понеделник, 15 юни 2020 г.

Урокът на Болката - за физическото и духовното изцеление и смисъла на болката

Днес, след една прекрасна среща, макар и виртуално, и работата ми с една жена, ми се иска да споделя един хубав текст за размишление на всички нас.

Често срещаме толкова много изпитания в живота си, борим се с всякакви трудности, проявяваме упортство, понякога и инат, за да получим целите си. И в цялата забързана надпревара забравяме да поспрем за миг и да поразмишляваме над знаците, които Бог ни изпраща - било в неслучайните затворени врати, било в думите на някой близък или далечен приятел, че дори и неприятел, в интуитивното ни чувство, което сме заровили някъде там под дебелите пластове на желанията си.

Минава време, години на битки... накрая като едни ранени войни разбираме,
че сме оставили зад гърба си десетки години, само за да открием, че именно там в забързания ни ход е имало безброй шансове и знаци да тръгнем по нови добри пътища, към задачите, за които сме дошли.
Макар и тежко осъзнаване, яснотата на ума, спечелена с болезнените преживявания и дори рани по измореното ни физическо тяло, ни показва реалността на нашия живот - такъв какъвто никога досега не сме го виждали. Любовта и грижата на Бог за нас струи от всеки пратеник, от всеки незабележим посланик, който с мила дума и насърчение се е опитвал да ни спре и отклони към пътя на доброто, на скромността и на поетите духовни задачи.
Душата ни винаги е имала избор - дали да се вслуша в знаците или да продължи на своя глава напред към страстните си въжделения без одобрението на духовните ни водачи.

И точно както детето, което пораства и запчова да трупа зрялост и опит в живота, и ние напредваме, дори и с цената на болката и мъката, която сами сме си привлекли.
Но колко ценен е този прогрес.

Скъпи приятели, които и днес се борите с различни заболявания. Имайте кураж и не забравяйте, че урока на болката не е случайно дошъл във вашия живот. Може би той е именно онзи посланник, който може да пробие през пелената на твърдо изградения ви характер от множество минали животи, за да ви научи на мекота, на приемане, на милост и на много други неща.
Вижте благословиите в живота си, вижте хората, ситуациите, помощта, която ви е давана и бъдете сигурни, че винаги ще имате Божията подкрепа в лицето на вашите духовни водчи. Не се отчайвайте, не се поДдавайте на чувството за вина или обвиненията към някой друг. Ако само съумеете да погледнете с благодарност на суровите уроци в живота ще си махнете голямо бреме от гърба.

Днес имах удоволствието да работя с една жена, в която се видя цялата палитра от опитности - от неосъзнатото дете до зрелостта придобита от страданията и болката.
Ако само можехте всички да се издигнете малко по-отгоре да погледнете този живот, щяхте да оцените всяко изпитание, всяка болезнена минута, и повече нямаше да обвинявате никого в своя живот, а само да благодарите.
Защото всичко в нашия живот е една духовна задача - една благословена възможност за напредък.
Защото... "Да се родиш, да умреш, да се преродиш и винаги да прогресираш, такъв е законът." - казва Алан Кардек. 
Една истина, която човечеството бавно започва да признава. 

Преди да ви споделя текста, който днес усещам много силно свързан с всички нас в моменти на страдание, особено когато живеем в такива периоди на големи кармични разплащания и балансиране на дългове от стари животи, искам да ви напомня:

„Ако всеки път, когато Божествената Справедливост ни потърси за да си платим дълговете, ни намери да работим в полза на другите, Божественото Милосърдие изисква плащането на дълговете да се прекрати за неопределено време..." 
Еммануел
(духовен автор и водач на медиума Шико Шавиер)



И ще завърша с един красив епизод от живота на свети Франсиско де Асизи. Това е история разказвана от Средновековието до наши дни и приписвана на едни от първите му биографи:

Един ден Франсиско де Асизи, докато посещавал място на прокажени, срещнал пациент, който крещял и обиждал всички, които се приближили до него.

Когато видял, Франсиско, той изкрещял, наричайки любезният монах шарлатанин и лъжепророк.

Дълбоко измъчван от страданието на човека, Франсиско го завел до брега на една река, където помолил Исус за помощ.

Веднага дошла една брилянтна светлина и Франсиско видял как любимия Учител се появява.

- Франсиско – казал Исус - давам ти разрешение да изцелиш този беден страдалец! Напълни съд с речна вода и го изкъпи.

Франсиско направил това и всички се учудили, когато видели водата да се превръща в бял дим, при докосване до тялото на човека, който незабавно бил напълно изцелен.

Благодарен, мъжът поискал да стане част от групата, която следвала Франсиско.

Той бил приет и започнал да пътува с тях, учейки се какво означава истинското милосърдие.

Но поради по-нисшите си привличания и ниски вибрации, той правел намеци на жените, притеснявал минувачите и проклинал другарите си, когато те му се карали.

Дори и така, благочестивите монаси го приемали и разбирали слабостите му.

Изминали три години и отново всички дошли заедно в град Асизи.

Една нощ, някогашния прокажен останал загледан в небето, докато не дошло време за сън.

Тогава се случило нещо.

Той видял една много ярка светлина да се приближава и се приземила в близост до него.

Веднага разбрал кой е това и се развълнувал дълбоко.

- Синко мой! – казал Исус, усмихвайки се - дойдох тук за да те видя!

Тогава той усетил здравата прегръдка на Учителя, и преди да изчезне, той оставил един сладък аромат във въздуха.

Анализирайки себе си, както никога досега, човекът започнал да плаче.

Исус му беше дал изцеление на материалното тяло, но духът му си бе останал болен!

- Господи – помолил той - върни ми проказата! Аз открих, че тя идва от моя дух, а не от тялото ми!

Мъжът отново заспал и още на същата сутрин се събудил и почувствал, че тялото му е възпалено и покрито с рани.

Изпитвайки силна болка, той отишъл при Франсиско, за да поиска благословията му.

Всички се събудили и казали молитва около покаялия се пациент и го завели до мястото за прокажени.

В течение на пет години, той помагал на други прокажени както може, и се е превърнал в един жив пример за скромност и смирение.

По-късно той се дезинкарнирал, сляп и в големи страдания, и беше приет в обятията на Исус!

Най-накрая той беше научил урока на болката.

Текстът е част от онлайн уроци по Книгата на Алан Кардек - Книга на Духовете,
 урок 24 СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО, историята на президент Линкълн и неговия убиец Джон Уилкс Бут


Няма коментари:

Публикуване на коментар