Когато живеем леко и без големи турболенции вярваме, че сме достойни за тази Божия благодат, че сме си я заслужили, но когато дойде време на тестване на нашата вяра и изпитание на ценностите ни, изведнъж забравяме принципа, че вероятно и това сме си заслужили - и обявяваме пълен бунт срещу несправедливата си съдба.
Днешния пример е допълнение към ОНЛАЙН УРОЦИТЕ по Спиритизъм, които може да следите в другия ми САЙТ, по тема, която обаче е пряко свързана с работата ми с регресии и със съдбите на толкова хора - а именно СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО.
Надявам се, че ще допринесе да разберем колко по-дълбоки обяснения крият трудностите в нашия живот и да успеем да възприемем онова така необходимо ни смирение и спокойно приемане, което единствено е възможно да облекчи и олекоти тежкия кръст, който носим в настоящия си живот.
Въведение чрез Книга на Духовете, на Алан Кардек:
422. Хората в летаргия или каталепсия като цяло виждат и чуват какво се казва и прави около тях, без да могат да изразят своите впечатления. Тези възприятия през очите и ушите на тялото ли се получават?
"Не; чрез Духа. Духът осъзнава себе си, но не може да общува. "
32 ГОДИНИ
Преди няколко дни вестниците публикуваха следните новини:
"НЕОБИКНОВЕН СЛУЧАЙ НА КАТАЛЕПСИЯ."
Пациентката лежеше на леглото си, неподвижна и в безсъзнание от 1874 г., без да проговори нито дума за много дълго време; единствената ѝ храна беше вода и
понякога малки количества бульон и мляко. Тълпи от лекари, някои с доста висока репутация,
я посещаваха неколкократно, като не успяваха да обяснят научно такъв един необикновен случай.
Едва миналия петък пациентката отвори очи и внезапно възстановила своята реч, тя изрази желанието си да напусне леглото.
Тя започна да възстановява бързо своето здраве и вече разпознава всички хора от семейството си, но изключителното в този случай е, че тя не помни нищо, от това, което се е случило
и отказва да повярва, че е спала и не е яла от 32 години.
В момента тя е на 62 години. "
(...) Много приятели-спиритисти ми писаха, молейки ме да попитам духовния водач, с който работим по време на задачите в спиритистката къща - защо е това ужасно изпитание, за да живее така един човек, трябва да има една много силна причина; (...)
Водачът ми отговори:
"Не толкова много, колкото вие вярвате…
„Тази жена, която днес принадлежи към една скромна социална класа, в миналото е седяла на трон и въпреки че нейното кралство беше малко, тя го разшири благодарение на суровостта на нейните закони и изглеждаше нечувствителна към очарованията на любовта; омъжена по политически причини, тя беше една жена от лед, нетолерантна към грешките, извършени от любов; нейният двор приличаше повече на общност на монахини и монаси без обети, такава беше сковаността на обичаите и преданото спазване на задълженията във всяко отношение.
Така живееше Ермесинда, без удоволствие, и без да оставя другите да му се наслаждават, докато един ден тя беше представена на един млад военен (почти момче), с препоръка от един от нейните роднини, за да го постави го под нейната кралска закрила (...).
Когато го видя Ермесинда почувства това, което никога не беше чувствала, до степен да припадне в едно кресло. При което младият Езекиел беше разтревожен, виждайки лошия ефект, който присъствието му оказало на неговата владетелка и се оттеглил, страхувайки се от нещо непознато.
От този ден Ермесинда изпитваше безпокойство и една необяснима тревога, виждайки, че сърцето ѝ се е събудило твърде късно.
Тя разбра, че обича Езекиел с цялата си душата и се опита да направи това достояние и на него. Но Езекиел беше просто едно момче, което е възпитано по такъв начин, че за него Ермесинда не беше жена от плът и кръв, а една светица, която трябваше да почита паднал на коленете си, но от голямо разстояние.
Стана така, че докато тя съкращаваше пътя, за да бъде по-близо до него, Езекиел се отдалечаваше от нея, превзет от страха да не я обиди; и както когато човек не иска да срещне друг, той се измъкваше от Ермесинда, а тя беше убедена, че младежът бяга от нея.
Тогава тя почувства ревност. От кой? От всички жени в кралския двор.
Строгостта на нейните принципи ѝ, както и гордостта от родословието и добродетели към които принадлежи, ѝ попречиха да слезе от пиедестала си и да падне в прегръдките на едно момче, което не чувстваше към нея ни най-малкото привличане, на което напротив, тя вдъхваше изключителен и необясним страх.
Ермесинда контролираше чувствата си и стана по-строга с Езекиел, който беше галеника на кралския двор заради неговата доброта, красота и благороден характер.
Виждайки го толкова обичан и обгърнат с внимание, нейната ревност нарасна по такъв начин, че една нощ тя даде заповед на охраната да го арестува по обвинение в предателство към родината му, като един шпионин, подкупен от вражеските сили. Езекиел беше затворен в една кула, която приличаше на орлово гнездо, толкова висока беше, построена на една скала, в която се разбиваха яростни вълни.
Когато го затвори там, Ермесинда се успокояваше, като си казваше следното:
- Аз няма да търпя зверското мъчение от това да го виждам в прегръдките на друга жена. Аз извършвам престъпление, обвинявайки един невинен, но така избягвам своето безчестие пред света.
За няколко дни в кралския двор се говореше за Езекиел, но след това всички замълчаха от страх да не бъдат наказани.
Скоро Езекиел беше забравен. Единственото му успокоение беше да съзерцава небето през дебелите железни пръчки.
Така той живя тридесет и две години.
Когато най-малко го очакваше, вратите на затвора се отвориха и той си възвърна свободата, игнорирайки въпроса защо я е загубил.
Той се завърна в родното си място, където цялото му семейство бяха починали. Той беше наясно с клеветата, която го бе опозорила, и помоли да се види с владетелката. Той поиска една аудиенция, която не му беше предоставена, защото Ермесинда вече беше в агонията, която предшества смъртта ...
Когато разбра, че вече умира, тя искаше да освободи мъжа, когото толкова обичаше, и умря спокойно, защото една дама много поверително ѝ беше казала, че е видяла Езекиел, който беше неузнаваем - с тяло приведено от тежестта на годините и болката.
Езекиел умря няколко месеца след това и когато се видяха в духовния свят,
те изпитаха съжаление един към друг, а той ѝ прости, защото тя беше съгрешила заради любовта.
Прошката на Езекиел беше много благодатна за Ермесинда, която от този момент поиска за него да бъде най-любяща майка, тъй като любовта на майките на Земята е най-благоразположена към себеотрицание и саможертва.
Но преди да може да бъде негова майка, тя помоли да изтърпи мъчението, което той е претърпял, жертва на нейната егоистична любов и нейната ревност.
Затова тя искаше да претърпи най-лошото от всички неразположения: каталептичния сън. Искаше затворът ѝ да е най-ужасният, макар без вериги или железни пръти.
В продължителната си агония, Ермесинда получи утехата да има редом до себе си Езекиел, който често мърмореше в ухото ѝ клетви за любов, но не за човешката любов, а на духовната любов и двата духа, запленени от чувства, които не са известни на Земята, по-късно ще се съберат, за да не се разделят никога.
Вие вече виждате, че едно красивото бъдеще очаква онези два духа, които са страдали толкова много, жертви на любовта.
Езекиел живя в затвора 32 години, като причина за незаслуженото му пленничество бяха любовта и ревността на една жена, която се радваше на мислите, че никой няма да го види, че никой нямаше да получи ласките му… И сега Ермесинда претърпя един още по-ужасен затвор за да изкупи себе си чрез своето мъченичество, с цел да почете любимия си Езекиел, но сега осветен от собствената си саможертва. До вчера не можеше да каже, че го обича, но утре ще представи сина си на целия свят и ще заяви:
- Това е моят син! Вижте колко е красив! ...
И Ермесинда ще бъде една от онези отдадени майки, които ще следват детето си по всички негови пътеки. Цялата ѝ любов ще изглежда малко, за да го накара да забрави мъките, които лудата ѝ страст му беше причинила в продължение на 32 години.
Сбогом. "
Откъса е извадка от книгата „Прераждане и Живот“
("Reencarnação e Vida") на Амалия Доминго Солер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар