Текстовете са допълнителен материал към един от онлайн уроците, които водя, темата засяга всички нас, независимо религиозната ни принадлежност.
По надолу може да видите и някои мои размишления.
цялата лекция е достъпна онлайн тук:
ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ИСТИНАТА
Глава 25 Исус у Дома, чрез медиума Шико Шавиер
Веднъж Учителят каза, че само Истината ще освободи хората; и може би защото не успя веднага да разбере огромния обхват на това утвърждение, Петър го попита по време на събирането за Евангелието у Дома:
- Господи, какво е Истината?
На лицето на Исус се появи загадъчно изражение и той отговори:
Пълната Истина е пълна Божествена Светлина; все пак човекът все още е далеч от това да може да понесе нейната възвишена яркост.
Но забелязвайки, че рибарят е жаден за по-нататъшно просветление, Небесният Приятел размисли за няколко минути и каза:
- В една тъмна пещера, където светлината никога не беше влизала, живееше един голям поклонник, който се молеше за божествена помощ. Той обяви себе си за най-нещастният от хората, въпреки че в слепотата си се чувстваше по-добре от всички останали. Той се оплакваше от зловонната атмосфера, където живееше.
- Заразения въздух ме задушава – плачеше жално той.
Той помоли за една освободителна врата, която да го отведе да се порадва на дневната светлина. Той твърдеше, че е силен, способен и полезен. По каква причина беше държан там, в тази болезнена изолация? Той плачеше и крещеше, без да крие неволите и исканията си. Какви причини, го принуждаваха да живее в тази непоносима среда?
Когато Нашият Отец забеляза, че този син отправя непрестанни молби, посред негодуванието и горчивината, дълбоко състрадателен той му изпрати Вярата. Възвишената добродетел го подтикваше да има доверие в бъдещето и да е постоянен в молитвата.
Нещастникът се утеши по някакъв начин, но съвсем скоро се върна към оплакванията си. Той искаше да се спаси от бунището, и тъй като сълзите му се увеличиха, Всемогъщият му изпрати Надеждата.
Този посланик го погали по потното му чело и му заговори за вечността на живота, опитвайки се да пресуши сълзите му на отчаяние. За това го помоли да бъде спокоен, смирен и силен.
Бедничкият, изглеждаше, че се подобрява, но след няколко часа се върна отново към оплакванията.
- Не мога да дишам, - твърдеше той поразен.
Съжалявайки го, Господ реши, че Милосърдието трябва да го потърси. Този нов пратеник го погали и нахрани, и му говореше думи на обич, сякаш това беше една отдадена майка. Въпреки това, тъй като нещастният човек продължи да крещи в негодувание, Състрадателният Отец му изпрати Истината.
Когато този носител на знание се прояви под формата на една голяма светлина, нещастният човек видя себе си какъвто си е, и беше поразен от страх. Тялото му беше чудовищна съвкупност от гнойни рани от главата до петите, и сега той осъзна, изумен, че самият той е авторът на непоносимата среда, в която живееше. Бедничкият потрепери и се олюля, и, забелязвайки, че спокойната Истина бе отворила вратата към свободата, той се ужаси сам от себе си; без кураж да се замисли за лек за себе си, вместо да се изправи очи в очи с посетителя, за да научи как да се пречисти, той избяга потресен в търсене на друга пещера, където можеше да скрие собствената си мизерия, която едва сега беше разпознал.
Учителят направи дълга пауза и заключи:
- Това се случва на повечето хора, когато се изправят пред реалността. Те чувстват, че имат
правото да получат всички благословии на Вечния Отец и викат силно, призовавайки Небесната помощ. Когато те са подпомогнати от Вярата, Надеждата или Милосърдието,
първоначално те се утешават и след това стават неутешими; те вярват и след това не вярват,
чувстват се плахи, раздразнителни и колебливи. Обаче, когато Истината засияе пред тях, разкривайки реалното състояние, в което се намират, те обикновено бързат да избягат в търсене на тъмни скривалища, където могат да култивират илюзията си.
ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПЛАНА НА ЖИВОТА
Духовният директор на един дом на утехата в духовния свят приветства Роджейро по време на неговия сън да говорят за дъщеря му Мариана, която като него самия все още беше инкарнирана в тяло.
