Последните дни нещо много особено се усеща в атмосферата - едно странно чувство за безвремие и тишина. Психосферата на земята се промени и въпреки това чувството, когато се разхождам навън е на едно дълбоко спокойствие, сякаш всичко е спряло да се движи и само природата върви в своя ход към пролетта.
Оглеждам се и имам чувството, че около мен се прожектира филм, задават се параметри, сценарии, има и герои, обаче всичко, което мога да усетя навън е странно и в същото време познато, като някакво далечно дежа ву ... сякаш този филм го знам, познавам това чувство.
(неслучайно сънищата ни подготвят за много от нещата, които преживяваме в последствие в живота)
Поради професията ми на терапевт регресия в минали животи, и последните години преводач на книгите и видеата на Християнския Спиритизъм, по-скоро бях свикнала, че хората най-много се страхуват от Невидимия Свят, от духовната реалност, за която повечето имат бегла представа.
