Здравейте приятели, днешния запис https://youtu.be/-2XvT56D4aA е нещо, което обещах и стана възможно благодарение на 3 прекрасни момичета, които се отзоваха на поканата да споделят своите преживявания и коментари относно как е продължил живота им след регресията в която сме работили заедно, дали им е била полезна в някоя сфера на живота и по какви въпроси.
Зная, че никак не ви е лесно да сте толкова откровени публично и да давате лични информации, за това огромно благодаря на тези от вас, които имаха смелостта и куража.
Сега ще ви прочета две писма от две мили момичета, а третото свидетелство, което ще чуете във втори запис, идва също с кратък коментар, но и за наша приятна изненада, дамата се съгласи да сподели част от своя запис, който илюстрира най-добре сфери и въпроси от живота, в които се е почувствала подкрепена.
Свидетелства от регресии. Резултати в живота 1 част
Това е личен разказ за нелекия, но много ценен път на един жена, с която работихме в регресия. След регресията се отключи пострегресивно състояние, в което започва по всяко желано време да влиза сама в регресивно състояние и да получава нужната насока. В друга тема ще сподели някои свои регресивни истории, но сега започваме с това, което се e случило с нея, преди да стигне до мен.
Преди време имах една клиентка, звънна ми по телефона донякъде силно развълнувана, донякъде разстроена. Беше възлагала някакви очаквания да намери отговори на важни за нея въпроси от процеса регресия, беше си проучила възможностите и естествено като всеки човек беше избрала колега, чиято такса е два пъти по-ниска от таксата, която аз взимам, и е обявена тук в тази страничка.
До тук историята е съвсем логична.
Защо се обади на мен още в същия ден, когато е минала на регресия при колегата???
Първите и думи бяха точно тези - Винаги евтиното излиза скъпо.
Проучванията показват, че разказите направени по време на Терапия на Минали Животи (регресия) не са просто съчинения, а са още една стъпка в търсенето на доказателства за съществуването на други животи.
Шико Шавиер си отиде от този свят, но неговото дело ще провокира учените към размишление. Целият му живот беше белязан от феномени, които науката не успява да обясни. Вече 40 години учените се опитват да разберат какво се случва в неговия мозък по време на транс. Търсят да узнаят как текстове, които се отнасят за сложни работи, могат да излязат от главата на един прост човек, който едва е посещавал началните години в училище. Нищо особено не било намерено. Медиумство, по принцип толкова продуктивно, както е при Шико, все още е една неизвестна величина.
Прераждането, втория стълб на вярата на спиритуалиста, също провокира скептиците в лабораториите. Още повече тази тема вече хлопа на вратите на университета, дали от любопитство към нейните феномени или от резултатите, които показва. В медицината и психологията сферите на изучаване се смесват. Терапията на минали животи или съществувания по-специално изисква това внимание: пациенти от регресия разказват ситуации, които нямат директна връзка с техния настоящ живот.
Минаха две години от както списание ISTOE' разгласи първото картографиране на мозъчни вълни направено по време на една сесия по регресия (ISTOE', брой 1594). Изследването на психолога Хулио Перез от "Институт по Терапия на Минали Съществувания ПЕРЕЗ" в Сао Пауло, показа, че мозъчната активност е доста забавена, а в същото време пациента показва реакции на потене и тахикардия (ускоряване на пулса, което нормално се получава при физическо натоварване, силно вълнение и страх). По това време Перез оповестява едно партньорство с цел научно изследване с Университета в Пенсилвания, САЩ, при което да наблюдават притока на кръв в мозъчните структури активирани по време на регресия.
Четири жени и двама мъже в добро здраве и на възраст между 28 и 39 години се подлагат на една томография с емисия на радиофармацевтик (метод СПЕКТ), която се осъществява в Сао Пауло в болница "Hospital Beneficência Portuguesa". След това техните резултати са анализирани от д-р Андрю Нюбърг, специалист по изменени състояния на съзнанието в американския университет. Финализираните проучвания разкриват, че зоните на мозъка, които са най-изявени в този процес, са тези на медиалния темпорален лоб и левия префронтален лоб (кортекс), на които се падат паметта и емоциите. Това е още една стъпка в търсене на доказателства, че тези преживявания не са плод на въображението.
"Ако пациента си измисляше една история челния дял на мозъка щеше да се задейства и емоционалния заряд нямаше да е толкова силен" обяснява Перез.
Интересът на академичните центрове по този въпрос е оправдан. Отрицателните емоции нарушават психологичното, биологичното и социалното равновесие у хората, причинявайки безпокойство, изолация, нарушения на самоличността, фобии и психосоматични заболявания. За това разказите на хора, които преминават регресия и преживяват събития, които не са свързани с настоящия им живот, привличат вниманието. Травмата може да се счита за едно събитие, което превишава способността за разбиране у индивида, с информации, които централната нервна система не е в състояние да разтълкува, синтезира и асимилира. Тя е като един срив във системата. По време на припомнянето на тези травми има минимално количество кръв в периеталния лоб - в зоната от мозъка, която осигурява усещането за време и пространство, и чувството за ориентация - където невронните връзки са почти нулеви. Използвайки съответния метод на лечение чрез регресия Перез наблюдавал, че след реориентацията осъществена в терапията пациентите са в състояние да си припомнят травмите без да се повтаря психичния срив.
Въпреки, че съществува в средите на психологичното консултиране и терапии вече 40 години, терапията на минали животи набира популярност едва в началото на 90те години, с книгите на американския психиатър Брайън Уайс. Лекар в "Маунт Синай Медикал Център" в Маями, той бил изненадан от разказите на прераждания на една пациентка, която й били чужди духовните теории. От тогава той издава 7 книги, които се продават в над 1 милион екземпляра в Бразилия. Терапевтите на минали животи казват, че не е важно дали тези спомени са реални или въображаеми, това, което има значение е лечението. Мнозинството се разграничава от този метод по религиозни причини. Това е една кратка терапия, достига максимум до една година, която е харесвана от пациентите. Сред най-различните използвани техники са релаксацията и хипнозата. И има случаи, при които регресията не се получава. За това един съвет:
Не правете регресия само за да узнаете дали сте били част от придворните на Наполеон или сте били Савската Царица.
Но също има и терапевти, които не виждат никакъв проблем в обединението на религията с психологията. Селия Резенде от Рио де Жанейро, на 60 години, авторка на книгата "Терапия на миналите животи" утвърждава своята вяра в прераждането и използва една технологическа метафора за да обясни връзката на тялото с духа: "Когато човек загуби физическото тяло, това е като един компютър, който е повреден. Но съществува една дискета, душата, която може да бъде използвана в друг компютър." Една от първите, които възприемат терапията на минали животи в Бразилия, психоложката от Сао Пауло Илейн Губейси де Лука също поема отговорност за своите убеждения: "Идеята, че живеем много животи е хилядолетна и работата ми с клиенти не оставя никакви съмнения доколко това е реалност", казва тя. В наскоро публикуваната книга "Лицата на невидимото" Илейн поставя още по ярко фокуса върху разглеждането на влиянието на духовете в живота на клиентите й.
"Онези духове, които съ-участваха в травматичните събития също понякога оставаха арестанти на тези ситуации, и много пъти без да успеят да се преродят, придружават живота на моите пациенти", обяснява тя.
Една от пречките за научни изследвания в тази област е факта, че често пациента има емоционална реакция, а много по-необичайно и рядко е разкритието на дати, лични имена и имена на държави. Има обаче случаи описани в научната литература, които са спонтанни разкази от минали животи. Изследователят Ян Стивънсън от Университета във Вирждиния събрал и проверил 2 600 истории. Професор Ернани Гуимараеш от Бразилския институт по Психо-Биофизични Проучвания също обединява 8 случая в книгата си "Прераждането в Бразилия" (изд. 1986г.) През 2002 година той преиздаде книгата "Прероден от любов" (оригинално публикувана 1995г.), в която разказва историята на един свещеник, който макар да умира млад, се връща като дете на своята любима. "Спонтанните разкази обикновено се правят от деца. Те нямат вътрешното устройство да създават една илюзия (т.е. да лъжат) и техните случаи са най-лесни за доказване благодарение на историческата близост на събитията", обяснява професорът.
С научни доклади или не, теорията за множеството животи не може да убеди психоаналитичката Беатриз Кун от Рио. "В Несъзнаваното е архивирано всичко, което сме преживели от първите дни на човечеството. Това е нещо далечно, което може да даде едно усещане за минал живот. Само това", отхвърля теорията тя. За нея вярата в безсмъртието е част от един процес на отричане." Смъртта е една непоносима идея и ние прекарваме живота опитвайки се да я избягваме. Един изход от това е да се измисли, че хората не умират", добавя тя. Тя оспорва и думите на Шико Шавиер, за който знаем, че живя практически на два плана, на две нива, и с лекота премина от Другата страна.
Тертулиано Пиниейро, секретар на Социалните дейности в Рио Гранде до Норте (щат в Бразилия):
"Аз съм един човек с добър живот, женен и баща на 4 деца. Но имах една фобия от тъмното. За това спях на светнато, но започнах да страдам от депресия. Католик съм и не вярвах в прераждането, но след като ме лекуваха с лекарства и конвенционална терапия, аз опитах с регресия. Процесът беше поразителен. Видях няколко живота, два от които по-съществени. В един от тях съм бил един силен и смел човек, а в друг бях просяк. Вярвам в това, защото никой не ми го каза, аз сам видях всичко, усетих миризми, студ и всякакви чувства. Сърцето ми биеше силно, вие преживявате всичко отново. Една нощ в онзи минал живот аз изживях страх оставайки в едни тъмни улички. Единствената ми компания беше едно куче. Освободих се от това чувство и промених религиозните си убеждения."
Бележки извън превода: Много често в живота една привидна причина, едно състояние, което ни води към търсенето на алтернативни методи и отговори в духовното, всъщност не само намира своя отговор, но ни носи отговори на много по-грандиозни въпроси, за които понякога не подозираме, че може да възприемем и променим у себе си. Така фобията довежда пациента до регресия, но той променя религиозните си възгледи и отваря съзнанието си за една доскоро невидима за него духовна реалност. Няма случайни неща. За един е фобия, за друг е загубата на сигурността в живота, внезапното заминаване на близък човек за Отвъдния свят или дълбока депресия и неудовлетвореност от работата. Както и да назовем причината, то тя винаги води към едно и също нещо - нов път към осъзнаване и разширяване на досегашния мироглед, нов морал и по-дълбоко разбиране на света и смисъла на живота, което да интегрираме и приложим на практика в оставащото ни време на Земята.
Верена Егли Спера, зъболекар:
"През изминалата година аз потърсих тази терапия поради едно главоболие и болка във врата, които бяха непоносими. Аз не излизах навън без лекарство. В регресията се видях като един богат младеж, който е умрял в една военна засада, подготвена от мащехата и жената, която обичам. Той бил улучен със стрела в окото, на мястото на болката. Преживях разочарованието от измамата и смъртта си и с пренасочване на тези емоции, аз ги оставих в миналото. Освободих се от болката за 5 месеца. Един ден тя се върна отново силна и направих друга регресия. Видях момичето, което обичах в онзи живот. Тя се намираше в едно нематериално ниво и се чувстваше заложник на онази смърт. Помоли ме за прошка. Това беше единствения епизод на болка от тогава."
Списание ISTOE' е популярно и много уважавано списание в Бразилия, отпечатало редица статии през годините за феноменалния медиум Шико Шавиер и всякакви теми, които вълнуват обществото, без ограничение на гледната точка и позицията. Статията е превод от издание от 10 Юли 2002 г. http://www.istoe.com.br/reportagens/26515_DE+VOLTA+AO+PASSADO Превод: Павлина Николова
Въпросите и отговорите, които публикувам целят да дадат малко повече яснота по едни от често срещаните питания, които се получават към сайта.
В интернет се разпространява погрешното схващане, че регресията е удачна, само когато човек има крайно сериозен проблем или заболяване. Това не е правилно. Критерия не е тежестта на една ситуация, а доколко отворено е съзнанието на човека, който иска да намери информация от регресията. Понякога хора с тежки здравословни проблеми са абсолютно в зоната на материалното мислене, капсулирани и потънали в страхове, подвластни на общите суеверия. В такива случаи регресията няма да пробие блокажите. Има предварителна работа, която всеки човек с този тип разбирания, е нужно да свърши, промяна, която да не се страхува да прегърне - нови идеи, нови концепции, които да изчистят част от страховете му.Това не може да стане и само с четене на подходяща духовна литература. Нужен е най-много личен практически опит в сферата на медитативните практики. Това е най-бързия начин човек сам да се увери и да подаде сигнал на подсъзнанието си че няма нищо страшно в регресията - самото "вкусване" от усещането, от същото ниво на съзнанието, което се получава при медитация, премахва доста от страховете и суеверията.
Другото, което е нужно да бъде предварително усвоено и упражнено е визуализацията. тя е нужна в процеса на регресия доколкото самите техники за придвижване до "най-подходящото време и място", което е нужно човек да види, са базирани на визуализация. Току що описаното изискване не е трудно постижимо. Трябва само човек да има наистина искрено желание да намери своите отговори и да е готов да положи усилия за тях. Вече има достатъчно материали, записи на медитации, водени медитации по семинари и срещи, дори клипчета за самостоятелна работа в къщи. Невил Годард (Въображението Невил Годард, упражнения за визуализация ) е един от учителите, които обясняват много достъпно как човек може да използва въображението си за да навлезе в медитативно състояние, в което да прави визуализации. Не случайно препоръчвам този материал, на всички от вас, които ми пишат и нямат лична практика в тази сфера.
Разберете, че регресията не е първото нещо, с което човек, който току що си е отворил очите за духовните занимания, се залавя. Разбира се за онези, които са с природно дадена интуиция и отворена психика, това не е никакъв проблем и се справят чудесно, но една по-голяма част от хората не са така и им е нужна малко по-лека практика като за начало, която да успее да облекчи съзнанието им от страховете от "непознатото". Това "непознато" ще е малко по-близко до тях в края на практиката и шанса им за пълноценна регресия, без блокажи на съзнанието е много по-голям.
Надолу публикувам едно запитване, което е конкретно за мускулна дистрофия, но логиката на стъпките и анализа, който препоръчвам на жената са валидни за всеки тип заболяване. Това е път, който ще ви даде част от отговорите още преди регресия. След това вече човек е много по-подготвен за сериозната вътрешна работа и търсене по време на регресия, защото старта е поставил сам и е показал, че не се страхува да намери отговорите.
"Сестра ми е е на 60 години и има тежко заболяване - мускулна
дистрофия, което я превърна в инвалид и зависима от помощта на децата си.
Възможно ли е с помощта на регресията сканиране на болестта и освобождаване
от симптомите й?"
За всяко заболяване има някакви причини защо се случва в живота ни. Причините може да са най-различни и да засягат както промени в характера на сестра ви, така и ефекта за околните хора, които поемат грижите за нея. Всички души участници в това имат някакъв урок, за всеки е различен.
Регресията сама по себе си е източник на информация, но тя не може да промени едностранно мисленето на даден човек. А и много често се убеждавам, че по-големите проблеми се коренят в мисленето и настоящия ни живот, а не в далечното минало. Но най-правилно е да кажем, че животите са пряко свързани и минали и настоящия - и една линия на урок е възможно сега да търпи ескалация и да трябва да се реши окончателно. Разбира се, ако човека осъзнае урока и реагира по-различно този път от всички останали животи преди това.
Има една много добра авторка, която е направила изследване и съответно в табличен вид представя различни често срещани заболявания и мисловно-емоционалните причини довели до проявата на съответното заболяване. Тя се казва Луйз Хей, а книгата - "Излекувай своето тяло", препоръчвам ви да я прегледате, вероятно ще ви даде доста отговори не само за това заболяване.
Ето какво пише тя за мускулната дистрофия като евентуални причини у човека -
"Прекален страх. Безумно желание да контролирате всичко и всеки. Дълбока нужда да се чувствате в безопасност. Загуба на вяра и доверие."
Само вие като близък човек на сестра си можете да потвърдите или отхвърлите дали има подобна нагласа и специфика на характера у нея. Но като цяло заболяванията, които спират движението на човека, както е и множествената склероза, са свързани с един тип човек, който не може да пусне контрола, който има проблем да се довери на процесите на Вселената, има проблем, когато трябва да остави нещата да се случват без неговия надзор и постоянна осведоменост, т.е. на едно дълбоко ниво има страх и липсва вярата в Бога, че е до нас и че макар и ние да не разбираме всичко, което се случва, Той се грижи и напасва така нещата, както трябва да бъдат.
Когато една душа има да научи този урок, да се довери на Вселената, да се довери и да повярва в Бог, да спре да упражнява контрол поради собствената си несигурност и страхове... и когато не успее да го стори, да научи всичко това сама, при всичките й дадени шансове в живота - чак тогава се стига до заболявания, които реално я принуждават да остави контрола. Сега вече ще не ще реално няма друг избор освен да се доверява на близките си хора, освен да разчита на Божията помощ, защото сама вече няма контрол над тялото си.
За съжаление повечето хора сме така - не виждаме другите по-леки знаци, докато не се стигне до тежките - заболяванията.
Но нищо не се случва без надежда. Уроците се дават за да се премине през тях и да научи нещо от тях, а не просто за да ни измъчват.
Вашата сестра има работа за вършене, тя е вътрешна работа, в съзнанието, в нагласите си, в осмисляне и анализ на живота досега и правене на ценни изводи. Няма да сбъркаме, ако кажем че живеем в сън, и като насън цял живот минава без да видим някои неща. Сега е такъв отрезвителен момент (обикновено големите изпитания ни предлагат това шоково събуждане).
Има какво да се направи, но това е процес, работа и зависи много от готовността й да мисли по тези въпроси и истинското й желание да стигне до дълбоката истина, да опознае себе си и да освободи онова, което вече е старо и ненужно, за да може да се трансформира нагласата и характера й.
Понякога хората си мислят, че болестта е наказание и веднага търсят защо, какво толкова грешно са сторили, или обратното казват не съм заслужил, аз съм добър човек. Това мислене обаче е много неправилно. Тези уроци ни помагат да се променяме към добро, да се учим на смирение и да забелязваме истинските неща, а не се дават за лоши дела.
Както казва Учителя Дънов - ако днес страданието не съществуваше на Земята - горко ни, защото за сега това е нашия най-голям учител и катализатор на промени и прогрес на душата.
Просто когато се случи трябва да си дадем сметка и да се опитаме да анализираме живота си, да си извадим максимално поуките, да забележим кога е имало в миналото и други знаци, да добием опит от всичко това за напред. Най-ценното е да можем да простим на всички и на себе си накрая. Защото не е приятно никак, когато човек научи за някоя своя черта от характера, която е провокирала такъв урок. Но ако се почувстваме така, това е добре, сигурен знак, че сме напипали някаква истина. Скоро болката минава и идва благодарността, че сме прогледнали и поне вече ще работим по проблема, за да не се появява старото поведение, довело до голямото ни изпитание сега.
Освобождаването от симптомите на болестта може да се случи, независимо за коя болест става въпрос, но то става в съответствие с това, доколко ние сме успели да освободим нуждата от тази причина, която е довела до болестта - т.е. има ли промяна и изчистване от старите страхове и модели на мислене и поведение.
Регресията може да даде информация и да спомогне човек да усети нещата по-различно, от друга гледна точка. Но за тази цел, ако сестра ви пожелае регресия ще трябва да направим малка подготовка преди това, някои упражнения, в които да упражни умението си за визуализация и медитация.
Аз сега ще ви дам линк за едно видео на Невил Годард, в което се обяснява много лесно и разбираемо как се прави визуализация - това е ценно за нея и от друга гледна точка. Ако тя си визуализира по описания във видеото начин, но конкретно за нейния проблем с болестта - ако използва образи на пълно здраве на себе си в картини, в които е здрава, движи се и се грижи сама за себе си и домакинството - това е много лечебно за нея, това всъщност програмира съзнанието й да очаква това здраве и го записва у нея - все едно правим нов запис на компютър. Колкото повече си представя човек вече постигнат желания краен резултат, толкова повече сам спомага той да се случи:
Надявам се споделеното от мен да ви помогне да й помогнете. А ако аз мога да направя нещо повече, било то регресия или дори разговор, ще се радвам да помогна.
Още едно средство за предварителна помощ, което човек може да ползва е една невероятна книга - астрологичен анализ на човека според Северния и Луннния му възел - Жан Спилър, "Астрология на Душата". Това също помага за начало на анализа на живота, за изправяне пред темите, от които сме бягали досега и за начало на същинската терапия, която ни е нужна.
Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?
Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?
Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?
Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.
Появи се гордост там, където се говори за духовност.
Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.
Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.
Забравихме какво е смирение и кротост.
Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата.
През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.
По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората.
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.
Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.
Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.
В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.
Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.
Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.
Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.
Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..
В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.
На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.
През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.
Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.
За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.
През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.
Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.
Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.
Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.
Регресията сама по себе си не е доказателство за живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.
В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.
Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...
А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.
Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?
Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.
Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.
А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват. Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.
Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.
Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.
Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.
Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.
Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.
Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.
Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.
Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.
Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.
:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.
Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.
Някои от ефектите и ползите, които получаваме при регресия
Човек решава лично да премине през този метод по определени специфични причини. В зависимост от различните съдби, ситуации, изпитания, в които се намираме сега, всеки един от нас може да намери различна информация и типа преживяване, което да отговаря на настоящите му нужди от отговори и себепознание.
Тук са само някои от ефектите и ползите, които хипнотичната регресия прави възможни за един човек. Доколко и какви биха били във всеки конкретен случай зависи изцяло от това доколко отворено и подготвено е съзнанието на самия човек да възприеме и резонира с предаваната информация.
