Продължение на регресията на майката на Криси и още коментари за аутизма

Интересните изследвания на моята клиентка, която срещнахте в предишния запис (1 част Отвъд диагнозата аутизъм - душата на едно дете показва себе си през регресията на своята майка ), продължават този път виждайки един много продължителен и изпълнен със събития живот... 

Често съдим безразборно и ни е много трудно да се поставим на мястото на другия. Този спонтанен автентичен поглед на тази млада майка към собствените кармични дългове може да бъде и за вас полезен и отрезвяващ.

Нека поразмислим заедно. https://youtu.be/SuHPN9ghqZ8

За онези от вас, които се питат как при някои хора се получава по-лесно сякаш и се дава повече в регресиите - голямо значение имат много фактори, но предимно смирението и допускането, което човек позволява, да дойдат самите отговори каквито и нелицеприятни може да бъдат те. Да се отворим за старите съществувания без страх, с пълна вяра, че каквото и да е, Бог е милостив, все пак ни е дал шанс да се прераждаме, и истината само може да ни освободи, не и да ни принизи.

Луси Регресия - интересни съдби и взаимовръзки описани в 3 часа

Много интересни съдби и взаимовръзки описани в няколко минали живота и пояснения от духовния водач в два отделни записа с обща продължителност 3 часа.

За онези от вас, които се притесняват от дължината на регресиите - човек не усеща, лежи си удобно и цялото преживяване се чувства като 15-20 мин., защото съзнанието е ангажирано в изследване на интересното действие и картините, които улавяме.

Урокът на Болката - за физическото и духовното изцеление и смисъла на болката

Днес, след една прекрасна среща, макар и виртуално, и работата ми с една жена, ми се иска да споделя един хубав текст за размишление на всички нас.

Често срещаме толкова много изпитания в живота си, борим се с всякакви трудности, проявяваме упортство, понякога и инат, за да получим целите си. И в цялата забързана надпревара забравяме да поспрем за миг и да поразмишляваме над знаците, които Бог ни изпраща - било в неслучайните затворени врати, било в думите на някой близък или далечен приятел, че дори и неприятел, в интуитивното ни чувство, което сме заровили някъде там под дебелите пластове на желанията си.

Минава време, години на битки... накрая като едни ранени войни разбираме,