понеделник, 9 март 2015 г.

Частици живот

Дали ще е интересна тази история не мога да кажа. За мен събитията и преживяванията от последните два месеца оставиха както често се случва едно особено чувство, трудно за описване... Усещане за свързаност, подреденост на детайлите, спокойствие и радост, че мога да съм свидетел на всичко това.

Може би вече сте забелязали този сайт през последните няколко години се обособи за мен като архив за нещата, които са ме впечатлили, като изповедалня за лични преживявания, осмисляния и разсъждения.

Нещо много ценно е писането. Няма аналог по терапевтичните си свойства. Когато човек се концентрира да изложи чувствата и преживяванията си правдиво и точно, неусетно е започнал да анализира по-задълбочено собствения си процес и движение, успява да види ценното и полезното и от най-тежките ситуации. А по-добро за нас от лично достигнати изводи няма и никой психолог не може наготово да ни ги налее нещата. Само трябва да седнем и честно да си напишем всичко, без страх от чувствата и мислите, без страх какво ще осъзнаем в процеса.



Общото от няколкото истории, които ще разкажа тук е Провидението, Бог, който по своите неведоми за нас хората пътища, намираше начин да праща знаци, подкрепа, уроци, които да ме подготвят за следващото и следващото, което предстоеше в живота ми.

Ще стартирам историята си с един сън от края на Декември месец. Без до този момент да се бяха случвали каквито и да е вълнения по повод работата ми с регресия, сънят доста шокиращо се вряза в това спокойствие. Сънувах две непознати момичета, които последователно ме предупредиха за съществуването на жена и мъж, които искат да ми навредят, защото правя регресии. Когато първото момиче ми казваше това започнах да виждам като образите на онези, за които ми говореше. От жената идваше почти цялата негативна енергия. Сякаш те смятаха, че това което правя е лошо и на всяка цена трябва да ме спрат. Мога да сравня чувството по сила с фанатичната убеденост на някои религиозни хора. Когато обаче в съня дойде второ момиче и чувайки разговора ни потвърди че знае за това и такава жена съществува. Дори описа, че е видяла сайт на жената и мъжа в интернет. Отново визуално видях за какво говори, дори конкретен линк... Твърде конкретен ако питате мен, защото всички тези детайли усилиха сериозността на казаното от първото момиче. Жената и мъжа ги виждах като застанали на някакъв слънчев площад. Тя беше средна на ръст, а той по-висок, слаб, с черна коса и мустаци. Тя също беше слаба, с черна и някак си зализана назад черна коса, бяло лице и усетих числото 42 за нейна възраст.

В този момент разбрах, че заплахата е лично към мен и живота ми, на чисто физическо ниво ги усещах способно да опитат да ми навредят водени от фанатичните си убеждения. Накрая второто момиче ме посъветва да потърся полиция и сподели, че може би жената може да бъде открита, ако някой се престори, че търси недвижими имоти. Сякаш ми каза, че тя работи в тази сфера.

Дали всички тези детайли са истинни или са фон за да обърна внимание на друго, което е по-съществено, не мога да докажа аз, само времето. Но се събудих с ясен спомен от чувството, което усетих от онази жена. Много истинска злоба, която цели да наранява...

Целия ден след този сън бях леко напрегната. Никога не подценявам сънищата си, особено когато са толкова странни. Забравих да спомена, че същата нощ моя приятел, който по-рядко си помни сънищата, беше сънувал на няколко пъти, че някой се опитва да влезе в дома ни, а в последния сън дори бе видял двама мъже, който сякаш са се насочили към моя компютър. Странно "съвпадение". От всичко стигнах до извода, че има някакъв нездрав интерес от някого към мен и работата ми...

До този момент съм имала сънни преживявания, в които да усетя силна негативна енергия, но никога досега не съм виждала да идва от човек, по-скоро винаги са били нематериални същности, с които с Божията помощ се справях и забравях.

Денят след съня имах среща и регресия с едно доста опитно момиче в областта на remote-viewing или на български дистанционно виждане. Много добра работа се получи, мислех че съм забравила нощната случка, докато тя не ме попита имам ли личен въпрос към нейния водач. Преди да се замисля от устата ми се изплъзна - Коя е жената от съня ми?
Отговора не беше онова, което момичето очакваше, когато ми предложи да питаме. Онова което спонтанно се появи, което духовния й водач бе подал като информация - "Виждам смъртта" и ми описа някои атрибути, с които виждаше жената, загатващи за вуду магии.

По принцип съм силен човек и нищо с лекота не може да ме разстрои. Но докато вървях към къщи същата вечер мислех много за този човек, който явно изпитваше много силна омраза, че да го усетя дори в съня си така ярко, а едно непознато момиче да успее да улови естеството на тази енергия напълно в синхрон със съня. Докато си вървях и се питах защо сега се чувствах зле. Нали един ден ние всички умираме. Самата смърт ли беше или защото не бях срещала така директно омраза... Припомних си събитията от миналото лято, когато чух неприятните новини, че заедно с бременността си имам и едно състояние, което по всички признаци щеше да прекрати бременността. Тогава също новината дойде внезапно, но в същия момент си спомних присъствието на Бог до мен, макар и да не знаех какво предстои бях спокойна. Вървейки към дома осъзнах, че ситуацията не е много по-различна, защо тогава да се измъчвам и да страдам от това което се случва.

Страдаме, само когато забравим Кой е до нас и по Чия воля се случва всичко. Макар и да изглеждат внезапни и неочаквани всички събития си имат цел и причина. Дадох си кураж в упованието ми в Бог. И дори всичко, което бях чула и видяла в съня ми да се окажеше истина, припомних си, че съм с Бог и ще го посрещна, та дори да е смъртта, която ще посрещна.
Никой не може да е сигурен колко му е отредено да живее в един живот.

Когато се прибрах ме чакаше нещо специално... От няколко дена чаках имейл от мой познат бразилец / всъщност почти непознат/ с отговор на въпросите ми по превода на една книга. Човекът реално не ме познаваше. Веднъж преди година му бях писала да му благодаря за преводите, които той пускаше от португалски на английски език ( част от които вие вече сте гледали на български). Тогава още той беше споменал, че е медиум и нещо, което аз разбира се отхвърлих, защото още не го познавах доколко е искрен - беше ми казал още зимата на 2013г., че Добрите Духове са му казали, че жена ще разпространи Спиритизма в България и вярваше, че това съм аз. Честно тогава просто го игнорирах, макар че същата година Декември месец пуснах филма Наш Дом с превод, а след това и авто-биографичния филм за бразилския медиум Шико Шавиер, както и доста на брой кратки видео интервюта с други медиуми по различни теми. и статии извадени от някои техни книги. Сама бях взела това решение. Когато нещо е ценно и виждаш истината в него, самото то те подтиква да пожелаеш да го споделяш с други хора.

Но да се върнем, края на 2014 г. е, получения имейл от моя познат бразилеца съдържаше в самия край две изречения, който бяха точен коментар на съня и преживяванията ми от последните часове. Няма как аз да съм му го споделила като писмото ми към него датира от седмица по-рано, когато още нищо от това не се бе случило. Беше написал: Игнорирай фанатичните хора и помни, че Добрите Духове са с теб! 

О да, тези думи бяха като ангелска прегръдка, окуражаване Отгоре, но предадено във физическия план чрез човек. Очевидно съм имала нужда, такова облекчение почувствах.

Тази история може би донякъде се разплете. Оказа се, че една жена, с която бяхме разменили по едно съобщение, която привидно търсеше регресия, използва случая да излее злоба и агресия каквато досега не бях виждала от абсолютно непознат човек. Всъщност възможно е и да страда от психично заболяване съдейки по напълно неадекватните неща, които ми пишеше.

Дали тя е образа на фанатичната омраза от съня ми не зная. Но със сигурност знам и бих искала и на другите хора да им стане ясно, че всички ние сме много близко свързани и нищо което се случва, не остава за дълго скрито. Информацията тече във всички посоки и тайните не са за дълго тайни. Както се убедих нееднократно, че мога да сънувам актуални събития във важни моменти за клиенти, които едва познавам, така и сънищата са първата система известяваща за недоброжелатели, както и за всичко онова, което се случва на енергийно ниво. 

Защо се случи всичко това - на първо място подготовка, темата за смъртта щеше да се появи и Февруари месец за мен, а по-лекото ми приемане на нещата определено бе резултат от това първо изпитание в края на 2014 г.
И втората полза - осъзнах, че моя бразилски познат всъщност ми е казал истината още в началото на нашето познанство, но аз не бях готова да го приема на сериозно. Колкото повече мислех и се опитвах да си спомня събитията от 2013 г., толкова повече се убеждавах в предопределеността на някои неща. Сетих се за съня си от есента на 2013, когато видях духовния си водач. Нещо, което до тогава в сън не ми се беше случвало. Един мургав висок мъж, на възраст около 50 г., с доста високо и някак лъскаво чело, а чертите на лицето сбити, като цяло несъразмерно на фона на голямото чело. Това беше конкретен образ, за който не можех да кажа, че е красив или ангело-подобен, както вероятно хората си представят духовните си водачи. В съня, който съм разказала в друга статия, той ми даде пет дискети и разбрах че това са моите пет мисии, без повече разяснения.

В резултат от думите на бразилеца, който сега пак ми напомни какво ми бе казал в началото, у мен се зароди подозрение. В крайна сметка аз действително правех точно каквото той ми предрече - факт са материалите, които превеждах и разпространявах.

Отворих да потърся снимки на медиума Шико Шавиер, търсех когато е бил около 50 годишен да видя как е изглеждал. И намерих - човек с тъмна кожа и високо чело, твърде високо поради оплешивяване точно отгоре, (във филма дори има сцена, в която Емануел коментира перуката на Шико), черти на лицето сбити и събрани, както на духовния водач от съня ми. Дали наистина бях видяла него в роля на мой духовен водач, а в съня това се подразбираше, ясно ми беше кой е пред мен... Но това предположение не смеех да изрека и споделя, само с най-близкия си човек. Странното е, че всичко това го сънувах още есента на 2013g., когато не бях започнала да превеждам материали на Спиритизма.

В цялата тази поредица от преплетени събития сякаш е невъзможно да се отдели едно от друго, като че ли всичко беше много по богато на съдържание и смисъл от привидното.

Същата вечер тези дълбоки вътрешни въпроси за съня с духовния водач и Шико провокираха най-силния сън, който съм имала досега с участието на духа на баща ми. Само по себе си това го приемам за утвърдителен знак по въпроса действително ли съм видяла Шико като мой водач, месеци преди да прочета за него в материалите по филма. Забелязала съм, че само истинните въпроси зададени от дълбините на сърцата ни провокират Големите сънища-срещи. 

Защо смятам този сън за голям - беше ми показано нагледно по символичен начин за какво е живял баща ми, четири неща. За трите той сам разказа какво са били, а когато стигна до четвъртото ми го показа като лист хартийка разграфена на 4 квадрата, последния долу в ляво беше четвъртото нещо, което бе почивката и заминаването, откъсна го и разбрах, че това е и смъртта му, едно от нещата, за които бе дошъл е самата му смърт и начина, по който си тръгна. Не знам дали някой друг е изпитвал такова силно щастие насън, разбирах всичко което ми казва и доверява, усещах стойността на цялото това, щастието че ми се дава, а в следващия момент се събудих с хлипове и сподавен плач от огромната липса и тъгата, която чувствах от смъртта му. 

В един миг да чувстваш богатството от присъствието на някой специален дух до теб, а после да осъзнаеш колко ти липсва. Ето това е Голям сън за мен, за дете което не е гледано никога от баща си всички тези силни чувства на радост и тъга са необясними, освен от гледна точка на вечния живот и връзките между душите в духовния свят, които изличават всички житейски сценарии, на които може да сме били зрители тук на Земята.

Втората история е справянето ми с един здравословен проблем, който се появи миналото лято. От всички проучвания, които направих нещата сочеха към отворен тип коремна операция. Още от есента на 2014г. търсех знаци, които да ме напътстват кой е пътя за решаването на този въпрос. И знаци имаше... Сега от гледна точка на времето виждам как естествено всичко беше отложено, макар още тогава да бях срещнала лекаря, който в последствие ме оперира (д-р Даниел Георгиев от болница Надежда). Но за онзи период, есенните месеци, странно нещо се случваше, като че ли никой от специалистите не се отличаваше с нищо лошо или добро. Ту решавах, че вече съм избрала и следващата среща се оказваше пак добра и ме разколебаваше... И така до края на Октомври, когато една лекарка ми каза каквото искам да чуя - да си изкарам спокойно празниците и от Януари ще видим какво да правим. Сякаш вътрешно това бях чакала, успокоих се и продължих с работата и живота си. Сега си давам сметка, че това е бил знак и добре че съм го последвала, иначе нямаше да срещна всички онези интересни хора от регресиите Ноември и Декември месец. Възстановяването щеше да ми попречи да работя.

Дойде Януари и аз пак тръгнах да търся и уточнявам кой и какво може да стори по моя въпрос. Усещах, че не бива вече да отлагам, а знаците още не бяха откроили категорично кой да е моя доктор. Нали толкова силно вече исках насока от духовния свят... Получих я, но понеже не си бях отворила всички сетива за да разпозная и приема безрезервно първия знак, продължих в грешна посока и провокирах още знаци, за които буквално си платих. Това да не притеснява онези, които са в подобно положение. По-добре е човек да загуби някаква сума, отколкото да е неуверен за такова важно решение кой и къде да го оперира.

Тръгвайки за същата онази лекарка, която ме успокои есента, аз "обърках" маршрутката и се усетих чак когато видях другата болница /в която работеше лекаря, който впоследствие ме оперира и който също познавах с добри впечатления от есента/. Мина ми през ума, че явно тук трябва да дойда, а не там за където съм тръгнала, но после логиката ме разколеба и отдадох объркването на стреса и емоциите ми. Слязох и чаках, транспорт не идваше... Знаците си бяха там, но само да имаше кой да види и приеме... Накрая си взех такси.

 Следващите събития развенчаха лекарката, към която бях тръгнала. Видях че и тя и хирурга с който работи се интересуват само от финансовата част и не са искрени пред мен. До края на деня от двете срещи и срещу сумата от 150 лв. си бях получила знаците къде и с кого не трябва да работя. Видях колко ни принизяват понякога лекарите, смятайки че ние не усещаме кога ни лъжат и казват онова, което ще ни се хареса, макар да не отговаря на състоянието и проблема ни, само за да ни манипулират да изберем техните услуги.

Благодаря се, че в онзи момент си спомних думите на моя доктор, който макар и малко да говореше на първата среща, ми бе казал най-същественото защо отворената операция е най добра за моята миома от 5 см вместо лапароскопията. Тази информация се потвърждаваше и от интернет проучването за подобни случаи. 

И така в края на онзи януарски ден бях щастлива след всички силни емоции и с малко пари назад, но поне си бях дала сметка колко ценен е доктор Даниел Георгиев от болница Надежда, който ми беше обяснил кое е най-доброто за моето състояние без да ме заблуждава или да ми дава фалшиви надежди за неподходящи за случая процедури. Тъй като планирах да напиша отзив за него, за това и давам конкретна информация. Надявам се ако тази статия попадне по ключови думи на момичета, които също търсят, както аз търсих да се ориентирам какво ми предстои и на кого да се доверя, дано им послужи за ориентир. 

Спомняйки си, че под стрес и силни емоции възприятията и ума ни не са съвсем ясни, както личния ми опит доказа, този път преди срещата с потенциалния мой избор за хирург се помолих. Помолих се Бог да ми даде яснота да виждам знаците, да забележа и най малкото нещо ако има такова и то би било насока как да действам. Силно разчитах това да е моя доктор но трябваше да проверя... Потвърди се, срещата мина много добре и знаци пак имаше, в положителна посока. Определихме дата.

Някои от вас може би се питат не е ли могло с алтернативни методи да се премахне тази миома. От момента, в който узнах за нея до скоро, това са доста месеци, често медитирах, визуализирах, а най-често под формата на молитва се обръщах към Бог за насоки и изчистване. И смея да твърдя, че всичко беше ползотворно. Получих много отговори, осъзнаване на причини, уроци, чрез които ми се показа коя част от миналото още не бях изчистила и простила. Нещо обаче ми подсказваше, че аз просто трябва да го мина този път, точно чрез операция... Интуицията ми се потвърди и винаги, когато например си теглех ангелски карти ( "Ангелската терапия" на Дорийн Върчу) все ми се падаха едни и същи - винаги излизаше, че трябва да изчистя страха от себе си. Давам си сметка защо трябваше да мина именно по този път. Учителя Дънов сочи страданието като основно средство за пречистване на душата. Нещо, което всъщност ни помага да изчистим натрупаните негативи и ни дава шанс за развитие. Всичко си пасна добре и с личното ми усещане. Не възприемах болестта като нещо лошо, а като нещо дошло да ми покаже моя проблем. Приех случващото се като изпитание, което си е част от моя път. Всъщност когато си дадох сметка за това доста се успокоих, разбрах, че молитвите ми се чуват, но в случая "най-доброто" за душата ми беше по различно от това, което човек мисли.

:) сещам се, че преди 2 години си пожелах от Бог интересен живот, който да ми дава материал за размисъл, от който да научавам разни неща, които да мога да споделям и с другите. Мисля, че желанието ми се изпълнява още от момента, когато го поисках от сърце.

Още едно нещо има своя принос за моя процес на лечение.
От няколко месеца вечер преди заспиване чета една специална книга. Казва се "The Gospel according to Spiritism" / Евангелие според Спиритизма, на Алан Кардек, и разглежда различни положения от Христовото учение като тълкуванието дадено е доста дълбоко, формирано от учението на духовете получено като откровение от цял свят. Благодарение на този ритуал, защото не може да се нарече обикновено четене, много неща бяха разровени в душата ми и извадени на светло.

 Научих какво е гнева, обидата, но също и смирението и милосърдието и ги видях в себе си, в живота си. Дадох си сметка как даваме прошка с ума си, но не и в сърцето. Осъзнах че обидата, чувството за несправедливост и фото най-малкия бунт в душата срещу най-малката частица преживяване от миналото, всъщност е признак, че не сме простили. Най-много ме заболя и засегна, когато прочетох, че и най-големия дар за Бог не е нищо, ако ние не сме простили на "брата си". Заболя защото осъзнах, че съм се заблуждавала относно себе си и за Бог е по-важно, когато аз изчистя всяка обида и простя, този дар е първият, който трябва да сторя... Мислим си, че правим добро, някакви неща, които ние така преценяваме, а бягаме ли бягаме от онова, което всъщност на първо място трябва да сторим.



Колко силни думи - ако искаме Бог да ни прости на нас, то ние първо трябва да простим на враговете си. И когато казваме врагове, не са ли това понякога близки нам хора, членове на семейството, колеги, деца, партньори, който някога са ни обидили или наранили. Дадох си сметка, че нещата, за които аз бих искала Бог да ми прости, гневните думи, моментите на слабост и ситуациите, в който не съм съумяла да постъпя по най-добрия начин - съставляват един доста по-дълъг списък, от онова, което на мен ми се беше случило като обида и нараняване. Осъзнах колко по-важно е за мен да се изчистя, да се покая, това е правилната дума... Защото егото ни продължава да се опитва да ни мами по стария начин на мислене, да обвинява и осъжда, и да пуска отровата си дълбоко в душата. Колко е глупаво да се вкопчваме в прегрешенията на другите, което само слага пръти в собствената ни кола.

Разказвам това, защото смятам, че има своята роля в "предоперативното лечение". Защото не правим ли нищо за душата си и не работим ли по истинските причини за състоянието си, никой не гарантира, че в тялото ни няма да се появи нова аномалия, по скоро обратното е доста вероятно.

Когато се засегна темата за прошката разбрах най-дълбокото значение на думи като милосърдие и благотворителност. Има едно най-голямото благо, което можем да дадем, то е милост, мило-сърдие и опрощение към друга душа, която ни е нанесла обида. 
Досега не си давах сметка, както може би и повечето хора, какво е в същността си милосърдието. Какво означава да смилиш сърцето си към онзи, който те е наранил и да дадеш на душата му това благо... Прошката. Това е истинското милосърдие, дълбоката благотворителност, единствения път към Бог, който не е ограничен в нито една религия, не е приоритет само на някои духовни секти и учения, а може да се срещне и у най-големия на пръв поглед атеист. Защото вярваш е не онзи, който се нарича такъв, а онзи, който живее по законите на Бога.

Поредицата от чудни събития и знаци за мен продължи и в седмицата преди операцията. Внезапно имах повече заявки за регресии. Както обикновено Бог праща онова, от което имаме нужда. И в този случай се оказа, че е много повече от материална помощ. Тук ще разкажа за две много мили момичета - майка и дъщеря, които биха път отдалеч за да направим регресия. Както никога се съгласих и двете да ги вместя в един ден, толкова голямо желание имаше у дъщерята. И това в деня преди да вляза в болница за операцията.

Времето беше лошо, очаквах че ще се откажат да пътуват. Почти бях убедена, че това ще се случи. Второто ми съмнение бе ще се получи ли регресията на майката, с която нямах възможност да говоря. Но денят ме изуми. И двете регресии се получиха повече от добре. Но онова, което се случи ми доказа, че неслучайно тези момичета бяха дошли именно преди приема ми в болница. Когато дойде ред на майката преди да започнем ме попита имам ли проблем с десния яйчник. Както чакала в колата тази информация просто й се появила. При мен точно отдясно в матката беше разположена 5см топче миомен възел. Тя беше усетила това по някакъв начин. 

Регресията на майката се оказа доста нетипична и интересна. Срещнахме се с няколко духа, сред които починалия съпруг, духа на едно момиченце, нейна дъщеря от минал живот, която сега често навестяваше родената й дъщеря, и един дух на младеж прикован от обида изживяна в минал живот с нея като негова сестра, когото освободихме успешно към Светлината. Но първата среща - появи се образа на Св. Иван Рилски. Вече беше идвал при жената в един сън, но не очаквахме, че викайки духовния й водач ще дойде именно той. Още когато я чух да казва кой идва при нас в съзнанието ми се появи аларма - "Лечител! Или идва и трябва да го помолиш за помощ или ще каже, че майката има лечебни способности." С тази мисъл в ума си, аз се придържах към предварителните въпроси и отлагах за накрая своите предположения. 

Но от самото начало в продължение на няколко минути образа на светеца описан от майката все едно работеше с някаква енергия под формата на кълбо в ръцете си, което се увеличаваше и увеличаваше докато говорим. Накрая не издържах и попитах - Това, което ни показва сега има ли връзка с някакви потенциални лечителски дарби у жената? Отговорът беше утвърдителен за нейна собствена изненада, не и за моя. Тогава си позволих да кажа шеговито, макар че го мислех сериозно, ако тя пожелае аз мога да съм първия й обект, върху който да си упражни енергията си след регресията. Просто усещах, че това трябва да стане и образа на светеца не случайно е дошъл в деня преди да ме приемат за такава сериозна операция. Сякаш той само това чакаше, да разберем посланието му за нейните дарби и си тръгна веднага. 

Продължихме нататък с въпросите и другите срещи. Но докато говорехме усетих нещо ниско в корема и в дясно, усещане подобно на тънка игличка, която бавно минава през нещо и се изтегля. Почти бях сигурна че мястото е точно на миомата и нещо се случва именно с нея, но тъй като лечителя вече си беше тръгнал и вървяхме по процедурата не казах нищо до края на регресията. Когато след края споделих на жената какво съм усетила, тя се усмихна и каза, че е решила за да не забрави да ми направи лечебния сеанс още докато е в регресия, което аз нямаше как да предположа, защото тя си даваше отговори, когато питах и по нищо не личеше, че се занимава с още една дейност. 

Чувствах се в много приповдигнато настроение. Знаех, че се беше случило нещо хубаво. Самия факт, че тези жени дойдоха и се видяхме, а чрез майката се бе появил и най-известния български лечител и светец, подейства ми много силно. Усетих го като благословия за това, през което ми предстоеше да премина. Аз знаех че пътя ми включва това изпитание, достатъчно знаци имах да се убедя, за това не очаквах чудодейно изцеление. Но все пак тази помощ не беше случайна. Вярвам че това подготви почвата за операцията след два дена, за да мине тя леко и безпроблемно, без никакви опасности за мен или органа, от който зависеше един ден да родя дете.

Края на историята, за малцината търпеливи успели да прочетат до тук - д-р Даниел Георгиев наистина свърши божествена работа. Миомата бе излязла с лекота от стената без да се нарани вътрешната тъкан на матката, за което вярвам допринесе много и този лечебен сеанс преди операцията. Отново Бог намери начините да ми прати своята помощ и благословение.
Вярвам, че не беше случайно да срещна и моя доктор, много скромен и тих човек, от който светлината и добротата си личат без думи, а грижата е полагана с истинска любов към човека. 
Казват, че подобното привлича подобно. Благодарна съм, че намерих точно този човек.
Вярвам, че Бог винаги ще е с него, в сърцето и ума му и ще му помага да сее добро там, където сме най-уязвими - в страданието и болестите. Като за мен няма съмнение, че при такова посвещение лекаря не лекува само тялото, а енергията му стига и до душата.

Събудих се от упойка с образа на двайсетина годишно /или по-малко/ момче пред мен което стоеше неподвижно и ме гледаше от края на леглото, и сякаш се открояваше от суетящите се сестри в интензивно. Всъщност бях развълнувана, че помня нещо  и с огромни усилия тръгнах да звъня по телефона да дам знак, че съм жива :) първите ми думи - сънувах, сънувах... Дали пък не е било видение... Сега като си помисля едва ли това бих предположила, че ще е толкова важно да кажа първо. Но в онова състояние, в което още се чудех кога почна, че вече свърши операцията, всичко ме впечатляваше. Кое беше това момче може би ще узная някои ден, дали ангел пазител, или някой мои близък от духовния свят, който още не беше роден. Времето ще покаже.

А първата нощ извън интензивно пак сънувах - този път имах посещение, видях моя прадядо, когото много обичам и е починал от около 15 години. От доста години спрях да го сънувам. Този път само се появи и разбрах, че е дошъл да ме посети, прегърнах го, нямаше нужда от думи.

Накрая искам да споделя с вас две молитви от книгата "Евангелие според Спиритизма". И двете са подходящи при здравословни проблеми:

"Господи, ти си самата справедливост. 
Болестта, която намери за уместна да ми изпратиш, 
трябва да е заслужена, защото Ти никога не налагаш 
страдание без справедлива кауза.
За това аз доверявам моето изцеление на 
Твоето безкрайно милосърдие. 
Ако Ти е угодно да възстановиш здравето ми, 
нека Името Ти е благословено. 
Ако обратното, за мен е необходимо да страдам още, 
нека бъдеш благословен по същия начин. 
Приемам без оплакване твоята мъдра воля, 
защото каквото Ти правиш може да бъде 
единствено за доброто на твоите създания.

Мили Боже, нека тази телесна слабост 
бъде навременно предупреждение към мен, 
което да ме подтикне да размишлявам/медитирам/ над себе си. 
Приемам го като едно изкупление на миналото ми, 
изпитание на вярата ми и смиряване пред святата Ти воля."

********************************************************************************


"Господи излекувай ме, но направи така,
Че болната ми душа се излекува,
Преди да изцелиш тялото ми; 
Нека плътта ми бъде наказана, ако е необходимо,
За да се издигне душата ми в прегръдката Ти
Със същата белота, която притежаваше, 
Когато Ти я създаде."

******************************************************************************* 



Няма коментари:

Публикуване на коментар