четвъртък, 4 септември 2014 г.

За любовта и вярата на двама човека живели в различни времена, оказващи влияние в настоящето - регресията на Л

След края на регресията има 2 писма, едното е написано часове след регресията, а другото в следващите дни. Те най-добре могат да дадат усещането какво е почувствала жената в регресия. Много интересна гледна точка.

Тази история се случи преди дни. Независимо колко регресии е направил човек пак може да се изненада от тая висша хармония и подредба, която вижда в съдбите, уроците и посланията подавани от духовния свят към живота на наглед уж съвсем обикновени хора, на които им се показват привидно обикновени животи. 
Няма нищо обикновено във всичко това. 
Да усетиш, че си част от всичко това и съществува висш ред, който се грижи за всичко, че всяко нещо си е на мястото и нищо не е произволно, хаотично или несправедливо... ето това бих нарекла щастие.


...................... 1.09.2014.................
Субект: Л, 40 г.

Планинеца 

При навлизането в живот жената се спуска  сред мъгла и вижда малка дървена къща с остър покрив. В подножието на планина, зеленина и храсти. Усеща, че наблизо има животни, които се отглеждат. Ниска растителност.

- Няма други постройки, нито път наблизо.
Поглеждайки надолу към краката си виждам обувки от светла кожа (като цвета на гайдата) като терлици и мъжки крака. Черен дебел панталон, плата е рошав, а нагоре има нещо като наметало. Тялото е едро и имам усещане за по-възрастен човек, побелял и с брада. В момента, когато го разглеждаме човека се чувства доволен, гледа около себе си и е усмихнат и доволен. Има голяма висока тояга. Чрез него усещам колко е хубаво всичко наоколо.
Той има овце, сам е, но е щастлив.

В къщата – голяма дървена маса с грубо сковани столове. Усещам,  че там има някаква жена, но не я виждам. Някой, когото обичам, но не ни се показва. (в по-късен етап отново опитах да насоча вниманието на субекта към жената за да явидим, но тя усети напрежение и оставихме нещата така. По-надолу разбираме защо се е напрегнала. )
На земята виждам люлка, но няма бебе! Не е нова, но не е и много стара люлката. Странна е, люлее се в обратна посока, не настрани, а напред-назад – посока глава –крака.

*От предварителния разговор с  жената разбрах , че тя самата дълго е чакала своята собствена рожба и след като се ражда разбира, че това ще е единственото й дете. Огромното желание сякаш е пренесено и от този живот, който в последствие ни разкрива, че мъжът от планината не е имал деца, но люлката вероятно е израз на надеждата му, че това е могло да се случи все пак в някой момент.



Пренасяме се малко по-рано във времето до важен момент от живота на този човек...

 Той прегръща по-млад мъж, посреща го. Мъжа е облечен различно, с широк панталон отгоре и по тесен отгоре, а нагоре има като късо палто, странни дрехи, различни от дрехите на възрастния мъж, и носи мека шапка. И овцете са там. Този млад човек е брат му и живее другаде. Мъжа е много щастлив, рядко идва брат му на посещение.
Когато влизат заедно в къщата виждам млада жена облечена в бяло с рокля, отгоре има много дипли и пола до долу, безформена блуза затворена, няма деколте. Това е жена му на планинеца.

Сядат и разговарят разпалено, разказват си неща, явно рядко се виждат. Тази къща е далече от света, рядко идват хора тук.
Жена му е с червени бузки. Само тримата са, не виждам дете.
Планинеца и съпругата му са дошли от друго място, сред хора, там са живели, но са дошли тук да живеят.
Жената готви на голяма метална печка в друга стая.
Тя много се смее, носи неща и слага на масата. Бърза, бърза, все едно тича. Такъв човек си е – жив весел, така се държи. Сега носи мляко, нещо ще прави с мляко.
В по-късния времеви етап, който разглеждахме от началото на регресията, съпругата  там вече я нямаше, беше починала. (Може би за това в началото субекта усеща само нейната енергия в другата стая, но сякаш не искаше да се покаже, като спомен от присъствието й в къщата, и напрежение, когато я моля да отиде да я види)

Отново се преместваме този път напред напред във времето до друг важен момент от живота на планинеца...

Сега субекта вижда планинеца отстрани хубав и висок. Усеща, че той не общува много, защото няма с кой. Много си обича животните и ги гледа като деца, все едно заместват децата му. Не чувства липсата на дете.

Сега той не е точно същия усмихнат човек, който беше първия път. Нещо различно има – равнодушие, рутина, нещо еднакво, все едно е уморен. Възрастен е – много бяла коса и брада. Леко приведен.

Пренасяме се до последния ден от неговия живот. Много ценна информация може да се научи чрез разглеждане на последните часове и смъртта на човека от описвания живот. Понякога се пренасят емоции, прави се равносметка и се осъзнават много ценни неща, които може да са от голяма полза за настоящия живот и проблеми на субекта...

Той е на поляната, няма ги овцете, там са някъде, но не ги вижда. Той гледа напред към склона и планината. Наслаждава се – това е като да си доволен, че виждаш, че си там! Приема го като подарък. Той усеща, че ще си тръгва и за това се наслаждава на тези мигове.
Доволен е, защото е живял щастлив. Не е някой много умен човек. Не знам даже дали може да чете. Обаче живота си е изживял щастлив, както той го е искал. И май не иска, знае, че трябва да свърши, а не иска.

Пренасяме се до момента, когато смъртта вече е настъпила за физическото тяло на планинеца, а душата се освобождава, излиза от тялото и ние наблюдаваме сцената отгоре заедно с нея...

Усещам покой. Все едно всичко е много тихо и е застинало. Все едно плуваш във вакуум. Приятно е.

Само той е бил жив (на въпроса ми има ли емоция у душата сега към живота, който оставя или към някой от живите близки) Брат му го няма отдавна, но не знам дали е умрял. Той не тъгува. Много странно – пак е щастлив. А преди смъртта не искаше да се разделя.

Избира си такъв живот заради животните. Той е трябвало да се грижи за тях, те са имали нужда от него, а той да се грижи за много деца. И по този начин му се предоставя възможност – да се грижи и да ги обича цял живот. Той е бил щастлив с тях! Много ги е обичал и е доволен. И сега е щастлив. Изпълнил е това, което е искал.
(Невероятен начин, по който на една душа й се предоставя възможност да бъде родител и то не на едно дете, да дава и получава и то Безусловна любов, най-чистата форма)

Пътуването на душата...

Сега е във вакуум, но вакуума все едно я носи, отива някъде. Имам чувството, че аз съм точно до тая душа и усещам как се чувства, а не я виждам. И все едно като топка, нещо в което няма гравитация, я носи на някъде, но то се вижда все едно няма дъно, няма...
Има някакви балони, като сапунени мехури,  отразяват светлината във всякакви цветове и минават покрай нас. А там отзад, зад балоните има някаква пейка. Там е много бяло. Там има някой, всичко е много бяло и една бяла пейка като от камък. Някой чака на пейката. Това е много странно – тя е все едно в нищото. (смее се) Като че няма гравитация, все едно се движиш в нещо и има бяла жена много красива, тя е права... (разплака се, много емоция усети) Тя чака мен... Не мога да я разпозная. С шал и дълга бяла рокля. Знам, че ме чака. А душата я няма...

*До преди малко жената в регресия се възприемаше като отделно нещо от душата, която върви по своя път към Дома в духовното. Но в този момент двете се сляха в едно, защото енергията, която я посрещаше беше много скъпа и важна и изтри границите във възприятието й, привидното разделение на животи и образи от различни животи, сега остана само тя и посрещачката й.

Явно и той много плаче и се вълнува (така жената си обясняваше своите сълзи) и вижда някой, който много го обича. Това е жена му, сега изглежда по друг начин. Тя е като ангел, той така я възприема.
Сега той малко трябва да постои , да се успокои – той се вълнува.
Тя смята, че той е успял с плана на душата си. Смята, че трябва да го успокои, защото той хем е доволен, хем има нещо, което още го свързва с тая земя и с тия животни. Той мисли, че още е можел да ги гледа, още време да остане. А той всъщност е свършил всичко, което е трябвало да свърши. Някак си е знаел, че е свършил всичко, а не е искал да си тръгва. Много е бил щастлив там. Не е трябвало толкова да се привързва и за това сега му е трудно.
Сега ще се очисти на това място. За това е на такова място и е бяло, и само жената е там, да му помага.

Тук оставихме душата на спокойствие да продължи пътя си, а ние се насочихме към друг важен живот, който съдържа отговори към настоящите изпитания и уроци на жената в сегашния й живот...


Изследователя


Излизам във вода, като много голяма река, а отсреща има някакви скали, бряг. Реката е буйна, не можеш да я преплуваш. Аз съм във водата, стъпила съм в нея и съм боса. Крака на мъж, с много косми (смее се). А водата е много бистра и се виждат малки камъчета. Стига ми до глезените, аз съм на края на реката, а отсреща е другия бряг. Зад мене има село, има къщи.
Интересно, че гледам много във водата. Мъжа вади нещо от водата и не е риба. Като че вади пясък. Тоя човек събира метали. Вади някакви камъни или пясък. Има ситна мрежа, сито. Чувства се добре,  просто работи. Странно е – все едно му трябват някакви камъни, събира различни камъни. Не търси злато. Видове камъни – трябват му различни малки камъни. Седи и чака със ситото на водата, сякаш нещо да мине. Реката е буйна и движи камъните.
Пак е в планина. Млад е и е много силен. Важно е това, което очаква да намери. От дълго време изследва камъните. Някаква наука е това. Той може да чака цял ден за да си вземе няколко камъка.

Това не е като при нашата природа обаче. Мисля, че не е в Европа. Прилича на Алпите, но усещането не е като в Алпите, аз съм била в Алпите. Като че дърветата са различни, не са като в Европа. От ниско им почват короните, и върви един ствол нагоре. Короната е от долу до горе, ама не е като корона, а храст. Много прозрачна вода, чиста и нагоре продължават високи планини и свършват в облаците. Студено е, ама на него не му е студено. Той така живее.

Има селище, но и то е странно. Бедни къщи, правени от нещо... не от кал. Все едно са си правели тухли и после са ги сглобявали, но не е като нашите тухли, не е камък, някаква друга смес. И са бедни. Но не мисля, че тук хората мислят, че са бедни.

Той живее тук, но не е от тук. Жени с черни коси и шарени дрехи. Дрехи от плътни тъкани. Те са с различна кожа от неговата, нали му виждам краката и ръцете. Те са не като индианци, не като мулати... нещо между индианец и мулат. С някакви шарени неща по тях. Не изглежда като да живеят зле. Върви си някакъв живот. Няма война или подобно. Хората не се тревожат, вършат си делата. Мирно място.

На тях не им прави впечатление какво прави той. Всички работят нещо, той си е на реката. Жените нещо правят, седнали са на земята, трябва да ида при тях за да видя. Чукат някакви семена, стриват ги. Това е за ядене. Не е като жито, а по-скоро като сусам и е черно. Трябва да се смели за да стане за ядене. Те са много, седнали и си говорят и го правят. Не усещам да им е трудно. Сега му се усмихват и го поздравяват и той ги поздравява.

Тук  няма улици. Къщите са разхвърляни. Той отива в една жълта къща. Все едно е пещера. Каквато могли форма да направят такава. Много е малка, няма друг покрив, така е. Високо е да влезеш, не се навежда. Няма ограда. Вървиш си и си влизаш. Вратата е от плат и се отмята. Вътре има за сядане като от плат. Няма маса със столове. Сяда се на земята. И е много шарено.
Той пребивава там и няма жена. А имам чувството, че си има някой, но в тоя момент не е там. Има приятелка, но не е там, другаде е.

Той като че е дошъл за определено време да събира камъни. Като че учи някъде и ще се върне. За това няма тук жена. Не знам от колко време е тук, не е много. Не му е неприятно. Не му е съвсем нов света.

Пренасяме се до друг важен момент, в другия свят, там където работи изследователя...

Там, където е сега е топло и има престилка. Работи, прави нещо в задушно място. Все едно нагрява камъните и там е много топло. Една огромна пещ. Те са различни – и по-малки и по-големи, и назъбени и кръгли, различни. Май наистина търсят метали. Нещо такова е. Камъните ги слагат в пещта. А като ги сложат в пещта камъните сякаш си променят формата. Много е топло, на много висока температура го правят. Напомня ми на място, където правят стъкло, но не правят това.

Сякаш трябва много пъти да запишат едно и също нещо и чак тогава могат да кажат дали се е получило. Но няма нищо модерно като уреди. Той е съсредоточен, много е важно.

Те смесват камъните,  да ги стоплят заедно за да стане нещо накрая. Нещо правят, може би така да добият метал. Той наблюдава сега. Има и други хора, които правят нещата. Там го уважават.
Ще засегне живота на хората – ако те постигнат резултати. Той търси нещо да открие, което ще окаже влияние върху всичко, ако успее. Той иска да направи сечива. Опитва. Или метала не е бил известен или именно този метал, който той търси, не е бил известен. А камъните са малки, не големи скали, а малки камъчета.Той знае какво прави.

Той си обича работата. Това не е престилка дето е облечен. Като чувал отгоре, плътно. Той пак е бос.

Тук има път и той върви към къщата си. Работата му е по-далече, от където живее и трябва да си иде пеша. Той е свикнал да ходи бос. Не му пречи.

Селище има. Слиза надолу по склона и селището се вижда закътано. Пак е планина, а долу е равно.Тук няма никакви превозни средства, и животни не виждам. Той ходи пеша и не носи нищо, но сигурно е носил камъни нататъка. Слиза по каменна пътечка. А къщите долу са като в организирано селище. Все едно покривите им са от мъх, с нещо са си покрили къщите – тъмно зелено –кафяво. Това е нещо, с което се покриват къщите. Формите са заоблени. Тези хора тичат боси.

Тука са същите хора, като другите, а той пак не прилича на тях, но живее с тях. Те са друга раса, той е бял. Но той сякаш е израстнал тука.

Имал е учител да го учи за камъните. Имаше един човек с него, ама той остана там в работата му. Той е от селото и е от местните и му предава знанията си. Като да го предаваш на внука си. Той целия си живот се е занимавал с камъните и сега е стигнал до някъде и трябва да го предаде за да се продължи работата, да се открие този метал. Но те не знаят думата метал. Те търсят нещо да направят твърдо, нямат нищо от метал.

Минаваме още по напред да видим след години...

Намерил го е. Прави стрели – остри върхове. Той е в същото място, където топеше камъните. Не е това точно метал, а по-скоро метал и пясък. И топки прави от това нещо. Малки топки, така да ги хванеш в юмрук. Прави ги за лов тези неща. И при него има дете. Това е неговото дете – на 5-6 години. И то е с такава дреха, босо.

Той е щастлив. Но не знам защо смята, че има още много работа да върши, като отговорност чувства. Но сякаш е свързано с друго, не с металите. Той сега е отговорник на селото. Сякаш организира живота, носи отговорност за тяхната прехрана, дали ще е добра реколтата... Все едно той трябва да го организира. Те са си го избрали. Малко се чувства натоварен с тоя ангажимент.

Има жена – дебела :)  от местните, с черна коса. Тя е с шарена дреха. Усмихната, имам чувството, че тя не е много умна, но той се чувства добре с нея. Той си я обича, но не е някаква такава голяма любов. Тя му е приятелка в живота.

Той много сериозно се отнася към отговорностите, усеща ги физически. Много принципен човек.

По напред във времето...

Нещо там с отговорностите... нещо има, за което трябва да остане още малко. Свързано е с храната. Някаква промяна, която той въвежда. Тези семена, които стриваха, той въвежда нова култура. Взел е решение, което е важно за всички, сменя това, което произвеждат. Трябва да убеди всички, че това е по-добре, а то е по-добре. Прави „реформа“, да така се нарича. Все едно думите не мога да намирам. Няма такива думи като нашите.
Все едно те общуват малко повече без думи.

Той открива нещо средно между камъка и метала. Откриват, че има метали в камъните.
Пренася някакви неща от другите места, където е ходил за камъни. Донася тук нови култури. Ще имат повече храна и ще могат да разменят. Сега още не знаят какво ще стане, още чакат резултатите от новата реколта. За това му е напрегнато.

Сега е на съвет, седнали са в кръг хората и има огън в средата. Говорят. Той пак е отговорника. Не е като войник, те нямат такива войници. Отговорник е по храненето. Има и един по-старши, той говори. Титлата е като кмет по наследство, но той понеже е умен на него са му възложили тая задача, нищо че само е отраснал там, а не е роден от тях. Сега той ще почва да учи някого за да си предаде знанията. Тук трябва да имаш възраст за да присъстваш, за това детето му го няма.

Всички са с такива дрехи като нощници, а жените са с шарени.

Минали са много реколти и те ядат това по-едро зърно, като царевица, но не е точно царевица. То ражда повече и е по-хранително. За това го гледат. Зрънцата са като царевица на форма, но не го виждам като растение, виждам го събрано. Те го сипват в нещо и го въртят това нещо и то така се мели. Вече не го стриват на ръка. Само дървено е, като топка, която е тежка и го смила, после се изсипва от другата страна.

Пак няма метал. Явно не е успял да направи метал, а само е втвърдил камъка  да не се чупи. А това, което втрива зърното май е такъв камък, защото е много гладко и тежко.

А в последния ден от неговия живот...

Там някъде е. Той не е толкова стар. Седнал е на брега. Той си прави планове. Иска да изследва още камъни. Не знам защо ще умре, той не знае, не мисли, че си отива. Мисли, че ще прави още неща.

Мисли за бъдещето, има идеи и мисли, че е на прав път. Като че ли повече време е отделил на храните за селото и по-малко е правел изследванията. А сега има идеи да се задълбочи в изследванията. Смята, че ако открие нещо това ще помогне за храната . Търси да направи уреди да улесни труда. Думата сечива... А за да направи трябва да продължи работата с камъните. За това се връща на реката.

Когато вече смъртта за физическото тяло е настъпила, а душата се е освободила от тялото...

Той е паднал до реката и лежи там. Мисля, че се е ударил.

Той като че ли сега вече знае, знае че е умрял. Разбира. Не се плаши, не иска да остава.
Доволен е, защото е предал каквото е могъл. Май така е трябвало да стане. Този, който ще остане след него, той ще намери сечивото. Трябвало е той да се заеме вече с работата, а възрастния да отстъпи.

Какво трябваше да научи ли чрез този живот... Трябваше да изгради волята си и търпението да чакаш. И отговорност – за това трябваше да въведе новата реколта, да понесе отговорност за другите хора,  да поеме риска.

Сега идва същата жена и тук (жената в бяло, която го посрещна след края на предишния живот). Не знам защо пак ми се плаче. Защо си мисля, че тя все чака мен. (Говори през сълзи, толкова дълбоко чувство предизвикваше образа на онази жена) Това го усещах там в храма в Израел, все едно тя взима нещо, което ми тежи в тоя момент. И сега е така.

Той не е на същото място, както преди. Тук пак е бяло. Там има храм. О Боже, толкова е хубаво... (сълзи) И все едно нещо звъни. Имам чувството, че всичко блести и нещо звъни, като звън във въздуха... като някаква мелодия.

*Предадените емоции в скобите са важни не само за да усети и читателя какво точно се случваше по време на регресия, а защото чувството не може да бъде създадено от ума, то е нещо, което се случва в сърцето и не може да бъде симулирано или накарано насила да дойде. Споделям тези най-съкровени моменти за да се докоснете до пречистващото усещане, от докосването с нещо толкова любимо и познато, което явно действаше на ниво сърце, независимо, че човек няма съзнателни спомени някога да е бил на подобно място или да е срещал подобна енергия.

Аз мисля, че за него така е добре. Той е на различно място. Не се налага да седи и да чака, както другия на пейката (който се пречистваше от пренесените емоции). Сега той трябва да влезе в някакъв храм, ама не знам защо аз не мога до там. Плаче ми се, защото искам да отида там, а пък не мога.

Обаче жената седи тука. Тя е като сияние. Като фигура на жена, но жена от светлина. Бяла. Аз за това ти казвам като ангел, ама не знам дали е ангел. Няма криле или такива неща.

*В този момент прецених, че вместо да продължим по процедурата за среща с духовния водач, по-добре да насоча вниманието и въпросите, които предварително бяхме изготвили за настоящия живот, към тази жена в бяло. За да се появява и двата пъти след сцената на смъртта и да посреща душата от двата живота имаше причина. Имаше голяма вероятност да се окаже някой изключително важен за моята клиентка.

Тя казва, че не е духовния ми водач, повече е. Тя е като пазител и ... може би аз я възприемам. Да, да, да, към нея се обръщам, когато казвам Богородица. Правя връзка с нея. Има нещо много, което е свързано с мен. Аз така я наричам, така я приемам, но не е Богородица, друга енергия е.

Казва, че съм дошла за нещо специално и тя трябва да ме пази да не се отклонявам от пътя. И аз го правя и тя ме връща обратно. Това е заради дъщеря ми, да.
 (разплака се) Много е силна емоцията.
Ако знаеш колко съм благодарна в момента.

Да, да, да тя трябва да ме пази, да. Защото съм го правила като всички други, тръгвам в друга посока. И когато е трябвало да се оженя по същия начин. И когато ме събуди, когато трябваше да раждам, тя беше, трябвало е да ме събуди. Тя много пъти така ме хваща и ме ... Това е като да избереш... защото си сигурен, че си слаб и няма да се справиш и някой трябва да те връща, за да си свършиш работата... да те подканя. Било е важно. Тя (дъщерята) трябва нещо да свърши в този живот. За това се ражда въпреки трудностите. Тя (жената в бяло) е била с мен в храма, тя там ми се е показала. Защото дъщеря ми вече пораства и ще бъде по-сложно от тук нататък. И аз трябва да знам.

Фобия от бръмбари

И казва да не ме е страх. Но аз питам за бръмбарите и тя се смее. (Жената имаше фобия от бръмбари от дълго време) Казва да не ме е страх и аз си помислих – от бръмбарите ли... А тя се смее, сигурно за да ми покаже, че има много по-страшни неща. Казва ми, че съм се справила с много по-страшни неща, че трябва да ме е страх от бръмбари, защото така... (смее се) ... ужас, защото така понасям по-леко. Всеки човек си има някакви обикновени страхове, клапан. За да не те е страх от важните неща. И да понасяш важните неща и да не те е страх от проблемите. И така решаваш важните проблеми. Това е като да избие парата. И...(смее се) значи пак да бягам от бръмбари. И тя се смее.

Защо точно бръмбари... казва, че навремето ме е било страх от други животни, сега са бръмбари. Да, имало е и други животни. Това е вярно, да. В един момент ме беше страх много от паяци, после от кучета... Явно е трябвало.

Мозъка си избира някакъв страх, от нещо, за да реагира. Моя мозък така си изпуска... за да не се претовари. А това не е страшно, този страх към бръмбарите. Аз го наричам страх, а то е друго, освобождаване на енергия. И като че те я отнасят. И за това си избирам страхове от живи същества, но не от хора. Боже, сега ми е толкова спокойно.
(Тя си избираше страх от нещо, което реално не може да й навреди, а което е по-важно не се страхуваше от тези, които са по-опасни – хората.)
Тя казва, че няма да се страхувам от хората.

Защо съм срещнала съпруга си и точно за него съм се омъжила...
 – Казва, че е заради гените. Той е важен... ще го кажа – до края на Земята. Реших първо да го спестя. Така го чух. Той носи такива гени, а дъщеря ни е много важна. Тя има мисия. От баща си взима смелост, упоритост, инат. Корав човек. Такава генетика има. Издръжлив и физически и... морално. А за мен казва – като феникс, оцеляващ вид. И нещо трябва наистина важно да свърши дъщеря ми в този живот. Тя май е от другите деца.

Казва, че някой ден ще се съберат голяма група такива деца и ще имат много важна задача, нещо за планетата, важно за много хора. Трябвало е да има определени гени. ( Самото физическо тяло да понесе този дух, който се ражда в него) Не само заради характера, тялото е важно... Нямам думи, с които да опиша. Аз разбирам тя какво ми казва, но ми е трудно да го предам.

*Следващия въпрос касае една голяма промяна в съпруга й, който преди сватбата им проявява едни черти, а след това става много грижовен и добър съпруг.
Отговора, който последва по недвусмислен начин потвърди, че често лошото държание или прибягването до алкохол, агресия или друг вид неадекватно поведение към любим човек, всъщност е знак за урок на човека:

Промяната е заради дъщеря ни. Той се е учил преди това. Този урок е отминал, научил го е. Свързано е с родителите му. Трябвало е да се научи да се откъсне от тях. Има нещо... да преодолее привързване. И трябва да почне да взима решения сам, а не да слуша. Той май се справи.

 *Този момент е много важен. Може би всеки от нас има близък човек , който се намира посред подобен урок. Действително на тези хора им е много трудно. Те по някакъв начин са били ощетени в детството, дали лишавани от внимание и любов, или друго нещо. Но при тях продължава модела на търсене на внимание от родителя и поставяне на родителя като център, около който всичко се върти. За съжаление разочарованията им продължават,  защото не е това начина да се излекува наранената детска душа. Те няма да получат вниманието, от което са били лишени. Урока е точно в това – да спрат да търсят и сами да си дадат любовта, която заслужават. А те я заслужават. В момента, в който вече не гледат на родителя си като на някой длъжен да им дава нещо, любов, грижа и т.н. тогава и освобождението им идва и имат шанс да почувстват щастие, без това да е зависимо от вниманието или пренебрежението от страна на майка и баща.

  Винаги трябва да помним, че независимо, че някой е наш родител, това не го прави автоматично много по-мъдър от другите хора, нито означава, че на него му е лесно да се справя с уроците си. Много  родители имат точно този урок – да бъдат родители – и на повечето им е много трудно да осъзнат своята нова роля и да показват любовта си. Когато си спомнят това - децата им биха могли да продължат напред без упреци, без горчивина, а с едно по-дълбоко разбиране към душата, при която са избрали да се родят. Всички се учим и слабостите на човешкото тяло и живота в материя влияят на всички ни.

Казва, че ние с него заедно учим урока на вярата. Само че са различни видове вяра. На мен ми казва, че трябва да се науча да вярвам и в себе си. А на него вяра повече като в духовен план, като духовно развитие.

Усмихва се. За това мисията трябва човек сам да си я свърши. Не да ни я казва някой, а ние сами да го открием и да го свършим докато сме тук. За това ми казва вяра. Но това не е всичко.

Питаме за семейството на моята клиентка, голям български род, дали има значение и защо тя се е родила там. Интересен е живота и на нейната баба, която е помагала на хората чрез няколко различни ритуала свързани с въглени, баене и т.н.

Казва ми, че има значение, но не моите родители са били силни, а преди това... А за баба ... о, и много назад преди баба са се раждали такива души. И преди баба те са помагали на хората. Тя ме подсеща, че на баба сестра й е билкарка. Да това е в рода. А дядо излиза от някакъв далечен род. И за това баба е трябвало да се ожени за дядо заради гените. Те много странно са се оженили. Това го бях забравила. Баба е била сгодена за друг, представяш ли си и са развалили... и се е оженила за дядо. Не само душата идва, а е важно какви гени се събират. Така става еволюцията и се раждат по-съвършени деца. И за това няма да имаме друго дете... да така го чух, няма да имаме друго дете. Дъщеря ми например не може да дойде в тялото на майка ми, защото тя не е до там... баща ми е малко повече като вибрация. Аз съм много по-различна от тях.

И при мъжа ми, и в неговото семейство има такива хора... дядо му поп, който е бил отец,  е помагал много на хората. Грижел се е за душите им и е бил добър отец.
Сякаш линията в услуга на обществото, в помощ на хората при тези семейства, е силно застъпена.

Това е заради дъщеря ми – казва тя. Не е заради нас. При нея е трябвало да има такива гени. И казва, че тя има още много път да върви.

 Трудния период с дъщерята - бунтарство в училище – това е било урок заради мен, тя ми го е дала. Тя е по-мъдра от мен,  много по-стара душа от мен. Дала ми е този урок, защото аз съм се опитала да променя нейния път. А аз е трябвало вече да знам, да съм научила, че тя има път, който трябва да върви. Пращани са ми знаци, но не съм ги разчела. Ходила съм, чела съм книги, имах такава приятелка, да, която почина и тя ми разказваше за тези неща. Имала съм знаци, но аз не съм го видяла.

Душата й е мъдра. Казва - Нейната мъдра душа така направи, за да разбереш, да се върнеш ти в правия път. Защото съм се отклонила аз и отклонявайки се съм опитала да отклоня нея. Тя за това е мой пазител – намира начини да ме връща към пътя. Пак ми казва – помниш ли, когато те събудих. Много пъти съм се чудила, аз наистина така станах без причина. После ще ти разкажа за случая.

Сега питам кой беше, когато дойде и ме целуна, а аз отваряйки очите не видях никого, тя ли е била – Това е бил той, духовния водач. Той е непрекъснато до мен, докато тя ме пази обаче той е до мен и ме съпътства. Аз я търся и се моля когато изпадна, когато имам сериозна нужда. Тя казва, че ми е трудно и много често ми е трудно. И казва да си вярвам, защото се справям. Казва, че е дошла тя, защото съм си намерила, така съм канализирала, така съм намерила начин да контактувам. А казва, че Богородица всъщност е друго нещо в Земния план, но ако така ми харесва да общувам. Такъв канал намирам. Аз всъщност се обръщам към нея, а не към Богородица, като майката на Исус, а към Майката Пазителка. Тя казва, че е зад нея. Някъде високо стои тая жена. Казва, че е зад Богородица.

За главоболието, за което ти казах по-рано... тя казва, че Земята има енергия, която усещам. Усетила съм добра енергия на определено място. За това си избирам Рилските езера, защото там съм много свързана със Земята. Казва, че за това усещам земята топла. И има места, на които съм свързана и на които не съм. За това усещам земетресенията. Това е само, когато съм отворена. (Вероятно, когато не е угрижена и потънала в друга по-ниска вибрация, което я капсулира и пречи на сензитивността.)


Мисията в живота й има ли нещо общо с любовта към пътуванията, към изследване на произхода на човечеството? Защо я привлича тази сфера? 
– Обяснява, че пътуванията ми по различни места е заради места, където съм живяла. Много пъти съм идвала на Земята. Искам да се връщам на различни места, където ми е добре и има хубава енергия. Това пак е свързано с енергията на Земята. Подсъзнателно търся такива места и черпя енергия от там. Така ще се заредя отново. Но не е свързано с мисията, а с енергията. Казва, че много отдавам енергия, защо така казва?! Това го правя без да разбирам и отдавам много на хората около мен. За това имам нужда да ходя на такива места. Така е, вярно – пита: „Какъв беше живота преди да пътуваш?“ Ами да, да. Като зарядно за батерии.

Но ти си много открит характер  и отдаването на енергия сякаш ти го правиш с радост, с любов...?
- Това е част от мисията ми. Тя пак повтаря Вяра, не любов. Вяра. А хората трябва да вярват. С моя имен ден и вярата и надеждата са свързани. Това са свързани неща с любовта. А, да, да. Тя казва, че няма смисъл да казвам любов, защото името ми е такова, а трябва да свързвам другите 2 неща, пък едното дава другото. И затова, това е енергията, която е любов, а всъщност мисията е свързано с вяра, а другото е начин на живот. Просто такъв... как да го разбера това. В тоя живот аз ще си излъчвам такава енергия. А всъщност мисията ми е и аз да се науча на повече вяра и да науча хората да вярват. Да увличам хората след себе си. Не да ги уча, да ги увличам и за това говоря много. Казва - само да издаваш енергия не става. Да посее семенцето. Казва, че това става с говорене. Аз мислех, че е недостатък, тя се смее. Боже, защо така, много неща съм мислела, че са различни, никога от тая гледна точка.

Тя казва, че трябва да се науча да вярвам в дъщеря ми. Трябва да развия вярата в Бог, в себе си и в нея. Да вярваш повече в душата си, пътя на душите. И това преминава през земните... когато ти изпращат проблема физически или някакъв психически, това е като да повярваш в душата си. Аз съм имала нужда от повече такава... Трябва да мина на някакво друго ниво, а това е последното стъпало, до някъде съм стигнала, но не ми е стигнала някаква вяра на душата.

А защо го има страха от смъртта, неизвестното, когато виждаме, че Л знае доста повече, че носи в себе си много? 
- Защо знам неща и се съмнявам в себе си, ли? Тя казва, че това е част от изпитанието ми в този живот, че се съмнявам. Свързано е с израстването и с вярата. За да се научиш да вярваш трябва да минеш през съмнението. За да стигнеш до чистата вяра. Аха, казва Тома Неверни. И е свързано с прошката . Казва – Ти се научи да прощаваш, нали?! Да и за това ще има съмнение. Това е свързано ... тя вярата идва с прошката. Тя пък е свързана със съмнението. И казва, че ще продължавам да се съмнявам. Казва, че който се съмнява търси. Тя тук не иска да говори малко. Все едно усещам, че нещо ми прелива, обаче не го разбирам. Не мога да го кажа. Може би ми прелива нещо, което ще ми трябва по-късно.

Казва, че има време, всичко в моя живот е идвало така, когато дойде времето. Казва да не бързам.

Но да вярвам. Повече да вярвам във вярата, така го разбирам. Казва, че съм на прав път. Ама явно не иска много да говори за това... преди получавах веднага отговора, а сега...

Да питаме и за Египет и Карнак, за чувството, което си изпитала там?
- Пак е свързано с енергиите и там съм била и много съм имала нужда от тая енергия тогава. Отишла съм в момента на най-голяма нужда. И е трябвало да отида непременно.

*В случая на тази жена забелязвам една голяма прилика. Досега и при мен и при мои познати, които имат способността да сънуват забелязахме, че когато сме в момент на страдание в живота си по някакви причини, преживяващи едно или друго нещо, в тези моменти ни се дават най-хубавите сънища, срещи с ангели или нещо друго повдигащо духа, докосване до духовния свят, окуражаване. При моята клиентка това духовно повдигане и подкрепа се случваше чрез енергията, която тя откриваше на различни места по света, на които, както разбрахме от Пазителката тя е живяла преди. И попадаше на мястото точно в моментите, когато има най-голяма нужда, като награда и презареждане за да не се отчае или откаже от пътя си.

Последно някакъв съвет за теб и за комуникацията ти с нея?
- Тя казва сънувай. Казва сънувай. Аз си мислех, че спя много. Казва да не ме е страх от страха и да вярвам и се усмихва. Знаеш ли колко хубаво, имам чувството, че все едно ме прегръща и че знае, че ние имаме физическа нужда от ласки. Все едно ми казва – „Спокойно, спокойно, да, изобщо не е лесно.“

Макар че водих цялата регресия, сякаш истински добих усещане какво е изпитала тази жена, чак когато прочетох на следващия ден писмото й. Дадох си сметка как е изглеждало всъщност всичко това от нейната гледна точка.

Писмата на Л 


Благодаря ти много! За всичко! Аз някак не успявам да заспя... Проверих това със загряването на камъните. Можеш ли да си представиш! 5хил. години пр.н.ера така са започнали да добиват мед. 5 хиляди. А тук, където живея сега се добива мед, странна работа. Смята се, че първоначално процесът е станал точно както го видях, загрявали са камъни. Да ме прости Бог, но си мислех, че това е лишено от смисъл. Ще задълбая тази работа и ще открия приблизително къде бях. Това, което преживях днес при теб преминава всичките ми представи и ще трябва да го осмисля. Този живот беше отговора на съмненията ми! За това го видях. А с теб преди сеанса проведохме един разговор как да реагирам на бръмбарите. После получих посланието - вяра. Ами ти ми го каза, става с вяра! Аз получих повече отговори отколкото очаквах и изобщо не от моята възможна гледна точка. Ако трябва сега да кажа нещо със земния си разум - ще кажа - това не е възможно! Отново ти благодаря! С днешния ден, под твоето ръководство живота ми ще поеме друга посока!
Аз още трудно осмислям станалото. Меко казано беше разтърсващо. А това, че е възможно да опиша нещо, което никога не съм знаела беше отговор на моето съмнение, че ще си проектирам някакъв живот и нещо, което вече съм видяла. Проучих подробно и Етиопия като възможно място. Там има стръмни планини с височина над 4хил. метра. От тези планини води началото си Нил. Древните хора по тези места са отглеждали диви култури подобни на днешните житни. Те правели къщите си от глина и ги покривали с остатъците от зърнените култури. Помниш ли как описвах покривите? Тези места са едни от първите, в които се добива мед и започват да се правят сечива. Освен това прочетох, че се смята, че там е родината на нашия пра-родител. Направо съм изумена. Мисля, че трябваше да видя този живот, за да не се съмнявам в срещата си с нея (пазителката, която ни даде отговорите) и нейните думи. А те бяха още по-разтърсващи! А това за люлката - мисля, че имаш право! (бях й писала дали планинеца не беше създал люлка с надеждата все пак някога с жена си да имат дете, което не се беше случило) 
Аз бях щастлив овчар с мнооого деца.



Няма коментари:

Публикуване на коментар