Историята на една индианска жрица - 1

 

Или какво е да имаш директна връзка с Предците

Тази регресия продължи почти 3 часа. Поради детайлността и характера на информацията я разделям на 2 части за да мога да предам всичко, както е на записа от срещата. Всяка от двете части предава изключителен опит и отговаря на някои доста провокиращи въпроси.


За тези които не ме познават казвам се Павлина Николова и преминах обучение при Долорес Кенън, като в последните няколко години практикувам хипнотична регресия.




Всичко, което ще споделя в следващите материали е собственост на субектите, с които съм работила и никоя част от тези материали не може да бъде копирана и разпространявана без изрично упоменаване на източника - и поставяне на линк към този сайт.  

21 Юни 2013 София

Регресионист: Павлина Николова
Субект: М

Първа част

Индианката

П: Кое е най-първото ти впечатление докато се носиш надолу от облака, достигайки повърхността? Слизаш ли вече от него?

М: Има камъни.

П: Някакви камъни? А имат ли цвят тези камъни?

М: Не са природни  такива… ръбати са сякаш. Самата аз…Трудно ми е да вървя между тях

П: Те не са нещо природно така ли? Не са на някое речно корито или нещо подобно?

М: Не, не. Няма нищо освен камъни. Трябва да вървя нанякъде

П: А като размер можеш ли да ги сравниш с нещо

М: Просто са много остри и като вървя

П: А те като пътечка ли оформят?

М: Не, аз си проправям път и даже краката ми започват да кървят

П: Добре, ако искаш нека поспрем за малко за да те разгледаме. Казваш че краката ти се нараняват от тях. А боса ли си?

М: Да.

П: А големи или малки ги възприемаш? Как ги виждаш? Дали са мъжки или женски?

М: Женски.

П: Може ли да погледнеш бавно нагоре от краката да видим  силуета, какъв е човека нагоре?

М: Жена с черна коса.

П: А има ли някакво облекло тя?

М: Някаква лека дреха, като роба… по-дълга, тъмна.

П: А имаш ли усещането тя на каква възраст е? Това тяло младо ли е или на зряла жена?

М: (разплака се)

П: Може би ти е мъчно за нея, може да ти говори нещо този образ…

М: Тя е много тъжна.

П: Значи емоцията е нейна сега. А можеш ли да усетиш за какво е тъжно, дали заради мястото, към което се е запътила?

М: Там от където идва… изгубила е някой. (продължава да хлипа) Останала е сама…

П: А можеш ли да я почувстваш, дали някой член на нейното семейство?

М: Децата й… всичко е изгубила.

П: И дома си?

М: Да, всичко

П: И бяга от това място явно…?

М: Тя не бяга, тя просто толкова е изморена, изтощена, едвам върви.

П: Добре, а би ли искала да ни покаже? Да я помолим да се върне назад в друг момент. После ще продължим по тоя път. Да ни покаже какво се е случило, какво е имала преди?

М: Нещо е горяло там.

П: Като пожар?

М: Да, селището е такова… като индианско.

П: Индианско.. А дали и други къщи са пострадали?

М: Да, имало е да.

П: А можеш ли да възприемеш – някакви хора ли идват и го запалват или нещо друго се случва с тях?

М: Някакви хора на коне е имало, много жестоки са били. Някакви мечове. От конете си са разсичали с мечове и са палели

П: Да, така са унищожили селото…

М: Да и тя е останала сама. (пак се разплака.)

( Емоцията й беше много силна, точно сякаш тя е в онзи живот в момента, напълно възприемайки цялата драматичност на събитията случили се с нейното семейство и близки. Емоцията си остава най-голямото доказателство за истинността на образите и картините, които възприема  човешкото съзнание по време на регресия)

П: Няма ли някой от селото оцелял?

М:  Сама е.

П: Добре нека да се върнем по назад, преди да се е случило това. По-рано… да видим какъв е бил живота й? Нейния дом… да я видим по-рано в нейния дом. Какво представлява нейния дом?

М: Има една голяма.. Не е юрта, как да го кажа… голямо...

П: Като палатка?

М: Като палатка, да, огромна. По-голяма, не за едно семейство…  Те са много хора вътре. Има огън в средата и са наредени покрай него.

П: Това сякаш не е само за живеене, да не би и друга функция да има?

М: Някакъв ритуал правят.

П: А колко хора има сега по времето на този ритуал?

М: Ами… около двайсетина човека, горе-долу, не знам. И са наредени покрай огъня.

П: И мъже и жени ли има?

М: Да.

П: И тя ли е там също?

М: Да.

П: А те седнали ли са в момента?

М: Седнали, обаче тя май става, танцува… танцува покрай тоя огън.

П: А имаш ли усещането те защо го правят този ритуал? Заради по-добра реколта или нещо подобно ли е?

М: Свързват се със своите прадеди.

П: Аха, както шаманите.

М: Да, да.

П: Връзка с духовете, предците… Значи тя е била с такива способности… А като я гледаш в момента имаш ли усещането тази девойка дали е омъжена или е доста млада още? В какъв момент я виждаме?

М: Мисля, че е по-млада. С пусната коса, така по-свободна я виждам, но няма мъж до нея.

Да, баща й е някакъв… вожд

П: Значи тя е дъщерята на вожда в случая?

М: Да.

П: А този ритуал, който изпълнява в момента, имаш ли усещането, че го е правила и преди или това й е за първи път?

М: Не. Правила го е.

П: А има ли обичай в това племе и жени да бъдат допускани за шамани или тя е по-особена с нещо?

М: Тя е дъщерята на вожда. Други жени няма, които да правят това, което…  тя е сама там и танцува и… но това е странно, има някакви барабани... около огъня.

П: Тя в това състояние ли е, с което контактува с духовете?

М: Да. Тя приема информацията.

П: А как се чувства тя? Харесва ли и това, което прави

М: Да.

П: Добре, а в момента, когато се случва това нещо получава ли се някаква информация за бъдещето на това племе или… сега конкретно в този случай какво усеща тя? Ако ти позволи да усетиш и ти… Каква информация идва в нея при тоя танц и при това общуване с духовния свят?

М: (дълга пауза)

П: Може би можем да я помолим да ни покаже тя какво вижда при тези общувания…

М: Тя говори нещо. Получава информация и я казва на другите… (дълбока въздишка)

П: А те как реагират?

М: Притеснени са нещо… Недоверчиви са.

П: Ти в момента я наблюдаваш от страни, нали така, като герой във филм? Колко време продължава това състояние, в което изпада тя докато докладва тази информация?

М: Да. Да. Дълги са, в смисъл… изтощителни са.

П: Влага много енергия от себе си…?

М: Сякаш й се месят отстрани.

П: Аха, има някакви погледи

М: Да и мъжете нещо не я харесват.

П: Може би защото е жена?

М: Защото тя получава тази информация… защо на нея й се дава…!

П:  Тя самата има ли обяснение на това, нещо в нея самата ли е, като дарба за шаманството … ?

М: Дошло й е времето. Тя е била… възпитана по този начин.

П: А дали баща й, вожда, има роля в това?

М: Да.

П: А той също ли е имал такова минало (на шаман) за да я възпита нея?

М: Предавало се е, тя е била следващата, която е трябвало да … която може…

П: Аха, в рода е било така… и за това се е предало на нея

М: Май има и братя… от братята й сякаш идва това – „защо жена…?!” Поне единия брат го усещам.

П: Явно е нещо доста различно за техните културни разбирания и традиции

М: Трябвало е на мъж…

П:  Може би досега традицията е била все на мъж да се предава този жречески пост?

М: Бащата избира жената.

П: Добре, а бащата ако разгледаме. Той там в картинката ли е? Как изглежда?

М: Да. Доста възрастен… Тя е била последна, най-малката

П: Най-малкото дете?

М:  Да.

П: А сега докато го гледаш можеш ли да усетиш тя към него какво чувства, каква връзка има с него?

М: Той е бил суров към другите си деца, но към нея сякаш не… по-различно отношение.

П:  Добре,  да напуснем тази сцена и да минем малко по-напред  да видим какво се случва в нейния живот и с нея самата… малко по-напред.

Лечителката

П: Промени ли се пред теб сцената? Можеш ли да я потърсиш и да я почувстваш нея като енергия да видим къде е тя сега?

М: На някаква поляна бере билки

П: А сама ли е в момента? Нека се огледаме.

М: Сякаш има деца с нея.

П: Деца… а колко са?

М: Две, малки са…

П: А нейни ли са?

М:  Да.

П: И берат билки?

М: Да, заедно са на една поляна…  и се смеят. Едното е момиче със сигурност… а другото е.. момче. Момчето е малко по-голямо. Малки са – на около 5 и 6 години.

П: А в тази сцена как се чувства тя, как я усещаш?

М: Щастлива

П: А можеш ли да определиш колко е голяма, на каква възраст е? Около 20… 30… години?

М: Там някъде.

П: А има ли мъж в нейния живот?

М: Да, да, съпруга й… Той… той е някъде, някъде на кон… извън селището. Трябва да се върне. И те като наберат билките и се приберат баща им ще се е върнал у дома.

П: Той е някъде по работа сигурно?

М:  С другите мъже някъде, храна … ловуват някакво животно.

П:  Добре да се приберем с нея да видим тя къде ще се прибере. Къде е домът й, какво представлява?

М: Пак е палатка, само че е по-малка. Има и други около нея, в селото е.

П: Сами ли живеят в тази палатка или има още някой с тях?

М: Не, сами, четиримата.

П: А можеш ли да се опиташ да разгледаш вътре, да видим какво има вътре

М: Някакъв лък, окачен така… виси. Иначе има такива рогозки, където да лягат. В тая палатка всичко правят, и готвят и спят.

П: А нещо да ти подсказва за нейната дейност? Тя с какво се занимава?

М: Билки има, май прави нещо с тях. Отвари някакви… Лекува

П: Аха, лекува сигурно другите от селището?

М:  Да. Лекува. Хора от другите палатки идват при нея.

ВРЪЗКАТА с Предците

П: А ако опиташ сега да си я представиш да видим дали тя продължава да си използва шаманските умения, уменията на жрица? Дали прави тая връзка, която видяхме, че правеше в миналото, използва ли си уменията?

М: По друг начин, по друг начин.

П: Не е така показно ли, като да го прави пред други хора?

М: Да. Не участва в тези ритуали, а дава информация, която получава може би постоянно. И това което й се казва тя го прави. Не е нужно да прави специален ритуал за да изпада… за да има връзка с…

П: Значи връзката й е постоянна, съзнанието й е отворено.

М: Да, нещо такова.

П: А ролята й в това общество там в момента като билкар-лечител е, така ли?

М: Да, уважавана е, уважавана.

П: Но не я използват като шаман, жрица, значи някой друг…

М: Не.

П: Значи все пак има някаква промяна.

М: Да, по-спокойна е, преди беше по-буйна, по-зряла е сега и в същото време... Да, умиротворена е и способностите й са по-развити.

П: А дали има информация която получава за бъдещето? Такива прозрения идват ли й? Може ли да почувстваш дали е предчувствала нещата, които се случват както и това което видяхме в началото - трагедията? Какви психични способности са това?

М: Идват при нея хора

П: Допитват се?

М: Да. Тя им дава тези отвари

П: А питат ли я за техния живот?

М: Да, питат я. Тя ги успокоява… окуражава ги.

П: А тя знае ли откъде се получава при нея информацията? Дали си е задавала някога този въпрос? Самата информация – прозренията, които й идват – и за нея и за другите…?

М: Предците й говорят

П: Ако се опитаме да я попитаме дали би ни отговорила на няколко въпроса за това, което тя знае за предците и за нейния произход?

М: Да.

П: Добре. Знае ли тя как са се появили индианците? Нейното племе, как са създадени на земята? Дали е чувала тези истории или тя има друг отговор, директен Отгоре?

М: От звездите…

П: Да.

М: Много отдавна е било… Виждат ми се много големи, високи

П: Формата на тялото им е била малко по-различна?

М: Да, по-високи са били.

П: А като едрина, едри същества ли са били, като телосложение или не?

М:  Не. По-високи, по-високи.

П: А тя знае ли защо са решили да дойдат на Земята? Първоначалната им цел каква е била?

М: Искали са да предадат много знания.

П: Аха, да предадат знания… а имало ли е в момента тогава на кого да ги предават? Имало ли е съществуващ  живот  тогава – някакви форми интелигентни и със съзнание?

М: Имало е по-примитивни

П: Те с тях ли са искали да работят, да ги развиват?

М: Да. Женели са се за тях.

П: И са създавали поколение по този начин?

М: Да. Всъщност те са наследниците, правят връзката между тях и онези едри хора- високите.

П: Между звездните хора и земните… А казваш до онзи момент земните същества са в по примитивен начин на живот?

М: Оцеляването.

П: А съзнанието им или и то също е опрало до по примитивни неща…?

М: След време се променят в поколението … чрез поколението на тези хора. Децата им всъщност са били вече други…

П: Различни… А не са ли се страхували, че поколенията може да загубят тая мъдрост Отгоре, която са имали.

М: Те я носят в себе си

П: Значи няма как да се загуби това нещо, въпреки другия ген на другите земни същества?

М: Не, не. Това е била идеята по този начин да се предаде на поколенията…

П:  Чрез кръвта, чрез смесването на…

М: Иначе е било само информация, която не са били готови  да разберат…

П: … ако им се каже. Да, разбирам. Нямало е да я разберат. Значи това е била целта им. Ти каза че много много отдавна се е случило преди нейното време там в племето?

М:  Да, да, много отдавна.

П: А тя когато изпада в транс и след това когато е продължила да получава информация с тези звездни същества/нейните предци  ли си контактува?

М: Да, да. Тя се свързва с тези първите, които са дошли

П: Родоначалниците…

М: Да. С тях контактува.

П: А дали ги е питала някога каква е нейната роля в този живот? Или това е знанието, което да предава?

М: Да, тя… тя е наследничка на тези връзки

П: Дали е изпитвала някога носталгия да се върне при тях, особено имайки тази директна връзка, или е разбрала каква е нейната роля на земята?

М: Не. Тази връзка тя си я е имала винаги. Не, тя когато е искала да си спомня за Дома си тя винаги е можела да го направи и не е усещала липсата.

П: Значи не е имала такова раздвояване преди?

М: Не.

П: Доста осъзната е била. А съществуват ли все още такива хора – наследници на тая връзка? Това важно ли е – да съществуват те на земята в сегашния период?

М: Да, те носят информацията

32.45

П: Носят я в себе си?

М: В себе си.

П: А това по някакъв начин влияе ли на останалите? За това ли е важно?

М: Влияе, да.

П: Добре да я помолим да ни покаже своя дом, но не дома в този живот, който има (палатката в селището), а Дома такъв какъвто тя го е видяла, когато е комуникирала с Предците. Може ли да ни отведе там? Далече ли е това място?

М: Разстоянието няма значение.

П: За тези същества няма значение разстоянието?

М: Да. Близко …  на една мисъл разстояние просто.

П: Значи толкова близко е…

М: Много ярки светлини има там, преливащи цветове. Там… там не са с тела

П: Аха, няма твърди форми?

М: Има светлина, трептяща, движеща се

П: А като една цяла светлина ли е?

М: Не, отделни светлинки са.

П: И всичко е много ярко като цветове?

М: Преливащи – розово, лилаво, жълто

П: Много интересно описание. И казваш,  че това е доста близко – на една мисъл разстояние…

М: Да, тя всяка вечер е там

П: Кога се случва – докато спи ли?

М: Да. За това няма го желанието тя да напусне земята. И тя пази спомена  всъщност, то не е безсъзнателно…

П: А е съзнателно посещение?

М: Да, да.

П: За това не й липсва Дома, все едно живее на двете места?

М: Да, нещо такова. Но не е загубила връзката.

П: Много хубава способност, че не е загубила връзката. А да попитаме за настоящия живот, в който в М се появява едно такова чувство – че не й е мястото на Земята? Може ли да разберем причината или да ни покажат сцена, ако нещо се е променило? Защо тази връзка не се получава и това съзнателно спомняне от посещенията на Дома? Случило ли се е нещо с връзката й?

М: Тя е забравила, не помни. Не помни. Всяка вечер тя също … всяка вечер…

П: Пътува?

М: Пътува… и остава само копнежа. Всъщност тя помни. Остава само смътното усещане, че нещо се случва, но не знае какво и за това тя иска да разбере. За това на земята тя не се чувства като у дома си.

П: Да.

М: Ако тя си спомни за тази връзка…

П: Ще се променят ли нещата, ще се почувства ли по-добре?

М: Да, да.

П: А всички хора ли… всички въплътени души на земята ли пътуват във сънищата си до техните места на произход, или само определени души?

М: Всички го правят, да. Всички. Някои избират да помнят, някой да не помнят.

П: А какво се случва в такива пътувания, докато тялото спи тук на земята. Защо е нужно да има такова пътуване, важно ли е за душата?

М: Там душата се лекува. Много … много емоции събира, които просто трябва да излекува, Някак да се обгрижи там, да получи любовта, която … семейството й дава там.

П: Аха, сега говориш за Истинското семейство? (предполагам, че има предвид най-близките души)

М: Да. При нея това е защото в земното си семейство не го получава

П: И се компенсира?

М: Да.

