четвъртък, 15 октомври 2020 г.

КАК ДУХОВНИЯ ВОДАЧ НИ ПОМАГА АНОНИМНО, пречистване на периспиритуалното тяло чрез болестите и „Един ден от живота на Духовния Водач“, от Шико Шавиер

Защо да се молим?

Защо не винаги всички болести получават изцеление?

Как се отразяват нашите лоши постъпки от минали животи върху периспиритуалната обвивка на духа, и как болестите сега премахват и лекуват белезите...

Духовния водач и тежката задача да подкрепяш и пазиш един човек от самия него.

Беше неделя, 18 февруари 2018 г., Тенеси, САЩ.

Млада жена на име Сидни Юселтън се намираше в един магазин, пробвайки една черна рокля.

Тогава тя реши да изпрати SMS на приятелката си Манди Милър, за да се консултира с нея. Искаше да разбере дали роклята ѝ пасва.

SMS съобщението обаче беше насочено към погрешен човек.

Тони Уудс беше в компанията на петте си деца, когато получи този SMS. 

Вместо да направи това, което биха направили повечето от нас, той реши да отговори учтиво и с добро настроение:

"Вярвам, че това съобщение е адресирано до някой друг. Жена ми не е у дома, така че не мога да се консултирам с нейното мнение, но моите деца и аз мислим, че изглеждате зашеметяващо в тази рокля! Определено трябва да я вземете."

И изпрaти следната снимка:

Получавайки съобщението Сид споделя този забавен епизод с приятелката си Минди и на своя профил в Twitter.

Историята беше споделена от много потребители.

Един от тези потребители, който живее в Индия, научава за настоящето положение на семейство Ууд и коментира, че най-малкият син, Кайзлер, на 4 години, е приет в болницата придружен от майка си, за да лекува рак.

Тогава за него беше създаден фонд, който да помогне за лечението му и който достига сумата от 26 000 долара за четири месеца.

Но семейството не получи само пари.

За малкия Кайзлер бяха отправени много молитви.

Тони благодари за помощта, дошла своевременно, тъй като той и съпругата му се бореха дискретно и трудно да подкрепят многочленното си семейство в тези мъчителни условия.

Той и съпругата му заявиха, че са щастливи да видят, че състраданието все още съществува.

Семейството Ууд се молеше всеки ден за Божията помощ и тя дойде.

Тони сподели:

 "Въпреки всичко това ние знаем, че Бог е с нас. Той ни се е проявявал няколко пъти и ние вярваме, че Той ще ни помогне да го преодолеем."

Две години по-късно, нашето ангелче е излекувано от рак.

И двойката използва своите профили в социалните медии, за да помага на семейства със същите проблеми.

Когато правим добро, когато се молим за тези, които страдат, ние допринасяме за намаляване на страданието на себе си и на другите.

Често доброто, което правим, нашата вяра, молитвите на другите могат да бъдат достатъчни, за да изплатим дълговете си пред Божиите закони, които е образователни, милостиви, НИКОГА наказателни.

Това видяхме в случая с малкия Кайзлер Ууд.

Има обаче случаи, когато въпреки облекчението, не се дава пълно изцеление или болестта изглежда изчезва за период от месеци или години и след това се връща по-силно.

Защо се случва това?

На първо място е необходимо да се видят причините в предишни животи.

Малкото ангелче, което виждаме сега обикновено в миналото е било едно създание отклонено в злото.

Всеки път, когато правим добро и се молим, независимо дали за себе си или за другите, търсейки лекарство за една ужасна болест, можем да го сравним със следната ситуация:

Образно казано нашите дела в минал живот, когато сме се отклонили от доброто и сме нарушили Божиите закони са един вид кредит - един огромен заем, който можем да сравним например с онези жилищни кредити на Земята, която трябва да плащаме месечно в продължение на 25 години. 

Нека приемем, че въпреки добрите ни дела, които са като месечни вноски по дължимия кредит, Божиите закони ни предоставят възможност да платим накуп всички вноски за 20 години. Това е изкупителното заболяване, което за кратък период от време погасява нашите дългове пред Божия закон за минали нарушения.

Това не е ли само по себе си един голям повод за радост?

Можем да твърдим, че не помним, но на душата ѝ тежи всеки един ден, когато все още носи на гърба си този ужасен дълг от минали злодеяния. Такъв живот не може да се нарече щастлив и спокоен. Всеки, макар и да е забравил причините в минали животи, подсъзнателно чувства нуждата да се разплати с тази кармична задлъжнялост и да премахне тежестта.

А как изглеждат нещата, ако можехме да видим това, което нашите духовни водачи виждат у нас? – Физическото тяло е една голяма гъба, която абсорбира белезите от периспирита, пречиствайки го. Периспирита е тази фина обвивка на духа, която е записала всички наши зли действия към другите и себе си (убийства, самоубийства, нараняване, злоупотреби от всякакъв вид и дисбалансирани емоции), и може да бъде възстановен и пречистен единствено чрез ново телесно преживяване, където тялото да поеме белезите – т.е. човек да изживее на физическо ниво дадени състояния за да премахне дисбаланса от своя периспирит сътворен в минали животи.

За да научите повече може да чуете тези два онлайн урока:

Справедливост на Прераждането - религиозен фанатизъм, изкупуване на действия от II Световна война, обсебване, и един случай на каталепсия


СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО, историята на президент Линкълн и неговия убиец Джон Уилкс Бут

Много детайлно обяснение на Страданието в нашия свят и от къде произлиза дават духовните ментори в „Евангелието според Спиритизма“, автор Алан Кардек, глава 5 „Блажени са страдащите“


Но можем ли да твърдим, че в този случай на малкия Кайзлер има участие на духовния водач на семейството?

Без съмнение.

Водачите ни помагат да използваме ресурсите, с които разполагаме.

За да илюстрираме това по-добре, ще цитираме духовния автор Ирмао Х и един пример за ...






ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА НА ДУХОВНИЯ ВОДАЧ 

книга "Estante da Vida"
духовен автор Ирмао Х
психографирана от Шико Шавиер

 Тъй като имах нужда от усъвършенстване на уменията си за даване на ориентация, аз проследих един ден на служба на пазителя Аурелино, един приятелски дух, който изпълняваше ролята на духовен водач на г-жа Синезия, една образована и изтъкната дама, с местожителство в една елегантна зона на град Сао Пауло.

Като Дух, свободен от плътта, моята задача беше да се науча как да помагам на инкарнирания човек, как да му помагам анонимно чрез мълчание и любов.
 
Пристигнах рано в резиденцията, чиято малка градина беше разцъфтяла през пролетта.

04:00ч.

Аурелино подготвяше своето протеже да има сила за настъпващия ден.

Една задача на смирение и преданост.

Предния ден Синезия беше преувеличила с количествата деликатеси и ликьори на вечеря, но духовният приятел, като един бдителния страж, и дори преди мадам да отвори отново очите си, започна да ѝ прилага магнетизиращи пасове за възстановяване.

Аурелино ми обясни:

- Нашата сестра трябва да се събуди възможно най-здрава. Един спокоен ден във физическото тяло е благословия, която трябва да обогатим с хармония и надежда.

6:00ч.

Аурелино формулира молитва, молейки Господ да благослови новата възможност за
работа и аз усетих сякаш отново чувам тези утешителни думи: „Един спокоен ден във физическото тяло е благословия ...“

Мадам се събуди и духовният благодетел застана до нея, като един любящ баща, говорейки ѝ за огромните ресурси на живота, който съществува навън, насърчавайки я да служи с радост.

 Синезия слушаше чрез мисълта и сякаш говореше на себе си, отказвайки посланието на оптимизъм и хубавите внушения, промърморвайки: "Скучен ден! Неприятно време!"

Междувременно две момчета се караха с камериерката.

 Синезия остана да лежи и не се интересуваше. Знаеше, че двете разглезени деца изобщо не искат да учат, нито могат да понасят каквато и да било дисциплина.

 Духовният водач Аурелино хукна към кухнята и аз го придружих.

Безплътният приятел помири децата и успокои прислужницата.

Той помогна на момчетата да намерят изгубените си учебници и ги придружи до училищния  автобус.

Обратно вътре беше време да подкрепи съпруга на Синезия, който кашляше поради бронхит.

 Духовен му пазител, свързан с Камериньо, му помагаше; но все пак Аурелино също сътрудничеше с магнетизиращи пасове.

Съпругът беше нервен.

Аурелино не си почина, докато не видя Камериньо да се чувства по-добре.

Той отиде при камериерката и ѝ помогна, така че кафето с мляко да бъде поднесено внимателно и спретнато.

 Скоро след това той отиде в стаята на Синезия и я помоли да дойде в кухнята, за да благослови съпруга си с една усмивка на увереност.

Мадам чу поканата чрез интуиция, но все още беше под чаршафите и, като чу мъжа си да кашля, си каза: „Писна ми от тази кашлица“.

7:00ч.

 Аурелино побърза да помогне на Камериньо да пресече улицата.

 Той обясни, че Синезия се нуждае от покой и в резултат на това той трябва да помогне на съпруга ѝ по възможно най-добрия начин.

И докато съпругът ѝ беше на автобусната спирка, той му промърмори идеи на толерантност и милосърдие, добро настроение и вяра, така че Камериньо да има един добър ден в офиса.

Прибрахме се у дома.

Синезия все още беше в леглото.

08:00ч.

Тя стана от леглото.

Аурелино ѝ внуши желанието да пие вода и ми съобщи, че се опитва да я защити срещу отровните флуиди, с които се е сдобила от вчерашната вечеря.

Той намагнетизира водата, дарявайки я с терапевтични качества.

И задачата продължи:

- защита на Синезия при различните домакински задачи;

- подкрепа за камериерката за да се избегне дисхармония в дома;

- премахване на препятствия, за да не се нарушава спокойствието на Синезия;

- непрекъсната помощ за децата, когато се върнат от училище;

- непряко подпомагане на Синезия при избора на менюто, което може да гарантира необходимото здраве;

- подходящи вдъхновения, така че Синезия да намери добро четиво;

- подкрепа за Камериньо, за да не се притеснява Синезия.

Както и да е, Синезия, която не беше длъжна да бъде благодарна, тъй като не идентифицираше непрекъснатите блага, които получаваше, имаше един възхитителен ден, докато ние двамата с Аурелино бяхме изтощени, въпреки състоянието си като духове без физическо тяло.

Вечерта обаче, точно когато Аурелино седна до мен да говорим, Синезия, поради невнимание, нарани пръста си с иглата, докато шиеше.

Тогава тя започна да крещи силно:

- О! Боже мой! Никой не ми помага! Аз живея сама и безпомощна! Няма по-нещастна жена от мен!
 
Изненадан погледнах Аурелино, който изглеждаше невъзмутим, и казах:

- Каква е тази реакция, приятелю? Синезия получаваше помощ и благословии през целия ден! Как да оправдаем тази атака на гнева поради такова маловажно убождане?"

Аурелино обаче се усмихна и заговори търпеливо:

- Спокойно, приятелю. Нека помогнем на сестра ни да се балансира отново. Това раздразнение ще изчезне. Тя ще се дезинкарнира по-нататък, като нас, и тя също ще стане един духовен водач ...

Ирмао Х
„Estante da Vida“
Психографирано от Шико Шавиер

1 коментар: