Неразбраната сензитивност

Седя си пред бялата страница и от вътре иска да излезе. Не знам с кои думи да започна. Стана ми жал като чух разказ на стара моя клиентка как роднини я източват енергийно и я съспипват със съветите си, от които е избягала буквално. Обаче като се позамислих май чувството ми беше познато. 

Ангелско перо - как една душа Отвъд помага на децата си

Всеки от нас има интуиция и вътрешно усещане за всичко. Понякога може да ви казват негативни неща за даден човек, но вие да усещате, че това не е цялата истина, че там се крие още нещо и да не се задоволите с отправените обвинения. 

Такова беше и моето мнение последните години за моя баща. Макар и да нямам някакви големи спомени с него, нито съм го виждала откакто пораснах, след като тръгнах по духовните търсения, четене и практики, в мен се оформи едно усещане на разбиране и приемане на трудния път на душата на моя баща.

Генералното обвинение към него винаги е било, че не се е погрижил за децата си, че е оставил първа и после втора съпруга и общо три деца... Противоречиви думи, защото от друга страна - Силен ум, четене на книги - Петър Дънов, Блаватска, Лиана Антонова, интереси в окултното и езотериката... и в същото време гневни обвинения от страна на майка ми, че й е причинил това, да остане сама и да се грижи сама за нас.

Мисля, че докато не започнах да чета и осмислям, докато не започнах сама да виждам съдбите на душите от една малко по-глобална перспектива, самата аз бях като в сън, съзнанието ми спеше. Макар че усещах съвсем същите интереси и влечения като баща си, по онова време въобще не подозирах че е така, и страха насаждан по тази тема табу ми пречеше да проявя инициатива и да го потърся. Може би ми липсваше дълбочината на разбирането - а смътно усещах, че не мога да му се гневя или сърдя така както баба ми например.

През 2010 година след като прочетох "Храбри Души" на Робърт Шварц онова усещане за баща си, което имах от по-рано, вече изкристализира напълно и го видях подплатено с доказателства. Разбрах, че всички ние на ниво души планираме всички тежки изпитания и разводът на майка ми е бил планиран. Необходима опитност, както за нея и баща ми, така и за нас - децата, да израстем по този начин. Всичко в книгата ми звучеше истинно. Аз сама го бях видяла в живота си. Ползата беше очевидна. Знаех, че ако не съм била в това привидно неравностойно семейно положение, аз никога нямаше да науча и развия уменията, които имам, никога нямаше да развия чувствителност и състрадание към хората. И защо ли да го прави един човек, на когото всичко му е поднесено на тепсия, който само решава къде да си прекара хубаво времето и нищо от останалия свят не го интересува... Невероятно трудно е да се събуди едно съзнание, ако е презадоволено във физическия свят и има твърде много разсейващи фактори - а материалното е именно разсейващ фактор.

През последните няколко дена получих мога да кажа дори физическо доказателство за връзката между Отвъдния свят и нашата реалност сега.

Не знам с какво сме заслужили аз и сестрите ми тази помощ Отгоре, всички тези знаци, но сме безкрайно благодарни, че сме свидетели на тази любов, която недвусмислено усетихме от своя баща след смъртта му.

Първата благословия - така я наричам аз - дойде когато на 28 Февруари се запознах с най-голямата ми сестра от първия брак на баща ми. Като най-голяма тя имаше много повече спомени, защото бе контактувала по-често с него и успя да ми сподели това, което тя беше опознала от него.

Никога не съм се и надявала да намеря подобна информация.

Ние с другата ми сестра бяхме доста стресирани в семейна обстановка, в която се говореше все лошо за бащата и темата не сме я повдигали, камо ли да разпитваме за детайли. А доколкото разбрах ситуацията и при най-голямата сестра и нейното семейство е била доста подобна.

Още си спомням как всичко, което беше свързано с баща ми беше автоматично обявявано за лошо - дори интересите му и книгите, които четеше - за причина, че полудял и за това не си гледал дома и децата...

Реална и чиста информация, без да е украсена от егото на обидената страна - в случая на семейството на майка ми, до онзи момент нямахме.

За мое изумление разбрах, че с най-голямата ми сестра сме имали немалко общи приятели  във фейсбук, много общи интереси и духовни търсения. Когато я видях за първи път и си писахме не съм си и помисляла дали ще ме хареса или отхвърли, кое да кажа и кое да спестя. Нямаше капка страх - директно започнахме да си пишем по най важните въпроси, които ни вълнуваха. и тя отговори по същия открит начин.
Много важно е човек да харесва и приема сам себе си и никога да не се страхува да бъде открит. Повечето ни проблеми идват от недомлъвки и спестяване на истината!
Споделихме кой какви спомени и усещания е имал по темата за баща ни.
Как сме усещали самотата и как сме се справили с липсата на баща. не бях си и представяла че тя може да е направила както мен - за всички тези години когато мислех за баща си аз си казвах че Господ ми е баща, най-специалния баща. И това ми даваше много сила.

Тогава в този разговор дори нямах и най-малка представа какво ще науча и колко ценна за мен ще е тази информация.

През последните години мое занимание е регресията в минали животи, като отделно продължих да практикувам и да работя за разпространяването на полезна информация за лечение и дистанционна помощ - като част от опита ми със Силва метод в предните години. Обясних си откъде е дошло всичко това у мен като интереси и дори вътрешно знаене на някои неща, за които дори не са ми били нужни доказателства.

От сестра си научих какви са били истинските интереси на моя баща, как самия той й е разказвал за нейните минали животи (и по конкретно за един, който е в Египет - странно "съвпадение", но когато правих преди 2 години регресия на другата си сестра, тя видя себе си именно в Египет, възможно е всички да сме били там), за лечителството, за книгите на Дънов и Блаватска, за общуването с някакъв разум и писането в тетрадки на някакви неща - което подозирам, че е именно автоматично писане... когато тя ми разказа, че действително енергията около него се е усещала доста силно, дадох си сметка че и откъслечните неща и информации стигнали до мен още преди, всъщност са били само върха на планината, нещата за които дори подигравки съм чувала от семейството си към неговите способности, са били истина.

Точните думи на сестра ми бяха - "когато отивах при него още в автобуса усещах цялото си тяло като в напрежение, една особена тръпка в него, и вече в една стая с баща ни, особено ако нямаше други хора енергията беше много тежка, все едно си на скенер и всичко ти се гледа, даже мислите ти са на показ, много трудно за издържане ако няма друг да разсейва енергията в стаята."
Онази вечер когато си писах с нея за първи път и всяка дума все едно наместваше един пъзел в сърцето ми - чакано от толкова време събитие.
Същата нощ сестра ми не е могла да заспи въобще от вълнение и мисли. Това ми сподели на другия ден. Но при мен нещата бяха други...

Сънищата винаги са ме съпътствали и този път се случи нещо - същата вечер на 28.02.2014г.
Дори не бих го нарекла сън, а преживяване, защото аз действително изживях всичко и физически имах усещания в тялото си.

Посред нощ в някакъв момент се усещам, че си казвам молитвата Отче Наш. Аз никога не съм я знаела наизуст, нито пък съм я казвала някога. Единствено думичките й са ми познати от един превод, който правих. В момента, в който се осъзнавам усещам, че доста бързо казвам тази молитва и в следващия момент започнах да говоря някаква друга молитва, но ясно чух името на Исус Христос. Втората молитва не знам коя е, не си спомням дори да съм чела подобно нещо. Но в съня бях доста уверена и знаех коя дума след коя идва.
Преживяването сякаш ми разкриваше постепенно и на пластове сцената за да не се изплаша. Получи се все едно се отдалечавам и успявам да видя сцената отстрани и чак тогава осъзнах какво виждам и какво се случва. Видях се, че лежа на пода в стария ни апартамент сякаш спя (приемам го за мой дом за това често там се случват сънищата ми). Усетих че молитвите ги казвам бързо като мантра сякаш искам да се успокоя, да си внеса едно успокоение в сърцето... все едно се случваше нещо което смущаваше спокойствието ми, но аз се стараех да го подтисна... 
И след секунда го видях какво е - видях се отстрани легнала на пода, а около мен стояха три високи силуета - фигури. Тогава разбрах, че вълнението ми от това е предизвикано. В ума ми все едно течеше една мисъл - "Не мога да повярвам че са се доближили толкова много. Спокойно, спокойно" и дори благослових мястото - там, където лежах! Сякаш някаква част от мен знаеше какви са тези силуети и че по принцип преди не са идвали толкова близо до мен. Явно това предизвикваше силното вълнение и оглушително сърцебиене. Не изпитвах страх, но усещах че ми струва големи усилия да запазя спокойствие в тялото си. Накрая сърцето ме  извади от съня, сърцебиенето стана много силно. Все едно адреналина ми се беше покачил доста от това, което виждах и осъзнавах.
Когато се събудих през нощта не успях да се върна в спомена си и да преповторя съня с цел запаметяване до сутринта, когато ще го запиша. Сякаш нещо ме караше да стоя настрана дори от картините, които са в спомените ми. Все едно се страхувах.Сега след всичко научено за баща ми си давам сметка кой ме е посетил онази нощ и защо ми е трябвало да си казвам онези молитви.
Винаги съм вярвала, че баща ми е развит дух с труден живот на земята. Просто го знаех. Всичко, което научих в последствие го потвърди, но и личното преживяване в съня ми доказа това - защото точно както пише в книгите на един човек му е трудно да стои до някои с по-висока вибрация - така си обяснявам аз своето сърцебиене и опита ми да успокоя тялото и учудването ми, че "са се доближили толкова до мен" - сякаш още в преживяването съм наясно че това по принцип не се прави често!

Това според мен се случи за да му обърнем внимание - да видим, че той действително бди над нас и ни праща знаци да си помагаме и да разкрием истината за своето минало.

Като допълнение към паранормалните случки - за първи път се получи проблем със запис от регресия. Бяхме се събрали трите сестри и слушахме записа от регресията на втората ми сестра - защото в него имаше среща с всичките ни починали роднини, баща ни и неговите родители, както и този египетски живот, който щеше да е интересен да се чуе, при условие, че баща ни е разказал нещо подобно на сестра ни. Всичко течеше съвсем добре до 20 минути преди самия край на регресията - когато е разговора с духовния водач. 
Точно това беше най-концентрираната информация - там се появяваше духа на баща ни при един въпрос зададен към духовния водач и беше казал някои много дълбоки неща. Искахме да си припомним това чувство и да го споделим с новата ми сестра. Но записа отказа - връщаше се все в началото.

Бях чувала от Долорес Кенън за някои подобн прояви на духовния свят над материалните носители - магнетофонни ленти навремето, но не ми се беше случвало.
Разбрах, че когато трябва записа ще се чуе, но от друга страна не е ли това физическо доказателство за присъствието на духа до нас и подкрепата му.

Баща ми е правел това, което сега и аз правя и от което се интересувам...
Как ли би се зарадвал - казваше сестра ми - ако видеше своите идеи как стигат до хората чрез децата му.

В онези ранни години - в неговата младост - в консервативното общество, когато всяко нещо, което излиза от нормата е лудост и лошо. 

Самия той без никаква семейна подкрепа и без никой, с когото да се допита, да се посъветва как да обуздава тези нови силни енергии в себе си... какъв шанс е имал, нищо чудно, че почти никой не го е разбрал.

Срещу Божия План и Промисъл нищо не може да върви, рано или късно, но в правилния момент, всичко се подрежда така, че Истината да излезе на яве и всеки да получи възможност за реванш и отплата.

След толкова много години, когато никой от роднините не направи опит да ни запознае поне със сестра ни, един имот - нещо абсолютно материално - свърши тази работа.

Доброто сърце, когато липсва у някои хора и те не са си свършили задълженията, Господ намира начини да ги принуди маскирайки своя План с привидно материална цел.

Така се случи и с леля ми. Жената, която дори не се беше обадила на никой за смъртта на баща ни, макар да е знаела колко голямата ми сестра е по-близка и би искала да се сбогува с баща си.

Не я обвинявам, тя толкова разбира, така е направила.... но алчността, за която бях слушала през целия си живот, макар и да нямах преки наблюдения се прояви и сега. Ето слабото място, чрез което Бог си свърши работата. За да се продаде наследствения имот лелята се нуждаеше от подписите на нас - трите сестри, които до тогава даже не се познавахме.

Явно този път баща ни Отгоре беше решил да се погрижи и ако не приживе, поне след смъртта си да не допусне поредната несправедливост  и проява на егоизъм, която цял живот е бил принуден да гледа в семейството си. Същото семейство, в което майка му винаги е деляла сина от дъщеря си, пренебрегвайки всичко само за дъщерята и нейните деца да има.

 Внимавайте родители какви ги вършите с децата си, не ги разделяйте, не ги фаворитизирайте, защото това е като да инвестираш в бъдеща болка за себе си.
С такава силна болка умря и баба ми - майката на баща ми, осъзнала донякъде в късните си години колко всъщност обича сина си и страда от неговото нещастие, за което самата тя допринасяше цял живот.

Леля ми не разбра какво добро ни направи. Богатството, което ние тричките открихме се нарича Семейство и Любов.

Тя това не го разбира и за съжаление ние няма как да й го покажем, защото сърцето й е сякаш вледенено.

Но ето как татко ни помогна  с Божията помощ всичко се случи както трябва.

Вечерта на 24.05. преди да си замина за моя край се помолих - наистина се помолих да няма сълзи, обвинения, никой от участниците там да не изпитва тежест или чувство за вина - по онова време все още си мислех, че лелята може би изпитва някаква вина, че никога не беше до нас, нито пожела да ни опознае, мислех си, че изпитва вина и заради брат си. Но каквото и да се бе случило в миналото трябваше всички да продължим напред. Тази карма можеше да се развърже точно в този момент и да освободи всички участници да продължат с други уроци напред в развитието си.

За това се помолих насочвайки мислите си към баща ми и към Бог.

Същата нощ се случи нещо странно - първоначално не го осъзнавах, защото бях дълбоко заспала. Но в някакъв момент усещам, че се завъртам в леглото и се завивам с бяла пухена завивка, лека като перце и чисто бяла. Много нежна на докосване, като усещането върху кожата на ръцете беше доста ярко и живо. Дори някак си я сграбчих и свих под мен като се сгуших в нея. Когато се поразбудих на сутринта с ясен спомен за нощното преживяване ми мина първо следната мисъл - "Ами аз нямам толкова чисто бяла, нито толкова мека и пухена завивка! Какво е това? Моята завивка от вечерта съвсем не може да се определи нито като толкова лека, нито е бяла на цвят."

Разбрах какво е - знак за подкрепата за това, за което се бях помолила. Обаче в този момент даже не подозирах колко буквален ще се окаже този знак.

Когато посрещнах на другия ден сестра ми на жп гарата и си говорехме, минавайки покрай мястото, на което живях в детството си, се оказа че тя е била отсреща в съседен блок на квартира, докато е учила в техникум. Толкова близо и без да се познаваме.

Когато споменах това пред лелята - тя обвини починали си съпруг,че тя искала да ни срещне но той я възпрял, страхували се как ще реагираме! Горкия човечец, само добро съм чувала за него от майка ми, но за леля явно морала е разтегливо понятие и прехвърля вината на всеки, само за да не поеме отговорност за собствените си действия.  

Усетих още по време на първоначалната среща фалша на тази жена. На следващия ден, когато трябваше най-после да се продадат въпросните земи тя направо излъчваше как иска да ни измами по някакъв начин, независимо, че сумата дори не си заслужава говоренето.

За тези няколко часа чакане се случи нещо много интересно.

Запознах се с моя вуйна и братовчедка, които досега не съм срещала. Макар и да не се бяхме срещали досега на втората секунда с тези хора се заговорихме като най-близки приятели, с много силно доверие. Тези хора направо бяха изтормозени и те забелязали опитите на лелята да ги излъже някак си. 

Давам си сметка сега защо баща ни от Отвъдното се постара да не се случи поредната несправедливост.

Споделихме желанието си да дойдем някой път да разгледаме къщата на баща ми - да потърсим какви книги е чел, какво е описвал в тетрадките си, какво го е вълнувало толкова силно, че да се оттегли от живота и да е като отшелник последните си години... Транспорта до това село е много труден, само с личен автомобил е възможно, няма между градски автобуси.

Братовчедка ми предложи на момента след сделката, когато отиват да закарат вуйна, да ни покажат къщата къде е и да ни запознае с останалата част от тяхното семейство. Предложението не го очаквахме, беше силно изкушаващо. Поначало желанието ни винаги е било това, но понеже нямахме кола в нас, се бяхме примирили, че ще е за по-нататък.

Като подарък Отгоре... когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Тръгнахме за село. В колата вуйна сподели нещо за баща ми, което дотогава не знаех - оказа се че тя и семейството й добре познават баща ми и тя е човека, който му е пращал храна и се е грижил за него. Изведнъж осъзнах, че онова, което си бяхме пожелали със сестрите ми - да говорим с някой, който го е познавал или съсед, щеше да се осъществи още по-лесно - чрез наистина близки на баща ми хора...

Все едно за пореден път усетих колко е била изопачавана истината. Почувствах с каква мъка вуйната сподели, когато е  видяла баща ми вече на легло. Защо би изпитвала тази мъка, ако той не беше достоен и добър човек?

Но така стигнахме до къщата и оставих въпросите си за по-късно.

Докато вървяхме по зелената трева и се пазихме от калта - предния ден беше валяло силно, пред нас се разкри красива гледка. Къщата, пред която имаше стълб и щъркелово гнездо с един щъркел вътре.

Наскоро моя клиентка от регресиите ми сподели, че щъркела в Корана е описан като Ангел пазител на райските порти. Споделих го със сестра ми, защото знаех че би й било интересно. 

Така и беше... и докато всички ние разглеждахме наоколо, каквото може да се види без ключ, тя въодушевено извика към нас. Долу на земята под стълба стърчеше забодено красиво черно-бяло перо.

Аз не успях да схвана толкова бързо какво се случва, макар че самата аз й казах за символа на щъркела. Зарадвах се - ето нещо, което тя да може да вземе със себе си за спомен от мястото, и тук още не осъзнавам, че това не е перо от гъска, а е от щъркела в гнездото горе!

Наистина доста странно, че стърчеше така в калта,сякаш внимателно забодено да не се изцапа.

Цялата картинка ми стана ясна, когато видяхме още едно и още едно перо по същия начин забодени.

 "За теб и за Марианка, за трите ни по едно" каза сестра ми и в този момент разбрах.

Като го хванах в ръка долната част на перото, онази, в която е белия пух, мек и нежен - разпознах го - това беше моята бяла пухена пелена, която ме покри и в която се гушнах предната нощ след молитвата за помощ.

В онзи момент само можех да кажа две три думи, но реално исках да извикам на целия свят- "Виждате ли, че е истина, всичко е истина, Бог е истина и ни го доказа, Духа на баща ми е истина, не е само моето въображение или желанието ми да е така" 

Няма такава радост... и да не се беше случило нямаше да е по-малко вярата ми. 

Но се радвам и защото сестричката ми, която реално е познавала най-много баща ни, не беше успяла да се сбогува с него. Не бяха й казали за смъртта му и беше научила по най-ужасния начин - от интернет проверявайки в някакъв сайт по името си. Това е най-жестокото нещо. Да се укрие подобна информация. Дори ако знаеше, че е на легло щеше да го посети, та нали 4 години по-рано го е виждала. Не е била дистанцирана, както ние с другата ми сестра.

Дори моята майка, макар болката от раздялата, когато разбрала казала на сестра ми - Ако знаех, че е толкова болен можеше да отида да го видя. 

Ние в душите си знаем кое е редно и правилно, но често оставяме егото да ни повтаря колко сме обидени, колко сме гневни и наранени в собствената си драма... а когато си само душа няма такива мисли, има само съпричастност с другия.

Видях на яве това... Видях реакциите на моето семейство преди и след като им споделих разказаното от новите ми вуйна и вуйчо в селото на баща ми. Много мили и добри хора, на които съм безкрайно благодарна, че ги има.

Може на моите думи мама да се е гневила преди три месеца, когато й казах, че с новата ми сестра ще ходим да разгледаме на селото на баща ми, да потърсим повече информация за него, може тогава да не успях да я убедя, че е добре и тя да прости и че живота му си е бил достатъчно тежък, и да позволи и на себе си да заживее свободно и без товара на миналото. Но чак сега след разказа ми от вуйчо - първия братовчед на баща ми - след неговите споделени спомени - тя и дори баба ми - се разчустваха и изпитаха жал, съчувствие... успяха да дадат израз на душите си пред егото, което досега ги караше да говорят лошо и да обвиняват. 

Потвърди се всичко онова, което сме усещали със сестрите ми.

Тежък е бил живота на баща ми - живот на отхвърляне от свои и чужди, в семейство от много негативни и материално мислещи хора. Живот на опознаване на една силна енергия, с която е трудно да се справя. Трудно особено в онази действителност - когато нито се е говорело свободно за промяна на съзнанието, нито за контактуване с духовните нива, за нищо алтернативно и окултно. Всичко това е било забранено и подигравано от обществеността.

Като  си спомня аз самата как реагирах научавайки някои информации по духовния ми път. Колко е трудно на човек да балансира земния живот с духовните си търсения и в наши дни, та не мога да си представя какво е изживявал баща ни в миналото.

Научих колко съществена част от живота на баща ни е заемало духовното му търсене, книгите, въпросите, размишленията.

Вуйчо потвърди за пореден път колко умен човек е бил баща ми и искал ли е да насочи интелекта си в материалната сфера е щял да постигне големи успехи. Но явно не за това е била тук душата му. 

След като получава способностите си (мисля, че едно изключително силно главоболие, докато е бил с майка ми е признак за енергийните промени, които са започнали у него) той се обучава в Плевен именно за това как да използва ръцете си за лечение.  Вуйчо сам е изпитал енергията му - има заболяване на гръбначния стълб.  Макар и в напреднал стадии ясно си спомня как се е чувствал при сеансите. Разказа ми и някои успешни случаи на лечение. 
Още един от интересите на баща ми са книгите на Лиана Антонова. 
Това е по темата за съществуването на извънземен живот и контакти. Бих могла да кажа - още едно съвпадение с моите търсения още от дете. Никой никога не ми е казвал - това е факт - нямаше нужда. Само като погледнех нагоре към звездите аз знаех, че ги има и ние сме били там, при тях. И един ден пак ще бъдем. Да, страдах малко докато свикна, че не мога да си тръгна веднага. 

Автоматичното писане на баща ми е тема, за която знам най-малко.
Дали е "случайност", че аз се запознах съвсем отблизо с този феномен, докато работех по преводите на "Наш Дом" и филма за "Шико Шавиер - бразилския медиум", направил толкова много тълкувания на хора чрез автоматично писане - Психография.
Всички тези знаци, които са ме отвеждали да достигна до определени информации и да опозная неща - сякаш са били насочвани Отгоре - така че да има пълно покриване на всичко, което баща ми би искал да ми предаде, ако беше жив и до мен.
Вярвам, че е до мен сега повече от всякога. Вярвам, че това е силата, която съблюдава какво се случва и събира децата си и помага да излязат тези идеи, които той някога не е успял да отправи към хората. 

От опита ми с регресиите и всички знаци и тенденции, които се виждат в информацията за баща ми до момента, мисля че неговата мисия от една страна е била именно да свикне с тази енергия в тялото си, да научи и преживее много нова информация, но и  да се опита да е търпелив към другомислещите, онези, за които това е било твърде непознато, странно и съответно плашещо. От друга страна да ни даде живот на нас - децата му, които да продължим делото му. Независимо, че никога не ни е отглеждал физически - ние сме приели много от него.  Дали е "случайно", че той умира именно 2 седмици след като аз минавам курса при Долорес Кенън - едно събитие, което ми отваря нов път и практика в живота - в сферата на миналите животи и помощта за хората - както той е искал и правил приживе.
Знам че през цялото време е бил до нас духом и е знаел точно какво се случва в живота ни.

Като дете имах един момент, в който хем се чувствах най-самотния човек на света, хем сякаш като затворех очи виждах, някъде на около 2-3 метра зад мен един силует, който възприемах като мъжка енергия, някой който ме наблюдава. Тогава разбирах, че все пак не съм съвсем сама, и макар и на разстояние този някой е до мен. Тогава си мислех, че това е Бог... но след като сестра ми разказа за снимките ни в стаята на баща ми, разбирам, че той е мислел за нас... той е бил духът, който ме наблюдава в най-трудните ми моменти!

................. Търси се ............

В онзи период баща ми среща една жена. Жена, за която знам само, че е била силен диагностик и по енергиен път с ръка е определяла всичко, от което страда един човек. 4те години прекарани заедно с баща ми вероятно са много интересни. Но не зная как да я намеря. Казва се Петя (вероятно от Пловдив) и е 69ти набор. Надявам се е продължила да се развива в тази сфера и един ден да я срещна.
..............................................................................................................

И накрая искам да припомня това в което вече за кой ли път се убеждавам - колкото и да се изопачава истината, колкото и да се очерня едно нещо... когато доброто и светлината е съществувала някъде, тя винаги ще остави следа, така че един ден да бъде намерена и справедливостта да възтържествува.

От всичко намерено дотук си потвърдих защо съм това, което съм. И научих и за опита на моя баща - опит, от който търся поуката, за да се справя с предизвикателствата по-добре. 

Много е трудно наистина човек да опише нещо толкова всеобхватно и засягащо много човешки съдби, но се надявам, че посланието ми ще стигне и до други хора с подобни преживявания и търсения. Никога не губете надежда, слушайте интуицията и сърцето си. Прощавайте, прощавайте, прощавайте. Само така ще можете да видите наистина душите в урок и да облекчите и себе си и другите от кармата.

2014 една по-различна година! Какво се е променило?

Темата за промените на Земята през 2012 беше широко експлоатирана и употребена в годините преди и малко след заветната дата 21. 12.2012г.

Станахме свидетели на драматични призиви, статии и какво ли не... вероятно това си беше част от пътя на всички нас... Имаше много страх, всяван от популярни и непопулярни медии, от отделни хора, от различни гурута и ченълинги.

Още преди 2012 някак си не ми пасваха всички тези предсказания, не ми звучеше съвсем наред всичко това... Приех за себе си, че промените се случват единствено на ниво съзнание, индивидуално за всеки човек, тогава когато всеки един стане готов, преди или след 2012 г. и не отделях повече време да го мисля ще ли преживеем 2012 или не.

Сега толкова време по-късно повдигам темата за промените, защото напоследък

НЕЩО РАЗЛИЧНО СЕ СЛУЧВА

В началото приписах всичко, което преживявах на някаква по-завишена сензитивност, но нямах идея защо точно в последните месеци се активира. И така си мислех, докато не започнах да получавам информации от непознати хора затвърждаващи, че и при тях се случват по-често спонтанни паранормални преживявания, осъзнати сънища, срещи с ангели, духовни водачи, ясни послания в сънищата.

Получи се така, че дори без да търся потвърждение, то се получи. Хора, които и преди са имали силна интуиция и сензитивност споделиха, че лично при тях отчитат промяна в завишаване на тези им опитности, по незнайна за сега причина.

Идеята да споделя това е да разбера размера и обхвата на тази енергийна промяна.

Наблюденията ми върху моите лични преживявания и на познати и непознати хора, които ми писаха спонтанно да споделят, ме навеждат на извода, че може би действително, както сме чели и чували още преди години, че промените ще доведат до изтъняване на воала, на преградата между световете, между реалностите... че това вече е започнало да се случва и обяснява много от особените усещания и преживявания в будно или сънно състояние.

Разбирам, че не всички от читателите са преживявали подобни на нещата, които по-надолу ще разкажа. Това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Дали ви се случват, дали усещате, сънувате, виждате или не подобни неща, е в пряка зависимост от личния път и задача на всяка душа. Когато на даден човек се случват такива неща, те се случват с определена цел. Те са най-добрия учител да се преодолее страха и да се подготви една душа по един по-особен начин, каквато подготовка не е възможно да се случи чисто физически на земно ниво.

Обяснявам това за да няма страх у вас мили приятели, които четете тези редове. Всеки си е дошъл с определена задача. Едни трябва да са по-смели от други. Но това е заради задачите на душата. Други хора имат други, по-различни неща за вършене и така за всички ни си има по нещо.

Не е нужно всеки човек да преживее подобни неща и вероятно това никога няма да се случи, освен на душите, които са планирали тези опитности с определена цел.

Има и още един мотив да пожелая да споделя някои от тези мои и чужди опитности. Това е публичността на подобен род информации, или по-скоро липсата на подобни неща споделени в публичното пространство. И тази липса е не защото такива неща не се случват, а защото няма кой да се престраши и да ги публикува заставайки с името си. Това са нормални неща и все по-нормални ще се утвърждават, с увеличаване броя на хората, които ги преживяват, сънуват, възприемат и усещат.

Историята на Мими

Мими е млада майка свързала се с мен по имейл с желание за регресия. Когато заговорихме за причините, които са я довели до това решение се разкри една много интересна история. Но в случая Мими едва ли би определила историята си просто като интересна, предвид силните емоции, които всичко случило се й бе докарало. Радвам се, че тя се свърза с мен и успях да отговоря в по-голяма степен на въпросите относно преживяванията й. Всичко това, което тя описа, не е толкова рядко срещано. Части от нейните опитности са се случвали на поне 50 % от хората, ако не и повече (статистиката е по мои лични наблюдения).

За това надявам се предавайки нашия разговор тук, това ще бъде един полезен материал за всички читатели, на които се е случвало подобно нещо и е оставило травма в съзнанието.

Важното е, че когато човек се информира, когато разбере в дълбочина случващото се, страха и стреса намаляват значително и дори се появява любопитство и вълнение към подобни преживявания.

Основната причина, поради която Мими ме потърси е "проблема й с тъмното". Както разбрах след като си писахме по скайп, проблема й не беше със самата тъмнина, а с това, че от известно време виждаше разни същества в тъмното, което я плашеше повече. Това се случвало точно в моментите преди да заспи, когато мозъка й преминава Алфа ниво на мозъчната вибрация.

(Това е важно, защото Алфа е нивото, в което всички ние получаваме прозрения и отговори, в което се случват медитациите и хипнотичната регресия, и сензитовността ни е много по-силна от ограничените ни 5 физически сетива.)

За тези от вас, които не са имали лични опитности или усещания в тази област, бързам да ви уверя, че всяко нещо, което ни се случва си има своята цел. Много често това се вижда от дистанцията на времето и с подходящ задълбочен анализ върху живота на човека и начина му на мислене, промените, които са настъпили, интересите и цялостното му възприемане на света.

И така историята на Мими започнала преди 3 години, когато сякаш едно събитие - смъртта на близък роднина, отключва тази поредица от срещи с паранормалното.

Първият път тя е в едно състояние известно на повечето от вас като сънна парализа. Характеризира се със свръх будно съзнание и тяло, което спи. Тя се чувства будна и вижда всичко около себе си, но не може да помръдне тялото си.

В този случай - при нея в леглото си е видяла едно малко чернокосо момиченце със светли очи, което се катери по крака й - " Като че ли искаше да ми пипне лицето, но нещо ме докосна по шията и аз се обърнах на ляво и тя изчезна."

Независимо какво види човек, самото състояние е достатъчно плашещо, имайки предвид, че ние хората сме свикнали в 100 % да сме в контрол над ситуацията и тялото си.

Но както съм се убедила и от моя личен опит тези случки си имат свое предназначение и то в никакъв случай не е само да ни наплашат или стресират.

Много хора ги преживяват още в младежки години, а други на по-късен етап.

Обикновено излизането от това състояние става, когато човек успее да размърда някоя част на тялото си. Трудно е, но се получава. Тя го е направила и е прекратила връзката. Онова докосване по шията обаче... то също е интересно в случая, защото се случва точно преди Мими да успее да се извърти наляво и да прекрати случващото се. Както казах - доста усилие на волята изисква да раздвижиш едно спящо тяло, но сякаш при нея е имало помощ. Някой/нещо й е дало сила да се справи по-бързо.

Не го казвам само за успокоение, но реално във всяка ситуация ние винаги имаме своите духовни водачи до нас, помагат ни и ни напътстват, където е нужно. Ако трябва да преживеем един урок, те са до нас и съблюдават как се справяме.

През последните години срещах хора с най-различни вариации на преживяването на сънна парализа. Някои усещаха фигури, движение, в стаята, присъствие, дори животни, различни същества... Понякога и до самото тяло усещане за специфична енергия...

За себе си открих, че това е като въвеждаща процедура и запознаване с духовния свят. Все едно ни се случва едно надникване в невидимото, само колкото да усетим какви неща има там и да посвикнем с чуждите енергии. И най-важното - да не разчитаме на физическото си тяло, а да имаме на разположение само съзнанието си - онова всъщност, което е непреходното, вечно съществуващото.

Един пример за справяне на ситуация на сънна парализа от друга девойка, с която си писахме по фейсбук. Тя се осъзнава, усеща, че в стаята има не една, а няколко чужди фигури/същности. Разбира и че с тялото си никак не би могла да реагира, защото то просто не се помръдва. Но тогава й хрумва идеята - Така или иначе за момента нищо не може да стори, макар че изпитва страх, казва си наум, че сега ще заспи и когато се събуди, то ще е по нормален начин и всичко ще е приключило. След няколко кратки секунди тя отваря очи и е напълно в контрол на физическото си тяло и с ясно съзнание. В случая девойката интуитивно е избрала решение за ситуацията - което е било прието от Вселената като заповед - нейния свободен избор какво да се случва и какво да си тръгне от нейния свят. И Вселената веднага е отговорила на молбата й.

Когато чух този разказ си казах, че е доста оригинален начин да се справиш, но и чудното в случая е как съзнанието на момичето е направило точно каквото е нужно, все едно тя знае на едно много дълбоко ниво законите на Вселената - по-специално - че ние хората носим безсмъртни души и имаме права - правото да избираме, свободната воля кое да присъства и кое не в нашия свят. И това познание й е помогнало, точно когато има нужда от него.

Връщаме се към историята на Мими. Преживяванията й продължават с особени сънища на души на починали хора. В нейния случай не са били близки хора, а съвсем непознати.

Защо са се появили в съня й така и не разбира. Но факт е, че когато човек повиши сензитивността си често успява да надникне и да се настрой спонтанно на различни нива и честоти, които му показват нестандартна информация. В това няма нищо обезпокоително... Просто още един начин "да свикнем" с нещата на различните нива и места.

И ето следващото преживяване, което вече е част от графа -

Паранормални случки в будно състояние

"Преди няколко месеца бях се събудила 6ч. сутринта, отивам в хола на дивана и лягам. Както лягам гледам часовника над телевизора, че показва 05:50 ч. и в този момент (дори не съм се отпуснала за сън) виждам нещо да се надига от килима като пръст, пясък и се завихря като вихрушка. Така се уплаших, пулса не си чуствах даже. И тази вихрушка започна да се движи към мен. Казах си : Мамка му каквото и да става да става!

Затворих очи и усетих как ме удряше по лицето и косата ми се вееше във въздуха, но интересното е, че когато ги затворих все едно потъвах някъде като в черна дупка и видях една бяла точка. В този момент силен звук като развален сигнал на телевизор чух в лявото ухо и точно пред лицето ми нещо изръмжа като куче и изчезна. Като изчезна се усетих като жива, станах и започнах да се оглеждам."

Тази случка се отличава - тя не само, че е в напълно будно състояние / или поне това е усещането на младата жена/, но сякаш реалностите се смесват по един всепоглъщащ начин, който е малко шокиращ за всеки неподготвен човек.

Тук моя собствен опит ми помогна да успокоя Мими за това, което й се беше случило.

Преди 2 години имах подобно изпитание, което доведе до страх, който се активираше със свечеряване и получаване на подобна обстановка, от времето, когато се случи самата случка.

В моя случай чрез думите на друг човек в една силно стресова ситуация почувствах твърде силното преплитане на реалностите - ако мога така да го нарека. В самата ситуация реагирах доста хладнокръвно и неемоционално, точно както Мими, която казваше "да става каквото ще"... Но по-късно, когато всичко отмина, се оказа, че

логическия ми ум ми спретна такъв стрес и изпитах точно шока от всичко, че в следващите месеци трудно заспивах и почти всяка нощ се будех. Така сме програмирани, че всичко непознато автоматично го приемаме за заплаха - особено ако го усетим така силно и фрапиращо в своя свят.

Изпитанието, което преминах тогава ми показа някои много ценни неща. Успях да видя какво е, когато самия ти си в "дупка", когато трябва да се справиш, да се изправиш лице в лице със страха си, и така нощ след нощ. По онова време не виждах целия смисъл, но вярвах и си повтарях, че това е период, който ще ме научи на нещо и с Божията помощ ще премине, а Той ще ми помогне да прозра смисъла на цялото изпитание със страха. Нямах сила всъщност за нищо друго. Нито можех да медитирам, въобще затварянето на очите и оставането в тъмнината беше много стресово. От човек, за който медитирането беше ежедневие, се оказа, че не исках и да си помислям за това вече.

Така в историята с Мими и нейния страх от тъмно се срещаме. Две различни неща, но с еднакъв резултат. Тъмнината и страха, които трябваше да преодолеем.

Може би ако никога не го бях изживяла, никога нямаше да мога да кажа и една успокоителна дума на човек страдащ от подобен страх. И да ми повярват... Ние инстинктивно усещаме кога някой ни говори заучени фрази като по учебник и кога личния опит го е довел до някои заключения.

Знам, че откакто установихме контакт с Мими тя е малко по-спокойна. И колкото повече научава информации обясняващи случилото й се, толкова по-добре ще се чувства. Защото непознатото вече няма да е напълно непознато.

Това, което ми помогна в моя случай - Информации, които аз знаех от по-рано, но явно трябваше да се помъча малко за да ми хрумне да ги използвам на място, когато трябва. Припомних си едни думи на Грег Брейдън, който казваше, че човек може да изпитва само две емоции в сърцето си - Страх или Любов. Но или едното или другото, двете едновременно не може. Тогава, добре си спомням онази първа нощ, в която ми хрумна да започна да изреждам всичко, за което съм благодарна в моя живот. Изреждах и изреждах, и колкото повече се увеличаваше списъка толкова по-силна любов и благодарност усещах в сърцето си. Енергията на тази емоция е толкова силна, че постепенно усещах как напрежението у мен е спаднало и вече не намирам тъмнината на спалнята за враждебна. Много нощи изпитанието ми продължаваше, но и аз не се отказвах от моето помощно средство, с което заспивах отново.

 

Полусънно състояние

Следващата случка, която Мими разказа е пример за още един контакт. Този път, отново рано сутрин, след като събужда съпруга си за риболов и се обръща отново да спи на другата страна, без да е минало повече от минутка-две пред нея се появява бяла котка. Първоначално я вижда на голямо разстояние от себе си, а секунда след това тя е направо пред лицето й.

"После се качи на главата ми, задните й лапи бяха пред очите ми и ми каза нещо на ухото. По-скоро странно мяукане беше."

Освен всичко Мими усеща котката точно както би била във физическия свят - мека, пухкава, топла. Но въпреки това се изплашва, толкова внезапно и неочаквано се развива всичко.

"И когато ги виждам не мога да мръдна и не дишам дори, като в менгеме съм, но чувам като звук от телевизор стар. Все едно няма канал. Заглушени са ми ушите и всичко това е така докато го виждам."

Спирам дотук с историята на Мими, защото тя е като за книга, една статия е малка за нея.

Интензивни осъзнати сънища

Продължавам разказа си с някои доста зачестили при мен сънища. И преди съм имала осъзнати сънища и невероятни срещи. Но това, което ми направи впечатление сега е честотата, с която всичко се случва, а както разбрах и при някои други хора.

Среща с духовния водач и ОИТ

През ноември миналата година видях моя духовен водач - появи се посред най-обикновен сън, в който не се случваше почти нищо. В мига сякаш нещо в моето съзнание се размърда и насочи цялата ми концентрация в този образ. Напълно се осъзнах какво се случва и кой е човека пред мен. Изглеждаше съвсем обикновен, мъж на около 50 години, много висок, и странно - имаше леко мургав тен, гологлав с много голямо чело. Подаде ми 5 черни квадрата, сякаш направени от пластмаса и увити в найлон. Осъзнавам че ми говореше, но не с думи, а в главата ми чувах - "Това са твоите мисии."

"Хубаво, си казвам, аз малко даже с насмешка, ама как ще разбера какво пише на тези, подобни на дискети пластини."

И в същия миг духовния ми водач мина от лявата ми страна и все едно долепи тялото си до моето. Усещах го по цялото продължение от главата надолу чак до края на крака. И както застана след секунда усетих все едно се понасях от леглото нагоре в безтегловност. В сърцето ми бликаше радост заради това, което ми се случваше. И все пак сякаш успявах да се успокоявам, говорех на себе си успокояващо, все едно си спомнях как предишните пъти, когато ентусиазма и ликуването ми от нещо, което ми се случва, са ме изхвърляли буквално от преживяването с повишен адреналин и разтуптяно сърце. Този път постигнах това, не се развълнувах прекомерно. И имах реално усещане за продължителност на преживяването.

Тогава сякаш усетих, че отговора на духовния ми водач е именно преживяването - "Ето това е първата мисия" и без много обяснения той изчезна, а аз се озовах в стария скучен сън. Като огледах познатата сцена и след всичко, което беше станало просто си казах, че

повече не желая да сънувам този скучен сън и на мига си бях отворила очите, напълно в съзнание.

Бях много щастлива от този сън. А усещането за безтегловност, което духовния водач предизвика беше прекрасно. Не зная с какво бях заслужила именно в онзи момент да преживея тази среща, но се сещам какво казах на шега на моята котка предишната вечер.

Тя между другото участва в някои от паранормалните случки.

Точно вечерта преди съня се шегувах, че я наричам вместо Шери, принцеса Шерула Дукс. От някъде ми се бе появило това име. Погледнах в интернет и видях, че е име на същество, което предавало послания за цивилизацията на атлантите, нещо което в миналото бях гледала като клипче в ютуб. На шега казах на Шери "Хайде принцесо Шерула, разкажи ми малко на сън за тайните на атлантите..." и си мислех колко хубаво би било, ако можеше човек да надникне в тази история на славната загубена цивилизация.

Дали е просто съвпадение, че срещата с духовния ми водач, който бях абсолютно убедена, че е такъв още щом го видях, се случи именно същата нощ. Бях си поръчала нещо на шега, но получих нещо друго, дори по-силно от онова, което си бях пожелала. И в никакъв случай не очаквах да вид нещата, които видях.

Знакът обърнат триъгълник

Тази година с началото на Януари месец започнаха и някои други нощни преживявания, които не съм съвсем сигурна, че са точно осъзнати сънища. Осъзнати са, да, през цялото време на случката съм с ясно съзнание какво виждам, мисля и дори разсъждавам за случващото се. Но според мен не са сънища, защото виждам себе си и стаята, в която спя, виждам и чувам реалните звуци от заобикалящата ме среда.

Момента, от който започнах да осъзнавам какво се случва с мен и около мен сякаш настъпи внезапно. Не знам дали съм спала и сънувала ли съм нещо преди това.

Внезапно се осъзнавам в тялото си и усещането е странно. Чувствах се много различно от всеки друг път досега, не беше и като Опитност Извън Тялото. Видях пред себе си и сякаш между леглото и стената, на около метър и половина от мен огромен триъгълник с върха надолу, сякаш очертан в тъмнината с неонова линия. Беше поне 1.50 м във височина.

А същевременно усетих, че не мога да движа тялото си и усещам една енергия върху себе си, като пелена, която стигаше до гърлото. Физически усещах едно леко замайване и като всмукване, цялостно усещане за енергията около мен. Осъзнах или все едно го чух в главата си някой да казва, че "така е, когато умреш".

Цялото ми състояние напомняше сънната парализа, но беше приятно и не така ограничаващо физически. Имах усещането, че само да пожелая веднага ще успея да помръдна физически.

Чувах звуците в стаята. Всъщност звуци нямаше, но изведнъж чух диханието на моя приятел. Първия дъх, втория дъх, който се чу малко по-силно от първия, и после третия, който се чу най-силно в тихата стая.

Ето в онзи момент ми мина мисълта - "Дали това, което аз виждам и изживявам сега, колкото и за мен да не е стряскащо по никакъв начин, дали не му причинява дискомфорт и дишането за това да се усили така като звук?“ И без да му мисля повече се завъртях и раздвижих прекратявайки видението на обърнатия триъгълник и всички усещания в тялото си.

Сутринта се чувствах много добре, още под влиянието на странното приятно усещане и този силен знак, който бях сигурна, че е символ за нещо важно.

Последва серия от събития, които ми дадоха информация. На едно събиране и лекция на Галя Маджарова видях същия знак, обърнат триъгълник и бе означен като знак на маговете или нещо подобно.

По-странното според мен е, че в работата си с регресия срещнах младеж, който беше видял същия знак в своя медитация. Тази негова регресия ни отведе до определена книга, в която намерихме кратичко описание - символ на униформата на виски руси хуманоидни извънземни от Алдебаран (звезда от Съзвездието Бик), по разкази на едно немско семейство отвличано през годините и припомнило си случаите с редица сесии на регресивна хипноза.

И пак се запитах защо ли излизаха тези информации. Аз винаги приветствам всичко подобно, вълнуващо е и интересно, но все пак... защо ни се даваше.

Тези събития при мен се случваха успоредно с комуникацията ми с други хора, при които за моя изненада също паранормалните преживявания и опитности бяха зачестили. И то без това да са задължително хора запознати от дълго с духовни теми или практики.

Предшестваща духовна комуникация в сънища

Следващите две неща, които ще опиша затвърдиха усещането, че може би сензитивността ми се е поувеличила, по незнайно каква причина, без аз да съм правила нищо по този въпрос.

Първото събитие е срещата ми с една млада майка, почти мой набор, която искаше помощ и дори регресия за 14 годишното си момче. Историята беше много силна. Дете от новите вибрации, което имаше нужда от помощ от една страна да посвикне с материалния земен живот за да стане поне малко по-независим и самостоятелен и в същото време - невероятните му "включвания" още от 4 годишно дете, когато изведнъж казва на родителите си дълбокомислени философски неща по темата Човечество, напълно чужди на неговия за момента ограничен речник и познания, за която реч след това той не помни нищо.

Много се развълнувах от тази история. Явно толкова много, че това доведе до серия от сънища.

3 дена преди да се запозная с момчето аз го сънувах, разговаряхме, той беше много сърдечен и весел, с красиви теменужено-сини очи, много рядък цвят. Ясно видях как изглежда. Няколко дена по-късно видях съвсем същото момче на живо. Бях се срещнала с него в съня си, преди въобще да го познавам реално или да знам точно как изглежда.

Едно мое наблюдение за сънищата и цветовете. Научих, че когато човек сънува син цвят в съня си, то в съня му се показва нещо чисто и истинско. Синьото е символ на истината.

Така в моя сън освен сините очи на момчето видях жена със синя коса и син карнавален костюм. Странни на пръв поглед символи, точно за това потърсих тълкувание за самия син цвят.

Оказа се, че срещата ми може би на ниво души е била съвсем истинска. Момчето действително беше весело по характер и силно емоционално, точно както го видях. И външния му вид отговаряше напълно.

Не за пръв път се случва нещо, което много ме трогва да го сънувам, но този случай си беше доста показателен за осъществяването на някаква по-специална връзка, като че ли в желанието си да направя каквото мога за него не можех да изтърпя до срещата след 3 дена и се бяхме свързали духом.

Преди втората среща също имах сън и този път видях и майката и сина заедно. Тя е прекрасна млада жена, огнена зодиакален знак, досега никога не занимавала се с духовни неща. В съня ми я видях как сякаш тя прави ченълинг, а момчето е в краката й приседнало. И така два пъти.

Последва серия от срещи като чак на третия път аз разбирам от самата нея, че тя в миналото е имала действително преживявания, когато незнайно откъде и защо просто усеща и казва информация на непознати хора, без преди това да го е планувала или знаела, и казаната информация се оказва съвсем точна, и дори живото-спасяваща за хората.

Това за мен беше също голям знак. И майката и момчето просто затвърждаваха поредицата от силни случки свързани с повишена интуиция, сензитивност и една комуникация без ограничението на време-пространството.

И отново за всичко това научавам и срещам в последните 2 месеца на 2014 година.

Свръх-сетивни усещания

Последното, което ще разкажа, преди да сте сметнали, че четете роман, а не статия, е за странния начин, по който започнах да чувствам котката си. Вече два пъти се случва, когато съм в лека дрямка, току що затворила, очи, или най много от 2-3 минути - да чувствам изведнъж сякаш домен се случва нещо разтърсващо и сякаш енергията от него ме удря силно. Първия път уплашено и с разтуптяно сърце отворих очи само за да установя, че на леглото беше скочила Шери (котката ми) и кротко се ближеше. Но защо движението на това нежно животно ме беше разтърсило толкова силно. Къде бях аз в този момент? Дали не бях извън тялото си по някакъв неосъзнат начин и реално да съм почувствала енергията му с моето енергийно тяло по такъв разтърсващ начин... Не знам, но това се повтори още веднъж. Уж бях подготвена, а пак се изненадах.

А една вечер, когато уж щях да гледам филм обаче задремах (умората си каза думата). Последно знаех че Шери спи на съседния диван на една ръка разстояние от мен. В един момент я усещам как е до мен и ме лизна два пъти по бузата. Езика й беше груб като шкурка (точно такъв е по принцип). Като я видях се позачудих, че е станала, обаче си казах – „Сега си ми паднала да те нагушкам“, ама тя след две секунди се изтръгна от ръцете ми. И в следващия миг я гледам свита пак на топка на съседния диван.

Много чудно ми стана – „Защо въобще идва да се закача и да ме лиже, като ми обърна изведнъж гръб и си легна. Странна работа!“ Свих се пак в същата поза и продължих да си спя. След малко се събуждам с едно вълнение и следните думи на уста - "Видя ли, видя ли какво стана току що?!" Повторих това силно емоционално няколко пъти на моя приятел, който все така си гледаше филма. Исках много да разбера, ако го е видял. В съзнанието ми имаше спомен, че сякаш видях нещо в стаята, нещо впечатляващо, което ме развълнува силно, но не можех да го вербализирам, да го изкажа с думи. Хем го знаех, хем ми беше като "закрито". И за да намеря съдействие с надеждата, че и той е видял и ще ми каже какво стана точно, започвам да му обяснявам за кой момент точно питам.

Казах му – „Видя ли какво стана сега, не преди малко, когато легнахме, а след като Шери идва и ме лизна и следващия точно момент, какво се случи?"

За мое изумление той каза - "Нищо не съм видял, нищо не е станало, ти си спеше..."

Малко ми трябваше време да ми се появи осъзнаването какво ми казва... Попитах отново, но той потвърди. "Шери не е идвала да те лиже по бузата, тя си спеше там, а ти тук и така през цялото време."

Не го очаквах това и бях малко зашеметена, че някой отрича реалност, която току що бях изживяла физически дори. Аз питах за едно събите, а то се оказа, че и първото, което се беше случило не е видяно, и въобще не е част от реалността на физическия свят, в който се намираше моя приятел.

Много странно е усещането... и сега се усмихвам като се сетя какъв ли вид съм имала обяснявайки убедено какво е станало, а то какво се оказва. По някакъв начин си мисля, че с Шери или се бяхме видели на някакво ниво с астралните си тела, или просто това беше преплитане на две реалности, в които стават различни неща. Но определно обърна и повиши вниманието ми да следя реалността за знаци и „пропуквания“ в Матрицата.

Като заключение съжалявам, че не можах да включа всички останали неща, случки, мои и чужди, които стигнаха до мен, и на базата, на които направих своите изводи.

Смятам, че сега се случват много повече неща от предните години. Сякаш има една по-голяма лекота. Дали действително воалът, преградата между световете е силно изтъняла и за това чувстваме и осъщестяваме комуникацията си по-лесно... не знам, но това ми се струва най-възможния отговор.

Всеки от вас може да прецени сам засебе си, да анализира последните си месеци и какво му се случва в този период, колко често се проявява интуицията ви, какво сънувате, какво усещате...

И един последен съвет - Каквото и да преживявате помнете най-важното - в будно или в сънно състояние помнете кои сте, че имате безсмъртна душа, която има правото на свободен избор и свободна воля. Когато ви се случват неща, които ви притесняват, не се колебайте да си кажете своята воля и да изпратите "натрапниците" в Светлината при Бог. Всичко, което преживяваме ни подготвя и учи. Нищо не е лошо. Всяко нещо има своята роля и цел. От тази гледна точка нищо не ще може да ви сломи или стресира дълготрайно. Всички един ден ще си спомним кои сме. Бъдете смели и развивайте себе си, експериментирайте, учете се... един ден, когато останем да съществуваме само като съзнание, тези умения и сила ще ни трябват. Никое обучение, наяве или насън не се дава безпричинно, дава се само, когато се знае, че в определен етап на съответната душа ще й потрябва да използва тези умения.