вторник, 30 октомври 2018 г.

Още малко време

Какво ли може да се промени, ако човек знае нещо от своето минало? Какво ли може да се промени, ако човек знае повече за онези изпитателни отношения, в които ту потъва, ту изплува, ту е решил, че вече е на здрава основа и се успокоява, само за да падне обратно във водата само секунда по-късно?
Тогава започва голямото търсене на обяснения... Нумерологията, астрология, и още други и различни методи за поглед към отношенията, тръгва нашия герой да търси с надежда... Ако има щастието да попадне на задълбочена информация и да я разбере, то Еврика, започва проясняването в тая гъста мъгла. Някои неща си пасват перфектно, започваме да разбираме проявите на другия по нов начин, много точно са описани и нашите чувства, но от специалист, който дава без да се церемони конкретни названия на нещата...

Сигурна съм, че повечето хора, които са прибягвали до регресии дори да е имало и друг важен въпрос, то по-често мотивът са сложни отношения в семейството. Спомням си прекрасни хора дошли за малко подкрепа, за онези отговори, които да внесат малко яснота, че да имат сили да продължат. Такива отговори се получават често. Разбираме някои минали казуси, някои стари сценарии и чувства незатихнали, които сега сме дошли да изработим по нов начин. Но какво се случва после... Дали когато се приберат у дома героите търсещи отговори, съпругите и съпрузите, дъщерите, синовете, приятелките, дали успяват да издържат още 50 години на потъване и изплуване... А дали точно това се очаква от тях? Това ли казват нашите духовни водачи, завоалирайки посланията си в описаните животи...

Преди години имах един казус на регресия - съпруга пред развод, която след регресията обаче не се разведе. Остана и даде шанс, миналото беше компенсирано, баланса възстановен... И какво мислите после... Не нямаше "живели мирно и щастливо до големи старини". Нещата приключиха след няколко години.

 И действително е така, идваме и се събираме по работа, работа, работа. Дали ще е да си дадем подкрепа, обич, от която сме лишили евентуално някой друг в минал живот, помощ, която сега трябва ние на свой ред да получим от ближния, а той да се научи да дава... Но това е все работа, уроци, планирани учебни часове, които прекарани заедно и в работа целят да постигнат определени цели за двете души.

След като това се осъществи, то всичко приключва наистина, пътищата се разделят. И сега няма драма, защото драма е, ако по-рано преди да се свърши работата някой реши да си тръгва. Но сякаш и двамата усещат кога е този момент.

Разбрах за себе си какво може да се промени, ако човек знае, независимо чрез кой метод е достигнал някои отговори. Когато знаеш просто печелиш още малко време, но достатъчно. Достатъчно за да не си тръгнеш по-рано от правилното време. Защото за всяко нещо си има точното време.

Като си дадеш сметка колко пъти двама сте се опитвали отново и отново безуспешно да се сработите, да създадете нещо хармонично, и всеки път е завършвало недобре... Това може би донякъде ти дава сили да останеш още, да бъдеш толерантен още, да си минимално тук, да си повече Горе, че да не забелязваш драскотините, следите от зъби, опърпаното ти кожухче, и накрая точно с издръжливостта на бездомното куче през зимата да притвориш очи на слънцето сякаш всичко ти е наред и си най-обичаното и закриляни същество на света.

В такива периоди няма как да издържим, ако не се сещаме за обичните ни същества на Небето. Като няма обич тук, то Там я има, и тя ни е достъпна. В Духовния свят не са само нашите починали близки, но и съществата, които са ни подкрепяли и обичали в различни други прераждания и които и сега изпитват отношения на дълбока привързаност и обич. Копнежите на сърцето ни, носталгията по хубавите щастливи дни от детството, самотата, чувството на неразбиране и жаждата да срещнеш разбиране, всичко това вика тях - духовете на нашите близки от този живот, които ни обичат, духовете на нашите любими от минали животи, които се вълнуват за нас. За това понякога имаме някой от онези сънища дарове, в които ни дават точно от каквото имаме нужда... - независимо дали става дума за пари, любов, решение на казус, енергията на нужното ни идва през съня и ни храни душата, дава ни онзи заряд, който ни е нужен за да издържим тук в настоящия живот.

Отново печелим време за да удържим в изпитанието, което понякога продължава и продължава с години.
Но печелим и друго - разбирането, че не сме сами и че нашите приятели и близки роднини от Отвъдното са много близо до нас.
Временно сме в това тяло и имаме такъв живот, но нормалното ни състояние е в дух и в други измерения. Колкото повече успяваме да си го напомняме, но и да не забравяме важните причини, поради които сме тук, толкова повече шанс си даваме да издържим и да не побегнем от поредния урок... Само търпение и работа върху това, за което сме дошли... и никога да не забравяме любовта на нашите близки Горе, които не са никак далеч. Може на пръв поглед на някой да му се струва че е сам, но нека не забравя прекрасни антураж който го следва, любими баби и дядовци, родители, приятели, любими партньори от други животи, неродени деца, които ни чакат търпеливо да се върнем при тях... Ние имаме огромно семейство обичащи ни души. Каквото и изпитание да преживявате сега, колкото и самотно да се чувствате, а доста често самотни вътре в съществуващи отношения, то спомнете си този прекрасен антураж и им поговорете, разкажете им как сте, спомнете си заедно веселите детски спомени, поискайте им да ви дадат зареждащ сън с ваши общи преживявания.

Това също ще ви зареди и ще ви даде още време, за да извършите това, което е нужно, за да бъде душата ви щастлива, а тя е удовлетворена само когато наистина си изпълнява задачите, уроците, работата, поради която е избрала даден живот - дори това да означава балансиране на стари трудни отношения, изкупление на грешки, изграждане на нови качества и устояване на стари слабости.

Благодаря на моите роднини и приятели на Небето, които не чакат и миг да ми пратят кураж веднага щом усетят нуждата в мен. Наистина ги преоткрих и ги чувствам по нов начин след смъртта им, много много по-близки, много закрилящи и помагащи ми, моето второ семейство.

Не забравяйте че и всеки от вас си има такова семейство, което го разбира, обича и подкрепя безрезервно винаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар