Ангелско перо - как една душа Отвъд помага на децата си

Всеки от нас има интуиция и вътрешно усещане за всичко. Понякога може да ви казват негативни неща за даден човек, но вие да усещате, че това не е цялата истина, че там се крие още нещо и да не се задоволите с отправените обвинения. 

Такова беше и моето мнение последните години за моя баща. Макар и да нямам някакви големи спомени с него, нито съм го виждала откакто пораснах, след като тръгнах по духовните търсения, четене и практики, в мен се оформи едно усещане на разбиране и приемане на трудния път на душата на моя баща.

Генералното обвинение към него винаги е било, че не се е погрижил за децата си, че е оставил първа и после втора съпруга и общо три деца... Противоречиви думи, защото от друга страна - Силен ум, четене на книги - Петър Дънов, Блаватска, Лиана Антонова, интереси в окултното и езотериката... и в същото време гневни обвинения от страна на майка ми, че й е причинил това, да остане сама и да се грижи сама за нас.

Мисля, че докато не започнах да чета и осмислям, докато не започнах сама да виждам съдбите на душите от една малко по-глобална перспектива, самата аз бях като в сън, съзнанието ми спеше. Макар че усещах съвсем същите интереси и влечения като баща си, по онова време въобще не подозирах че е така, и страха насаждан по тази тема табу ми пречеше да проявя инициатива и да го потърся. Може би ми липсваше дълбочината на разбирането - а смътно усещах, че не мога да му се гневя или сърдя така както баба ми например.

През 2010 година след като прочетох "Храбри Души" на Робърт Шварц онова усещане за баща си, което имах от по-рано, вече изкристализира напълно и го видях подплатено с доказателства. Разбрах, че всички ние на ниво души планираме всички тежки изпитания и разводът на майка ми е бил планиран. Необходима опитност, както за нея и баща ми, така и за нас - децата, да израстем по този начин. Всичко в книгата ми звучеше истинно. Аз сама го бях видяла в живота си. Ползата беше очевидна. Знаех, че ако не съм била в това привидно неравностойно семейно положение, аз никога нямаше да науча и развия уменията, които имам, никога нямаше да развия чувствителност и състрадание към хората. И защо ли да го прави един човек, на когото всичко му е поднесено на тепсия, който само решава къде да си прекара хубаво времето и нищо от останалия свят не го интересува... Невероятно трудно е да се събуди едно съзнание, ако е презадоволено във физическия свят и има твърде много разсейващи фактори - а материалното е именно разсейващ фактор.

През последните няколко дена получих мога да кажа дори физическо доказателство за връзката между Отвъдния свят и нашата реалност сега.

Не знам с какво сме заслужили аз и сестрите ми тази помощ Отгоре, всички тези знаци, но сме безкрайно благодарни, че сме свидетели на тази любов, която недвусмислено усетихме от своя баща след смъртта му.

Първата благословия - така я наричам аз - дойде когато на 28 Февруари се запознах с най-голямата ми сестра от първия брак на баща ми. Като най-голяма тя имаше много повече спомени, защото бе контактувала по-често с него и успя да ми сподели това, което тя беше опознала от него.

Никога не съм се и надявала да намеря подобна информация.

Ние с другата ми сестра бяхме доста стресирани в семейна обстановка, в която се говореше все лошо за бащата и темата не сме я повдигали, камо ли да разпитваме за детайли. А доколкото разбрах ситуацията и при най-голямата сестра и нейното семейство е била доста подобна.

Още си спомням как всичко, което беше свързано с баща ми беше автоматично обявявано за лошо - дори интересите му и книгите, които четеше - за причина, че полудял и за това не си гледал дома и децата...

Реална и чиста информация, без да е украсена от егото на обидената страна - в случая на семейството на майка ми, до онзи момент нямахме.

За мое изумление разбрах, че с най-голямата ми сестра сме имали немалко общи приятели  във фейсбук, много общи интереси и духовни търсения. Когато я видях за първи път и си писахме не съм си и помисляла дали ще ме хареса или отхвърли, кое да кажа и кое да спестя. Нямаше капка страх - директно започнахме да си пишем по най важните въпроси, които ни вълнуваха. и тя отговори по същия открит начин.
Много важно е човек да харесва и приема сам себе си и никога да не се страхува да бъде открит. Повечето ни проблеми идват от недомлъвки и спестяване на истината!
Споделихме кой какви спомени и усещания е имал по темата за баща ни.
Как сме усещали самотата и как сме се справили с липсата на баща. не бях си и представяла че тя може да е направила както мен - за всички тези години когато мислех за баща си аз си казвах че Господ ми е баща, най-специалния баща. И това ми даваше много сила.

Тогава в този разговор дори нямах и най-малка представа какво ще науча и колко ценна за мен ще е тази информация.

През последните години мое занимание е регресията в минали животи, като отделно продължих да практикувам и да работя за разпространяването на полезна информация за лечение и дистанционна помощ - като част от опита ми със Силва метод в предните години. Обясних си откъде е дошло всичко това у мен като интереси и дори вътрешно знаене на някои неща, за които дори не са ми били нужни доказателства.

От сестра си научих какви са били истинските интереси на моя баща, как самия той й е разказвал за нейните минали животи (и по конкретно за един, който е в Египет - странно "съвпадение", но когато правих преди 2 години регресия на другата си сестра, тя видя себе си именно в Египет, възможно е всички да сме били там), за лечителството, за книгите на Дънов и Блаватска, за общуването с някакъв разум и писането в тетрадки на някакви неща - което подозирам, че е именно автоматично писане... когато тя ми разказа, че действително енергията около него се е усещала доста силно, дадох си сметка че и откъслечните неща и информации стигнали до мен още преди, всъщност са били само върха на планината, нещата за които дори подигравки съм чувала от семейството си към неговите способности, са били истина.

Точните думи на сестра ми бяха - "когато отивах при него още в автобуса усещах цялото си тяло като в напрежение, една особена тръпка в него, и вече в една стая с баща ни, особено ако нямаше други хора енергията беше много тежка, все едно си на скенер и всичко ти се гледа, даже мислите ти са на показ, много трудно за издържане ако няма друг да разсейва енергията в стаята."
Онази вечер когато си писах с нея за първи път и всяка дума все едно наместваше един пъзел в сърцето ми - чакано от толкова време събитие.
Същата нощ сестра ми не е могла да заспи въобще от вълнение и мисли. Това ми сподели на другия ден. Но при мен нещата бяха други...

Сънищата винаги са ме съпътствали и този път се случи нещо - същата вечер на 28.02.2014г.
Дори не бих го нарекла сън, а преживяване, защото аз действително изживях всичко и физически имах усещания в тялото си.

Посред нощ в някакъв момент се усещам, че си казвам молитвата Отче Наш. Аз никога не съм я знаела наизуст, нито пък съм я казвала някога. Единствено думичките й са ми познати от един превод, който правих. В момента, в който се осъзнавам усещам, че доста бързо казвам тази молитва и в следващия момент започнах да говоря някаква друга молитва, но ясно чух името на Исус Христос. Втората молитва не знам коя е, не си спомням дори да съм чела подобно нещо. Но в съня бях доста уверена и знаех коя дума след коя идва.
Преживяването сякаш ми разкриваше постепенно и на пластове сцената за да не се изплаша. Получи се все едно се отдалечавам и успявам да видя сцената отстрани и чак тогава осъзнах какво виждам и какво се случва. Видях се, че лежа на пода в стария ни апартамент сякаш спя (приемам го за мой дом за това често там се случват сънищата ми). Усетих че молитвите ги казвам бързо като мантра сякаш искам да се успокоя, да си внеса едно успокоение в сърцето... все едно се случваше нещо което смущаваше спокойствието ми, но аз се стараех да го подтисна... 
И след секунда го видях какво е - видях се отстрани легнала на пода, а около мен стояха три високи силуета - фигури. Тогава разбрах, че вълнението ми от това е предизвикано. В ума ми все едно течеше една мисъл - "Не мога да повярвам че са се доближили толкова много. Спокойно, спокойно" и дори благослових мястото - там, където лежах! Сякаш някаква част от мен знаеше какви са тези силуети и че по принцип преди не са идвали толкова близо до мен. Явно това предизвикваше силното вълнение и оглушително сърцебиене. Не изпитвах страх, но усещах че ми струва големи усилия да запазя спокойствие в тялото си. Накрая сърцето ме  извади от съня, сърцебиенето стана много силно. Все едно адреналина ми се беше покачил доста от това, което виждах и осъзнавах.
Когато се събудих през нощта не успях да се върна в спомена си и да преповторя съня с цел запаметяване до сутринта, когато ще го запиша. Сякаш нещо ме караше да стоя настрана дори от картините, които са в спомените ми. Все едно се страхувах.Сега след всичко научено за баща ми си давам сметка кой ме е посетил онази нощ и защо ми е трябвало да си казвам онези молитви.
Винаги съм вярвала, че баща ми е развит дух с труден живот на земята. Просто го знаех. Всичко, което научих в последствие го потвърди, но и личното преживяване в съня ми доказа това - защото точно както пише в книгите на един човек му е трудно да стои до някои с по-висока вибрация - така си обяснявам аз своето сърцебиене и опита ми да успокоя тялото и учудването ми, че "са се доближили толкова до мен" - сякаш още в преживяването съм наясно че това по принцип не се прави често!

Това според мен се случи за да му обърнем внимание - да видим, че той действително бди над нас и ни праща знаци да си помагаме и да разкрием истината за своето минало.

Като допълнение към паранормалните случки - за първи път се получи проблем със запис от регресия. Бяхме се събрали трите сестри и слушахме записа от регресията на втората ми сестра - защото в него имаше среща с всичките ни починали роднини, баща ни и неговите родители, както и този египетски живот, който щеше да е интересен да се чуе, при условие, че баща ни е разказал нещо подобно на сестра ни. Всичко течеше съвсем добре до 20 минути преди самия край на регресията - когато е разговора с духовния водач. 
Точно това беше най-концентрираната информация - там се появяваше духа на баща ни при един въпрос зададен към духовния водач и беше казал някои много дълбоки неща. Искахме да си припомним това чувство и да го споделим с новата ми сестра. Но записа отказа - връщаше се все в началото.

Бях чувала от Долорес Кенън за някои подобн прояви на духовния свят над материалните носители - магнетофонни ленти навремето, но не ми се беше случвало.
Разбрах, че когато трябва записа ще се чуе, но от друга страна не е ли това физическо доказателство за присъствието на духа до нас и подкрепата му.

Баща ми е правел това, което сега и аз правя и от което се интересувам...
Как ли би се зарадвал - казваше сестра ми - ако видеше своите идеи как стигат до хората чрез децата му.

В онези ранни години - в неговата младост - в консервативното общество, когато всяко нещо, което излиза от нормата е лудост и лошо. 

Самия той без никаква семейна подкрепа и без никой, с когото да се допита, да се посъветва как да обуздава тези нови силни енергии в себе си... какъв шанс е имал, нищо чудно, че почти никой не го е разбрал.

Срещу Божия План и Промисъл нищо не може да върви, рано или късно, но в правилния момент, всичко се подрежда така, че Истината да излезе на яве и всеки да получи възможност за реванш и отплата.

След толкова много години, когато никой от роднините не направи опит да ни запознае поне със сестра ни, един имот - нещо абсолютно материално - свърши тази работа.

Доброто сърце, когато липсва у някои хора и те не са си свършили задълженията, Господ намира начини да ги принуди маскирайки своя План с привидно материална цел.

Така се случи и с леля ми. Жената, която дори не се беше обадила на никой за смъртта на баща ни, макар да е знаела колко голямата ми сестра е по-близка и би искала да се сбогува с баща си.

Не я обвинявам, тя толкова разбира, така е направила.... но алчността, за която бях слушала през целия си живот, макар и да нямах преки наблюдения се прояви и сега. Ето слабото място, чрез което Бог си свърши работата. За да се продаде наследствения имот лелята се нуждаеше от подписите на нас - трите сестри, които до тогава даже не се познавахме.

Явно този път баща ни Отгоре беше решил да се погрижи и ако не приживе, поне след смъртта си да не допусне поредната несправедливост  и проява на егоизъм, която цял живот е бил принуден да гледа в семейството си. Същото семейство, в което майка му винаги е деляла сина от дъщеря си, пренебрегвайки всичко само за дъщерята и нейните деца да има.

 Внимавайте родители какви ги вършите с децата си, не ги разделяйте, не ги фаворитизирайте, защото това е като да инвестираш в бъдеща болка за себе си.
С такава силна болка умря и баба ми - майката на баща ми, осъзнала донякъде в късните си години колко всъщност обича сина си и страда от неговото нещастие, за което самата тя допринасяше цял живот.

Леля ми не разбра какво добро ни направи. Богатството, което ние тричките открихме се нарича Семейство и Любов.

Тя това не го разбира и за съжаление ние няма как да й го покажем, защото сърцето й е сякаш вледенено.

Но ето как татко ни помогна  с Божията помощ всичко се случи както трябва.

Вечерта на 24.05. преди да си замина за моя край се помолих - наистина се помолих да няма сълзи, обвинения, никой от участниците там да не изпитва тежест или чувство за вина - по онова време все още си мислех, че лелята може би изпитва някаква вина, че никога не беше до нас, нито пожела да ни опознае, мислех си, че изпитва вина и заради брат си. Но каквото и да се бе случило в миналото трябваше всички да продължим напред. Тази карма можеше да се развърже точно в този момент и да освободи всички участници да продължат с други уроци напред в развитието си.

За това се помолих насочвайки мислите си към баща ми и към Бог.

Същата нощ се случи нещо странно - първоначално не го осъзнавах, защото бях дълбоко заспала. Но в някакъв момент усещам, че се завъртам в леглото и се завивам с бяла пухена завивка, лека като перце и чисто бяла. Много нежна на докосване, като усещането върху кожата на ръцете беше доста ярко и живо. Дори някак си я сграбчих и свих под мен като се сгуших в нея. Когато се поразбудих на сутринта с ясен спомен за нощното преживяване ми мина първо следната мисъл - "Ами аз нямам толкова чисто бяла, нито толкова мека и пухена завивка! Какво е това? Моята завивка от вечерта съвсем не може да се определи нито като толкова лека, нито е бяла на цвят."

Разбрах какво е - знак за подкрепата за това, за което се бях помолила. Обаче в този момент даже не подозирах колко буквален ще се окаже този знак.

Когато посрещнах на другия ден сестра ми на жп гарата и си говорехме, минавайки покрай мястото, на което живях в детството си, се оказа че тя е била отсреща в съседен блок на квартира, докато е учила в техникум. Толкова близо и без да се познаваме.

Когато споменах това пред лелята - тя обвини починали си съпруг,че тя искала да ни срещне но той я възпрял, страхували се как ще реагираме! Горкия човечец, само добро съм чувала за него от майка ми, но за леля явно морала е разтегливо понятие и прехвърля вината на всеки, само за да не поеме отговорност за собствените си действия.  

Усетих още по време на първоначалната среща фалша на тази жена. На следващия ден, когато трябваше най-после да се продадат въпросните земи тя направо излъчваше как иска да ни измами по някакъв начин, независимо, че сумата дори не си заслужава говоренето.

За тези няколко часа чакане се случи нещо много интересно.

Запознах се с моя вуйна и братовчедка, които досега не съм срещала. Макар и да не се бяхме срещали досега на втората секунда с тези хора се заговорихме като най-близки приятели, с много силно доверие. Тези хора направо бяха изтормозени и те забелязали опитите на лелята да ги излъже някак си. 

Давам си сметка сега защо баща ни от Отвъдното се постара да не се случи поредната несправедливост.

Споделихме желанието си да дойдем някой път да разгледаме къщата на баща ми - да потърсим какви книги е чел, какво е описвал в тетрадките си, какво го е вълнувало толкова силно, че да се оттегли от живота и да е като отшелник последните си години... Транспорта до това село е много труден, само с личен автомобил е възможно, няма между градски автобуси.

Братовчедка ми предложи на момента след сделката, когато отиват да закарат вуйна, да ни покажат къщата къде е и да ни запознае с останалата част от тяхното семейство. Предложението не го очаквахме, беше силно изкушаващо. Поначало желанието ни винаги е било това, но понеже нямахме кола в нас, се бяхме примирили, че ще е за по-нататък.

Като подарък Отгоре... когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Тръгнахме за село. В колата вуйна сподели нещо за баща ми, което дотогава не знаех - оказа се че тя и семейството й добре познават баща ми и тя е човека, който му е пращал храна и се е грижил за него. Изведнъж осъзнах, че онова, което си бяхме пожелали със сестрите ми - да говорим с някой, който го е познавал или съсед, щеше да се осъществи още по-лесно - чрез наистина близки на баща ми хора...

Все едно за пореден път усетих колко е била изопачавана истината. Почувствах с каква мъка вуйната сподели, когато е  видяла баща ми вече на легло. Защо би изпитвала тази мъка, ако той не беше достоен и добър човек?

Но така стигнахме до къщата и оставих въпросите си за по-късно.

Докато вървяхме по зелената трева и се пазихме от калта - предния ден беше валяло силно, пред нас се разкри красива гледка. Къщата, пред която имаше стълб и щъркелово гнездо с един щъркел вътре.

Наскоро моя клиентка от регресиите ми сподели, че щъркела в Корана е описан като Ангел пазител на райските порти. Споделих го със сестра ми, защото знаех че би й било интересно. 

Така и беше... и докато всички ние разглеждахме наоколо, каквото може да се види без ключ, тя въодушевено извика към нас. Долу на земята под стълба стърчеше забодено красиво черно-бяло перо.

Аз не успях да схвана толкова бързо какво се случва, макар че самата аз й казах за символа на щъркела. Зарадвах се - ето нещо, което тя да може да вземе със себе си за спомен от мястото, и тук още не осъзнавам, че това не е перо от гъска, а е от щъркела в гнездото горе!

Наистина доста странно, че стърчеше така в калта,сякаш внимателно забодено да не се изцапа.

Цялата картинка ми стана ясна, когато видяхме още едно и още едно перо по същия начин забодени.

 "За теб и за Марианка, за трите ни по едно" каза сестра ми и в този момент разбрах.

Като го хванах в ръка долната част на перото, онази, в която е белия пух, мек и нежен - разпознах го - това беше моята бяла пухена пелена, която ме покри и в която се гушнах предната нощ след молитвата за помощ.

В онзи момент само можех да кажа две три думи, но реално исках да извикам на целия свят- "Виждате ли, че е истина, всичко е истина, Бог е истина и ни го доказа, Духа на баща ми е истина, не е само моето въображение или желанието ми да е така" 

Няма такава радост... и да не се беше случило нямаше да е по-малко вярата ми. 

Но се радвам и защото сестричката ми, която реално е познавала най-много баща ни, не беше успяла да се сбогува с него. Не бяха й казали за смъртта му и беше научила по най-ужасния начин - от интернет проверявайки в някакъв сайт по името си. Това е най-жестокото нещо. Да се укрие подобна информация. Дори ако знаеше, че е на легло щеше да го посети, та нали 4 години по-рано го е виждала. Не е била дистанцирана, както ние с другата ми сестра.

Дори моята майка, макар болката от раздялата, когато разбрала казала на сестра ми - Ако знаех, че е толкова болен можеше да отида да го видя. 

Ние в душите си знаем кое е редно и правилно, но често оставяме егото да ни повтаря колко сме обидени, колко сме гневни и наранени в собствената си драма... а когато си само душа няма такива мисли, има само съпричастност с другия.

Видях на яве това... Видях реакциите на моето семейство преди и след като им споделих разказаното от новите ми вуйна и вуйчо в селото на баща ми. Много мили и добри хора, на които съм безкрайно благодарна, че ги има.

Може на моите думи мама да се е гневила преди три месеца, когато й казах, че с новата ми сестра ще ходим да разгледаме на селото на баща ми, да потърсим повече информация за него, може тогава да не успях да я убедя, че е добре и тя да прости и че живота му си е бил достатъчно тежък, и да позволи и на себе си да заживее свободно и без товара на миналото. Но чак сега след разказа ми от вуйчо - първия братовчед на баща ми - след неговите споделени спомени - тя и дори баба ми - се разчустваха и изпитаха жал, съчувствие... успяха да дадат израз на душите си пред егото, което досега ги караше да говорят лошо и да обвиняват. 

Потвърди се всичко онова, което сме усещали със сестрите ми.

Тежък е бил живота на баща ми - живот на отхвърляне от свои и чужди, в семейство от много негативни и материално мислещи хора. Живот на опознаване на една силна енергия, с която е трудно да се справя. Трудно особено в онази действителност - когато нито се е говорело свободно за промяна на съзнанието, нито за контактуване с духовните нива, за нищо алтернативно и окултно. Всичко това е било забранено и подигравано от обществеността.

Като  си спомня аз самата как реагирах научавайки някои информации по духовния ми път. Колко е трудно на човек да балансира земния живот с духовните си търсения и в наши дни, та не мога да си представя какво е изживявал баща ни в миналото.

Научих колко съществена част от живота на баща ни е заемало духовното му търсене, книгите, въпросите, размишленията.

Вуйчо потвърди за пореден път колко умен човек е бил баща ми и искал ли е да насочи интелекта си в материалната сфера е щял да постигне големи успехи. Но явно не за това е била тук душата му. 

След като получава способностите си (мисля, че едно изключително силно главоболие, докато е бил с майка ми е признак за енергийните промени, които са започнали у него) той се обучава в Плевен именно за това как да използва ръцете си за лечение.  Вуйчо сам е изпитал енергията му - има заболяване на гръбначния стълб.  Макар и в напреднал стадии ясно си спомня как се е чувствал при сеансите. Разказа ми и някои успешни случаи на лечение. 
Още един от интересите на баща ми са книгите на Лиана Антонова. 
Това е по темата за съществуването на извънземен живот и контакти. Бих могла да кажа - още едно съвпадение с моите търсения още от дете. Никой никога не ми е казвал - това е факт - нямаше нужда. Само като погледнех нагоре към звездите аз знаех, че ги има и ние сме били там, при тях. И един ден пак ще бъдем. Да, страдах малко докато свикна, че не мога да си тръгна веднага. 

Автоматичното писане на баща ми е тема, за която знам най-малко.
Дали е "случайност", че аз се запознах съвсем отблизо с този феномен, докато работех по преводите на "Наш Дом" и филма за "Шико Шавиер - бразилския медиум", направил толкова много тълкувания на хора чрез автоматично писане - Психография.
Всички тези знаци, които са ме отвеждали да достигна до определени информации и да опозная неща - сякаш са били насочвани Отгоре - така че да има пълно покриване на всичко, което баща ми би искал да ми предаде, ако беше жив и до мен.
Вярвам, че е до мен сега повече от всякога. Вярвам, че това е силата, която съблюдава какво се случва и събира децата си и помага да излязат тези идеи, които той някога не е успял да отправи към хората. 

От опита ми с регресиите и всички знаци и тенденции, които се виждат в информацията за баща ми до момента, мисля че неговата мисия от една страна е била именно да свикне с тази енергия в тялото си, да научи и преживее много нова информация, но и  да се опита да е търпелив към другомислещите, онези, за които това е било твърде непознато, странно и съответно плашещо. От друга страна да ни даде живот на нас - децата му, които да продължим делото му. Независимо, че никога не ни е отглеждал физически - ние сме приели много от него.  Дали е "случайно", че той умира именно 2 седмици след като аз минавам курса при Долорес Кенън - едно събитие, което ми отваря нов път и практика в живота - в сферата на миналите животи и помощта за хората - както той е искал и правил приживе.
Знам че през цялото време е бил до нас духом и е знаел точно какво се случва в живота ни.

Като дете имах един момент, в който хем се чувствах най-самотния човек на света, хем сякаш като затворех очи виждах, някъде на около 2-3 метра зад мен един силует, който възприемах като мъжка енергия, някой който ме наблюдава. Тогава разбирах, че все пак не съм съвсем сама, и макар и на разстояние този някой е до мен. Тогава си мислех, че това е Бог... но след като сестра ми разказа за снимките ни в стаята на баща ми, разбирам, че той е мислел за нас... той е бил духът, който ме наблюдава в най-трудните ми моменти!

................. Търси се ............

В онзи период баща ми среща една жена. Жена, за която знам само, че е била силен диагностик и по енергиен път с ръка е определяла всичко, от което страда един човек. 4те години прекарани заедно с баща ми вероятно са много интересни. Но не зная как да я намеря. Казва се Петя (вероятно от Пловдив) и е 69ти набор. Надявам се е продължила да се развива в тази сфера и един ден да я срещна.
..............................................................................................................

И накрая искам да припомня това в което вече за кой ли път се убеждавам - колкото и да се изопачава истината, колкото и да се очерня едно нещо... когато доброто и светлината е съществувала някъде, тя винаги ще остави следа, така че един ден да бъде намерена и справедливостта да възтържествува.

От всичко намерено дотук си потвърдих защо съм това, което съм. И научих и за опита на моя баща - опит, от който търся поуката, за да се справя с предизвикателствата по-добре. 

Много е трудно наистина човек да опише нещо толкова всеобхватно и засягащо много човешки съдби, но се надявам, че посланието ми ще стигне и до други хора с подобни преживявания и търсения. Никога не губете надежда, слушайте интуицията и сърцето си. Прощавайте, прощавайте, прощавайте. Само така ще можете да видите наистина душите в урок и да облекчите и себе си и другите от кармата.

Освобождаване на миналото и Прошка - въпроси на читатели

"Здравейте!
Чела съм доста книги, както на Кенън така и на други автори.

Попаднах на вашия блог, прослушах едно интервю с Долорес Кенън:

Долорес Кенън - Нова Земя, Прехода 2012 
https://www.youtube.com/watch?v=2fo_RSRAphg&list=PLnTgcZReG7_qophLx-ZlH7eTShufVPgio&index=17

Тя казва, че да се освободи човек от кармата, за да не му е в тежест и в следващите животи, да прости, да освободи и да остави човека да си отиде. Както и да скъса договора с този човек.
Цитирам: "Представете си човека, визуализирайте другия човек и му кажете: "Ние опитахме, наистина опитахме и не се получи"
И вижте себе си как разкъсвате договора си с този човек и го изхвърляте и когато правите това си казвате:
"Аз ти прощавам! Аз те освобождавам! Аз те оставям да си отидеш! Ти върви по своя път с любов, аз ще вървя по моя. Няма нужда да бъдем свързани вече." Трябва да простите и на себе си...".

Това добре. Но ако аз съм виновна и съм допуснала грешки с въпросните /починали/близки, тогава какво трябва да направя? Как да им поискам тяхната прошка? Искам да Ви попитам и как да простя на себе си, за грешки, които съм направила в живота /защото не съм безгрешен човек/, когато не мога и не знам как да го направя. Много често си мисля по този въпрос, но тогава ми става мъчно за всичко и започвам да плача. Толкова много обичам починалите си близки, че усещам от болка как кръв капе от сърцето ми/както казваше баба/. Дано не съм досадна с тези въпроси.
Моля, ако ми отговорите ще Ви бъда много благодарна!
Предварително много Ви благодаря."

Здравейте,

Прошката е едно от най-трудните за нас хората неща, именно защото сме доста самокритични. Понякога не можем да простим на себе си, тогава и прошката ни за другите не е много пълноценна, защото чувството ни за вина си стои и ни гризе.

Можете да се освободите още сега от този товар, но за това трябва да разберете в дълбочина някои неща.

Хипнотична регресия - пътуване из Духовния свят, за сънищата, децата, мисията на душите на земята...

ЛИЧЕН ОПИТ

"В природата нищо не се губи, а само видоизменя формата си"

Макар и с днешна дата толкова хора да вярват в прераждането и в безсмъртието на своята душа, реално повечето от нас продължават да живеят така сякаш живота ни е даден един път и никога повече няма да се върнем тук, да балансираме постъпките и поведението си.

В поредица от статии ще споделя моменти от моя личен опит при провеждането на хипнотични регресии, в които се забелязват общочовешки послания и съвети, които могат да са полезни на повече хора със сходна проблематика в живота си.

За тези които не ме познават казвам се Павлина Николова и преминах обучение при Долорес Кенън, като в последните няколко години практикувам хипнотична регресия.

Всичко, което ще споделя в следващите материали е собственост на субектите, с които съм работила и никоя част от тези материали не може да бъде копирана и разпространявана без изрично упоменаване на източника - и поставяне на линк към този сайт.  

Когато човек желае нещо от цялото си сърце нищо не може да го спре... убедих се в това и го видях в действие и на практика при М. от Франция, която преодоля всякакви препятствия и огромно разстояние, за да се срещнем и да преживее нещо, което нито тя нито аз сме очаквали. Следващата регресия, която ще споделя има една от най-дългите продължителности - общо 3 часа в тета ниво.

С М. бяхме разменили редица имейли преди срещата и може да се каже, че се познавахме вече, всички бариери между нас бяха изчезнали, а предварителния разговор непосредствено преди регресията протече като между две близки приятелки. Това е атмосферата, която е нужна за пълно отпускане и релаксация. Именно в такива случаи субекта се отпуска до най-дълбоките нива и достига информацията, която му е нужна. За това когато усетя бариери или нежелание на човека срещу себе си да съдейства и да се довери никога не продължавам работата.

Не всички регресии са като следващата, която ще споделя. Повечето хора притежават страхове, вярвания и убеждения, които рамкират и ограничават възприятието им в в духовното измерение...

М. описва един минал живот в Гърция (заключението достигнахме след подробното описание на Партенона, както й на дома, в който живееше) в ролята на жена посветена на любовта си към голямото си семейство. След като добихме цялата възможна информация за онова време и начина й на живот, я премествам към последния ден от живота си там. След преминаването в нематериална форма, й задавам няколко въпроса за да помогна да си направи изводи от преживяното и дали е доволна, изпълнила ли е това, за което е отишла и т.н.

Тук за репликите на субекта в регресията ще използвам съкратено " С: "

 а за своите въпроси – "П:"

След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:

С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е дъщеря ми.

П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала по-рано от теб? Към теб ли идва?

С: Да.

П: Усмихва ли ти се?

С: Да и танцува с мен.

П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за семейството, което остави, нали?

С: Не.

П: Какво правите сега, все още ли танцувате?

С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.

П: Като тъмнина ли със златни точици?

С: Да.

П: А вие в нея ли се намирате?

С: Да. Като тъмно небе със звезди.

П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататък... Какво прави в момента тя?

С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.

П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?

С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.

П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което виждаш и усещаш.

С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда на живо, във физическия свят)

С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко по-стара.

П: По-старинна ли ти изглежда?

С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.

П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?

С: Да, да. И ние се носим след него.

П: Пътуването харесва ли ви?

С: Да. Има някакви персонажи наоколо?

П: Като образи ли?

С: Да, като образи.

П: Какви например видя досега?

С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е издълбано.

П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?

С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и под тях минават едни нишки в различни цветове...

П: Като струни ли, цветни?

С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.

П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?

С: Не, минават... струните минават под мостовете.

П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?

С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.

П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?

С: Да. Да насочват струните.

П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?

С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...

П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове, значи има различни коридори?

С: Да.

П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?

С: Мисля, че е жълт.

П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?

С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и струната ни движи.

П: Тя ли ви дава скорост?

С: Да.

П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до крайната точка.

С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...

П: Много ли е голяма тази зала?

С: Да, голяма е... кръгла, има маса.

П: Масата в центъра ли се намира?

С: Не, в дъното.

П: А има ли нещо... някой вътре в залата?

С: Зад масата има мъдреци.

Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на самия човек.

П: Много ли са на брой?

С: Трима.

П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?

С: Да.

П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?

С: Не, тя не е вече при мене

П: А може би в тази зала трябва да си сама?

С: Ами те са... те са строги, но са добри.

П: Усещаш, че са добри?

С: О, заливат ме със златна светлина.

П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към масата.

С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.

П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?

С: Говорят за зеленината... за природата

П: Какво казват за природата?

С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата е било добро... че ми е помагало

П: Това ли ти е помагало - природата?

С: Да. Успокоява...

П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?

С: Да... Хм...

П: Казаха ли нещо друго?

Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си превъплъщения във физическо тяло.

Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества, които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелства, в които се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.

С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята

П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.

Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелство, което според тези Старейшини трябва да научи субекта на:

С: Търпение и търпимост

П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да облекчиш тази ситуация?

С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.

П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти помогне?

С: Може, той ми помага.

П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти помага?

С: Не съм усещала, но той е бил там...

П: Бил е там до теб?

С: Да, и всеки път отдясно.

П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти живот...

ПРОШКАТА 

Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно неща, които няма как да осъзнаем в нормалното будно състояние.

С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)

П: Да се освободиш?

С: Да.

П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един последен съвет за твоя настоящ живот.

С: Ооо...

П: Какво казват?

С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...

П: Твоя живот ли?

С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.

П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?

С: Да. Подкрепа.

П: А да ги попитаме...

С: Казват ми, че ще има цял легион (засмива се).

П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?

С: Ами те искат това от мене.

П: Какво по-точно искат от теб?

С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората... 

Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и прошката, е важна тема. Тя не се отнася само за субекта на тази регресия. Това е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо, което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в миналото.

П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?

С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така ще се повдигнем всички заедно.

П: Да, и ще можете да преминете нататък, изчиствайки карма и всичко, така ли?

С: Да.

П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?

С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.

Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция – огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са заемали специално място в живота й.

УРОЦИТЕ

П: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.

С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.

П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?

С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени...  хората (Да се замислим, че хората, с които имаме конфликти не  са случайни, а пратеници, с които сме в урок)

П: Значи те не са случайно при теб?

С: Да.

П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от филм,  и всичко е за твое добро. И не е лично...

С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.

П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по-отгоре на нещата..

С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално тяло.

П: Емоционално тяло?

С: Много да обича емоциите.

П: Аха, предизвикателство.

С: (смее се)

П: И да може с него да се бориш?

С: Да.

П: Значи твоето емоционално тяло това ще  обича .. емоциите, и ти точно това трябва да избягваш...

С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.

П: А какво виждаш сега?

С: Поляна... да помисля.

Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро след това субекта започва да вижда  картини от настоящия си живот, които преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни образи и картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.

П: Какво се случва сега?

С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.

П: Как го разбра  това, като усещане ли?

С: Да.

П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?

С: Да.

П: А има ли хора, които се раждат без карма?

С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под „карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието, което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)

П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?

С: Да.

П: Значи като изпълним планираните задачи, можем да си тръгнем?

С: Да.

СЪНИЩАТА

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.

С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец

П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение...?

С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.

П: Аха, сливат се в едно двата свята?

С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.

П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?

С: Да.

П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?

С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.

П: А защо не трябва?

С: Защото няма добро и зло

П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?

С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.

П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?

С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.

П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?

С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.

П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?

С: Защото много мислят.

П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?

С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.

П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.

С: Да.

След като Духовния водач вече се появява при нея:

П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?

С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)

П: Майтапи ли се? Хумор проявява?

С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна шапка

П: Мъжки вид или женски?

С: Под чорапа не се вижда.

П: А дрехите надолу?

С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)

Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.

П: Нещо смешно ли ти казва?

С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.

П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до нашия свят.

С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически заряди, като проблясък

П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега вече е по-близо до теб?

С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...

П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що приключи в Гърция?

С: Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.

П: Това ли ти казва? В онзи живот умирали ли са ти цветята или в настоящия?

С: Не.

П: Тогава не?

С: ...защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...

П: Да, концентрирането ти в тази посока прави така, че да ти бъдат отнемани... Значи трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и отношенията с тях... Може би това е причината?

  

Всеки човек си има  Колективна, обществена програма,  може да се нарече още "мисия". Когато се концентрираме в нещо друго, независимо какво е то и пренебрегваме мисията си, започват да се получават знаци, които се опитват да ни върнат в пътя на мисията ни. Ако не ги разпознаем те се променят и стават все по-силни и по-очевидни.. В случая цветята са е служели за успокоение и един вид бягство от света в миналото прераждане. Сега в настоящия живот на жената така се случват нещата, че цветята й умират, пречи й се да се отдаде само на тях – тя не може да развие напълно онова поведение от миналото, което щеше да я отдалечи от околния свят и хората и щеше да й носи достатъчно щастие за да не тръгне да върви по пътя на мисията си... 

Независимо за какво става въпрос, случаят с цветята е показателен – за да не се „подхлъзне” нашата героиня отново в стария модел на поведение, който не й е полезен за целите на този живот, цветята са пожертвани... За това избягвайте да се вкопчвате в кариера, материални придобивки, партньора си, или децата като смисъл на живота, или пък толкова удобните ни стари навици и поведение (макар и да осъзнавате, че не това желаете, но ви е по-удобно)... и да оставате невиждащи и незнаещи  за задачите и мисията си – живейте с тях,  но и успоредно си вършете това, за което сте тук. Трябва да има баланс за да съществува всичко заедно. Ако едното пречи на другото, винаги с времето се появяват пречки, които да ви спрат от това поведение, което ви отклонява от пътя на мисията ви. 

В случая, ако субекта възприеме съвета на духовния водач "да не се съсредоточава върху цветята" и поеме по пътя на своята мисия, в крайна сметка този знак ще отпадне и спокойно ще може в бъдеще да си отглежда цветя. Но вече това няма да е всепоглъщащо поведение, а нещо допълващо на изпълнението на нейната мисия. Те ще могат да съществуват съвместно и няма да си пречат.

 

С: Да

П: Аз съм сигурна, че тогава и цветята ще са добре и няма да умират... А какво може да ни каже той за твоят настоящ живот? Ти беше на мнение, че ще е много трудно... Аз мисля, че той може да е на друго мнение?

С: Не разбира защо съм объркана след толкова много знаци.

П: А накъде са сочели всички знаци, той може ли да ни разтълкува? Опитвал ли се е да ти покаже истинското ти призвание?

С: Да скъсам с миналото... да гледам само напред... И да спра постоянно да си повтарям въпроси.

П: Просто да се довериш?

С: Да. И да не мисля и премислям.

П: Аха, защото това те спъва, така ли? .. по пътя ти напред...

С: Да.

П: Значи повече доверие и да рискуваш?

С: Да следвам знаците и да спра съжалявам.

П: А има ли нещо, за което си съжалявала досега?

След личния момент, който последва, духовния наставник обобщава съвета си:

С: Да и ми казва, че пропуснатите възможности... ако наистина е важно, ще се появи пак. Че просто няма как да... няма как да го заобиколя.

П: То пак ще дойде при теб... което трябва да си го научиш.

С: Да. Ако трябва да се случи...

П:  Да, което трябва... Значи, ако не е от първия път, да не съжаляваш...

С: Казва, че няма как да се отклоня от пътя.

П: Няма как да се отклониш?  Значи ли това, че всяко решение, което вземеш за твоята сфера на развитие и професионален път, винаги ще е правилно?

С: Ами, казва ми да гледам бариерите... И ми показва картинка: ...един път... всеки път, когато искам да се отклоня и да тръгна в друга посока, ми поставят бариерка.

П: Като знак „Не продължавай” или „върни се, където беше”?

С: Да.

П: Значи ще имаш още много знаци по пътя си...

След задаване на няколко лични въпроса към духовния водач, се получава послание, че субекта трябва да научи урока на Доверието:

С: Доверие... Казва ми да се доверя на себе си... че няма грешка.

П: Няма грешка? Значи каквото и да направиш и решиш...? (е правилно)

С: Да.

............

С: Показва ми картина, която не разбирам. Това е един град... и изведнъж тоя град тръгва да се пързаля... и стига до ръба на планината... и там спира. И през него тръгва една вода.

П: От високото ли идва тази вода, от ръба на планината ли?

С: Да и минава през него.

П: А случва ли се нещо друго, когато минава водата?

С: Не.... (след известно време) Ааа, разбрах, че когато се чувстваме на ръба, придобиваме голяма сила... ни се дава голяма сила... и че е предпоставка за нещо друго... за нов живот.

П: Значи новия живот винаги е предшестван от такова състояние – на ръба...?

С: Това е чувство, все едно се спускаш по склон... в някакво дере.

П: Мисля, че така е в реалния живот, когато сме най-зле.. след това винаги има промяна и се случва нещо хубаво. Значи, ако някога се почувстваш така, трябва да си спомниш неговите думи.

С: И казва, че нищо не се губи... че винаги ще има предпоставки.

П: Предпоставки за какво?

С: Предпоставки за промяна... Да не съжалявам отново за неща, които са изгубени, да си мисля че са завинаги изгубени.

Темата за ДЕЦАТА

Една много важна тема, която може би се появи в такива подробности и заради личния ми интерес към въпроса.

П: А необходимо ли е да имаш дете в този живот? Той вижда ли го това?

С: Той казва – съвсем не.

П: Съвсем не, така казва?

С: Да, а аз казвам - Да.

П: Той е на друго мнение... Да го попитаме защо?

С: Защото избора е мой.

П: А той на кое казва не?

С: Че не е задължително...

П: Значи не е задължително, можеш да избереш, което решиш... без да се чувстваш виновна...

С: Да.

П: А може ли да попитаме духовния водач... защото много двойки, млади хора в България и в други държави, просто чувстват, че не искат да са родители на този етап... това нормално ли е според него? В смисъл, че не искат да раждат деца в този свят, докато не го променят...

С: О, казва, че е период на чистене на карма, а не на натрупване на карма..

П: А децата са свързани с кармата, така ли да разбирам?

С: Задължително.

П: Значи периода влияе на всички души в момента...

С: Така е... дават приоритет на хората, които са с мисия.

На въпрос за бъдещите възможности пред субекта по отношение на ЛЮБОВТА:

С:  (смее се) Казва „всеки сам решава...” и после си казва „Аз да не съм врачка!”

С: Винаги има възможности, винаги има избор.

ОЩЕ ЗА СЪНИЩАТА, КОИТО СЪНУВАМЕ

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един въпрос, по който той е по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена... Тези сънища са нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата... Каква е тази златна жена, която тя сънува?

С: Хора, които се чувстват отговорни за нея,  я наблюдават.

П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?

С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.

П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?

С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в свят с форми.

П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се грижат за нас и ни посещават в сънищата?

С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)

П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това го има при едни, а при други не?

С: Защото не искат да помнят.

П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?

С: Така е написано.

П: А да попитаме в коя сфера са най-големите таланти на М.?

С: В духовното... отношението към хората. Няма нужда от специални таланти, всичко е в отношението към хората. Може да дадеш много на човека само с отношението си!

За БРАКА

На въпроса за децата и нужно ли е да се сключва брак, ако субекта иска дете:

П: А нужно ли е за това (раждането на дете) да сключва брак? Може би тя вижда някаква сигурност в брака? Правилно ли е това? Нужно ли е да го прави... с цел деца?

С: Не трябва брака да се прави от страх ... и поради някакви причини. Трябва да дойде като вътрешно чувство или необходимост.

П: Разбирам. Значи във всеки друг случай е изключено?

С: Да, ако го почувстваш така, направи го. Ако почувстваш други подбуди, по-добре не го прави.

П: Няма да отведе до добро, ако е по някакви други подбуди...

С: Да, защото това е свързване на друго енергийно ниво.

П: Да. Може би не й трябва точно сега това?

С: Брака е кармична обвързаност.. Обаче ако се обвържеш с човек, който няма тежка карма и е чист, това ще те повдигне.

П: А, ако е обратното?

С: Ако е обратното ти ще го повдигнеш... но трябва да си достатъчно силен.

П: И за двамата ... силен и за двамата?

С: И пак всичко идва от вътрешното чувство. Ако си достатъчно силен ще го почувстваш.

П: Значи вътрешното чувство (ИНТУИЦИЯТА НИ) е последната инстанция, която питаме винаги? И да се доверяваме на нея...

С: Винаги... Хм.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – ОБЯСНЕНИЕ за ПРИЧИНИТЕ и ЗА КАКВО СЛУЖИ

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа, която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й... има няколко случки. Защо е предразположена към това нещо?

С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят  без водач не може, но първо трябва сам да можеш да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.

П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?

С: Да, важи за всички.

П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните същности...?

С: Да.

П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?

С: ИЗБОРА

П: Нашия Избор...?

С: Винаги трябва да заявиш своя избор.

П: И да го заявим... Значи това е много важно... Тогава всичко се решава.

С: Винаги имаш избор и право на мнение.

П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?

С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!

П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?

С: Да. То е вибрация, която изпращаш.

П: И самата вибрация решава проблема...като направим този избор..

С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти... и винаги зависи от по-силната вибрация

П:  Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?

С: Винаги по-светлата вибрация е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибрациите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да  може субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна... Заявяване с Любов. (заявяване на избора  – все още говорим по темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)

П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?

С: Или с положително чувство.

П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във физическия или Духовния свят?

С: Да, от собствената си сила.

П: От собствената сила?

С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В КАКВО ВЯРВАМЕ!

П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си да ги предизвикаме?

С: Да. Като не познаваме силата си...

П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем собствените си сили най-добре?

С: Само чрез опита.

П: Чрез опит?

С: Работа, работа, работа... И работа и на сън.

П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали... във физическия свят?

С: Да... стига да се замислим. Опита остава.

П: Докато не ни е нужен... тогава ли се появява?

С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.

П: Това понякога помага ли на Духа... на тялото... на енергията?

С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.

П: Да стане цялостен... Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?

С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.

П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието...

С: ЦЯЛОСТНОСТ

При молба към духовния водач да коментира изпълнените със силен заряд и емоция семейни отношения на родителите на субекта, се получава следното обяснение:

С: ОТКЪСНАТОСТ  и  НЕНАМЕСА

П: Откъснатост и ненамеса?

С: Да. Те имат кармични проблеми... А за М. е ТЪРПИМОСТ ( тук за пореден път субекта говори за себе си в трето лице – едно от нещата, посочвани от Долорес Кенън, че е възможно само когато Висшия Аз на човека пристъпи и говори чрез субекта)

П: А тази откъснатост и ненамеса също ли трябва да се следват?

С: Не казвам бездействие

П: Не това не е бездействие. Да. По-скоро да не се намесва като влияние, да не се оказва...?

С: Натиск

П: Аха, свободата да бъде осигурена.

Урока на пристрастяването

При въпрос към духовния водач защо един от членовете на семейството  е избрал сериозното предизвикателство свързано с пристрастяване към алкохола, се получава следното обяснение за избора на подобен живот:

С: Това е сериозна опитност. Сила на духа.

П: Не много души си избират чак такива сериозни неща...

С:  (леко се подсмихва) А защо си мислите, че славянските души си избират точно това?! Защото няма по-силни от тях.

П: Значи тези уроци са си според тяхната сила?

С:  На никой не му се дава повече от това, което може да носи...

П: Да.

С: ... и от това, което може да научи.

П: Значи по тази логика, по тези земи – славянските, се раждат много силни души? Концентрирано... тука...

С: Ами трябва

П: Защо трябва? Има нужда?

С: Да, има нужда от сила на духа. Духовността има нужда от сила на духа.

П: Винаги ли е била такава ситуацията? Винаги ли е имало такава нужда или сега?

С: Не, сега. Негативната енергия е много концентрирана.

П: Значи такива души силни помагат, когато се прераждат...

С: Помагат за разчистването на карма... Негативната енергия се разрежда с изчистване на карма.

П: С разрешени (отработени) вече неща, отношения?

С: Да.

П: Това е прекрасно, хем личната карма се решава, хем дорпинасяме за общото благо... (разреждането на негативната енергия)

П: А има ли помощници тази душа, които да помагат това да се осъществи?

С: Трима.

П: Какви са те, някакви души?

С: Силни водачи.

П: Трима силни водачи...

С: Нужно е да имаш много голяма сила за да достигнеш съзнанието на тази душа... за да я водиш.

П: За да пробие всичко това отвън...

С: Да... И душата е достатъчно силна за да се справя сама.

П: Значи притесненията на семейството на М. и на роднините да помагат, всъщност не трябва да ги има? Душата знае в какво се е „забъркала” и има сили да го доведе до край...?

С: Не е важен крайния резултат, важна е целта на душата.

П: Да, какво е дошла да научи...

С: Да, и да изчисти...

 За ПРЕХОДА

П: А в тези времена, в които живеем, на преход, кое е най-важното за хората да помнят и да изпълняват? Защото много страх се насажда...? Какво трябва да помним?

С: Да не се натрупва карма... Емоциите натрупват карма. Страха натрупва карма. ОТКЪСНАТОСТ и ОСЪЗНАТОСТ

П: Откъснатост – може ли духовния водач да го обясни?

С: Откъснатост от емоциите.

П: Аха, от емоциите откъснатост и осъзнатост. И само това ще ни помогне с лекота да вървим напред, така ли?

С: ...да имаме по-малко „рани”... за да запазим цялостността. Да има по-малко негативни следи за чистене.

П: И това е най-важното в тия времена? Просто да изчистваме карма и да не трупаме нова в същото време.

С: Да. Не се доверявайте на емоциите. Емоциите са тялото, а не вие.

П: Значи сме нещо повече от тях?

С: Ние сме в едно с тях, в едно с тялото, но трябва да го опитомим, облагородим...

ЛЕЧЕНИЕ

П: Ако имаме силата да го опитомим, би трябвало да имаме силата и да се самолекуваме, така ли е?

С: Само ако го обичаме.

П: Значи любовта е първото нещо, което трябва да го има.

С: Любовта лекува всичко.

П: Значи няма нужда да страдат хората от заболявания, те могат и сами да си помагат... Но трябва и да се обичат достатъчно.

С: Заболяванията се появяват в ума. Ума проявява емоцията. Емоцията проявява заболяването.

П: Значи за всяко заболяване си има психическа причина?

С: Психическа или кармична.

П: Но и двете ли са подвластни на влияние, за лекуване и оздравяване?

С: Всичко е подвластно на емоцията на любовта и на желанието.

КАРМАТА

С: Любовта чисти и карма, но не може да ни помогне да избягаме от кармата. Просто може да промени проявяването.

П: Да го омекоти по някакъв начин, така ли?

С: Да.

П: Но ние пак ще трябва да се изправим срещу някои неща и да ги решим, нали?

С: Да.

П: И е по-добре да ги решаваме, вместо да ги отлагаме, нали?

С: Хм... Да, защото отново се завърта спиралата на животите... и ни отдалечава от цялостността.

П: За това ли казваш „Работа, работа работа”? Свършваме си работата и по-бързо се прибираме у Дома...?

ФОРМИТЕ

С: О, тука е много хубаво.

П: Къде е това?

С: Ами горе. Ами тъмно е защото нищо не искам.

П: Аха, но това е комфортна тъмнина, нали? Как се чувстваш?

С: Да... Ооо, всичко е пустота и ние създаваме формите. Формите винаги са нечий плод.. на нечие съзнание.

П: Тоест те не съществуват без нас, ако нас ни нямаше и тях нямаше да ги има, самите форми?

С: Ако няма мисъл... И ние сме съзнание.

П: А самата планета и тя ли се е появила така – като мисъл в нечие съзнание?

С: Всичко е произлязло от концентрираната мисъл... Всичко се учи.

П: Значи казваш, там е много приятно?

С: Приятно, леко...

 СТРАХА

П: А понякога в сънищата си М. усещала ли е това усещане? Да се е докосвала до подобно място преди?

С: Не. Имаше една разходка.. и някой май го беше страх... Посоката надолу не означава винаги негативно... просто е друга посока в пустотата.

П: А за нея това означава ли нещо, ще успее ли тя да разбере тези думи?

С: Зависи как ще се справи със страха.

П: Но нали всеки страх може да се елиминира, да се замени с любовта в сърцето? Възможно ли е?

С: ПРИЕМАНЕ и НЕОСЪЖДАНЕ

П: Приемане и неосъждане. Значи това което е, просто да го приемем и няма да има страх.

С: Да.

П: А дали това е една от причините ние да не виждаме голяма част от света, а съвсем малко?

С: Ааа... това са способностите на тялото.

П: А възможно ли е в това тяло и с нашето съзнание...

С: Всичко е възможно и всичко се учи, стига да има желание.

П: А дали би било в хармония с космическия ред, например да се научим да виждаме тези неща?

С: За това се грижат водачите... Ако душата не помни, водачите помнят... и знаят границите.

П: Значи има някакви правила, граници, някакъв ред има?

С: Разбира се, всяко нещо има своите определени закони.

Накрая на регресията  поискахме последен съвет от духовния водач, а той напомни, че най-важното за субекта е работата по прошката с близките, партньорите, с всички, с които се чувства обвързана.

П: Какво е необходимо за една истинска прошка, когато човек има истинско искрено желание да го направи? Достатъчно ли е, както си говорихме да си го визуализира, да си представи човека и да поговори с него, да го помоли с любов и да види в съзнанието си как си дават взаимно прошка?

С: Достатъчно е, ако идва от душата. Всеки начин е добър, стига да идва от дъното на душата. Ако е просто казване, което идва от ума, или е просто желание без вяра, или слово без сила...

П: А вярата ли е, което ни дава сила? Истинското желание и силната вяра?

С: Да, това е насочването.

В заключение мога само да изкажа благодарността си на духовните водачи, без чиято помощ никоя регресия нямаше да е възможна. 

Този материал е предназначен да даде още една гледна точка на въпроси, които мнозина са си задавали. 

Най-важният въпрос за мен е потвърждението за съществуването на душата и въобще невидимия/духовен свят като цяло.

А за страдащите от сънна парализа, ще споделя и опита на субекта от регресията, която е преживяла десетки и десетки случаи от детско-юношеските си години и до ден днешен, който напълно съвпада и с моите преживявания с този феномен - използвайте волята си да помръднете крайник, ако трябва вътрешно извикайте, заявете намерението си, избора си, предявете желанието си, тази енергия ще ви помогне да се отървете от неприятното усещане за присъствие и да овладеете тялото изцяло. И помнете, че това е само тренинг (подготовка да се справяте сами), никой и нищо не може да ви навреди, помнете кои сте и че имате свободен избор, използвайте го.