неделя, 6 юли 2014 г.

За заблудите, страховете, дребното мислене и насилието над различните; За "праведните", религиозните, съвършените и всички останали с претенции


Това трябваше да бъде статия за надеждата, връзката с духовния свят, която когато е желана се случва постоянно.

И ще разкажа и това...

Но първо...
През последните дни станах свидетел на страданието на хора охулени, потъпкани и унижавани от ограничеността, невежеството, псевдо-доброжелателността на други хора.



Трябва да разкажа тяхната история

Първата история на на една учителка от малък провинциален град в Северна България.
Преди няколко месеца тази жена ми се обади по телефона, разказа ми за своите търсения през годините. Най-тежко казваше - е отношението на хората в този малък град. Озлобление, интриги, лицемерие, материализъм и бездуховност в отношенията... Малко да си по-различен или да имаш различно виждане - веднага ставаш център на нападки.
Когато слушах разказа й си давах сметка - така е, облагодетелствани сме тук, в големите градове, че повечето хора не се познаваме, и това ни дава някаква свобода. Свободата да си себе си, да пишеш каквото мислиш, да правиш каквото искаш...
Учителската работа в момента е една от най-неблагодарните.
Как да си обясни една жена, която си е отдала живота да обучава децата на съгражданите си - как да си обясни злобата на децата, нападките, арогантността... вероятно възпитавани и вменявани от самите родители... как да преглътне това всеки ден и въпреки всичко да намери начин да стигне до умовете и сърцата на децата...

Все въпроси, които ако човек не иска да полудее и да запази здравето си трябва да тръгне да търси в една друга сфера - сферата на духовните търсения.

Това беше сторила и тази жена. Само четенето на книги в сферата на езотериката и духовното успяваше донякъде да я успокои. Може би защото подсъзнателно всички ние усещаме, че трябва да има смисъл във всичко това, че трябва да има цел поради която да изживяваме дори неприятните мигове, изпитанията... всичко.

Обикновено се вълнувам много от съдбата на всеки човек, който ми позволи да се докосна до неговата душа и търсения, до личните моменти и страданието. Можеше на мен да се случва - винаги това стои в главата ми. Можеше това да е сестра ми или майка ми. За това направих каквото можах - поговорихме надълго и нашироко, за да окуража тази все още млада жена, не намираща никаква подкрепа нито в семейство, нито в работната си среда.

Така минаха около два месеца преди да я чуя отново.
За съжаление чух нещо, което все още ми е трудно да приема.

Жената беше споделила разговора и интересите си, нещата които е открила, които чете и в моя сайт и в други книги, със майка си, която чувства близка.
Казва ми - "майка е много добра жена, вярваща, състрадателна, помага на всеки"
и същата тази добра жена беше решила че дъщеря й се побърква и й беше вдигнала луд скандал защо търси такава литература, защо е говорила с мен...
Беше я съсипала психически с всевъзможни обвинения.
Вчера моята приятелка сподели, че не ми е писала толкова време, защото майка й наговаря съпруга й да й вземат лаптопа, казват че са го продали, да няма тя средство за комуникация с външния свят, отвъд малкия провинциален град.
Разбира се жената си е съвсем нормална, продължила е работата си, живота си, страдайки по загубата на единственото прозорче към света, но какво да стори.
До вчера, когато й връщат лаптопа и тя разбира за измамата и грубата намеса в живота й от страна на майка й и съпруга й, които са направили всичко "за нейно добро".

Питам аз сега кой дава права на тези хора да се месят в живота на една жена - не младо невежо момиче, а жена със собствено семейство, деца, кариера и опит. Кой дава право на "доброжелателни роднини" да контролират и вземат решения!



Колкото и мъчно да ми стана... почувствах се все едно живеем в робски времена и нямаме права за нищо, осъзнах че това ще продължава и продължава докато НЕВЕЖЕСТВОТО е на пиедестал, а търсенето на познание и на духовни истини е обявявано за ерес и престъпление.

И за това мили приятели към вас се обръщам.
Докога ще си мълчим ние, всички. Докога ще позволяваме това да се случва по малките градове и населени места. Докога ще се крием и ще плащаме данък обществено мнение, все едно е престъпление да търсиш и да учиш...
Не ги ли минаха вместо нас тези изпитания през вековете редица будители ... защо са си дали живота те, та ние сега пак да свеждаме глави "виновни"...

Имам усещането, че колкото повече се увеличават търсещите хора, толкова повече се активират останалите да ги подтискат и заглушат техните стремежи към знание и истина.
Война е и тя е в разгара си.
Няма значение кой е срещу теб - майка ли, баща ли, "най-добрия ти приятел" ли е...
Битката е между старото и новото мислене. Старото се брани със зъби и нокти, защото ако признае правото на съществуване на новото, то старото трябва да поеме отговорност и за себе си и за своя начин на мижаво, дребнаво съществуване, на своето живуркане...

Втория случай

Моя клиентка от регресиите разви способностите си - засилена интуиция, сънуване, сензитивност. Това си е част от нейния път на душата, което беше видно от целия й живот и най-тежкото изпитание, което беше преживяла - да загуби сина си още млад 20 годишен.
Понякога се случва точно това. Едно силно травмиращо изпитание като загубата на дете отключва третото око - психичните способности на човек. Всичко се дава с цел и причина.
И при тази моя клиентка - съдейки по ценната информация, която идваше чрез сънищата й за света на починалите, за съществуването след смъртта, всичко това идваше с някаква мисия за нея лично.

Тук идва момента да споменем за набожните религиозни християни. Точно за тях, а не някои други. Визирам най-тесногръдата група от всички религии, за съжаление, го казвам, защото и  аз съм възпитана и обичам тази традиция... но уви - ако има заклеймяваща, ограничаваща, нападателна и отмъстителна религия - това е тесногръдо разбираното догматично християнство.

Съжалявам, че изключително рядко се намират хора (свещеници), които да говорят за Божието слово по чист и толерантен начин.

Моята клиентка се сблъска с роднина, която я заклеймява, че всичко, което е виждала в сънищата си, комуникацията с душата на детето й - всичко било от дявола, а не от Бога...
Специалисти са големи понякога религиозните християни - те всичко знаят, даже сънища да тълкуват...

Тук искам да припомня, че в Библията е пълно с пророчества, явявания на Бог, послания от духовния свят, сънища и видения...

Но Божието слово не е разбрано, не е прието в сърцата - то се ползва само за нападки и обвинения, само за злобни подигравки и хуления на събратята ни...

Тъжно ми е защото знам какво е било - чувствам го в сърцето си, знам какво е говорил Исус, какво е оставил на света и какво се случва сега по земята ни и с хората ни.

Позволяваме на маскираното зло да се шири. И то е НЕВЕЖЕСТВОТО.
Не са лоши хората - не са лоши душите им. Напротив всеки е добър първоначално. Бог обича всеки - и мюсюлманина, и католика, и християнина и атеиста, и будиста и всяка твар, която се е родила от Него.

Лошо е невежеството, което сме допуснали да завземе такива огромни мащаби и сега да тъпче и подтиска всеки опитващ се да намери себе си и пътя си към Бога човек.


Позволявам си да пиша всичко това, защото ме боли като чувам за тези случаи и вътрешно знам, че не можем да си позволим лукса да останем безучастни.
Всичко това ще продължава докато ние с вас не започнем да допринасяме всеки в своя град и село, всеки на своето място в обществото, в своята професия и място на изява  - с действия, думи и разпространяване на истините.
На простичките истини - за толерантност, любов, милосърдие между хората.

Когато видите интрига, нападка - не се включвайте в нея, но не стоите и безучастни. Ако ще после да ви помислят за странни - кажете и винаги казвайте, което смятате за нередно. Не стоите безучастни - не се съгласявайте с мръсотията и злобата, която се излива около вас. Внасяйте светлина, коригирайте, където трябва...

Ако някои хора са заблудени от егото си, от моментното удоволствие да клюкарстват зад гърба на друг, или да се присмеят, да подиграят... дайте им нов пример - покажете им другата гледна точка. Бъдете смели, защото с бездействието си утре на нашите деца ще се изсипе всичко това.

Всичко е много по-простичко отколкото ни се струва...

Хорското мнение няма да ни направи щастливи, нито ще изпълни мисията на душата ни.
За какво съм тук?
Това всеки трябва да се запита.
Аз отделен ли съм от другите... Защо не правя нищо, защо си седя безучастно...

И аз мога да съм на мястото на другия? Тогава от какво се пазя?

Накрая искам да изясня едно две неща, които упорито срещам, че се рекламират, прокламират и т.н.

"Пътя към духовното минавал първо през здравословното хранене" :)
Срещала съм го и в по-краен вариант - "първо трябва да изчистиш тялото си, и едва след това да започнеш да развиваш духа си"

Представяте ли си, че пътя към духовното е през материалното?! Много интересно твърдение.
Аз лично не съм видяла никой от учените например досега - нали това е материална наука - да е открил духовността посредством материални опити и експерименти.

Как пазенето на определени диети - защото това е в основата на здравословното хранене, вегетарианството и др. подобни - лишения от определени храни - как спазването на спартански режими ще вкара един човек в духовния път - ако той не прави нищичко за да изчисти съзнанието си, ако не прилага в делата и думите си, в сърцето си принципа на любовта, състраданието, взаимопомощта...

Познавам хора, които твърдят подобни неща, даже учат другите как да постигнат "духовно развитие" посредством този тип хранене и изчистване, както и физически упражнения. И доста от тях са далечко от "духовно развити личности", нещо което интуитивния човек усеща бързо.

Пак стигам до парадокса - как може един човек, на когото се отдават с лекота диетите - всеки има различна натура и ген - и този човек, който успява да се лишава, да се храни само с указаните храни, с какво е по-духовен той от някой обикновен човечец, който няма никаква възможност да си осигури био или специални храни, а само най-основното, но има огромно сърце и душа и не минава ден без да каже блага дума и да утеши някоя страдаща душа. С какво първия е по-духовен от втория.

Оставям изводите на вас.

Не изпадайте в крайности и помнете - всяка здравословна практика и диета е ок, но най-здравословно е мисленето и поведението в обществото да е в хармония с повика на душата ни.
От това по-голямо няма. Това ако не е наред се създават депресиите, дисбаланса в организма и всичко останало като последици.








1 коментар: