2014 една по-различна година! Какво се е променило?

Темата за промените на Земята през 2012 беше широко експлоатирана и употребена в годините преди и малко след заветната дата 21. 12.2012г.

Станахме свидетели на драматични призиви, статии и какво ли не... вероятно това си беше част от пътя на всички нас... Имаше много страх, всяван от популярни и непопулярни медии, от отделни хора, от различни гурута и ченълинги.

Още преди 2012 някак си не ми пасваха всички тези предсказания, не ми звучеше съвсем наред всичко това... Приех за себе си, че промените се случват единствено на ниво съзнание, индивидуално за всеки човек, тогава когато всеки един стане готов, преди или след 2012 г. и не отделях повече време да го мисля ще ли преживеем 2012 или не.

Сега толкова време по-късно повдигам темата за промените, защото напоследък

НЕЩО РАЗЛИЧНО СЕ СЛУЧВА

В началото приписах всичко, което преживявах на някаква по-завишена сензитивност, но нямах идея защо точно в последните месеци се активира. И така си мислех, докато не започнах да получавам информации от непознати хора затвърждаващи, че и при тях се случват по-често спонтанни паранормални преживявания, осъзнати сънища, срещи с ангели, духовни водачи, ясни послания в сънищата.

Получи се така, че дори без да търся потвърждение, то се получи. Хора, които и преди са имали силна интуиция и сензитивност споделиха, че лично при тях отчитат промяна в завишаване на тези им опитности, по незнайна за сега причина.

Идеята да споделя това е да разбера размера и обхвата на тази енергийна промяна.

Наблюденията ми върху моите лични преживявания и на познати и непознати хора, които ми писаха спонтанно да споделят, ме навеждат на извода, че може би действително, както сме чели и чували още преди години, че промените ще доведат до изтъняване на воала, на преградата между световете, между реалностите... че това вече е започнало да се случва и обяснява много от особените усещания и преживявания в будно или сънно състояние.

Разбирам, че не всички от читателите са преживявали подобни на нещата, които по-надолу ще разкажа. Това не бива да ви притеснява по никакъв начин. Дали ви се случват, дали усещате, сънувате, виждате или не подобни неща, е в пряка зависимост от личния път и задача на всяка душа. Когато на даден човек се случват такива неща, те се случват с определена цел. Те са най-добрия учител да се преодолее страха и да се подготви една душа по един по-особен начин, каквато подготовка не е възможно да се случи чисто физически на земно ниво.

Обяснявам това за да няма страх у вас мили приятели, които четете тези редове. Всеки си е дошъл с определена задача. Едни трябва да са по-смели от други. Но това е заради задачите на душата. Други хора имат други, по-различни неща за вършене и така за всички ни си има по нещо.

Не е нужно всеки човек да преживее подобни неща и вероятно това никога няма да се случи, освен на душите, които са планирали тези опитности с определена цел.

Има и още един мотив да пожелая да споделя някои от тези мои и чужди опитности. Това е публичността на подобен род информации, или по-скоро липсата на подобни неща споделени в публичното пространство. И тази липса е не защото такива неща не се случват, а защото няма кой да се престраши и да ги публикува заставайки с името си. Това са нормални неща и все по-нормални ще се утвърждават, с увеличаване броя на хората, които ги преживяват, сънуват, възприемат и усещат.

Историята на Мими

Мими е млада майка свързала се с мен по имейл с желание за регресия. Когато заговорихме за причините, които са я довели до това решение се разкри една много интересна история. Но в случая Мими едва ли би определила историята си просто като интересна, предвид силните емоции, които всичко случило се й бе докарало. Радвам се, че тя се свърза с мен и успях да отговоря в по-голяма степен на въпросите относно преживяванията й. Всичко това, което тя описа, не е толкова рядко срещано. Части от нейните опитности са се случвали на поне 50 % от хората, ако не и повече (статистиката е по мои лични наблюдения).

За това надявам се предавайки нашия разговор тук, това ще бъде един полезен материал за всички читатели, на които се е случвало подобно нещо и е оставило травма в съзнанието.

Важното е, че когато човек се информира, когато разбере в дълбочина случващото се, страха и стреса намаляват значително и дори се появява любопитство и вълнение към подобни преживявания.

Основната причина, поради която Мими ме потърси е "проблема й с тъмното". Както разбрах след като си писахме по скайп, проблема й не беше със самата тъмнина, а с това, че от известно време виждаше разни същества в тъмното, което я плашеше повече. Това се случвало точно в моментите преди да заспи, когато мозъка й преминава Алфа ниво на мозъчната вибрация.

(Това е важно, защото Алфа е нивото, в което всички ние получаваме прозрения и отговори, в което се случват медитациите и хипнотичната регресия, и сензитовността ни е много по-силна от ограничените ни 5 физически сетива.)

За тези от вас, които не са имали лични опитности или усещания в тази област, бързам да ви уверя, че всяко нещо, което ни се случва си има своята цел. Много често това се вижда от дистанцията на времето и с подходящ задълбочен анализ върху живота на човека и начина му на мислене, промените, които са настъпили, интересите и цялостното му възприемане на света.

И така историята на Мими започнала преди 3 години, когато сякаш едно събитие - смъртта на близък роднина, отключва тази поредица от срещи с паранормалното.

Първият път тя е в едно състояние известно на повечето от вас като сънна парализа. Характеризира се със свръх будно съзнание и тяло, което спи. Тя се чувства будна и вижда всичко около себе си, но не може да помръдне тялото си.

В този случай - при нея в леглото си е видяла едно малко чернокосо момиченце със светли очи, което се катери по крака й - " Като че ли искаше да ми пипне лицето, но нещо ме докосна по шията и аз се обърнах на ляво и тя изчезна."

Независимо какво види човек, самото състояние е достатъчно плашещо, имайки предвид, че ние хората сме свикнали в 100 % да сме в контрол над ситуацията и тялото си.

Но както съм се убедила и от моя личен опит тези случки си имат свое предназначение и то в никакъв случай не е само да ни наплашат или стресират.

Много хора ги преживяват още в младежки години, а други на по-късен етап.

Обикновено излизането от това състояние става, когато човек успее да размърда някоя част на тялото си. Трудно е, но се получава. Тя го е направила и е прекратила връзката. Онова докосване по шията обаче... то също е интересно в случая, защото се случва точно преди Мими да успее да се извърти наляво и да прекрати случващото се. Както казах - доста усилие на волята изисква да раздвижиш едно спящо тяло, но сякаш при нея е имало помощ. Някой/нещо й е дало сила да се справи по-бързо.

Не го казвам само за успокоение, но реално във всяка ситуация ние винаги имаме своите духовни водачи до нас, помагат ни и ни напътстват, където е нужно. Ако трябва да преживеем един урок, те са до нас и съблюдават как се справяме.

През последните години срещах хора с най-различни вариации на преживяването на сънна парализа. Някои усещаха фигури, движение, в стаята, присъствие, дори животни, различни същества... Понякога и до самото тяло усещане за специфична енергия...

За себе си открих, че това е като въвеждаща процедура и запознаване с духовния свят. Все едно ни се случва едно надникване в невидимото, само колкото да усетим какви неща има там и да посвикнем с чуждите енергии. И най-важното - да не разчитаме на физическото си тяло, а да имаме на разположение само съзнанието си - онова всъщност, което е непреходното, вечно съществуващото.

Един пример за справяне на ситуация на сънна парализа от друга девойка, с която си писахме по фейсбук. Тя се осъзнава, усеща, че в стаята има не една, а няколко чужди фигури/същности. Разбира и че с тялото си никак не би могла да реагира, защото то просто не се помръдва. Но тогава й хрумва идеята - Така или иначе за момента нищо не може да стори, макар че изпитва страх, казва си наум, че сега ще заспи и когато се събуди, то ще е по нормален начин и всичко ще е приключило. След няколко кратки секунди тя отваря очи и е напълно в контрол на физическото си тяло и с ясно съзнание. В случая девойката интуитивно е избрала решение за ситуацията - което е било прието от Вселената като заповед - нейния свободен избор какво да се случва и какво да си тръгне от нейния свят. И Вселената веднага е отговорила на молбата й.

Когато чух този разказ си казах, че е доста оригинален начин да се справиш, но и чудното в случая е как съзнанието на момичето е направило точно каквото е нужно, все едно тя знае на едно много дълбоко ниво законите на Вселената - по-специално - че ние хората носим безсмъртни души и имаме права - правото да избираме, свободната воля кое да присъства и кое не в нашия свят. И това познание й е помогнало, точно когато има нужда от него.

Връщаме се към историята на Мими. Преживяванията й продължават с особени сънища на души на починали хора. В нейния случай не са били близки хора, а съвсем непознати.

Защо са се появили в съня й така и не разбира. Но факт е, че когато човек повиши сензитивността си често успява да надникне и да се настрой спонтанно на различни нива и честоти, които му показват нестандартна информация. В това няма нищо обезпокоително... Просто още един начин "да свикнем" с нещата на различните нива и места.

И ето следващото преживяване, което вече е част от графа -

Паранормални случки в будно състояние

"Преди няколко месеца бях се събудила 6ч. сутринта, отивам в хола на дивана и лягам. Както лягам гледам часовника над телевизора, че показва 05:50 ч. и в този момент (дори не съм се отпуснала за сън) виждам нещо да се надига от килима като пръст, пясък и се завихря като вихрушка. Така се уплаших, пулса не си чуствах даже. И тази вихрушка започна да се движи към мен. Казах си : Мамка му каквото и да става да става!

Затворих очи и усетих как ме удряше по лицето и косата ми се вееше във въздуха, но интересното е, че когато ги затворих все едно потъвах някъде като в черна дупка и видях една бяла точка. В този момент силен звук като развален сигнал на телевизор чух в лявото ухо и точно пред лицето ми нещо изръмжа като куче и изчезна. Като изчезна се усетих като жива, станах и започнах да се оглеждам."

Тази случка се отличава - тя не само, че е в напълно будно състояние / или поне това е усещането на младата жена/, но сякаш реалностите се смесват по един всепоглъщащ начин, който е малко шокиращ за всеки неподготвен човек.

Тук моя собствен опит ми помогна да успокоя Мими за това, което й се беше случило.

Преди 2 години имах подобно изпитание, което доведе до страх, който се активираше със свечеряване и получаване на подобна обстановка, от времето, когато се случи самата случка.

В моя случай чрез думите на друг човек в една силно стресова ситуация почувствах твърде силното преплитане на реалностите - ако мога така да го нарека. В самата ситуация реагирах доста хладнокръвно и неемоционално, точно както Мими, която казваше "да става каквото ще"... Но по-късно, когато всичко отмина, се оказа, че

логическия ми ум ми спретна такъв стрес и изпитах точно шока от всичко, че в следващите месеци трудно заспивах и почти всяка нощ се будех. Така сме програмирани, че всичко непознато автоматично го приемаме за заплаха - особено ако го усетим така силно и фрапиращо в своя свят.

Изпитанието, което преминах тогава ми показа някои много ценни неща. Успях да видя какво е, когато самия ти си в "дупка", когато трябва да се справиш, да се изправиш лице в лице със страха си, и така нощ след нощ. По онова време не виждах целия смисъл, но вярвах и си повтарях, че това е период, който ще ме научи на нещо и с Божията помощ ще премине, а Той ще ми помогне да прозра смисъла на цялото изпитание със страха. Нямах сила всъщност за нищо друго. Нито можех да медитирам, въобще затварянето на очите и оставането в тъмнината беше много стресово. От човек, за който медитирането беше ежедневие, се оказа, че не исках и да си помислям за това вече.

Така в историята с Мими и нейния страх от тъмно се срещаме. Две различни неща, но с еднакъв резултат. Тъмнината и страха, които трябваше да преодолеем.

Може би ако никога не го бях изживяла, никога нямаше да мога да кажа и една успокоителна дума на човек страдащ от подобен страх. И да ми повярват... Ние инстинктивно усещаме кога някой ни говори заучени фрази като по учебник и кога личния опит го е довел до някои заключения.

Знам, че откакто установихме контакт с Мими тя е малко по-спокойна. И колкото повече научава информации обясняващи случилото й се, толкова по-добре ще се чувства. Защото непознатото вече няма да е напълно непознато.

Това, което ми помогна в моя случай - Информации, които аз знаех от по-рано, но явно трябваше да се помъча малко за да ми хрумне да ги използвам на място, когато трябва. Припомних си едни думи на Грег Брейдън, който казваше, че човек може да изпитва само две емоции в сърцето си - Страх или Любов. Но или едното или другото, двете едновременно не може. Тогава, добре си спомням онази първа нощ, в която ми хрумна да започна да изреждам всичко, за което съм благодарна в моя живот. Изреждах и изреждах, и колкото повече се увеличаваше списъка толкова по-силна любов и благодарност усещах в сърцето си. Енергията на тази емоция е толкова силна, че постепенно усещах как напрежението у мен е спаднало и вече не намирам тъмнината на спалнята за враждебна. Много нощи изпитанието ми продължаваше, но и аз не се отказвах от моето помощно средство, с което заспивах отново.

 

Полусънно състояние

Следващата случка, която Мими разказа е пример за още един контакт. Този път, отново рано сутрин, след като събужда съпруга си за риболов и се обръща отново да спи на другата страна, без да е минало повече от минутка-две пред нея се появява бяла котка. Първоначално я вижда на голямо разстояние от себе си, а секунда след това тя е направо пред лицето й.

"После се качи на главата ми, задните й лапи бяха пред очите ми и ми каза нещо на ухото. По-скоро странно мяукане беше."

Освен всичко Мими усеща котката точно както би била във физическия свят - мека, пухкава, топла. Но въпреки това се изплашва, толкова внезапно и неочаквано се развива всичко.

"И когато ги виждам не мога да мръдна и не дишам дори, като в менгеме съм, но чувам като звук от телевизор стар. Все едно няма канал. Заглушени са ми ушите и всичко това е така докато го виждам."

Спирам дотук с историята на Мими, защото тя е като за книга, една статия е малка за нея.

Интензивни осъзнати сънища

Продължавам разказа си с някои доста зачестили при мен сънища. И преди съм имала осъзнати сънища и невероятни срещи. Но това, което ми направи впечатление сега е честотата, с която всичко се случва, а както разбрах и при някои други хора.

Среща с духовния водач и ОИТ

През ноември миналата година видях моя духовен водач - появи се посред най-обикновен сън, в който не се случваше почти нищо. В мига сякаш нещо в моето съзнание се размърда и насочи цялата ми концентрация в този образ. Напълно се осъзнах какво се случва и кой е човека пред мен. Изглеждаше съвсем обикновен, мъж на около 50 години, много висок, и странно - имаше леко мургав тен, гологлав с много голямо чело. Подаде ми 5 черни квадрата, сякаш направени от пластмаса и увити в найлон. Осъзнавам че ми говореше, но не с думи, а в главата ми чувах - "Това са твоите мисии."

"Хубаво, си казвам, аз малко даже с насмешка, ама как ще разбера какво пише на тези, подобни на дискети пластини."

И в същия миг духовния ми водач мина от лявата ми страна и все едно долепи тялото си до моето. Усещах го по цялото продължение от главата надолу чак до края на крака. И както застана след секунда усетих все едно се понасях от леглото нагоре в безтегловност. В сърцето ми бликаше радост заради това, което ми се случваше. И все пак сякаш успявах да се успокоявам, говорех на себе си успокояващо, все едно си спомнях как предишните пъти, когато ентусиазма и ликуването ми от нещо, което ми се случва, са ме изхвърляли буквално от преживяването с повишен адреналин и разтуптяно сърце. Този път постигнах това, не се развълнувах прекомерно. И имах реално усещане за продължителност на преживяването.

Тогава сякаш усетих, че отговора на духовния ми водач е именно преживяването - "Ето това е първата мисия" и без много обяснения той изчезна, а аз се озовах в стария скучен сън. Като огледах познатата сцена и след всичко, което беше станало просто си казах, че

повече не желая да сънувам този скучен сън и на мига си бях отворила очите, напълно в съзнание.

Бях много щастлива от този сън. А усещането за безтегловност, което духовния водач предизвика беше прекрасно. Не зная с какво бях заслужила именно в онзи момент да преживея тази среща, но се сещам какво казах на шега на моята котка предишната вечер.

Тя между другото участва в някои от паранормалните случки.

Точно вечерта преди съня се шегувах, че я наричам вместо Шери, принцеса Шерула Дукс. От някъде ми се бе появило това име. Погледнах в интернет и видях, че е име на същество, което предавало послания за цивилизацията на атлантите, нещо което в миналото бях гледала като клипче в ютуб. На шега казах на Шери "Хайде принцесо Шерула, разкажи ми малко на сън за тайните на атлантите..." и си мислех колко хубаво би било, ако можеше човек да надникне в тази история на славната загубена цивилизация.

Дали е просто съвпадение, че срещата с духовния ми водач, който бях абсолютно убедена, че е такъв още щом го видях, се случи именно същата нощ. Бях си поръчала нещо на шега, но получих нещо друго, дори по-силно от онова, което си бях пожелала. И в никакъв случай не очаквах да вид нещата, които видях.

Знакът обърнат триъгълник

Тази година с началото на Януари месец започнаха и някои други нощни преживявания, които не съм съвсем сигурна, че са точно осъзнати сънища. Осъзнати са, да, през цялото време на случката съм с ясно съзнание какво виждам, мисля и дори разсъждавам за случващото се. Но според мен не са сънища, защото виждам себе си и стаята, в която спя, виждам и чувам реалните звуци от заобикалящата ме среда.

Момента, от който започнах да осъзнавам какво се случва с мен и около мен сякаш настъпи внезапно. Не знам дали съм спала и сънувала ли съм нещо преди това.

Внезапно се осъзнавам в тялото си и усещането е странно. Чувствах се много различно от всеки друг път досега, не беше и като Опитност Извън Тялото. Видях пред себе си и сякаш между леглото и стената, на около метър и половина от мен огромен триъгълник с върха надолу, сякаш очертан в тъмнината с неонова линия. Беше поне 1.50 м във височина.

А същевременно усетих, че не мога да движа тялото си и усещам една енергия върху себе си, като пелена, която стигаше до гърлото. Физически усещах едно леко замайване и като всмукване, цялостно усещане за енергията около мен. Осъзнах или все едно го чух в главата си някой да казва, че "така е, когато умреш".

Цялото ми състояние напомняше сънната парализа, но беше приятно и не така ограничаващо физически. Имах усещането, че само да пожелая веднага ще успея да помръдна физически.

Чувах звуците в стаята. Всъщност звуци нямаше, но изведнъж чух диханието на моя приятел. Първия дъх, втория дъх, който се чу малко по-силно от първия, и после третия, който се чу най-силно в тихата стая.

Ето в онзи момент ми мина мисълта - "Дали това, което аз виждам и изживявам сега, колкото и за мен да не е стряскащо по никакъв начин, дали не му причинява дискомфорт и дишането за това да се усили така като звук?“ И без да му мисля повече се завъртях и раздвижих прекратявайки видението на обърнатия триъгълник и всички усещания в тялото си.

Сутринта се чувствах много добре, още под влиянието на странното приятно усещане и този силен знак, който бях сигурна, че е символ за нещо важно.

Последва серия от събития, които ми дадоха информация. На едно събиране и лекция на Галя Маджарова видях същия знак, обърнат триъгълник и бе означен като знак на маговете или нещо подобно.

По-странното според мен е, че в работата си с регресия срещнах младеж, който беше видял същия знак в своя медитация. Тази негова регресия ни отведе до определена книга, в която намерихме кратичко описание - символ на униформата на виски руси хуманоидни извънземни от Алдебаран (звезда от Съзвездието Бик), по разкази на едно немско семейство отвличано през годините и припомнило си случаите с редица сесии на регресивна хипноза.

И пак се запитах защо ли излизаха тези информации. Аз винаги приветствам всичко подобно, вълнуващо е и интересно, но все пак... защо ни се даваше.

Тези събития при мен се случваха успоредно с комуникацията ми с други хора, при които за моя изненада също паранормалните преживявания и опитности бяха зачестили. И то без това да са задължително хора запознати от дълго с духовни теми или практики.

Предшестваща духовна комуникация в сънища

Следващите две неща, които ще опиша затвърдиха усещането, че може би сензитивността ми се е поувеличила, по незнайно каква причина, без аз да съм правила нищо по този въпрос.

Първото събитие е срещата ми с една млада майка, почти мой набор, която искаше помощ и дори регресия за 14 годишното си момче. Историята беше много силна. Дете от новите вибрации, което имаше нужда от помощ от една страна да посвикне с материалния земен живот за да стане поне малко по-независим и самостоятелен и в същото време - невероятните му "включвания" още от 4 годишно дете, когато изведнъж казва на родителите си дълбокомислени философски неща по темата Човечество, напълно чужди на неговия за момента ограничен речник и познания, за която реч след това той не помни нищо.

Много се развълнувах от тази история. Явно толкова много, че това доведе до серия от сънища.

3 дена преди да се запозная с момчето аз го сънувах, разговаряхме, той беше много сърдечен и весел, с красиви теменужено-сини очи, много рядък цвят. Ясно видях как изглежда. Няколко дена по-късно видях съвсем същото момче на живо. Бях се срещнала с него в съня си, преди въобще да го познавам реално или да знам точно как изглежда.

Едно мое наблюдение за сънищата и цветовете. Научих, че когато човек сънува син цвят в съня си, то в съня му се показва нещо чисто и истинско. Синьото е символ на истината.

Така в моя сън освен сините очи на момчето видях жена със синя коса и син карнавален костюм. Странни на пръв поглед символи, точно за това потърсих тълкувание за самия син цвят.

Оказа се, че срещата ми може би на ниво души е била съвсем истинска. Момчето действително беше весело по характер и силно емоционално, точно както го видях. И външния му вид отговаряше напълно.

Не за пръв път се случва нещо, което много ме трогва да го сънувам, но този случай си беше доста показателен за осъществяването на някаква по-специална връзка, като че ли в желанието си да направя каквото мога за него не можех да изтърпя до срещата след 3 дена и се бяхме свързали духом.

Преди втората среща също имах сън и този път видях и майката и сина заедно. Тя е прекрасна млада жена, огнена зодиакален знак, досега никога не занимавала се с духовни неща. В съня ми я видях как сякаш тя прави ченълинг, а момчето е в краката й приседнало. И така два пъти.

Последва серия от срещи като чак на третия път аз разбирам от самата нея, че тя в миналото е имала действително преживявания, когато незнайно откъде и защо просто усеща и казва информация на непознати хора, без преди това да го е планувала или знаела, и казаната информация се оказва съвсем точна, и дори живото-спасяваща за хората.

Това за мен беше също голям знак. И майката и момчето просто затвърждаваха поредицата от силни случки свързани с повишена интуиция, сензитивност и една комуникация без ограничението на време-пространството.

И отново за всичко това научавам и срещам в последните 2 месеца на 2014 година.

Свръх-сетивни усещания

Последното, което ще разкажа, преди да сте сметнали, че четете роман, а не статия, е за странния начин, по който започнах да чувствам котката си. Вече два пъти се случва, когато съм в лека дрямка, току що затворила, очи, или най много от 2-3 минути - да чувствам изведнъж сякаш домен се случва нещо разтърсващо и сякаш енергията от него ме удря силно. Първия път уплашено и с разтуптяно сърце отворих очи само за да установя, че на леглото беше скочила Шери (котката ми) и кротко се ближеше. Но защо движението на това нежно животно ме беше разтърсило толкова силно. Къде бях аз в този момент? Дали не бях извън тялото си по някакъв неосъзнат начин и реално да съм почувствала енергията му с моето енергийно тяло по такъв разтърсващ начин... Не знам, но това се повтори още веднъж. Уж бях подготвена, а пак се изненадах.

А една вечер, когато уж щях да гледам филм обаче задремах (умората си каза думата). Последно знаех че Шери спи на съседния диван на една ръка разстояние от мен. В един момент я усещам как е до мен и ме лизна два пъти по бузата. Езика й беше груб като шкурка (точно такъв е по принцип). Като я видях се позачудих, че е станала, обаче си казах – „Сега си ми паднала да те нагушкам“, ама тя след две секунди се изтръгна от ръцете ми. И в следващия миг я гледам свита пак на топка на съседния диван.

Много чудно ми стана – „Защо въобще идва да се закача и да ме лиже, като ми обърна изведнъж гръб и си легна. Странна работа!“ Свих се пак в същата поза и продължих да си спя. След малко се събуждам с едно вълнение и следните думи на уста - "Видя ли, видя ли какво стана току що?!" Повторих това силно емоционално няколко пъти на моя приятел, който все така си гледаше филма. Исках много да разбера, ако го е видял. В съзнанието ми имаше спомен, че сякаш видях нещо в стаята, нещо впечатляващо, което ме развълнува силно, но не можех да го вербализирам, да го изкажа с думи. Хем го знаех, хем ми беше като "закрито". И за да намеря съдействие с надеждата, че и той е видял и ще ми каже какво стана точно, започвам да му обяснявам за кой момент точно питам.

Казах му – „Видя ли какво стана сега, не преди малко, когато легнахме, а след като Шери идва и ме лизна и следващия точно момент, какво се случи?"

За мое изумление той каза - "Нищо не съм видял, нищо не е станало, ти си спеше..."

Малко ми трябваше време да ми се появи осъзнаването какво ми казва... Попитах отново, но той потвърди. "Шери не е идвала да те лиже по бузата, тя си спеше там, а ти тук и така през цялото време."

Не го очаквах това и бях малко зашеметена, че някой отрича реалност, която току що бях изживяла физически дори. Аз питах за едно събите, а то се оказа, че и първото, което се беше случило не е видяно, и въобще не е част от реалността на физическия свят, в който се намираше моя приятел.

Много странно е усещането... и сега се усмихвам като се сетя какъв ли вид съм имала обяснявайки убедено какво е станало, а то какво се оказва. По някакъв начин си мисля, че с Шери или се бяхме видели на някакво ниво с астралните си тела, или просто това беше преплитане на две реалности, в които стават различни неща. Но определно обърна и повиши вниманието ми да следя реалността за знаци и „пропуквания“ в Матрицата.

Като заключение съжалявам, че не можах да включа всички останали неща, случки, мои и чужди, които стигнаха до мен, и на базата, на които направих своите изводи.

Смятам, че сега се случват много повече неща от предните години. Сякаш има една по-голяма лекота. Дали действително воалът, преградата между световете е силно изтъняла и за това чувстваме и осъщестяваме комуникацията си по-лесно... не знам, но това ми се струва най-възможния отговор.

Всеки от вас може да прецени сам засебе си, да анализира последните си месеци и какво му се случва в този период, колко често се проявява интуицията ви, какво сънувате, какво усещате...

И един последен съвет - Каквото и да преживявате помнете най-важното - в будно или в сънно състояние помнете кои сте, че имате безсмъртна душа, която има правото на свободен избор и свободна воля. Когато ви се случват неща, които ви притесняват, не се колебайте да си кажете своята воля и да изпратите "натрапниците" в Светлината при Бог. Всичко, което преживяваме ни подготвя и учи. Нищо не е лошо. Всяко нещо има своята роля и цел. От тази гледна точка нищо не ще може да ви сломи или стресира дълготрайно. Всички един ден ще си спомним кои сме. Бъдете смели и развивайте себе си, експериментирайте, учете се... един ден, когато останем да съществуваме само като съзнание, тези умения и сила ще ни трябват. Никое обучение, наяве или насън не се дава безпричинно, дава се само, когато се знае, че в определен етап на съответната душа ще й потрябва да използва тези умения.

Хипнотична регресия - пътуване из Духовния свят, за сънищата, децата, мисията на душите на земята...

ЛИЧЕН ОПИТ

"В природата нищо не се губи, а само видоизменя формата си"

Макар и с днешна дата толкова хора да вярват в прераждането и в безсмъртието на своята душа, реално повечето от нас продължават да живеят така сякаш живота ни е даден един път и никога повече няма да се върнем тук, да балансираме постъпките и поведението си.

В поредица от статии ще споделя моменти от моя личен опит при провеждането на хипнотични регресии, в които се забелязват общочовешки послания и съвети, които могат да са полезни на повече хора със сходна проблематика в живота си.

За тези които не ме познават казвам се Павлина Николова и преминах обучение при Долорес Кенън, като в последните няколко години практикувам хипнотична регресия.

Всичко, което ще споделя в следващите материали е собственост на субектите, с които съм работила и никоя част от тези материали не може да бъде копирана и разпространявана без изрично упоменаване на източника - и поставяне на линк към този сайт.  

Когато човек желае нещо от цялото си сърце нищо не може да го спре... убедих се в това и го видях в действие и на практика при М. от Франция, която преодоля всякакви препятствия и огромно разстояние, за да се срещнем и да преживее нещо, което нито тя нито аз сме очаквали. Следващата регресия, която ще споделя има една от най-дългите продължителности - общо 3 часа в тета ниво.

С М. бяхме разменили редица имейли преди срещата и може да се каже, че се познавахме вече, всички бариери между нас бяха изчезнали, а предварителния разговор непосредствено преди регресията протече като между две близки приятелки. Това е атмосферата, която е нужна за пълно отпускане и релаксация. Именно в такива случаи субекта се отпуска до най-дълбоките нива и достига информацията, която му е нужна. За това когато усетя бариери или нежелание на човека срещу себе си да съдейства и да се довери никога не продължавам работата.

Не всички регресии са като следващата, която ще споделя. Повечето хора притежават страхове, вярвания и убеждения, които рамкират и ограничават възприятието им в в духовното измерение...

М. описва един минал живот в Гърция (заключението достигнахме след подробното описание на Партенона, както й на дома, в който живееше) в ролята на жена посветена на любовта си към голямото си семейство. След като добихме цялата възможна информация за онова време и начина й на живот, я премествам към последния ден от живота си там. След преминаването в нематериална форма, й задавам няколко въпроса за да помогна да си направи изводи от преживяното и дали е доволна, изпълнила ли е това, за което е отишла и т.н.

Тук за репликите на субекта в регресията ще използвам съкратено " С: "

 а за своите въпроси – "П:"

След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:

С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е дъщеря ми.

П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала по-рано от теб? Към теб ли идва?

С: Да.

П: Усмихва ли ти се?

С: Да и танцува с мен.

П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за семейството, което остави, нали?

С: Не.

П: Какво правите сега, все още ли танцувате?

С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.

П: Като тъмнина ли със златни точици?

С: Да.

П: А вие в нея ли се намирате?

С: Да. Като тъмно небе със звезди.

П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататък... Какво прави в момента тя?

С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.

П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?

С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.

П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което виждаш и усещаш.

С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда на живо, във физическия свят)

С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко по-стара.

П: По-старинна ли ти изглежда?

С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.

П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?

С: Да, да. И ние се носим след него.

П: Пътуването харесва ли ви?

С: Да. Има някакви персонажи наоколо?

П: Като образи ли?

С: Да, като образи.

П: Какви например видя досега?

С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е издълбано.

П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?

С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и под тях минават едни нишки в различни цветове...

П: Като струни ли, цветни?

С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.

П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?

С: Не, минават... струните минават под мостовете.

П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?

С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.

П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?

С: Да. Да насочват струните.

П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?

С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...

П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове, значи има различни коридори?

С: Да.

П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?

С: Мисля, че е жълт.

П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?

С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и струната ни движи.

П: Тя ли ви дава скорост?

С: Да.

П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до крайната точка.

С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...

П: Много ли е голяма тази зала?

С: Да, голяма е... кръгла, има маса.

П: Масата в центъра ли се намира?

С: Не, в дъното.

П: А има ли нещо... някой вътре в залата?

С: Зад масата има мъдреци.

Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на самия човек.

П: Много ли са на брой?

С: Трима.

П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?

С: Да.

П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?

С: Не, тя не е вече при мене

П: А може би в тази зала трябва да си сама?

С: Ами те са... те са строги, но са добри.

П: Усещаш, че са добри?

С: О, заливат ме със златна светлина.

П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към масата.

С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.

П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?

С: Говорят за зеленината... за природата

П: Какво казват за природата?

С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата е било добро... че ми е помагало

П: Това ли ти е помагало - природата?

С: Да. Успокоява...

П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?

С: Да... Хм...

П: Казаха ли нещо друго?

Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си превъплъщения във физическо тяло.

Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества, които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелства, в които се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.

С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята

П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.

Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелство, което според тези Старейшини трябва да научи субекта на:

С: Търпение и търпимост

П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да облекчиш тази ситуация?

С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.

П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти помогне?

С: Може, той ми помага.

П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти помага?

С: Не съм усещала, но той е бил там...

П: Бил е там до теб?

С: Да, и всеки път отдясно.

П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти живот...

ПРОШКАТА 

Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно неща, които няма как да осъзнаем в нормалното будно състояние.

С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)

П: Да се освободиш?

С: Да.

П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един последен съвет за твоя настоящ живот.

С: Ооо...

П: Какво казват?

С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...

П: Твоя живот ли?

С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.

П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?

С: Да. Подкрепа.

П: А да ги попитаме...

С: Казват ми, че ще има цял легион (засмива се).

П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?

С: Ами те искат това от мене.

П: Какво по-точно искат от теб?

С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората... 

Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и прошката, е важна тема. Тя не се отнася само за субекта на тази регресия. Това е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо, което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в миналото.

П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?

С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така ще се повдигнем всички заедно.

П: Да, и ще можете да преминете нататък, изчиствайки карма и всичко, така ли?

С: Да.

П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?

С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.

Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция – огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са заемали специално място в живота й.

УРОЦИТЕ

П: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.

С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.

П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?

С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени...  хората (Да се замислим, че хората, с които имаме конфликти не  са случайни, а пратеници, с които сме в урок)

П: Значи те не са случайно при теб?

С: Да.

П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от филм,  и всичко е за твое добро. И не е лично...

С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.

П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по-отгоре на нещата..

С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално тяло.

П: Емоционално тяло?

С: Много да обича емоциите.

П: Аха, предизвикателство.

С: (смее се)

П: И да може с него да се бориш?

С: Да.

П: Значи твоето емоционално тяло това ще  обича .. емоциите, и ти точно това трябва да избягваш...

С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.

П: А какво виждаш сега?

С: Поляна... да помисля.

Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро след това субекта започва да вижда  картини от настоящия си живот, които преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни образи и картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.

П: Какво се случва сега?

С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.

П: Как го разбра  това, като усещане ли?

С: Да.

П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?

С: Да.

П: А има ли хора, които се раждат без карма?

С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под „карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието, което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)

П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?

С: Да.

П: Значи като изпълним планираните задачи, можем да си тръгнем?

С: Да.

СЪНИЩАТА

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.

С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец

П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение...?

С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.

П: Аха, сливат се в едно двата свята?

С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.

П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?

С: Да.

П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?

С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.

П: А защо не трябва?

С: Защото няма добро и зло

П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?

С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.

П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?

С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.

П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?

С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.

П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?

С: Защото много мислят.

П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?

С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.

П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.

С: Да.

След като Духовния водач вече се появява при нея:

П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?

С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)

П: Майтапи ли се? Хумор проявява?

С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна шапка

П: Мъжки вид или женски?

С: Под чорапа не се вижда.

П: А дрехите надолу?

С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)

Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.

П: Нещо смешно ли ти казва?

С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.

П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до нашия свят.

С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически заряди, като проблясък

П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега вече е по-близо до теб?

С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...

П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що приключи в Гърция?

С: Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.

П: Това ли ти казва? В онзи живот умирали ли са ти цветята или в настоящия?

С: Не.

П: Тогава не?

С: ...защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...

П: Да, концентрирането ти в тази посока прави така, че да ти бъдат отнемани... Значи трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и отношенията с тях... Може би това е причината?

  

Всеки човек си има  Колективна, обществена програма,  може да се нарече още "мисия". Когато се концентрираме в нещо друго, независимо какво е то и пренебрегваме мисията си, започват да се получават знаци, които се опитват да ни върнат в пътя на мисията ни. Ако не ги разпознаем те се променят и стават все по-силни и по-очевидни.. В случая цветята са е служели за успокоение и един вид бягство от света в миналото прераждане. Сега в настоящия живот на жената така се случват нещата, че цветята й умират, пречи й се да се отдаде само на тях – тя не може да развие напълно онова поведение от миналото, което щеше да я отдалечи от околния свят и хората и щеше да й носи достатъчно щастие за да не тръгне да върви по пътя на мисията си... 

Независимо за какво става въпрос, случаят с цветята е показателен – за да не се „подхлъзне” нашата героиня отново в стария модел на поведение, който не й е полезен за целите на този живот, цветята са пожертвани... За това избягвайте да се вкопчвате в кариера, материални придобивки, партньора си, или децата като смисъл на живота, или пък толкова удобните ни стари навици и поведение (макар и да осъзнавате, че не това желаете, но ви е по-удобно)... и да оставате невиждащи и незнаещи  за задачите и мисията си – живейте с тях,  но и успоредно си вършете това, за което сте тук. Трябва да има баланс за да съществува всичко заедно. Ако едното пречи на другото, винаги с времето се появяват пречки, които да ви спрат от това поведение, което ви отклонява от пътя на мисията ви. 

В случая, ако субекта възприеме съвета на духовния водач "да не се съсредоточава върху цветята" и поеме по пътя на своята мисия, в крайна сметка този знак ще отпадне и спокойно ще може в бъдеще да си отглежда цветя. Но вече това няма да е всепоглъщащо поведение, а нещо допълващо на изпълнението на нейната мисия. Те ще могат да съществуват съвместно и няма да си пречат.

 

С: Да

П: Аз съм сигурна, че тогава и цветята ще са добре и няма да умират... А какво може да ни каже той за твоят настоящ живот? Ти беше на мнение, че ще е много трудно... Аз мисля, че той може да е на друго мнение?

С: Не разбира защо съм объркана след толкова много знаци.

П: А накъде са сочели всички знаци, той може ли да ни разтълкува? Опитвал ли се е да ти покаже истинското ти призвание?

С: Да скъсам с миналото... да гледам само напред... И да спра постоянно да си повтарям въпроси.

П: Просто да се довериш?

С: Да. И да не мисля и премислям.

П: Аха, защото това те спъва, така ли? .. по пътя ти напред...

С: Да.

П: Значи повече доверие и да рискуваш?

С: Да следвам знаците и да спра съжалявам.

П: А има ли нещо, за което си съжалявала досега?

След личния момент, който последва, духовния наставник обобщава съвета си:

С: Да и ми казва, че пропуснатите възможности... ако наистина е важно, ще се появи пак. Че просто няма как да... няма как да го заобиколя.

П: То пак ще дойде при теб... което трябва да си го научиш.

С: Да. Ако трябва да се случи...

П:  Да, което трябва... Значи, ако не е от първия път, да не съжаляваш...

С: Казва, че няма как да се отклоня от пътя.

П: Няма как да се отклониш?  Значи ли това, че всяко решение, което вземеш за твоята сфера на развитие и професионален път, винаги ще е правилно?

С: Ами, казва ми да гледам бариерите... И ми показва картинка: ...един път... всеки път, когато искам да се отклоня и да тръгна в друга посока, ми поставят бариерка.

П: Като знак „Не продължавай” или „върни се, където беше”?

С: Да.

П: Значи ще имаш още много знаци по пътя си...

След задаване на няколко лични въпроса към духовния водач, се получава послание, че субекта трябва да научи урока на Доверието:

С: Доверие... Казва ми да се доверя на себе си... че няма грешка.

П: Няма грешка? Значи каквото и да направиш и решиш...? (е правилно)

С: Да.

............

С: Показва ми картина, която не разбирам. Това е един град... и изведнъж тоя град тръгва да се пързаля... и стига до ръба на планината... и там спира. И през него тръгва една вода.

П: От високото ли идва тази вода, от ръба на планината ли?

С: Да и минава през него.

П: А случва ли се нещо друго, когато минава водата?

С: Не.... (след известно време) Ааа, разбрах, че когато се чувстваме на ръба, придобиваме голяма сила... ни се дава голяма сила... и че е предпоставка за нещо друго... за нов живот.

П: Значи новия живот винаги е предшестван от такова състояние – на ръба...?

С: Това е чувство, все едно се спускаш по склон... в някакво дере.

П: Мисля, че така е в реалния живот, когато сме най-зле.. след това винаги има промяна и се случва нещо хубаво. Значи, ако някога се почувстваш така, трябва да си спомниш неговите думи.

С: И казва, че нищо не се губи... че винаги ще има предпоставки.

П: Предпоставки за какво?

С: Предпоставки за промяна... Да не съжалявам отново за неща, които са изгубени, да си мисля че са завинаги изгубени.

Темата за ДЕЦАТА

Една много важна тема, която може би се появи в такива подробности и заради личния ми интерес към въпроса.

П: А необходимо ли е да имаш дете в този живот? Той вижда ли го това?

С: Той казва – съвсем не.

П: Съвсем не, така казва?

С: Да, а аз казвам - Да.

П: Той е на друго мнение... Да го попитаме защо?

С: Защото избора е мой.

П: А той на кое казва не?

С: Че не е задължително...

П: Значи не е задължително, можеш да избереш, което решиш... без да се чувстваш виновна...

С: Да.

П: А може ли да попитаме духовния водач... защото много двойки, млади хора в България и в други държави, просто чувстват, че не искат да са родители на този етап... това нормално ли е според него? В смисъл, че не искат да раждат деца в този свят, докато не го променят...

С: О, казва, че е период на чистене на карма, а не на натрупване на карма..

П: А децата са свързани с кармата, така ли да разбирам?

С: Задължително.

П: Значи периода влияе на всички души в момента...

С: Така е... дават приоритет на хората, които са с мисия.

На въпрос за бъдещите възможности пред субекта по отношение на ЛЮБОВТА:

С:  (смее се) Казва „всеки сам решава...” и после си казва „Аз да не съм врачка!”

С: Винаги има възможности, винаги има избор.

ОЩЕ ЗА СЪНИЩАТА, КОИТО СЪНУВАМЕ

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един въпрос, по който той е по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена... Тези сънища са нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата... Каква е тази златна жена, която тя сънува?

С: Хора, които се чувстват отговорни за нея,  я наблюдават.

П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?

С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.

П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?

С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в свят с форми.

П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се грижат за нас и ни посещават в сънищата?

С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)

П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това го има при едни, а при други не?

С: Защото не искат да помнят.

П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?

С: Така е написано.

П: А да попитаме в коя сфера са най-големите таланти на М.?

С: В духовното... отношението към хората. Няма нужда от специални таланти, всичко е в отношението към хората. Може да дадеш много на човека само с отношението си!

За БРАКА

На въпроса за децата и нужно ли е да се сключва брак, ако субекта иска дете:

П: А нужно ли е за това (раждането на дете) да сключва брак? Може би тя вижда някаква сигурност в брака? Правилно ли е това? Нужно ли е да го прави... с цел деца?

С: Не трябва брака да се прави от страх ... и поради някакви причини. Трябва да дойде като вътрешно чувство или необходимост.

П: Разбирам. Значи във всеки друг случай е изключено?

С: Да, ако го почувстваш така, направи го. Ако почувстваш други подбуди, по-добре не го прави.

П: Няма да отведе до добро, ако е по някакви други подбуди...

С: Да, защото това е свързване на друго енергийно ниво.

П: Да. Може би не й трябва точно сега това?

С: Брака е кармична обвързаност.. Обаче ако се обвържеш с човек, който няма тежка карма и е чист, това ще те повдигне.

П: А, ако е обратното?

С: Ако е обратното ти ще го повдигнеш... но трябва да си достатъчно силен.

П: И за двамата ... силен и за двамата?

С: И пак всичко идва от вътрешното чувство. Ако си достатъчно силен ще го почувстваш.

П: Значи вътрешното чувство (ИНТУИЦИЯТА НИ) е последната инстанция, която питаме винаги? И да се доверяваме на нея...

С: Винаги... Хм.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – ОБЯСНЕНИЕ за ПРИЧИНИТЕ и ЗА КАКВО СЛУЖИ

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа, която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й... има няколко случки. Защо е предразположена към това нещо?

С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят  без водач не може, но първо трябва сам да можеш да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.

П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?

С: Да, важи за всички.

П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните същности...?

С: Да.

П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?

С: ИЗБОРА

П: Нашия Избор...?

С: Винаги трябва да заявиш своя избор.

П: И да го заявим... Значи това е много важно... Тогава всичко се решава.

С: Винаги имаш избор и право на мнение.

П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?

С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!

П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?

С: Да. То е вибрация, която изпращаш.

П: И самата вибрация решава проблема...като направим този избор..

С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти... и винаги зависи от по-силната вибрация

П:  Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?

С: Винаги по-светлата вибрация е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибрациите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да  може субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна... Заявяване с Любов. (заявяване на избора  – все още говорим по темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)

П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?

С: Или с положително чувство.

П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във физическия или Духовния свят?

С: Да, от собствената си сила.

П: От собствената сила?

С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В КАКВО ВЯРВАМЕ!

П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си да ги предизвикаме?

С: Да. Като не познаваме силата си...

П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем собствените си сили най-добре?

С: Само чрез опита.

П: Чрез опит?

С: Работа, работа, работа... И работа и на сън.

П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали... във физическия свят?

С: Да... стига да се замислим. Опита остава.

П: Докато не ни е нужен... тогава ли се появява?

С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.

П: Това понякога помага ли на Духа... на тялото... на енергията?

С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.

П: Да стане цялостен... Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?

С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.

П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието...

С: ЦЯЛОСТНОСТ

При молба към духовния водач да коментира изпълнените със силен заряд и емоция семейни отношения на родителите на субекта, се получава следното обяснение:

С: ОТКЪСНАТОСТ  и  НЕНАМЕСА

П: Откъснатост и ненамеса?

С: Да. Те имат кармични проблеми... А за М. е ТЪРПИМОСТ ( тук за пореден път субекта говори за себе си в трето лице – едно от нещата, посочвани от Долорес Кенън, че е възможно само когато Висшия Аз на човека пристъпи и говори чрез субекта)

П: А тази откъснатост и ненамеса също ли трябва да се следват?

С: Не казвам бездействие

П: Не това не е бездействие. Да. По-скоро да не се намесва като влияние, да не се оказва...?

С: Натиск

П: Аха, свободата да бъде осигурена.

Урока на пристрастяването

При въпрос към духовния водач защо един от членовете на семейството  е избрал сериозното предизвикателство свързано с пристрастяване към алкохола, се получава следното обяснение за избора на подобен живот:

С: Това е сериозна опитност. Сила на духа.

П: Не много души си избират чак такива сериозни неща...

С:  (леко се подсмихва) А защо си мислите, че славянските души си избират точно това?! Защото няма по-силни от тях.

П: Значи тези уроци са си според тяхната сила?

С:  На никой не му се дава повече от това, което може да носи...

П: Да.

С: ... и от това, което може да научи.

П: Значи по тази логика, по тези земи – славянските, се раждат много силни души? Концентрирано... тука...

С: Ами трябва

П: Защо трябва? Има нужда?

С: Да, има нужда от сила на духа. Духовността има нужда от сила на духа.

П: Винаги ли е била такава ситуацията? Винаги ли е имало такава нужда или сега?

С: Не, сега. Негативната енергия е много концентрирана.

П: Значи такива души силни помагат, когато се прераждат...

С: Помагат за разчистването на карма... Негативната енергия се разрежда с изчистване на карма.

П: С разрешени (отработени) вече неща, отношения?

С: Да.

П: Това е прекрасно, хем личната карма се решава, хем дорпинасяме за общото благо... (разреждането на негативната енергия)

П: А има ли помощници тази душа, които да помагат това да се осъществи?

С: Трима.

П: Какви са те, някакви души?

С: Силни водачи.

П: Трима силни водачи...

С: Нужно е да имаш много голяма сила за да достигнеш съзнанието на тази душа... за да я водиш.

П: За да пробие всичко това отвън...

С: Да... И душата е достатъчно силна за да се справя сама.

П: Значи притесненията на семейството на М. и на роднините да помагат, всъщност не трябва да ги има? Душата знае в какво се е „забъркала” и има сили да го доведе до край...?

С: Не е важен крайния резултат, важна е целта на душата.

П: Да, какво е дошла да научи...

С: Да, и да изчисти...

 За ПРЕХОДА

П: А в тези времена, в които живеем, на преход, кое е най-важното за хората да помнят и да изпълняват? Защото много страх се насажда...? Какво трябва да помним?

С: Да не се натрупва карма... Емоциите натрупват карма. Страха натрупва карма. ОТКЪСНАТОСТ и ОСЪЗНАТОСТ

П: Откъснатост – може ли духовния водач да го обясни?

С: Откъснатост от емоциите.

П: Аха, от емоциите откъснатост и осъзнатост. И само това ще ни помогне с лекота да вървим напред, така ли?

С: ...да имаме по-малко „рани”... за да запазим цялостността. Да има по-малко негативни следи за чистене.

П: И това е най-важното в тия времена? Просто да изчистваме карма и да не трупаме нова в същото време.

С: Да. Не се доверявайте на емоциите. Емоциите са тялото, а не вие.

П: Значи сме нещо повече от тях?

С: Ние сме в едно с тях, в едно с тялото, но трябва да го опитомим, облагородим...

ЛЕЧЕНИЕ

П: Ако имаме силата да го опитомим, би трябвало да имаме силата и да се самолекуваме, така ли е?

С: Само ако го обичаме.

П: Значи любовта е първото нещо, което трябва да го има.

С: Любовта лекува всичко.

П: Значи няма нужда да страдат хората от заболявания, те могат и сами да си помагат... Но трябва и да се обичат достатъчно.

С: Заболяванията се появяват в ума. Ума проявява емоцията. Емоцията проявява заболяването.

П: Значи за всяко заболяване си има психическа причина?

С: Психическа или кармична.

П: Но и двете ли са подвластни на влияние, за лекуване и оздравяване?

С: Всичко е подвластно на емоцията на любовта и на желанието.

КАРМАТА

С: Любовта чисти и карма, но не може да ни помогне да избягаме от кармата. Просто може да промени проявяването.

П: Да го омекоти по някакъв начин, така ли?

С: Да.

П: Но ние пак ще трябва да се изправим срещу някои неща и да ги решим, нали?

С: Да.

П: И е по-добре да ги решаваме, вместо да ги отлагаме, нали?

С: Хм... Да, защото отново се завърта спиралата на животите... и ни отдалечава от цялостността.

П: За това ли казваш „Работа, работа работа”? Свършваме си работата и по-бързо се прибираме у Дома...?

ФОРМИТЕ

С: О, тука е много хубаво.

П: Къде е това?

С: Ами горе. Ами тъмно е защото нищо не искам.

П: Аха, но това е комфортна тъмнина, нали? Как се чувстваш?

С: Да... Ооо, всичко е пустота и ние създаваме формите. Формите винаги са нечий плод.. на нечие съзнание.

П: Тоест те не съществуват без нас, ако нас ни нямаше и тях нямаше да ги има, самите форми?

С: Ако няма мисъл... И ние сме съзнание.

П: А самата планета и тя ли се е появила така – като мисъл в нечие съзнание?

С: Всичко е произлязло от концентрираната мисъл... Всичко се учи.

П: Значи казваш, там е много приятно?

С: Приятно, леко...

 СТРАХА

П: А понякога в сънищата си М. усещала ли е това усещане? Да се е докосвала до подобно място преди?

С: Не. Имаше една разходка.. и някой май го беше страх... Посоката надолу не означава винаги негативно... просто е друга посока в пустотата.

П: А за нея това означава ли нещо, ще успее ли тя да разбере тези думи?

С: Зависи как ще се справи със страха.

П: Но нали всеки страх може да се елиминира, да се замени с любовта в сърцето? Възможно ли е?

С: ПРИЕМАНЕ и НЕОСЪЖДАНЕ

П: Приемане и неосъждане. Значи това което е, просто да го приемем и няма да има страх.

С: Да.

П: А дали това е една от причините ние да не виждаме голяма част от света, а съвсем малко?

С: Ааа... това са способностите на тялото.

П: А възможно ли е в това тяло и с нашето съзнание...

С: Всичко е възможно и всичко се учи, стига да има желание.

П: А дали би било в хармония с космическия ред, например да се научим да виждаме тези неща?

С: За това се грижат водачите... Ако душата не помни, водачите помнят... и знаят границите.

П: Значи има някакви правила, граници, някакъв ред има?

С: Разбира се, всяко нещо има своите определени закони.

Накрая на регресията  поискахме последен съвет от духовния водач, а той напомни, че най-важното за субекта е работата по прошката с близките, партньорите, с всички, с които се чувства обвързана.

П: Какво е необходимо за една истинска прошка, когато човек има истинско искрено желание да го направи? Достатъчно ли е, както си говорихме да си го визуализира, да си представи човека и да поговори с него, да го помоли с любов и да види в съзнанието си как си дават взаимно прошка?

С: Достатъчно е, ако идва от душата. Всеки начин е добър, стига да идва от дъното на душата. Ако е просто казване, което идва от ума, или е просто желание без вяра, или слово без сила...

П: А вярата ли е, което ни дава сила? Истинското желание и силната вяра?

С: Да, това е насочването.

В заключение мога само да изкажа благодарността си на духовните водачи, без чиято помощ никоя регресия нямаше да е възможна. 

Този материал е предназначен да даде още една гледна точка на въпроси, които мнозина са си задавали. 

Най-важният въпрос за мен е потвърждението за съществуването на душата и въобще невидимия/духовен свят като цяло.

А за страдащите от сънна парализа, ще споделя и опита на субекта от регресията, която е преживяла десетки и десетки случаи от детско-юношеските си години и до ден днешен, който напълно съвпада и с моите преживявания с този феномен - използвайте волята си да помръднете крайник, ако трябва вътрешно извикайте, заявете намерението си, избора си, предявете желанието си, тази енергия ще ви помогне да се отървете от неприятното усещане за присъствие и да овладеете тялото изцяло. И помнете, че това е само тренинг (подготовка да се справяте сами), никой и нищо не може да ви навреди, помнете кои сте и че имате свободен избор, използвайте го.