

Н: Да, красив. Много красив, висок, с много тъмно червени дрехи. И пак така с наметало и с бяла като накъдрена пред шията нагръдник ли...какво е...

П: Риза...

Н: Като нагръдник, да, бяло. И той я хваща под ръка и сега се разхождат. Хубаво усещане има между тях. Усмихна се като го видя.

П: А той като възраст?

Н: Малко по-възрастен е от нея, но не много. Към 40 някъде... Но такъв по-зрял, по-улегнал е от нея.

П: Но нямат роднинска връзка помежду си?

Н: Не, не.

П: Значи някакъв тип приятелство... И казваш хубаво усещане двамата един към друг?

Н: Да и се разхождат.

П: Имаш ли усещането, че се виждат често или напротив, това е отдавна чакана сеща?

Н: Не се срещат за пръв път. Нямаше... не се изненада, а все едно че... не е и точно планирано, но не е изненадваща среща. Нещо средно някак си. Може би тя знае, че той минава от там... или... не го усещам като уговорена среща.

П: Нека видим сега как ще протече тяхната среща, явно е някой важен щом ни се показва сега в живота й... тази душа...

Н: Сега продължават да се движат по улиците, виждат къщите, хората вървят покрай тях. Но те като че ли са си достатъчни двамата някак си...

П: Говорят ли си в момента?

Н: Да, да.

П: А можеш ли да усетиш това, което им е обща теми, разговора, в който явно са потънали?

Н: Мисля, че си говорят какво изпитват един към друг. Така ми се струва.

П: За чувства?

Н: Да… Леко се смущава тя... Не е неприятно усещането, като руменина.

 П: Явно той има някакви намерения, щом й говори такива неща?

Н: Да, тя си мисли, че ще бъдат мъж и жена, че ще се оженят. Такова усещане имам.

П: А тя как се чувства, когато този мъж й говори за чувствата си? Явно и тя не е безразлична. Каква е нейната реакция...?

Н: Добре, радва се... мисли за бъдещето им... Но е ново усещане за нея и малко така не е ориентирана съвсем какво се случва. Обаче той е уверен, той е уверен...

П: А можеш ли да почувстваш на нея никога ли не й се е случвало преди някой да изпитва любов към нея? Друга връзка не е ли имала?

Н: Мисля, че не е имала друго усещане такова. Много невинна я усещам, много ... като дете. Въпреки, че е на 30,  а е като дете някак си...

П: Не е изживявала подобни неща...?

Н: Да, да, точно. Сега я видях с кошница в ръката. Плодове ли имаше, мисля че ябълки или нещо кръгло вътре в кошницата... и пак продължават да вървят. Бяха се спряли и изведнъж от някъде се появи тая кошница с плодовете. И така бавничко вървят. Слънцето е точно срещу очите им, както е накрая на улицата, срещу тях.

П: Слънцето го виждаш в картината?

Н: Да, да. Като залез даже мога да кажа, слънцето е ниско на хоризонта. За това е точно срещу очите им и всичко осветява в една златиста светлина, мека...

П: Още по-красиви ги прави сигурно?

Н: Да, и къщите стават медно-червеникави от нея, а сенките тъмно-сини.

П: Много интересни цветове виждаш. Много силни цветове. А можеш ли да почувстваш в мъжа емоциите какви са?

Н: Увереност и сила... И сега мисля, че отидоха в някаква голяма къща. Изведнъж се пренесох там, като замък... Много просторно място. В началото ми се стори леко мрачен, но всъщност не е мрачен, като влязох вътре. Пак така светлината влиза вътре и осветява стаите отвътре. Много коридори... големи стаи с драперии по прозорците, пищни драперии... Не е натруфено, а красиво, естетично.

П: А имаш ли чувството, че това е дома на някои от двамата?

Н: Неговия дом е. Голям.. с каляска отпред и такова като арка, през което влизаш.

П:  Отвън този замък като го гледаш... отвън архитектурно можеш ли да забележиш нещо и да ми опишеш, което ти прави впечатление? Има ли например фигурки някакви, украси?

Н: Не, много е изчистено. Дори малко неугледно изглежда отвън... Каменно, без някакив по-особени елементи архитектурни, простичък и леко неугледен... Обаче вътре е много красив. Много уютно и топло място... го усещам... Сега минаваме през нещо като бална зала с големи полилеи и пак така голямо празно пространство... И тя се радва като дете, подскача.

П: А на кое се радва, на самата обстановка ли?

Н: Да.. и на това, че те се разбират... и на самото място.

П: А имаш ли усещане, че е минало много време от онази разходка, в която той й говори за чувствата си и сегашния момент в замъка?

Н: Не, не много време... И сега виждам закуски с много цветя наоколо, с чай, усихват се двамата на масата. Само двамата са на масата. Голяма маса и много уютно и светло стана, сутрешна светлина. Много светлина и много цветя около тях. Бели дантелени покривки, бели предета... Светла стая, светлината влиза на талази вътре и пердетата се развяват. Много красиво място!

П: Имаш ли усещането, че тя живее вече там?

Н: Да, да.

П: Може би са вече официално съпрузи?

Н: Да, точно така.

П: А дали има някой друг в замъка, който живее с тях? Други членове на семейството?

Н: Интересното е, че не виждам да има някой... нали, който да ги обслужва, не ги виждам за сега. Празни стаи виждам. Може би те някак си не се появяват.

П: А роднини някакви?

Н: Не, не. И се чувстват щастливи двамата. Чак ми се насълзиха очите, много... усещане...

П: Много е хубава гледката?

Н: Да.

П: Добре, а този мъж беше много мил с нея, поне както ми го описа. Можеш ли да усетиш неговата енергия по-пълно, какъв човек е? Познато ли ти е това усещане...

Н: Ами... много такъв... добър човек (през сълзи, които се опитваше да спре). Много... на мен не ми обръщай внимание, аз си плача просто така...

П: Да, да, не се притеснявай. Сцената я усещаш много емоционално.

Н: Да. Много добър и много се разбирам с него...

П: А можеш ли да разбереш той само любов ли проявява към нея? Там как се държи към теб?

Н: Много хубаво. Гледа ме с любов, така с усмихнати очи. Нищо не казва, а просто с любов, която излъчва така... от цялото си същество.

П: Значи това е много хубав момент от живота й, както досега не е имала никакви любови... Голямо щастие е сигурно, за нея?

Н: Да. И тя се носи с голяма лекота, виждам я все едно, че лети по коридорите и така и се развяват полите. И сега не е с тъмни, а с много светли – бяло, розово...

П: Весели цветове...

Н: Да, много живи цветове. И рокли на цветя и... И е много жива и много отворена, като истинска жена.

П: Просто разъфтява...

Н: Да, точно.

 

Животът преди да срещне Любовта

Всички въпроси, които й зададох целяха да получим максимална информация за нейния живот, за да я съотнесем с настоящия и да разберем защо й се показва именно този минал живот на тази жена от миналото. Често ние пренасяме енергията на някое събитие, понякога пренасяме тъга, друг път носталгия по някое място, или по човек, или чувство, което сме изживели. До тук в началото регресията ни показа един хубав период, но дали е бил хубав животът й преди това...

П: Това е прекрасно, такива души да се срещнат. А можеш ли да усетиш на нея какъв й е бил живота преди да се срещнат? Защо носеше тъмните дрехи в началото?

Н: Ами... чакай да се върна... Сега съм в някакво по-тъмно място. Стая, която е тъмна. Няма светлина много. Вижда някакъв... като газена лампа ама не точно...

П: Фенер?

Н: Такъв светилник. И тя стои на масата, до масата на стол със светилника... Мисля, че нещо чете. Но така си стои там в тая тъмна стая. Много малка стая... маса, стол, този светилник, някакъв гардероб виждам. Но много просто обзавеждане.

П: Значи тя живее в тази стаичка, а имаш ли усещане дали сама е там?

