Споделено

Павлина Николова

За да живее пълноценно и щастливо всеки човек се нуждае от някаква концепция, философия на живота, от вяра в нещо. За някои от нас тази концепция обхваща именно въпроси като
"Кои сме и от къде сме дошли?"
"Има ли прераждане?",
 Безсмъртна ли е душата?",
 "Кой и защо ни е създал?",
 "Има ли живот на други планети?",
"Къде е истинското ми място?" и т.н.

Тези вечни въпроси занимават човечеството от древни времена до днес, макар че някои хора ги търсят смело и открито, докато други не признават, но подсъзнателно също търсят отговори.

Отговори могат да се намерят по много начини - чрез изследване на феномени като преживявания на прага на смъртта, осъзнати сънища, прозрения по време на медитация, регресивна хипноза, изследване на вярванията и легендите на т.нар. Indigenous people  (народи като Догоните от Мали, като американските индианци, като наследниците на древните цивилизации в Латинска Америка, Нова Зеландия, Африка, списъка е дълъг) - древни народи запазили културата си непроменена и до днес, творби на редица автори, които в моменти на прозрение са се свързвали именно с общото Поле на Съзнание и са описвали неща доказвани от науката едва в следващите години.

Приканвам всеки сам да търси своите отговори и да използва интуицията и вътрешното си усещане за да отсява истината от дезинформацията.

Животът е нещо много повече от това което виждаме, което можем да пипнем или изследваме в лаборатория. 

Както казва един високо уважаван от мен изследовател и гений - Хосе Силва -  "Планетата е като едно летище - на всяка минута хиляди души кацат на Земята, докато хиляди други си тръгват."


Престоят ни на Земята за тези приблизително 100 години не е просто нещо случайно, всеки един от нас идва с определено предназначение, цел и мисия, която сам си е поставил за изпълнение.

Съществуват доказателства на различни изследователи в тази сфера - Д-р Майкъл Нютън (изследване на живота между преражданията), Робърт Шварц ("Храбри Души" - изследване на планирането и договореностите между душите преди раждане), Долорес Кенън (практикува хипнотична регресия и издава над 15 книги с изводи и прозрения достигнати по време на транс).

Душата, която е безсмъртна, знае какво е това предназначение и тази мисия, знае задачите, които сме си поставили и целите, които искаме да осъществим.

За целите на усвояването на тези уроци, когато душата се всели във физическото тяло на ембриона, спомените от съществуването й на безсмъртна душа в духовния свят и спомените й от предишни въплъщения, биват заличавани, получава се ефекта на амнезията.

Но дори с такава амнезия и във физическо тяло много от нас дълбоко в себе си усещат кои са и от къде идват, спомените са в нас и ние можем да го достигнем. Сънищата са едно от най-честите средства за припомняне на определени преживявания и подготвителни уроци в духовния свят, подготовка нужна за развитието ни и изпълнение на призванието и целите ни в настоящия ни живот. Понякога се получава дежа-ву - отново душата ни си спомня вече разиграна ситуация или среща, защото до голяма степен ние се подготвяме за всичко в настоящия си живот. Или пък срещате напълно непознат човек, който ви дава дълго търсен отговор без да сте го питали и без да сте споделяли своите мисли.

Всички тези неща, всички тези докосвания са планирани за отключването на определени спомени на душата, които са ви нужни на дадения етап от развитие и изпълнение на мисията.

Често в моя живот това беше определена книга, която променя из основи възприятието ми за света и околните. След което започнах да срещам онези специални хора, които ми даваха поредния ключов елемент и така допринасяха да вървя напред и да ставам по-уверена, да намирам пътя на моята мисия.

Моментите, когато тези знаци се появяват са много добре подбрани - най-често още от дете, през ранния пубертет и вече когато човек започне зрелия си съзнателен живот.

На всички млади хора, които тепърва преминават през този процес на намиране на себе си и разбиране на себе си и начина, по който се чувстват, бих казала - вслушайте се и чуйте онова, което вътрешния глас ви казва, обърнете внимание на интересите си, не подценявайте нищо, всяко от тези неща може да ви изведе към вашата мисия и призвание, изследвайте всичко, което ви докосва и вълнува сърцето ви. Това е начина да намерите така желаните отговори. Не гледайте какво казва обществото, съучениците, състудентите ви. И да търсите одобрението на околните знайте, че това  е обречена кауза, в повечето случаи те живеят в друг свят, техния собствен и никога не биха ви разбрали напълно.

Но знайте, че съществуват и други млади хора като вас, които преживяват и усещат живота по различен начин. Имам щастието да срещна неколкократно такива хора в своя живот и точно в най-подходящия момент, когато аз самата съм имала нужда да си припомня тази връзка.  Всеки може да бъде учител на другия.

Всяко следващо поколение деца се ражда по-интуитивно от предходното и информации някога достъпни само на ниво душа (и постижими в случаи при регресии) сега стават по-лесно достъпни в сънищата ни, дори по време на медитация или напълно будно състояние на съзнанието.

Не се подвеждайте под думата деца - визирам именно вас - някои от вас са около 40 годишни, други около 30, а все по често се срещат интуитивни и осъзнати младежи на по 20тина години. Именно вас, които понякога сте се чувствали отритнати, неразбрани, странни и не на място дори в собственото си семейство. Вас, които ви вълнуват много повече въпроси за това кои сте и защо сте на тази земя, от къде сте дошли...

Не е случаен интереса към духовното, древните цивилизации, живота извън Земята. Всеки от нас идва със спомените си от преди и с всеки изминал ден воала закриващ тези спомени изтънява.

В процеса на търсене на вашите лични отговори проверявайте всяка информация, кара ли ви наученото да полетите и да се чувствате свободни, изпълнени с енергия и мечти, с увереност в себе си и потенциала си, или напротив ви подтиска, обезсърчава и отнема от енергията ви.

Запомнете златното правило - Всеки сам създава собствената си реалност!
Вярата ви в едно нещо го прави реално.

Не забравяйте, че притежавате най-голямата сила - да творите, вие сте създатели и всеки, който се опитва да ви убеди, че от вас нищо не зависи греши или ви манипулира.

Ето това е концепцията за живот, която действа в моя живот и която ми дава криле.

За да изградя успешно тази концепция не малка роля изигра и опита и преживяванията ми свързани с практиката на Силва метод, изследванията ми по теми като осъзнати сънища, свещена геометрия, древни цивилизации и истинския произход на човека, съществуването на живот на други планети, връзката с духовния свят и знаците в живота ни, езика, на който Вселената ни говори и напътства.

Един съвсем нов поглед и дълбочина ми даде хипнотичната регресия, която по "случайни" неведоми пътища ме намери. Не може да се каже, че аз съм търсила точно това. Търсех нещо  което ще ми помага да помагам на другите.  В онзи момент знаех само за Силва метод и много исках да го изуча в дълбочина. Бях си пожелала и бях молила за помощ да намеря пътя към духовното заради другите и заради себе си, да намеря начин да съм полезна. (Вижте книгата на Мариана Илиева "Тунел, светлина и още нещо..." - за начина  на написване на такава молба до вашите духовни водачи)

Синхроничностите ме отведоха на правилното място, синхронизираха така обстоятелствата, че да попадна на правилната информация и да мога да си позволя да последвам тези знаци.

Много е важно да се научи човек да разчита знаците по пътя си, да разбира посланията от Духовния свят, които така или иначе се получават, но дали ние сме с отворени сърца да ги усетим е друг въпрос. (Силва УлтраМайнд ЕСП Систем - обучение създадено от Хосе Силва през 1997г. което покрива именно връзката ни с духовния свят, как да се научим да следваме посланията на Висшия Разум и да използваме интуицията си.)

Регресивната хипноза е един от начините човек да се вслуша в спомените на душата си, да види общата картина като едно безсмъртно същество... и да разбере смисъла на всичко.

Но за да достигнем до онази по-мъдра част от нашето същество е нужно  да се отнесем към процеса сериозно и с нужното уважение и разбиране. Авторитети като Долорес Кенън и д-р Майкъл Нютън не случайно обясняват, че една хипнотична регресия на човек трябва да трае над 3 часа без прекъсване.


От личния си опит се убедих, че колкото по-дълго трае една регресия, толкова по-дълбоко можем да достигнем в спомените на подсъзнанието (там където се съхранява информацията за минали прераждания) и Свръх-съзнането или Висшия Аз (спомените на душата от Духовния свят и живота между преражданията).

Съществуват доста неверни твърдения за хипнотичната регресия.

Най-важното, което човек трябва да знае е:

- Колкото по-дълго продължи регресията, толкова по-задълбочено ниво се достига и има по-голям шанс да се свържете със Свръх-съзнанието, с истинските спомени на душата.

- Няма никаква опастност за човека в регресия.

- По време на хипнотична регресия човек е в променено състояние на съзнанието, което може да се уподоби на дълбока медитация.

- През цялото време осъзнавате какво се случва и имате пълен контрол над ситуацията.

- В една регресия може да се разгледа повече от един минал живот и това е нещото, което спомага задълбочаването на нивото на съзнание на човека под хипноза.

- Задължително е преди всяка хипнотична регресия да има предварителен разговор, в който терапевт и клиент да се усетят и опознаят взаимно. Доверието и степента на отпускане, която се постига още в разговора са определящи за успеха на регресията. Времето, което отделям за предварителен разговор непосредствено преди самата регресия и от мой опит съм установила, че е достатъчно за настройване на енергиите и подготовка, е около 2 часа и половина. Разбира се това варира и понякога самия човек има нужда от по-дълго събеседване. Най-важната част от работата на регресиониста се извършва именно в този предварителен разговор. Голяма част от самото лечение на болезнени моменти от живота на клиента започва още тогава.

- Успеха на регресията зависи и от желанието и готовността на клиента да се отвори и да допусне терапевта до своята лична история. Всякакви задръжки и бариери трябва да отпаднат.

- Хипнотичната регресия се извършва от двама - и регресионист и клиент имат равно участие и трябва да си партнират за постигане на общата цел. Без сътрудничество от страна на клиента е невъзможно да се постигнат каквито и да било резултати.

-  Информацията, която постъпва е винаги премерена и точно толкова колкото трябва към точно този момент от нашия живот. Ако ни вълнуват едни въпроси, а получим отговори на други, значи те са по-важни от гледна точка на нашата душа и на тях трябва да обърнем внимание в настоящия си живот.

Дълбоко в себе си ние знаем всички отговори, но често не допускаме това знание да изплува и да стигне до съзнателния ум. Когато обаче това се случи казваме, че сме получили прозрение - че разбираме смисъла на това или онова изпитание. Разбирайки и осъзнавайки истинските причини за всяко нещо в живота ни помага да преминем напред и да живеем без негативни чувства, без съжаление, тъга, упрекване, обида, с едно по-дълбоко разбиране на себе си и участниците в нашия живот, с чувство на състрадание и съпричастност към всички души дошли на земята да се учат също като нас.

Същност на хипнотичната регресия (моят начин на работа)

ТУК И СЕГА


Време е вече всеки от нас да поеме своята отговорност и смело да заяви мнението си, да защити търсенията и копнежите си. Независимо от думите на "авторитетите" помнете, че вие имате силата във вас и сте способни да градите светове.

Не се страхувайте, че сте различни.

Не сте сами и никога не сте били сами.

Време е...

Аз поставих началото за себе си

Посрещачите в отвъдното, смяната на класната стая и защо има живот след смъртта

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични.  

Посрещачите в отвъдното

След преминаването отвъд изглежда съществува период на объркване за някои от духовете. Не всички преминават през това. В голяма степен има значение начинът на смъртта, дали е била естествена или внезапна и неочаквана. Главното, което открих е уверението, че ние никога не сме сами след като преминем през смъртта.

Понякога има период, в който не си съвсем сигурен къде си, дали си във физическото или в духовното измерение, защото някои от усещанията са подобни и все пак различни. Опитваш да разбереш какво се случва и къде се намираш. Има период на ориентиране и преориентиране, което за някои може да е объркващо, докато открият къде трябва да отидат от тук. Но те не трябва да се безпокоят, защото помощта бива изпращана незабавно. Обикновено идват достатъчно на брой души, с които сте имали близки кармични отношения в предишни животи. Винаги има един или двама или дори повече под ръка като самите те се намират в период между две инкарнации. Те ще бъдат там да ви приветстват. А човек ги разпознава вследствие на връзката му с тях в предишния минал живот. 

 Друго нещо, което причинява объркване, когато пресечете отвъд към духовните нива - паметта ви започва да се отваря за миналите инкарнации и за вашата цялостна кармична картина. Така че вие ще разпознаете тези души. Първо в началото чрез взаимоотношенията, които сте имали от живота, който току що сте напуснали. После ще започнете да си спомняте други отношения, в които сте ги познавали. Това е част от процеса на припомняне на цялата ви карма, докато сте  на това ниво на съществуване, така че да разберете какво сте свършили току що и какво още ви е нужно да отработите, когато се върнете на Земята отново.

Д: Тогава истина ли е, че винаги идва някой, когато човек почине?

С: Да. Ако е възможно, то това обикновено е някой специален за тях човек от живота им, ако не се е преродил все още. Някой, с когото могат да се идентифицират, и силата на привличането е също там за да им помогне в този период на преход/преминаване.

Д: Но често пъти хората умират насилствено или внезапно. Ако те не знаят, че са мъртви, те по-податливи ли са към объркване?

С: Да, това е така. И помощника, който е там трябва да им обясни какво се случва и да им помогне да преминат през него.

Д: Когато духът е посрещнат от други души след като човек е починал, къде обикновено отива след това?

С: Отива на нивото, на което се учи. Няма определено място за това. Това е просто състояние на съществуване. И обикновено духът взаимодейства с много други души докато прави това. След като научи каквото му е необходимо за следващия си живот, той се съветва с духовните учители, за да види какъв тип ситуация ще е най-подходяща за духа, в която да се завърне. Също така се съветва за най-подходящите души, с които да взаимодейства като това да е от полза за всички участващи.

Д: Някога чувал ли си за мястото за почивка?

С: Да, ако имаш предвид това, което аз виждам, това е едно специално място за наранени души, където да се оттеглят за почивка и възстановяване преди да навлязат в компанията на други души или да влязат в следващата инкарнация.

Д: Някои хора вярват, че образа на духа на Исус ще се свърже с тях за да ги направлява в момента, когато духът им напуска тялото...

С: Това е напълно възможно; но не е задължително и не във всички случаи. Това се прави понякога, ако индивида, който преминава отвъд моли или желае да види тази Христова енергия, и така това в действителност е Христовата енергия, която се проявява. Защото Той е заявил това - Неговата помощ да бъде част от този процес, и тя е там за всички, които биха избрали това, да отворят себе си за тази енергия, независимо дали ще се инкарнират или не. Това е истина също и за хората с други вярвания и от други религии. Ако те имат една дълбока трайна вяра в някоя отделна същност, тази духовна енергия ще бъде там за тях за да им помогне и улесни преминаването, ако това е, което те желаят.

Д: Има също едно друго вярване, че съществува място в духовния свят, където духовете спят, защото умират с мисълта, че трябва да почиват до Второто Пришествие на Христос, когато ще бъдат възкресени.

С: Това, което очакваш да намериш или тази реалност, която създадеш, ти  наистина намираш. Дали очакват да се събудят може би в един карнавал, тогава това ще е нещото, което ще намерят. Всичко е възможно, ако те вярват в него. Има толкова много различни неща, които могат да се случат след смъртта на това, което наричате „физическо тяло”. Ако тялото умира - то душата никога. 

Ако смъртта е била лека тогава има усещане за облекчение, изумление и възхита, свобода. По-голямата част от това, което човека очаква да бъде там – е там. Ако те очакват да срещнат духовни водачи или приятели да им помогнат в процеса на преминаване към светлината, това е, което ще видят. 

Ако са били пропити от вярата си за вечни мъки и адски огън и ако те вярват, че заслужават това, това е, което те ще възприемат и видят. 

Повечето от това се основава на подготовката, която има индивидуалната душа преди смъртта. Но обикновено имат хора, които са им били близки преди да са преминали в това ниво на съществуване. Често пъти друга душа идва да ги насочи към място на лечение, където те да разсеят объркването си и да разберат какво се е случило. Може би духът  е объркан, защото е минало доста време от както е бил от тази стрaна. Посрещачите ще му помогнат да разсее объркването си и да намери мястото, където иска да отиде и има нужда да отиде. По този начин, ако е някой, който те познават – тогава те няма да изпитват страх, защото страха е причината хората да изпадат в шок.

 Някои хора, ако смъртта е била травмираща, се оттеглят за период на дълбока почивка до момента, в който могат да се справят с информацията, че тялото им е престанало да съществува. И пробуждането ще бъде много бавно. Нямаме нужда от хора, които се разхождат наоколо зашеметени, защото могат да наранят себе си или други.

Д: Това случва ли се понякога?

С: Не е непознато, да. Те не знаят къде са. В своята паника те могат да се самонаранят чувствайки се: „Аз трябва да се върна, трябва да се върна”. И те се връзват към мястото, където са починали от чувството, че „това не  може да се случва, не може да е истина.”

Д: По-добре ли е те да отидат да си почиват?

С: Да, защото тогава те могат да бъдат пробудени бавно, знаейки че това, което се е случило е добро, и е правилно и естествено. Тогава изчезват шокът и травмата.

Д: Любимите им хора също ли идват, когато има травматична смърт?

С: Да, понякога те просто ги отвеждат на място, където могат да почиват. Но нещо, което вие можете да помислите за травматична смърт, не винаги е считано за травматично от тази страна, на това ниво на съществуване. Може би бихте счели, че много войници са загинали травматично. И въпреки това понякога те са най-разбиращите и приемащите на това, което се е случило, много повече от някой, който е починал например при раждане.

Д: Предполагам, че това просто зависи от обстоятелствата и индивидуалната душа?

С: Да, до голяма степен.

Смяната на класната стая 

Изглежда съществува установен цикъл на постоянно завръщане отново на Земята след пребиваването им от другата страна. На мен ми се струваше, че ако някой е в място, където не може да умре, то те съвсем естествено биха поискали да останат на това място завинаги. Спомних си за хората на Земята, които винаги са търсили и търсят безсмъртието.

С: Не, би ви доскучало твърде бързо. Ако урокът ви от трети клас е приключил, защо бихте искали да оставате в трети клас до края на живота си? Може и да ви е удобно, но няма да има никакво учене.

Д: Няма да има никакви предизвикателства.

С: Това е истината. Смъртта е нужна за да можем да се движим напред и да се развиваме. Ако не съществуваше смъртта като средство да се предвижи един индивид към духовната страна това би означавало инертност и бездействие. Това е постоянен процес, който е най-подходящ за възприемането и научаването на огромна информация. За това в този смисъл всичко е както трябва да бъде. Ако уроците, които учехте бяха завършени, тогава би имало отпадане на роли за тези преживявания, които са обучение за тези уроци, и поемане към други преживявания за научаването на по-сложни уроци. Това е просто като изкачване по стълби, ако щете, където всяко ниво на опитност е с нарастващо съзнание от това преди него. За това обстоятелствата около вас, които ще бъдат катализатора за тези опитности, ще бъдат променени, защото са нужни нови преживявания. Бихте ли искали да си останете в класната стая за трети клас и да изучавате уроци за четвърти или шести клас? Или би било по-добре да бъдете в нова среда и да започнете с ново настроение? Ако бяхте оставени в същата класна стая вие бихте продължили да мислите по стария начин. Начина на мислене е също много важен.

Д: Мисля, че това е истина за много хора на Земята. Понякога, когато те остават в една и съща среда те не се развиват. Това ли имаш предвид?

С: Това е напълно точно.

Д: Те се нуждаят от предизвикателството на нещо ново, едно ново място, една нова среда.

С: Новата заобикаляща среда е много важна за прогреса. Нещата напомнящи миналото възпрепятстват погледа към бъдещето.

Защо има живот след смъртта?

С: Някои хора мислят, че няма живот след смъртта. (Тя се засмя кратко.) Но след като веднъж едно нещо съществува, енергията която е тази същност не може да бъде разрушена. Защо е толкова трудно да повярвате, че има съществуване след смъртта на физическото тяло?

 Вие не можете да унищожите нещо като електричеството, защото енергията си е винаги там, макар че е в различна форма. Защо си мислят, че един човешки дух или душа може да бъде унищожен, когато енергията не може? Това е човешкия дух – нищо по-малко от енергия. Защото душата не е просто нещо, което пребивава във физическото тяло. Тя е енергия. 

И като енергия може да се разпространява така, както е обичайно за всички енергии. Правилното възприятие на вашата индивидуалност би било да я приемете като енергия, защото това е същността на истината за Сътворението – че всичко е енергия. 

Някои форми са на по-ниски нива като физическия свят около вас; но те са енергия и могат да демонстрират своята същност чрез прости процеси на преобразуване като например чрез огън. Цялата материя в действителност е енергия. Тя е просто проявена в по-нисша, по-основна форма. И така вие можете да виждате себе си като същества изградени изцяло от енергия, нищо повече и нищо по-малко. Няма такова нещо като материя. Това е просто название, което е дадено да опише това, което е видимо във „физическия” свят.

С: Смъртта държи много страхове. Но смъртта е и голямото отричане, голямата лъжа. Това е нещото, за което най-малко се говори, но за което най-много се мисли. Няма никаква нужда да се страхуваме от смъртта, защото освен избавлението и освобождението с нея идва отново живот, който далеч надхвърля живота, който е тук на тази планета. Но за тези, които ще отрекат този живот ние ще ги предупредим, че за неподходящо употреба, т.е. чрез самоубийство или друго подобно нещо, индивида генерира такава енергия, която го следва отвъд до другата страна. И тогава е необходимо да се справя с нея на това ниво. Не е и никога няма да бъде уместно да изхвърлите едно живо тяло преди да му е дошло времето. Това е загуба, която не се толерира.

Д: Аз се опитвам да изясня всички тези неща, така че хората да не се страхуват толкова много от тях.

С: Да. Главният проблем, който ще имаш по пътя не е страха, а философската догма.

Д: Имаш предвид по пътя на обясняването им!

С: Философската догма е начина, който хората използват да затворят умовете си за това което е. Например хора, които следват различни убеждения и вероизповедания ще намерят за трудно да разберат някои от нещата, които обясних.

Д: Имаш предвид тези, които са отгледани с вярата в неща като Рая и Ада ли?

С: Това е пример, да. И онези, които са отгледани с вярването, че всяка душа има само една инкарнация. Това е глупаво, но е нещо, в което те вярват.

Д: Да, те вярват, че животът се случва само веднъж и това е. Има и такива, които не могат да приемат идеята, че са живели повече от веднъж.

С: По-лесно ли е да повярваш, че може да си роден един единствен път в тяло, отколкото да повярваш, че може да се родиш два или три пъти?

Д: Някои хора имат проблем с тази концепция.

С: Само тези, които са от твоята страна. Това е една от причините защо толкова много от тези хора имат проблеми с депресията и други подобни. Защото те усещат, че провалят единствения си шанс. Ако осъзнаеха, че имат множество шансове, те биха могли да дават най-доброто от себе си всеки път и да не се чувстват зле за грешките, които са допуснали. Могат да ги отработят следващия път.

Д: Те просто трябва да се стремят да се справят по най-добрия начин, който могат този път в този живот. Има смисъл според мен, но има много хора, които не го разбират.

С: Има много, които просто не желаят. Много се страхуват да мислят за друго съществуване след това, което изживяват в момента, може би защото това, което живеят сега е толкова болезнено, че си мислят, че това би било едно продължително мъчение да живееш живот след живот. Много от църквите не желаят хората да вярват в предхождащо или последващо съществуване, заради факта, че това отслабва хватката им на страх и те повече не могат да държат контрола. Лидерите на всички велики учения знаеха за предхождащите и последващи съществувания, но това е било ограничено и скрито от общественото познание заради контрола. Дори Хинду учението използва този контрол по различни начини – те казват: „Този мъж е направил нещо в предишния си живот, което го кара да страда сега. Тогава защо аз трябва да му помагам? Той е направил нещо за да заслужи това.” По този начин те използват същата тактика, както Християнството или която и да е друга религия. Трябва да запомниш, че не всички от онези, които твърдят, че са на страната на религията – наистина са. Възможно е да са обхванати от тъмната страна на нещата без самите те да го знаят. Хората са премахнали много неща от Библията и са добавили такива каквито са искали. 

Д: Изглежда хората имат страх, когато се заговори за нещо подобно. Когато се опиташ да им кажеш, че Библията е била променяна много пъти през историята. 

С: Тези неща ги карат да мислят, а много хора се страхуват от свободното мислене. Когато отнемеш онова, в което хората са вярвали през целия им живот и кажеш, че нещата са различни, или онова, което може би родителите без да знаят са ги излъгали, ти отнемаш основите на това, в което вярват. А човекът не може да оцелее без нещо, в което да вярва, дори това да е вярата, че няма нищо. Той трябва да вярва в нещо.

Д: С други думи те се страхуват от различните учения...

С: Хората говорели същите неща на Исус, когато Той казал, че е дошъл да изпълни пророчествата. Те твърдели, че Той греши, че Той е луд, че Той не знае за какво говори. Всеки път, когато някой се появи с нещо, което е малко по-различно или малко по-необичайно, това ще подплашва хората и те ще казват лоши неща за него. 

Това знание е нещо, което трябва да бъде преподавано, разпространявано, защото човекът трябва да се научи да живее без страх с цел да бъде това, което може да бъде. Има хора, които имат нужда да знаят тези неща. И това ще запали искрата в тях и те ще го разпознаят като истина. 

Възможно е и това да им помогне да намерят своя път и да станат това, което желаят и което им е нужно да станат. Те са тези, които са важни, защото в крайна сметка те ще привлекат достатъчно хора на тяхна страна.

 Спомнете си, че хората, които са вярвали в посланието на Исус са били съвсем малко. А сега вижте света. По-голяма част от света изповядва, поне привидно, Християнството. Истината е била подтискана от много векове и е време тя да излезе наяве.

Преодоляване на Страха, болката и преминаването отвъд, осъзнати сънища уроци

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Друг случай засяга едно малко момиченце, което е починало на 9 годишна възраст. Когато започнах да говоря с нея в началото, тя сподели, че пътува с една каруца към училищен пикник към края на 1800 година. Имаше една рекичка близо до мястото, където щеше да се състои пикника и другите щяха да плуват. Момичето не можеше да плува много добре и се страхуваше от водата, но не искаше другите деца да узнаят, страхуваше се, че ще й се подиграват. След като някои от другите имали рибарски прътове, тя решила да се преструва, че и тя също лови риба и така никой нямало да разбере, че не умее да плува.

Преодоляване на страха

Малкото момиченце се притесняваше истински за това и въобще не се наслаждаваше на пътуването с каруцата. Казах й да се придвижи напред до важен ден в живота й, когато е по-възрастна. След като довърших с броенето тя съобщи весело „ Аз вече не съм там. Аз съм в светлината.” Това беше изненадващо за мен, запитах я какво се е случило.

С (Субект): (Тъжно) Не можех да плувам. Тъмнината просто се затвори над мен. Усетих гръдния ми кош да гори. И после просто излязох в светлината и повече нямаше значение.

Д (Долорес): Мислиш ли, че рекичката е била по-дълбока от колкото очакваше!

С: Не мисля, че беше толкова дълбоко. Аз много се уплаших. Мисля, че колената ми просто се прегънаха и не можах да се изправя. Просто бях изплашена.

Д: Знаеш ли къде си сега!

С: (Гласът й звучеше малко детски) Аз съм във вечността.

Д: Има ли някой с теб!

С: Те работят. Те всички са заети... планирайки това, което трябва да направят. А аз се опитвам да схвана смисъла на всичко.

Д: Мислиш ли, че някога преди си била на това място?

С: Да, това е много спокойно място. Но аз ще се върна. Аз трябва да преодолея страха. Страха е нещо, което ти си причиняваш и то те парализира. Не смятам, че  наистина водата е била дълбока. Мисля, че краката ми се подкосиха от собствения ми страх. Най-лошото нещо, което може да се случи, обикновено не е и наполовина толкова лошо, колкото това, от което се страхуваме. (Гласът сега звучеше доста по-зрял.) Страха е едно чудовище в човешкия интелект. Страха засяга само тези, които са на земята. Това е в интелекта на плътта. Духа остава непокътнат.

Д: Мислиш ли, че когато хората се страхуват от разни неща, така те ги привличат към себе си?

С: О, да! Ти привличаш тези неща върху себе си. Мисълта е енергия; тя е съзидателна и кара нещата да се случват. Лесно е да видиш, кога страховете на някой друг човек са глупави и незначителни и да си помислиш „Защо им е да се страхуват от това?” И все пак, когато това  е твоят страх, това е толкова дълбоко, толкова лично и покъртително, че просто те поглъща целия. За това, ако аз успея да погледна към страховете на други хора и се опитам да им помогна да разберат техните страхове, някъде в този процес това ще помогне и на мен да разбера страховете, които аз имах.

Д: Това има смисъл наистина. Ти знаеш, че един от най-големите страхове, който имат хората е, че се страхуват толкова много от смъртта. 

С: Това не е толкова лошо. Това е най-лесното нещо, което някога ще правя. Това е като край на цялото объркване, докато не започнеш всичко отначало, а след това идва още смут и хаос. 

Д: Тогава защо хората продължават да се връщат?!

С: Ти трябва да завършиш цикъла. Ти трябва да научиш всичко и да преодолееш всичките неща на света, за да можеш да постигнеш завършеност и вечен живот.

Д: Това е голямо начинание все пак, да се опиташ да научиш всичко.

С: Да. Понякога е доста уморително.

Д: Изглежда това ще отнеме доста време?

С: Ами, от тук, където съм сега, всичко изглежда толкова просто. Аз имам контрол. Например, аз мога да разбера страха и начина, по който се чувствам сега. Чувствам се сякаш той не може да ме докосне. И все пак има нещо в личността на човека. Когато си там страха те поглъща. Имам предвид – става част от теб, въздейства ти, и не е толкова лесно да се разграничиш и да бъдеш обективен.

Д: Не, защото ти си емоционално замесен. Винаги е по-лесно някой друг да погледне в тази ситуация и да каже „Колко е просто.”

С: Това е все едно да гледаш на чужди страхове. Аз трябва да се науча да понасям твърдо, да се задържам  в живота, да не го напускам преди да съм взела всичко, на което съм способна от този живот. Мисля, че ако аз имах живот, в който да мога да остана и да премина през много опитности, би ми било много по-лесно от това да преминавам през толкова много кратки животи. Аз губя много време. За това внимателно ще избера един живот, където да мога да преживея много неща и така да огранича връщанията ми обратно. Мисля, че ще бъде по-трудно. Има известни неща, които трябва да отработиш между хората, когато имаш някакви взаимоотношения. Каквото правиш това ти се връща.

Болката и преминаването отвъд 

При друг случай разговарях с един мъж, който току що беше загинал от лавина. Запитах го какво представлява смъртта.

С: Някога гмуркала ли си се в дълбок басейн... до момента, където вече става мрачно на дъното? Когато се върнеш отново нагоре към повърхността на водата става все по-светло и по-светло. Тогава, когато пробиеш нагоре през повърхността на водата има слънчева светлина навсякъде около теб. Такава беше смъртта.

Д: Смяташ ли, че смъртта ти е била такава, заради начина, по който си загинал, със скалите падащи върху теб?

С: Не, беше така, защото преминавах от физическото ниво на духовното ниво. Когато оставих тялото си това приличаше на изплуване нагоре в басейн. После, когато достигнах духовния свят това напомняше на пробиване повърхността на водата и излизане навън на слънчева светлина. Ако загинеш в някакъв инцидент физически е болезнено само преди да загубиш съзнание от физическото ниво, защото тялото ти е било наранено. Но след като загубиш съзнание става много лесно и естествено. Толкова е естествено, колкото и всяко друго нещо в живота: като правенето на любов, ходенето, тичането, плуването. Това е просто още една част от живота. Не съществува такова нещо като „умиране.” Ти просто продължаваш в друг етап на своя живот. Смъртта е приятна. Ако хората се тревожат за това, кажи им да отидат в някое място в реката, където има дълбок вир. Кажи им да се гмурнат до дъното на вира. И тогава от дъното да се изтласкат с крака силно нагоре и да се хвърлят рязко към повърхността. Кажи им, че е така.

Д: Аз мисля, че доста хора се тревожат и смятат, че смъртта ще е болезнена.

С: Смъртта не е болезнена, освен ако ти нямаш нужда от болката. В повечето случаи няма никаква болка, освен ако не е пожелана. Възможно е да бъде наистина болезнено, ако така пожелаеш или ако чувстваш, че имаш нужда от това с цел да научиш определен урок. Но ти можеш да се отделиш от болката по всяко време. И това е възможно независимо колко си свързан с това, което се случва. Това е достъпно за всеки – разделянето на душата и тялото във време на болка.

Д: Но самата смърт, напускането на тялото, това болезнено ли е?

С: Не. Прехода се осъществява с лекота, без никаква принуда или натиск. Болката идва от тялото. Духът не изпитва никаква болка с изключение на разкаянието и угризенията (на съвестта). Това е наистина единствената болка, която духът може да усети. Чувството, че са могли да направят нещо... повече. Това е болезнено. Но физическата болка вече няма значение, защото тя остава с тялото.

Д: Възможно ли е да напуснеш тялото преди фактически смъртта да е настъпила и да оставиш тялото да изстрада болката?

С: Да. Човекът има този избор, независимо дали ще поиска да остане там и да премине през това или ще пожелае да напусне и просто да наблюдава отстрани. Това е опция, която е отворена за всички.

Д: Моето лично мнение е, че така би било по-лесно, особено, ако е травматичен инцидент.

С: Това изцяло зависи от личността. 

Д: Мисля, че ще е голямо успокоение и утеха за хората, които са загубили своите любими същества по насилствен, ужасен начин, да знаят, че най-вероятно те дори не са изпитали най-травматичната част от смъртта. Разбираемо е, че духът не би желал да остане в тялото и да изпита всичката тази болка. По тази причина духът се отделя от тялото, а самото тяло просто продължава инстинктивно да реагира. По същия начин, както ние реагираме, когато се порежем или се ударим случайно. Ние надаваме вик и инстинктивно си дръпваме ръката. Това не е съзнателна реакция, а рефлекс, машинално действие. Така по време на някакъв инцидент тялото просто реагира докато истинската личност вече го е освободила и наблюдава като зрител.

Преди 6 месеца имах интересен „сън.”  

Споделям го тук, защото потвърждава доста от казаното по-горе. Сънувах, че шофирам червена малка кола през някакъв черен път, наоколо зелени поляни. Липсваше някакъв важен лост на колата и скоростта се увеличаваше без аз да мога да я контролирам. Гледам наблизо отбивка и надясно град. Зарадвах се - казах си тук ще завия, ще се спася. 

Но за мое изумление, макар че въртях волана, колата тръгна точно в противоположна посока, по някакъв тесен асфалтов път между борове. Разминах се на няколко пъти като на магия с големи тирове и камиони. Накрая на един завой го видях – просто един камион, с който знаех, че няма да се размина ей така. Когато осъзнах, че с камиона ще се сблъскаме не изпитах страх, нито ужас, а изненада и някакво любопитство – да видим сега какво ще стане... Странно чувство.   

Следващото, което усетих е, че с колата се понесохме, полетяхме някак си нагоре във въздуха и на дясно излизайки извън пътя на поляната. Още си спомням чувството – олекнах, все едно нямаше гравитация вече. Физически усетих сякаш съм в някаква кутийка, която се смалява. Усетих леко притискане от ляво. Но не неприятно, просто сякаш го отчитах, констатирах безчувствено, без емоции. Ако беше се случила катастрофа, то аз минах през нея много леко, без никакви емоции освен любопитството. 

Следващия образ – видях се как стоя на пътя, други коли бяха спрели наблизо, моята не я виждах, и някакви мъже, които са се събрали около нещо и си говореха. 

Както си стоях на пътя гледайки сцената след малко се видях в някакъв влак, а навън беше нощ. Влакът сякаш пътуваше наобратно към живота, който явно бях напуснала. 

До мен седеше мой близък човек, а отвън през прозореца виждах двама мъже. Казаха, че правят това всеки ден (да съпровождат влака сякаш им беше задължение, но отвън?)Не знам как пътуваха отвън (дали не летяха), но бях сигурна, че са там заради мен, чувствах ги като моите духовни водачи. 

Единият мъж (който видях като духовен водач) го познавам бегло и в настоящия си живот. Мъжът, който седеше до мен във влака го познавам много добре. 

Не знам кое предизвика този невероятен сън, но определено затвърдих усещането си за смъртта и нещата, които преживява човек в такъв момент.

 Дали това наистина е бил момент от мой минал живот не зная и не е толкова важно – важно за мен е  преживяването и усещане за преминаване през смъртта, което потвърждават и разказите на хората в хипнотичните регресии.

"Между Смъртта и Живота" - най-честото описание на Смъртта и урока на Болката

Ако това е първата ви среща с Долорес Кенън препоръчвам интервюто на Лилу Мейс и Долорес, в което тя разказва за себе си и същността на своята работа.

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични. 

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a Spirit: Between Death and Life by Dolores Cannon)

Когато дойде смъртта идва и мъдростта. Когато човек се оттърси от физическото си тяло се случва нещо, което отваря едно цяло ново измерение на познание. Изглежда човешкия индивид е ограничен и обременен докато е във физическото. Личността или духа, който продължава отвъд не е възпрепятстван в своя път и е в състояние да възприема много повече отколкото можем да си представим. И за  това, когато говорех с тези хора след „смъртта” им, бях в състояние да получа отговорите на много интересни и сложни въпроси – въпроси, които преследват човечеството от началото на времето. Това, което духът съобщаваше зависеше от неговото лично духовно израстване. Някои имаха повече познание от други и бяха в състояние да се изразяват по-ясно и в термини, които ние смъртните да схванем по-лесно. Вместо аз да описвам ще оставя те сами да разкажат какво са преживели. Тази книга е сборник и олицетворява свидетелствата на много хора.

Долорес Кенън

Най-честите описания, които съм получавала за момента, когато настъпва смъртта, е внезапно чувство на студенина, след което изведнъж духът се озовава отстрани до леглото (колата, улицата... в зависимост къде се е случила смъртта)  гледайки към тялото си. Те обикновено не могат да разберат защо другите хора в стаята са толкова разстроени, а те самите се чувства толкова прекрасно.

Цялостното усещане може да се опише по-скоро като като весело оживление и бодрост, отколкото на ужас. 

Следният случай е описание на момента на освобождение от физическото тяло на една жена около 80 годишна, която умира от естествена смърт. Това е типичен пример, който много често се среща при хипнотичните регресии...

Д: (Долорес) Поживяла си дълго време, така ли е?

С: (Субект) Хм, да. Аз се движа бавно, отнема ми толкова много време. (стенание) Вече няма много радост за мен. Толкова съм уморена.

След като очевидно жената преживяваше дискомфорт я преместих напред във времето до когато смъртта вече беше факт. Докато отброявах цялото тяло на жената за миг потръпна на леглото и тя изведнъж се усмихна. Гласът й този път бе изпълнен с живот, нищо което да наподобява тоновете на изтощение от преди малко.

С: Аз се чувствам свободна! Аз съм лека! (звучеше сякаш й е много приятно)

Д: Можеш ли да видиш тялото!

С: (отвратена) Оо! Това старо нещо? Там е, долу. Ооо! Нямах представа, че съм изглеждала толкова зле! Бях толкова сбръчкана и съсухрена. Чувствам се твърде добре за да бъда толкова сбръчкана. То беше цялото износено. (Тя издаваше звуци на удоволствие) Ох! Ох! Токова съм щастлива, че съм тук!

(изражението на лицето и тона на гласа й беше в такъв контраст от преди)

Д: Нищо чудно, че е било сбръчкано, това тяло е преживяло много години. Може би това е причината за смъртта. Ти каза, че си „тук”, къде си?

С:  Аз съм в светлината и... ооо, чувствам се много добре! Чувствам се знаеща... Чувствам мир... Чувствам се спокойна. Не се нуждая от нищо.

Д: Какво ще правиш сега?

С: Те ми казват, че трябва да вървя да почивам. О, мразя да почивам, когато имам да правя толкова неща.

Д: Трябва ли да почиваш дори ако не искаш!

С: Не, но не мисля, че искам отново да се върна към ограниченията. Искам да израстна и да се уча.

След това не успях да получа повече отговори от нея освен, че се носи свободно. Съдейки по изражението и дишането й, че тя вече беше попаднала в мястото за почивка. Когато субект отиде там това може да се оприличи на дълбок сън, в който не желаят да бъдат притеснявани. Безполезно е да се опитвам да им задавам въпроси, защото отговорите им ще са несвързани. Това специално място ще бъде обяснено в детайли по-нататък в книгата.

Какво е болката и защо ни се случва?  

В друг случай на регресия в минал живот жена преживяваше отново раждането на детето си в собствения си дом. Дишането и движенията на тялото й наподобяваха физическите симптоми на раждане. Това често се случва, когато тялото си спомня толкова добре, колкото и ума. За да избегна дискомфорт за субекта аз я преместих напред във времето, когато раждането трябваше да е приключило.

Д: Роди ли се бебето?

С: Не. Преживях много тежки моменти. То просто не излизаше. Бях напълно изтощена, за това просто напуснах тялото си.

Д: Знаеш ли какво беше бебето?

С: Не, това няма никакво значение.

Д: Можеш ли да видиш своето тяло?

С: Да. Всички са разстроени.

Д: Какво ще правиш сега?

С: Мисля, че ще си почивам. Ще трябва да се върна рано или късно, но ще си остана тук за малко. Аз съм в светлината. Тук е много спокойно.

Д: Можеш ли да ми кажеш къде е тази светлина?

С: Там, където цялото знание и всичко е известно. Всичко е чисто и просто. Има повече чиста истина тук. Тук ги няма нещата от света да те объркват. Вие имате истината на Земята, но просто не я виждате.

Д: Но ти каза, че ще трябва да се върнеш обратно по някое време, как знаеш това?

С: Аз бях слаба. Трябваше да мога да толерирам болката. Трябва да се науча да я понасям по-добре. Можех да остана, ако не бях толкова слаба. Радвам се, че не си спомням болката. Знам, че ми е нужно да се върна, аз трябва да стана завършена, цяла. Болката е едно нещо, което трябва да победя. Трябва да превъзмогна всичката болка на света.

Д: Но да изпитваш болка е човешко преживяване и това винаги е трудно, когато си в тяло. От страната, на която си сега, е по-лесно да гледаш на това по различен начин. Мислиш ли, че това е урок, който желаеш да научиш?

С: Да ще го науча. Понякога ми отнема известно време, но мога да направя всичко. Мисля, че трябваше да бъда по-силна. Трябваше да се справя по-добре, но мисля, че в мен имаше доста страх от болестта, която имах като дете. Страхувах се, че това ще бъде също толкова ужасно. И...се отказах. Болка... когато работиш с висшето съзнателно ниво на своя ум и се преместиш в посока чистата светлина и чистото намерение, болката спира да съществува. Болката е само урок. Когато научим за болката на човешко ниво ние се ужасяваме и показваме външно безпокойството си само за момент. Като се отделим, като се концентрираме и се опитаме да достигнем надълбоко, като проявим търпение, ние можем да се издигнем над нея.

Д: Болката има ли цел?

С: Болката е средство за обучение. Понякога се използва за да направи определени хора по-смирени. Понякога един горделив дух може да бъде смъкнат обратно и научен да бъде по-благ и милостив чрез страдание. Чрез болката се обучава, като в крайна сметка ще трябва да се научат да се издигат над болката и тогава ще могат да я победят. Понякога простото разбиране на болката и защо я имаме намалява нейната сила.

Д: Но както ти каза, хората обезумяват и си мислят, че не могат да се справят с нея.

С: Те стават твърде центрирани в себе си. Те трябва да се издигнат над техните собствени интереси, от това, което чувстват в момента, до едно по-духовно ниво и тогава ще могат да се справят с болката. Сега, някой хора привличат болката, защото тя е убежище за тях. Тя може да е извинение за тях или да е „изход” и това е предназначението. Това варира според различните личности. Какво е болката? Тя не може да ви докосне, ако не й позволите това. Ако признаете, че ще ви боли, вие давате сила на болката. Не й давайте сила. Не е необходимо да я чувствате. Всичко това е свързано с човека.  Насочете се към своя дух, своя висш интелект, и тя няма никаква власт над вас.

Д: Хората могат ли да отделят себе си от болката?

С: Разбира се, ако искат. Но те не винаги желаят. Те искат симпатиите и само-наказването и един куп други неща. Хората са странни. Всеки знае как да прави тези неща, ако само отдели времето за това. Те трябва да намерят начина сами, защото няма да ви повярват, ако им кажете, че има и по-лесен начин. Трябва сами да достигнат до това.

Това е част от уроците, които те довеждат до там.

Д: Хората се страхуват толкова много от смъртта. Можеш ли да ми кажеш какво е, когато това се случва?

С: Ами, когато съм в тялото, усещам го тежко. То ме дърпа. Просто е неудобно. Но когато умреш това е премахване на тежестта. Релаксиращо е. Хората разнасят всичките тези проблеми наоколо. И това е като да разнасят тежести, те са натежали и обременени с всички тези странични неща. Когато умреш все едно ги изхвърляш през прозореца и усещането е толкова приятно. Това е промяна.

Д: Предполагам, че хората се страхуват най-много, защото не знаят какво да очакват.

С: Те се страхуват от неизвестното. Те просто трябва да имат вяра и да се уповават.

Д: Какво се случва, когато някой умре?

С: Ти просто се издигаш и оставяш всичко. Идваш тук горе. В светлината.

Д: Какво правиш, когато си там?

С: Усъвършенстваш всички неща.

Д: Къде отиваш, ако трябва да напуснеш светлината?

С: Обратно на Земята.

Д: Необичайно ли е ние да разговаряме с теб в този период?

С: Но времето няма никакво значение. В това състояние няма никакво време. Всичкото време е едно.

Д: Тогава не те притеснява, че разговаряме с теб от друго време и друго ниво на съществуване?

С: Защо трябва да ме притеснява?

Д: Помислих си, че е възможно да те притесняваме, а не бих желала да го правя.

С: Аз намирам, че това притеснява повече теб от колкото мен.