П: За да има баланс нужен да може да продължи живота си…

М: Да.

П: Добре, а какъв е смисъла на това прераждане на индианката, която виждаме? Някакво по-специално значение ли има, че я виждаме точно като индианка, че се ражда в една доста интересна традиция и духовен народ, какъвто са индианците?

М: Просто това е един живот, който тя си е спомнила… когато връзката (с духовния свят и Предците) не е била прекъсната.

П: И беше важно сега ад го види?

М: И е важно, да. Всъщност, когато тя си спомня за тази връзка и си спомня какво става, когато спи, какво се случва… нещата ще станат още по-добре… Тя го знае, но не го е преживяла!

П: Аха, да го преживее, като… съзнателен спомен да остане…?

М: Да, да.

Нападението

П: Добре нека сега да се прехвърлим на инцидента… като нищо от това, което възприемаш  няма да оказва никакво влияние върху теб, можеш да наблюдаваш сцената като страничен наблюдател. Да видим какво се случва в селото… малко преди момента от началото? Каза, че сякаш някакъв пожар се е случил? Да видим защо и от къде тръгна всичко?

М: Имало е някакво нашествие. Изведнъж се е случило. Никой не е очаквал. Тя не е знаела за това.

П: А много ли са тези нашественици, хората, които го извършват?

М: Не са чак толкова много, но достатъчно.  Много бързо се случило всичко. Изведнъж, просто неочаквано… просто нахлуват и с жестокост режат палатки, режат…

П: А можеш ли да ги опишеш външно как изглеждат?

М: Скрити са – някакви железни шлемове…

П: Аха, значи само униформата им виждаш, нещо като броня ли имат?

М: Да, да.

П: А оръжието?

М: Мечове. На коне са.

П: А по тях някакви отличителни белези? Емблеми, знаци или нещо друго? Или на ризниците ако имат нещо или на конете?

М: Кръстове червени виждам. Бяло и червено… Те са на конете.

П: Като плат ли е?

М: Да. Всичко е станало много бързо               

П: А наблюдавайки сцената сега можеш ли да възприемеш информация от тези нашественици? Те това защо го правят? Те на каква мисъл са, на каква вълна са?

М: Страх.

П: Те го правят от страх ли?

М: Да… всъщност индианците не ги е било страх от тях, защото те са знаели кои са! Именно тази им сила е предизвикала гняв у нашествениците. Те са искали всички да се страхуват от тях.

П: А не са получили това нещо от индианците?

М: Да.

П: И са искали да им отмъстят ли?

М: Даже е провокирано от тяхното безстрашие и силата им.

П: Явно до тогава не са срещали такива хора… такъв психически отпор, някой който да е толкова смел…  да не им прекланя глава.

М: Да.

П: А след тази сцена на нападението, която се случва имаш ли информация дали мъжът на индианката умира също, както децата й?

(Тя споменава за децата си още в самото начало на регресията когато попада в сцена след опустошаването на цялото село и избиване на жителите му)

П: Дали и той… или не е бил там когато се случва това?

М: Тя го вижда всичко.

П: А къде е тя в момента, когато го вижда? Как е оцеляла? На някакво безопасно място ли е?

М: Нарочно са я оставили…(разплака се)

П: Не се притеснявай, поплачи си.

М: Не са можели да я убият и нея…

П: Не са можели?!

М: Не, не са могли. Просто не са могли… погрижили са се за нея Отгоре. То е било невидимо… но нашествениците са усетили, че не могат да я убият. Опитали са, но сякаш нещо ги спира

П:  Аха, като енергийна стена?

М: Да. Нещо такова е… просто не могат да я докоснат, да й причинят нищо

П: Това не ги ли е уплашило да си тръгнат?

М: Да те тръгнали, в гнева си са запалили всичко и за това тя е останала сама. Всъщност тя е останала единствена.

П: И тогава ли тръгва извън селото пеша?

М: Да, да… тръгва… (отново през сълзи и с много силна емоция) Толкова е … Ядосана е

П: Ядосана е… на онези хора, как няма да им се ядоса… А дали в този момент се сеща за Предците си?

М: Тя на тях е ядосана.

П: А, на тях ли? Защото не са помогнали ли? А не е ли имала предварителна информация?

М: Не, не, не. Сякаш им казва – „Защо не ми казахте?!”, от този сорт…

П: Ако е могла да промени нещо…

М: Да, да.

П: Много важен момент.

М: Мисля, че тука се е скъсала връзката с тях. Сякаш тя ги е проклела… не знам… казала е, че не иска повече да…

П: Да го има това общуване…?

М:  Да. За какво й е…?

П: Ще разберем, по-късно ще питаме. Нормално е реагирала, нормално… като толкова неща е видяла… тежки. Нека сега да я видим как върви там на ония белите камъни (на мястото, където се озовахме в началото на регресията)

М: Тя върви като обезумяла… като призрак просто… призрак в тяло, който се движи

П: Просто съзнанието й страда и не забелязва останалото… Добре нека видим… да минем малко напред. Тя достига ли до някакво място населено с хора? Къде отива? Нека я видим как се чувства малко по-напред? Смени ли се около нея пейзажа?

М: Аз я видях като възрастна вече.

П: Възрастна… баба…

М: Да, да. Ама е сама… в смисъл няма семейство

П: Няма близки около нея?

М: Да…  Всъщност има някакви хора там, но те не са й… не се е женела, няма…

П: Няма семейство след случилото се…  разбирам. А тези хора които виждаш отстрани, те как изглеждат? Пак ли като нея са, индианци ли са, като нея или не?

М: Да, да, такива са.

П: Тя сега как се чувства? Здравето й как е, боли ли я нещо?

М: Мисля, че е към края на живота си. Отслабва като енергия… като сили. Но тя все още носи тая болка… и яда и гнева

П: Още преживява това в нея…

М: Още. Да.

П: Ако опитаме да погледнем в живота й след този инцидент, тя какво е правила, намерила ли е някакъв начин…? Как е преживяла тези години въобще, как е оцеляла?

М: Празен живот е.

П: А използвала ли е уменията си от миналото… билкарството, лечителството…?

М: Не, не.

П: Добре, нека се пренесем до последните й мигове в този живот и заедно с нея да се отделим… да оставим старото изтощено физическо тяло и да се освободим. Почувствай я как се отделя като енергия и вече гледа  отгоре… Съвсем различно е… отгоре... Няма го ограничението на физическото тяло. То и без това е било вече доста поизносено и ограничаващо… Какво й е чувството сега тя отгоре като гледа това тяло долу? Какво си мисли?

М:  Мъчно й е, че е оставила гнева да я завладее тъй през остатъка от живота й… тя е можела да помогне

П: И сега всъщност го осъзнава, че е имала време което не е използвала…

М: Да.

П: Не бива да е твърде критична към себе си, ще видим мнението и на духовните водачи. Нормално е да реагира така в живота, изпитание си е било… голямо. А тя дава ли си сметка сега какво е трябвало да научи от този живот на това индианско момиче?

М: Да не се оставя гнева да я ръководи, да приема всъщност… да се помири със себе си и с обстоятелствата… да приема че…

П: Да приема това, което се случва?

М: Да. Тя.. това е белязало целия й живот

П: Значи тогава се заражда този силен гняв (който и сега понякога изпитва в живота в определени ситуации)?

М: Всъщност той се зароди в момента, когато тя стана свидетел. Тя го е потиснала, но то е било в нея.

П: Неизлекувано…

М: Неизлекувано… Тя е решила да не използва тези способности, а съжалява за това…

П: Доста сериозно изпитание си е била поставила… А сега от тази гледна точка, на душа, какво мисли тя за нейните Предци и за връзката, която имаше с тях? Има ли го още това обвинение към тях, че не са я предупредили?

М: Тя осъзнава, че гнева й към Предците е бил безсмислен. Всъщност те не са… не  е тяхна вината. Била е чисто човешка реакция да обвини някой извън себе си… - „Вие ми причинихте това.”; все едно да се ядосваш на Бог и да казваш „Ти ми го причини”, „Защо ми го причини, защо ме караш да страдам…” Нещо такова… само че не е било насочено към Бог, а към тези с които е контактувала и от които е очаквала помощ.

П: Но сега вече от позицията на душа разбира, че този гняв е бил безпредметен, чисто човешка реакция…

М: Да.

П: Замъглено е било съзнанието, явно не е могла да го осъзнае…

М: От болката… тя е била много силна.

П: Добре искаш ли сега да тръгнем заедно с нея и да видим тя къде ще ни отведе, какво ще ни покаже?

След като душата напуска сцената и поема вече като свободна енергия:

М: Тя се връща у Дома. (в началото на разказа М посети Дома в едно от нейните шамански общувания с Предците и там беше описан като трептящи разноцветни светлинки)

П: Как изглежда Там?

М:  Тя е част от тези светлинки, тя си трепти с нейна собствена светлина.

П: А какво се случва докато всяка светлинка си трепти, така както ти ги описа в началото – сбор от светлини? Те така ли си съществуват?

М: Нещо като танц… да. Тя иска пак да се върне (смее се)

П: Къде иска да се върне?

М: Еми долу… най-странното… Тук й е хубаво обаче все пак иска да се върне долу.

П: А защо?

М: Иска по друг начин… долу...  да преживее… Да мине през нейния живот, но вече по друг начин. Тя така решава.

П: Иска да се справи по друг начин?

М: Да. Решава отново да дойде. Смята, че този път ще е по-различно.

П: А можеш ли да почувстваш сега тя конкретен живот ли планира или решението й е по принцип?

М: Ох, аз я усещам в себе си.

П: В себе си я усещаш?

М: Да. (заплака)

П: Може би за този живот говори? Какво е искала да научи този път от твоя живот? Можеш ли да я усетиш? Да я питаме. С какво реши, че иска да се справи тоя път?

М: …(пауза и въздишка) Да приема нещата. Каквото и да се случи просто да… да вярва, че това е нейния път и тя го е избрала.

П: …т.е. независимо дали са трудни моменти…?

М: Да. Да не се гневи.

П: А тук ли е момента за отработване на този стар гняв?

М: Да, има връзка.

П: А има ли някакво конкретно значение това, че този урок на гнева се проявява чрез децата й или те просто й напомнят за нещо? За нещо, което го отключва? 1.02.19

М: Да, да… Да… загубата на децата…

П: От преди? От предишния живот?

М: Да. И за това всъщност децата го отключват сега

П: И на същата възраст ако са – това може би напомня още по –силно?

М: Да.

П: Добре, а в тази задача, както я е планирала и след като е планирана явно има способността да се справи с това изпитание?

М: Да. И тъй ще го премине …  трябва да си спомни

П: Ще си спомни… Защото вече разбира и не осъжда Предците си, за това че не са се намесили?

М: Да… да, да

П: Дали като слуша интуицията си е един вид форма на общуване?

М: Да, но това ще стане по-осезаемо, по-силно… по-често и не така моментно. Ще бъде като присъствие в живота й, което ще го изпълни със съдържание.

П: Това е много хубаво.

М: … не само сънищата а и…

П: И други форми ли ще има на общуване? Като директен контакт и присъствие?

М: Да.

П: Както и преди е било, нали?

М: Да.

П: Било е много хубаво по време на живота й на индианка.

Едно разтърсващо изпитание

П: А да попитаме за това нейно изпитание – двата опита за самоубийство в съвсем млада възраст? Защо се случиха, от тях като опитност трябваше ли нещо да се научи? И как да разбираме тези мисли които е имала, тази тъмна енергия, която сякаш я дърпа надолу? Какъв беше смисъла на това преживяване?

М: Не го усещам тука, а някъде другаде. Не, не, не е тука.

П: В смисъл…?

М: Не в този живот. Няма връзка с този живот.

П: Значи това е различно, не е свързано с другите кармични преживявания, за които говорим?

М: Да.

П: Добре ще питаме духовния водач за това, може би той ще ни обясни повече.

П: А двете й деца М и Я, те били ли са в живота й преди… тези две души? Били ли са близки с нея?

М: Те са били… малката всъщност е била по-голяма, тя е била възрастния, а аз съм била по-малката

П: В някое предишно съществуване? Ти си била в ролята на дете, а възрастния е била тя?

М: Да. Тя и сега ме кара да се чувствам като малка.

П: Т.е. тя и сега има такава енергия, като на по-мъдрия, по-опитния…?

М:  Да. Да, да. Виждам го в очите й просто.

П: А можем ли да разберем каква е ролята на М като майка на тези деца? Какво е планирано да ги научи… за да може и тя още по-добре да се справя с ролята си? Какво трябва да им предаде?

М: Просто трябва да си спомни, нищо не трябва да им предава. И е достатъчно, нищо не им е нужно като информация. Тя трябва да си спомни.

П: А те сами ще се справят …

М: Нямат нужда от информация.

П: Май новите деца са наистина така, идват си със знания.

М: И тя всъщност трябва да … в процеса на комуникация отключва неща някак си. Взаимно си припомнят … много е интересно. Всички изпитания, които минават… те са като моменти, които се отключват някакви спомени кодови… помагат си взаимно.

П: Помагат си?

М: Да, да, да.

П: Значи те нея я подсещат с някакви неща и тя тях също?

М:  Да.

П: Тя информацията си е в тях, само дето се отваря подходящата, когато трябва.

М: Да, да. Никой никого не научава на нищо. Все едно спомняне… точно в определения момент.

П: Доста добре планирано.

П: А този кризисен за М период  от миналата година Октомври … какво се случваше по това време, имаше ли нещо в енергиите, защо нещата бяха толкова крайни и трудни? Как да го разбира тя?

М: Тя просто трябваше да мине през това

П: Дори през  ескалацията на нещата … А взе ли нужното от ситуациите, което й е трябвало? Успя ли да усвои каквото трябва и да остави всичко друго назад.

М: Да, като помирение с  миналото

П: А за това ли самата година 2012 й е била като година за самоанализ и анализ на досегашния живот, ретроспекция?

М: Да. Без да има някакви други… Много е преживяла и имаше нужда да… да се върне назад… без гняв (смее се)  Не като преди с гняв назад…

П: А това усещане, което имаше М, преди единия опит за самоубийство, усещането за някаква тъмнина… какво е това, някаква енергия ли е имало около нея?

М: Това е страх… страх, че няма да успее…  да си върне връзката (има предвид духовната връзка с Предците). Това което е искала да направи, всъщност…  тъмнината и страха, че няма да се случи, че няма да успее. И за това е искала да се върне обратно… от страх.

П: Искала е да прекрати този живот, този опит?

М: Да.

П: А този страх, който тогава я овладява така силно, каква е причината за него? Има ли връзка с факта, че в семейството й е липсвала една откритост и искрени отношения, показване на чувствата? Може би е проектирала в образа на родителите си самите Предците, с които е комуникирала като индианка? Дали тяхното дистанциране не е засилило това чувство за невъзможност да успее да възстанови връзката? Самото изпитание със страха дали има връзка с родителите й?

М: То е взаимна опитност, и за двете страни…

П: А това беше нужно значи по някакъв начин – това те да са дистанцирани от нея?

М: То ако не е било така, то нямаше да се случи всичко… предпоставка да се случат всички неща след това (тук се има предвид последвалите опити за самоубийство, които са били част от нужните планирани изпитания на душата)

П: Значи си е било съвсем планирано?

М: Абсолютно зависещи едно от друго събития. Обстоятелства, които са довели до тази кулминация.

П: Като домино ефект?

М:  Да.

П: Значи абсолютно необходимо е било това поведение от тях?

М: Да, иначе нямаше да може тя да стигне до тук. Планирано е.

Този момент е изключително важен. Често на всички в живота ни има подобни моменти, когато се е получила една хладина и дистанция в отношенията с най-близките ни роднини и семейство. Понякога изминават години и вече порасналите деца продължават да живеят с тъга и рани в сърцето заради неразбиране на поведението на родителите си и обратното, родители които не разбират защо децата им странят и отбягват контактите.

Примера от живота на М е показателен колко са важни всички тези събития, тези отношения са тясно свързани с изпитанията и планираните уроци на всички души. Участвайки по определени начини в живота ни един на друг, ние всъщност си предоставяме нужните емоции, нужните енергии, чрез които да се случи нашето собствено израстване и обучение. И всичко това е заради нас самите. Никой не е виновен. Животът е нашата сцена. Просто този път сме решили така да подредим фигурите на нея, че да изпитаме и изживеем нещо още по-различно, нещо което явно е безценна опитност за душите щом толкова много идват на земята отново и отново.

П: А този случай, в който М сънува Исус Христос, който я държи в шепата си (случва се след опитите за самоубийство) Това е нещо уникално просто… Тогава какво се случи? Това наистина ли някакво посещение в духовния свят е било и този път  го е запомнила може би с цел да може да се излекува душата?

М: Много  болка  има, много…  Да. Това е било един вид  …  да се почувства обичана и обгрижена и …

П: Явно е било абсолютно необходимо  и належащо  да се запомни това преживяване…?

М: Иначе не е можела да продължи просто.

П: А дали винаги, когато имаме такава силна силна нужда… Май винаги ни изпращат такива сънища?

М: Да, да. Винаги ни подават по някой жокер.

П: Да се хванем за това и да се успокоим малко. Напомнят ни за себе си… невидимите ни закрилници.

М: Да, тези на които ние държим и на които вярваме, те ни носят това, от което имаме нужда. Те ни го дават.

П: То явно е някакъв закон във вселената – това да показват подкрепата си, да я правят по видима за нас?

М: Има моменти, в които наистина важи.

П: Да, специалните моменти.

М: Такива критични… решаващи…

П: А да попитаме за майката на М, за нейната душа. И тя преживява доста голямо изпитание с дъщеря си. Особено на фона на възгледите  и вярванията й (учителка), тя преживява голям шок. Какво трябваше тя да научи от това изпитание? Особено имайки предвид сегашната си затвореност и прекъснатия контакт – научила ли е това, което душата си е поставила за цел? Тя защо си е избрала тази тежка опитност – да си родител на дете, което впоследствие си посяга на живота?

М: Много рамки има там, трябва да излезе от  тия рамки. Но когато тя…  ако пожелае. Тя, тя се крие, не търси... Всъщност тя се е затворила в това пространство и не търси начин да излезе от него. Тя не го осъзнава, че е притисната. За нея това е станало вече… начин на съществуване.

Тя не осъзнава, че това е някакъв затвор.

П: А имаш ли информация защо такова изпитание си е избрала душата й? Причината каква е?

М: Урока е за дъщерята най-вече. И тя… тя се е съгласила.

П: Да участва?

М: Нещата ще се променят в момента, в който дъщерята съвсем открито… сподели

П: А дали ще го разпознае този момент? Дали ще го почувства?  Тя иска да го направи, но досега веднъж опита й е бил блокиран. Как да го почувства най-правилния момент?

М: Ще се случи. Да няма очакване какво точно ще бъде резултата.

П: Но пък ако нещата се изкажат те енергийно започват да си действат, нали?

М: Да, на нея ще й е добре, освобождаващо и това, което тя иска да освободи да може да го каже.

П: И да си продължи напред по пътя… А вече как тази енергия ще се възприеме от другата страна е личен избор на другата душа.

М: Така е, да…. Може само да остане така, може да е…         

П: Просто ще предостави избор.

М: Това е без значение в случая.

П: А да попитаме за бащата и за неговата роля в това семейство. Какво е трябвало да извлече като урок от това преживяване като съпруг и баща в това семейство?

М: Неговия урок е да се смири… много силен и властен човек е. Смирение . Има нужда малко да смекчи сърцето си, егото си

П: А кое в него провокира гняв у М?

М: Ограничение. Той е символ на някакво ограничение, което тя не може да търпи.

П: Т.е това, че се опитва да контролира другите?

М: Да контрола и ограничението…

П: …да им налага властта си… неговото мнение…

М: Без да се обяснят чувствата, просто налагане на воля.

П: А за един свободолюбив дух това е голяма травма, нали? Както е при нея, свободата е основно нещо… Добре, а има ли начин М да отработи тези отношения с баща си, да изчисти това, което е натрупано в сърцето й и да продължи напред?

М: Тя трябва да му покаже как…

П: Как какво?

М: … как да дава израз на чувствата си. Има огромна стена просто. Този човек все едно не може да…

П: А страхува ли се от нещо той?

М: Да изглежда слаб.

П: Аха, твърде взискателен е към себе си, значи е приемал чувствата за проява на слабост?

М: Да. Има един образ, който е възприел за себе си и се стреми да го поддържа. Ако прояви някаква слабост или така даде воля на чувствата си… не го счита за…

П: Той явно за това е така затворен. Това ли е причината и за скорошното му заболяване на гърлото?

М: Да.

П: Неизразяване и потискане на себе си, потискане на тази част, която той мисли за слабост.

М: Да, има нужда да се говори. Много е мълчал.

П: А някакво поведение което М да предприеме спрямо него или… как от тук нататък да подхожда към тези отношения знаейки тази информация?

М: С откритост и… и благост някак. Без обвинения, без упреци. Просто начина, по който тя говори ще му покаже.

П: По този начин?

М: Да.

П: А нейният съпруг – една също доста интригуваща душа, която се появява в нейния живот по много интересен начин. Имали са обща вещ, единият я губи, а после другият я намира още преди да се срещнат… Защо се появява той в живота на М?

М: Подкрепа. Упора. Нещо към което да се връща и… хванати са за ръце, те са все заедно…

П: Аха, така ги виждаш, като хваната за ръце двойка? Значи са доста близки.

М: Да.

П: Хубаво е това, може би на М ще й е нужна тази подкрепа за да може да свърши другите планирани цели за този нейн живот… А може би и тя на него нещо трябва да даде?

М: Взаимна подкрепа.

П: Напоследък М отделя време и за творчество, нещо което не е проявявала от детските си години. Това важно ли е за нея по някакъв начин, да продължава ли в тази насока да се развива?

М: Душата й пожелава да… да прояви креативност. Това беше формулата под която…

П: Това е било съзнателно желание?

М: Да, възнамерено.

П: Значи й се е случило, сбъднало се е, защото го е поискала?

М: Да, тя не очакваше, че по този начин ще дойде.

П: Творческата енергия е много важна май… за нас хората?

М: Важна е… Тя окриля…  вдъхновението

П: Вдъхновява…

М: Предава се… безценна е

Вещицата

П: А може ли да проверим вярно ли е едно усещане което има М и което сякаш се потвърджава и от думите на дъщеря й. Веднъж дъщеря й казва, че прилича на магьосница, това „случайни” думи ли са или всъщност потвърждават отдавнашното усещане у М че някога преди може би е била точно това? От къде идва това чувство у нея? Сякаш резонира с нещо вътрешно, с някакъв спомен? М има ли такова превъплъщение?

М: Сякаш някой я сочи с пръст и й се смеят и…

П: Била е различна…?

М: Публично поругаване…

П: А защо го е претърпяла това, заради някакви нейни способности ли? Била ли е различна действително или са я били нарочили?

М: Предали са я.

П: А тя какво е можела да прави тогава?        

М: … С камъни са я удряли      

П: Може би са се страхували от нея и не са я разбирали?

М: Казвала е неща, които не им харесват.

П: А можеш ли да я видиш като външност?

(тук когато попитах този въпрос – всъщност попитах защото аз вече виждах една жена в ума си, но естествено смятах, че е просто начина, по който аз си я представям, оказа се че М даде точно същото описание, точно този образ… може би енергията на онази душа, която разглеждахме наистина беше доста силна щом така лесно и двете я видяхме)

П: Каза че това е жена…

М: Да, жена… Къдрави коси, дълги

П: А цвета на косите, виждаш ли?

М: Нещо между червено и … В момента е различна тя... От дете е била различна, от дете е била различна.

П: Физическия вид?

М: Да.

П: Значи съвсем се е отличавала от другите хора.

М: Те не са я харесвали физически. Не че е била грозна просто…

П: Все едно не е била от тях?

М: Да. Различна

П: А можеш ли да възприемеш хората наоколо, другите…? Тези които са я сочели с пръст – те какъв вид имат?

М: Ммм, грозни.

П: Но като хора нали, пак хора някакви?        

М: Да, да… но грозновати, такива едни уродливи

П: А имаш ли усещането тя дали произхожда от тези среди? При тях ли се е родила? Защо е различна тя, от къде идва?

М: Намерили са я.

П: Просто са я намерили?

М: Да.

П: Значи не произхожда от тези хора? 

М: Не.

П: А като малка ли я намират?

М: Да, те… (тук промълви нещо, което не се чува)

П: А способностите, за които спомена, какви са?

М: … магия, всичко което си пожелае.

П: А използвала ли е тези си способности? Другите хора как са разбрали, че тя знае такива неща?

М: Тя ги е превръщала в грозни.

П: Влияела е на физическия им вид? А по какви причини и при какви случаи?

М: Играла си е със способностите си.

 П: А не е ли имало някой да я учи. Как научава тези неща, сама ли?

М: Да.

П: И накрая те я убиват, така ли… тези хора? Онези камъни, с които видяхме, че я замерят… какво стана?  Какво се случва в края на този нейн живот?

М: Съжалява… Те , те са просто …

П: Не са били такива…

М: Тя всъщност си загубва тези способности.

П: Загубва ги? А в какъв етап ги загубва вече? По-възрастна ли?

М: Не.

П: Още тогава ли, като по-млада?

М: Прекалила е. Прекрачила е границите. Вживяла се е в ролята на Господ.

П: Забравила е, че има и по-голяма Сила от нея?

М: Да, и когато губи тези способности всъщност тя става беззащитна и тези, към които ги е използвала – те си отмъщават.

П: Те ли я убиват?

М: Да.

П: Интересен живот. А сега… може ли душата да ни разкаже какъв беше смисълът на този живот? Животът на тази магьосница?

М: Силите се дават за да се помага с тях, а не да се играе с тях, те не са безцелни.

П: По предназначение трябва да се използват?

М: Има закони, които трябва да се спазват.

П: И винаги ли, когато някой забрави и ги използва за неправилни неща му се отнемат? Отнемат ли се дарбите и способностите?

М: Те не се отнемат – те изчезват просто, те ги губят. Никой не им ги отнема.

П: Сам човекът си го прави?

М: Да. То не е наказание, то просто е инструкция

Това е описанието на моя субект за час и 38 минути, оставащия над час запис е също толкова интересен. Следете този блог за продължението.

 ПРОДЪЛЖЕНИЕ в текст http://dolorescannonbg.blogspot.com/2015/02/blog-post.html

Живот в Атлантида

Регресията продължава с образа на мъж живял по времето на Атлантида и принадлежащ към висша каста на обществото. Надарен със способности и умело използващ Силите, управник, който показва жестокост към подчинените си

Как един привидно негативен живот, е смислен и необходим за урок на всички участници в него

Енергията й действието й като бумеранг
Погрешното самоопределяне със Силите
Енергийните кълба и кристалите
Как гнева може да доведе до най-голямото опустошение

Защо беше нужна тази опитност 
Достигането на крайности

https://www.youtube.com/watch?v=FBxagoCFXGE&index=4&list=PLnTgcZReG7_qophLx-ZlH7eTShufVPgio

Четвърта финална част: 

Финал на Регресията и разговори в духовния свят:

https://www.youtube.com/watch?v=0qyaCsOYqgg

Самозабравянето
Егото и използване енергията на Сърцето
Крайно негативната опитност от миналото - научен урок и за настоящия свят и човечество
Лечение на Душата

Среща и въпроси към Духовния Водач:
Задачи в настоящия живот
Самоопознаване чрез преживявания в материалния свят и изживяване на откъснатост от Бога = двата неуспешни опита за самоубийство

Да бъдеш различен
Опознаване чрез контраст
Пренасяне на гнева от миналото
Как да живееш без да нараняваш себе си и другите с Гняв
Обгръщане вместо Борба
Цел на комуникацията с Арктур в сънища и ежедневие
Всеки да има Връзката си с Дома и любовта постоянно
Ролята на гадатели, астролози, медиуми като посредници
Развиване на личните способности и интуиция

Едно необичайно силно преживяване - чувство на откъснатост от семейство и живота на Земята - сбогуване с една частичка от душата, която се завръща в Цялото
"Не приемайте тялото си като единствен носител на Душата"
Урока за границите - да се научиш да слагаш граници и да не се изгубваш в другия
Да бъдеш "добър" на всяка цена
Връзка на тялото с душата - да следим за реакции и знаци
Децата - отразител на семейните отношения и енергии между родителите
Как да се овладяват нервни пристъпи у дете в резултат на свръхчувствителност

Оригиналния запис на първия живот на жената като индианска жрица, описан в горната статия:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=IfmLchZ6I-4
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jqYpLtWuhR0


Водач на регресията
Павлина Николова