Н: Да, сама.

П: А част от какво е тая стая, от някаква сграда ли е?

Н: Да, от една малка къща.

П: Живее ли някой друг в тази къща?

Н: Мисля, че са живели, но няма в момента, когато го виждам това, няма други.

П: Но няма някакви роднини?

Н: Не, не. Не усещам да има други... нито деца, нито... родители, нищо.

П: Добре, а в стаята, както я виждаш сега можеш ли да разгледаш наоколо дали няма някой предмет, нейни лични неща, нещо, което да ни подсказва с какво се е занимавала?

Н: Легло виждам. Няма много книги, виждам тази, която чете.            

П: А тя отворена ли е?

Н: Да.

П: Можеш ли да погледнеш буквичките, дали разпознаваш някаква азбука... която си виждала?

Н: Виждам нещо, някакви букви, но не мога да различа. Не мога да позная какви са точно.

П: А ако я помолим тя да ни покаже в тоя период с какво се е занимавала? Как се е прехранвала?

Н: Чакай да я разгледам... Не мога да видя. Някак си в тази сграда я усещам, там... Това е в град. Не виждам градина да има. Не е особено приветливо това място... Въпреки, че не усещам заплаха... просто едно тъмно. Пък тя не може да понася тъмно място. И виждам сега как се вглежда през прозореца навън. За първи път сега видях прозорец. И някак си, като че ли тази къща нямаше много много прозорци. Даже това е първия път, в който изведнъж виждам прозорец.  Много простичко и семпло вътре, чисто е. Няма ... не знам с какво се е занимавала

П: Ако се опитаме да минем малко по-напред от този момент с къщата... да видим някой следващ  ден например какво прави през деня?

Н: Ами видях някакви животни в ръцете й. Като птици, които скубе, но дали да си прави вечеря, за храна или нещо друго... Така видях просто.

П: Добре, може би не е толкова важно, щом не ни се показва, но явно е живяла бедно.

Н: Да, да.

П: А може ли да ни покаже къде е срещнала този мъж, с който накрая заживяват?

Н: Точно се сетих за него преди да попиташ. Даже тези обици някак си ми дойде, че той ги е подарил... Сега виждам някаква зала с много хора и тя така стои отстрани и наблюдава. Може би там са се... срещнали.

П: Но тя е като част от гостите?

Н: Да, да. Но си седи в страни така, не се чувства много комфортно да се впише в средата. Тя е пак с тъмни дрехи и стои встрани. Много светлина има, много оживено е, танци, говорят, смеят се, обаче тя е извън това нещо. Стои встрани и гледа. Не се вписва вътре във веселбата. Не танцува.

П: Не се чувства добре явно там...

Н: Да.

П: Те може би са материално по-добре тези хора и тя се чувства различна?

Н: Да, отделена, отделена. И мисля, че там го виждам как той се приближава към нея и така се запознават.

П: Добре нека да се придвижим пак напред. Видяхме ги как са се оженили и че са щастливи. Нека поискаме сега да ни покажат някой друг важен момент от техния живот...?

Н: Ами сега виждам как се ражда дете, малко бебе. И тя е много щастлива. И двамата са щастливи. Виждам я как го държи и така са си допрели главите тя и бебето.

П: А мъжа й там ли е?

Н: Точно в тази стая не, даже мисля, че може би го няма в сградата. И сега някак си ми дойде, като че ли той е някъде на война или нещо такова.

П: А той не е в града?

Н: Не е там, да.

П: А знаешли момченце или момиченце е бебето?

Н: Мисля, че... момче... май момче. Да. Момче.

П: Добре, нека преминем по-нататък да виидм какво се случва в друг важен момент?

Н: Ами то (момченцето) е по-голямо. Двамата тичат в градините и цветя , пеперуди, ливади...

П: С майката ли тичат?

Н: Да, да. А пък няма.. бащата го няма сега. Не знам къде е. Двамата тичат с бели, светли дрехи и те пак така се развяват от вятъра.. Пеперуди, цветя... много е красиво, много дъхаво. Щурци... и те са щастливи. Него го няма, но не усещат. Не е като загуба, а просто го няма.

П: Не е смърт, а е другаде?

Н: Да, другаде.

П: Или върши някаква работа?

Н: Да... И двамата се чувства много добре заедно. Харесват да са навън, да са на слънце, да тичат, да се радват.

П: Значи имат силна връзка сина и майката?

Н: Да, да.

П: А той сега на колко години е?

Н: Видях го на 5-6 някъде, не всъщност може би повече – 7-8 е...

П: Добре, нека видим... те все още ли живеят сами в онзи дворец? Само тя и детето?

Н: Да, да. Не виждам други. И мъжа дори не е там. Но тя не е притеснена.

П: Добре, нека преминем след още години, да видим какво се случва с тях?           

Н: Ами само едно дете виждам, то е голямо. Вече е мъж, силен, здрав. Пак се разбират добре с майката, но вече той си има свой живот. Обаче този мъж някак си не го виждам пак... мъжа й. Някъде далече е. Да изследва ли нещо... Сега не е точно на война, ами някъде като че ли даже в друг континент да изследва нещо. И се сещам за Африка, не знам защо... И тя е вече така по-сама, нали сина й си има свой живот. Но не се чувства зле. И на това се радва. Защото това е хиляди хиляди пъти по-добро от това, където е била преди в тази сграда тъмната, бедната и дори... дори това, че вече не го вижда толкова често... и детето и мъжа си, не я кара да се чувства зле, ами тя благодари и за това! Че може да има Слънце, да има светлина... да има (разплака се) да има цветя. Благодари за всичко това...

П: Коренна промяна в живота й.

Н: Да, много, много добре е. Тя се чувства много свързана със ... с тревата, с цветята, с птиците, с... като, като едно цяло е с тях и се чувства просто прекрасно. (Когато нещо толкова разтърси човек, то е защото голяма част от тази енергия е пренесена и в настоящия му живот. И осъзнава какво всъщност му е липсвало, осъзнава копнежа на сърцето си)

Н: Излезе навън. Чувства се жива така... много пълно, пълно живее! Някак си пълно живее, не й пречи, че е сама.

П: Тя си има връзка някаква явно с Духа...

Н: С всичко!

П: С Цялото...

Н: Да, точно. Чувства се пълна.

П: Много хубаво усещане... Добре, много интересен живот наистина... Нека се пренесем сега още по-напред, когато е последния ден от нейния живот. Нека я видим жената... Как я виждаш и къде?

Н: Да, пак в тази къща. С бяла коса е, много спокойна, обаче пак е сама. Така я виждам.

П: Тя в момента легнала ли е или... ?

Н: Да, легнала... но, няма страх, няма... не се чувства самотна. Приема това, което се случва, просто го приема... Не изпитва болка от това.

П: А тя знае ли къде е семейството й, какво се е случило с тях?

Н: Сина й си има негов живот, а мъжа пак не го виждам къде е. Той не се е върнал от там, където е отишъл... Или още не се е върнал или тя не знае.

П: Но пак е спокойна? Не се сърди на никой за нищо?

Н: Да, да.

П: Много хубав... А чувстваш ли, че просто, защото е възрастна сега умира или я боли нещо, или има някакво заболяване?

Н: Не усещам да я боли нещо.

П: А много възрастна ли е?

Н: Не, не много възрастна, може би 65, лицето не й е много сбръчкано, но много благородно и пак светло, много светла кожа. Косата само е бяла, да. По-простичко облечена в малко по-убити цветове.

Отделяне от тялото

Смисъла на този минал живот

П: Добре, нека се опитаме да я почувстваме, да я усетиш, когато вече е напуснала това тяло. Когато вече е извън физическото тяло... и е просто енергия и се е освободила. И ми кажи как се чувства тя, когато вече е оставила тялото долу, на леглото?

Н: Много леко се чувства и виждам как се издига над тази стая, над къщата се издига. Продължава нагоре, нагоре и изведнъж е на друго място. На много светло място. Няма очертания, просто светло... И не е ясно, а е точно като мъгла.

П: Като бяла мъгла?

Н: Като бяла мъгла, да. Светло и уютно, и топло, усещане за щастливо и безметежно място, без грижи.

П: Нещо много хубаво описваш.

Н: Да. Все едно в облак, но и не е точно облак. Лекота.

П: А сега ако я попитаме в това състояние, като душа... Какво мисли за току що приключилия живот долу, който остави?

Н: Доволна е. Чувства, че не съжелява за нищо. Няма нещо в живота си, което да е... Което е трябвало да мине е минала. По план. Като приключил успешно опит, така го възприема.

П: Като успешна опитност?

Н: Да, да.

П: А тя знае ли защо е трябвало да остане без мъжа си? Защо така е бил плана, какво е трябвало да научи от него?

Н: Мисля, че да се научи да се радва на всичко, независимо дали е с него, въпреки, че е бил най-голямата любов в живота й. Любовта и усещането й...Човек трябва да се наслаждава от всичко, което вижда. От най-малкото, от цветята, от животните, от мухите, от...

П: Да, да, да. Самото му щастие и радост да не са обвързани с друг човек.

Н: Да, да.

П: Това е голяма свобода.

Н: Със самата нея... Тя го е постигнала. И се е грижила добре и за себе си и за замъка, и за детето си. Живяла е така живота си, в разбиране на това.

П: Доста пълноценно... Всъщност това май е урок, който е много труден за хората. Тя го е научила.

Н: Да. Не усетих нито за миг това, че е сама да я притеснява. Изживяваше пълноценно всеки миг.

П: Без въобще да отдава никаква енергия на това защо съпруга й не идва?

Н: Да. Да...

П: Много силен живот, много мъдра е била. Добре, а от тук нататък сега накъде? Колко време се стои в това място, в което е сега, което описа като облаче, като мъгла? Била ли е там и друг път?

 

Изборът - планът на Душата

Н: Някакво място, в което си почива, но не е за постоянно. Нещо като център за трансфер го усещам. Хем място за почивка, за подновяване, за събиране на сили. Но временно... не за много дълго. След това трябва да изберем друга посока.

П: А това е друга посока, в която да живее нов живот или...?

Н: Да.

П: А след това помага ли някой, когато тя реши и вече приключи този период на почивката? Или тя сама може да прецени?

Н: Сама, мисля, че сама. Чакай да разгледам. А сега виждам и други такива същности, като светлина, нямат тяло, да. В тази бяла мъгла и те също са бели.

П: А те като нея ли са?

Н: Да.

П: Значи, когато избира накъде да поеме и те присъстват?

Н: Да, понякога.

П: А те какви са, същности, които се появяват в бъдещия живот или са друг тип същности?

Н: Не, помощници. Там й помагат да се възстанови и да си се събере. И след това вече тя избира... къде и как...

П: А на какъв принцип се прави този избор тя може ли да ни покаже? Кое я кара да избира едни пред други възможности например?

Н: Ами за да научи нещо.

П: Добре, а може ли да ни покаже, когато прави следващия си избор сега?

Н: Сякаш е на някакво място като разпределителен център и там се взимат решенията, и от там тръгват на някъде... душите.

П: Като по-голямо пространство за стартиране?

Н: Да. Няма толкова мъгла и... като гара, но не е точно гара.

П: Площад някакъв...

Н: Да. Място от където тръгват на някъде душите...

П: А тя сега в нея има ли някакво формирано желание, какво точно иска?    

Н: Да, да.

П: А знае ли предварително целта, защо избира такъв живот и уроци?

Н: За да научи, да изпита нещо ново.

П: Да изпита... т.е. изживяване, усещания, емоция?

Н: Да.

П: Това е като цел... Значи ние хората идваме доста неща да научаваме, чрез разни ситуации...

Н: Да.

П: Добре, а можеш ли да ни кажеш защо не си спомняме, когато идваме на Земята, какво сме искали да научим първоначално в живота? Ето сега виждаме, че тя съвсем съзнателно избира...

Н: Да, абсолютно съзнателно. Като научава нещо тя постига друго ниво на разбиране и това помага на Цялото. Така го усещам.

П: То не е само за нея като опитност...?

Н: Да.

П: ... а все едно я предава и е полезна за цялото.

Н: Да, точно. Помага. И когато отиде на другото място това, което преживява, то помага, някак си помага на другите.

П: Независимо каква е опитността й?

Н: Да, независимо.

П: Новите усещания, преживявания... те са полезни, помагат?

Н: Да, всичко.

П: Негативни неща, също ли помагат?

Н: Да, да, да. Всичко, всичко. Сякаш това Цялото се учи посредством нея, посредством душата. Сякаш Цялото разбира какво е да обичаш, да мразиш, да изпитваш нещо негативно, омраза, дори да убиваш... или да раждаш живот. Това не е всичко, а е част от нещата. А другата част е, че това е също като малки тухлички във... в развитието някак си. Всяко такова излизане в другия свят е като част от развитието на Цялото. Не само да изучава себе си, а и по този начин се развива.

П: И се променя... Значи всъщност всичко се променя постоянно, няма нищо статично.

Н: Дори и с... без значение какво се е случило там...

П: Опита... да. А защо някои хора не разбират, как биха могли като души... самите им личности като дойдат тук и имат тежки изпитания, не разбират как сами техните души биха могли да си изберат такива тежки изпитания? Явно има някаква разлика между това, което мисли личността и това, което душата мисли?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, да, да, има. Защото тя вижда по-ясно нещата...по-отгоре, а те по-отвътре, без да имат представа за цялостната картина, за целия план. А плана им е да се развива Цялото.

П: В най-общи думи казано винаги това е причината за всичко... Но душите нямат нищо против да помагат в тоя порцес нали?

Н: О, не, не, не. Те чисто доброволно, абсолютно. И дори те го искат това. Те се развиват, помагайки на Цялото. Те също се разиват сами по себе си с всяко следващо прераждане.

П: Всъщност това и за тях е полезно и за цялото е полезно?

Н: Да, да, точно. А тя си мисли сега, че само най-смелите души избират най-силните изпитания.

П: Така е, да. А всъщност под най-смели души има ли се предвид и такива например, които понякога трябва да направят нещо „лошо“ или да изтърпиш ти нещо „лошо“?

Н: Да. Много смели са тези, които избират точно болести, да изпитат този начин на познание на себе си и посредством това да се развиват. Обаче още по-смели са тези, които избират да навредят, в смисъл такъв...

П: Да изиграят „лошия“ герой?

Н: Да, защото това е начин другите да растат, а самия той, душата, която го прави, след това тя трябва да го отработва.

П: За нея има още допълнителна работа после?

Н: Да. Така го усещам, това е още по-силна душа.

П: А как се отразява на ниво душа, имайки предвид колко фина енергия е душата? Когато дойде в тяло и е приела някаква такава тежка задача – например някой да направи нещо лошо на друг, с цел учебна опитност за другия. Обаче това не са ли много ниски енергии... тука душата се оставя все едно да падне, да извърши престъпление например... не им ли е много тежко на душите?

Н: Значи то е избор. То е заложено като възможност. Обаче човека вече избира дали може да го направи или не. Но то е като договор между тях. И тя поема някак си тежката задача да бъде, дори чрез насилие или чрез убийство дори, да предизвика другите да растат. Но това не е ... в смисъл труден е... тежка, тежка... Смелост се иска за това...

П: А чисто енергийно на душата как й се отразява, когато е слязла в личност и такъв план е направен, например да навреди на някой и цялото това... дори енергиите на агресията и на всичко... тежко ли е?

Н: Ами слиза много надолу. Трябва след това много да работи, да се ...

П: Да се възстанови нагоре?

Н: Да.

П: Но някой явно трябва да го прави щом има нужда – за растежа на другите? Някои души се жертват?

Н: Сега ми идва и че това е един от вариантите. А друг вариант е, друг вариант е, когато загуби връзката с духовната си част. И когато точно така, под някакъв похлупак я виждам, и тази връзката им изтънява и тя остава точно в тази ниска вибрация... и още по-ниско слиза и слиза. Това сега не мога да преценя дали е плод само на този избор, който прави като човек, или е част от плана. Не мога да преценя това.

П: Самата загуба на връзката?

Н: Да.

П: Но това е другия вариант за попадане в тези, ниските енергии? Нали за това говорехме? Освен, когато извърши насилие...

Н: Да, че може би не толкова да е планирано да го извърши, а като възможност и вече самия човек да види... и тука нали става израстването. Той кой път ще избере. Тука вече не е... Сега малко по-ясно го видях – не е като планирано предварително, като че задължително ще стане, а възможност за избор. Той при тези условия какво ще избере.

П:  Да, дават му се като условия на задачата, но пак в крайна сметка има последна финална дума самата личност има?

Н: Да.

П: И кое ще надделее в него...

Н: Ето тука вече от него зависи дали ще продължи към израстването или ще си седи, или ще се върне дори по пътя.

Планиране на тежки инциденти

П: А когато се прави... Когато е планирано, че някакъв човек трябва да загине по някакъв начин и друг човек, който просто служи за това – да речем кара автомобила и предизвиква катастрофата или... или става убийство при кражба или нещо, което по начало е непреднамерено... Какво се случва с душите? Единия – да речем е планирано да загине по такъв начин, а този който причинява...?

Н: Ами всичко е единствено за урок. Единият изпълнява договор. Този, който загива изпълнява договор за близките си.

П: Да, за да им предостави на тях поле за учене.

Н: Но едновременно с това изпълнява и договор с този, който му нанася...

П: Аха, учебната опитност е за всички?

Н: Да.

П: Всъщност и за този, който причинява смъртта, за всички абсолютно... Значи те са доста напаснати нещата?

Н: Да, да, много. Като някакво такова договаряне, което е толкова сложно, че е извън нашата способност да си го представим. Много някак си се напасват хиляди неща. Предварително.

П: Добре, а сега, когато тя вече стои и е решила къде ще ходи, и е избрала, може ли да ни каже... Ти сама каза, че всъщност всичко е препоръчително, като възможността се дава, но реално личността избира дали да се възползва от тези възможности. В смисъл, че не е твърд 100 % план?

Н: Понякога, понякога. Понякога има неотменими неща.

П: Те качествено ли се различават от другите по някои характеристики? Тези, които са неотменими... по ли са важни за някои хора?

Н: Ами когато душата е решила точно това да изпита. Нещо конкретно е.

П: Значи то пак от нея си идва?

Н: Да, да, да. Като част от плана. А имах предвид избор – после вече самия човек, душата като се инкарнира и самия човек, той да направи избора, по кой път да поеме, в тоя смисъл.

П: Аха.

Н: След това му се дава възможност да избере. А иначе душата всичко си планира преди това... как да кажа, „в различна степен на случваемост“ някак си. Някои неща със сигурност. Други – не толкова. Като възможности...

П: Да, да. Явно приоритети дава, но някои са по-важни.

Н: Пак всичко е с цел, някак си го виждам като много-вариантност. Ако човека избере единия начин, нещата тръгват в друга посока. А има някои неща, през които минава, защото така е решила душата, че през това ще се мине. Защото трябва за да се развива. А други можеш да минеш и по други пътища.

П: Разбирам, пак си е нейна преценка.

Н: О, да, да. Всичко е нейна преценка. Като залагане на предварителни неща... А после вече човекът понякога той... но тя пак го насочва.

П: Но понякога пък той избира някои от вариантите, които пак тя му е дала. Всичко си е в рамките на тези предварителни цели, които има самата душа.

Н: Да.

................. край на първа част......................