Някои от тези събития в живота приемаме, няма начин да се измъкнем. Но когато дойде още едно и още едно, хей така лекичко почват да се изплъзват по-директните думи и всичко се излива от душата ни.
Другия отсреща стои като попарен, било му е хубаво в илюзията, било му е угодно и удобно да сме изпълнители, мълчаливи и да не си даваме много мнението.
И накрая хвърля срещу нас, че сме прекалено чувствителни, че те само ей толковка малко искат от нас, не повече.
Сензитивността, когато е развита, човек усеща и демоните и ангелите у другия, усеща всеки нюанс и всяка подмолна мисъл, всеки опит за налагане на контрол, колкото ѝ да е уж прикрит, и това го изтощава час след час и ден след ден, ако трябва да прекарат няколко дена заедно.
Не винаги успяваш да осмислиш какво си усетил в момента, когато това се случва, но след около час започва всичко да ти се прояснява и да виждаш грозните игрички, използването, кражбата на енергия, неуважението.
И това понеже ти сам си го виждаш и осъзнаваш те съсипва от вътре. Гледаш го човека срещу себе си, усмихва ти се, държи се все едно всичко е наред, все едно няма нищо нередно, а на теб вътре не ти е добре и искаш да избягаш час по-скоро.
Празници, рождени дни, роднини... като бомба, която разбива сензитивния човек, и после дни наред не може да си влезе в себе си...
Открих радостта на самотата, да си в уединение, да работиш индивидуално с още един човек само. Отдавна чувствах, че ми е по-добре, когато съм със сина ми и никой друг, но не разбирах защо. Наскоро осъзнах, че е било заради това енергийно разливане, което винаги следва от моя страна, ако има дори още един човек само с нас. И отговорността... това поемане на отговорност за всички, да им е добре, да чуя нуждите им, неусетно влизах в ролята на терапевт при всеки случаи и всякакви обстоятелства...
Спомням си преди няколко години среща на класа след 20 г завършване. От една страна имах такова напрежение, много пъти бях сънувала неща за някои от тях и естествено, че не им бях писала да споделя, макар че толкова много исках. Когато получавате информация за някого обичайно е починал роднина, който иска да доставите информацията и от това негово силно желание у вас се създава напрежение, докато не предадете каквото е нужно.
Жалко, че толкова малко хора са отворени, а след смъртта мнозина биха искали да им предадете съобщенията, с риска вие да бъдете счетени за откачалки. Няма как да се случи, не и във всички случаи.
Тогава не знам какво преживях, но знам, че си загубих съня за 3 последователни нощи. Толкова болка не бях абсорбирала за нито една регресия, нито едно пътуване в друг град, където съм имала накуп повече регресии, нищо подобно не бях изпитвала.
От самата среща с тези 13-14 човека, с които ни свързваха гимназиалните години, от разговорите... Отивайки като агне на заколение, така се чувствах, защото усещах огромното отхвърляне на дейността ми и вярванията ми от групата хора, с които отивам да се срещна.
Първата помощ, която ми се даде беше през съученик, който е добро момче, обикновено, без някакви високи претенции и много добронамерено. Самата вибрация беше успокояваща. Беше загубил татко си от ковид и сподели. Това разкриване на душата макар и по неговия начин, като мъж, по-оскъдно, ми даде възможност да се почувствам в свои води. Щях да умра, ако нямаше капка искреност от никого на тази среща.
После имаше друго споделяне от момиче. Миличката беше загубила майка, очите ѝ всичко разказаха, беше чела някои статии и се възхищаваше, че аз така упорито си следвах моята линия на тези духовни занимания. Тя не вярваше във всичко това, или поне не го каза открито, но усещах душата ѝ как се стремеше към него, много ѝ липсваше майка ѝ. Тогава си поплакахме малко двете, скришом.
Третия човек който най-много ме разтърси беше едно много сензитивно момче, с бляскави очи, почти насълзени постоянно. Аз не разбирах защо той изглежда така, докато накрая осъзнах, че той самия е в емоцията много силно и преживява срещата с всички много силно. Такава болка се излъчваше от него, че ме помете. Разговора ни беше хем свързан със споделяне, хем той се страхуваше да не му кажа нещо, да го обърна във материалистичните му вярвания. Опитваше се да си обясни регресиите като самовнушения на хора, които просто имат нужда от това, за да се почувстват по-добре. За Спиритизма беше видял, че споделям неща и не искаше да му разказвам, пак поради същия страх. А душата му крещеше от вътре, че има нужда от помощ, че не разбира защо не вървят отношенията му след 17 години отдаденост в брака с момиче, което сам си е избрал и е била детската му любов. Четеше книги за самопомощ, но не искаше да чуе нищо по-задълбочено.
Издържах 3 часа само на тази среща. Усещах и неприемане силно, и приемане, но до някъде, и все едно бях чумава, ако се доближат видиш ли може да станат вярващи или да тръгнат по път, който ги плашеше всичките.
Много си мерех приказките, защото преди всичко чувствам обич към моите съученици и не исках да ги нараня по никой начин. Бях като на бойно поле, където всеки подхвърля по някой истински проблем, разкрива по някоя рана, но без да имам свободата да превържа ранения и да изчистя раната му. Това ме съсипваше. Докато вървях навън в тъмното дори не помислила предварително да си извикам такси, бях толкова не на себе си че забравих да се пазя.
И тази и следващите нощи все сънувах, сякаш последното момче с голямата болка и семейния проблем идваше в съня ми да говорим, и така като едно обсебване се беше получило, докато не се успокои. Защото наяве е много трудно - би значело да приеме, че съществува нещо повече от материалния свят за да потърси помощ от някой като мен.
Сънищата ми със съученици продължиха. Братчето на едно от момичетата най-често идваше, докато не се прероди, както вярвам аз заради последната ни среща на сън. Отделно се беше явявала майка им, и бащата на този съученик, който бе починал от ковид.
Беше минала една година от онази среща на класа. И имах сън, пак около май месец когато е годишнината от бала ни.
Виждах концерт на открито, или по-скоро виждах стоящи млади хора като публика, а в дясно имаше сцена или някакво събитие към което всички бяха вперили очи. И това се случваше вечерно време, на осветление от лампи. Аз осъзнавах, че това са моите съученици, вървях измежду тях, а те всички вперили поглед към онази сцена в дясно, която дори не виждах и застопорени всеки на своето място, като замръзнали.
Първоначално си помислих, че пак са се събрали, но аз не съм им необходима и просто не са ме поканили. Но после тълкуването дойде по-чисто - това бяха всички те вперили поглед в светския живот и материалното, сцената на която им прожектираха как трябва да живеят, на колко почивки да ходят и къде, какъв е модния стил за момента, светските илюзии и амбиции, които заслепяват и днес много хора на планетата Земя. И те го гледаха този концерт в захлас, без да виждат и чуват нищо друго. Съня просто ми показваше моментното им състояние тогава, като една диагностика на душите им за тогава.
Не знам защо ме интересува и все пак често сънувах някои от тях, сякаш са братчета от минали животи или просто души, които са ми близки и ми пука какво се случва с тях реално. Но и това отшумя.
Тази история не съм я разказвала.
Няма опасност някой от тях да я прочете, защото толкова силно отбягват всичко, което аз пиша.
И все пак тази силна сензитивност, която все повече хора развиват, медиумната дарба която разцъфтява у децата, а и у възрастните, заслужава си човек да разучава и общува, да се опита да разбере света на другия, макар да му се струва далечен на самия него.
Още нещо бих споделила сега. Повечето знаете, че сънищата ми често се свързват с хората, които идват на регресия. Последните няколко години има една предварителна работа, която виждам в съня преди самата регресия - с елементи, които или ни помагат в работата, или са подсказки от живота на човека, за да усетя аз по-добре житейската ситуация и дори премълчаните неща.
Няколко пъти зимата имаше отложени и нереализирани регресии на млади жени, непознати за мен, красиви, доколкото виждах по фейсбук профилите, но за които ми идваха силни сънища... и които не можех да си обясня, защото повече не направиха втори контакт. Връзката с тях по време на съня беше осъществена, независимо че те се отказаха по някакви причини накрая. Само ми се иска, ако можеше все пак да бяхме говорили за живота им, че да си излея душата и да се освободя от напрежението, което тогава сънуваното ми създаваше.
Много малко хора си дават сметка или допускат, че такива ранни връзки се установяват.
Аз не рядко улавям енергиите на онези, които само още мислят за регресия поради някой важен проблем, и точно това провокира сън и ситуацията показана там.
Но също водещ при мен е афинитета - за това имам сънища и за певици, които съм харесвала, и за бивши приятели и техните семейства.
Най-силния такъв случай беше случая на съпругата на приятеля ми от студентството, която беше младо момиче починало от ковид, оставяйки две дечица сирачета. След като пак в резултат на сън и поредица съвпадения попитах едно приятелче от миналото как е, тогава узнах и за случая с починалата жена на бившия ми приятел. И на около 40тия ден дойде сънят в техния дом. Аз се чувствах сякаш сега имам работа да направя регресии на много хора там, все едно на всички възрастни там. Усещах много трудна задачата, видях се да говоря с вдовеца в една стая. Усещах и другите роднини. И едно тежко усещане, трудно усещане. После видях починалата жена съвсем спокойна, мила, любяща, стоеше в кухнята и виждах, че ми показва масата. На нея имаше баница в много голяма тава - подканяше ме да нахраня семейството ѝ. Усещах, че някак аз съм я направила тази баница...
Събудих се разбита и разтърсена. Толкова много исках да угодя на душата на починалата, тя само искаше утехата да стигне до децата и семейството ѝ, искаше само те да чуят, че тя е добре, че ги обича, че ги съпътства в ежедневието им и им помага. Това символизираше баницата на масата - духовната храна, която всички те имаха нужда сега да поемат.
Не се осмелих да пиша директно на бившия приятел, от уважение към болката му. Писах на най-добрия му приятел, поне който аз помнех, че му е добър приятел от миналото. Разказах му на него и го помолих да види как са семейството на починалата и да подхвърли, че тя вече се е появявала в сън и е добре, както и да разпита дали те не са я сънували вече, да не би да отхвърлят тези нейни опити да ги утеши.
Отговора на този човек беше ... празно философстване. Не знам дали бихте разбрали като го наричам така, ама като отговор на някой, който си мисли, че знае много, без да се замисли това каква утеха би било за страдащите.
Този случай показва само още един вид болка, която носят по-силно сензитивните хора, които имат връзка с духовния свят по-често и с цел да са полезни, а това не винаги е осъществимо. Пак заради материализма, който е новата секта в умовете на хората...
Иначе темата за регресиите на сън съм я виждала с различни хора, на различни локации, далечни градове, понякога чужбина. Сега си обяснявам, че това са били случаи на нужда, хора с истински проблеми, с които сънното състояние ни е свързвало да говорим и да работим, докато не дойде момента за среща във физическия свят.
Ех, сега вече е друго. Изливайки някои неща, които често пъти не мога да кажа към никой директно, а само тук в сайта, сега се чувствам по-добре и на място.
Може би нашите Духовни Водачи често са се чувствали така, когато ние въпреки всичкото им усърдие сме си правили каквото си искаме и сме хулели тяхното съществуване дори, какво остава за помощта, която ни оказват.
Пазете се приятели. В днешната статия не споделих единствено за многото духовни гурута и шарлатани продаващи духовност и „успех“ на килограм, които открих че съществуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар