Защо се изопачи духовното развитие и стана ли това поредната "чалга"?
Поведе ли ни егото към илюзията за собствените ни духовни постижения?
Защо предпочитаме самозаблудата, форма на бягство ли е тя?
Много неща не изказах през последните месеци, но наблюдавах какво се случва. Гръмки фрази в телевизионни предавания. Превърна се в мода да се коментират нивата на духовно развитие, превърна се в мода всеки да изказва авторитетно мнение, като последна инстанция. Категорични твърдения, които не оставят и мъничко място за допускането, че ние все пак сме хора, във физическо тяло, и съответно достъпа ни до истинска информация е силно цензуриран първо от собственото ни съзнание, от егото и очакванията ни, и не на последно място от Висшия Аз на всеки човек, който преценява нужна ли е тази информация и до какви последици ще доведе нейното даване.
Появи се гордост там, където се говори за духовност.
Все още ли се питате кое ниво на духовно развитие сте? А може би немалка част от вас уверено и със самочувствие могат да отговорят на този въпрос.
Всеки, който е тук, е дошъл за да се поправя и учи, и възгордяването само го връща назад. Ако духа свърши работата си, той напуска тялото. Тук ли сте, значи има какво да научите и да пречистите от себе си.
Забравихме какво е смирение и кротост.
Първоначално ме спираше уважението към моите колеги, които приемам, че правят каквото смятат за правилно, защото в това вярват. Но с времето установих, че ако не изкажа своето мнение само ще подпомогна да се затвърди заблудата.
През вековете познанието е давано малко по малко на подходящия език и за съответното ниво на развитие, на което са били обществата. Още от времето на Сократ и Платон, през периода, в който е живял Христос и до наши дни. Сам Христос преди да си замине успокоява учениците си, че след себе си ще изпрати Утешител, Духът на Истината, който ще им разкрие цялото учение и ще им припомни Христовите послания. Не всичко е било дадено лично от Христос, хората не са били готови да го чуят и осъзнаят, за това една част дава като притчи, а друга оставя да бъде разкрита в подходящия момент, след като отдавна си е заминал от Земята.
По подобен начин в човешката история се раждат учители и всеки допринася за постепенното отваряне съзнанието на хората.
Това, което в един период е добра и просветляваше информация, в следващия е вече ограничение за съзнанието.
Истините са много и всяка е съответно нашето съзнание за нещата. Но всяко нещо с времето си. Нищо не може насила да бъде изтласкано напред, ако е дадено за конкретно ниво на съзнание. Ще се появят и онези с по-развито съзнание, за които тази истина вече ще е заблуда и изкривяване на истината.
Духът на Истината се е проявявал и продължава да идва по целия свят у хора с най-различни професии, социален статус, ниво на познание. Всеки път определени идеи са посяти в умовете. Те са винаги в синхрон с нуждата на човека от преживяване, доказване или осъзнаване на дадена информация.
В средата на 19 век хората са имали нужда да се убедят в съществуването на духовния свят - и съответно на много места едновременно по света започват проявите на духовете, общуването с тях, което в последствие формира Спиритизма. Чисто физическите прояви допринесли за изграждане на вярата, че духовете съществуват и човешкото съзнание не изчезва след смъртта.
Началото на 20 ти век по много места се раждат учители, които дават нови знания. Отново Духът на Истината слиза под формата на откровения и обобщението им е едно синхронно послание (независимо, че е дадено на различни индивиди и различни места по света) - което ние имахме щастието да получим лично от Учителя Дънов.
Макар постлана тази пътека отново се оказва недостатъчно привлекателна за все по материално развиващото се общество на 60те, 70те и 80те години. На мода идва атеизма и липсата на вяра в каквото и да било.
Отново нуждата от припомняне на реалността на духовния свят и вечността на духа води до нова вълна - все повече хора разказват преживявания близки до смъртта, все повече терапевти споделят разкази на свои пациенти видели предишни свои животи в регресия. И не само разкази - а истории с конкретни данни, които могат да се проверят и отново да послужат за доказателство за това, че духа продължава да съществува и след смъртта и идва не един път на земята. По подобие на бума на паранормални явления от средата на 19 век, така и в началото на 90те години на 20ти век обществото започна да получава информации от всякъде, подкрепящи идеята за духовния свят и живота след смъртта.
Но както бе казал Христос - истината не може да се даде директно и цялата, ако няма уши, които да я чуят и очи, които да я видят..
В последните 25 години много неща се промениха. Съзнанието на повече хора се отвори, повярва и прие, а други просто усетиха в себе си нещата, без да е нужно да си доказват. Но онова, което се промени оказа ефект и на информацията, която се получава.
На дете се говори по един начин, на юноша по друг начин, а на по-зрелия човек може да се даде и по-сложното, онова което изисква опита натрупан през времето, за да бъде разбрано и възприето.
През 2010 започнах да провеждам регресии - връщане в минали животи и разглеждане на духовния свят. Цялата информация до онзи момент, която бях чела всъщност бе разкази на терапевти от регресии провеждани по-рано - десетилетия преди момента, в който аз започвах своята практика. Всички те се отличаваха силно с едни и същи черти - даваха се конкретни неща, дати, имена, директни отговори и специфика - тук може да изредим всички книги на Майкъл Нютон и неговите колеги по това време.
Долорес Кенън - автор на внушителен брой книги базирани на нейни регресии, също отговаряше на тези характеристики, с някои различия - обхващаше и темите табу - като извънземни и живот на други планети.
Дали всички търсачи са като мен не мога да кажа. Но аз винаги разсъждавам и опитвам да усетя и с разума също да преценя каква е възможността един човек да се е подвел по вече съществуваща информация, книги, описани истории. Разсъжденията ми в тази посока са не за да дискредитират нечия регресия, а за да отсея кое е информация, на която напълно може да се доверим, и кое вероятно е плод на обществото и модата наречена духовна литература. Тези книги изграждат едно очакване у прочелия ги и когато отиде за регресия и особено в случаите, когато човека не е на сто процента готов и има някакъв страх от това, което ще открие, тогава директно започва един опит да се нагоди информацията към вече съществуващи сценарии от издадените книги с регресии.
За 5 те години практика забелязах съвсем нови тенденции в информациите, които идват от регресии - неща, които все още няма да ги прочетете в никоя книга. Сякаш повечето ми колеги се опитват да подражават на миналото и на онова, което се е давало през 80те и 90те години. Дали защото не разбират какво се случва и нямат отговор защо вече регресиите не са подобни на онези по книгите. А онзи, който има най-голям дял в това регресия да даде достоверна информация е именно водещия - с предварителните разяснения и подготовка на човека, с обяснение на процеса и какво е нормално.
През последните 5 години забелязах, че не се дават конкретни дати и имена, както е описано в книгите отпреди 20 години; показват се най-различни сцени и времеви линии без да се дава конкретика с имена къде се случва даден живот; набляга се на емоциите, които е преживял човека в даденото съществуване; а накрая когато преминем през смъртта и тръгнем с душата - тук вече разликите стават огромни. За толкова много регресии няма един повтарящ се модел на духовния свят и събитията след смъртта, който да е валиден дори при малък процент от случаите. Колкото хора - толкова и различни виждания на процеса.
Запитах се защо е така? Какво е различното от преди 20 години и сега? Дали ние поради промените на съзнанието на глобално ниво не сме изменили и нуждата си от информация и онова, което идва цели да ни покаже, че нещата не са точно, както са били давани по-рано през 80те. Вече не се дава Съд на Старейшини, няма преглед на кинолента от изминалия живот, и твърде рядко има срещи с близки души - неща описани от Майкъл Нютон... или поне не по начина, по който твърде буквално е описал Нютон.
Ако изходим от казаното от Христос - то колкото повече се развива човечеството в духовно отношение толкова повече ще има достъп до информация, която по-рано му е спестявана, защото просто няма да я разбере и приеме.
Най-ценното, което е в регресиите е личното преживяване на човека и осъзнаването му на поведение, на слабости, решения които са го довели до определени резултати в миналото, едно опознаване на душата и нейните преживявания, на започнатите и недовършени уроци и изпитания. Възможността да се почувстват неща които човек е заключил надълбоко в себе си, криейки се от тях. Шанса ад си кажем всичко онова което сме се страхували дори да си помислим, дори да допуснем в съзнанието си и сме натиквали надълбоко и на тъмно място в сърцето.
Ако някой смятат, че ще се почувстват по щастливи и успели в живота като си направят регресия и си кажат колко велики са били, какви големи духовни постижения имат и какви известни исторически личности са били - няма по болезнена самоизмама от тази. Защото егото ще се нахрани и за известно време ще ви даде енергия - колкото докато се похвалите на "близки" чието мнение явно е важно - колко сте духовно развити... а после когато останете насаме и проблемите от живота и отношенията отново ви налегната, нито Жана Д'Арк нито някой друг ще ви помогне.
Регресията сама по себе си не е доказателство за живот в конкретно място, което виждаме. Има в историята неколцина подобни случай и те са дадени специално и по причина да приеме обществото, че прераждане съществува - за това бяха давани конкретни места, детайли на местата и живота, по които се откриха личностите от миналото които са се преродили сега.
В последните години нуждата да си доказваме прераждането отпадна. Въпросите, които могат да подпомогнат човека в неговия път на духовно развитие са много по-важни. за това отпадна нужда и не се дават толкова детайли, както в гореспоменатите случаи.
Духовните водачи и Висшия Аз които съблюдават и подпомагат регресиите решават какво е нужно един човек да види - извличат от съзнанието му информацията, посредством която съграждат определени сцени - като в един театър, в който се разиграват сцените от предишни въплъщения - където виждаме играта на героите, но знаем че това е само декор, а не реалното място, където всички тези емоции са преживени.
Именно емоциите са най-истинското, най ценното - онова, което преминава чисто и не-оцветено от нашето човешко съзнание, което отнасяме след смъртта и с което може да се свържем отново при регресия; емоционалните преживявания са това, което трябва да осъзнаем, да разчоплим до край и да разберем защо и как. Това е, което може да ни помогне в живота сега, да го разберем по-добре и да разберем кои сме ние...
А дали сме се видели като крале и кралици, като египетски принцеси, Клеопатри или който и да е друг - може само да ни разсее и да ни заблуди, подхранвайки егото ни.
Но когато тези истории се поощряват - то това поражда желание у още хора не да търсят истински онова, което ще окаже благотворно влияние в живота им и ще им помогне да изчистят слабостите си, а да търсят неща, с които да се нахрани егото им, с които гордо да се похвалят сред "духовните си приятели". Но информация, която ще подхрани егото определено не идва от Висшия Аз, а от ума.
Няма развита духовна същност която да даде подобно изкушение на един все още развиващ се човек - изкушение което може да го принизи ласкаейки го, величаейки го.
Въпроса е съзнават ли това всички онези, които се хвалят с известните личности които са били?
Как човек може да разбере нивото си на духовно развитие - по много прост начин. Когато спре да го интересува този въпрос значи е помръднал стъпка напред. Защото този въпрос е въпрос на егото, не на душата. Душата иска да знае как да се пречисти от слабостите си, как да се научи и развие за времето, което й е дадено на земята сега.
Опита от миналото се вижда и без регресия - мъдростта не може да бъде скрита, но същото важи и за глупостта.
А търсите ли пример за развити духове - потърсете и не след дълго ще намерите такъв пример. В живота си имах щастието да срещна посредством труда им няколко от наистина великите личности на двадесети век. Хора, които бяха прекарали целия си живот в постоянен труд и служба на другите за да оставят наследството, от което сега и ние се ползваме и учим. Отличителното за всички тях е себеотрицанието и дисциплината, която възприемат в живота си за да свършат колкото може повече работа. Наистина велики духове. Ако пак ви се ще да се сравните с някого - прочетете автобиографията на бразилския медиум Шико Шавиер, или на американеца Хосе Силва, а ако не ви се търси извън пределите на България - и тук ще ги откриете - велики духове са идвали и ще продължават да идват. Но вижте техния живот, труд, себеотрицание и посвещение в служба на другите и вижте своя. Сами ще намерите отговора.
Вярвам, че за една част от вас този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Вярвам че има достатъчно хора които си гледат работата без да предявяват претенции, без да търсят и да изтъкват колко духовно развити са.
Тази тема едва ли някога ще бъде завършена. Вероятно докато съществуват хората винаги ще го има това желание да се плъзгаме по повърхността на нещата и да се крием от себе си, изопачавайки всяко ново нещо в "чалга" вариант.
Макар че няма от какво да се страхуваме. Нито някой ще ни обича по-малко, нито трябва да сме нещастни, ако в регресията си не се видим съвършени и духовно извисени. По-скоро трябва да се радваме, ако сме успели да премахнем блокажите си и да търсим смело, без да се страхуваме от онова, което ще ни се покаже - защото тези опитности са една ценна част от нас, част, от която можем само да се възползваме, да разберем старите грешки и да изживеем по успешно живота си сега, с повишено внимание за обичайните ни слабости.
Времето показва, че истините са давани постепенно според нуждите на хората за тяхното развитие.
Нещата не стоят както преди и информациите, които се дават са по-различни, защото самите ние сме по-различни.
Успешната регресия не е онази, която е копие на разказ на Майкъл Нютон. Успешната регресия е онази, която е успяла да даде ценна информация и преживяване, посредством което човек да получи помощ в живота си, да усети душата си и пътя си.
Спрете да търсите чуждото и търсете своето. Само то може да ви свърши работа.
Макар че давам пример с регресията като практика, всичко за възгордяването и фалшивото търсене написано дотук не се ограничава само до нея. Същото е валидно и за комуникациите наречени "ченълинг". За претенциите на мнозина че разговарят с архангели, Дева Мария и дори Христос.
Общуване с духовния свят винаги е имало. Това са съвсем реални неща. Но с кого точно общуваме и защо претендираме винаги, че е с най-висшия - това е въпрос на его в повечето случаи, а по-рядко е истинска информация.
Препоръчвам книгата на Алан Кардек - "Книга на Медиумите", в която може да се запознаете с всички предпазни мерки и знаци, за които да следите в едно общуване с духовни същности и да преценявате авторитета на източника - независимо ченълинг или друг тип практика, в която се проявява. Ако търсите истината в действителност тази книга няма да ви уплаши, а ще ви помогне да си сверите часовника.
:) Накрая не искам да се обидят слушателите на въпросния стил в музиката, чието име използвах като нарицателно. За съжаление и при него се забеляза същия процес - когато едно нещо се превърне в масово и тръгне по телевизиите, то се разваля и критерия пада ниско.
Ние всички не спазвайки тези критерии за чистота и здрав разум, и пускайки се по течението сами ще допринесем след някои ден думите "духовно развитие" да стават за смях и подигравки, ще стъпчем в калта всичко постигнато преди нас.
