2014 една по-различна година! Какво се е променило?

Темата за промените на Земята през 2012 беше широко експлоатирана и употребена в годините преди и малко след заветната дата 21. 12.2012г.

Станахме свидетели на драматични призиви, статии и какво ли не... вероятно това си беше част от пътя на всички нас... Имаше много страх, всяван от популярни и непопулярни медии, от отделни хора, от различни гурута и ченълинги.

Още преди 2012 някак си не ми пасваха всички тези предсказания, не ми звучеше съвсем наред всичко това... Приех за себе си, че промените се случват единствено на ниво съзнание, индивидуално за всеки човек, тогава когато всеки един стане готов, преди или след 2012 г. и не отделях повече време да го мисля ще ли преживеем 2012 или не.

Сега толкова време по-късно повдигам темата за промените, защото напоследък

НЕЩО РАЗЛИЧНО СЕ СЛУЧВА

В началото приписах всичко, което преживявах на някаква по-завишена сензитивност, но нямах идея защо точно в последните месеци се активира. И така си мислех, докато не започнах да получавам информации от непознати хора затвърждаващи, че и при тях се случват по-често спонтанни паранормални преживявания, осъзнати сънища, срещи с ангели, духовни водачи, ясни послания в сънищата.

Получи се така, че дори без да търся потвърждение, то се получи. Хора, които и преди са имали силна интуиция и сензитивност споделиха, че лично при тях отчитат промяна в завишаване на тези им опитности, по незнайна за сега причина.

Идеята да споделя това е да разбера размера и обхвата на тази енергийна промяна.

Наблюденията ми върху моите лични преживявания и на познати и непознати хора, които ми писаха спонтанно да споделят, ме навеждат на извода, че може би действително, както сме чели и чували още преди години, че промените ще доведат до изтъняване на воала, на преградата между световете, между реалностите... че това вече е започнало да се случва и обяснява много от особените усещания и преживявания в будно или сънно състояние.

Разбирам, че не всички от читателите са преживявали подобни на нещата, които по-надолу ще разкажа. Това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Дали ви се случват, дали усещате, сънувате, виждате или не подобни неща, е в пряка зависимост от личния път и задача на всяка душа. Когато на даден човек се случват такива неща, те се случват с определена цел. Те са най-добрия учител да се преодолее страха и да се подготви една душа по един по-особен начин, каквато подготовка не е възможно да се случи чисто физически на земно ниво.

Обяснявам това за да няма страх у вас мили приятели, които четете тези редове. Всеки си е дошъл с определена задача. Едни трябва да са по-смели от други. Но това е заради задачите на душата. Други хора имат други, по-различни неща за вършене и така за всички ни си има по нещо.

Не е нужно всеки човек да преживее подобни неща и вероятно това никога няма да се случи, освен на душите, които са планирали тези опитности с определена цел.

Има и още един мотив да пожелая да споделя някои от тези мои и чужди опитности. Това е публичността на подобен род информации, или по-скоро липсата на подобни неща споделени в публичното пространство. И тази липса е не защото такива неща не се случват, а защото няма кой да се престраши и да ги публикува заставайки с името си. Това са нормални неща и все по-нормални ще се утвърждават, с увеличаване броя на хората, които ги преживяват, сънуват, възприемат и усещат.

Историята на Мими

Мими е млада майка свързала се с мен по имейл с желание за регресия. Когато заговорихме за причините, които са я довели до това решение се разкри една много интересна история. Но в случая Мими едва ли би определила историята си просто като интересна, предвид силните емоции, които всичко случило се й бе докарало. Радвам се, че тя се свърза с мен и успях да отговоря в по-голяма степен на въпросите относно преживяванията й. Всичко това, което тя описа, не е толкова рядко срещано. Части от нейните опитности са се случвали на поне 50 % от хората, ако не и повече (статистиката е по мои лични наблюдения).

За това надявам се предавайки нашия разговор тук, това ще бъде един полезен материал за всички читатели, на които се е случвало подобно нещо и е оставило травма в съзнанието.

Важното е, че когато човек се информира, когато разбере в дълбочина случващото се, страха и стреса намаляват значително и дори се появява любопитство и вълнение към подобни преживявания.

Основната причина, поради която Мими ме потърси е "проблема й с тъмното". Както разбрах след като си писахме по скайп, проблема й не беше със самата тъмнина, а с това, че от известно време виждаше разни същества в тъмното, което я плашеше повече. Това се случвало точно в моментите преди да заспи, когато мозъка й преминава Алфа ниво на мозъчната вибрация.

(Това е важно, защото Алфа е нивото, в което всички ние получаваме прозрения и отговори, в което се случват медитациите и хипнотичната регресия, и сензитовността ни е много по-силна от ограничените ни 5 физически сетива.)

За тези от вас, които не са имали лични опитности или усещания в тази област, бързам да ви уверя, че всяко нещо, което ни се случва си има своята цел. Много често това се вижда от дистанцията на времето и с подходящ задълбочен анализ върху живота на човека и начина му на мислене, промените, които са настъпили, интересите и цялостното му възприемане на света.

И така историята на Мими започнала преди 3 години, когато сякаш едно събитие - смъртта на близък роднина, отключва тази поредица от срещи с паранормалното.

Първият път тя е в едно състояние известно на повечето от вас като сънна парализа. Характеризира се със свръх будно съзнание и тяло, което спи. Тя се чувства будна и вижда всичко около себе си, но не може да помръдне тялото си.

В този случай - при нея в леглото си е видяла едно малко чернокосо момиченце със светли очи, което се катери по крака й - " Като че ли искаше да ми пипне лицето, но нещо ме докосна по шията и аз се обърнах на ляво и тя изчезна."

Независимо какво види човек, самото състояние е достатъчно плашещо, имайки предвид, че ние хората сме свикнали в 100 % да сме в контрол над ситуацията и тялото си.

Но както съм се убедила и от моя личен опит тези случки си имат свое предназначение и то в никакъв случай не е само да ни наплашат или стресират.

Много хора ги преживяват още в младежки години, а други на по-късен етап.

Обикновено излизането от това състояние става, когато човек успее да размърда някоя част на тялото си. Трудно е, но се получава. Тя го е направила и е прекратила връзката. Онова докосване по шията обаче... то също е интересно в случая, защото се случва точно преди Мими да успее да се извърти наляво и да прекрати случващото се. Както казах - доста усилие на волята изисква да раздвижиш едно спящо тяло, но сякаш при нея е имало помощ. Някой/нещо й е дало сила да се справи по-бързо.

Не го казвам само за успокоение, но реално във всяка ситуация ние винаги имаме своите духовни водачи до нас, помагат ни и ни напътстват, където е нужно. Ако трябва да преживеем един урок, те са до нас и съблюдават как се справяме.

През последните години срещах хора с най-различни вариации на преживяването на сънна парализа. Някои усещаха фигури, движение, в стаята, присъствие, дори животни, различни същества... Понякога и до самото тяло усещане за специфична енергия...

За себе си открих, че това е като въвеждаща процедура и запознаване с духовния свят. Все едно ни се случва едно надникване в невидимото, само колкото да усетим какви неща има там и да посвикнем с чуждите енергии. И най-важното - да не разчитаме на физическото си тяло, а да имаме на разположение само съзнанието си - онова всъщност, което е непреходното, вечно съществуващото.

Един пример за справяне на ситуация на сънна парализа от друга девойка, с която си писахме по фейсбук. Тя се осъзнава, усеща, че в стаята има не една, а няколко чужди фигури/същности. Разбира и че с тялото си никак не би могла да реагира, защото то просто не се помръдва. Но тогава й хрумва идеята - Така или иначе за момента нищо не може да стори, макар че изпитва страх, казва си наум, че сега ще заспи и когато се събуди, то ще е по нормален начин и всичко ще е приключило. След няколко кратки секунди тя отваря очи и е напълно в контрол на физическото си тяло и с ясно съзнание. В случая девойката интуитивно е избрала решение за ситуацията - което е било прието от Вселената като заповед - нейния свободен избор какво да се случва и какво да си тръгне от нейния свят. И Вселената веднага е отговорила на молбата й.

Когато чух този разказ си казах, че е доста оригинален начин да се справиш, но и чудното в случая е как съзнанието на момичето е направило точно каквото е нужно, все едно тя знае на едно много дълбоко ниво законите на Вселената - по-специално - че ние хората носим безсмъртни души и имаме права - правото да избираме, свободната воля кое да присъства и кое не в нашия свят. И това познание й е помогнало, точно когато има нужда от него.

Връщаме се към историята на Мими. Преживяванията й продължават с особени сънища на души на починали хора. В нейния случай не са били близки хора, а съвсем непознати.

Защо са се появили в съня й така и не разбира. Но факт е, че когато човек повиши сензитивността си често успява да надникне и да се настрой спонтанно на различни нива и честоти, които му показват нестандартна информация. В това няма нищо обезпокоително... Просто още един начин "да свикнем" с нещата на различните нива и места.

И ето следващото преживяване, което вече е част от графа -

Паранормални случки в будно състояние

"Преди няколко месеца бях се събудила 6ч. сутринта, отивам в хола на дивана и лягам. Както лягам гледам часовника над телевизора, че показва 05:50 ч. и в този момент (дори не съм се отпуснала за сън) виждам нещо да се надига от килима като пръст, пясък и се завихря като вихрушка. Така се уплаших, пулса не си чуствах даже. И тази вихрушка започна да се движи към мен. Казах си : Мамка му каквото и да става да става!

Затворих очи и усетих как ме удряше по лицето и косата ми се вееше във въздуха, но интересното е, че когато ги затворих все едно потъвах някъде като в черна дупка и видях една бяла точка. В този момент силен звук като развален сигнал на телевизор чух в лявото ухо и точно пред лицето ми нещо изръмжа като куче и изчезна. Като изчезна се усетих като жива, станах и започнах да се оглеждам."

Тази случка се отличава - тя не само, че е в напълно будно състояние / или поне това е усещането на младата жена/, но сякаш реалностите се смесват по един всепоглъщащ начин, който е малко шокиращ за всеки неподготвен човек.

Тук моя собствен опит ми помогна да успокоя Мими за това, което й се беше случило.

Преди 2 години имах подобно изпитание, което доведе до страх, който се активираше със свечеряване и получаване на подобна обстановка, от времето, когато се случи самата случка.

В моя случай чрез думите на друг човек в една силно стресова ситуация почувствах твърде силното преплитане на реалностите - ако мога така да го нарека. В самата ситуация реагирах доста хладнокръвно и неемоционално, точно както Мими, която казваше "да става каквото ще"... Но по-късно, когато всичко отмина, се оказа, че

логическия ми ум ми спретна такъв стрес и изпитах точно шока от всичко, че в следващите месеци трудно заспивах и почти всяка нощ се будех. Така сме програмирани, че всичко непознато автоматично го приемаме за заплаха - особено ако го усетим така силно и фрапиращо в своя свят.

Изпитанието, което преминах тогава ми показа някои много ценни неща. Успях да видя какво е, когато самия ти си в "дупка", когато трябва да се справиш, да се изправиш лице в лице със страха си, и така нощ след нощ. По онова време не виждах целия смисъл, но вярвах и си повтарях, че това е период, който ще ме научи на нещо и с Божията помощ ще премине, а Той ще ми помогне да прозра смисъла на цялото изпитание със страха. Нямах сила всъщност за нищо друго. Нито можех да медитирам, въобще затварянето на очите и оставането в тъмнината беше много стресово. От човек, за който медитирането беше ежедневие, се оказа, че не исках и да си помислям за това вече.

Така в историята с Мими и нейния страх от тъмно се срещаме. Две различни неща, но с еднакъв резултат. Тъмнината и страха, които трябваше да преодолеем.

Може би ако никога не го бях изживяла, никога нямаше да мога да кажа и една успокоителна дума на човек страдащ от подобен страх. И да ми повярват... Ние инстинктивно усещаме кога някой ни говори заучени фрази като по учебник и кога личния опит го е довел до някои заключения.

Знам, че откакто установихме контакт с Мими тя е малко по-спокойна. И колкото повече научава информации обясняващи случилото й се, толкова по-добре ще се чувства. Защото непознатото вече няма да е напълно непознато.

Това, което ми помогна в моя случай - Информации, които аз знаех от по-рано, но явно трябваше да се помъча малко за да ми хрумне да ги използвам на място, когато трябва. Припомних си едни думи на Грег Брейдън, който казваше, че човек може да изпитва само две емоции в сърцето си - Страх или Любов. Но или едното или другото, двете едновременно не може. Тогава, добре си спомням онази първа нощ, в която ми хрумна да започна да изреждам всичко, за което съм благодарна в моя живот. Изреждах и изреждах, и колкото повече се увеличаваше списъка толкова по-силна любов и благодарност усещах в сърцето си. Енергията на тази емоция е толкова силна, че постепенно усещах как напрежението у мен е спаднало и вече не намирам тъмнината на спалнята за враждебна. Много нощи изпитанието ми продължаваше, но и аз не се отказвах от моето помощно средство, с което заспивах отново.

 

Полусънно състояние

Следващата случка, която Мими разказа е пример за още един контакт. Този път, отново рано сутрин, след като събужда съпруга си за риболов и се обръща отново да спи на другата страна, без да е минало повече от минутка-две пред нея се появява бяла котка. Първоначално я вижда на голямо разстояние от себе си, а секунда след това тя е направо пред лицето й.

"После се качи на главата ми, задните й лапи бяха пред очите ми и ми каза нещо на ухото. По-скоро странно мяукане беше."

Освен всичко Мими усеща котката точно както би била във физическия свят - мека, пухкава, топла. Но въпреки това се изплашва, толкова внезапно и неочаквано се развива всичко.

"И когато ги виждам не мога да мръдна и не дишам дори, като в менгеме съм, но чувам като звук от телевизор стар. Все едно няма канал. Заглушени са ми ушите и всичко това е така докато го виждам."

Спирам дотук с историята на Мими, защото тя е като за книга, една статия е малка за нея.

Интензивни осъзнати сънища

Продължавам разказа си с някои доста зачестили при мен сънища. И преди съм имала осъзнати сънища и невероятни срещи. Но това, което ми направи впечатление сега е честотата, с която всичко се случва, а както разбрах и при някои други хора.

Среща с духовния водач и ОИТ

През ноември миналата година видях моя духовен водач - появи се посред най-обикновен сън, в който не се случваше почти нищо. В мига сякаш нещо в моето съзнание се размърда и насочи цялата ми концентрация в този образ. Напълно се осъзнах какво се случва и кой е човека пред мен. Изглеждаше съвсем обикновен, мъж на около 50 години, много висок, и странно - имаше леко мургав тен, гологлав с много голямо чело. Подаде ми 5 черни квадрата, сякаш направени от пластмаса и увити в найлон. Осъзнавам че ми говореше, но не с думи, а в главата ми чувах - "Това са твоите мисии."

"Хубаво, си казвам, аз малко даже с насмешка, ама как ще разбера какво пише на тези, подобни на дискети пластини."

И в същия миг духовния ми водач мина от лявата ми страна и все едно долепи тялото си до моето. Усещах го по цялото продължение от главата надолу чак до края на крака. И както застана след секунда усетих все едно се понасях от леглото нагоре в безтегловност. В сърцето ми бликаше радост заради това, което ми се случваше. И все пак сякаш успявах да се успокоявам, говорех на себе си успокояващо, все едно си спомнях как предишните пъти, когато ентусиазма и ликуването ми от нещо, което ми се случва, са ме изхвърляли буквално от преживяването с повишен адреналин и разтуптяно сърце. Този път постигнах това, не се развълнувах прекомерно. И имах реално усещане за продължителност на преживяването.

Тогава сякаш усетих, че отговора на духовния ми водач е именно преживяването - "Ето това е първата мисия" и без много обяснения той изчезна, а аз се озовах в стария скучен сън. Като огледах познатата сцена и след всичко, което беше станало просто си казах, че

повече не желая да сънувам този скучен сън и на мига си бях отворила очите, напълно в съзнание.

Бях много щастлива от този сън. А усещането за безтегловност, което духовния водач предизвика беше прекрасно. Не зная с какво бях заслужила именно в онзи момент да преживея тази среща, но се сещам какво казах на шега на моята котка предишната вечер.

Тя между другото участва в някои от паранормалните случки.

Точно вечерта преди съня се шегувах, че я наричам вместо Шери, принцеса Шерула Дукс. От някъде ми се бе появило това име. Погледнах в интернет и видях, че е име на същество, което предавало послания за цивилизацията на атлантите, нещо което в миналото бях гледала като клипче в ютуб. На шега казах на Шери "Хайде принцесо Шерула, разкажи ми малко на сън за тайните на атлантите..." и си мислех колко хубаво би било, ако можеше човек да надникне в тази история на славната загубена цивилизация.

Дали е просто съвпадение, че срещата с духовния ми водач, който бях абсолютно убедена, че е такъв още щом го видях, се случи именно същата нощ. Бях си поръчала нещо на шега, но получих нещо друго, дори по-силно от онова, което си бях пожелала. И в никакъв случай не очаквах да вид нещата, които видях.

Знакът обърнат триъгълник

Тази година с началото на Януари месец започнаха и някои други нощни преживявания, които не съм съвсем сигурна, че са точно осъзнати сънища. Осъзнати са, да, през цялото време на случката съм с ясно съзнание какво виждам, мисля и дори разсъждавам за случващото се. Но според мен не са сънища, защото виждам себе си и стаята, в която спя, виждам и чувам реалните звуци от заобикалящата ме среда.

Момента, от който започнах да осъзнавам какво се случва с мен и около мен сякаш настъпи внезапно. Не знам дали съм спала и сънувала ли съм нещо преди това.

Внезапно се осъзнавам в тялото си и усещането е странно. Чувствах се много различно от всеки друг път досега, не беше и като Опитност Извън Тялото. Видях пред себе си и сякаш между леглото и стената, на около метър и половина от мен огромен триъгълник с върха надолу, сякаш очертан в тъмнината с неонова линия. Беше поне 1.50 м във височина.

А същевременно усетих, че не мога да движа тялото си и усещам една енергия върху себе си, като пелена, която стигаше до гърлото. Физически усещах едно леко замайване и като всмукване, цялостно усещане за енергията около мен. Осъзнах или все едно го чух в главата си някой да казва, че "така е, когато умреш".

Цялото ми състояние напомняше сънната парализа, но беше приятно и не така ограничаващо физически. Имах усещането, че само да пожелая веднага ще успея да помръдна физически.

Чувах звуците в стаята. Всъщност звуци нямаше, но изведнъж чух диханието на моя приятел. Първия дъх, втория дъх, който се чу малко по-силно от първия, и после третия, който се чу най-силно в тихата стая.

Ето в онзи момент ми мина мисълта - "Дали това, което аз виждам и изживявам сега, колкото и за мен да не е стряскащо по никакъв начин, дали не му причинява дискомфорт и дишането за това да се усили така като звук?“ И без да му мисля повече се завъртях и раздвижих прекратявайки видението на обърнатия триъгълник и всички усещания в тялото си.

Сутринта се чувствах много добре, още под влиянието на странното приятно усещане и този силен знак, който бях сигурна, че е символ за нещо важно.

Последва серия от събития, които ми дадоха информация. На едно събиране и лекция на Галя Маджарова видях същия знак, обърнат триъгълник и бе означен като знак на маговете или нещо подобно.

По-странното според мен е, че в работата си с регресия срещнах младеж, който беше видял същия знак в своя медитация. Тази негова регресия ни отведе до определена книга, в която намерихме кратичко описание - символ на униформата на виски руси хуманоидни извънземни от Алдебаран (звезда от Съзвездието Бик), по разкази на едно немско семейство отвличано през годините и припомнило си случаите с редица сесии на регресивна хипноза.

И пак се запитах защо ли излизаха тези информации. Аз винаги приветствам всичко подобно, вълнуващо е и интересно, но все пак... защо ни се даваше.

Тези събития при мен се случваха успоредно с комуникацията ми с други хора, при които за моя изненада също паранормалните преживявания и опитности бяха зачестили. И то без това да са задължително хора запознати от дълго с духовни теми или практики.

Предшестваща духовна комуникация в сънища

Следващите две неща, които ще опиша затвърдиха усещането, че може би сензитивността ми се е поувеличила, по незнайно каква причина, без аз да съм правила нищо по този въпрос.

Първото събитие е срещата ми с една млада майка, почти мой набор, която искаше помощ и дори регресия за 14 годишното си момче. Историята беше много силна. Дете от новите вибрации, което имаше нужда от помощ от една страна да посвикне с материалния земен живот за да стане поне малко по-независим и самостоятелен и в същото време - невероятните му "включвания" още от 4 годишно дете, когато изведнъж казва на родителите си дълбокомислени философски неща по темата Човечество, напълно чужди на неговия за момента ограничен речник и познания, за която реч след това той не помни нищо.

Много се развълнувах от тази история. Явно толкова много, че това доведе до серия от сънища.

3 дена преди да се запозная с момчето аз го сънувах, разговаряхме, той беше много сърдечен и весел, с красиви теменужено-сини очи, много рядък цвят. Ясно видях как изглежда. Няколко дена по-късно видях съвсем същото момче на живо. Бях се срещнала с него в съня си, преди въобще да го познавам реално или да знам точно как изглежда.

Едно мое наблюдение за сънищата и цветовете. Научих, че когато човек сънува син цвят в съня си, то в съня му се показва нещо чисто и истинско. Синьото е символ на истината.

Така в моя сън освен сините очи на момчето видях жена със синя коса и син карнавален костюм. Странни на пръв поглед символи, точно за това потърсих тълкувание за самия син цвят.

Оказа се, че срещата ми може би на ниво души е била съвсем истинска. Момчето действително беше весело по характер и силно емоционално, точно както го видях. И външния му вид отговаряше напълно.

Не за пръв път се случва нещо, което много ме трогва да го сънувам, но този случай си беше доста показателен за осъществяването на някаква по-специална връзка, като че ли в желанието си да направя каквото мога за него не можех да изтърпя до срещата след 3 дена и се бяхме свързали духом.

Преди втората среща също имах сън и този път видях и майката и сина заедно. Тя е прекрасна млада жена, огнена зодиакален знак, досега никога не занимавала се с духовни неща. В съня ми я видях как сякаш тя прави ченълинг, а момчето е в краката й приседнало. И така два пъти.

Последва серия от срещи като чак на третия път аз разбирам от самата нея, че тя в миналото е имала действително преживявания, когато незнайно откъде и защо просто усеща и казва информация на непознати хора, без преди това да го е планувала или знаела, и казаната информация се оказва съвсем точна, и дори живото-спасяваща за хората.

Това за мен беше също голям знак. И майката и момчето просто затвърждаваха поредицата от силни случки свързани с повишена интуиция, сензитивност и една комуникация без ограничението на време-пространството.

И отново за всичко това научавам и срещам в последните 2 месеца на 2014 година.

Свръх-сетивни усещания

Последното, което ще разкажа, преди да сте сметнали, че четете роман, а не статия, е за странния начин, по който започнах да чувствам котката си. Вече два пъти се случва, когато съм в лека дрямка, току що затворила, очи, или най много от 2-3 минути - да чувствам изведнъж сякаш домен се случва нещо разтърсващо и сякаш енергията от него ме удря силно. Първия път уплашено и с разтуптяно сърце отворих очи само за да установя, че на леглото беше скочила Шери (котката ми) и кротко се ближеше. Но защо движението на това нежно животно ме беше разтърсило толкова силно. Къде бях аз в този момент? Дали не бях извън тялото си по някакъв неосъзнат начин и реално да съм почувствала енергията му с моето енергийно тяло по такъв разтърсващ начин... Не знам, но това се повтори още веднъж. Уж бях подготвена, а пак се изненадах.

А една вечер, когато уж щях да гледам филм обаче задремах (умората си каза думата). Последно знаех че Шери спи на съседния диван на една ръка разстояние от мен. В един момент я усещам как е до мен и ме лизна два пъти по бузата. Езика й беше груб като шкурка (точно такъв е по принцип). Като я видях се позачудих, че е станала, обаче си казах – „Сега си ми паднала да те нагушкам“, ама тя след две секунди се изтръгна от ръцете ми. И в следващия миг я гледам свита пак на топка на съседния диван.

Много чудно ми стана – „Защо въобще идва да се закача и да ме лиже, като ми обърна изведнъж гръб и си легна. Странна работа!“ Свих се пак в същата поза и продължих да си спя. След малко се събуждам с едно вълнение и следните думи на уста - "Видя ли, видя ли какво стана току що?!" Повторих това силно емоционално няколко пъти на моя приятел, който все така си гледаше филма. Исках много да разбера, ако го е видял. В съзнанието ми имаше спомен, че сякаш видях нещо в стаята, нещо впечатляващо, което ме развълнува силно, но не можех да го вербализирам, да го изкажа с думи. Хем го знаех, хем ми беше като "закрито". И за да намеря съдействие с надеждата, че и той е видял и ще ми каже какво стана точно, започвам да му обяснявам за кой момент точно питам.

Казах му – „Видя ли какво стана сега, не преди малко, когато легнахме, а след като Шери идва и ме лизна и следващия точно момент, какво се случи?"

За мое изумление той каза - "Нищо не съм видял, нищо не е станало, ти си спеше..."

Малко ми трябваше време да ми се появи осъзнаването какво ми казва... Попитах отново, но той потвърди. "Шери не е идвала да те лиже по бузата, тя си спеше там, а ти тук и така през цялото време."

Не го очаквах това и бях малко зашеметена, че някой отрича реалност, която току що бях изживяла физически дори. Аз питах за едно събите, а то се оказа, че и първото, което се беше случило не е видяно, и въобще не е част от реалността на физическия свят, в който се намираше моя приятел.

Много странно е усещането... и сега се усмихвам като се сетя какъв ли вид съм имала обяснявайки убедено какво е станало, а то какво се оказва. По някакъв начин си мисля, че с Шери или се бяхме видели на някакво ниво с астралните си тела, или просто това беше преплитане на две реалности, в които стават различни неща. Но определно обърна и повиши вниманието ми да следя реалността за знаци и „пропуквания“ в Матрицата.

Като заключение съжалявам, че не можах да включа всички останали неща, случки, мои и чужди, които стигнаха до мен, и на базата, на които направих своите изводи.

Смятам, че сега се случват много повече неща от предните години. Сякаш има една по-голяма лекота. Дали действително воалът, преградата между световете е силно изтъняла и за това чувстваме и осъщестяваме комуникацията си по-лесно... не знам, но това ми се струва най-възможния отговор.

Всеки от вас може да прецени сам засебе си, да анализира последните си месеци и какво му се случва в този период, колко често се проявява интуицията ви, какво сънувате, какво усещате...

И един последен съвет - Каквото и да преживявате помнете най-важното - в будно или в сънно състояние помнете кои сте, че имате безсмъртна душа, която има правото на свободен избор и свободна воля. Когато ви се случват неща, които ви притесняват, не се колебайте да си кажете своята воля и да изпратите "натрапниците" в Светлината при Бог. Всичко, което преживяваме ни подготвя и учи. Нищо не е лошо. Всяко нещо има своята роля и цел. От тази гледна точка нищо не ще може да ви сломи или стресира дълготрайно. Всички един ден ще си спомним кои сме. Бъдете смели и развивайте себе си, експериментирайте, учете се... един ден, когато останем да съществуваме само като съзнание, тези умения и сила ще ни трябват. Никое обучение, наяве или насън не се дава безпричинно, дава се само, когато се знае, че в определен етап на съответната душа ще й потрябва да използва тези умения.