Роджейро започна да разказва:
- Знаете, че дъщеря ми се омъжи преди две седмици заради неочаквана бременност? Наистина се притеснявам, защото тя е само на седемнадесет години, а съпругът й Леонардо е на 20. И двамата напуснаха училище заради новата ситуация. Въпреки, че показва външно щастие, аз я чувствам притеснена и обезпокоена. За личното ми спокойствие ви моля ако е възможно да разгледам плана на прераждане на Мариана, за да проверя дали настоящата ѝ ситуация е част от преживяванията, които тя си е програмирала.
Вземайки предвид, че искането ми не се основаваше на просто любопитство, и идваше от страдащото сърце на един баща, като освен това заявката можеше да донесе едни добри уроци, директорът взе досието на младата жена и прочетете:
Мариана Келер.
Професия: Медик.
Брак: на тридесет години.
Съпруг: Рубенс, спътник от минал живот.
Деца: Магда, Флавия и Алберто.
Основни цели на прераждането: Консолидиране на връзките на обич, добро наставление за нейните деца и разработване на задачи в полза на човешкото здраве.
Приблизителна продължителност на живота: Седемдесет години.
Роджейро каза:
- Боже мой! Изправени сме пред отклонение!
Директорът потвърди:
- Без съмнение. Мариана се омъжи за грешния мъж в неподходящо време поради погрешната причина.
- Ами синът ѝ?
- Той не е от онези, които трябва да я придружават. Това е една страдаща същност, свързана с психичната обремененост на съпруга. Намесата на страстите улесни автоматизма на прераждането.
- И сега какво ще правим?
- Всъщност, от момента, в който тя се оттегли от плана, е трудно да се предскаже бъдещето. Можем обаче да направим нещо по въпроса. Мариана няма да бъде щастлива от сватбата. След времето на сексуална еуфория, тя ще изпита неопределима мъка, чувствайки, че нещо се е объркало в живота ѝ. Влечението ѝ към Медицината ще я накара да се почувства наранена в своите стремежи. Синът ѝ няма да задоволи майчинските ѝ очаквания. В очакваното време спътникът, който ѝ е по съдба ще се появи на пътя ѝ, налагайки горчивината на една невъзможна любов. За да отстъпи на молбите на сърцето, тя ще се нагърби с нови кармични ангажименти, свързани с изневяра и изоставяне на съпружески задължения.
- А духовете, които трябваше да се преродят в дома ѝ?
- Тя едва ли ще може да има повече деца, имайки предвид заблудите ѝ в брака. Както и да е, картината сега е различна. Планирането на цялата тази група духове трябва да бъде променено.
- Бедната ми дъщеря! Не е ли това една висока цена за една проста сантиментална заблуда?
- Това е цената на свободата. Културното развитие на обществото предполага разширяване на свободната воля. Днес хората са по-свободни, но рядкост са онези, които оценяват последствията от своите действия и правят саможертва.
- Мариана по този начин губи ли своята инкарнация?
- Не, не я губи. Въпреки отклонението, в което е замесена, тя може да спечели някаква полза.
Тя ще научи колко е важно размишлението, което ще ѝ позволи в бъдеще да изпълнява ангажиментите си без отклонения. Огорчението от настоящия период в крайна сметка ще бъде една ваксина срещу подобни заблуди в бъдеще.
- Тя ще се поучи от собствените си грешки ...
- Точно така. И произтичащите от това страдания ще я направят по-възприемчива за духовна помощ. Като нейн баща вие ще имате по-голям достъп до сърцето ѝ, като я подкрепяте.
Директорът прегърна Роджейро и каза:
- Не позволявайте на обезсърчението да ви обземе. Дъщеря ви се нуждае от вас повече от всякога. И помнете: едно съществуване на Земята е просто една брънка в огромната верига на реинкарнациите, една секунда във вечността. Всичко преминава, с изключение на Царството Божие, върховната цел. Мариана е по пътя, като всички нас. "
Ричард Симонети.
„Encontros e Desencontros“
За да разберем отговора трябва да имаме предвид няколко неща – вложеното желание за прогрес у всеки дух, предварителния план с начертани цели и задачи, които биха довели до желания прогрес, и човешкия фактор, за който вече дадохме пример – т.е. свободната ни воля да се отклоняваме от своя предварителен план.
Когато това се случва изпитания от всякакъв характер могат да послужат за лост, чрез който да бъдем насочени обратно към нашия собствен път на душата.
Трябва да сме наясно че в нас вече е бил инвестиран голям ресурс – това са всички духовни обучения в колонията, от която идваме, подготовката за различни изпитателни ситуации и дарбите и уменията, които да спомогнат осъществяването на задачите, с които духът ни е предвидено да се заеме на земята.
В това число е и ангажимента на други духове, които ще бъдат наши помощници по пътя ни в тази инкарнация. Цялата тази организация и потенциал често е в риск да не се осъществи, и тогава забелязваме стартиране на някои непланирани изпитания.
Но не бива да си мислите че водачите специално стоят над нас и следят всяка наша стъпка, те понякога ни оставят да си научим уроците, които самия живот ще ни поднесе поради задействане на законите за Причина и Следствие и други.
Най-честия пример, който сме виждали са болестите – когато например оставаме в една връзка която ни отклонява тотално от правия път, която ни поставя в затвор и пречи да служим в пътя, който душата е поела като ангажимент още преди инкарнацията, то тялото ни скоро започва да дава сериозни сигнали. Ние трябва да се вслушаме в тези пратеници, не да обвиняваме Бог че ни ги праща, а да се замислим колко ли други сигнали и знаци на своите духовни водачи ние вече сме пренебрегнали за да се е наложило да се отключат физически фактори като последна инстанция за предупреждаване. Разберете че самата ни душа се противи на излизането от плана, именно заради това чувстваме често депресивни състояния, меланхолия, нежелание за живот… това всъщност е нежелание за такъв живот, не за живота в пътя на душата, а за този с който се опитваме да се залъгваме. Когато една душа много пъти е пропилявала възможности да действа в различни инкарнации с всеки следващ живот изпадането в подобна ситуация ѝ действа много тежко – чувството за празнота, чувството че няма време за губене, чувството че си пропиляваме живота в безсмислени неща… тези са усещанията които най-често се забелязват. Решението е само едно – вслушайте се най-после във всички тези сигнали и тръгнете смело напред по своя път, спрете да се предавате сами себе си, този път изберете себе си, гласувайте за себе си и за духа си.
ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР
Синвал бе тъжен от смъртта на Антонио, един тринадесетгодишен джебчия близо до къщата му. Той бе прострелян от полицията след кражба.
На медиумната среща на Центъра, който той посещаваше, Синвал попита ментора за възможност за разговор с духовния защитник на Антонио.
Искането получи отговор и след няколко минути Бенедикт беше готов да отговори на запитванията на Синвал.
- Планът на живота на Антонио, предвиждаше ли кратко съществуване?
- Не, намерението беше да го поставим за около шестдесет години в плътта.
- Можете ли да ни кажете за планирането, направено в негова полза?
- Нямаше възможност за подробни планове за земни преживявания поради липсата на дисциплина и проницателност, необходими за изпълнение на ангажиментите. Изправени сме пред много трудности, започвайки с Рита, неговата майка. Работихме в продължение на месеци с нея, чрез вдъхновение, опитвайки се да премахнем от нейния ум идеята за аборт. Ако тя не иска сина си, да го предаде на двойка, която може да го осинови.
- Имаше ли избор за приемни родители?
- Да, те щяха да бъдат Гаудино и Надя, спътници на Антонио в предишни съществувания. Настаняването при тях щеше да бъде ценен опит за него.
- И как мина срещата?
- Веднага след раждането на момчето, насочихме стъпките на Рита до избрания дом, на чиято врата тя го остави. Нежно въвлечени от нашето влияние, Гаудино и Надя се почувстваха емоционални от новороденото и веднага пожелаха осиновяването, разчитайки на ентусиазираната подкрепа на двете си деца. Въпреки това...
- Имаше ли проблеми?
- Те просто се отказаха, развълнувани от различни съмнения, че ново дете би означавало повече работа, по-големи отговорности ... По време на годините ние се опитахме да му намерим друг дом. Знаехме, че без семейство, което желае да го подкрепя, той ще има трудности да преодолее слабостите си. Незрял, сериозно
изкушен да реши проблемите си с престъпност. Точно така и се случи, тъй като той беше на девет години, когато избяга от сиропиталището, където му помагаха.
Синвал слушаше разказа. В ума му минаха няколко въпроса.
- Можем ли да кажем, че екипът, който работеше за Антонио, действаше като Божий инструмент?
- Винаги, когато предлагаме да правим Добро и го правим съзнателно и дисциплинирано, Господ ни използва като скъпоценни помощници.
- И така, по Божия воля ли беше осиновяването от Гаудино и Надя?
- Без съмнение.
- Тогава защо не проработи?
- Бог ни е дал свободна воля, за да можем да бъдем отговорни за нашите действия и собственици на нашия живот. Следователно, изпълнението на Божията воля, в култивиране на Доброто, зависи от добрата воля на хората.
- Това означава, че при всяко планиране от по-висшата духовност в такава ситуация ние
трябва да вземем предвид "човешкия фактор" ли?
- Да, и в това се крие големият проблем, защото хората стават чувствителни пред призивите на Бога, но се поддават пред собствените си колебания.
Има един известен стар афоризъм, който е - "човек предлага и Бог разполага".
Въпреки това, в най-благородните инициативи често е обратното: „Бог предлага, човекът се разпорежда" и отказва да се съобразява с насоките на Висшите Сфери.
- Неизпълнението на Божествената Воля по отношение на децата, които са родени на Земята обичайно ли е?
- За да знаете точно, просто пресметнете броя на децата с проблеми подобни на Антонио. Всяко изоставено дете е пример за "човешкия фактор", изразявайки отдалечаване от Божиите програми.
- Ами Антонио?
- В момента той изпитва голяма умствена неяснота, в една живото-спасителна институция на Духовността. Ще се опитаме друг път да го поставим в плътта,
търсейки щедри души, които са готови да му помогнат ...
Наставникът се сбогува, докато Синвал размишляваше колко е трудно да се мисли за божествените инициативи в полза на хората, тъй като всеки човек се интересуваше само от собственото си благосъстояние.
Ричард Симонети
"Encontros e Desencontros"
От книгата „Спомени на един самоубиец“ на Ивон Перейра виждаме случаят на Марио Собрал: Той се ражда през 1800 година в Португалия в едно семейство със заможно положение. Марио разказва, че имал любяща майка, която го научила да се моли с нея всеки ден. Той пораснал и отишъл в университет, но не го било грижа за Бог. Оженил се и му се родили деца, но той ги изоставил за да живее с любовницата си. Когато обаче момичето пожелало да се разделят, той я убил и извършил самоубийство чрез обесване. След смъртта си той прекарал няколко години в долината на самоубийците докато не бил спасен от духовни водачи и отведен в Духовната Колония „Мария от Назарет“. Той преживявал много силно ужасно усещане около врата си и ръцете му започнали да изчезват. Когато планирал следващата си инкарнация Марио лично сътворил едно ментално тяло без ръце. Той бил използвал ръцете си да удуши момичето, което обичал, и също за да се самоубие. Ето как работи чувството за съжаление и угризение.
Приятели знаете ли, че в сайта https://www.worldometers.info/ на 31 август 2020 16часа и 47 мин статистиката показва
3,336,755 смърти причинени от пушене тази година
1,669,431 смърти причинени от алкохол тази година
715,771 самоубийства тази година
Разбирате ли пред какъв сериозен проблем сме изправени всички ние? Не живеем в един приказен свят, а в свят където всяко действие има своите последици за духа. Хубавата новина е, че божествените закони винаги позволяват поправката и изкуплението, но сами виждате каква цена плаща духа на Марио Собрал от примера, за да тръгне по пътя на поправката на това убийство и самоубийството, които е извършил.
Целия текст на разглежданите въпроси по книгата на Алан Кардек може да намерите тук: https://spiritismallankardecbg.blogspot.com/2020/09/36.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар