Наш Дом, глава 31 Вампирът

Глава 31, НАШ ДОМ, книга на медиума Шико Шавиер
ВАМПИРЪТ

цялата книга може да изтеглите тук: https://drive.google.com/file/d/1Pk08fFQeGCJZ7DhSRxiFKIQKU96NoKfK/view?usp=share_link
Всички глави на книга Наш Дом се качват постепенно в Аудио Вариант в тази папка: 
https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_oPLvzQTYpKTfIaXepo-QEg

Филма НАШ ДОМ може да гледате на моята фейсбук страница в папка Филми за живота след смъртта 

Беше девет часа вечерта, а ние все още не бяхме почивали и за миг, с изключение на кратките консултации, необходими за решаването на духовни проблеми. Тук един пациент молеше за облекчение; а там друг се нуждаеше се от успокояващи магнетизиращи пасове. Когато отидохме да помогнем на двама пациенти в Зала Единайсет, аз чух викове наблизо. Щях да тръгна инстинктивно в тази посока, ако Нарсиза не ме беше задържала обратно.

- Моля те, не отивай - предупреди тя - сексуално небалансираните пациенти са разположени там. Картината ще бъде твърде болезнена за очите ти. Остави си тази емоция за по-късно.

Аз не настоях, но хиляди въпроси нахлуха в ума ми. Един нов свят се беше отворил за моето интелектуално изследване. Трябваше да се концентрирам върху съветът на майката на Лизиас, във всеки един момент, за да не се отклонявам от точните ми задължения.

Скоро след девет часа, някакъв странен мъж се появи от посока дърветата на огромния парк. Той беше дребен човек със странна физиономия, с вид на един скромен работник.

Нарсиза го поздрави любезно и попита:

- Какво става, Жустино? Какво е вашето съобщение?

Работникът, който беше част от корпуса на стражарите към Залите на Поправителното, отговори разтревожено:

- Дойдох да ви информирам, че една нещастна жена моли за помощ на голямата порта, която води към обработваемите полета. Вярвам, че тя трябва да е убягнала от вниманието на стражите на предна линия.

- И защо не се погрижите? - попита сестрата.

Пазачът направи един жест, че има угризения и побърза да обясни:
- Според заповедите, които ни управляват, не бих могъл да го направя, защото бедничката е заобиколена от черни петна.

- Наистина ли? - възкликна Нарсиза.
- Да, сестро.
- Тогава случаят е много сериозен.

Изпълнен с любопитство последвах сестрата през осветените от Луната полета. Като дистанция не беше близо. Бяхме заобиколени от тихия парк, чиито дървета спокойно шумоляха от нежния вятър.

Вървяхме повече от километър, когато стигнахме до голямата порта, за която работникът ни беше говорил. Там се изправихме пред жалката фигура на една жена от другата страна, което молеше за милост. Не видях нищо друго, освен едно нещастно същество, облечено в дрипи с отвратително лице и крака, покрити със открити рани, но, съдейки удивено изражение на Нарсиза, чието лице обикновено е спокойно, осъзнах, че тя вижда още много подробности незабележими за мен.

- Деца Божии, - извика просякинята, като ни видя, - моля, дайте подслон на моята уморена душа! Къде е раят на избраните, за да мога да се наслаждавам на жадуваното спокойствие.
Аз бях изпълнен със състрадание при плача в гласа ѝ. Нарсиза, макар и също развълнувана, ми прошепна поверително:
- Не виждате ли черните петна?
- Не. – отвърнах аз.
- Вашето духовно зрение все още не е достатъчно обучено. Ако въпроса зависеше от мен, аз щях да я пусна веднага, но когато си имаме работа със същества в това състояние, аз не мога сама да реша. Трябва да се обърна към дежурния Началник на Наблюдението.

Тя се приближи до бедната жена и каза с братска загриженост:
- Моля ви, изчакайте няколко минути.

Ние побързахме да се върнем в къщата, където за първи път влязох в контакт с Началника на стражата на Залите на Поправителното. Нарсиза ни представи и след това бързо съобщи за случая.
- Добре направихте, че ми казахте. - отговори той - Да отидем там.

И тримата се насочихме към портата. Пристигайки на място брат Пауло внимателно изследва новодошлата от Ниските Зони Умбрал и заяви:
- Засега тази жена не може да получи нашата помощ. Тя е един от най-силните вампири , които някога съм срещал. Тя трябва да бъде оставена на собствената ѝ съдба.

Не можех да не се скандализирам от тези думи. Не би ли било пренебрегване нашия Християнски дълг да изоставим страдащата на случайността? Нарсиза сякаш мислеше същото и се опита да помоли Началника на Стражата:

- Но, братко Пауло, не би било възможно да подслоним това бедно създание в Залите?
- Да й позволя да влезе – поясни той, - би означавало да предам отговорността си на страж.
И посочвайки към просякинята, която очаквайки решението нетърпеливо викаше и се оплакваше, той се обърна към сестрата.

- Нарсиза, забелязали ли сте нещо друго освен черните петна?
Нарциса не беше забелязала и той продължи.
- Е, аз виждам нещо повече. Пребройте черните петна.
Нарсиза се загледа внимателно в жената и след няколко минути отговори:
- Петдесет и осем.

Брат Пауло с търпението на онези, които знаят как да обяснят с любов, продължи:
- Тези 58 тъмни петна представляват 58 на брой деца убити при раждането. На всяко от тези места аз мога да възприема менталния образ на всяко едно малко дете, чийто живот е угаснал, някой - от смазващи удари, други - чрез задушаване. Това нещастно създание беше по професия гинеколог. Под предлог, че облекчава съвестта на другите тя е извършвала коварни престъпления експлоатирайки нещастието на неопитни млади хора. Нейното положение е по-лошо от случаите на самоубийство или убийство, които понякога имат значителни смекчаващи вината обстоятелства.

Аз удивен си спомних многобройните случаи в моята медицинска практика, когато отблизо бях виждал нуждата да се пожертва нероденото дете за да  спасим майката. Но, четейки мислите ми, брат Пауло добави:

- Разбира се, аз не говоря за законните мерки, които съставляват аспекти на изкупителни изпитания, аз имам предвид престъплението да убиеш тези, които са започнали своето пътуване в земната опитност със сублимното право да живеят.

Показвайки чувствителността, присъщи на благородните души, Нарсиза се застъпи:
- Братко Пауло, в миналото аз бях една голяма грешница. Нека се погрижим за тази нещастна жена. Ако разрешите, аз ще посветя специални грижи на нея.

- Признавам, приятелко моя - отвърна директора на охраната, впечатлен от нейната искреност - че всички ние сме духове с големи дългове. Все пак обаче в наша полза ние имаме признанието на собствените ни слабости и желанието ни да изкупим дълговете си. Но това създание засега не иска нищо друго освен да създава смут сред тези, които работят. Тези, които все още носят закоравели чувства скрити в лицемерие, излъчват разрушителни сили. За какво би ни послужила тук една служба по наблюдение и охрана, ако не за да държим настрана опасните влияния?

- Нека потърсим доказателство за това, което казах. - възкликна той с изразителна усмивка.
След това началника на Наблюдението се приближи до просякинята и я попита:
- Сестро, какво желаете от нашето братска организация?
- Помощ, помощ, помощ… - отговори тя печално.
- Но, приятелко моя - рече той обосновавайки се, - нужно е да знаем как да приемаме изкупителното страдание. По какви причини толкова често прекъсвахте живота на крехките малки създания, които влизаха в изкупителна борба на Земята с Божието разрешение?

Чувайки тези думи с безпокойство тя възприе една ужасяваща физиономия на ненавист и извика:
- Кой ми приписва този позор? Моята съвест е в мир, мерзавец!... Аз използвах живота си за да помагам на майчинството на Земята. Бях милосърдна и благочестива, добра и чиста!
- Но не това виждаме в живите записи на вашите мисли и действия. Вярвам, сестро, че вие все още дори не сте получили ползата от покаянието. Когато отворите душата си към Божиите благословии, признавайки своите собствените нужди, тогава може да се върнете тук.
- Демон! Магьосник! - изкрещя тя яростно към него, -  Последовател на самия Сатана! Никога няма да се върна! Аз очаквам рая, който ми беше обещан, и който се надявам да намеря.

Възприемайки едно още по-твърдо отношение началникът на Наблюдението каза с авторитет:
- Тогава, моля ви, вървете си. Раят, който търсите не е тук. Това е място на работа, където пациентите са наясно със злото в себе си и се опитват да се излекуват с помощта на служителите на добра воля.

Просякинята смело възрази:
- Аз не съм ви молила нито за лек, нито за помощ. Всичко, което искам, е Раят, който съм си заслужила с добрите дела, които съм направила.

И отправяйки към нас един блестящ поглед на крайна ненавист, тя загуби външния вид на едва подвижен болен човек, отдалечавайки се с уверена крачка, сякаш възстановила пълно господство над себе си.
Брат Пауло се взираше в отдалечаващата се фигура доста време, после се обърна към нас и добави:

- Наблюдавахте ли Вампира? Тя показва състояние на престъпник, а настоява за невинност.

Дълбоко в себе си е зла и все пак се обявява за добра и чиста. Тя страда отчаяно, а се преструва на спокойна. Тя е създала ада за себе си, но твърди, че заслужава и търси рая.
Сред тишината, в която слушахме урока Началника на Наблюдението, завърши:
- От съществено значение е да внимаваме за вида, в който някой се явява, било то добър или лош. Божественото Провидение никога не забравя никого. Разбира се, нещастницата ще бъде подпомогната другаде от Божествената Доброта. Но в името на законното милосърдие, на позицията, на която се намирам тук, не можех да отворя нашите врати.

----------------
Бележка на преводача:

*8 -  С “вампир” духовният автор има предвид човек, който унищожава живота за лична облага.
----------------