събота, 31 май 2014 г.

Ангелско перо - как една душа Отвъд помага на децата си

Всеки от нас има интуиция и вътрешно усещане за всичко. Понякога може да ви казват негативни неща за даден човек, но вие да усещате, че това не е цялата истина, че там се крие още нещо и да не се задоволите с отправените обвинения. 
Такова беше и моето мнение последните години за моя баща. Макар и да нямам някакви големи спомени с него, нито съм го виждала откакто пораснах, след като тръгнах по духовните търсения, четене и практики, в мен се оформи едно усещане на разбиране и приемане на трудния път на душата на моя баща.
Генералното обвинение към него винаги е било, че не се е погрижил за децата си, че е оставил първа и после втора съпруга и общо три деца... Противоречиви думи, защото от друга страна - Силен ум, четене на книги - Петър Дънов, Блаватска, Лиана Антонова, интереси в окултното и езотериката... и в същото време гневни обвинения от страна на майка ми, че й е причинил това, да остане сама и да се грижи сама за нас.

Мисля, че докато не започнах да чета и осмислям, докато не започнах сама да виждам съдбите на душите от една малко по-глобална перспектива, самата аз бях като в сън, съзнанието ми спеше. Макар че усещах съвсем същите интереси и влечения като баща си, по онова време въобще не подозирах че е така, и страха насаждан по тази тема табу ми пречеше да проявя инициатива и да го потърся. Може би ми липсваше дълбочината на разбирането - а смътно усещах, че не мога да му се гневя или сърдя така както баба ми например.

През 2010 година след като прочетох "Храбри Души" на Робърт Шварц онова усещане за баща си, което имах от по-рано, вече изкристализира напълно и го видях подплатено с доказателства. Разбрах, че всички ние на ниво души планираме всички тежки изпитания и разводът на майка ми е бил планиран. Необходима опитност, както за нея и баща ми, така и за нас - децата, да израстем по този начин. Всичко в книгата ми звучеше истинно. Аз сама го бях видяла в живота си. Ползата беше очевидна. Знаех, че ако не съм била в това привидно неравностойно семейно положение, аз никога нямаше да науча и развия уменията, които имам, никога нямаше да развия чувствителност и състрадание към хората. И защо ли да го прави един човек, на когото всичко му е поднесено на тепсия, който само решава къде да си прекара хубаво времето и нищо от останалия свят не го интересува... Невероятно трудно е да се събуди едно съзнание, ако е презадоволено във физическия свят и има твърде много разсейващи фактори - а материалното е именно разсейващ фактор.

През последните няколко дена получих мога да кажа дори физическо доказателство за връзката между Отвъдния свят и нашата реалност сега.

Не знам с какво сме заслужили аз и сестрите ми тази помощ Отгоре, всички тези знаци, но сме безкрайно благодарни, че сме свидетели на тази любов, която недвусмислено усетихме от своя баща след смъртта му.

Първата благословия - така я наричам аз - дойде когато на 28 Февруари се запознах с най-голямата ми сестра от първия брак на баща ми. Като най-голяма тя имаше много повече спомени, защото бе контактувала по-често с него и успя да ми сподели това, което тя беше опознала от него.
Никога не съм се и надявала да намеря подобна информация.
Ние с другата ми сестра бяхме доста стресирани в семейна обстановка, в която се говореше все лошо за бащата и темата не сме я повдигали, камо ли да разпитваме за детайли. А доколкото разбрах ситуацията и при най-голямата сестра и нейното семейство е била доста подобна.
Още си спомням как всичко, което беше свързано с баща ми беше автоматично обявявано за лошо - дори интересите му и книгите, които четеше - за причина, че полудял и за това не си гледал дома и децата...

Реална и чиста информация, без да е украсена от егото на обидената страна - в случая на семейството на майка ми, до онзи момент нямахме.

За мое изумление разбрах, че с най-голямата ми сестра сме имали немалко общи приятели  във фейсбук, много общи интереси и духовни търсения. Когато я видях за първи път и си писахме не съм си и помисляла дали ще ме хареса или отхвърли, кое да кажа и кое да спестя. Нямаше капка страх - директно започнахме да си пишем по най важните въпроси, които ни вълнуваха. и тя отговори по същия открит начин.
Много важно е човек да харесва и приема сам себе си и никога да не се страхува да бъде открит. Повечето ни проблеми идват от недомлъвки и спестяване на истината!
Споделихме кой какви спомени и усещания е имал по темата за баща ни.
Как сме усещали самотата и как сме се справили с липсата на баща. не бях си и представяла че тя може да е направила както мен - за всички тези години когато мислех за баща си аз си казвах че Господ ми е баща, най-специалния баща. И това ми даваше много сила.

Тогава в този разговор дори нямах и най-малка представа какво ще науча и колко ценна за мен ще е тази информация.

През последните години мое занимание е регресията в минали животи, като отделно продължих да практикувам и да работя за разпространяването на полезна информация за лечение и дистанционна помощ - като част от опита ми със Силва метод в предните години. Обясних си откъде е дошло всичко това у мен като интереси и дори вътрешно знаене на някои неща, за които дори не са ми били нужни доказателства.

От сестра си научих какви са били истинските интереси на моя баща, как самия той й е разказвал за нейните минали животи (и по конкретно за един, който е в Египет - странно "съвпадение", но когато правих преди 2 години регресия на другата си сестра, тя видя себе си именно в Египет, възможно е всички да сме били там), за лечителството, за книгите на Дънов и Блаватска, за общуването с някакъв разум и писането в тетрадки на някакви неща - което подозирам, че е именно автоматично писане... когато тя ми разказа, че действително енергията около него се е усещала доста силно, дадох си сметка че и откъслечните неща и информации стигнали до мен още преди, всъщност са били само върха на планината, нещата за които дори подигравки съм чувала от семейството си към неговите способности, са били истина.

Точните думи на сестра ми бяха - "когато отивах при него още в автобуса усещах цялото си тяло като в напрежение, една особена тръпка в него, и вече в една стая с баща ни, особено ако нямаше други хора енергията беше много тежка, все едно си на скенер и всичко ти се гледа, даже мислите ти са на показ, много трудно за издържане ако няма друг да разсейва енергията в стаята."
Онази вечер когато си писах с нея за първи път и всяка дума все едно наместваше един пъзел в сърцето ми - чакано от толкова време събитие.
Същата нощ сестра ми не е могла да заспи въобще от вълнение и мисли. Това ми сподели на другия ден. Но при мен нещата бяха други...

Сънищата винаги са ме съпътствали и този път се случи нещо - същата вечер на 28.02.2014г.
Дори не бих го нарекла сън, а преживяване, защото аз действително изживях всичко и физически имах усещания в тялото си.


Посред нощ в някакъв момент се усещам, че си казвам молитвата Отче Наш. Аз никога не съм я знаела наизуст, нито пък съм я казвала някога. Единствено думичките й са ми познати от един превод, който правих. В момента, в който се осъзнавам усещам, че доста бързо казвам тази молитва и в следващия момент започнах да говоря някаква друга молитва, но ясно чух името на Исус Христос. Втората молитва не знам коя е, не си спомням дори да съм чела подобно нещо. Но в съня бях доста уверена и знаех коя дума след коя идва.
Преживяването сякаш ми разкриваше постепенно и на пластове сцената за да не се изплаша. Получи се все едно се отдалечавам и успявам да видя сцената отстрани и чак тогава осъзнах какво виждам и какво се случва. Видях се, че лежа на пода в стария ни апартамент сякаш спя (приемам го за мой дом за това често там се случват сънищата ми). Усетих че молитвите ги казвам бързо като мантра сякаш искам да се успокоя, да си внеса едно успокоение в сърцето... все едно се случваше нещо което смущаваше спокойствието ми, но аз се стараех да го подтисна... 
И след секунда го видях какво е - видях се отстрани легнала на пода, а около мен стояха три високи силуета - фигури. Тогава разбрах, че вълнението ми от това е предизвикано. В ума ми все едно течеше една мисъл - "Не мога да повярвам че са се доближили толкова много. Спокойно, спокойно" и дори благослових мястото - там, където лежах! Сякаш някаква част от мен знаеше какви са тези силуети и че по принцип преди не са идвали толкова близо до мен. Явно това предизвикваше силното вълнение и оглушително сърцебиене. Не изпитвах страх, но усещах че ми струва големи усилия да запазя спокойствие в тялото си. Накрая сърцето ме  извади от съня, сърцебиенето стана много силно. Все едно адреналина ми се беше покачил доста от това, което виждах и осъзнавах.
Когато се събудих през нощта не успях да се върна в спомена си и да преповторя съня с цел запаметяване до сутринта, когато ще го запиша. Сякаш нещо ме караше да стоя настрана дори от картините, които са в спомените ми. Все едно се страхувах.Сега след всичко научено за баща ми си давам сметка кой ме е посетил онази нощ и защо ми е трябвало да си казвам онези молитви.
Винаги съм вярвала, че баща ми е развит дух с труден живот на земята. Просто го знаех. Всичко, което научих в последствие го потвърди, но и личното преживяване в съня ми доказа това - защото точно както пише в книгите на един човек му е трудно да стои до някои с по-висока вибрация - така си обяснявам аз своето сърцебиене и опита ми да успокоя тялото и учудването ми, че "са се доближили толкова до мен" - сякаш още в преживяването съм наясно че това по принцип не се прави често!

Това според мен се случи за да му обърнем внимание - да видим, че той действително бди над нас и ни праща знаци да си помагаме и да разкрием истината за своето минало.


Като допълнение към паранормалните случки - за първи път се получи проблем със запис от регресия. Бяхме се събрали трите сестри и слушахме записа от регресията на втората ми сестра - защото в него имаше среща с всичките ни починали роднини, баща ни и неговите родители, както и този египетски живот, който щеше да е интересен да се чуе, при условие, че баща ни е разказал нещо подобно на сестра ни. Всичко течеше съвсем добре до 20 минути преди самия край на регресията - когато е разговора с духовния водач. 
Точно това беше най-концентрираната информация - там се появяваше духа на баща ни при един въпрос зададен към духовния водач и беше казал някои много дълбоки неща. Искахме да си припомним това чувство и да го споделим с новата ми сестра. Но записа отказа - връщаше се все в началото.

Бях чувала от Долорес Кенън за някои подобн прояви на духовния свят над материалните носители - магнетофонни ленти навремето, но не ми се беше случвало.
Разбрах, че когато трябва записа ще се чуе, но от друга страна не е ли това физическо доказателство за присъствието на духа до нас и подкрепата му.

Баща ми е правел това, което сега и аз правя и от което се интересувам...
Как ли би се зарадвал - казваше сестра ми - ако видеше своите идеи как стигат до хората чрез децата му.

В онези ранни години - в неговата младост - в консервативното общество, когато всяко нещо, което излиза от нормата е лудост и лошо. 
Самия той без никаква семейна подкрепа и без никой, с когото да се допита, да се посъветва как да обуздава тези нови силни енергии в себе си... какъв шанс е имал, нищо чудно, че почти никой не го е разбрал.

Срещу Божия План и Промисъл нищо не може да върви, рано или късно, но в правилния момент, всичко се подрежда така, че Истината да излезе на яве и всеки да получи възможност за реванш и отплата.

След толкова много години, когато никой от роднините не направи опит да ни запознае поне със сестра ни, един имот - нещо абсолютно материално - свърши тази работа.

Доброто сърце, когато липсва у някои хора и те не са си свършили задълженията, Господ намира начини да ги принуди маскирайки своя План с привидно материална цел.

Така се случи и с леля ми. Жената, която дори не се беше обадила на никой за смъртта на баща ни, макар да е знаела колко голямата ми сестра е по-близка и би искала да се сбогува с баща си.
Не я обвинявам, тя толкова разбира, така е направила.... но алчността, за която бях слушала през целия си живот, макар и да нямах преки наблюдения се прояви и сега. Ето слабото място, чрез което Бог си свърши работата. За да се продаде наследствения имот лелята се нуждаеше от подписите на нас - трите сестри, които до тогава даже не се познавахме.

Явно този път баща ни Отгоре беше решил да се погрижи и ако не приживе, поне след смъртта си да не допусне поредната несправедливост  и проява на егоизъм, която цял живот е бил принуден да гледа в семейството си. Същото семейство, в което майка му винаги е деляла сина от дъщеря си, пренебрегвайки всичко само за дъщерята и нейните деца да има.
 Внимавайте родители какви ги вършите с децата си, не ги разделяйте, не ги фаворитизирайте, защото това е като да инвестираш в бъдеща болка за себе си.
С такава силна болка умря и баба ми - майката на баща ми, осъзнала донякъде в късните си години колко всъщност обича сина си и страда от неговото нещастие, за което самата тя допринасяше цял живот.

Леля ми не разбра какво добро ни направи. Богатството, което ние тричките открихме се нарича Семейство и Любов.
Тя това не го разбира и за съжаление ние няма как да й го покажем, защото сърцето й е сякаш вледенено.
Но ето как татко ни помогна  с Божията помощ всичко се случи както трябва.

Вечерта на 24.05. преди да си замина за моя край се помолих - наистина се помолих да няма сълзи, обвинения, никой от участниците там да не изпитва тежест или чувство за вина - по онова време все още си мислех, че лелята може би изпитва някаква вина, че никога не беше до нас, нито пожела да ни опознае, мислех си, че изпитва вина и заради брат си. Но каквото и да се бе случило в миналото трябваше всички да продължим напред. Тази карма можеше да се развърже точно в този момент и да освободи всички участници да продължат с други уроци напред в развитието си.

За това се помолих насочвайки мислите си към баща ми и към Бог.

Същата нощ се случи нещо странно - първоначално не го осъзнавах, защото бях дълбоко заспала. Но в някакъв момент усещам, че се завъртам в леглото и се завивам с бяла пухена завивка, лека като перце и чисто бяла. Много нежна на докосване, като усещането върху кожата на ръцете беше доста ярко и живо. Дори някак си я сграбчих и свих под мен като се сгуших в нея. Когато се поразбудих на сутринта с ясен спомен за нощното преживяване ми мина първо следната мисъл - "Ами аз нямам толкова чисто бяла, нито толкова мека и пухена завивка! Какво е това? Моята завивка от вечерта съвсем не може да се определи нито като толкова лека, нито е бяла на цвят."

Разбрах какво е - знак за подкрепата за това, за което се бях помолила. Обаче в този момент даже не подозирах колко буквален ще се окаже този знак.

Когато посрещнах на другия ден сестра ми на жп гарата и си говорехме, минавайки покрай мястото, на което живях в детството си, се оказа че тя е била отсреща в съседен блок на квартира, докато е учила в техникум. Толкова близо и без да се познаваме.
Когато споменах това пред лелята - тя обвини починали си съпруг,че тя искала да ни срещне но той я възпрял, страхували се как ще реагираме! Горкия човечец, само добро съм чувала за него от майка ми, но за леля явно морала е разтегливо понятие и прехвърля вината на всеки, само за да не поеме отговорност за собствените си действия.  
Усетих още по време на първоначалната среща фалша на тази жена. На следващия ден, когато трябваше най-после да се продадат въпросните земи тя направо излъчваше как иска да ни измами по някакъв начин, независимо, че сумата дори не си заслужава говоренето.

За тези няколко часа чакане се случи нещо много интересно.
Запознах се с моя вуйна и братовчедка, които досега не съм срещала. Макар и да не се бяхме срещали досега на втората секунда с тези хора се заговорихме като най-близки приятели, с много силно доверие. Тези хора направо бяха изтормозени и те забелязали опитите на лелята да ги излъже някак си. 
Давам си сметка сега защо баща ни от Отвъдното се постара да не се случи поредната несправедливост.

Споделихме желанието си да дойдем някой път да разгледаме къщата на баща ми - да потърсим какви книги е чел, какво е описвал в тетрадките си, какво го е вълнувало толкова силно, че да се оттегли от живота и да е като отшелник последните си години... Транспорта до това село е много труден, само с личен автомобил е възможно, няма между градски автобуси.
Братовчедка ми предложи на момента след сделката, когато отиват да закарат вуйна, да ни покажат къщата къде е и да ни запознае с останалата част от тяхното семейство. Предложението не го очаквахме, беше силно изкушаващо. Поначало желанието ни винаги е било това, но понеже нямахме кола в нас, се бяхме примирили, че ще е за по-нататък.
Като подарък Отгоре... когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Тръгнахме за село. В колата вуйна сподели нещо за баща ми, което дотогава не знаех - оказа се че тя и семейството й добре познават баща ми и тя е човека, който му е пращал храна и се е грижил за него. Изведнъж осъзнах, че онова, което си бяхме пожелали със сестрите ми - да говорим с някой, който го е познавал или съсед, щеше да се осъществи още по-лесно - чрез наистина близки на баща ми хора...

Все едно за пореден път усетих колко е била изопачавана истината. Почувствах с каква мъка вуйната сподели, когато е  видяла баща ми вече на легло. Защо би изпитвала тази мъка, ако той не беше достоен и добър човек?

Но така стигнахме до къщата и оставих въпросите си за по-късно.
Докато вървяхме по зелената трева и се пазихме от калта - предния ден беше валяло силно, пред нас се разкри красива гледка. Къщата, пред която имаше стълб и щъркелово гнездо с един щъркел вътре.
Наскоро моя клиентка от регресиите ми сподели, че щъркела в Корана е описан като Ангел пазител на райските порти. Споделих го със сестра ми, защото знаех че би й било интересно. 

Така и беше... и докато всички ние разглеждахме наоколо, каквото може да се види без ключ, тя въодушевено извика към нас. Долу на земята под стълба стърчеше забодено красиво черно-бяло перо.
Аз не успях да схвана толкова бързо какво се случва, макар че самата аз й казах за символа на щъркела. Зарадвах се - ето нещо, което тя да може да вземе със себе си за спомен от мястото, и тук още не осъзнавам, че това не е перо от гъска, а е от щъркела в гнездото горе!
Наистина доста странно, че стърчеше така в калта,сякаш внимателно забодено да не се изцапа.

Цялата картинка ми стана ясна, когато видяхме още едно и още едно перо по същия начин забодени.
 "За теб и за Марианка, за трите ни по едно" каза сестра ми и в този момент разбрах.
Като го хванах в ръка долната част на перото, онази, в която е белия пух, мек и нежен - разпознах го - това беше моята бяла пухена пелена, която ме покри и в която се гушнах предната нощ след молитвата за помощ.

В онзи момент само можех да кажа две три думи, но реално исках да извикам на целия свят- "Виждате ли, че е истина, всичко е истина, Бог е истина и ни го доказа, Духа на баща ми е истина, не е само моето въображение или желанието ми да е така" 

Няма такава радост... и да не се беше случило нямаше да е по-малко вярата ми. 
Но се радвам и защото сестричката ми, която реално е познавала най-много баща ни, не беше успяла да се сбогува с него. Не бяха й казали за смъртта му и беше научила по най-ужасния начин - от интернет проверявайки в някакъв сайт по името си. Това е най-жестокото нещо. Да се укрие подобна информация. Дори ако знаеше, че е на легло щеше да го посети, та нали 4 години по-рано го е виждала. Не е била дистанцирана, както ние с другата ми сестра.
Дори моята майка, макар болката от раздялата, когато разбрала казала на сестра ми - Ако знаех, че е толкова болен можеше да отида да го видя. 

Ние в душите си знаем кое е редно и правилно, но често оставяме егото да ни повтаря колко сме обидени, колко сме гневни и наранени в собствената си драма... а когато си само душа няма такива мисли, има само съпричастност с другия.

Видях на яве това... Видях реакциите на моето семейство преди и след като им споделих разказаното от новите ми вуйна и вуйчо в селото на баща ми. Много мили и добри хора, на които съм безкрайно благодарна, че ги има.

Може на моите думи мама да се е гневила преди три месеца, когато й казах, че с новата ми сестра ще ходим да разгледаме на селото на баща ми, да потърсим повече информация за него, може тогава да не успях да я убедя, че е добре и тя да прости и че живота му си е бил достатъчно тежък, и да позволи и на себе си да заживее свободно и без товара на миналото. Но чак сега след разказа ми от вуйчо - първия братовчед на баща ми - след неговите споделени спомени - тя и дори баба ми - се разчустваха и изпитаха жал, съчувствие... успяха да дадат израз на душите си пред егото, което досега ги караше да говорят лошо и да обвиняват. 

Потвърди се всичко онова, което сме усещали със сестрите ми.
Тежък е бил живота на баща ми - живот на отхвърляне от свои и чужди, в семейство от много негативни и материално мислещи хора. Живот на опознаване на една силна енергия, с която е трудно да се справя. Трудно особено в онази действителност - когато нито се е говорело свободно за промяна на съзнанието, нито за контактуване с духовните нива, за нищо алтернативно и окултно. Всичко това е било забранено и подигравано от обществеността.
Като  си спомня аз самата как реагирах научавайки някои информации по духовния ми път. Колко е трудно на човек да балансира земния живот с духовните си търсения и в наши дни, та не мога да си представя какво е изживявал баща ни в миналото.



Научих колко съществена част от живота на баща ни е заемало духовното му търсене, книгите, въпросите, размишленията.
Вуйчо потвърди за пореден път колко умен човек е бил баща ми и искал ли е да насочи интелекта си в материалната сфера е щял да постигне големи успехи. Но явно не за това е била тук душата му. 
След като получава способностите си (мисля, че едно изключително силно главоболие, докато е бил с майка ми е признак за енергийните промени, които са започнали у него) той се обучава в Плевен именно за това как да използва ръцете си за лечение.  Вуйчо сам е изпитал енергията му - има заболяване на гръбначния стълб.  Макар и в напреднал стадии ясно си спомня как се е чувствал при сеансите. Разказа ми и някои успешни случаи на лечение. 
Още един от интересите на баща ми са книгите на Лиана Антонова. 
Това е по темата за съществуването на извънземен живот и контакти. Бих могла да кажа - още едно съвпадение с моите търсения още от дете. Никой никога не ми е казвал - това е факт - нямаше нужда. Само като погледнех нагоре към звездите аз знаех, че ги има и ние сме били там, при тях. И един ден пак ще бъдем. Да, страдах малко докато свикна, че не мога да си тръгна веднага. 

Автоматичното писане на баща ми е тема, за която знам най-малко.
Дали е "случайност", че аз се запознах съвсем отблизо с този феномен, докато работех по преводите на "Наш Дом" и филма за "Шико Шавиер - бразилския медиум", направил толкова много тълкувания на хора чрез автоматично писане - Психография.
Всички тези знаци, които са ме отвеждали да достигна до определени информации и да опозная неща - сякаш са били насочвани Отгоре - така че да има пълно покриване на всичко, което баща ми би искал да ми предаде, ако беше жив и до мен.
Вярвам, че е до мен сега повече от всякога. Вярвам, че това е силата, която съблюдава какво се случва и събира децата си и помага да излязат тези идеи, които той някога не е успял да отправи към хората. 


От опита ми с регресиите и всички знаци и тенденции, които се виждат в информацията за баща ми до момента, мисля че неговата мисия от една страна е била именно да свикне с тази енергия в тялото си, да научи и преживее много нова информация, но и  да се опита да е търпелив към другомислещите, онези, за които това е било твърде непознато, странно и съответно плашещо. От друга страна да ни даде живот на нас - децата му, които да продължим делото му. Независимо, че никога не ни е отглеждал физически - ние сме приели много от него.  Дали е "случайно", че той умира именно 2 седмици след като аз минавам курса при Долорес Кенън - едно събитие, което ми отваря нов път и практика в живота - в сферата на миналите животи и помощта за хората - както той е искал и правил приживе.
Знам че през цялото време е бил до нас духом и е знаел точно какво се случва в живота ни.

Като дете имах един момент, в който хем се чувствах най-самотния човек на света, хем сякаш като затворех очи виждах, някъде на около 2-3 метра зад мен един силует, който възприемах като мъжка енергия, някой който ме наблюдава. Тогава разбирах, че все пак не съм съвсем сама, и макар и на разстояние този някой е до мен. Тогава си мислех, че това е Бог... но след като сестра ми разказа за снимките ни в стаята на баща ми, разбирам, че той е мислел за нас... той е бил духът, който ме наблюдава в най-трудните ми моменти!


................. Търси се ............

В онзи период баща ми среща една жена. Жена, за която знам само, че е била силен диагностик и по енергиен път с ръка е определяла всичко, от което страда един човек. 4те години прекарани заедно с баща ми вероятно са много интересни. Но не зная как да я намеря. Казва се Петя (вероятно от Пловдив) и е 69ти набор. Надявам се е продължила да се развива в тази сфера и един ден да я срещна.

..............................................................................................................



И накрая искам да припомня това в което вече за кой ли път се убеждавам - колкото и да се изопачава истината, колкото и да се очерня едно нещо... когато доброто и светлината е съществувала някъде, тя винаги ще остави следа, така че един ден да бъде намерена и справедливостта да възтържествува.




От всичко намерено дотук си потвърдих защо съм това, което съм. И научих и за опита на моя баща - опит, от който търся поуката, за да се справя с предизвикателствата по-добре. 


Много е трудно наистина човек да опише нещо толкова всеобхватно и засягащо много човешки съдби, но се надявам, че посланието ми ще стигне и до други хора с подобни преживявания и търсения. Никога не губете надежда, слушайте интуицията и сърцето си. Прощавайте, прощавайте, прощавайте. Само така ще можете да видите наистина душите в урок и да облекчите и себе си и другите от кармата.























6 коментара:

  1. Беше ми много интересно ,не знам защо ,но през времето докато четях ме побиваха тръпки,познати ми вече от общуване с друг човек.Човек ,с когото сме на една вълна ,не знам тук защо се получи...няма да разбера.Но ти благодаря за смелостта и силата да споделиш това.Могат да го разберат само хора с души,настроени на тази струна.За другите е просто разказ,ако не нещо друго...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Гинче, усещам че разбираш

      Изтриване
  2. Невероятно и в същото време много истинско.

    ОтговорИзтриване
  3. Вълнуващо...когато си поел по пътя на духовността ,особено когато си семеен ,живееш поне в три реалности и понякога е много трудно да напаснеш двете материални ,тези във времето когато си буден!

    ОтговорИзтриване