понеделник, 2 декември 2013 г.

Край на Космическата Одисея - преживяване на смъртта и разходка из духовния свят

Смъртта не е нищо повече от вход/изход към друг свят. Това пътуване на душата след смъртта е много индивидуално и в зависимост от степента на отвореност на съзнанието на човека, вярванията, убежденията или страховете му, душата възприема различни неща след смъртта.
В тази последна част на регресията, след всички приключения, завършва живота на нашия герой, с чиято душа след смъртта поемаме заедно напред към това, което тя иска да ни покаже.
Способността на субекта да възприема всичко много детайлно и да се потапя в нещата, които вижда, отново ни пренася в цялото преживяване, сякаш лично сме там и на нас се случва всичко това.

Най-важното, което ми се иска повече хора да почувстват е увереността, че и след смъртта всичко продължава да съществува. Един от най-базовите страхове, които са причина за много от другите ни страхове в живота, е една лъжа и илюзия, която сме превърнали в чудовище, с което плашим както себе си, така и всяко ново поколение деца, които се раждат.

Регресията приключва с отворен край - останаха още много въпроси, които не успяхме да зададем и да получим отговор. Но след целия ден - подготвителен  разговор и  3 часовата регресия, макар че имахме голямото желание да стигнем още по-нататък и да довършим въпросите, недвусмислено и с любов ни се показа, че е време да почиваме :)

Непосредствените резултати след регресията по думите на субекта е усещането за бързо навлизане в онова ниво от регресията. При ежедневните си медитативни практики, доста дълъг период след самата регресия, момчето продължи да усеща дори в будно състояние онова ниво, в което му идваше информация, картини, послания, едно по-дълбоко разбиране на въпросите и търсенията му.



Вероятно много силния спомен от преживяването е отключващия момент, който успява да го свърже за секунди с това ниво, без да са необходими дълги навлизания или релаксации.
Усещането и осъзнаването на онзи минал живот спомогнаха на субекта да оцени своята роля тогава и живота си, сега. Много важно е осъзнаването на това какво ти е нужно сега и какво не. Какъв е смисъла на емоциите, на изпитанията, на пътя, който си поел...



И най-вече да опознаеш себе си така, както не си си предполагал... Всички ние сме били във всякакви роли. Вършели сме всякакви неща... Имали сме всякакви качества, преживявания, опитности... Когато човек сам се увери за себе си, някак си по-леко гледа на живота, на битовизмите, на наистина дребните проблеми от гледна точка на душата... Един излишен товар и тежест, която носим ежедневно със себе си.

А животът тук е наистина кратък, дошли сме за малко, дошли сме по определени причини, да свършим нещо, да научим нещо, да изживеем и усетим нещо... Нека използваме краткия си престой тук пълноценно и максимално... Не е важно какво ти се случва толкова в живота тук, а твоята собствена реакция към ставащото - това може да издигне душата ти, но това може и да я върне назад. За това най-важното е да сме отговорни към собствените си реакции - ще плачем ли, ще се вайкаме ли, ще се оплакваме ли, ще обвиняваме ли другите, ще търсим ли виновници за нещата, които ни се случват... или ще развием силата у себе си да се издигнем над всички изпитания с достойнство... защото ние я имаме в нас. Само трябва да погледнем навътре в себе си и да пожелаем да поемем отговорност за собствените си реакции... да се вслушаме и да поемем пътя на душата.

Благодаря на Цецо, моя субект в това приключение, че се съгласи да използвам записа публично и да споделя неговото лично преживяване с читателите на този блог.
Вярвам, че някои опитности и преживявания в живота ни се случват не само по лични причини и заради собствената ни душа, а и за да ги споделим и да докоснем и други души с тях.

Връзка за първа и втора: http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/10/blog-post.html
и трета част на регресията "Космическа Одисея": http://dolorescannonbg.blogspot.com/2013/11/3.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар