понеделник, 26 август 2013 г.

Защо искаме регресия, какъв е смисъла



Защо?

Това е първият въпрос,  който може би си задава човек осмисляйки защо друг човек би решил да премине подобен род  преживяване. А когато вие сте този, който има желанието и иска да го извърши въпросът защо застава с още по голяма сила...

Мотивацията на човек и причините винаги се определят от това на какво ниво е достигнал в собствените си търсения на душата и нивото на развитие.

Колкото и книги да четем, реално ние сме това, което сме преживели, което имаме като опитност, емоции, чувства, докосване до другите и до духовния свят.  




Нивото ни на развитие не се определя от това колко и какви книги сме прочели, а доколко сме се освободили като мислене и съзнание, и доколко не се страхуваме да експериментираме с познанието, с усещанията, с възприятията, с различните гледни точки, доколко можем да пречупим всичко през себе си и да изживеем всеки прочетен ред, доколко се поставяме на мястото на всеки от героите от нашия собствен филм.

И пак стигаме до въпроса защо искате регресия?

Пиша тези редове за вас... сами да си дадете сметка какво искате и защо го искате. Всеки сам може да прецени доколко надълбоко е готов да погледне.

Най-често хората биват провокирани от интересната и любопитна информация давана в книгите на д-р Майкъл Нютон, посветени на прераждането и миналите животи, групите души, нивата на развитие, цвета на душата, и т.н. Някак си привлича ги идеята и възможността да узнаят повече за своето ниво на развитие, за душите, които са сега тук с тях на земята, за името на духовния им водач или тяхното собствено духовно име...

Все любопитни аспекти на регресиите, които обаче държат вниманието на човека в една безопасна зона, една зона движеща се по повърхността, просто  любопитна информация, но нищо по-дълбоко.

Защо казвам това...

Защото ако мотивацията ви да си направите регресия е само за да научите тези няколко факта, които по никакъв начин няма да се отразят на живота ви тук и сега, това си е чиста загуба на усилия и енергия.

Защото има много по-важни неща за всеки един човек, за всяка една душа, която сега е тук и живее този живот. И това, което може да направи една регресия, когато човек е готов за нея, е много по-дълбоко като мащаби и развитие в живота, отколкото любопитната, но далечна и непрактична информация от сорта на какво ниво на развитие е душата или кой от групата ви е прероден и сега.


Има огромна разлика в това да се движиш по повърхността на информацията и да се гмурнеш надълбоко без страх какво ще намериш, с любов и вяра, че всичко, което ще видиш е именно нужното за теб в този момент от твоето развитие.

За това мотивацията е толкова важна...  на какво сте готови, какво искате да научите, колко сте готови да погледнете в себе си... Защо ви трябва тази информация... Какво искате да промените?

Защо ви интересува на какво ниво на развитие е душата ви, когато имате проблеми в отношенията, в общуването, в създаването на истинска комуникация  с другите... Сякаш двете неща стоят на една Вселена разстояние едно от друго.

Защо на някои хора им е по-лесно да питат отдалечени и безопасни въпроси, а реалните важни  и практични въпроси за настоящия им живот остават скрити надълбоко в тях.
Защо идват при мен, защо искат регресия... като реално искат отново да се скрият от себе си...

Случвало се е напълно да пренаписвам въпросите на човека дошъл за регресия, така че информацията наистина да му е полезна, да засяга важни въпроси от живота му, а не просто любопитни, но безполезни от гледна точка на приложение факти.

Но и това не е достатъчно... понякога човек не иска да види, не иска да знае, съзнателно полага усилия, но подсъзнателно блокира всеки опит да се стигне до задълбочена информация, колкото и начална да е тя.

Страха... най- голямата пречка и блокаж за развитието на душата. 

Преди си мислех, че човек се страхува единствено от смъртта. Вярвах, че обяснявайки всичко за този процес,  който не еднократно сме изживявали – точно както е раждането за бебенцето – така е смъртта за душата, вярвах че страха ще бъде разсеян и намален, а вече личния опит в регресия ще го изпари тотално. 

Но се оказа, че има и един друг страх, също много силен и определящ процеса на развитие на душата и самата регресия, ако въобще човек с такъв страх стигне до процеса.

Това е страха дали ще отговорим на големите си очаквания, страха да видим реално истинското си аз, душата си, това което Сме наистина. 

Сякаш имаме едно фалшиво идеализирано аз и отчаяно се стремим да го подхранваме, но подсъзнателно знаем, че е илюзия, която няма да издържи на проверката... А защо питам аз... Защо подхранваме такива страхове. Нима не знаете всички, че каквито и животи да сте имали досега вие Сте прекрасни души, напълно и изцяло, независимо какви дела сте извършвали, всеки един е частичка от Бога, която идва с различни роли да търси и усвоява уроци, енергии , опитности, които да пренесе в духовния свят като емоция, чувство, изживяване запаметено в паметта на душата.

Защо си нямаме доверие, защо не се обичаме достатъчно, че да се потърсим искрено и да се погледнем, защо... На кого му е нужно.. На кого доказваме какви сме... Май само себе си лъжем... Няма нужда да отговаряме на нечии стандарти за духовно развитие...
Според мен има една тайна ... но никой не я казва... Тайната, че няма нива на развитие.
Има растеж и това е! 

Едни растем в едни области, а други растат в други области и са по-развити от нас в съответните неща. Това не значи, че сме на състезание, напротив, ние всички допринасяме съвсем по равно за опита натрупван в Цялото. Всеки има своето незаменимо място в Цялото.
Реално всяка душа е най-красивото нещо, което можете да си представите, сама по себе си всяка е уникална, има своя си път и носи уникален опит на Създателя.

Защо го нямаме това самочувствие... защо се съмняваме... защо бягаме от истинските въпроси за себе си, защо се движим по повърхността... от какво ни е страх...?

Когато можем да намерим само истинското си Аз, което е като дете, то се учи постоянно, понякога усвоява по бързо, друг път му е нужно време тук на земята, но всеки опит е безценен и почитан в духовния свят. А защо нас ни е страх и уж желаем да се опознаем, но реално се движим по безопасните въпроси, а не смеем да задълбаем, за да не се разочароваме... Само показваме колко малко се доверяваме на Цялото. Колко малко познаваме Бога и себе си.

Защо казвам, че регресията трябва да е свързана с настоящия ви живот?

За какво ви е информация, която е неприложима?

Защо да правите нещо, което не би променило и на милиметър сегашното ви положение в плоскостта на тази дуалност тук на земята?

Един велик човек преди години е доказал колко е важна нуждата от това, което искаме и желаем за да ни бъде помогнато от духовния свят за неговото осъществяване.
„Програмирайте за същественото” е казал Хосе Силва, визирайки нещата от живота, които желаем и за които се молим.

Колкото е по-силна нуждата от отговори, колкото по-голяма е помощта, която може да се окаже чрез тях, толкова по-вероятно е те да се предоставят с помощта на духовните водачи в регресията. И обратното несъществените и ненужни информации просто ни биват отказвани, и въпросите подминавани.

За това въпроси от рода на какво е нивото ми на развитие в духовния свят е просто несъществен, когато тази душа, тази личност тук има много по-важни неща за питане – като например – каква  е причината за тези мои качества, слабости, как да се науча да се справям с тях, защо ми тежи в определени ситуации, отношения с другите и т.н.,  въпроси насочени към задълбочено опознаване на самия себе си и основата, с която е дошла душата тук за да се учи в земното училище. Колкото повече научим защо ни се случват всички изпитания и уроци толкова по-бързо можем да заработим в изграждане на качествата и характера нужни за отработването и преминаването напред  в опитностите с  лекота.

Смирението е най-важната черта, която всички ние трябва да развиваме. Щом сме тук значи сме ученици. Всеки има да учи. Това не е състезание. Това е най-голямото и трудно училище, една тренировъчна площадка, за която малцина се дореждат. 

Да бъдем благодарни, че сме тук и без страх да търсим своите отговори. Да се радваме, а не да се страхуваме от това, което можем да научим. Всяка информация давана ни в регресии може само да ни помогне да осъзнаем какво още можем да приложим в живота си сега, как да интегрираме енергиите, какво ни липсва и върху какво да работим.

Но за да получим тази помощ Отгоре е нужно първо сами да я поискаме, дълбоко в сърцето си, да се доверим на себе си, да повярваме, че душата ни е точно това, което е, нищо по-малко от това -  нещо прекрасно.

Казват – „Опознай себе си и ще опознаеш Бога.” 

Всичко тръгва от там. 

Без да познаваме себе си, без да надникнем надълбоко и осъзнаем защо и как, няма начин да продължим напред с пълния си потенциал и максимума на това, което можем. Всичко може да ни е  достъпно – и добрите отношения в семейството, и разбирателството, и приятелството, отношенията на работното място, любовта с половинката ни, с децата, всичко... стига ние да започнем да опознаваме себе си и да тръгнем без страх по този път.

За това когато искате регресия направете си един добър анализ и преценка – защо иска това, какво искате да научите, готови ли сте за отговорите, ще дадете ли всичко от себе си, наистина ли искате да знаете и как ще го приложите после в живота си това знание... 

Така ще усетите дали сте готови за това. Това е вашата първа стъпка. Да е честен човек със себе си и пред себе си. Няма нужда от изкуствени образи и маски. 


1 коментар: